Прескочи до съдържание

Да мога да та измамя, из село да та изведа....Ех, Родопи!


Емика

Препоръчани мнения

Съботно-неделно Родопско.

От с. Мостово към Кръстов връх, "Кръстова гора", или позната още като Родопската Света гора заради намиращия се там манастирски комплекс.

 

Къщичка около Караджов камък, май развъдник за риба има наоколо. Представям си каква е гледката отгоре. Какво ли е да

поживееш там?

DSC02084.thumb.JPG.3b7c51f75e8b825a30b0c1325176d870.JPG

 

Зелено, зелено, зелено....

DSC02087.thumb.JPG.80ecebb136daccda9b8c4efa817c1f54.JPGDSC02089.thumb.JPG.0ec0927291af26af07cd826d507cbd70.JPGDSC02092.thumb.JPG.db035f14deba736688fa8c0409a2e8c7.JPG

 

Добри хора са направили чешми, почти на всеки километър, а понякога и една до друга.

DSC02096.thumb.JPG.97267a13a431b0b32aeda2e60177fad4.JPG

DSC02099.thumb.JPG.af98a11d8cd5c4221352736040c71ae7.JPG

 

Към 11.30 ч. съм в с. Мостово. Посрещат ме хубави каменни къщи.

 

DSC02102.thumb.JPG.00548e94e77549132473b5c1fc3f25c9.JPG

DSC02109.thumb.JPG.68480bc62f8473732d29e2758b3a1aff.JPG

И този клуб на центъра. Ами, обяснимо е състоянието му, сезонът все още не е открит.

DSC02103.thumb.JPG.689cf59bd66bc83c02bdb7c37794b2be.JPG

 

И едни старци на една пейка, но не ги снимах. Показаха ми накъде да вървя за Кръстова гора. После се оказа, че имало по-лесен път, но може да не са го знаели, и си тръгнах аз по стръмния.DSC02104.thumb.JPG.6af855f1ce7e4d876122ce2b88d1daa9.JPG ли.

DSC02108.thumb.JPG.598c55b8297d08820e3af5f50376ce72.JPGDSC02105.thumb.JPG.00aee556de9f2684cd956c0c418ad061.JPG

 

Продължавам покрай тази красива чешма

DSC02114.thumb.JPG.098813796e4899358d1e6e7332939e84.JPG

 

А, в България все още имало кози

DSC02121.thumb.JPG.98a710814210c107ce2d211e7a263a89.JPG

 

И, съгласно тези указателни табели, поемам нагоре...

DSC02117.thumb.JPG.fff2a994aafacfb78320e865e06fcbf1.JPG

DSC02125.thumb.JPG.488c498b8550f6120337b2e9852db5c3.JPG

 

Като казвам нагоре, то значи само нагоре, равно няма никъде. Излязоха ми всички изпушени цигарки. 2 часа само катерене, ама и аз реших, че едва ли не на бегом ще го взема. Мислех си "ей сега, зад това дърво ще се покаже църквата, не може да е далече, а, ето стигам я, аааа не, и зад този завой на стръмната пътека я няма" и така, изплезила език в жегата, а си беше горещо, нищо, че е планина.

 

Почивка колкото за една снимка на един скакалец

DSC02129.thumb.JPG.24be2e021ae9dc050670d3dbe26cf84e.JPG

 

Снимам разни корени покрай които минавам, в движение, да не мислите, че съм спирала. Спирката беше само при скакалеца.

DSC02131.thumb.JPG.68156396b47b6369f1e04199d320f9cc.JPG

DSC02135.thumb.JPG.a1f902aebfb248749054563b5f721f86.JPGDSC02136.thumb.JPG.d221570d41c046ecdc47a9d7e70ebe99.JPGDSC02137.thumb.JPG.0f4e9b3893a5875c6cf2596500a2d12d.JPGDSC02138.thumb.JPG.5955268ffffcb621f8b5973784190fe2.JPGDSC02140.thumb.JPG.c91ebf2938e0c34d534981ce0f1117a8.JPG

 

Тук някои хора си почиваха, а имаше и такива по джапанки, тънки, тънки, от най-тънките джапанки, но не ги снимах, защото и те се притесняваха, че са обути за плаж. Къде са си мислели, че тръгват, не ми го побира ума. Та, тази спирка е "очното аязмо". Аз на такива работи не вярвам, моля, не ме хулете много. От тръбата църцори вода и нещо правят, мият си очите да ги излекуват. А един, когато се качих горе, ме попита къде е мястото, беше тръгнал с една голяма туба да я пълни, но се върна като му казах, че едва капе.

DSC02143.thumb.JPG.9091dbfba21996c6294e7b0aceca3be3.JPG

 

И след 2 часа катерене, вече съм на Кръстов връх.

Храм "Покров на пресвета Богородица"

DSC02145.thumb.JPG.e56207f78ef69f95fdc10c7717b66433.JPG

 

Когато се качвах по стръмния път си представях как пристигайки горе, сядам в някое ресторантче и хапвам, блажено почивайки си. Обаче, мечтите са едно, действителността друга. Ресторант няма, няма нищо за ядене, освен изсъхнали кроасани в  едно помещение, наречено кафе. В същото имаше празен фризер за сладолед, автомат за кафе и вода. Сигурно си мислят, че духовната храна е достатъчна, но за някой - не е. Ами този някой да си носи, хората си извадили филиите и си хапват. Така че, носете си храна, когато отивате в манастирския комплекс.

DSC02146.thumb.JPG.7360ab689e3ce364aa05da32efeaccdf.JPGDSC02149.thumb.JPG.ef471473d02eb11df31699d502ce4e65.JPG

 

Но да не се отвличам по тези плътски щения, да разгледаме комплекса.

Зад храма има пътека. От двете страни на пътеката има по 6 паралиса, посветени на 12 светци. Накрая на пътеката е Кръста.

DSC02150.thumb.JPG.7520741e69816bb0f5741b7c07790988.JPG

DSC02153.thumb.JPG.b50262efa573caa30a46229abbba9140.JPGDSC02159.thumb.JPG.8568a40e70771da40ebae1a9dd1e5ab6.JPG

DSC02160.thumb.JPG.f333714fba3eb3e17046aeaa40f41bf8.JPG

DSC02165.thumb.JPG.bb1325175699db6dc4dc784ca6c4cdbc.JPG

 

Табела с текст, да четем и се смиряваме преди да отидем при Кръста. Почудих се за какви керемиди става въпрос, но явно вярващите слагат нещо под тях.

DSC02166.thumb.JPG.06eb7baed32a0a0bd742b02084da904b.JPG

 

През 1936 г. цар Борис III подарява на Светата обител голям метален кръст.

През 1994 г. кръстът изчезва и след 7 месеца е намерен в гората. Поставен е в новопостроения храм, а на мястото на стария е отлят нов от неръждаема стомана с тегло 99 килограма.

DSC02168.thumb.JPG.e9235fd1076ade3d1bb3327e581f5191.JPG

DSC02169.thumb.JPG.5415d74789d254014cc564a44c37a315.JPG

 

Преданието:

На този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Руският цар изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: “Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви.” Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Майката на султана, като научила за това, му рекла: Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи.

Султанът изпратил хора, но не могли да хванат пратениците, защото, като узнали, че ги търсят, не се върнали по същия път, а се отправили към Средните Родопи. В манастира на Кръстов връх русите предали на монасите кръста и заминали за Русия. Не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите са избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско скривалище.

 

Обратно по пътеката към храма

DSC02176.thumb.JPG.e66471bc7dc7ea31031518c510f97d27.JPGDSC02178.thumb.JPG.87f20ca055b434d6ef23ade69872c655.JPGDSC02179.thumb.JPG.42588417390978617a95d0c11baa502d.JPGDSC02161.thumb.JPG.6ec5f30d6ccdc44f1f3866d315918c8d.JPGDSC02152.thumb.JPG.9c3b89383645c1473caf6d9a8817a175.JPG

 

Истина или не, всеки има право да вярва в каквото иска. Силата на вярата води тук хиляди хора, търсещи смирение, помощ и изцеление.

Може да се дойде с кола, има голям паркинг, може да се дойде изкачвайки се по планината по моя маршрут от с. Мостово- трудния:), може по по-лесния, ако ви го кажат. Може да спите тук, има хотел със 120 места за нощувка /не видях къде се хранят, явно важи старото правило "който си носи ще яде..."/

 

Посещението ми на Кръстова гора завърши.

В района може да посетите 2 от най-красивите и заредени с енергия места в Родопите – Караджов камък, който се намира на 1 час и 30 минути от Кръстова гора, както и Белинташ, който е по-далече пеша. Двете места заедно с Кръстова гора оформят така наречения свещен триъгълник.

А точно по средата на триъгълника се намира един прекрасен комплекс с невероятна родопска кухня и други глезотии.

От терасата - вляво Белинташ

DSC02063.thumb.JPG.baa179ac45aa3c02ed34cbf6fd216167.JPG

 

Вдясно горе - Караджов камък. Зад комплекса - Кръстова гора.

DSC02042.thumb.JPG.5a4bba8067d99fd8f6b4199b5ea355df.JPG

 

Хотелски комплекс "Старите къщи"

DSC02043.thumb.JPG.20ba43918e54091dfea277da12ce9b4e.JPGDSC02045.thumb.JPG.1f1d44dbf2906881e7afefae6c788ea5.JPGDSC02046.thumb.JPG.55639356818fc56c4fa2f506f27d2b45.JPGDSC02069.thumb.JPG.bc8df39e7ea7474abb87859024923366.JPGDSC02071.thumb.JPG.0f6e96130f59ab226f0c381153e09cb3.JPGDSC02187.thumb.JPG.4c9970b5d66ac184023af786da84a1c1.JPGDSC02189.thumb.JPG.fc24269c0221d8da607f4357dc032b43.JPGDSC02192.thumb.JPG.56ca3b1c89659890933537ec5b1bcd6c.JPGDSC02193.thumb.JPG.f12b7f9bf4ea2fd44f4707f18ba213e4.JPGDSC02195.thumb.JPG.60f8c0325f025b0a3db434229b79978f.JPGDSC02197.thumb.JPG.3e635b0b051d1ea5b9af79b46ce49527.JPGDSC02201.thumb.JPG.722719ec5d77b2b5f3ad47f5fd17bf0e.JPG

 

Вратата към свещеното място

DSC02205.thumb.JPG.aba28aa580c52f0cf205cc9422500cff.JPG

 

Печено родопско агънце в каменна пещ!!! Предната вечер едни лоши хора го изядоха, и сега, само пепелта в пещта стои.

DSC02206.thumb.JPG.812ffd979c52c1f6a19368f0540996e6.JPGDSC02207.thumb.JPG.c3d734649cd9ac7c441c49abb93b47c0.JPG

 

Излизам от комплекса да огледам наоколо и попадам на тази къща с тези надписи. Хем ми е смешно, хем ми става тъжно. Българин, роден в България, учил в България, живеещ в България го е писал, иска да печели в България, как да не ми е мъчно, за нас....българите. На женски почерк ми прилича. А и жена, млада, с бебе, излезе от къщата докато аз се зверех в табелката. И проумявах колко е неграмотен голям процент от хората в България.

DSC02062.thumb.JPG.705ede624234f4b61344d52f7bf2b462.JPGDSC02050.thumb.JPG.2f5cc6d2a6d3ac84675a568b817d56a1.JPG

 

 

След десетина крачки друг надпис - за оправяне на настроението:)

DSC02060.thumb.JPG.76d25fe8cfe489e4b538d827e81a93d6.JPG

 

"Да мога да та измамя, из село да та изведа";) е стара родопска песен.

Край

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Харесвам 19
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.