Маршрут за 6 дни из югозападна България

[Aloha]

Скакавица звучи интересно, но тъй като сме нови в планинският туризъм, особенно през летния сезон, смятам този път да направим 5те езера, без окото и сълзата, понеже според гугъл от лифта до бъбрека и после обратно през другите 4 езера е 6км с денивелация 240м, дистанция която се оказа точно толкова колкото ми е маршрута за разходка из морската градина, разбира се тук е равен терен, а там се очертава среден наклон от 6 градуса, които мисля че няма да са проблем за придружителите ми. Че като цяло съм съгласен че има да се види много из планините ни, но засега смятам да заложим на основните забележителности и в последствие да обходим и останалите. Просто за 6те дни които можем да отделим няма как да стане да видим всичко, колкото и да ни се иска. Но благодаря за продължаващите съвети, ще ги взема в предвид за някое от следващите ми приключения

[Zaro]

На практика се минава покрай 4 езера, защото Долното остава встрани. 

Обаче... зарежи сметките за километри, градуси. В планината мерната единица е часове, а разходката няма нищо общо с тази в морската. 

[rdd]

Aloha, само да кажа, че обиколката на Рилските езера, няма нищо общо с разходка в Морската градина. Бях и видях, многооо е красиво. Многооо е трудно. На лифта трябва да бъдете не по-късно от 9,00 часа. Паркирането на колите е организирано, разбира се срещу вход 5,00 лева. Първите места за паркиране на коли в близост до лифта са ограничени, след 9,00 часа сутринта, се паркира на долу по пътят, като може и да сте на половин-един километър от лифта. За това аз препоръчвам да се спи в Паничище (ние се настанихме в хотел "Магнолия"-три звезди, и точно на толкова звезди отговаря хотела. Резервирахме апартамент, една спалня, хол с кухня, баня. В хола може да спи един човек на разтегателно канапе. Има телевизори, сауна и джакузи - безплатни. С включена закуска. За резервацията се обадихме по телефона два дни преди тръгването. И това беше достатъчно. Платихме там. Ресторанта работи, много вкусна беше пъстървата на тиган, и на скара, също.

А пътят за езерата след лифта започва с изкачване по една пътека, с много камъни и с голям наклон. После има хоризонтални участъци, и след това "Бъбрека". И според мен за "Окото" си трябва много енергия, и млади години. А за "Сълзата" да не говорим - може би е за 30 + само. Връщането го направихме по указаният маршрут, покрай останалите 3-4 езера, но беше многооо трудно. Само камъни, големи, малки, ситни и подхлъзващи се, рекички, мосчета, поточета, с наклони на долу и нагоре, тесни пътечки, но красивооо. С две думи, крака си трябва, шапка и слънцезащитен крем. А за тоалетна да неговорим - няма. Така, че след хижата при лифта, чак след няколко часа пак на хижата -около след 5-6 часа. Много хора има, ние бяхме през изминалата седмица, много трафик, много деца. Това е почти както в Морската градина. Има участъци, със силни наклони, на които се сипят камъните и си трябва внимание. Може би една идея ще е по-лесно, ако се върнете покрай "Бъбрека". Другите езера се виждат от високата поляна до "Бъбрека". Между "Бъбрека" и "Окото" има малка чешмичка, да си допълните шишенцата с вода.

 

[rdd]

На ‎18‎.‎7‎.‎2017‎ г. в 0:32, Aloha каза:

Скакавица звучи интересно, но тъй като сме нови в планинският туризъм, особенно през летния сезон, смятам този път да направим 5те езера, без окото и сълзата, понеже според гугъл от лифта до бъбрека и после обратно през другите 4 езера е 6км с денивелация 240м, дистанция която се оказа точно толкова колкото ми е маршрута за разходка из морската градина, разбира се тук е равен терен, а там се очертава среден наклон от 6 градуса, които мисля че няма да са проблем за придружителите ми. Че като цяло съм съгласен че има да се види много из планините ни, но засега смятам да заложим на основните забележителности и в последствие да обходим и останалите. Просто за 6те дни които можем да отделим няма как да стане да видим всичко, колкото и да ни се иска. Но благодаря за продължаващите съвети, ще ги взема в предвид за някое от следващите ми приключения

Ние също така направихме прехода от Зелени преслап до водопад "Скакавица". Прехода беше интересен. В една гора, между паднали дървета, между големи камъни-скали, труднооо, но не се предадох. Стигнахме до хижа "Скакавица". Малка почивка и пак на горе. Стигнахме до самия водопад. Но и за този преход си трябва не по-вече 50+ и много здраве. Това е според мен. Аз така ги видях нещата.

[alienad]

Днес (14.08) се любувахме на водопада Рилска Скакавица.

Изходен пунк ни беше Сапарева баня. Оттам към Паничище и посока лифта за Рилските езера. На около 1.3 км преди лифта има отбивка за Зелени Преслап.

Кара се по доста тесен асфалтов път. Оставихме колата на поляната пред почивните бази на Зелени Преслап и поехме към х. Скакавица.

В началото се върви, доста бавно по каменист път, защото непрекъснато ни отклоняваха узрелите малинки.

След това пътеката се отклонява вдясно и се върви през гората. Започва леко изкачване. Тъй-като предния ден беше валяло, доста се пързаляше и трудно се вървеше. На много места има нападали дървета.

Продължихме нагоре и вляво започна да се чува шума на реката. Отклонихме се от пътеката, за да снимаме малките водопадчета.

Оттук нагоре пътеката става по-стръмна и доста се озорихме, докато стигнем до х. Скакавица.

От хижата продължихме към водопада. През целия маршрут имаше поставени табели.

Пътеката за водопада в началото е равна и чак като се наближи водопада започва изкачване. По целия път има малини и боровинки, които много ни забавяха. И ето, че най-после го зърнахме сред мъглата. Много е внушително мястото, заобиколено от огромни скали.

 

ахме 

Останахме дълго време да се любуваме на тази красота! За мое учудване нямаше много хора по целия маршрут.

[Aloha]

На 7/22/2017 в 15:57, rdd каза:

Aloha, само да кажа, че обиколката на Рилските езера, няма нищо общо с разходка в Морската градина. Бях и видях, многооо е красиво. Многооо е трудно. На лифта трябва да бъдете не по-късно от 9,00 часа. Паркирането на колите е организирано, разбира се срещу вход 5,00 лева. Първите места за паркиране на коли в близост до лифта са ограничени, след 9,00 часа сутринта, се паркира на долу по пътят, като може и да сте на половин-един километър от лифта. За това аз препоръчвам да се спи в Паничище (ние се настанихме в хотел "Магнолия"-три звезди, и точно на толкова звезди отговаря хотела. Резервирахме апартамент, една спалня, хол с кухня, баня. В хола може да спи един човек на разтегателно канапе. Има телевизори, сауна и джакузи - безплатни. С включена закуска. За резервацията се обадихме по телефона два дни преди тръгването. И това беше достатъчно. Платихме там. Ресторанта работи, много вкусна беше пъстървата на тиган, и на скара, също.

А пътят за езерата след лифта започва с изкачване по една пътека, с много камъни и с голям наклон. После има хоризонтални участъци, и след това "Бъбрека". И според мен за "Окото" си трябва много енергия, и млади години. А за "Сълзата" да не говорим - може би е за 30 + само. Връщането го направихме по указаният маршрут, покрай останалите 3-4 езера, но беше многооо трудно. Само камъни, големи, малки, ситни и подхлъзващи се, рекички, мосчета, поточета, с наклони на долу и нагоре, тесни пътечки, но красивооо. С две думи, крака си трябва, шапка и слънцезащитен крем. А за тоалетна да неговорим - няма. Така, че след хижата при лифта, чак след няколко часа пак на хижата -около след 5-6 часа. Много хора има, ние бяхме през изминалата седмица, много трафик, много деца. Това е почти както в Морската градина. Има участъци, със силни наклони, на които се сипят камъните и си трябва внимание. Може би една идея ще е по-лесно, ако се върнете покрай "Бъбрека". Другите езера се виждат от високата поляна до "Бъбрека". Между "Бъбрека" и "Окото" има малка чешмичка, да си допълните шишенцата с вода.

 

Rdd, мерси за допълнителната информация. Моята екскурзия леко се забавя, поради независещи от нас причини, и ако успеем да я направим ще е след 25ти Август. Добре че поне ти си успял да се организираш

[Иван Попов]

Гледам, че във форума няма много информация за Нашия край, а той е толкова прекрасен, така както навсякъде по света!

Местността Рупите:

Рупите е живописна местност, която е обвита в мистичен ореол. Тя е свързана с пророчицата Баба Ванга и носи на всеки посетител богат енергиен заряд. Разположена е по брега на река Струма, в източното подножие на вулканичния  хълм Кожух(отсреща е Пчелина), само на 10км от Петрич. В Рупите се намира построеният от Ванга храм "Св. Петка Българска", който е място за поклонение на хиляди нуждаещи се хора, отворен от 1994 год.. В миналото на това място е изригнал вулкан,които е имало голям град на името „Петра“ и в следствие от него са се образували лечебни минерални извори с температура 75ºC(в момента78 ºC). Самата пророчица казва, че от парата на тези извори, то това са душите на починалите хора от вулкана.. Съвсем наблизо са разположени и останките на един от най-големите антични градове Хераклея Синтика, съществувал от 4в пр. Хр. до 6в сл. Хр. В момента археолози търсят още неща и намират. В много книги се казва, че тук в тази област има един много велик триъгълник(Рупите, Златолист(Мелник) и Марикостиново),която има необяснима сила. Също така от местността се събират  билка за направата за храна на пилотите и  космонавтите. И неведнъж Баба Ванга е казвала, че около Рупите има площадка за извънземни, които идват когато си искат.

Всеки човек, посетил някога тази местност, я определя като малко кътче от рая. Мястото е великолепно, казва се, че тук ще стане „Втория Йерусалим“. Изпълва те с усещане за величие и душевно спокойствие. Не случайно Баба Ванга казваше, че: "Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над Нас крие една голяма тайна". Според пророчицата именно във вулканичното възвишение Кожух се крие ключът към разгадаване на древното ни минало. България ще стане едно прекрасно кътче на земята, защото нашата страна ще мине дори и Швейцария, а страната ни се пази не само от Висши сили ами дори и от планета, която ни закриля. Също така в други книги пише, че Русия е тялото, а България е духа.

Хиляди хора идват всяка година от всички точки на света на това вълшебно място, за да се поклонят в храма "Св. Петка Българска". Той е изграден като галерия и в него може да видите нестандартните икони, рисувани от известния художник проф. Светлин Русев. Те изобразяват светци с реалистични образи, което не се нрави много на църковния канон. В двора на храма се намира и гробът на Баба Ванга, на който вярващите се молят за спасение(дори Китайците си поставят храната на гроба и после я хапват. Казвали са ми ,че им носи някаква сила). Недалеч от тук се намира и скромната къщичка на пророчицата, в която тя прекарва последните години от живота си. А преди да живее тук, тя е живяла в гр.Петрич, а в момента нейната къщичка там е музей.

Къщата в Рупите

Ако искате да се потопите изцяло в атмосферата, посетете Рупите на 15 август - Успение Богородично . Всяка година на тази дата се провежда празничен събор, които събор се дава курбан за здраве. Извиват се дълги кръшни хора под звуците на традиционна музика от Югозападнa България. Организират се и много спортни мероприятия, в които може да вземете участие. Най-популярните сред тях са футболът и народната борба. Освен всичко, ще може да си хапнете и вкусни лакомства(мед и др.), да купите подаръци за децата, и дори да си изберете някоя дрешка от голямото изложение на събора.

 

 

Поглед към храма

 

Паметникът  на Ванга за 100-годишнината от рождението й

Поглед към минералните извори

Танци, игри и много веселие - какво ви трябва повече? Само време и транспорт, за да стигнете до Рупите! Добре дошли в България!.

 

[Иван Попов]

с.Златолист:

Златолист е малко селце, сгушено в Санданско-Петричката котловина, на 32 км от Сандански. За да се стигне до селото, се минава през село Катунци. Пътят към Златолист не се препоръчва за ниски автомобили, тъй като на места липсва асфалт.
През 18 – 19 век в село Златолист се развива железодобивната индустрия, превозва се руда и обработено и необработено желязо. През 1891 година Георги Стрезов ( учител в Битоля и завършил право в Женева с дисертация „Вмешателството и Балканите”) пише за селото: „Суха Сушица, село на 1 час път от Мелник. Сградено по хълмове на едно дере. Мнозина в това село си минуват с обръчи за бъчви и каци, които продават в Мелник. Стават и овощия. Църква „Св. Георги“, гръцка. 40 къщи българе”.
Днес в село Златолист живеят 7-8 души, но целогодишно и най-вече през топлите месеци се посещава от хиляди български и чуждестранни туристи. Главната забележителност е църквата „Свети Георги”. Храмът е построен през 1857 година. Изрисуван е през 1876 година от Теофил Минов, който по това време е на 11 години. Стенописите са странни и нетипични за една църква. На едната стена се вижда гола жена и дявол с арбалет. Досега никога не е откриван такъв стенопис. На друга пък се вижда дявол, впрегнал човек в каруца. Също така има и изобразен светец с глава на кон.

църквата „Свети Георги”

 

В средата под купола се намира мраморна плоча с двуглав орел, който е емблема на Цариградската патриаршия. Хилядите туристи, които посещават църквата, събуват обувките си и стъпват върху плочата, защото има поверие, че камъкът излъчва сила, с която лекува болните. Всеки стъпил на камъка се вглежда в иконата на Иисус Христос за около трийсет секунди и ако очите на Божия син се отворят, значи душата на този човек е пречистена. Всъщност оригиналната плоча е открадната и е подменена с обикновена мраморна плоча. Но пък местните жители казват, че това няма значение, защото всъщност не плочата е лековита, а самото място.

 

В началото на ХХ век в черквата живяла пророчицата Преподобна Стойна. Местните жители разказват, че пророчицата твърдяла, че сам Свети Георги я е довел тук. Когато била на седем години, Пророчицата се разболяла от едра шарка и ослепяла. Тя твърдяла, че докато била болна, Свети Георги я навестявал и й заръчал да отиде в село Златолист. След време родното село на Преподобна Стойна било опожарено и тя помолила да я отведат в село Сушица ( Златолист). Когато дошла в селото и разбрала за църквата „Свети Георги”, решила да се установи в нея . Мястото не е много далеч от Рупите, което е енергийно поле. Тя започнала да помага на хората. Баба Мария и дядо Стоян твърдят, че с очите си са видели как Преподобна Стойна изцелява и лекува хората. Техните разкази са записани в житие, което се намира в храма и всеки посетител може да прочете. Баба Ванга е ходила много пъти на гости при Преподобна Стойна. Също така се носи мълва, че през 1912 г. турски ага дошъл с войска да изпепели храма, но Стойна му казала веднага да се прибира, че децата му са тежко болни. Чужденецът се върнал у дома, уверил се, че не го е излъгала, и вместо с огън,  дошъл отново с дар за монахинята.  Пророчицата била посетена и от владика, който ѝ подарил сребърен кръст. Казал ѝ, че тя е по-достойна да го притежава. Кръстът и до днес се пази в църквата. Клисарят на храма твърди, че ако се пусне във вряща вода и после човек пие или се измие от тази вода, повече няма да страда от главоболие.

 

 

Когато идвала да се моли в храма, Преподобна Стойна заставала на мраморната плоча в средата на църквата. Веднъж, когато един човек дошъл да се моли, застанал отстрани и съзрял, че всъщност Пророчицата не се допира до пода, а се носи на метър над земята. След като приключила с молитвата си, извикала човека, който още не доумявал, и го помолила до смъртта ѝ да не споделя с никого на какво е станал свидетел. Възрастните хора твърдят, че Стойна често напускала тялото си и била като мъртва в продължение на дни. След като се събудела, разказвала чудни истории. Твърдяла, че нощем се разхожда из гробището сама и пее.
Преподобна Стойна е живеела в килийна стая на втория етаж на църквата, където е била женската част. Днес стаичката е запазена във вида, в който Пророчицата я е оставила. Вътре се влиза с само бос. Всеки посетител оставя по нещо от себе си за здраве. Таванът на стаята й е окичен със снимки. Има поверие, че този, чиято снимка е поставена там, ще е радва на завидно здраве. На масичка в стаята има книга, в която всеки посетител записва желанията си.

Стая в която е живяла Преподобна Стойна

мраморната плоча

Стая в която е живяла Преподобна Стойна

 

Ако докато се разхождате из двора на църквата забележите влюбени двойки да се люлеят на въжена люлка, завързана на Вековно дърво, не се чудете. Яворът  е на повече от 1300 години и има поверие, че болките на всеки, който застане до короната на дървото, изчезват. А този, който седне и се полюшка на люлката, ще се излекува от безплодие.

 

В близост до дървото е гробът на Преподобна Стойна, където всеки вярващ ѝ отдава почит.

 

Моля, ако тези неща  не са за тук да се преместят(или в отделна тема), не намерих по-подходяща тема!

Редактирано 24 февруари, 2018 от Иван Попов