дневник Лятна разходка из Грузия

[Lindt]

Грузия ни впечатли много по-силно, отколкото предполагахме. А имахме големи очаквания и дълга подготовка на пътуването. И тъй като е супер незаслужено подценена дестинация, ще опитам този път да пиша по-информативно. Вероятно пак ще мрънкам, особено в края на разказа, но да се знае, че препоръчвам с 2 ръце

 

Още миналата година, когато се заговори за полетите на Уизеър до Кутаиси, се загледах по Грузия. Беше ни поомръзнало да ходим все по плажове, градчета и турове за ръчичка. Искахме кратичко, лятно пътуване, в което да се движим. Жижо все по-често се зазяпваше по Доломитите, ама на мен ми се искаше малко екзотика, непозната култура и някаква изненада. Имам рожден ден в средата на юли и е трудно с малко отпуск в разгара на почивките и жегите да откриеш спокойно, непретъпкано и прохладно място, позволяващо да се потиш в движение, а не на шезлонг.  

Поразучих възможностите из Грузия и стигнах до извода, че ще ни е по-приятно и леко с още хора и джип, отколкото сами и с обществен транспорт. Налагаше се да прилъжа още двама, а и Жижо, така че направих набързо един файл с кратка информация за районите на страната и зачаках своя улов. После щяхме да правим програма. 

Предварително казвам, че информацията е малко тъпо поднесена, но просто ми трябваше набързо сглобена стръв с много картинки. 

 

И така, уточнихме компанията, периода на пътуване и горе-долу какво ще посетим. После спряха полетите до там, но уловът ми не се предаде и нагласи посещение с полет през Солун, с бонус уикенд около Кавала на връщане за почивка. 

 

Бюджетът беше напълно неясен и непроверен, само знаехме, че ще е под 100 евро на ден на двойка, с полети, нощувки и голям джип. Колко по-малко не беше много важно. 

 

Винарския район, пещерите и Тушети с мъка оставихме за следващия път, може би в началото на следващия или по-следващия септември. Както и малките самолетчета до Местия.  Изборът и разучаването на възможностите за трекове в Кавказ бяха основно от този сайт - http://www.caucasus-trekking.com

Най-оптимално за 7 дни се оказа в такъв вид :

Ден 1 - сутрешен полет до Кутаиси, взимане на кола, спиране за смяна на пари, разходка и обяд в Зугдиди, шофиране към Местия със спирки по пътя за уникални гледки и вечеря. 

Ден 2 - шофиране до Мазери, трек до Ушба глетчер, кратка отбивка до водопадите, връщане в Местия.  

Ден 3 - шофиране до Ушгули, евентуално със спиране за похвален от познати лифт, разходка до Шкара глетчер и връщане в Местия. 

Ден 4 - рожден ден на Марти, основно трансфер до Тбилиси с опции за спирки в Мартвили каньон, минаване през алтернативен път през Chiatura. 

Ден 5 - разходка в стария град на Тбилиси, спирки в старата столица Mtskheta и Ананури, изкачване към Гергети и нощувка в село Stepantsminda

Ден 6 - трек от Джута до Abudelauri Lakes, нощувка в село Stepantsminda

Ден 7 - пътуване до Кутаиси, със спирки в Uplistsikhe и Гори, после пазар и вечеря, нощувка при собствениците на наетата кола. 

Georgia.pdf

[Lindt]

Поради здравословен проблем в последния момент четвъртият ни човек отпадна, но нямаше вариант за промени на резервираните стаи. За наш късмет Филип много искаше да дойде и беше склонен да ни изтърпи и без оподкрепата на приятелката си. В нашата двойка такъв вариант няма как да се осъществи, така че се чувствах хем виновна, хем благодарна, защото иначе трябваше да зарежем джипа, да пътуваме до Солун и обратно без кола и да прекроим програмата. Всъщност щяхме просто да се откажем за по-лесно. 

В самолета срещнахме българи, симпатични на вид, но със странната идея да палаткуват без палатка в Местия, защото не им се дават пари за чекиран багаж. А все пак не отиваха за удоволствие, а да се присъединят към протест за изграждане на ВЕЦ в района. Не разбрахме точно с какво ни пречи този ВЕЦ, хората са толкова бедни, нямат пътища, къщи, работа, храна, обработваема земя, а само бързи реки и  въобще защо пък да не си осъществят проекта? И всъщност ако толкова ги е грижа за природата, защо пътуват със самолет и се включват в замърсяването? 

Те се пооплакаха, че трябва да се придвижат с маршрутка и да се прекачват и мъчат в Зугдиди, но ние хем нямахме място за трима в джипа, хем не бяхме сигурни, че искаме да започнем наслаждението на природата с многочасов дебат как ще бъде съсипана. Така де, зарязахме ги с уговорката, че може да се видим пак на този фест, на който отиват. 

 

Джипът се движеше прилично, така че забързахме към планините, заобикаляйки хиляди крави, прасета и коли, по-стари от нас. Не знаехме какво правят тези животни по пътя и из селищата. Спомням си, че когато нашите баби бяха достатъчно млади и здрави да гледат животни, ги даваха на кравар или там някак си ги стопанисваха по-далеч от населените места. В Грузия явно имаше друга организация, но дали имаше логична причина за това не успях да науча. Но явно чистеха след тях и рядко миришеше ужасно. 

Някак ранното ставане и ужасната жега ни бяха скапали и се отказахме да се отклоняваме към Мартвили. Продължихме директно към Зугдиди, а заобикалящата ни среда ни караше да си мислим за Азия. Нищо не разбирахме от табелите, звуците, а къщите ни се виждаха доста причудливи. Издигнати на кокили, по една голяма и по-малка в повечето дворове, с поне една крава отпред да поддържа градината. Така и не снимах такива къщи до края на пътуването, смотана работа. А бяха толкова разноцветни, с големи изнесени стълбища, веранди и дърворезба или метални орнаменти. Но все си мислех, че има време и няма нужда да спираме сега. Реших, че приказките за къщата на Баба Яга са тръгнали от този район. И насаждения на лещници, кой сади лещници? Те не си ли седят в гората?

 

Поразходихме се из Зугдиди и седнахме в някаква странна tea house в центъра за обяд. Бяхме слънчасали явно, защото е странен първи избор, но трябваше спешно да седнем. Обзаведено беше с едни високи 1,8 м кожени столове, които не позволяваха да надникнем в чиниите на съседните маси и да си изберем. Обслужването беше доста бавно, а незнанието на руски и на типичните ястия беше сериозна трудност. Сервитьорът нямаше време и способност да ни препоръча и останахме да се чудим сами над цени и описания. Все пак знаехме, че имат много тестени неща, евтино е и сирената са супер. Но колко сирене ще получим за 1 лев в мутренски обзаведено заведение? Ще стигне ли за опитване? Тези неща, които приличат на пелмени колко са големи и като са по 30 стотинки колко да вземем? 

Получихме си храната, стигна ни, не беше изобщо малко, но и сметката не се оказа 10 лв за трима, а около 20, което не разбрахме как стана. Кашкавалът беше много добър, хлябът със сирене и сурово яйце по средата, палачинки не получихме, кебапчетата са си гадни и в другите държави, а хинкали никой не ни обясни как да изядем и не ни допадна. Освен това заподозрях, че и в последствие ще се сблъсквам с кориандър в каймата, копър в боба и други подобни. Какво им пречи на хората да слагат босилек, салвия, мащерка, риган и розмарин, а ме мъчат с всевъзможни комбинации от лук, магданоз, копър и кориандър напоследък?  

След като се поосвестихме, се разходихме до техния замък, позяпахме, научихме няколко думи на руски, посетихме един магазин да позяпаме какво продават хората и продължихме към планините. Нямахме търпение да се отървем от жегата и да видим първите си планини над 3000 метра. Оказа се супер интересно пътуване, с много зелени планини, нацепени от бели рекички и водопади, започващи от заснежените участъци. А реките бяха толкова бързи, бели и шумни, че спирахме да ги позяпаме и слушаме.  

 

Местия се оказа доста приятно място, особено за толкова беден район. Много приличаше на зимен курорт, спретнат, чист, заобиколен от високи и изключително красиви планини, с интересни сгради и характерните за района отбранителни кули. С удоволствие бих останала повече време там. Имаше и достатъчно магазини и заведения, не беше като предварителното ни проучване, че е краят на света и единственият им магазин има оскъден брой стоки с изтекъл срок на годност. Те хората просто слагат дата на производство и явно не са длъжни да пишат кога би трябвало да се развали. 

Нощувките ни бяха в къща за гости, с много дружелюбна хазяйка и бързо разрастващ се бизнес, ако се съдеше по ремонтната дейност в двора. Каза ни, че сме букнали стаи без баня, но успя да смени едната. Явно Филип беше прецакан освен да плаща двойни стаи, да не разполага и с баня, но успя да го преживее, без да изглежда измъчен. 

Вечеряхме в някакво заведение традиционното  ястие харчо, наподобяващо гулаш, но с копър и кориандър и обилно полято с лошо бяло вино за около 10- 15 лв на човек. После си легнахме уморени и доволни в скърцащите единични креватчета, застлани с дерящи чаршафи и калъфки. Може и да има обяснение защо правят и ползват толкова тъпо и неприятно на допир нещо, но не го зная. 

[Lindt]

Грузинская песня

 

Събудихме се рано, нетърпеливи денят да започне. Оставям линк към къщата по препоръка на Жижо. Има висока оценка, сносна храна и чиста баня. И доста голяма веранда. Леглата са ужасни, но аз специално разгледах всички предложения и не открих по-добро в Местия, когато резервирахме. Може и да има де. Предлагаха закуска и вечеря на блок маса за 10 лари и обяд за из път за 5 лари. Взехме закуската и обяд, доволни, че няма да умрем от глад. 

Закуската беше малко странна. Ще трябва да ме извините, много говоря за храна, много се радвам на снимки на храна, но много рядко я снимам, за да ориентирам или изкуша останалите човеци. Та в случая получихме по едно пържено яйце, 1 кексче, 1 парче хлебче, пълно с кашкавал и каквото друго си намерим на блок масата. Там имаше салата с лук и копър, някакво подсладено пълнозърнесто фиде, варена елда, картофи, хляб, кашкавал и някаква ужасна бяла каша с неизвестен произход. На мъжете им беше много интересно и бяха твърдо решени да се натъпчат с въглехидрати, за да са готови за прехода. Аз от своя страна се натъжих, че кашкавалът е много по-твърд и солен от вчерашния и прилича по-скоро на кефалотири, така че трудно можех да се изхранвам с него. Опитах почти всичко друго и прецених, че толкова храна е достатъчна за моите хобитски размери. 

 

И така, качихме се на колата и потеглихме към Мазери. Първоначално имахме идея да спим в Гранд хотел Ушба, който е в началото на пътеката към глетчера, но решихме че не искаме да се местим толкова често и ни досвидяха 60 евро за нощувка. Сега да не си помислите, че е истински хотел с удобства. Само на снимка е такъв, иначе е една къща в средата на нищото. Макар че може да има истински чаршафи, знае ли човек..?

Мазери е на около 20 км от Местия, като се отбиваш от главния път и продължаваш 5-6 км по черен път. Ако си без кола, вероятно чакаш на стоп или пък молиш от къщата за гости да те вземе. Или ходиш пеша, не знам. 

Районът е изключително красив, има голяма река в долината с гори в ниските части и заснежени планини от всички страни. 

Трекът започва от селото, но ние продължихме още малко с джипа, пресякохме и едно поточе и паркирахме до табелкатаза 10 км до глетчера.  С отбивката за водопадите и това, че се позагубихме в търсенето на по-пряк път през чукарите по едно време, общо минахме около 23-24 км този ден. Аз доста се притеснявах, защото съм абсолютен търтей, спортът и физическите усилия не присъстват в ежедневието ми. И по принцип не обичам да ходя с раница и нещо да ми тежи, а последните 6 години ме третират като дама и дори кутия мляко не нося аз. А бях с моето извънземно, което става в 5, за да ходи на фитнес и Филип, който е машина според личните ми впечатления от качване на Вихрен и Амбарица с него. Нямаше и кой да се мотае с мен от женска солидарност. 

Така де, справих се  Нямах и мускулна треска, крампи и схващания, така че не се връщам стимулирана да полагам повече усилия, за да вляза във форма, явно няма нужда. 

 

Първите 2 часа минават през горичка, с лек наклон, и когато се поразредят дърветата, виждаш малките и големи водопади, разцепващи планината срещу теб. Пресичаш по едно мостче и се покатерваш от другата страна. Минава се и през едни лагер на граничари. После вече хоризонтът се разкрива пред теб и виждаш покрити със зеленина и цветя хълмчета, планинички, планини и снежни върхове. Крайната ни цел и дори самият връх Ушба не се е показал, предстои доста ходене тепърва, което минаваш с отворена уста, хем защото е красиво, хем за да можеш да дишаш от усилието.

 

Имаше много странни цветя, син здравец, розови маргаритки и някакви диви лилиуми, които не бях виждала. Снимките не са добри, не сме се справили с наличната светлина  Това, което няма да мога да предам, е че през цялото време на грузинските разходки чувахме песента на буйна река или водопад. А аз много обичам цветя и вода, така че се чувствах в рая  Когато се и приближихме до водопадите, вече бяхме в екстаз  

 

Полутахме се из цветятя наоколо и се примирихме, че няма да открием по-пряк път до пътеката към глетчера, така че ще се върнем по пътя. Следващите 2 часа бяха по един ужасен, прашен сипей, в който няма за какво да се хванеш, защото си заобиколен само от цветя и тревички. Невероятно красиво, но с наклон от 45 градуса, направо ни взе акъла това. След което вече излязохме на билото и трябваше просто да пресечем тази рекичка, която после се превръща в един от водопадите. Водата, ако не сещате е абсолютно ледена:

 

Тук вече виждахме върха и пътечката за глетчера свърши. Започваше маршрутът за алпинисти. Поколебахме се известно време, похапнахме домати, хлебчета, сирене и някакви саламчета и продължихме по камънака. Не беше толкова страшен   После поседяхме пред глетчера, потопихме си изстрадалите крачета в ледената вода и се отдадохме на съзерцание. Знаехме, че връщането, особено по сипея ще изисква доста сили, а малко ни се подгъваха краката. 

 

 

Първия ден минахме покрай хиляда кошера, макар че не се виждаха много цветя. Там с много сочене и тъпи физиономии купихме мед в бутилка от малка кола за 10 лари. Очаквах да е медена напитка, но се оказа чист мед, леко течен и с аромат на Кавказ  Така де, споделям го, защото колкото и да е абсурдно да сложиш мед в бутилка, можехме да го носим по време на първия трек и да го ползваме за подсилване и подслаждане. Много добро попадение. 

[Lindt]

По време на кратката ни и лесна разходка из планината срещнахме общо 10 човека, като повечето се качваха тепърва нагоре, когато слизахме, тоест към 4-5 следобед. Денят наистина е дълъг и може да се движат по различно време от нас, но така или иначе планината си беше само за нас. И глетчера, водопадите, всичко  

Решихме, че се нуждаем от душ и бутилка коняк на верандата, а за по-лесно ще вечеряме в нашата къща. Голяма грешка за мен, защото докато във вчерашната блок маса имаше някакво пиле, днес месото се изчерпваше с кебапче, напъхано в зелево листо, боб с копър, салата с всичко, което не ям, и бях особено разочарована от решението ни. По принцип не държа толкова много на месото, но като цял ден се разхождаш около прасета и крави, накрая си представяш прясна пържолка, до вчера яла теменужки и пила от планинско поточе, а не кайма с кориандър   И къде бяха обещаните ми сирена и кашкавали? 

 

Закуска получихме без да сме я поискали, а тя се оказа същата като вчера и аз нямах стимул дори да пробвам нещо. Въобще много грешно изхарчени 7 лева   На предложението за опакован обяд бурно възразих, все още бленувайки телешката си пържолка с гледка към планината, докато кисело си ровех из тебеширеното мляко с мед в купичката. 

 

Месец преди нас познати и колеги на Жижо бяха направили седмица в район Сванети, в голяма група от 20 човека, като бяха спали из къщи за гости, тръгвайки около Мазери и достигайки до Ушгули, от където ги бяха извозили до Кутаиси. Твърде сериозно начинание за нас, но ни бяха дали препоръки и информация за района и бяхме предвидили да се качим с лифт до най-високия ресторант и да позяпаме от високо, без да се потим да се катерим пеш. После да караме до Ушгули, където разходката е по равен терен през долината 10 км отиване и връщане. Тъй като беше рано и се чувствахме учудващо добре след вчерашния преход, решихме да включим и Чалади глетчер, което щеше да е около 3 часова разходка. 

 

И така, качихме се на колата и се отправихме към Чалади. Беше на 5 км от Местия, по черен път, с много прахоляк, където се извършваха ремонтни дейности, но машините и камиончетата ни правеха място да минем. Прахолякът по пътищата го споменавам, защото когато искаш да спреш и да снимаш нещо, покрай което минаваш, имаш 3 секунди, преди облакът да те настигне и нямаме един фокусиран кадър. Иначе предвид това, че се разминавахме основно с крави,  багерчета и машини, можехме да спрем навсякъде и да си зарежем колата на средата на пътя, без да пречим на никого.

Там всъщност изграждаха въпросния ВЕЦ, явно неразбрали за протестния фест. 

 

Минахме по мостчето, и тръгнахме през брезова, сенчеста горичка. Не бях виждала брезова гора, а и тук брезите бяха някак храстовидни, с много издънки и наклонени към земята.

Покатерихме се по малко камъни и стигнахме до глетчера. Не се приближихме толкова, колкото до вчерашния, гледката но се стори достатъчно добра и от мястото ни. Поседяхме, пощракахме и тръгнахме обратно. Все още не бяхме срещнали човешко същество, но на връщане явно се бях посъбудили и видяхме няколко групички. Разходката от моста и обратно отне около час и четиридесет минути, а не три, така че теоретично оставаше време и за лифта. 

Редактирано 23 юли, 2017 от Lindt

[Lindt]

И така, Ушгули се води най-високото село в Европа, на 2191 метра, сгушено между планини над 4000 метра, а точно срещу него е Шхара, 5197 метра. Освен това има отбранителни кули. Бяхме с човек с интереси към военна стратегия, но не го бяхме информирали предварително да разучи кой би нападнал тези необработваеми чукари, така че се занимавахме да гадаем какъв смисъл има видяното от нас. Струва ми се, че май трябваше да научим нещо за Грузия предварително, защото неспособността ни да говорим руски доста пречеше да разпитаме местните. Не че сме чак толкова социални, че да положим усилия да си говорим с хората, но изникваха много въпроси. 

Някой беше написал, че селото не е толкова специално, колкото се твърди и предвид това, че минаването по 50 км черен път ни отне 2 часа, почвахме малко да се отчайваме. Ами ако видим същото като около Местия, а сме инвестирали 4 часа? Ужас, немислимо!  Може би Стенк се беше изказал така необмислено, но не помня дали той е виновен за опасенията ми. Ако прочете и познае, да се извини  

 

Както може би се досещате, не го намерихме този лифт към най-високия ресторант - цък. Преди малко гледах снимки и пак ме хвана яд, но пък съвсем нямаше да остане време за Шхара, така че другия път. 

 

Когато най-накрая стигнахме до Ушгули, беше станало време за обяд. Намерихме някакво заведение, в което предлагаха хлебче с кашкавал, пържени картофи, салата без копър и магданоз (УРА) и чай. Ние си имахме мед в шишенце, което беше полезно, защото не се предлагаше нищо за подслаждане. А кравите и прасенцата явно имаха друго предназначение, защото пак останах без пържола  , но с гледка. 

 

 

Самото селце е супер бедно, рушащо се и понамирисващо. Ако беше в Европа, сигурно щеше да бъде набързо спретнато и посещавано от хиляди, а някои хора да си купят и нагласят една къщичка, защото е изумително красиво. Но при липса на път, храна и никакви удобства, никой немец или японец няма как да се нанесе там. 

 

И сега ще тръгваме към Шхара. Очакват ни 9 км в посока, по равен терен, но няма нужда от песен, следваме си реката и тя ни пее. Забравих да кажа, че вече сме наядени от всякакви животни, сърби ни непрекъснато и ходилото ме боли, но не особено натрапчиво, мога да ходя. Вечерта вече ще се подуе и ще ми причини известен стрес, но сега си седи в обувката и съм забравила за потенциалната опасност.

През цялото време от двете ни страни ще има зелени планини, а срещу нас снежно чудовище. Първо ще е пухкаво зелено, както си представям Ирландия, а после ще влезем в килим от цветя, а склоновете ще се нацепят от водопади. Зад нас също имаме планина, която ще е красива другаде, но тук не можем да отлепим поглед от Шхара. 

 

 

За съжаление не успяхме да стигнем до глетчера. При равен терен беше ясно, че връщането ще отнеме същото време като отиването, а искахме да минем черния път по светло. Иначе щяхме да си останем там. Не сме спирали много, колкото и зашеметяващо да е наоколо, защото почваха да ни хапят мухи. Гадни насекоми, а и болеше. Така де, стимул да се движиш непрекъснато. 

На връщане взехме на стоп две местни деца до следващо село. Не говореха изобщо, така че просто изпълнихме доброто си дело за деня. Стигнахме безаварийно и седнахме на най-туристическото място в центъра на Местия, където обстановката беше супер, имаше поне 30 маси и музика, а цените бяха по-ниски от на предишните бъркочи. Супер удар, даже имаха малко месо в менюто. Забравихме да попитаме кога отварят, а ни се искаше да закусим при тях преди да се отправим по дългия път към Тбилиси на другия ден. 

 

Редактирано 23 юли, 2017 от Lindt

[Lindt]

Сутринта платихме 140 лари за 3 нощувки в стая с баня на промоция и отказахме закуската. Все пак навсякъде из Местия имаше табелки за топъл хляб, с хубава пещ, която виждахме през прозорците, а можехме да намерим и отворено заведение. Не се случи точно така, разбира се, нищо не беше отворило в 7:40, така че явно и хляба, и животните не се ядат тогава, когато очакваш. Тръгнахме си към Зугдиди с идеята, че все нещо ще отвори или ще си купим още една бутилка мед. 

Все пак намерихме по едно кафе за по път, купихме и сгущенка , а докато чакахме да ги сътворят тези кафета, Филип изпроси от местен един маркуч, с който да си разкаляме колата от едната страна, но го домързя да я премести, за да изплакне и другата. 

След близо час на развален руски се разбрахме с една баба в голямо крайпътно заведение, че може да ни сготви две хлебчета, едно със сирене, едно с кайма, и да ни направи чай. Доста вкусно беше, те хлебчетата изглеждат така - хачапури.

Не я питахме предварително, така че накрая сметката беше 28 лари, но беше вкусно.

 

Отправихме се към следващата си цел Мартвили каньон, но джипиесът си седеше на едно място и изобщо не се впечатляваше, че ние се опитваме да намерим прекия път през непроизнесимите села, заобикаляйки всякакви животни. 

Накрая се предадохме и решихме да се движим по главния път. Долу в равнината еизключително горещо и задушно, а и има движение, така че се добрахме до каньона чак към 1, спирайки набързо в градчето в някакъв малък базар, където имаше супермаркет, топъл щанд и продаваха електроуреди. Взехме си някакви храни с посочване, а на мен се падна телешко в някакъв лешников сос, с вкус и вид като къри. Не беше лошо. В супермаркета се снабдих с много добра руска бира, която забравих как се казва, но и не намерих повече. 

В Мартвили има разходка с надуваема лодка и малко обикаляне пеша, общо за около 1 час с много мотаене. На снимки изглеждаше супер, но не пречеше да са оцветени и излишно да сме били път до там. Оказа се супер яко, макар и ужасно горещо и влажно, така че много се радвам, че остана в програмата. 

 

Умрели от жега, а аз и с подут крак и опасения какво точно не е наред, продължихме пътуването си. По предварителни очаквания щяхме да спрем в Гори, да пристигнем следобед в Тбилиси, да вземем душ и да се разходим преди вечеря. Пълни глупости, пътят въобще не позволяваше скоростта, която предполагахме и пристигнахме без спирки за атракции чак към 8:30. Градът изглеждаше интересен, но ние бяхме скапани и докато се придвижим до стария град за вечеря, откажем се от заведение, което изглежда добре, защото се пуши вътре и успеем да пресечем булевард на пешеходна пътека, всяко желание за разходка се беше изпарило и искахме просто да хванем кухня, преди да затворят. Всъщност грузинците дори ти свиркат като се опиташ да минеш на пътека, а не просто не ти спират. А бяха три платна. Накрая изчакахме някакъв непознат да се престраши и притичахме с него. 

Седнахме в едно заведение, напомнящо за наша механа, ама от грузински тип и там приемаха последни поръчки. Жижо си поръча пелмени, които се оказаха доста вкусни, а киселото мляко не беше като от тебешир, а ние с Филип не успяхме да изчислим кой иска заек и кой телешко и си взехме еднакво ядене с лешников сос. Оказа се същото като това от обяд, така че макар и вкусно, бях доста нещастна, че рожденият ми ден не ми е поднесъл никаква кулинарна изненада. Мъжете после си взеха и някакво гроздово желе за десерт, но аз исках само да се прибера вече и да се консултирам с мама за глупавия си крак. 

И така, след като ми триха сол на главата за това, че не съм си дезинфекцирала ухапванията като много добре знам, че като дете всички рани и пъпки са ми се инфектирали и как следва да процедирам, и съм глупаво човече, се излегнах с леден компрес и чаша червено вино комплимент от хотела, надявайки се с това да си спестя ампутацията. 

Всъщност много се радвам, че стана така. Аз си спомнях, че имам проблеми с ухапванията от малка и все се чудя като отидем някъде защо първо имам 3-4 пъпки, а после продължават да се появяват без да ме хапе нищо, но въобще не можех да се сетя, че ме мажеха със спирт, лавандулови мехлеми, розова вода и какво ли не, за да се намалят щетите. Аз такива неща по принцип не си нося и търпя стоически, но вече ще си знам какво трябва да взимам със себе си на път. 

Редактирано 23 юли, 2017 от Lindt

[Lindt]

Хотелът в Тбилиси беше с доста централно местоположение,  висока за страната цена и хубави стаи с удобни легла. Бели стени и истински чаршафи в същия цвят. Обичайно ако видя повече бяло в стаите, решавам, че със сигурност е чисто и хората не се опитват да прикрият мръсотия с избраната разцветка. Досега не се е случвало да не съм права, така че ще продължавам да буквам бели стаи

Покрай заниманията с краката си бях забравила да заредя фотоапарата. Тъй като силно подценяваме градовете и културния туризъм, прецених, че ще издържи до обяд и ще зареждам докато хапваме. 

 

 

Пак закусихме някакво хлебче и турско кафе, докато се движихме към стария град. То и тук беше стар, ама като около халите, не като района под крепостта, който е определено излъскан и очарователен и готов за туристи. И когато се озовахме в центъра бяхме силно изненадани. Много харесахме Тбилиси и с удоволствие ще отидем там при следващото си посещение в Грузия. 

 

 

След като се поразходихме, не устояхме на едно кафенце на реката, където да пийнем капучино с гледка към крепостта. Мястото беше страхотно, обслужването също и си струваха 5те лева за капучино с гледка. По време на разходката Филип видя една баба на улицата, правеща фрешове и поиска един от портокал. След което безсрамно му взеха 20 лари, все едно е подправен със сълзи от фазан или каквото там предлагаха в съседното заведение

 

 

Чакаше ни дълъг път към Гергети, с поне три спирки, така че обещахме на Тбилиси да се върнем и тръгнахме към колата. 

 

[Lindt]

В близост до Тбилиси е старата столица на Грузия - Мцхета. Преобладаващите снимки в интернет бяха на 2 големи църковни храма, a пътят ни отведе първо до разположения на близкия хълм манастир Джвари. На мъжете много им хареса, но аз някак не се чувствам добре в православни храмове, изглеждат ми измъчени и мрачни, предпочитам катедрали. Нямах и никаква батерия на фотоапарата, така че снимки не успях да направя. 

От високо изглежда, че градчето си струваше да направим два тигела и да спрем за обяд, но беше много топло и още не се бяхме уморили от пътя, така че остана за другия път в Грузия и продължихме пътя си към планините. 

Следващото планирано за посещение място беше Ананури. Много влюбена бях във видяните снимки и държах да спрем там. Изграденият язовир е от малкото съветски проекти, изготвен така, че да не унищожи великолепната църква. Не знам как е изглеждало преди, но зелената, искряща вода правеше мястото магическо. Казаха ни, че е и приятно за плажуване, не че имахме време да лежим там. Язовирът не е никак малък и пътят се движеше покрай него, така че ми беше много трудно да не изпищя да спрем да зяпаме, а да чакам търпеливо. Малко преди крепостта, тоест на моста има най-добра гледка, но там май не може да се спре. Около Ананури имаше пазар с шапки, ризници, калпаци, с които можеш да се снимаш срещу малка такса, а продаваха и сладкиши и сувенири. Върхът беше една девойка, яхнала кон с меч в ръка и старовремски одежди, готвеща следващата си профилна снимка.

Водата  беше точно толкова зелена и красива, колкото очаквах, но имаше облаци, а и мъжете явно не държаха да я документират по желания от мен начин. 

 

Успокоих се, че е точно на пътя и на връщане мога да си пощракам, а и ще е по-слънчево и тръгнахме да търсим обяд. В този район вече имаше много движение и редовни крайпътни ресторанти, а и щях да си заредя батерията за Гергети. Видяхме виещ се дим от скарата пред едно заведение и осъзнахме, че е дошло времето за дълго очакваните телешки шашлици (името идвало от турското 6, така е трябва да ти донесат поне 6 парчета месо, иначе ги викаш и казваш, че са те измамили). Похапнахме си, чудейки се защо не слагат най-доброто според мен месо на шишовете, а някакви ребра и тлъстини. Явно това са предпочитаните от местните парчета. В този район беше популярна и салатата от краставици и домати, поръсени с лешници, за жалост, обилно покрити с копър, лук и магданоз. Но имаше и хубав кашкавал с дупчици. 

Със заредена батерия и пълни стомахчета започнахме изкачването към планините. Аз проспах добра част от пътя и опитите да изпреварим камионите към Русия, на възраст около 30 години. В общи линии пътят от Кутаиси до Тбилиси е като Кресна, но с по-стари коли, а нагоре е подобен двулентов път, супер красив баир. Нашето джипче доста се затормозяваше да изпревари нещо за под 3 минути. 

В по-високите части имаше ски курорти и дори истински хотели. И един лифт, който ни се стори чудесна идея, но явно началната точка не беше на пътя и пропуснахме тази възможност.  По отбивките имаше организирани сергии и множество табелки на руски за халал храна, забулени нинджи и димящи скари. Подминахме и големи стада овце и кози, първите животни от този тип. Поне не бяха на пътя като кравичките.  

Както казах, пътят нагоре беше супер красив, макар и със зелени склонове с водопади, а не заснешени планини от всички страни. Реката беше по-бавна и годна за рафтинг, имаше парапланери и атв-та, на които завиждахме много. Руските коли ставаха все повече и въобще беше ясно, че навлизаме в по-развит спрямо Сванети район на страната. 

Паметник на грузинско-съветската дружба

 

Стигнахме до Стефансминда. Бяхме предвидили 2 нощувки в къща за гости там, като на следващия ден беше перлата в грузинската ни програма, а именно трек от Джута до трите мечтани езера и най-високата ни точка за седмицата - 3300 метра. По-лесно е да се отиде от Рошка, но искахме с един куршум два заека, тоест да посетим и Гергети. 

Все още беше рано, светло и до Гергети имаше 6 км черен път, а ние имахме джип. Та се отправихме нагоре. И, половин час по-късно бяхме изхарчили 10 литра гориво и видимо не бяхме минали и половината път. Колата ни прегря и решихме, че е най-логично да се покатерим пеша, 45 градуса баир е нищо за нас, а джипчето не беше в толкова добра форма. 

Баирът  беше сериозен, особено по конската пътека, която намерихме. А и миришеше. Другата опция беше пътят за коли, но там прахолякът беше задушаващ. 

 

За жалост слънцето не позволи да заснемем червената планина със снежния връх Казбеки както заслужаваха. Но пък ги видяхме и бяха великолепни. 

 

[Lindt]

Внимание, настоящият пост няма да е подходящ за хора, които не намират мрънкането ми за смешно 

И така, безпроблемно се спуснахме до колата, запалихме я и тръгнахме да издирим стаята си. Понеже изкачването и спускането бяха по-продължителни от очакваното, беше захладняло и се стъмваше. Стигнахме селото и се заехме с търсенето. Намерихме улицата и Жижо слезе от колата, за да пробва пеш да открие къде се предполага да спим. А нашето джипче междувременно изгасна. И не пожела да запали повече.

20 минути по-късно, по тъмно, един рускоговорящ ни убеждаваше, че имало една група за Владикавказ, които имали проблем с документите и се върнали. Та няма свободни стаи. Няма и телефон, от който да се обадим на собственика на колата, защото и той идва от Владикавказ. Но можело да спим ей там при неговорещата английски рускиня, в къща с чудни условия. Само да се обадим на букинг да си анулираме ние резервацията. Относно колата ни ето тук двама мъже с вид на Обеликс преди да му спрат отварата, един с блуза и един гол, според които само ни трябва масло.

Къщата изглежда нормално и могат да ни приготвят обяд за из път и закуска за 15 лари на човек. Жижо е дезориентиран и не знае какво да прави, а и не знае, че ние няма как да стигнем до началната точка на трека, защото вече нямаме кола и се готви да приеме сделката. Аз като застаряваща вещица се намесвам и отказвам храната, желаейки да видя къщата веднага. Изглежда нова, чиста и голяма. Уверяват ни, че други на етажа няма. Е, Филип ще е без баня в четворна стая, няма и обща, но ще идва в нашата. Ще ни намалят и цената, но пак почват да молят да си махнем резервацията. Но точно със спирането на колата и изчезването на свободните стаи, е свършила и предплатената карта. Седим на черната улица и не знаем от къде да започнем   А ни натискат по руски, при това наясно, че не можем и да избягаме с тази кола. 

Стаята изглежда чиста, банята е ремонтирана сякаш предната седмица и мислим, че сделката може да е по-лоша. Пробвам все пак водата. Тече малко. Странно, вода поне не им липсва на грузинците. Някой пробва и тоалетната. Казанчето не работи. Това винаги се разбира в последствие  Почва суетене на руски с някакви туби от едни хора, други ни ровят в колата и ние вече сме тотално стъписани и лишени от пространство и време за реакция. Решаваме да си оставим багажа и да отидем да хапнем, да заредим картата, да звъннем на собствениците на колата и да начертаем някакви други планове за утре. Въобще систематично като умни хора да се справим един по един с всички проблеми, дошли от нищото. 

Вечеряме в произволно заведение с озадачаващо високи цени, четем за мястото, говорим със собственика, който не вярва, че колата е развалена. Все пак е на 7 часа разстояние в делничен ден, нормално да не му се идва. Иска да правим кръгчета и той да дава съвети. Колата пали, защото се е поохладила, но Филип няма никакво желание да я кара до Джута, а до Кутаиси по този път съвсем. Не можем и да я ремонтираме без позволение, а инатливите стопани продължават да не приемат, че мирише на изгоряло, мига като елха и няма да се оправи, ако поспи през нощта. Убеждават ни да я въртим утре в 8. 

Тъжни и уморени си лягаме в тъпите стаи със жулещи чаршафи, за да поспим. Жижо още не може да приеме, че не можем да направим мега трека(разгледал е всички снимки в гугъл мапс, проучвал е, накарам ме е да тичаме за издръжливост, влюбен е, изпуснали сме всяко друго езеро, заради предвидените тук) и ще гледаме кални оранжеви локви, забележителност на района, ако колата наистина се оправи. А ако не се оправи, как ще стигнем до летището? 

Сутринта колата пали, Филип се свързва със собственика по телефона и отива да прави кръгчета. Ние пък пием чай и се надяваме всичко да е наред. Става 10 и Филип и колата ги няма. Явно нещо не е ок и малко по-късно ни привиква на кафе, за да събеседваме. Колата не работи, а собственикът все още не го приема и иска след малко пак да се въртим. Надяваме се да се самоподпали и ние да изскочим бързо, защото иначе няма да ни приемат насериозно. Обмисляме прибиране с маршрутка и майната им на тези, да се оправят и да се задавят с депозита си от 100$. 

Унили закусваме, пак правим кръгчета и джипчето умира. Станало е обяд, ние не сме гладни, а собствениците вече ни вярват, че нищо не е ок. Ще ни пратят приятели по-късно, ние да сме на линия. Отидоха и червените локви, ще пием чай за 4 лв и ще чакаме. Правим разходка в адското село и забелязваме, че Жижо киха все по-често. Засяти са тополи и алергичната криза предстои. Не може да стане по-зле.

Оставяме го сам с киндела и кихавицата и отиваме да пием бири на място с вода в тоалетната. Мотаем се цял следобед с идеята, че има общо 3 заведения едно до друго и ако се оправи, ще ни намери. Ха, откъде да знаем, че вятърът е затворил вратата към спалнята с тоалетна и там са му всичките обувки, а и не може да отвори без ключ? 

Тъй като пак захладнява, се връщаме за якета и го спасяваме. Не е ял цял ден и е гладен, така че отиваме пак на заведение. Филип също не е обядвал, само аз съм ок. Сядаме в ресторанта и търпеливо чакаме да ни вземат поръчката, вече набелязали традиционни храни, които трябва да пробваме, преди да напуснем Грузия. Все пак следващия ден е последен, а се очертава да мине в извозване до Кутаиси. Чакаме половин час и нищо не се случва, освен изпадналата в истерия рускиня, която не може да обслужи самичка 60 човека за вечеря.  Звънят и въпросните приятели, за да гледат колата, така че ние с Жижо ще търсим вечеря другаде, а Филип тръгва с тях. 

В 10:30 ние сме хапнали на средни за София цени не особено добре и то нищо традиционно, а Филип се е разделил с хората, които няма да оправят колата. И е мъртво гладен, успокоен, че поне ще ни вземат в 11 на другия ден и откарат до летището. Изпиваме кана вино докато чакаме вечерята му под нежния съпровод на грузинска музика и Жижова кихавица и си лягаме. 

[cck]

Отделих програмата на @Боян Димитров в нова тема

 

[Lindt]

Длъжна съм да кажа, че водата в нашата баня идваше вечер и не беше толкова драматично. Сутрин също имаше, а и рускинята беше много добричка и даже ни черпи някакви сладкиши и чай предния ден. 

Сутринта ни съответно започна добре. Все още не харесвахме онзи тъпак, който искаше да си откажем сами резервацията, но пък жената ни приюти и нямаше повод да сме недоволни от нея. И семейството и живееше някъде наоколо, но в конкретната сутрин, когато умувахме какво да правим преди обяд, къщата си седеше отключена както и предните дни, но не можехме да намерим никой. Бяха ни канселирали резервацията, така че не можеха да ни теглят пари, но все пак да оставим в отключена, пуста къща парите за нощувки цял ден? Или пък да дойдем по-късно?

Изкъпахме се, събрахме си парцалите, обнадеждени, че собственикът на колата ни е писал имейл в 4 сутринта, което значи, че наистина могат и да стигнат на обяд, и отидохме да закусим, а след това щяхме пак да се качим до Гергети, защото ни беше скучно, а и там нямаше никакви тополи.   Най-изненадващо, видяхме на излизане един младеж, връщихме му парите за нощувки и този проблем беше разрешен.

Закусихме хлебче с пикантна бобена паста по средата, доста вкусно, и потеглихме. Този път намерихме подходяща пътека, много хубава и без облаци прах от колите. За около час и половина се качихме до горе, а явно беше още рано и нямаше толкова много коли и хора. Определено беше по-приятно от първия път, а и можехме да си почиваме, без да ни хапят мухи, което се учиш да цениш след няколко прехода в Грузия. 

 

След като починахме и си напълнихме вода за връщане, избрахме да слезем по нов път. Всъщност беше ужасен, с голям наклон в началото и после пак излезе на пътя на колите, но поне се бяхме раздвижили и определено имаше подобрение в настроението ни.Изпълнихме и следващото си добро дело като убедихме тъкмо тръгващите нагоре туристи да поемат по нашия сутрешен маршрут и да си осигурят гледки и чист въздух. 

 

Време беше за малко вино и нещо малко за хапване, защото искахме да спрем за обяд в готината кръчма до Ананури, а и уж щяха да ни вземат скоро. Няма смисъл да пиша подробно, дойдоха в 3, изчакахме да дойде и репатрак, собствениците шофираха на връщане, а не ни дадоха кола, спирахме за обяд по техен избор за храна и напитки, и въобще пътят към Кутаиси беше мъчителен, изключително дълъг и без време за спиране по набелязани места. Можехме поне да купим коняк за 8те часа път през населени места, защото бяхме обещали предварително на близки и затова чекирахме куфар, но ни убедиха, че те ще поръчат на някой в Кутаиси да ни купи. Не го направиха де. Предварително платените ни 2 стаи също не се оказаха 2, а ни сложиха в една, а банята беше руска и обща. И не беше чистена от времето, когато са били едно с Русия. Но ни оставаха 2 часа сън преди да ни закарат до летището и нямаше смисъл да се обясняваме колко стаи искаме и каква ни е уговорката. Върнаха ни депозита за колата и ни откараха със закъснение на летището.  Логично и седенето на плаж в Гърция отпадна, защото бяхме скапани и искахме само да се приберем. 

[Lindt]

Най-вероятно ще ходим пак в Грузия, защото наистина се влюбихме в планините. И Местия, и Тбилиси, и езерата заслужават още време, а и винарският район и Тушети ни изкушават за ранна есен.  

Горещо препоръчвам дестинацията въпреки ограбените последни дни, ето защо:

 

 

[Боян Димитров]

Много ми харесаха снимките и преживяванията. Не съм виждал толкова много снимки на хора , на които винаги всички са усмихнати.

[Lindt]

3 minutes ago, Боян Димитров said:

Много ми харесаха снимките и преживяванията. Не съм виждал толкова много снимки на хора , на които винаги всички са усмихнати.

 

Благодаря! Нямаше много баланс в това пътуване, тоест всички идиотии се струпаха заедно, но опитът ни помага да си избираме места, на които да се чувстваме щастливи. Или пък да се чувстваме добре навсякъде. 

И ти ще си щастлив в Грузия, в повечето време тази красота ще е само за теб и хората, с които си решил да я споделиш. А ние сме истински любопитни как би изглеждала Грузия през септември. И дали ще цъфти все още всичко. Така че се надявам да качиш снимки

[lyusi]

Много хубаво пътуване и много забавен разказ! Поздравления, Марти! През цялото време съчувствах на горкия Филип  Със сигурност си е изкарал супер, ама така сладко го жалиш за липсващото гадже, храна и баня

Редактирано 25 юли, 2017 от lyusi

[Gentleman Basta]

преди 8 часа, lyusi каза:

Много хубаво пътуване и много забавен разказ! Поздравления, Марти! През цялото време съчувствах на горкия Филип  Със сигурност си е изкарал супер, ама така сладко го жалиш за липсващото гадже, храна и баня

Стилът на автора е такъв, че трябва да има някой прецакан в цялата история. Обикновено тази чест се пада на Жижо.

[Тони]

И на нас много ни хареса Грузия. Въпреки доста по-близките срещи с добитъци. Или пък точно заради тях. И невероятната храна...определено ще се вънем при първа възможност.

[Георги Матеев]

Страхотен разказ и снимки Определено се замислих за връщане в Грузия, и на мен много ми допадна там като цяло.

[Фил]

Мерси за готиния разказ и хубавите снимки! 
Все повече ми се ходи до Грузия. 
Ако някой от Wizz чете тук: Ало, Wizz, защо спряхте полетите до Грузия, бре??? Я, бързо да ги връщате!  Ryan,  и вие не се ослушвайте!  

[Боян Димитров]

Почти дойде време да тръгваме. Я кажете да изтеглим местни пари на летището от АТМ , добра идея ли е или има други практики. Как стои въпроса с обмена на долари на летището?

[Gentleman Basta]

Аз носих 200-300лв в грузински лари от София и затова не сменяхме на летището, а в Зугдиди. Мисля, че е по-добър курсът по разни чейнджове в градовете, но не съм сигурен.