дневник Разкази от Катар

[Happy_Traveler]

Здравейте банда!

 

 Реших да споделя малко снимки и разкази от пребиваването ми в Катар, най-вече тези, които са ме докоснали и са ми дали шанс да опозная местните.

 

 

Традиционна мебел

 

 

Пазарът Souq Waqif - едно наистина прекрасно място, което до сега не съм срещала никъде - хем е автентично, хем модерно. Можете да купите всякакви неща - подправки, дрехи, животинки, а и да се насладите на прекрасни ресторанти и наргилета.

 Местна униформа на полицай и/или военен.

 

Ароматни парфюмни масла.

 

А

 

Аз ходех там почти всеки ден и с времето опознах доста малки, тайни улички.

 

 Най-голямата находка според мен са парфюмните масла - може да ги спазарите изгодно и предлагат както традиционни аромати тип OUD, така и модерни - Burberry, Escada и т.н. Идеални са за пътуване, тъй като са в малки шишенца и миришат наистина неустоимо. Забелязала съм, че всеки път, когато сложа такъв, не остава незабелязано.

 

 

Друга интересна част на Доха е т.нар. The Pearl - това е Residental area с много и красиви жилища, марина, място за разходки и ресторанти.

 

 

Други гледки из града - 

 

 Doha - Corniche

   Това кафене е скрит бисер - Museum of Islamic Art - в задния двор - с невероятна гледка и през деня, и през нощта.

 

Най-запомнящо ми беше времето с местните - успях да бъда допусната до техния таен свят, до който малко чужденци стигат, особено жени.

 

Да ви го разкажа накратко - в този живот катарец да си, особено мъж.  Не ти се налага да работиш много, а когато го правиш - заплатата ти е висока. Шейхът се грижи за местните като им дава коли, имоти , безплатно елитно образование, а в последните години се наложи и т.нар. агресивна "катаризация" - добрите и високите позиции в повечето институции - държавни, банки, търговски и т.н. биват преотстъпвани на местни, върнали се от образование в чужбина, а египтяни, пакистанци, индийци и т.н са помолени да напуснат с обезщетение.

  Така местните жени и мъже разполагат с нужното време и средства да се наслаждават на живота. Ако мъжът е неженен, тогава няма особени ангажименти към никого, освен към родителите си. Ако е женен, тогава трябва да предостави на жена си слуги, детегледачки, шофьор и въобще всичко, от което тя има нужда, както и да си изпълнява съпружеския дълг - и след това спокойно може да се отдаде на време с приятели. 

 

  Затова различни групички приятели или роднини си взимат по някоя малка или по-голяма къщичка извън града и я превръщат в Мъжко Царство. Там държат по някой слуга, а те играят на карти, ловуват със соколи, ходят с джиповете в пустинята и каквото друго се сетите.  Та така с мой приятел катарец стигнах и аз до там. След като гледах как мъжете разиграват поредната игра, ме разведоха из малката фермичка. После играта свърши и стана време за лов и хранене на соколите. Това става по следния начин - качихме се по джиповете и в пустинята. Там на един дрон се завързва гълъб и дронът излита - с него и гълъбът. След това се вадят соколите от клетките и настъпва най-интересния момент - маха се шапката. Соколчето се пооглежда, забелязва и излита. Но не веднага срещу жертвата, а първо нагоре, за да хване посоката на вятъра и после атакува. Естествено гълъбът няма шанс, а ние наблюдаваме. Така се правят и състезания.  След малко соколът се върна с гълъбчето, което беше вече без глава. 

 В пустинята, далече от властта, се правят и партита с местни жени и мъже, където те могат да пийнат и да се позабавляват далече от очите на семействата. Там понякога тези жени на може човек да ги познае - последният път на гости имаше саудитка с къса рокля.