Уругвай

[Зори]

Здравейте! Благодаря отново на всички изказали своето виждане! Точно това ми трябваше.Досега четях само положителни неща,а ми трябваха и негативите.Повод отново и отново за много разговори и размишления вкъщи.Но защо тогава толкова много семейства руснаци емигрираха и продължават точно там?! Нима те не са като нас... с нашият начин на живот?

[nomad]

Aко това къде имигрират руснаците е индикатор за качеството на живот, то значи България е много по-напред от Уругвай . Във Варна живеят хиляди руснаци и продължават да се заселват нови(дори се издава някакъв руски вестник в града), а и тук в София има доста, много повече от колкото в Монтевидео. Истината е, че много от руснаците които имигрират имат някакви доходи, било пасивни защото са си дали под наем апартамента в Москва, било защото са IT специалисти и работят като фрилансъри.

За мен Уругвай беше най-малко впечатляващата и незабележителна държава в Латинска Америка, от тези които посетих. Качеството на живот определено не е по-високо от това в София(лично мнение). И там има престъпност и чалга(кумбия) ,има и наркомани и т.н. 

[akair]

Ако руснаците са ви ориентир, потърсете клипове от тази страна в YouTube. Потърсете такива, които не са от Москва, Санкт Петербург и следващите 2-3 по-големи града. И ще установите дали те са като нас или не са.

Също потърсете клипове от Уругвай, за да добиете някаква, макар и непълна, представа за държавата.

[Зори]

Не,не са ми ориантир руснаците!Просто ми стана любопитно...

Гледах клипове за Уругвай и добих,разбира се непълна представа някаква

[nomad]

В момента има само една държава в Южна Америка, където е сравнително лесно да се имигрира,  да се извадят всички документи, да сe работи легално, със здравни осигуровки и т.н. Това е Еквадор. Имат закон, че всеки чужденец или семейство могат да живеят и работят в страната при условие че купят недвижим имот за поне 25000 долара(за семейство май бяха 30000) или просто сложат тази сума на депозит в местна банка.

Като ниво на престъпност Еквадор е съпоставим с Уругвай, т.е. ниско за континента ниво, но за разлика от Уругвай, Еквадор е най-евтината държава в Южна Америка. Обедно меню в местен ресторант е 2 долара, пътуване с градския транспорт в Кито с неограничен брой прекачвания е 25 цента, извънградките автобуси возят за долар на час път.Единственото изключение са вносните стоки, които се облагат с мито, но храната, местните стоки и бензина са много евтини. Климата в планинската част, вкл. столицата Кито е като вечна пролет, целогодишно около 22-23 градуса през деня и около 10 нощем. Страната има всичко, от островите  Галапагос с техните странни животни, през амазонските джунгли, до вечно заснежения Чимборасо. Беше приятна изненада, за мен е най-спокойната и уредена държава от тези които съм посетил в Латинска Америка, това го казвам с уговорката че бях само в планинската част и в амазонската джунгла, на крайбрежието не съм ходил, защото там имаше силно земетресение малко преди да отидем. Амазонската част е изключително дъждовна , вали 9 месеца в годината и е много горещо, но планинската част е много добре. Лично за мен е много по-добър вариант от Уругвай.

 

 

Редактирано 2 август, 2017 от nomad

[Гост]

@Зори, здравей. Нека ти дам и аз моите 5 стотинки. Напълно разбирам аргументите ти. Сега – на желанията ти – от гледна точка на един мигрант. Ще си позволя разсъждения на глас:

 

Човек мигрира в чужбина, ако е:

 

1.    Материално изкушен - няма абсолютно никакъв материален избор нито в страната си, нито в чужбина – изстъргал е всичките си възможности и реално няма какво да губи.

-> налични начални финанси почти нула;

-> склонност към компромиси 99.9% - опциите, които търси, нямат никакво значение за него, стига да му носят приход някакъв.

 

2.    Ментално изкушен – вкл. мислещи за доброто на децата си – не понасящи конкретен манталитет (чалга, биячи и прочие), но имащи избор в държавата си.

-> налични начални финанси много прилични – имат резерви при проблеми;

-> склонност към компромиси: 10%-тина процента (максимум) – има избор.

 

3.    Семейно изкушен – има кой да му подаде ръка, а му се иска да опита там, където берат парите от дърветата.

-> налични начални финанси – много ниски, имат дом над главата си;

-> склонност към компромиси: 10%-тина процента (максимум) – има избор.

 

4.    Професионално изкушен – знае, че може да е високо платен

-> налични начални финанси – достатъчни (от взети пари на заем до лични спестявания);

-> склонност към компромиси: 50% - 90% - в зависимост от мотивацията и целите.

 

5.    Емоционално изкушен – иска да опита, но не знае как, къде, какво – знае само, че иска нещо.

-> налични начални финанси – обикновено ниски;

-> склонност към компромиси: 50%-тина процента – казва: то ще си покаже.

 

Ще спра до тук с импровизациите, можем още много да ги разтеглим

 

Има миграция по брак, за престъпна дейност, от скука – но с богати родители, родени в чужбина, и прочие, и прочие, но тях не ги включвам по понятни причини...

 

И така. В коя от тези категории попадате вие? Тоест:

 

Колко налични пари имате – за колко време имате резерви?

Какво мислите да работите – имате ли идея какви ще ви бъдат доходите?

Какви са целите ви като материално битие – какъв стандарт бихте постигнали реално?

Какъв ви е законовият статус – убедени ли сте в имиграционните си права?

Къде ще учат децата ви – ако това е приоритет, наясно ли сте за условията?

Какъв ви е резервният план при проблеми – пари, близки, друго?

Какво ви е здравното осигуряване – какво би станало при сериозен здравословен проблем?

 

Сакън, не искам да ми отговаряте И не искам да ви отчайвам ни най-малко. Давам само храна за вътрешен размисъл.

Редактирано 2 август, 2017 от Гост

[Topfly]

преди 43 минути , nomad каза:

В момента има само една държава в Южна Америка, където е сравнително лесно да се имигрира,  да се извадят всички документи, да сe работи легално, със здравни осигуровки и т.н. Това е Еквадор.

Вярно е това, но въпросът е какво може да работиш в Еквадор и какво доходи можеш да имаш? Цените са ниски, защото и доходите са ниски.

Що се отнася до престъпността Еквадор не отстъпва много на Уругвай и има близо 5 пъти повече убийства спрямо България цък

В Кито три пъти ме спираха полицаи да ме молят да не си нося малката раничка на гърба, защото така било опасно и могат да ме оберат. Не ме обраха, но не ми се стори прекалено сигурно.

 

Ако непременно искам да емигрирам в Латинска Америка, аз бих избрал Чили. Там престъпността е най-ниска, а стандарта на живот най-висок в цяла Латинска Америка. Общо взето стандарта е почти като в Западна Европа. За купон обаче бих избирал Аржентина и Бразилия

[boogy83]

Четейки писанията виждам, че единия проблем са средствата, които в България не ви достигат много, много. Разбирам, че и двамата с мъжа ти до месец ще сте без работа, помислете си колко усилия ще трябва да положите, ако решите да си намерите нова работа в България. Умножете тия усилия по 2, по 3 и дори по повече за чужбина. Там ще имате езикова бариера, различен манталитет, различни виждания от местните и т.н. 

Има много истории за хора отишли в чужбина, попаднали на хора и прокопсали, това е любимото четиво на всеки....да чете, да мечтае и да вижда себе си в тези истории. Но има и другия по-неприятен вариант: трудности, трудности, трудности. Отиваш там и няма на кой да разчиташ, нямаш средства, за да си позволиш протакане, трябва ти работа но още днес! Нямаш приятели, познати, комшии от които да вземеш 20 лева на заем, за да напазаруваш. В безизходица си и си на другия край на света. (Това е един от многото сценарии, към коитo предполагам и Rainy иска да ви насочи да си помислите).

 

Имам много приятели и познати които избраха да емигрират. Едни след училище отидохме да учим (както и аз направих, но после се върнах в България), други заминаха като вас със семействата си. 95% от познатите ми имаха при кого да отидат като емигрират. При семейните общия случай е: мъжа отива при познат където да спи, препоръчват го за работа или сам си намира и има нещо предвид. Насочил се е къде може да намери работа и почва да работи бързо след пристигането си в чуждата държава. След някой месец като види, че получава заплата, справя се с работата си намира квартира и привиква семейството. 

 

За Уругвай не мога да кажа нищо, понеже като бяхме в Аржентина се бяхме решили да го посетим, но ни обявиха няква безбожна цена за ферибот и ни се размина (може би защото отидохме в последния момент да си купуваме билети). Но със сигурност, ако решите да идете там, трябва да имате нещо предвид. Ще ви е наистина по-трудно отколкото в някоя държава от европейския съюз. А западна европа си е спокоен живот ако си в малко градче. Доколкото разбирам вие търсите спокойствие, затова не се хвърляйте в големите градове. 

[Topfly]

преди 2 минути , boogy83 каза:

Там ще имате езикова бариера, различен манталитет, различни виждания от местните и т.н.

Това са по лесно преодолимите трудности. Ако обаче искаш работа повече от мияч на чинии ти трябва препоръка от бивш местен работодател. Началото за съжаление е много трудно. Преди три години едни познати емигрираха в Австралия, като мъжът имаше дълъг опит като системен администратор. IT специалистите по принцип са търсени кадри, но липсата на предишни работодатели в Австралия беше голям проблем. Чак след 2 години мъки успя да си намери добра работа към общината на един малък град. Сега трябва да събере поне 1-2 години трудов старж за да може да си намери по добре платена работа на друго място. Началото за съжаление винаги е трудно, а познати, приятели и препоръки трябват в цял свят.

[nomad]

4 minutes ago, Topfly said:

Вярно е това, но въпросът е какво може да работиш в Еквадор и какво доходи можеш да имаш? Цените са ниски, защото и доходите са ниски.

Що се отнася до престъпността Еквадор не отстъпва много на Уругвай и има близо 5 пъти повече убийства спрямо България цък

В Кито три пъти ме спираха полицаи да ме молят да не си нося малката раничка на гърба, защото така било опасно и могат да ме оберат. Не ме обраха, но не ми се стори прекалено сигурно.

 

Ако непременно искам да емигрирам в Латинска Америка, аз бих избрал Чили. Там престъпността е най-ниска, а стандарта на живот най-висок в цяла Латинска Америка. Общо взето стандарта е почти като в Западна Европа. За купон обаче бих избирал Аржентина и Бразилия

Вярно е, че доходите са по-ниски, определено няма смисъл да се работи за заплата. В Кито обсъждах темата със собственичката на къщата за гости където бяхме отседнали и тя ме посъветва, ако реша да се възползвам от тази имигрантска програма да купя финка(земеделска земя с постройка/и) в Миндо, каза че там земята е сравнително евтина, по около 4500 долара за хектар а района е  център на адвенчър туризма в Еквадор, има стабилен поток от туристи тъй като е на час път от Кито и доста столичани ходят през почивните дни. Една финка в Еквадор, ако е с добра локация може да носи прилични доходи чрез предлагане на туристически услуги, къща за гости или бунгала, езда, турове в дъждовната гора и т.н. Има и друга опция, в момента доброволческите програми са голям бизнес, една финка лесно може да развие различни доброволчески програми и да изкарва сериозни приходи от младежи от Европа/Сащ, които си плащат за да работят без пари в третия свят. Сестрата на мой приятел изкарва добри пари като набира кандидати във Франция точно за платени доброволчески програми в Еквадор.

Иначе, ако парите не са фактор при избора, в Южна Америка и на мен най-много ми харесва Аржентина и бих отишъл там. Но за бизнес е прекалено скъпа, а за работа, с техните закони е почти невъзможно.

[Childish]

Аз бих ти препоръчала друго: т.к.Латинска Америка е далече, а напр. в Испания кризата е голяма и е трудно да си намери човек работа, защо не помислите... за България извън София. Може да е малък град или дори село, където имате къща напр. и да си давате апартамента в София под наем, ако имате такъв. Къща с двор, в който да могат да се отглеждат плодове и зеленчуци, кокошки и пр. Спокойствието и качеството на живот може да е по-добро от София, ако мястото е подбрано. Единствено културните забавления може да липсват, но когато човек няма пари не може да си ги позволи.

Изобщо България е страна на неограничените възможности в момента. Въпросът е човек да не се отчайва.

[Nevena]

1 hour ago, nomad said:

В момента има само една държава в Южна Америка, където е сравнително лесно да се имигрира,  да се извадят всички документи, да сe работи легално, със здравни осигуровки и т.н. Това е Еквадор. Имат закон, че всеки чужденец или семейство могат да живеят и работят в страната при условие че купят недвижим имот за поне 25000 долара(за семейство май бяха 30000) или просто сложат тази сума на депозит в местна банка.

Като ниво на престъпност Еквадор е съпоставим с Уругвай, т.е. ниско за континента ниво, но за разлика от Уругвай, Еквадор е най-евтината държава в Южна Америка. Обедно меню в местен ресторант е 2 долара, пътуване с градския транспорт в Кито с неограничен брой прекачвания е 25 цента, извънградките автобуси возят за долар на час път.Единственото изключение са вносните стоки, които се облагат с мито, но храната, местните стоки и бензина са много евтини. Климата в планинската част, вкл. столицата Кито е като вечна пролет, целогодишно около 22-23 градуса през деня и около 10 нощем. Страната има всичко, от островите  Галапагос с техните странни животни, през амазонските джунгли, до вечно заснежения Чимборасо. Беше приятна изненада, за мен е най-спокойната и уредена държава от тези които съм посетил в Латинска Америка, това го казвам с уговорката че бях само в планинската част и в амазонската джунгла, на крайбрежието не съм ходил, защото там имаше силно земетресение малко преди да отидем. Амазонската част е изключително дъждовна , вали 9 месеца в годината и е много горещо, но планинската част е много добре. Лично за мен е много по-добър вариант от Уругвай.

 

 

Последните няколко години Еквадор държи класацията на една от най добрите държави за живеене сред expat средите.Куенка(Cuenca) e сред предпочитаните градове сред чужденците.

[nomad]

Да, чувал съм за Куенка, но мнозина споделят, че този засилен интерес  е довел до необосновано повишаване на цените там. За Кито, където много ми хареса разбрах, че хубав апартамент в хубав квартал е около 80 000 долара а двуетажна къща в Баньос, което е едно от най-туристическите градчета е средно 30 000 долара, иначе за инвестиране във финки, най-перспективните места били Миндо със средна цена 4500 за хектар  и около Санто Доминго де Лос Колорадос където е най-скъпата земя, около 9000 за хектар.

[Nevena]

6 minutes ago, nomad said:

Да, чувал съм за Куенка, но мнозина споделят, че този засилен интерес  е довел до необосновано повишаване на цените там. За Кито, където много ми хареса разбрах, че хубав апартамент в хубав квартал е около 80 000 долара а двуетажна къща в Баньос, което е едно от най-туристическите градчета е средно 30 000 долара, иначе за инвестиране във финки, най-перспективните места били Миндо със средна цена 4500 за хектар  и около Санто Доминго де Лос Колорадос където е най-скъпата земя, около 9000 за хектар.

Да така е ,към Кунка има засилен интерест съответнои цените са по високи. Цените на апартаментите в Кито са различни зависи от зоната но в момента са в криза и има силно предлагане на ново строителство(което на мен лично много повече ми харесва отколкото в БГ)и слабо търсене такаче се предполата че цените тепърва ще падат .За Банюс когато бях за първи път там преди 14-15 години ми се видя с много почете туристи чжденци отколкото сегс преди око ло месец когато бях там от там се организират пътуванията към Амазония или с две думи джунглата.За цена на земята не мога да кажа

[Crazy Horse]

Като се замисля, в ЕС има толкова много спокойни и богати държави, защо му е наистина на един българин да имигрира извън Европа?! Но, от друга страна, всеки си има предпочитания. Аз лично отидох чак в Канада, но това беше преди да влезем в ЕС. След това се ориентирах бързо. А, колкото до кризата в Испания, когато реших да стягам багажа през 2010 г. всички ми казваха, че съм луд да отивам в страна, в която няма работа и е на дъното на икономическа криза. На 6 септември, 2010 г. дойдох в Испания, на 9 септември имах интервю, а октомври бях вече учител по бизнес английски език. После започнах да бомбардирам всички университети с резюмета и от есента на 2014 година работя вече като университетски преподавател. Та толкова за голямата криза. С други думи, ако човек наистина иска нещо и захапе целта като питбул кокал, рано или късно ще успее. Поне аз вярвам в това. И между другото, голямата криза отмина вече Испания и се отварят и нискоквалифицирани работни места, особено за шофьори, готвачи и т.н. Моят съвет е, ако наистина останете без работа и сте в затруднено положение да не отписвате Испания. Мъжът ти може да дойде тук първи, да си намери работа, квартира и после да се присъедините и вие. Аз също мога да помогна по магеланска линия. А, ако толкова държите на Уругвай като научите добре испанския и децата ви също, идете на екскурзия в Уругвай и после като се върнете, вие самите ще ми звъннете да ме черпите сангрия, че не сте се юрнали там.   В Испания децата много бързо научават испански, защото има добра програма за адаптация в училище, поне в Мадридска област. Между другото познавам спортен журналист, роден в Уругвай, но дълги години живее в Испания и не мисли да се връща в Уругвай.

[Topfly]

преди 4 часа, Crazy Horse каза:

А, колкото до кризата в Испания, когато реших да стягам багажа през 2010 г. всички ми казваха, че съм луд да отивам в страна, в която няма работа и е на дъното на икономическа криза. На 6 септември, 2010 г. дойдох в Испания, на 9 септември имах интервю, а октомври бях вече учител по бизнес английски език. После започнах да бомбардирам всички университети с резюмета и от есента на 2014 година работя вече като университетски преподавател. Та толкова за голямата криза. С други думи, ако човек наистина иска нещо и захапе целта като питбул кокал, рано или късно ще успее.

Твоят случай е малко по специфичен, защото кризата едва ли е повлияла съществено на бройката на униврситетските преподаватели. По време на криза дори търсенето към различни обарзователни програми се увеличава. Съвсем различно щеше да е положението ако търсеше работно място в строителния или банковия сектор.

[Topfly]

преди 8 часа, nomad каза:

Вярно е, че доходите са по-ниски, определено няма смисъл да се работи за заплата. В Кито обсъждах темата със собственичката на къщата за гости където бяхме отседнали и тя ме посъветва, ако реша да се възползвам от тази имигрантска програма да купя финка(земеделска земя с постройка/и) в Миндо, каза че там земята е сравнително евтина, по около 4500 долара за хектар а района е  център на адвенчър туризма в Еквадор, има стабилен поток от туристи тъй като е на час път от Кито и доста столичани ходят през почивните дни. Една финка в Еквадор, ако е с добра локация може да носи прилични доходи чрез предлагане на туристически услуги, къща за гости или бунгала, езда, турове в дъждовната гора и т.н. Има и друга опция, в момента доброволческите програми са голям бизнес, една финка лесно може да развие различни доброволчески програми и да изкарва сериозни приходи от младежи от Европа/Сащ, които си плащат за да работят без пари в третия свят. Сестрата на мой приятел изкарва добри пари като набира кандидати във Франция точно за платени доброволчески програми в Еквадор.

Иначе, ако парите не са фактор при избора, в Южна Америка и на мен най-много ми харесва Аржентина и бих отишъл там. Но за бизнес е прекалено скъпа, а за работа, с техните закони е почти невъзможно.

Това е много добър бизнес модел и аз също съм се замислял за него. Избираш една бедна, но туристически много интересна държава и почваш да предлагаш различни туристически услуги. Братовчедът на един мой познат има например база за леководолази на Синайския полуостров в Египет. Преди кризата с туризма в Египет бизнесът му процъфтяваше, но и сега до колкото знам не се оплаква. Хубавото на такъв бизнес модел е, че туристите имат много по голямо доверие на един европеец от колкото на един местен и са готови да платя дори премия за подобна услуга.Каква по хубава комбинация от това да живееш на хубаво място, да изкарваш добри пари и в същото време разходите за живот да са ти минимални?

Четох интервю с една унгарка, която направи хостел в Лаос и организира турове за туристи. Не беше станала милионерка, но много доволна беше от живота който жевее.

 

Хубавото на такива бизнеси е, че може да ги почнеш с относително малко пари. Споделял съм във форума, че една година преди цунамито в Югоизточна Азия видях да се продава един ресторант на о-в Пи Пи в Тайланд за 10 000 долара. Тогава много се замислих, не си ли струва да зарежа всичко и да отида в Тайланд. Имах обаче късмет, че не бях достатъчно решителен, защото точно след една година цунамито отнесе целия ресторат с хората в него Това разбира се е рядко събитие, което се случва веднъж на 400-500 години и не трябва да е причина да ни откаже от плановете

Ресторантът обаче не е най-добрият бизнес, защото местните могат да ти създават сериозна конкуренция. По добре е бизнес, който изисква определено доверие за сигурността. Организирането на турове, обучението по сърф, кайтсърфинг, леководолаз и т.н. са такива неща, където един европеец определено има предимство пред местните.

 

Редактирано 3 август, 2017 от Topfly

[Topfly]

преди 22 часа, Зори каза:

Можем да работим всичко,срамна работа няма.Иначе и двамата сме завършили техникум по минна електротехника,нещо което тук почти няма реализация.Мъжът ми от седемнадесет години работи в един сервиз за гуми,който обаче края на този месец затваря врати.Аз след десет години частен бизнес-малко магазинче също затворих-погълнаха ме моловете.

 

Съгласен съм, че срамна работа няма и уважавам сремежът ви към гъвкавост, но много по добре е да се занимавате с нещо което разбирате и имате опит.

Няма си идея колко е качествено и международно признато образованието което сте получили, но ако смятата че е такова може да се опитате в държави с развита минна индустрия. Чили например е такава държава в Южна Америка.

Другият ви опит е като преприемачи и служители в сферата на услугите. Това е много ценен опит и не си струва да го захвърлите само защото конкретният профил пазарно е бил проблематичен. Сектор в който моловете трудно могат да направят конкуренция е продажбата на сувенири на туристи. В София например има бум на туристите, но магазините за сувенири определено изостават от този бум и конкуренцията е значително по малка от колкото в градове с развита туристическа индустрия. Парите на туристите могат да се вземат по много по разнообразен начин от колкото през златния триъгълник на хотела, ресторанта и таксиметровите услуги. Копирайте успешните модели на конкуренцията, но се опитайте и да въведете уникални стоки които нямат аналог в България. До сега например не съм виждал някой в България да е влязал в бизнеса с продаване на сувенирен въздух, въпреки че това е сектор с много сериозен марж. Ето няколко примера от света:

 

За 1100 исландски крони или около 9 евро може да си купиш исландски планински въздух в консерва

 

В Унгария доста популярен сувенир е консерва с последния дъх на комунизма

 

 

 

В Париж, Лондон и Ню Йорк също може да си купиш въздух

 

 

 

 

 

 

 

[Зори]

Уааааууууууууу.....това с консервите го виждам за пръв път!Интересно... Наистина не знам тук да го има някаде. Отново благодаря на всички включили се с мнения в темата! Много интересни и реални,отново признавам-имахме огромна нужда от такива мнения от хората като вас,обиколили много държави и континенти.Много ни помагате!

[Гост]

преди 12 минути , Зори каза:

Уааааууууууууу.....това с консервите го виждам за пръв път!Интересно... Наистина не знам тук да го има някаде. Отново благодаря на всички включили се с мнения в темата! Много интересни и реални,отново признавам-имахме огромна нужда от такива мнения от хората като вас,обиколили много държави и континенти.Много ни помагате!

Моето мнение е на човек не само пътувал, но и на реално мигрирал. Разликата е огромна от туризма, както не веднъж е упоменавано. 

 

Радвам се, че и други магеланци, живеещи в чужбина, взимат отношение. Само че да си сам и да имаш деца - разликата е умопомрачаваща... И отговорността е умопомрачаваща. Да тръгнете заедно с тях означава само едно: да имате осигурена работа и жилище (и резервни пари).

 

Само още една важна точка.   Проверете много внимателно условията за отглеждане децата - да не се окаже, че ще сте в затруднение как да ги отглеждате поради несъвместимост със законите (да ги оставяте сами и прочие). Защото те ще са вашият приоритет. Останалото е вакуумиран въздух  

 

 

Редактирано 3 август, 2017 от Гост

[Topfly]

Преди 1 час, Rainy каза:

Радвам се, че и други магеланци, живеещи в чужбина, взимат отношение. Само че да си сам и да имаш деца - разликата е умопомрачаваща... И отговорността е умопомрачаваща. Да тръгнете заедно с тях означава само едно: да имате осигурена работа и жилище (и резервни пари).

 

Само още една важна точка.   Проверете много внимателно условията за отглеждане децата - да не се окаже, че ще сте в затруднение как да ги отглеждате поради несъвместимост със законите (да ги оставяте сами и прочие). Защото те ще са вашият приоритет. Останалото е вакуумиран въздух

От държава до държава в това отношение има голяма разлика. познатите ми които емигрираха в Австралия нямаха нито много спестени пари, нито предварително осигурена работа, но кандидатсваха за виза, която от първия ден им дава равни социални права като на австралийците. Единственото условие беше, че първите две години не можеха да се местят в държавата, а трябваше да живеят в района на Дарвин. Така австралийската държава стимулира заселването на по слабо населените места в държавата.

 

Първите две години имаха доста трудности да си намерят постоянна целодевна работа, но благодарение на трите им малолетни деца и социалните помощи от държавата все пак успяха да свържат двата края. В момента вече и двамата работят и се преселиха в района около Бризбейн.

 

В ЕС вероятно дори е по лесно получаване на различни социални помощи. Не е случайно, че социалните системи на някои държави изпушиха и има опити да ограничат възможностите за получаване на помощи от източно европейци. За сега обаче това са по скоро опити, а не реални действия.

[venceremos]

Само да добавя - не без значение е и фактът, че ако тръгнете да си уреждате документите, в България няма посолство на Уругвай (най-близкото е в Румъния, мисля), както и българското посолство, отговарящо за Уругвай е в Буенос Айрес... това са съществени допълнителни разходи и неудобства!

[Гост]

преди 10 минути , Topfly каза:

От държава до държава в това отношение има голяма разлика. познатите ми които емигрираха в Австралия нямаха нито много спестени пари, нито предварително осигурена работа, но кандидатсваха за виза, която от първия ден им дава равни социални права като на австралийците. Единственото условие беше, че първите две години не можеха да се местят в държавата, а трябваше да живеят в района на Дарвин. Така австралийската държава стимулира заселването на по слабо населените места в държавата.

 

Първите две години имаха доста трудности да си намерят постоянна целодевна работа, но благодарение на трите им малолетни деца и социалните помощи от държавата все пак успяха да свържат двата края. В момента вече и двамата работят и се преселиха в района около Бризбейн.

 

В ЕС вероятно дори е по лесно получаване на различни социални помощи. Не е случайно, че социалните системи на някои държави изпушиха и има опити да ограничат възможностите за получаване на помощи от източно европейци. За сега обаче това са по скоро опити, а не реални действия.

Разбира се, че има разлика. Затова и не съм цитирала други държави. Просто отбелязах този първостепенен факт, пред който всички останали цели бледнеят и нуждата да се проучи детайлно е повече от наложителна.  

@Зори и съпругът й трябва да се фокусират върху този момент, а оттам да правят своите планове. С деца в чужбина отговорността е огромна.  

[Поли]

На 29.07.2017 г. в 11:40, Зори каза:

Здравейте, магеланци!казвам се Зорница,омъжена с две деца на 12г. и 14г. Чета ви с голям интерес от известно време и се възхищавам на приключенския ви дух! Дерзайте приятели...има толкова красиви места по света,които трябва да се видят! Аз обаче влизам тук с огромното желание да науча повече за Уругвай.Да ви кажа затрудних се... в интернет пространството няма кой знае каква информация за тази страна.Вече видях тук няколко магеланци,посетили Уругвай.Интересува ме всичко за тази страна.Благодаря предварително!

 

Здравей Зори, не знам дали още си участник в Магелан и и дали те интересува темата живот в Уругвай, но ако е така питай. От осем месеца живеем тук. Ще се изненадаш...

[Childish]

преди 32 минути , Поли каза:

 

Здравей Зори, не знам дали още си участник в Магелан и и дали те интересува темата живот в Уругвай, но ако е така питай. От осем месеца живеем тук. Ще се изненадаш...

Не съм Зори, но ще ми е интересно. Ще разкажеш ли?