дневник Зимна ваканция в Бразилия

[neuromancer]

Върнах се от пътуването

а времето си лети и ако не се хвана да напиша нещо сега съвсем нищо няма да напиша, така че почвам... Снимките са малко, защото още не съм проявил филма, пък на телефонните са предимно нашите мутри, та ще трябва да сортирам. (Нещо все по-зле ми излизат снимките напоследък и май ще трябва да се оборудвам с цифрово тяло или съвсем да спра да мъкна техниката, така като гледам нещата клонят към второто...)

Не съм много по писането, надявам се да завърша дневника все пак, ако има интерес...

 

 

[Емика]

Има, има интерес Никой не трябва да се съмнява в липсата му тук, във форума Очаквам с нетърпение

[neuromancer]

Планирането...

Не сме ходили в този район (Рио Гранде до Сул), а сме любители на природата (двамата с жената, децата нещо не прихващат засега, ако няма животинки :)) и каньоните от снимките ни привличат отдавна, така че му дойде времето. 

Плана беше да се използват само билети с мили, за да има повече пари за настаняване. За нас четиримата успях да взема с мили, но впоследствие решихме да поканим и тъста и тъщата да ги разнообразим малко и нещата станаха много сложни.

Жената си беше харесала хотелче от снимки (хубави бунгалца, веранди с изглед към планината, джакузи), обаче цените са доста солени, айде една нощувка ще преглътна, ама както се оказа, че ще ни трябват всъщност две бунгала, и допълнително исках да намаля местенето, така че щяха да трябват две нощувки, което направи цената много сериозна, освен това хотела е в подножието на платото, а повечето гледки, до които се стига без много ходене са горе щеше да се наложи много шофиране по черни пътища нагоре-надолу, така че този хотел отпадна. Всъщност идеята за пътуването тръгна от хотела, така че явно пак ще се ходи...

Полети от нашия град има директни с Азул, обаче на отиване са късно вечерта, а на връщане безбожно рано сутринта, та два дена се губят в път. Така или иначе наличните мили бяха разпределени, малко с Азул, малко с ЛАТАМ, и измислих отиването с ЛАТАМ, с прекачване в Бразилия, връщането директно. Така и така се губи целия ден, можеше да разгледаме Бразилия по пътя. Обаче като добавихме тъста и тъщата се оказа, че няма повече мили, цените на точно същите билети с кеш са безбожни и ги прекарахме от друго място, като преместих и жената с тях, за да не се загубят заради прекачването и разглеждането на столицата отпадна. Все пак имах едни 6 часа, които използвах да мина през посолството да си поръчам нов паспорт (още не е готов между другото). То цялото пътуване стана нещо съвсем различно от плануваното ...

[Гост]

преди 25 минути , neuromancer каза:

Не съм много по писането, надявам се да завърша дневника все пак, ако има интерес...

Е стига дееее... С такова удоволствие ще гледам! Бразилия е толкова различна... и огромна. Ако си развържеш езика, няма да се разсърдя  

[bay_kolio]

Не мога да повярвам, че още щракаш на лента. Кораво момче си. 

И се хващам на бас, че правиш албуми. Специлна титла аналогов магеланец заслужаваш. 

Продължавай с Бразилия. Само се заяждам. 

[pamela]

И аз ще чета с удоволствие. Признавам си, че Бразилия ми е малко непозната, та ще се радвам да науча нещо повече.

А за снимането на лента, шапка ти свалям. Аз имах един срахотен Олимпус, невероятни снимки правеше, но все по-трудно намирах филмчета и го смених. Цифровите фотоапарати имат много предимства, но и досега с носталгия си спомням за него.

[Гост]

преди 1 минута , pamela каза:

А за снимането на лента, шапка ти свалям. 

Не знаех, че @neuromancer снима с лентов апарат, но определено му отива. За шапката - свалих му я на два пъти - като се донесе с близначките си - прелестни деца, ама деца  да се видим на кънда в Дивия, и когато ми уйдурдиса на акъла - молбите! - да ни вози, щото нямах топки да извадя колата по ужжжасснните улички на Ouro Pretto. Приятелю, това още ми тежи на съвестта, дай начин да я изчистя, моля  

[neuromancer]

преди 9 часа, Rainy каза:

Не знаех, че @neuromancer снима с лентов апарат, но определено му отива. За шапката - свалих му я на два пъти - като се донесе с близначките си - прелестни деца, ама деца  да се видим на кънда в Дивия, и когато ми уйдурдиса на акъла - молбите! - да ни вози, щото нямах топки да извадя колата по ужжжасснните улички на Ouro Pretto. Приятелю, това още ми тежи на съвестта, дай начин да я изчистя, моля  

Казах ти, че няма проблем, за мен беше удоволствие. Ама ако знаех предварително, че ще чакам един час в задръстване нямаше да дойда !

[liliya]

преди 2 часа, neuromancer каза:

Върнах се от пътуването

а времето си лети и ако не се хвана да напиша нещо сега съвсем нищо няма да напиша, така че почвам... Снимките са малко, защото още не съм проявил филма, пък на телефонните са предимно нашите мутри, та ще трябва да сортирам. (Нещо все по-зле ми излизат снимките напоследък и май ще трябва да се оборудвам с цифрово тяло или съвсем да спра да мъкна техниката, така като гледам нещата клонят към второто...)

Не съм много по писането, надявам се да завърша дневника все пак, ако има интерес...

 

 

Оооо интерес има. И аз сядам на първия ред. ....

[neuromancer]

Отиването беше с LATAM - Бело Оризонте - Бразилия - Порто Алегре. Малко обиколка по картата, ама ми го дадоха най-евтино с мили.

От около 15 юни в билета не влиза куфар, моите билети бяха отпреди и беше включен. Освен това пак оттгогава някъде имат платено меню с няколко вида сандвичи, снаксове, сладкиши, на цени като в добро кафе в столица. Обаче освен тях си дават по един прост сандвич (хлебче със шунка и сирене) и питие безплатно както и досега. На борда може да си гледаш филмчета от техния сървър, ако си имаш екран (лаптоп, таблет, телефон) и слушалки (не дават слушалки). Трябва да си свалиш приложението LATAM Entertainment, преди можеше да се свали като си на борда, но сега не успях да го направя пак, по-добре да се свали предварително.

Връщането беше с Азул, при тях също вече без багаж, но при тях билетите с точки са с включен багаж, поне засега. Те си имат безплатно някакви снаксове, бисквити и питие както досега, и телевизия на живо (сателитна SKY с екрани в облегалките отпред). Слушалки пак е добре да си носите.

Не че е особено скъп багажа - 30 реала, ако се купи предварително. 

В Бразилия се придвижихме до посолството с Cabify, което е нещо тип Uber, даваха някакъв бонус, затова ги ползвах. Май навсякъде взимаш подобните услуги от изхода за Заминаващи, защото при Пристигащи има опашка таксита и няма място. В Бразилия адресите нямат улица и номер, най-добре се търси в гугъл мапс . Не е пешеходен град, разстоянията са огромни с много празно пространство. Иначе центъра е в списъците на Юнеско с модерната архитектура, сградите са на Оскар Нимайер, аз само минах покрай катедралата и още едно- две неща, но без да спираме и снимки няма.

[neuromancer]

Първата цел беше Грамадо - 2 дни. Това е малко градче в алпийски стил и е измежду петте най-посещавани дестинации в Бразилия. Пълно е с музеи и увеселителни паркове, останалото са предимно сувенирни магазини, хотели и ресторанти. Всъщност то цялото е един увеселителен парк, чисто, подредено, няма просяци и нахали, абсолютно нетипично за Бразилия. Сградите са в алпийски стил, борове донесени от Европа. През зимата е студено, нощем температурата падаше докъм 2-3 градуса, но може и под нулата понякога. Тук зимата е сухия период, така че сняг има много рядко (по снимки има). В хотелите има отопление (голяма рядкост в Бразилия), но не са се сетили да правят прозорците двойни...

От снимката не личи много, но това са катинари... Като няма мост, може и на фонтана. Има приятни ресторантчета, столовете постлани с овчи кожи, на открито с отопление, в менюто фондю, по магазините за сувенири - предимно шоколад. 

След обяда отметнахме няколко атракции - Долината на динозаврите - макети на динозаври, мърдащи и със звук, но далеч не толкова реалистични като в "Джурасик парк" и не могат да уплашат 6 годишно дете. Другото беше Леден свят - голям фризер на -15 градуса, с ледени фигури (Елза, Ана и Олаф се подразбират) и леден бар (нашата група се състоеше предимно от деца, старци и шофьор, а жената не искаше да дава лош пример, така че пихме горещ шоколад ). 

Към фризера има и огромна колекция модели на кораби, танкове и самолети (несвързано тематично, но явно собственика това го кефи), която изненадващо ми хареса... 

[neuromancer]

На другия ден исках да отметнем малко природа. Та нагоре в планината се намира водопада Caracol (охлюв). Може да се види от няколко места, едно от които е кабинков лифт. Значи тоя лифт е с три станции и дълъг към 500м, общо взето от никъде за никъде. Едната станция е паркинга, другата е гледката към водопада, третата е пътечка в гората и една експозиция "говорещи скулптури" - дървени фигурки на животни, които като ги почовъркаш по съответния начин издават звук като самото животно. Примерно като прокараш една пръчка по гърба на жабата. Интересно като идея.

Обаче самото присъствие на този лифт е напълно излишно, изглежда просто като - на други места хората имат лифтове в планините, значи ще сложим и ние, и хората да ходят да се возят... Водопада се вижда прекрасно и от парка, който не е толкова излишно скъп. Там има люлки и катерушки за децата, пътеки за разходка, които не ползвахме, някакво влакче, кула за поглед над върховете на дърветата ...

водопада Каракол

Гората е от араукария, местно иглолистно дърво

Освен това видяхме и зоологическата градина на Грамадо. Доста е прилична, само с бразилски животни, в големи хубави клетки, включително такива с птици, в които хората влизат. Оцелота ("котето" според децата) най-много се хареса. Добре е да се ходи късно следобед, повечето животни са активни по здрач. Само вълка гуара не видяхме, точно по тази причина. До нея е Парк Гаучо, тематичен парк за гаучо културата. Гаучосите са конни номади в Южна Америка, нещо като каубои, живели са в Аржентина, Уругвай, Парагвай и най-южната част на Бразилия. В музей е показан бита и обичаите на гаучосите, има арена за демонстрация на обяздване на коне. Жената и родителите и си поговориха дълго и интересно с един гаучо, пиха мате, ама аз нищо не разбрах от цялата приказка, защото децата намериха кучета, коне и други животинки (традиционните породи) и залепнаха там и трябваше да седя с тях. Като цяло доста интересно, но е добре първо да се види Парка Гаучо (демонстрациите, има и ресторант с типична кухня) и после зоопарка на края на работното време. Има комбиниран билет за двете атракции.

обработка на кожи

ягуар

[AlexandraKo]

Ей, че интересно! И много приятно за четене. Любопитно чакам продължението.

 

[neuromancer]

На 24/08/2017 в 1:53, AlexandraKo каза:

Ей, че интересно! И много приятно за четене. Любопитно чакам продължението.

 

Ми да продължа тогава, че нещо напоследък нямам време да се обръсна и съм зарязал всичко...

Та там има и ресторант с типична кухня. Най-известното е печени ребра на огън на земята, оставят се така цял ден да се пекат докато хората са заети по задачи и не се занимават с готвене, нещо такова

или от едно време

(снимката е от receitaesperta.com.br, аз имам от преди, ама сега не мога да я намеря)

Денят свърши, следва натоварване на колата и газ по тъмно до Cambará do Sul, градчето с каньоните.

Хотелът в Камбара (Vale Dourado) беше почти нов, доста празен и много ми напомняше разни български хотелчета. Резервация само по телефона. Гледката от него сутрин рано е страхотна

[neuromancer]

Времето си тече, мина цяла година, а аз не съм довършил... Я да свърша преди да съм забравил всичко

Следващия ден беше отделен за нац. парк Aparados da Serra с каньоните.

Градчето Камбара се намира на едно плато, което рязко свършва и равнината е към 700м надолу. Тук-там има реки, които са врязали каньони. НАй-известния е Canion Itaimbezinho. Дотам се стига по черен път, има посетителски център, от който тръгват две пътеки. Едната е по-къса - към 40 мин и заобикаля началото на каньона, другата е повече от два часа и върви по единия склон до към устието. Предвид малките деца, които не искат и да чуят за планинарстване и възрастните хора избрахме само късата пътека. Ако имаше детски кът като при водопада Каракол можеше да ги оставим там и да видим и дългата пътека, но нямаше. 

Пътеката заобикаля върха на каньона (дълбок към 400м в началото докъм 700м в края) с гледка към водопадите.

След това се върнахме в градчето, на влизане имаше много приятно ресторантче за обяд, запознахме се със собственика и гл. готвач, покани ни за вечеря да слушаме как жена му свири на пиано, но бяхме доста уморени и не се върнахме, иначе ресторантчето и храната бяха страхотни, даже имаше детски кът на брега на езерцето.

После по друг път отидохме до друг каньон (Canion de Fortaleza или в превод крепост). Поразходихме се там до залез, объркахме пътя (най-близката гледка била 100м право навътре от паркинга, а ние се поразходихме доста покрай склона).

 

Да добавя, каньоните се намират в два нац. парка и има входна такса. Както ни обясниха, заради кризата нямало фиксирана тарифа, а кой колкото даде. Та парковете излязоха най-евтината атракция от пътуването.

Има още доста пътеки и гледки, ама с този ден изчерпихме търпението на децата към природа, така че на следващия ден пак хванахме пътя...

[neuromancer]

При напускане на хотела ми се случи нещо дето вече няколко пъти се случва. Пачката кеш беше изтъняла, а се оказа, че хотела не приема карти. На всичко отгоре в града имало един банкомат, но в магазина, а в неделя магазина е затворен... Но човека каза "Няма проблем, като се приберете ще ги прехвърлите с банков трансфер". Та така. (Всъщност трябваше да предплатя, за да направя резервацията, та вече бях превел половината предварително).

Иначе имахме цял ден, в който трябваше само да стигнем до Порто Алегре. Програмата я направихме в движение.

Удължихме пътя и деня едва ни стигна. Във Farroupilha има някаква църква, обект на поклонничество, нещо не разбрах каква е историята, но е на баир и има хубави гледки. Тъста и тъщата са вярващи и главно заради тях се отбихме.

Оттам пътя към Бенто Гонсалвес е калдаръм (Caminhos de pedra - шопинг дестинация), пътя е живописен и осеян с магазинчета за вълнени дрехи, италиански сладкиши, винарни, сладка от сорта на ягоди, малини, боровинки, каквито са рядкост в останалата част от Бразилия, в къщи от по-миналия век. Общо взето приятно направено. Климата е почти умерен и пейзажа много прилича на Европа.

Там наблизо се намира Vale dos vinhedos (Долина на лозята), която е със средиземноморски климат и в нея се намират повечето бразилски винарски изби (между другото има и много италиански имигранти). Ние спряхме в Miolo, където се отдадохме на дегустация (без мен, че съм шофьор 😦). Беше неделя, пълно с народ на пикник с вино...

Оттам вече по тъмно газ към Порто Алегре, където спахме в хотел на летището и на сутринта рано полет към Бело Оризонте.