Популярно мнение lyusi Публикувано: 14 август, 2017 Популярно мнение Сподели Публикувано: 14 август, 2017 Често се е случвало /предполагам не само на мен/ изпадайки в беда на път да получа помощ от съвсем непознат за мен човек. Започвам тази тема провокирана от конкретна ситуация, разиграла се в последните два дни с дъщеря ми и с ясното съзнание, че думите не стигат, за да изразя благодарността си към хората, които й помогнаха да се върне в къщи, както и че едва ли ще прочетат това, но ми се иска някак си доброто, което направиха да не остане без следа. Та, случката е следната. Девойката заминава на обмен в дълбоката провинция на Холандия, а през това време ние с баща й поемаме към морето. По план тя трябва да се прибере в петък с полет от Айндховен, а ние - в неделя. Настъпва петък, късен следобед. Посрещането на девойката на летището в София е организирано, чули сме се с нея и знаем, че е във влака на път към Айндховен заедно с останалите българи, участвали в проекта, въобще ситуацията е под контрол и ние спокойно си пием питието на плажа. В тази идилична обстановка по време, в което тя би трябвало вече да лети, получавам обаждане от непознат номер. Отсреща е дъщеря ми, която с глас, който се опитва да е спокоен ми казва: "Мамо, аз съм, не се притеснявай, добре съм" . Предполагам, че е излишно да обяснявам как моментално изтръпвам, обаче се налага да запазя самообладание, за да разбера какво точно се случва. Обяснява ми, че си е загубила телефона на летището в Айндховен, а заедно с него и личната карта, която държала в протектора на телефона. В момента се намира при полицаите на летището, които й търсят телефона с документите. Самолетът е отлетял без нея, но тя си е купила билет за неделя и търси къде да остане две денонощия. Сама е, без документи и с 25 евро в джоба. Успокоявам я, че ще й резервирам и платя хотел и ще намеря начин да й преведа пари /банките вече са затворени, а интернет банкирането ми е пасивно, но това й го спестявам, все ще го измисля/, обаче тя ме попарва с новината, че и двете й дебитни карти са в протекрота на телефона, т.е. не разполага с тях и не може да тегли от банкомат даже и да й преведа пари по сметката, а без документ не може да ги получи и от банка или Уестърн юниън, не съм сигурна ще може ли и в хотел да се регистрира с копие от лична карта. С две думи - патова ситуация- трябва си човек на място, който да спасява положението. Добре, че поне нейна приятелка й е оставила телефона си, преди да се качи на самолета, че да има връзка със света. Взаимно се опитваме да се успокоим една друга - тя продължава да търси по нейните си канали някой, който може да я приюти за два дни, а аз хуквам да търся интернет, за да й търся хотел, стая в апартамент, начин да изпратя пари или някой, който е в момента там и може да помогне. Ужасът е пълен. Минава повече от половин час от първото чуване, а аз още не мога да се свържа с интернет /открила съм мрежа, но нямам парола/. Междувременно обаче летищните полицаи й намират телефона, заедно с всички документи в него. Хората са проявили човещина - търсили са го няколко пъти, докато накрая са го открили на лентата за багажа /паднал е докато си е пускала куфара/, заклещен във или около скенера. Не ми се мисли как биха реагирали други техни колеги, но тези се оказаха ЧОВЕЦИ. Положението леко се разведрява - поне документи има и някакви пари в картите, а вече е възможно и да й изпратя. Най-после успявам и да се добера до паролата за интернета и докато се опитвам да намеря хотел и да го платя оттук, отново ми звъни непознат номер. Оказва се майката на нейна бивша съученичка - разбрала е какво се случва и се е сетила за бивш свой колега, който в момента е в Айндховен с жена си. Говорила е с него, той е обещал да се свърже с детето, да го прибере от летището и да го настани в дома си до неделя. В първия момент дори не мога да осъзная какво чувам - жестът и на двамата е толкова голям, неочакван и изцяло разрешаващ проблема, че не мога да повярвам, че се случва. За такова нещо няма как да се благодари адекватно. Човекът, който приютява детето ни нито го е чувал, нито го е виждал, но е ЧОВЕК - след 15 минути девойката е вече в колата му, а аз говоря с него, за да му благодаря. Предлагам му да не злоупотребявам с гостоприемството му и да наема хотел, тъй като вече има документи, а той само да я закара до там, а той реагира сякаш цял живот сме били приятели, казва ми да не се притеснявам, че има син на същата възраст и с радост ще приеме моето гардже в дома си и даже ме пита давам ли й да пие уиски, за да я почерпи едно като я заведе в къщи. Както се оказа, хората не само са я приютили, но буквално са я осиновили за тези два дни - водили са я на разходки в Антверпен и Айндховен, хранили са я, глезили са я, не са й дали да плати за нищо, закарали са я на летището и са стояли с нея докато не влезе за секюрити контрол. Как се благодари за такова нещо? След всички перипетии, снощи девойката се прибра благополучно, благодарение на всички ЧОВЕЦИ, които не са останали безразлични към проблема й. Оказа се, че освен тези, за които вече знаех е имало и други такива - приятелката, която й е оставила телефона си и е дала и 100 евро, с които си е купила новия билет, след това испанският отбор я е видял на летището, окуражавали са я, търсили са с нея контакти и място за настаняване, оставили са й вода и храна. Още не сме преживели емоциите от случилото се, но всички получихме житейски уроци. 77 Връзка към коментар
antea Публикувано: 14 август, 2017 Сподели Публикувано: 14 август, 2017 lyusi, много е хубаво, че сподели това, въпреки че на третия пасаж си бях поизтръпнала, поставяйки се на твое място, макар и от заглавието да се подразбираше, че ще има хепи-енд; чудесно е, че ситуацията се е обърнала така неочаквано, и вместо драма, дори има и позитиви! съвсем реално е всички да изпадаме в подобни ситуации, като родители на деца, които все по-често пътуват по света сами, и самообладанието в такива случаи е критично важно - дори и само да се досетиш откъде можеш да получиш непосредствена помощ, а човеците.... те идват после, а в най-добрия случай - сами те намират ето сега и аз покрай вашия случай ще запомня да внуша, че пари, телефон, документи и карти задължително се носят по отделно и на различни места, за да не се стига да патова ситуация, защото не всеки ще има късмета да попадне на хора искаше ми се и аз нещо да споделя по такава линия, но /по-скоро за щастие/ не сме изпадали в ситуация, когато неочаквана помощ да е спасила критично деня.... но пък аз се радвам и на дребни жестове и се впечатлявам много от тях, затова ще спомена за достолепния мнооооого възрастен сицилиански дядко в черен костюм, който, виждайки ни да се суетим, трудно-трудно се изправи от мястото си в жегата на претъпканото малко електрическо бусче към Ортиджа и пусна за трима ни монети евра в машинката за билети *solo monete*, и с категорична усмивка отказа да приеме банкнотата, която настоявахме да вземе.... освен да му се поклоним с уважение и за възрастта, и за добронамереността, нямаше какво да направим 24 Връзка към коментар
lyusi Публикувано: 14 август, 2017 Автор Сподели Публикувано: 14 август, 2017 На практика се оказа, че докато успея да реагирам, тя си се оправи изцяло със собствени ресурси и контакти. А иначе пуснах темата точно с идея в нея да можем да споделяме благодарността си към непознати добри хора, които са ни помагали на път. 7 Връзка към коментар
tch Публикувано: 14 август, 2017 Сподели Публикувано: 14 август, 2017 Наистина много щастливо стичане на всичките обстоятелства и проява на огромна човечност. И дано вече не си държи всички документи и карти в кейса на телефона. 2 Връзка към коментар
Elena Публикувано: 14 август, 2017 Сподели Публикувано: 14 август, 2017 Това, което сте преживели е едновременно кошмарно и прекрасно....на няколко пъти настръхнах, а накрая ми идеше да се разплача. Прекрасен пример, който оборва всички генерализации за хората 11 Връзка към коментар
Цвете Публикувано: 14 август, 2017 Сподели Публикувано: 14 август, 2017 преди 2 минути , Elena каза: Това, което сте преживели е едновременно кошмарно и прекрасно....на няколко пъти настръхнах, а накрая ми идеше да се разплача. Прекрасен пример, който оборва всички генерализации за хората И аз така... Радвам се, че всичко се е наредило! Случвало ми се е да изпадна в критична ситуация на път и съм благодарна на хората, които са ме подкрепили и са били готови да променят собствените си планове, да ми дадат пари или просто да спрат и да ме попитат имам ли нужда от помощ. Хубаво е, че мога да кажа отново "Благодаря!" 6 Връзка към коментар
pamela Публикувано: 14 август, 2017 Сподели Публикувано: 14 август, 2017 Преди 1 час, Elena каза: Това, което сте преживели е едновременно кошмарно и прекрасно....на няколко пъти настръхнах, а накрая ми идеше да се разплача. E, да си призная - четох настръхнала и накрая пророних няколко сълзи. Майчиното чувство проговори. И не знам кое усещане беше по силно - ужаса за едно изпаднало в беда дете или радостта, че всичко е завършило благополучно. Голямата ми дъщеря също често пътува сама, винаги я карам да разделя не само документи от пари и телефон, но и самите пари на две маста. Но никога никой не е застрахован. Важното е да се запази самообладание и да се измисли разумен изход от ситуацията. И, разбира се, да има човеци, които да бъдат такива и да ти помогнат в нужда. Аз не мога да споделя такава драматична ситуация и Слава Богу. Но винаги съм била благодарна и ще бъда на малките жестове от непознати хора, които са се отклонявали от пътя си, отделяли са от времето си и сами са предлагали помощ или насока. Това ми се е случвало в Париж, Виена, Катания, Брюксел и на други места по света, така че никога няма да се съглася с генерализирани изводи, че определени нации били враждебни или шовинисти. Навсякъде има хора, но има и човеци. Нека бъдем именно ЧОВЕЦИ! 11 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 14 август, 2017 Сподели Публикувано: 14 август, 2017 Ъъъъ,пък аз си ревнах откровено. Моята философия за такива случаи е, че човек винаги,когато може ,трябва да прави добро,без да очаква благодарности.То винаги се връща на друго място,от други хора. 25 Връзка към коментар
lyusi Публикувано: 14 август, 2017 Автор Сподели Публикувано: 14 август, 2017 Аз ревах чак когато разбрах, че всичко е наред, преди това не можех да си позволя да се отпусна. И дано си права за връщането, защото наистина не знам как да се отблагодаря на тези хора. Надявам се, когато имат нужда аз или някой друг да е насреща. 10 Връзка към коментар
Цвете Публикувано: 14 август, 2017 Сподели Публикувано: 14 август, 2017 (редактирано) И аз щях да пиша за кръговрата. Някак животът ме е научил, че няма нищо случайно и има баланс. И безрезервно се осланям на това, че трябва да се отнасяш с хората така, както искаш те да се отнасят с теб. И както знаем всички религии се основават на това. Следователно - добрите хора получават добро. Редактирано 14 август, 2017 от Цвете 12 Връзка към коментар
Topfly Публикувано: 14 август, 2017 Сподели Публикувано: 14 август, 2017 Радвам се, че всичко е минало благополучно, но вместо емоции плакане и т.н. е добре да си зададем въпроса: Как може да избегнем подобни ситуации? 1. Винаги може да си носим паспорт и лична карта на две различни места. (Имаше случай магеланка от Банкок да се прибере в България само с лична карта) 2. Дебитните карти, кредитните карти и кеша също могат да се носят разделено. 3. Защитено с парола може да имаме копие на документите и банковите карти в облак, уеб мейл и т.н. (При нужда винаги може да разпечатаме копие от документите и да ползване банковите карти за резервация на хотели и самолетни билети без да са физически в нас. Копие от документа ще трябва и при настаняване в хотел.) 4. Пари на познат изпаднал в беда могат да се изпращат и през българските посолства. Не познавам някой да е ползвал тази услуга, но знам че я има. 5. Ако има познат на място е добре да му знаем предварително координатите, но все пак Фейсбук е добра помощ в такива моменти. 6. Хубаво е да имаме банкова карта в банка, която при проблем в чужбина може осигури Emergency Cash и изпращане на нова карта в рамките на 24 или 72 часа с куриер. Светът е пълен с добри и отзивчиви хора, но от една страна не е добре да разчитаме на това, а от друга страна тази отзивчивост най-често се проявява при препоръка от познат. Прекалено много са измамите на различни “изпаднали в беда“ хора за да може и по принцип добър и отзивчив човек да остане резервиран към проблема на някой абсолютно непознат. 16 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 15 август, 2017 Сподели Публикувано: 15 август, 2017 (редактирано) Обикновено е така, жените си ревем, пък Здравият разум до нас винаги знае какво да прави :)))) Редактирано 15 август, 2017 от AlexandraKo 5 Връзка към коментар
noshtna_ptica Публикувано: 16 август, 2017 Сподели Публикувано: 16 август, 2017 На 15.08.2017 г. в 7:19, AlexandraKo каза: Обикновено е така, жените си ревем, пък Здравият разум до нас винаги знае какво да прави :)))) По-точно няма как и няма кой да го каже! AlexandraKo, както винаги, е право в 10-ката Люси, и на мен ми заседна нещо в гърлото докато те четях и много, много се радвам, че историята е с благополучен край и че тази история ви е срещнала и вас, и нас - читателите, с поредния Голям непознат човек... Ако тук е мястото да му благодарим, бих искала да се възползвам и аз. Дъщеря ми започваше 8-ми клас - нов клас, нови приятели /но все още почти непознати/. С приятелка отидоха да карат колела в Борисовата градина - есенни листа, шума по алеите, влажно и хлъзгаво. Аз също с приятелка - на питие в Заимовската градинка. Звъни ми дъщеря ми и ми казва "Мамо, аз съм добре, но малко паднах", а това от дете, което никога за нищо не се е оплакало и никога нищо не го е боляло означава точно обратното... Хукнах и наистина не знам как стигнах и как успях да я открия, но тя лежеше на земята в много кръв, с вдигната кална фанелка, под която зееше кървава рана в корема. Наметната беше със снежнобяла жилетка, върху която избиваха кървави петна... Светът се срути, спомням си само един глас "Мамо, добре съм, аз съм добре"... Оттук насетне много неща ми се губят, но като върна лентата, сещам се за две неща: 1. Майката на приятелката на дъщеря ми /която видях тогава за първи път/ беше успяла да пристигне преди мен, опита се да ме успокои и е взела колелото, което изобщо тогава не го мислех 2. Собственичката на луксозната снежнобяла жилетка беше непозната жена, която първа се е спряла при падналото ми дете и стоя там доката не откарахме дъщеря ми в болницата На жената с жилетката вероятно не съм благодарила, дори не си спомням как изглеждаше, но тази жилетка цял живот ще я помня и често си мисля за нея. Дали всяка майка би покрила с жилетката си окървавено дете? Дали случайно точно в този миг покрай мойто дете е минала жена с голямо сърце? Дали добрите хора не са повече, отколкото на нас ни се струва? И защо на сервитьора успявам да кажа "благодаря" за чашата кафе, а на тази жена не успях??? Но по-добре късно, отколкото никога. Осем години след случката, тук, БЛАГОДАРЯ на непознатата жена! Да й се върне стократно проявената добрина и човечност! Благодаря и на майката на приятелчето, което е приятелче и до днес и с което ги свързват много прекрасни неща, надявам се много години напред! А тогава дъщеря ми се беше наръгала в ръчната спирачка, но нямаше вътрешни разкъсвания. За 2-3 седмици се оправи и остана само лошият спомен. И добрият - за срещата с Добрия човек. 19 Връзка към коментар
mary_shery Публикувано: 16 август, 2017 Сподели Публикувано: 16 август, 2017 Много добри хора съм срещала докато пътувах, особено миналата година, когато незнаейки, че стопът в Италия е забранен, двама перуанци качиха мен и двама мои приятели на стоп до Отранто, тъй като единственият автобус, който трябваше да мине в Кастро, някакси не дойде по разписание (което си е честа практика в Южна Италия). Не стига, че ни закараха до Отранто, а и спряха на още много хубави места по пътя и ние видяхме повече, благодарение на тях. В Словения никога няма да забравя двамата австрийци, които се върнаха от границата, за да ни закарат до мястото, където бяхме тръгнали, само защото не са ни чули и разбрали добре. Отгоре на всичко останаха с нас докато се уверят, че ще имаме покрив над главите си и бяха почти на път да останат без гориво в колата заради стръмното качване до Вършич пас, но въпреки това рискуваха, за да ни закарат. Всички останали хора, които ни помогнаха в Словения и Хърватска също мога да кажа, че ми върнаха вярата, че не е отживелица да помагаш на другите без да искаш нищо в замяна и че колкото и меркантилен да е станал света, все още има много човещина в него. 17 Връзка към коментар
mradulova Публикувано: 17 август, 2017 Сподели Публикувано: 17 август, 2017 @lyusi и @noshtna_ptica - съчувствам ви за това, което сте преживели и благодаря, че го споделяте. Важното е, че в точния момент са били точните хора и нещата са се развили добре! Навсякъде има добри хора и Човеци с главно Ч! И аз искам да благодаря на много безименни мъже и жени, които с малки неочаквани жестове и дела са ме подкрепяли по време на пътуванията ми или в ежедневието - на жената, която ме придружи в ранни доби до пътя в Мочуди, откъдето трябваше да си хвана маршрутка; на мъжа в Чита ди Кастело, който не знаеше английски и просто ме придружи през града до мястото, което търсех; на жените в Габороне, които вървяха с мен, за да ме ориентират в посоката и мястото; на персонала на Khama Rhino Sanctuary, които намериха загубения ми фотоапарат извън гейта на парка и ми го дадоха; на момичето, което спря 3-годишния ми син току преди пътя, излетял като хала от външната порта на детската градина докато аз се опитвам да го догоня с целия багаж и без никаква видимост къде е... Радвам се когато и аз мога да помогна на някого в ситуация на път. Миналото лято на Керамоти точно преди качването на ферибота за Тасос попаднахме случайно на българка, която беше много разстроена и не успяваше да се разбере с полицайката на пункта заради езиков проблем. Оказа се, че докато купувала билети за колата на сестра си и пътниците, колата била пусната на ферибота (без билети!) и той отпътувал. Жената беше останала сама с купените билети и пари, но без телефон и никаква връзка, съответно много се беше притеснила. Разбира се, помогнахме с телефон и успокоение...та да си имате едно на ум с тези фериботи. 5 Връзка към коментар
Topfly Публикувано: 17 август, 2017 Сподели Публикувано: 17 август, 2017 Ето една стара, но поучителна история с един мой познат в която има ЧОВЕЦИ, приятели, получовешка държавна администрация и голяма доза късмет. Без документи в Италия: цялата истина. Самотник в чужбина или какво става, когато си загубим документите? http://www.dnes.bg/travel/2008/09/04/bez-dokumenti-v-italiia-cialata-istina.56805 5 Връзка към коментар
yordankavo Публикувано: 29 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 29 ноември, 2019 Нещо ми е едно слънчево днес и покрай по-лежерната петъчна работа в офиса 😉, попаднах на тази хубава тема и искам да я съживя. Ще споделя нещо не-свързано с пътуване. Малката ми дъщеря беше в предучилищна група в ДГ, когато правиха измервания от Статистическия институт. (Разбрах, че такива се правят периодично, за да се следи общото развитие и да се снемат статистически данни за децата/поколенията и прочие.) Та една от лекарките, които правели измерванията се загледала в моето дете. Забелязала нещо на което вкъщи не бяхме обърнали достатъчно внимание или по-скоро и на мен лампичката тъкмо ми беше светнала, но все още се чудех дали да я водя на лекар или няма нужда, къде точно да я водя... Та тази жена, която не познавах, беше оставила телефона си с молба да й звъна, за да поговорим. Потърсих я и тя по най-милия и дискретен начин препоръча посещение при конкретен лекар-специалист, като предложи да ни заведе... Не само, че ни заведе, но остана с нас от 8 сутринта до обяд (бяхме уцелили визитация и лекарски съвет), придружи ни после при прегледа, изчака ни и след това просто се сбогува и се качи на автобуса за работа. Подозренията й се оправдаха, оказа се генетчно заболяване, синдром за чието лечение хванахме последния влак. Искрено съм благодарна на тази жена, която не познавах, но се оказа нашият вестоносец. Да, състоянието на детето си го има и това няма да се промени, но тази жена ни помогна да разберем, че има проблем и трябва да реагираме бързо, за да минимализираме последиците. Винаги ще съм й благодарна. Тогава й се обадих и я информирах какво се случва, а наскоро й звъннах, за да й споделя как върви лечението и тя толкова се зарадва на обратната връзка. Хубаво е да знаем, че има такива хора по земята. Спойлер И преди някой да си помисли нещо - не сме плащали за услугата, заведе ни в държавна болница при един от малкото запознати с това състояние специалисти в България, която се зае с лечението на детето, като всичко е напълно поето от ЗК. 7 5 Връзка към коментар
jungfraujoch Публикувано: 29 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 29 ноември, 2019 (редактирано) На 16.08.2017 г. в 22:49, mary_shery каза: не е отживелица да помагаш на другите без да искаш нищо в замяна и че колкото и меркантилен да е станал света, все още има много човещина в него. Абсолютно съм съгласна!И вярвам,че ЧОВЕЦИТЕ са навсякъде около нас.Не само,когато сме на път.Хуманността,уважението и доброто отношение нямат нищо общо с произход,интелект,образование и финансови възможности.Човещината е лично усещане,което може да се прояви във всеки един момент. Без значение дали отсрещната страна ще го разбере и оцени. Аз лично съм благодарна на хората,които безвъзмездно и ежедневно помагат и подкрепят,без да очакват подобно отношение.Те са силните на деня! Редактирано 29 ноември, 2019 от cck typos 4 Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега