Да мога да та измамя, из село да та изведа....Ех, Родопи!

[Емика 6326]

Съботно-неделно Родопско.

От с. Мостово към Кръстов връх, "Кръстова гора", или позната още като Родопската Света гора заради намиращия се там манастирски комплекс.

 

Къщичка около Караджов камък, май развъдник за риба има наоколо. Представям си каква е гледката отгоре. Какво ли е да

поживееш там?

 

Зелено, зелено, зелено....

 

Добри хора са направили чешми, почти на всеки километър, а понякога и една до друга.

 

Към 11.30 ч. съм в с. Мостово. Посрещат ме хубави каменни къщи.

 

И този клуб на центъра. Ами, обяснимо е състоянието му, сезонът все още не е открит.

 

И едни старци на една пейка, но не ги снимах. Показаха ми накъде да вървя за Кръстова гора. После се оказа, че имало по-лесен път, но може да не са го знаели, и си тръгнах аз по стръмния. ли.

 

Продължавам покрай тази красива чешма

 

А, в България все още имало кози

 

И, съгласно тези указателни табели, поемам нагоре...

 

Като казвам нагоре, то значи само нагоре, равно няма никъде. Излязоха ми всички изпушени цигарки. 2 часа само катерене, ама и аз реших, че едва ли не на бегом ще го взема. Мислех си "ей сега, зад това дърво ще се покаже църквата, не може да е далече, а, ето стигам я, аааа не, и зад този завой на стръмната пътека я няма" и така, изплезила език в жегата, а си беше горещо, нищо, че е планина.

 

Почивка колкото за една снимка на един скакалец

 

Снимам разни корени покрай които минавам, в движение, да не мислите, че съм спирала. Спирката беше само при скакалеца.

 

Тук някои хора си почиваха, а имаше и такива по джапанки, тънки, тънки, от най-тънките джапанки, но не ги снимах, защото и те се притесняваха, че са обути за плаж. Къде са си мислели, че тръгват, не ми го побира ума. Та, тази спирка е "очното аязмо". Аз на такива работи не вярвам, моля, не ме хулете много. От тръбата църцори вода и нещо правят, мият си очите да ги излекуват. А един, когато се качих горе, ме попита къде е мястото, беше тръгнал с една голяма туба да я пълни, но се върна като му казах, че едва капе.

 

И след 2 часа катерене, вече съм на Кръстов връх.

Храм "Покров на пресвета Богородица"

 

Когато се качвах по стръмния път си представях как пристигайки горе, сядам в някое ресторантче и хапвам, блажено почивайки си. Обаче, мечтите са едно, действителността друга. Ресторант няма, няма нищо за ядене, освен изсъхнали кроасани в  едно помещение, наречено кафе. В същото имаше празен фризер за сладолед, автомат за кафе и вода. Сигурно си мислят, че духовната храна е достатъчна, но за някой - не е. Ами този някой да си носи, хората си извадили филиите и си хапват. Така че, носете си храна, когато отивате в манастирския комплекс.

 

Но да не се отвличам по тези плътски щения, да разгледаме комплекса.

Зад храма има пътека. От двете страни на пътеката има по 6 паралиса, посветени на 12 светци. Накрая на пътеката е Кръста.

 

Табела с текст, да четем и се смиряваме преди да отидем при Кръста. Почудих се за какви керемиди става въпрос, но явно вярващите слагат нещо под тях.

 

През 1936 г. цар Борис III подарява на Светата обител голям метален кръст.

През 1994 г. кръстът изчезва и след 7 месеца е намерен в гората. Поставен е в новопостроения храм, а на мястото на стария е отлят нов от неръждаема стомана с тегло 99 килограма.

 

Преданието:

На този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Руският цар изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: “Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви.” Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Майката на султана, като научила за това, му рекла: Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи.

Султанът изпратил хора, но не могли да хванат пратениците, защото, като узнали, че ги търсят, не се върнали по същия път, а се отправили към Средните Родопи. В манастира на Кръстов връх русите предали на монасите кръста и заминали за Русия. Не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите са избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско скривалище.

 

Обратно по пътеката към храма

 

Истина или не, всеки има право да вярва в каквото иска. Силата на вярата води тук хиляди хора, търсещи смирение, помощ и изцеление.

Може да се дойде с кола, има голям паркинг, може да се дойде изкачвайки се по планината по моя маршрут от с. Мостово- трудния, може по по-лесния, ако ви го кажат. Може да спите тук, има хотел със 120 места за нощувка /не видях къде се хранят, явно важи старото правило "който си носи ще яде..."/

 

Посещението ми на Кръстова гора завърши.

В района може да посетите 2 от най-красивите и заредени с енергия места в Родопите – Караджов камък, който се намира на 1 час и 30 минути от Кръстова гора, както и Белинташ, който е по-далече пеша. Двете места заедно с Кръстова гора оформят така наречения свещен триъгълник.

А точно по средата на триъгълника се намира един прекрасен комплекс с невероятна родопска кухня и други глезотии.

От терасата - вляво Белинташ

 

Вдясно горе - Караджов камък. Зад комплекса - Кръстова гора.

 

Хотелски комплекс "Старите къщи"

 

Вратата към свещеното място

 

Печено родопско агънце в каменна пещ!!! Предната вечер едни лоши хора го изядоха, и сега, само пепелта в пещта стои.

 

Излизам от комплекса да огледам наоколо и попадам на тази къща с тези надписи. Хем ми е смешно, хем ми става тъжно. Българин, роден в България, учил в България, живеещ в България го е писал, иска да печели в България, как да не ми е мъчно, за нас....българите. На женски почерк ми прилича. А и жена, млада, с бебе, излезе от къщата докато аз се зверех в табелката. И проумявах колко е неграмотен голям процент от хората в България.

 

 

След десетина крачки друг надпис - за оправяне на настроението

 

"Да мога да та измамя, из село да та изведа" е стара родопска песен.

Край

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Алекс 1633]

Никога не съм ходила,  а изглежда толкова красиво