дневник Септемврийска разходка из Грузия

[Боян Димитров]

Ние заминаваме в началото на спетември. Програмата много прилича на вашата. Ние имаме няколко дена повече и известни пропуски. Хубавото е, че аз си представях предвижването доста по-затруднено, отколкото всъщност май излиза. Дните в Сванети май ще ги копираме съвсем. Много ще се радвам на всякакви коментари, съвети и допълнения. 

 

- За начало в Солун къде паркирахте и колко излиза ?

- Има ли нужда да букваме предварително. Ние сме се ориентирали да букваме ден за ден, защото това ще ни позволи известна гъвкавост в избора на дните и мероприятията, а може да има и изненади от времето.

 

Sat, 2 September 2017

08:20  11:50

Bagrati Cathedral and Gelati monastery. Move to Mestia (237km, 4:15h)

3

Drive to Ushguli or to wherever we can reach

4

track to Ushba base camp or wherever we can reach

5

1. move to steptamisinda (560km, 9h) stop for a walk in mtskheta

2. stop at anaklia for a beach

6

go to Kazbeg base camp from Gergeti Trinity church 

7

top the mountain, move back all the way to steptamisinda

8

1.Move to Thbilisi

2. allow 3rd day in this mountain or Svaneti

9

David Gareja & Telavi (telavи not absolutely necessary)

10

11

Uplistsikhe on the way back to Kutaisi (might leave Mtsheta for this day also or Vardzia if Mtsheta is done)

Tue, 12 September 2017

06:00  07:45

If we are very strict and still have those 1-2 days

Ananuri is very nice short day trip from Thbilisi

 

 

 

[Gentleman Basta]

Здравей @Боян Димитров,

 

Давам по ред на номерата:

-За паркинг в Солун буукнахме тук около 12 часа преди да паркираме колата. За 1 седмица излезе 29 евро. Има възможността с безплатно паркиране до ИКЕА, но ние решихме, че галимацията не си струва (особено с ранния полет на отиване)

-Не мисля, че е задължително предварително буукване. За Местия бих ви препоръчал да се свържете с Nino Ratiani's (имам визитката на Нино, мога да ти пратя всички контакти и условия). В Стефанцминда (селото под Гергети) нямаше много табелки за гест хаусовете, но има няколко, които се виждат. Другото е да питате на мегдана разни хора с маршрутки. Сигурен съм, че ще помогнат.

 

02/09 - Кутаиси-Местия е 5 часа, може би малко повече. Щом ще взимате кола под наем, мисля, че ще можете да я вземете директно от летището. Докато се оправите, ще стане 13:00. Като обядвате по пътя, ще сте в Местия към 19:00

03/09 - Информирайте собственика на колата какъв е планът ви. Имаше някои, които забраняваха ходене до Ушгули и Гергети. Просто е много лош пътят и амортизацията за колата е сериозна. Местия-Ушгули 45км, малко под 2 часа път. Има много приятна равна пътека от Ушгули до глетчера на Шхара

04/09 - не съм срещал никъде термина "base camp" в Грузия. Ние направихме тази пътека. Маркирана е в червено-бяло. Върви с алпинистката пътека, която е синьо-бяла и след края на червената продължава на изток нагоре към глетчера и върха. Ние стигнахме по синята до глетчера. 

05/09 - тук очакванията са ти изцяло погрешни. Пътят Местия-Стефанцминда е около 11 часа поне, даже бих се обзаложил, че с паузи по пътя за кафе, зареждане, обяд и тоалетна, ще отидете на 13+. Ние направихме Местия-Тбилиси в спирка само с каньона Мартвили (препоръчвам го) и се убихме от път.

06/09 и 07/09 - не съм запознат и не съм проверявал, като на лаик ми звучи доста тегаво да изкачите Казбек от Гергети за 2 дена (+-3000м), но не ви знам подготовката

08/09 и натам - Тбилиси е доста приятен град, може да си оставите половин-един ден. Ананури и Мцхета може да видите по пътя към Тбилиси съвсем спокойно, те са по пътя. Не е много удачно да включите Мцхета по пътя Местия-Стефанцминда, защото трябва да се отклоните малко на юг, а можете да го включите в пътя Стефанцминда-Тбилиси.

Уплисцихе го пропуснахме поради проблемите с колата, не сме имали планове и не сме ходили на юг от Тбилиси.

 

Успех!

 

[Боян Димитров]

Благодаря за съветите, ще ни бъдат много полезни. Ще сложа няколко допълнителни въпроса и ще ги очертая, за да си личат. Когато сте в настроение, ще се радвам да споделите информация и по тях.

 

Колата ще ни я докарат на летището и ще си я вземат от летището преди заминаването. Взехме Мицубиши Монтеро, което май се явява Пажеро на български. Сложиха ни 50 долара такса, за да можем да я караме където си поискаме, така че са наясно, че ще ходим по черните пътища.

 

В деня с трека до глетчера на Ушба, точно този маршрут имах впредвид. В един форум срещнах от няколко грузинци, че според тях бил най-хубавия в Грузия.

- Селата оживени ли са. Има ли кой да те опъти поне , откъде да хванеш маркировката (ние се оправяме с руския)?

 

Въпросът ми за Ушгули беше дали ще можем да стигнем изобщо с джипа дотам, за да направим трека до глетчера, ама явно не е толкова страшно, колкото го описват. Та засега планът е да стигнем селото, да си направим трека и после да потърсим лифта с ресторната за вечеря, ако го намерим. Чалади глетчер, въпреки че си е много добро отклонение, не изглежда да има вероятност да се включи, като време.

- Трекът до глетчера лесно ли се открива от Ушгули. Спирахте ли по път в другите села. Лесно ли минахте реката с колата? А някакви указания за този лифт и ресторанта?

 

За предвижването от Местиа до Казбег и на мене ми се струваше прекалено амбициозно. Затова бях включил евентуални възможности за паузи, като например плаж в Анаклиа. Но този каньон изглежда като отлична опция. Още вчера, докато преглеждах темата, бях доста положително настроен към включването му.

-  Доколкото разбрах не сте открили пътя през Тая и Салхино и ви се е наложило пак да минете през Зугдиди и да се отклоните от Бандза. Колко време е добре да се отдели за самия каньон? Чака ли се за лодките? Реалистично ли е 2 часа плаж (морето е много наблизо), каньона и после предвижване до Тбилиси.

 

За Казбег, като път се минава, не знам как ще ни се отрази височината. Аклиматизацията определено може да е проблем. В тази връзка се чудя дали да не включим и тези езера, до които не сте стигнали, за аклиматизация, макар че ние до 3000 метра едва ли ще имаме проблем. В сводката се споменават и някакви оранжеви кални локви, не ми стана ясно точно за какво идва реч.

 

Или ако запиша промените, програмата придобива следните корекции:

 

5.

Мартвили каньон, Тбилиси

6.

Мтсхета, Ананури, Степантсминда

 

За Тбилиси не съм писал отделно, защото е ясно, че ще ни се наложи да спим там 2-3 пъти поне, което със сигурност ще ни даде време да го разгледаме. В Гори определено не искаме да спираме.

 

 

Редактирано 25 юли, 2017 от Боян Димитров

[Gentleman Basta]

- Селата оживени ли са. Има ли кой да те опъти поне , откъде да хванеш маркировката (ние се оправяме с руския)?

 

И да, и не. Руският много ще ви помогне. Може да търсите хора с маршрутки

 

За глетчера Ушба се отклонявате към Becho. Ние търсихме на отиване към Местия табелка за Мазери, но не я видяхме и много се чудихме къде е точно. Нино ни обясни де.

 

- Трекът до глетчера лесно ли се открива от Ушгули. Спирахте ли по път в другите села. Лесно ли минахте реката с колата? А някакви указания за този лифт и ресторанта?

 

Да, няма как да го сбъркате (като видите едни върхове по 5000+ метра, ще знаете накъде да ходите. Не спирахме в други села, не са интересни. Коя река да сме минали с колата? Реално ние бяхме с Nissan X Terra, като гледам вашата е подобна - не се притеснявайте. За лифта и ресторанта ... не го намерихме, но съм на 99% сигурен къде е. От Местия хващате пътя към Ушгули и след като минете моста и се изкачите над селото, отдясно ще видите табела за електроцентрала или нещо от сорта, към която води черен път. Мисля, че е там понеже другаде няма къде да е (снимка от картата долу)... Относно Чалади - реално ви трябват 2 часа за него, при 1 час разходка се разкрива доста добра гледка към "чукара" и глетчета. От Местия до там и обратно с пътя ще е около 2 часа и половина (качване до моста, където строят ВЕЦ, с колата)

 

 

-  Доколкото разбрах не сте открили пътя през Тая и Салхино и ви се е наложило пак да минете през Зугдиди и да се отклоните от Бандза. Колко време е добре да се отдели за самия каньон? Чака ли се за лодките? Реалистично ли е 2 часа плаж (морето е много наблизо), каньона и после предвижване до Тбилиси.

 

Чакахме 10тина минути на опашка за билети, за лодка чакахме още 5. Цялото упражнение на място е около час-час и малко. Ние ходихме само в Мартвили през този ден и стигнахме към 20:30 в Тбилиси. Тръгнахме в 8:00 от Местия.

 

Относно трека от Джута към езерата (по пътя за Рошка) - толкова ме е яд, че не можах да отида, че ще те помоля да не пускаш снимки, ако ходите! :D

Редактирано 25 юли, 2017 от Gentleman Basta

[Gentleman Basta]

Kато се замисля, защо не тръгнете от Местия сутринта, да направите плаж, да стигнете до Мартвили (работят до 18:00 по спомен, значи трябва да се целите да сте там около 16:00) и да спите в Кутаиси?

[Боян Димитров]

А Кутайси-Стефанстминда на следващия ден как ви се струва ?

[Gentleman Basta]

Ад

 

Тази отсечка е най-ужасният път, по който съм минавал. Проходи, дефилета, трафик, камиони, теснотия, изпреварвания по завои ... абе, ужас! 

 

Казват, че е 5 часа. В зависимост от трафика може и 8 да стане. С грузински шофьори стигнахме от Стефанцминда до Кутаиси за 8 часа с паузите (коректно е да отбележа, че тръгнахме в петък 16:30, така че имаше доста трафик)

[Боян Димитров]

Някой може ли да даде добри практики за букване на места за спане в грузия?

 

Ние почнахме леко по-леко да букваме (през booking.com). Също направихме и лека корекция в програмата:

 

Sat, 2 September 2017

08:20  11:50

Martvili canyon, Move to Mestia (237km, 4:15h)

3

trek to Ushba gletcher

4

Drive to Ushguli and sleep there

5

drive to Thbilisi through Lentekhi (Lower Svaneti), if there is enough time visit Kinchkha waterfall, Okatse canyon, Bagrati Cathedral, Motsemeta and Gelati monasteries

6

Мтсхета, Ананури, Степантсминда 

7

Gergeti monastery and up to 3600 m

8

top the mountain, move back all the way to steptamisinda

9

a day in reserve or abudelauri lakes if we are not very tired

10

Thbilisi whole day or David Gareja & Telavi (telavи not absolutely necessary)

11

Uplistsikhe on the way back to Kutaisi (Vardzia or Bagrati if we missed it)

Tue, 12 September 2017

06:00  07:45

 

 

 

[Дани Магелани]

преди 3 часа, Боян Димитров каза:

Някой може ли да даде добри практики за букване на места за спане в грузия?

 

Ние почнахме леко по-леко да букваме (през booking.com). Също направихме и лека корекция в програмата:

 

Sat, 2 September 2017

08:20  11:50

Martvili canyon, Move to Mestia (237km, 4:15h)

3

trek to Ushba gletcher

4

Drive to Ushguli and sleep there

5

drive to Thbilisi through Lentekhi (Lower Svaneti), if there is enough time visit Kinchkha waterfall, Okatse canyon, Bagrati Cathedral, Motsemeta and Gelati monasteries

6

Мтсхета, Ананури, Степантсминда 

7

Gergeti monastery and up to 3600 m

8

top the mountain, move back all the way to steptamisinda

9

a day in reserve or abudelauri lakes if we are not very tired

10

Thbilisi whole day or David Gareja & Telavi (telavи not absolutely necessary)

11

Uplistsikhe on the way back to Kutaisi (Vardzia or Bagrati if we missed it)

Tue, 12 September 2017

06:00  07:45

 

 

 

Green Panorama Hotel в Тбилиси. Чудесно обслужване! На закуска се съобразяваха с предпочитанията ни.

В Кутаиси бяхме в Kiev Kutaisi Hotel,  но не го препоръчвам. 

А защо пропускате Батуми?

 

 

 

[Боян Димитров]

Just now, Dani Magelan said:

Green Panorama Hotel в Тбилиси. Чудесно обслужване! На закуска се съобразяваха с предпочитанията ни.

В Кутаиси бяхме в Kiev Kutaisi Hotel,  но не го препоръчвам. 

А защо пропускате Батуми?

 

 

 

Не можем да включим всичко, не ни е на път и повече сме го направили планинско са основните причини

[Боян Димитров]

Избрахме спанетата, смесено от букинг и аирбнб. 10 нощувки ни излязоха малко повече от 900 лв, раделено на нощувка на семейство излиза по 45 лв. Доста добре, като се има впредвид, че доста се постарахме да изберем по-големи от нуждите ни къщи и апартаменти.  

Редактирано 11 август, 2017 от Боян Димитров

[Боян Димитров]

Върнахме се. Грузия си струва! Пътуването от Солун не променя много нещата, много е удобно. Нашият план също го препоръчвам. Единствено Казбек е опционален. Там всеки трябва да си решава, а има с какво да се замести. Ще публикувам някоя друга снимка, с много кратки коментари. Най-вече, защото доста хора успяха да видят Грузия и не искам да се повтарям. Надявам се да внеса малко ред, най-вече за местата , за които не съм срещал достатъчно информаця на форума.

 

Първи ден: Мартвили канион и Мазери.

По някаква странна причина Мартвили канион е най-генерираща приходи забелижетелност в Грузия. Сама по себе си не е лоша, ама вземайки впредвид тълпите и цената, напълно не оправдава загубеното време. Обаче обещавам: "Това е последния път, в който не харесвам нещо". Иначе ходенето там, предопределяше да се минава по съкратения път за Местия. В Грузия не опитвайте съкратените пътища, освен ако не сте с джип. Самите грузинци благоговеят пред джипа и го намират за единственото смислено средство за превоз. Напълно оправдано между другото. Иначе всеки път, в който споделяхме, къде мислим да отидем, първо следваше сбръчкано чело и "едва ли ще стигнете до там с кола", което преминаваше след показването на колата в "аааа, вие сте с джип, пътят е много хубав!"

Това, обаче, което ни хареса още първия ден беше менгрелската кухня. Като цяло кухнята в Грузия е евтина и вкусна и сама по себе си, причина да се отиде до там!

Още от първия ден по целия път правят впечатление и огромните колониални къщи, но толкова излющени, че да е ясно, че са от друга епоха. 

За да приключа с първия ден, ще добавя, че Мазери е доста по-добро място за спане от Местия или още по-добре с краткото обобщение: "в Местия изобщо няма какво да търсите". И това становище го давам въпреки , че след падналия два дни преди да отидем дъжд, пътища в Мазери почти нямаше, а паркирането пред нашия гест хауз изискваше джип, който можеше да стигне до къщата само след минаването на късен булдозер. 

Редактирано 14 септември, 2017 от Боян Димитров

[Боян Димитров]

За следващия ден използвахме добре познат маршрут от форума . /10x to Gentleman Basta and Lindt/. Затова няма й да съм особено обстоятелствен. Единствената практика, която мога да препоръчам е да се спи в Мазери, а за който е с джип и да изкара първите 3 километра с джипа. Те са леко монотонни. От там си става истинска планина. Бтв в района има 100ци маршрути и за леко планинарство е едно от особено добрите места, на които съм попадал. 

 

 

Водопадче от глетчера:

Странна атмосфера: Ние си ядем в хола на хазяйте, но тъй като те не са особено по английския, а ние не сме особено по руския, всеки си яде в собствения ъгъл.

[Боян Димитров]

В ден 3ти по програма трябваше да се придвижим до Ушгули. Бяхме решили да разгледаме Местия на път. Потвърждавам, че решението е правилно, особено, ако нямате намерение да се връщате по обратния път. Местия е позагубила от едновремешния си чар и се е разрастнала твърде много, за да ми допада. Но пък може да си купите това онова и последно да заредите. За нейна сметка, всяко от селата по път за Ушгули изглежда доста по приятно място за нощувка. Гледките от Местия нагоре са запомнящи се. Това, което не знам обаче е колко време ще се задържи всичко това. Пътят го правят с бясна скорост, а улеснения достъп ще промени селата твърде бързо. В Ушгули ядохме едно от най-добрите телешки, от крава за мляко. Принципно да случиш на хубаво месо от такава порода крави изисква невероятна готварска работа. Така или иначе на нашата хазяйка й се носеше славата в трип адвайзър и ние определено намерихме, че е напълно заслужено. В същия ден се разходихме и до глетчера на Шхара. Разбира се както се случва често в нашите разходки, хванахме един кратък път , който ни прекара през най-големите възможни трънаци без пътека, но за сметка на това удължихме пътя с поне 3-4 км. Накрая, като излязохме на пътеката беше ясно, че едва ще стигнем по светло до ледника. Така й стана. Прибирахме се с единствения наличен челник, добре че носих един все пак.  Накрая срещнахме две попски семейства на палатки и те ни освежиха с доста стойностна домашна чача (тяхната ракия). Отново ползвахме колата за част отразстоянието. Той пътя ходи почти до ледника, но е доста по-лош , от всичко , което бяхме виждали досега. Затова се отказахме след първите 2-2.5 км.

 

Малко по-различен поглед от Местия

 

Гледки по път за Ушгули с Ушба за фон

 

Ушгули

 

Към глетчера

 

Тази рекичка още не беше се напълнила, на връщане имаше поне 2 пъти повече дебит (от топенето) и падна голямо мокрене, а за някои и събуване  

 

Всеки си търси сам пътека

 

Редактирано 19 септември, 2017 от Боян Димитров

[Gentleman Basta]

Радвам се, че преходът около Ушба ви е харесал (не, че имаше някакво съмнение). 

 

В Грузия може и да отидоха много хора, но мисля, че почти никой не е ходил из планините, така че пиши подробно (ние сигурно ще се връщаме и допълнителната информация ще ни дойде добре).

[Боян Димитров]

Ще ти дам контакт на нашата къща в Мазери, ако решите съвсем сериозно да повторите, заради планината. Преди 7 години, някакво норвежче е минало и много му е харесал региона там. И са се разбрали с Грузинеца за съвместен бизнес. Предполагам от норвежките социални помощи отделя, поне така изглеждаше да е. Примерно тази хижа, ако сте обърнали внимание, точно преди планината, е техен съвместен проект. Ние норвежеца го видяхме за много кратко, връщаше се от 2 дневен преход, но от краткото време , което поговрихме си личеше, че е много запознат с региона. Даже бяха написали книга за планината съвместно с грузинеца, която хич не беше лоша между другото. Книгата основно е за планината и живота на грузинеца.

На случен принцип попаднах , на интересен случай, в който нашият хазяйн е лежал в затвора за около 3 месеца, заради счупен фар на кола. Нещо се били напили с някакъв и паднали (може и умишлено да е било, кой знае, но в книгата е написано случайно) и докато падал счупил фара. Основното наказание за такъв случай било от 4 до 6 години, но той бил връзкар и получил към 3 години. И после цялата общественост се вдигнали, за да могат да го освободят по-рано. Ама дори и 3 месеца пак, не излежда като "ние ги хващаме, те ги пускат"  

Та, ако мислите да ходите на планина, според мене не е лошо да се видите с тези хора. Норвежецът разправяше за хиляди маршрути наоколо, и ни уверяваше, че след Мазери, Казбек ще ни се стори гаден. Викаше: "Казбек е само един маршрут, тука има хиляди"  

 

Друго интересно е, че на път за глетчера, точно при камъка с паметниците, видяхме група от 4 младежа, сушаха се и се препичаха. Не знаеха нито английски, нито руски, но екипировката им макар и не много лъскава говореше , че са се качвали на Ушба. Аз знаех, че не е много за качване, после като се разчетох май най-лесния му маршрут е ЕД. Общо взето Матерхорн пасти да яде.

 

Бтв, не знам дали сте разбрали, но там в този регион не са точно грузинци, а се водят сванс и си имат собствен език. Говорят го около 8 хиляди човека активно и няма много общо с грузинския.

[Боян Димитров]

Плановете за следващия ден, макар и ясни, тънеха в мистерия. Основните източници бяха руски сайт-ове, където описанието на маршрута ни варираше от нормално, до минаването забранено при всички случаи. Става въпрос за 70км отсечка черен път през Долно Сванети до Лентехи. Фактът , че пътя излиза на гпс-а, не ни успокояваше съвсем, още повече, че според месните в тези 70км обхват на телефона няма. От друга страна всички местни твърдяха, че пътя е много живописен и заслужава да бъде изкаран. Като време за преминаване , от Ушгули излизало по-кратко, отколкото обратната обиколка през Зугдиди, но и през асфлата. Вечерта питахме хазайката ще минем ли и тя каза: "вие сте с джип, ще минете". В очите на местните джипа е единственото смислено превозно средство.

 

А сега към действителността:

- Пътят се минава, особено надолу. Има стръмни надолнища и се минава през доста потоци, които при определени обстоятелства може да са пречка, но надолу не представлява особено предизвикателството. Все пак има едни 20тина км, които са доста лоши. Доста по-лоши, от това което е между Местия и Ушгули.

- Пътят пести много време. Без да бързаме с тръгване към 9:30 и със слизане на няколко места да не тежим, към 2 часа видяхме устойчив асфалт. 

- Пътят се подобравя - хората доста интензивно полагаха асфалт.

- Пътят е живописен, но все пак е път. Гледките от предишните дни бяха по-добри.

- И все пак , всеки трябва да има едно наум. На нас ни се разтрака дясното колело, което определено доста ни претисни. В последствие разбрахме , че тракането не е заради офф-роад-а, а се появява, когато натоварим много спирачките

- По пътя има много какво да се види, като места за спиране, ако човек има достатъчно време. Ние бързахме към Тбилиси, но това беше небрежност от наша страна. По-добър план беше да спим в Мтсхета, което е на път за Степантсминда. Това можеше да ни остави време и за някои други забележителности по път, като Кинчва и Окатце...

 

Все пак освен минаването през Долно Сванети бяхме включили в програмата катедралата Баграти и манастира Гелати, а намерихме време и за манастира Мотсамета. Отмятането на Юнеско, ни освобождаваше последния ден. Можеше да не бързаме да се прибираме от Тбилиси, а да прекараме повече време там. Нещо, което доста оценихме впоследствие, особено с наложителната промяна в някои планове.

 

Долно Сванети, гледките са от друга страна на масива на Шкхара, като постепено върховете от заснежени преминават в зелени.

 

Нашата бойна машина

 

Тука все още пътя е идеален.

 

Катедралата Баграти

 

Случайно кръщене, бебето беше изключително недоволно.

 

Кутайси, в движение от колата. За пълно разглеждане не ни остана време, но го видяхме отгоре, минахме през него, а последния ден ядохме и спахме в него. Направо си го броим за посетено

 

Мотсамета

 

Манастир Гелати - като цяло манастирите им са по-стари от нашите, но доста постни. 

 

Оригинална врата от преди 1000 години.

Редактирано 23 септември, 2017 от Боян Димитров

[Боян Димитров]

За следващия ден бяхме решили да се предвижим до планината и да се базираме в Степантсминда. Програмата се беше пообъркала вече от предния ден, защото докато проверявах в колко часа работи Уплисцихе се оказа, че не работи в Понеделник, деня, в който се предвиждаше да го посетим. Тъй като това се очертаваше да бъде единствения скален град от посещението ни, за Вардзя и Давид Гарежи нямахме време, решихме този ден да се върнем до Уплисцихе, което да ни разтовари от бързане последния ден. Прогнозата за времето, така или иначе беше лоша за следващия ден и нямаше смисъл да бързаме за Казбек. Лежерността ни отвя в Гори. Не мислихме да спираме там по първоначални планове. Няма и кой знае какво да се гледа. Къщата, вагона, музея, паметника на Сталин изчерпва града, освен за носталгично настроените социалиалисти, които могат да си купят китайски копия на военна фуражка от втората световна, чача в автомат, снимка на младия Сталин и прочие символи на социализма и отечествената война. 

За сметка на това Уплисцихе ни хареса. Напомня много на скалните градове в Кападокия, макар и не чак в такива размери. 

За обяд се предвижихме до Мцхета. Успяхме главно, защото употребихме грузинската 100км магистрала максимално  Мцехата е листната в Юнеско, като в нея се събират няколко обекта. Не всички имат еднаква стойност според мене, но катедралата в центъра на града си заслужава. В Мцхета хванахме невероятен туристически поток, но той основно беше от 10тината автобуса на някаква голяма международна фармацефтична компамния, която си правеше нещо като тийм бийлдинг в Грузия. Имаше даже и половин автобус българи, единствените, които чухме да говорят на нашия език за целия ни престой там.

Последно минахме и спряхме в Ананури, който си ни беше точно на път. Малка , но хубава и запазена крепост с доста фотогенично разположение.

Въпреки че не бързахме за никъде, въпреки че прохода през планината е доста натоварен , въпреки изкачването до 2400 метра на самия проход в Степантсминда пристигнахме към 6 и имахме достатъчно време да отидем да проверим как седи въпроса със запазения инвентар (палатки, спални чували и прочие). Нещата седяха добре и се уговорихме да се появим вдругиден за фактическото предаване. 

 

Музея на Сталин, Гори

Вагонът, който Сталин е използвал за пътуване, заради страха си от летене.

Вагонът интериор

 

Уплисцихе

Главната улица

Уплисцихе - външния град

 

Мцхета

Катедралата

 

Това доста ме израдва

 

Ананури

[Боян Димитров]

За този ден преди обед не си спомням много. По идея трябваше да почиваме, явно доста ефективно сме се справили. Само се чудя, дали нямам спомен заради съня или просто сме се размотавали. Така или иначе след кратка разходка из Степантсминда, дълъг обяд, голяма почивка и пред перспективата за още много от същото , решихме да се разходим наоколо. Избраната посока беше към руската граница. Тя се оказа изненадващо близо.  

 

 

 

Old military way - единствения проход от Русия за Грузия през Кавказ и граничния пункт.

[Боян Димитров]

И така дойде уречения ден. Денят, в който трябваше да потеглим за Казбек. Казбек по книжки се прави за минимум 3 дена и това е на границата на невъзможното. Според нашата компания би трябвало да излезе за 2 дена. Реално излезе 2 дена и 8 минути. За 8те минути има какво да се разкаже, но ще е в следващия пост. За начало е добре да се знае, че жената, от която взехме инвентара каза: "За 2 дена , това е невъзможно".  В уречения ден имахме да минаваме 12 км, на книга за 8 часа.  Все пак ние чийтнахме системата, като спестихме 1.5-2 часа , защото използвахме нашия джип до църквата. И ни останаха за минаваме от 2100 до 3650. 3ма от нас имаха опит с такива височини и планини, но един от нас никога не беше излизал напланина извън България, а и по принцип не беше ходил много на планина. И въпреки че, средната му височина беше над 2.5 км (Мусала, Вихрен и Черни връх бяха единствените му достижения), цялата компания малко се притесняваше за него - и като ходене, и като усещане. Все пак разходките из Местия си бяха казали своето и всички имахме определена калиматизация.

Естествено пак объркахме пътя и вместо да минем през ледника (в долната половина минаването е много лесно и всички минават от там, включително конярите). Ние обаче бяхме наплашени от думата ледник и се залутахме по едното ребро. След много дълго тръмбоване и очевидно излизане над пътеката, решихме, че е време да пресечем ледника. Но на мястото, на което решихме да пресичаме, се указахме пред доста непреодолими цепнатини. Това определено ни добави 30 минути повече към ходенето. Накрая, точно след 4:30 минути , се появихме на метео станцията на 3650 и почнахме да мислим за палатки. ААА забравих да спомена, че нагоре все пак си взехме кон, който излиза 200лв някъде, за да ни качи основно неща за спане - палатки, чували, матраци и прочие. Защо избрахме този вариант, защото хижата/метео станцията е брутално гадна и много, много заета, толкова, че хората спят един връз друг. И все пак оптимизма наделяваше, бяхме минали част от пътя, за 4.5 часа и можехме да се справим дори за 4 за отсечка, която се измерва за към 6 часа. А и самия коняр ни каза, че ще ни изпревари, но успя да го направи единствено, защото минаваше през ледника, а ние се залутахме, преди това го бяхме отцепели доста.

Имаше и негативни отенъци обаче. Качвал съм се на 5.5км, но в този ден на 3650 м бях напълно изцеден. Чудех се дали утре ще мога да продължа, след като 20те метра денивилация от нашата палатка до хижата ми създаваха особени проблеми. Изненадващо най-добре се чустваше , човека с най-малко опит в нашата компания. Тя все пак си беше решила, че това й е личен рекорд и няма да идва до върха. Така че това може силно да е повлияло психически, макар че ако имаш проблем с височината, имаш проблем с височината.

За самото качване, мислихме да се катерим сами. Поотделно нашата група от 3ма човека имаше доста опит, но никой не беше вързвал въжета. Нещо, което се указа голям пробелм, никой не поиска да ни помогне в това начинание. Там качването е 500 евро и всеки очаква да дадеш тази сума , за да те включи в своята група. Наложи ни се да намерим гид за утре. Тъй като бяхме минали голяма част сами, след известни преговори успяхме да намерим за 400 евро.

Дойде време за спане. Вятърът все още беше много силен, и блъскаше бясно палатката. Излизах няколко пъти да я укрепвам, а и самото място беше бая наклонено и неудобно за моята изфинена персона. Не можах да спя много, но пък според мене спах доста повече от тези в хижата. В 1 трябваше да станем , да се видим с нашия гайд и да щурмуваме върха....

 

Редактирано 1 октомври, 2017 от Боян Димитров

[Боян Димитров]

Часовникът звънна в 1. Студено ми беше, но се чуствах доста добре. 20те метра от палатката до хижата вече не ми създаваха никакви проблеми. Явно нощувката се беше отразила много благоприятно. Хапнахме в хижата. Тъй като си бяхме взели кон, имахме изобилие от храна. Даже се бяхме презапасили и с вода, защото по някои сведения , горе няма много или не е толкова чиста, макар че това се доказа, като неистина. Вода си има в изобилие и е напълно порядъчно качество. Бях се облякъл сравнително леко по съвет на водача от предната вечер, но бях взел малко повечко багаж в раницата за всеки случай. Духаше много за начало, но се очакваше да поутихне.

Към 1:30 взехме да се оглеждаме за нашия човек. Намерихме го легнал на едно легло ни жив, ни умрял. Някакъв стомашен вирус. Хората ни казаха, да чакаме до утре, щял да дойде човек от долу да ни води. Ние се запънахме, че това е невъзможно. Накрая 3ма водачи се обединиха и решиха да ни вземат като 4 та група, която 3мата ще наглеждат. Цената падна на 300 евро за 3мата, а нас това доста ни устройваше.

Времето летеше бързо, групите една по една се заизнизваха нагоре, а ние все още чакахме нашите хора. Най-накрая в 3, успяхме да потеглим нагоре. В последния момент ни асоциираха към групата на момче и момиче от Украйна. Младички, а момичето едно такова кльощавичко. За изненада, водачът ни наложи доста добро темпо. Лека полека почнахме да настигаме другите групи. Надминахме най-малко 3 нагоре. Темпото ми пасваше идеално, а и бях много доволен, че ще наваксаме изоставането. Чуствах се перфектно. Бях взел шепа хапове за всеки случай, но хич не съм си помислял да ги пия. 

Точно вече си мислех, как към 12 ще сме обратно в лагера и ще имаме достатъчно време да се наядем, приготвим багажа и да се спуснем до долу навреме, когато криза връхлетя украйнското момиче.  Първоначално реши да се съблече. Имаше поне 5 ката дрехи, последните 2, от които чиста вода. Това не помогна особено и 5 минути по-късно, беше ясно, че нейното приключение е на приключване. Почти разплакана помоли да я качат до ледника, за да види какво е да се вържеш с въже. Водачът ни не прояви разбиране и каза, че това е много опасно за нея. След още 10 минути уговорки поеха надолу. Тя, приятеля й и водача. 

В нашата компания коментирахме, че може би бързото темпо е било наложено умишлено, за да я или евентуално ни изморят и да ни пратят обратно в хижата. Все пак се знаеше, че ние сме без особена аклиматизация, така че планът може да е бил общ, а не само за украйнците.

Към 5 всички групи вече отново ни бяха изпреварили. Най-сетне дойдоха и другите 2ма от нашите водачи. Бяхме преразпределени в групата на възрастен беларусин. Той поне вървеше. На последния водач групата беше от някакви чехи, които бяха много зле. То не, че има къде да ходиш на планина в Чехия, ама все пак. Започна едно тътрене нагоре. Всеки път когато някой от другите групи напред се отказваше, нашия водач ни поощряваше да се върнем наобратно с тях. Нашите хора бяха бавни, но много упорити.

Към 6 стигнахме ледника и се навързахме. Темпото съвсем изгасна. Почна да ни става студено. От нашата група момичето се разтрепера. Дадохме й раница, за да я топли. Това определено помогна. На мене пръстите на краката също ми бяха ледени. Опитвах да ги мърдам, но това не помагаше. Все апк случихме на време. Вятърът поутихна, а когато се показа слънцето нещата доста се подобриха.

Нататък не си го спомням по часове, знам, че когато свърши ледника, бяхме от задната страна на върха. Почна доста стръмно заснежено изкачване. Времето съвсем се оправи. Откриха се гледки към Елбрус и Шкхара. В един момент почнахме да разминаваме групи наобратно. Ние още не бяхме стигнали "перемечка" - премката един вид. 

Най-сетне към 11 бяхме на премката. От там остава само едни доста стръмни 200 метра денивилация и сме горе. След още половин час се качихме. Разминаването в последния участък беше особено неприятно. Трябва да се изчакваш в началото на серпантините, защото пътеката е много тясна, но не всеки го правеше. Това внасяше доста хаус.

Горе изненадващо или не се появи много силен вятър. Явно сме били от наветрената страна. Беше много красиво на всички страни, но и много студено. Мислех, че ще ми се остава поне половин час горе, но към 10тата минута доста радушно откликнах на призива на водача да тръгваме надолу. 

Надолу нашият водач се опитваше да бърза, но чехите бяха голям стопер. Едвам издържах да не ги зарежа и да тръгна сам надолу. Вярно минава се през ледника, но наистина не изглеждаше толкова опасно, колкото го описваха. Даже и по тъмно маркировката беше много очевдина, а цепнатините лесни за заобикаляне. Нямаше нов сняг, така че всичко беше доста нормално. Все пак си останахме в групата всички, до момента, в който развързахме въжетата. Оставих въжето и седалката на моите хора и изтичах надолу.

Най-сетне към 3:30 следобед бях при палатката. С моето момиче започнахме да оправяме багажа. Този път нямаше да даваме 200 лв за кон. Конят щях да бъда основно аз, макар че всички тръгнахме с доста свръх багаж надолу. Към 4 дойдоха и другите, дооправихме инвентара, хапнахме на крак и се втурнахме надолу.

4:30 тръгнахме с идеята да минем последните 12 километра до църквата за 3 часа, за да ни останат 30 минути да слезем до градчето. Бяхме се разбрали с момчето, че може да ни чака и до 9, но лудата му шефка беше заявила с много сериозен тон, че 8 часа е последното, което ни отпуска.  

Надолу бързахме много, в един момент вече виждах, че няма как да стигнем и казах, че ще избързам, за да хвана обхват и да се разбера с хората. В плана ми влизаше и да се преобуя, за да мога да карам колата. Със зимните обувки нямаше как. В бързината падах на няколко пъти, но нищо сериозно, само изправянето беше много тегаво.

7:20 и бях при колата вече. Тази от агенцията съвсем сериозно заяви, че 8 и нито минута повече. Връзката беше много лоша и почти не се разбирахме, а и често прекъсваше. Моите спътници, явно бяха посвършили батериите. 8 без 15 най-сетне дойдоха.

Надолу летях с джипа, но пътят е толкова уникално разбит, че знаех, че няма как да успея.

В 8:08 бяхме пред агенцията. Тя беше затворена. Свързах се с жената за последен път. Най-искрено я умолявах да дойде да ни вземе багажа. Не прояви никакво разбиране. Не само това , ами на предложението да дойда да я взема с колата, безочливо излъга, че ключа бил в някакъв човек, които живеел в село отдалечено на 30 минути.

 Планът ни да стигнем Тбилиси днес претърпя крах за 8 минути. Писах смс на новия хазяйн да не ни чака тази вечер и се запътихме към стария. Там беше пренаселено, но човека успя да ни смести. Той си отговаряше съвсем на това, което бяхме срещнали масово в тази държава - гостоприемство. Вечерта се шегувахме, че шефката на агенцията вероятно е рускиня

 

Първата снимка за деня. В средата на ледника

 

От премката. Не изглежда толкова стръмно, колкото на мене ми се видя в действителност

 

На Казбек (5047 или 5033 са най-популярните измервания  )

 

Бялата пирамидка в дясно е Елбрус

 

Малко преди да свалим котките. Въжетата се развързват доста по надолу.

Редактирано 3 октомври, 2017 от Боян Димитров

[Lindt]

Защо водачите ви стимулират да се откажете от изкачването? Каква е  тази "криза",  на украинското момиче, за която споменаваш?  Ние не сме изкачвали високи планини и не съм запозната с основните понятия. 

Уж четох внимателно, но не разбирам като сте имали джип и уговорка в Тбииси, какво е станало? Не сте можели да върнете оборудването ли? 

 

[master_of_germs]

Поздравления!!! Изчетох цялото приключение с интерес, но последното е просто... Без думи съм! Казбек за два дни (и осем минути). Винаги съм се мислел за доста добър темповак в планината, ама сега си мисля, че съм тромав ленивец

 

П.П. На предпоследната снимка в далечината Дик-Тау и Кощан-Тау изглеждат направо зловещо, сравнено с Шхара и Елбрус от двете им страни. 

 

П.П.П. Искам да попитам; след като го качихте, смятате ли, че Казбек би бил възможен за качване от малка група (3-4 души), в която само един човек има опит в Алпите с минаване на ледници. Останалите се справяме повече от задоволително в Пирин, тази година се изпробвахме  с успех и във Високите Татри.

Няма да се престараваме да качваме за по-малко от три дни.

Редактирано 3 октомври, 2017 от master_of_germs

[Боян Димитров]

Не точно стимулират. Но все пак на тези височини има шанс да те хване височинна болест. Спасението от височинна болест е да бягаш колкото се може по-бързо надолу до височината, на която последно си се чуствал добре. Според мене, водачите имат доста развито чуство кой ще се качи и кой не. Като пиша стимулират по-скоро имам впредвид, че по-скоро се опитват да те предпазят, ако усетят евентуален проблем. 

Иначе като основна мярка срещу височинната болест е плавното изкачване, като за безопастно се счита изкачване от 300 метра денивилация на ден. Това разбира се няма как да стане в никоя планина. И остава да се види , имаш ли проблеми или не на място, като мисля, че около 80% от хората са доста ок с умерена аклиматизация.

 

На повечето места, в които пиша за очаквани проблеми и кризи имам впредвид точно височинната болест. И, да украйнката я хвана точно височинна болест. А 2 дена по-рано е бил умрял някакъв поляк от височинна болест и всичко беше още доста разбунено.

 

Точно това беше проблема. Нямаше как да върнем оборудването. Аз в един момент бях толкова ядосан, че мислех да го хвърля в някоя канавка и да изляза от страната с лична карта, но ми се видя прекалено грубо. Все пак сме българи и на следващия ден си го върнахме малко, ама да не издавам от сега как  

[Боян Димитров]

За 3 дни програмата е следната:

Първи ден до хижата.

Втори ден на хижата с аклиматизационна разходка или до параклиса на 3900, или до ледника на 4100. Ако сте с водачи тренировка с пикел и котки също.

Трети ден до върха и обратно и спане в Степантсминда.

 

Според мене вървенето ще го извървите без проблеми, но всичко зависи дали ще се обади някакво неразположение от височината. От разходки на Пирин не може да се предвиди, дали ще има такива. Границата, където започва да се чуства е около 3000м. В общи линии, колкото повече изкарате на по-високо, толкова по-добре. Примерно нощувка на Белмекен преди заминаване за Грузия и тези разходки из Местия може доста добре да ви подготвят. 

 

Нека се има едно наум, че ние все пак хванахме много хубаво време и това много ни помогна. 

Редактирано 3 октомври, 2017 от Боян Димитров