BorislavKostov Публикувано: 8 януари, 2017 Сподели Публикувано: 8 януари, 2017 Просто стоя. Или не. Работя. Разхождам се в парка, планирам някое пътуване, гледам филм… когато в главата ми най-внезапно се прокрадва спомен за някое място, на което съм бил. Случка, която съм преживял. Момент, на пръв поглед тъй несъществен, но все пак оставил ясна диря в съзнанието ми. Без значение, че освен тези места съм видял и други, много по-красиви и пленителни. Преживял съм далеч по-запомнящи се случки и моменти. На мен все пак хаотично в съзнанието ми, като неканени гости, нахлуват именно тези, невзрачните, които са били пълнежа на пътуванията, но далеч не и същината. Обем, лишен от особена значимост. Празен кадър, въздух под налягане. Понякога дори ми отнема сериозна доза усилия, за да си спомня къде точно и по време на кое пътуване ми се е случило това. А за да бъде идилията пълна – невинаги успявам да се сетя. Може да е странно, но понякога дори ми се иска да мина отново през тези места, при все, че дори няма да спра, за да им обърна каквото и да било внимание. Чудя се дали само при мен е така. Filed under: Adventures, Thoughts Целият текст Връзка към коментар
Препоръчани мнения