Прескочи до съдържание

За ЧОВЕЦИТЕ, които срещаме на път


Препоръчани мнения

lyusi, много е хубаво, че сподели това, въпреки че на третия пасаж си бях поизтръпнала, поставяйки се на твое място, макар и от заглавието да се подразбираше, че ще има хепи-енд; чудесно е, че ситуацията се е обърнала така неочаквано, и вместо драма, дори има и позитиви! съвсем реално е всички да изпадаме в подобни ситуации, като родители на деца, които все по-често пътуват по света сами, и самообладанието в такива случаи е критично важно - дори и само да се досетиш откъде можеш да получиш непосредствена помощ, а човеците.... те идват после, а в най-добрия случай - сами те намират :) ето сега и аз покрай вашия случай ще запомня да внуша, че пари, телефон, документи и карти задължително се носят по отделно и на различни места, за да не се стига да патова ситуация, защото не всеки ще има късмета да попадне на хора

 

искаше ми се и аз нещо да споделя по такава линия, но /по-скоро за щастие/ не сме изпадали в ситуация, когато неочаквана помощ да е спасила критично деня.... но пък аз се радвам и на дребни жестове и се впечатлявам много от тях, затова ще спомена за достолепния мнооооого възрастен сицилиански дядко в черен костюм, който, виждайки ни да се суетим, трудно-трудно се изправи от мястото си в жегата на претъпканото малко електрическо бусче към Ортиджа и пусна за трима ни монети евра в машинката за билети *solo monete*, и с категорична усмивка отказа да приеме банкнотата, която настоявахме да вземе.... освен да му се поклоним с уважение и за възрастта, и за добронамереността, нямаше какво да направим :)

  • Харесвам 24
Връзка към коментар

На практика се оказа, че докато успея да реагирам, тя си се оправи изцяло със собствени ресурси и контакти. 

 

А иначе пуснах темата точно с идея в нея да можем да споделяме благодарността си към непознати добри хора, които са ни помагали на път. 

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

Наистина много щастливо стичане на всичките обстоятелства и проява на огромна човечност. И дано вече не си държи всички документи и карти в кейса на телефона.

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Това, което сте преживели е едновременно кошмарно и прекрасно....на няколко пъти настръхнах, а накрая ми идеше да се разплача. Прекрасен пример, който оборва всички генерализации за хората :)

  • Харесвам 11
Връзка към коментар
преди 2 минути , Elena каза:

Това, което сте преживели е едновременно кошмарно и прекрасно....на няколко пъти настръхнах, а накрая ми идеше да се разплача. Прекрасен пример, който оборва всички генерализации за хората :)

И аз така...

Радвам се, че всичко се е наредило!

 Случвало ми се е да изпадна в критична ситуация на път и съм благодарна на хората, които са ме подкрепили и са били готови да променят собствените си планове, да ми дадат пари или просто да спрат и да ме попитат имам ли нужда от помощ.

Хубаво е, че мога да кажа отново "Благодаря!"

  • Харесвам 6
Връзка към коментар
Преди 1 час, Elena каза:

Това, което сте преживели е едновременно кошмарно и прекрасно....на няколко пъти настръхнах, а накрая ми идеше да се разплача. 

E, да си призная - четох настръхнала и накрая пророних няколко сълзи. Майчиното чувство проговори. И не знам кое усещане беше по силно - ужаса за едно изпаднало в беда дете или радостта, че всичко е завършило благополучно.

Голямата ми дъщеря също често пътува сама, винаги я карам да разделя не само документи от пари и телефон, но и самите пари на две маста. Но никога никой не е застрахован. Важното е да се запази самообладание и да се измисли разумен изход от ситуацията. И, разбира се, да има човеци, които да бъдат такива и да ти помогнат в нужда.

Аз не мога да споделя такава драматична ситуация и Слава Богу. Но винаги съм била благодарна и ще бъда на малките жестове от непознати хора, които са се отклонявали от пътя си, отделяли са от времето си и сами са предлагали помощ или насока. Това ми се е случвало в Париж, Виена, Катания, Брюксел и на други места по света, така че никога няма да се съглася с генерализирани изводи, че определени нации били враждебни или шовинисти. Навсякъде има хора, но има и човеци. Нека бъдем именно ЧОВЕЦИ!

  • Харесвам 11
Връзка към коментар

Ъъъъ,пък аз си ревнах откровено.

Моята философия за такива случаи е, че човек винаги,когато може ,трябва да прави добро,без да очаква благодарности.То винаги се връща на друго място,от други  хора.

 

 

 

 

  • Харесвам 25
Връзка към коментар

Аз ревах чак когато разбрах, че всичко е наред, преди това не можех да си позволя да се отпусна. И дано си права за връщането, защото наистина не знам как да се отблагодаря на тези хора. Надявам се, когато имат нужда аз или някой друг да е насреща. 

  • Харесвам 10
Връзка към коментар

И аз щях да пиша  за  кръговрата. Някак животът ме е научил, че няма нищо случайно и има баланс.  И безрезервно се осланям на това, че трябва да се отнасяш с хората така, както искаш те да се отнасят с теб. И както знаем всички религии се основават на това. 

Следователно - добрите хора получават добро.  

Редактирано от Цвете
  • Харесвам 12
Връзка към коментар

Радвам се, че всичко е минало благополучно, но вместо емоции плакане и т.н. е добре да си зададем въпроса: Как може да избегнем подобни ситуации?

 

1. Винаги може да си носим паспорт и лична карта на две различни места. (Имаше случай магеланка от Банкок да се прибере в България само с лична карта)

2. Дебитните карти, кредитните карти и кеша също могат да се носят разделено.

3. Защитено с парола може да имаме копие на документите и банковите карти в облак, уеб мейл и т.н. (При нужда винаги може да разпечатаме копие от документите и да ползване банковите карти за резервация на хотели и самолетни билети без да са физически в нас. Копие от документа ще трябва и при настаняване в хотел.)

4. Пари на познат изпаднал в беда могат да се изпращат и през българските посолства. Не познавам някой да е ползвал тази услуга, но знам че я има.

5. Ако има познат на място е добре да му знаем предварително координатите, но все пак Фейсбук е добра помощ в такива моменти.

6. Хубаво е да имаме банкова карта в банка, която при проблем в чужбина може осигури Emergency Cash и изпращане на нова карта в рамките на 24 или 72 часа с куриер.

 

Светът е пълен с добри и отзивчиви хора, но от една страна не е добре да разчитаме на това, а от друга страна тази отзивчивост най-често се проявява при препоръка от познат. Прекалено много са измамите на различни “изпаднали в беда“ хора за да може и по принцип добър и отзивчив човек да остане резервиран към проблема на някой абсолютно непознат.

  • Харесвам 16
Връзка към коментар

Обикновено е така, жените си ревем,  пък Здравият разум до нас винаги знае какво да прави :))))

 

Редактирано от AlexandraKo
  • Харесвам 5
Връзка към коментар
На 15.08.2017 г. в 7:19, AlexandraKo каза:

Обикновено е така, жените си ревем,  пък Здравият разум до нас винаги знае какво да прави :))))

 

По-точно няма как и няма кой да го каже! AlexandraKo, както винаги, е право в 10-ката :)

Люси, и на мен ми заседна нещо в гърлото докато те четях и много, много се радвам, че историята е с благополучен край и че тази история ви е срещнала и вас, и нас - читателите, с поредния Голям непознат човек...

Ако тук е мястото да му благодарим, бих искала да се възползвам и аз.

 

Дъщеря ми започваше 8-ми клас - нов клас, нови приятели /но все още почти непознати/.

С приятелка отидоха да карат колела в Борисовата градина - есенни листа, шума по алеите, влажно и хлъзгаво. Аз също с приятелка - на питие в Заимовската градинка. Звъни ми дъщеря ми и ми казва "Мамо, аз съм добре, но малко паднах", а това от дете, което никога за нищо не се е оплакало и никога нищо не го е боляло означава точно обратното... Хукнах и наистина не знам как стигнах и как успях да я открия, но тя лежеше на земята в много кръв, с вдигната кална фанелка, под която зееше кървава рана в корема. Наметната беше със снежнобяла жилетка, върху която избиваха кървави петна... Светът се срути, спомням си само един глас "Мамо, добре съм, аз съм добре"...

Оттук насетне много неща ми се губят, но като върна лентата, сещам се за две неща:

1. Майката на приятелката на дъщеря ми /която видях тогава за първи път/ беше успяла да пристигне преди мен, опита се да ме успокои и е взела колелото, което изобщо тогава не го мислех

2. Собственичката на луксозната снежнобяла жилетка беше непозната жена, която първа се е спряла при падналото ми дете и стоя там доката не откарахме дъщеря ми в болницата

На жената с жилетката вероятно не съм благодарила, дори не си спомням как изглеждаше, но тази жилетка цял живот ще я помня и често си мисля за нея. Дали всяка майка би покрила с жилетката си окървавено дете? Дали случайно точно в този миг покрай мойто дете е минала жена с голямо сърце? Дали добрите хора не са повече, отколкото на нас ни се струва? И защо на сервитьора успявам да кажа "благодаря" за чашата кафе, а на тази жена не успях???

Но по-добре късно, отколкото никога. Осем години след случката, тук, БЛАГОДАРЯ на непознатата жена! Да й се върне стократно проявената добрина и човечност!

Благодаря и на майката на приятелчето, което е приятелче и до днес и с което ги свързват много прекрасни неща, надявам се много години напред!

А тогава дъщеря ми се беше наръгала в ръчната спирачка, но нямаше вътрешни разкъсвания. За 2-3 седмици се оправи и остана само лошият спомен. И добрият - за срещата с Добрия човек.

  • Харесвам 19
Връзка към коментар

Много добри хора съм срещала докато пътувах, особено миналата година, когато незнаейки, че стопът в Италия е забранен, двама перуанци качиха мен и двама мои приятели на стоп до Отранто, тъй като единственият автобус, който трябваше да мине в Кастро, някакси не дойде по разписание (което си е честа практика в Южна Италия). Не стига, че ни закараха до Отранто, а и спряха на още много хубави места по пътя и ние видяхме повече, благодарение на тях. :)

В Словения никога няма да забравя двамата австрийци, които се върнаха от границата, за да ни закарат до мястото, където бяхме тръгнали, само защото не са ни чули и разбрали добре. Отгоре на всичко останаха с нас докато се уверят, че ще имаме покрив над главите си и бяха почти на път да останат без гориво в колата заради стръмното качване до Вършич пас, но въпреки това рискуваха, за да ни закарат. Всички останали хора, които ни помогнаха в Словения и Хърватска също мога да кажа, че ми върнаха вярата, че не е отживелица да помагаш на другите без да искаш нищо в замяна и че колкото и меркантилен да е станал света, все още има много човещина в него.

  • Харесвам 17
Връзка към коментар

@lyusi и @noshtna_ptica - съчувствам ви за това, което сте преживели и благодаря, че го споделяте. Важното е, че в точния момент са били точните хора и нещата са се развили добре! Навсякъде има добри хора и Човеци с главно Ч!

И аз искам да благодаря на много безименни мъже и жени, които с малки неочаквани жестове и дела са ме подкрепяли по време на пътуванията ми или в ежедневието - на жената, която ме придружи в ранни доби до пътя в Мочуди, откъдето трябваше да си хвана маршрутка; на мъжа в Чита ди Кастело, който не знаеше английски и просто ме придружи през града до мястото, което търсех; на жените в Габороне, които вървяха с мен, за да ме ориентират в посоката и мястото; на персонала на Khama Rhino Sanctuary, които намериха загубения ми фотоапарат извън гейта на парка и ми го дадоха; на момичето, което спря 3-годишния ми син току преди пътя, излетял като хала от външната порта на детската градина докато аз се опитвам да го догоня с целия багаж и без никаква видимост къде е...

Радвам се когато и аз мога да помогна на някого в ситуация на път. Миналото лято на Керамоти точно преди качването на ферибота за Тасос попаднахме случайно на българка, която беше много разстроена и не успяваше да се разбере с полицайката на пункта заради езиков проблем. Оказа се, че докато купувала билети за колата на сестра си и пътниците, колата била пусната на ферибота (без билети!) и той отпътувал. Жената беше останала сама с купените билети и пари, но без телефон и никаква връзка, съответно много се беше притеснила. Разбира се, помогнахме с телефон и успокоение...та да си имате едно на ум с тези фериботи.

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Ето една стара, но поучителна история с един мой познат в която има ЧОВЕЦИ, приятели, получовешка държавна администрация и голяма доза късмет.

 

Без документи в Италия: цялата истина.

Самотник в чужбина или какво става, когато си загубим документите?

http://www.dnes.bg/travel/2008/09/04/bez-dokumenti-v-italiia-cialata-istina.56805

  • Харесвам 5
Връзка към коментар
  • 2 години по-късно ...

Нещо ми е едно слънчево днес и покрай по-лежерната петъчна работа в офиса 😉, попаднах на тази хубава тема и искам да я съживя.
Ще споделя нещо не-свързано с пътуване.

Малката ми дъщеря беше в предучилищна група в ДГ, когато правиха измервания от Статистическия институт. (Разбрах, че такива се правят периодично, за да се следи общото развитие и да се снемат статистически данни за децата/поколенията и прочие.) Та една от лекарките, които правели измерванията се загледала в моето дете. Забелязала нещо на което вкъщи не бяхме обърнали достатъчно внимание или по-скоро и на мен лампичката тъкмо ми беше светнала, но все още  се чудех дали да я водя на лекар или няма нужда, къде точно да я водя...
Та тази жена, която не познавах, беше оставила телефона си с молба да й звъна, за да поговорим. Потърсих я и тя по най-милия и дискретен начин препоръча посещение при конкретен лекар-специалист, като предложи да ни заведе... Не само, че ни заведе, но остана с нас от 8 сутринта до обяд (бяхме уцелили визитация и лекарски съвет), придружи ни после при прегледа, изчака ни и след това просто се сбогува и се качи на автобуса за работа.
Подозренията й се оправдаха, оказа се генетчно заболяване, синдром за чието лечение хванахме последния влак. Искрено съм благодарна на тази жена, която не познавах, но се оказа нашият вестоносец. Да, състоянието на детето си го има и това няма да се промени, но тази жена ни помогна да разберем, че има проблем и трябва да реагираме бързо, за да минимализираме последиците.


Винаги ще съм й благодарна. Тогава й се обадих и я информирах какво се случва, а наскоро й звъннах, за да й споделя как върви лечението и тя толкова се зарадва на обратната връзка.
Хубаво е да знаем, че има такива хора по земята.
 

Спойлер

И преди някой да си помисли нещо - не сме плащали за услугата, заведе ни в държавна болница при един от малкото запознати с това състояние специалисти в България, която се зае с лечението на детето, като всичко е напълно поето от ЗК.

  • Харесвам 7
  • Браво 5
Връзка към коментар
На 16.08.2017 г. в 22:49, mary_shery каза:

не е отживелица да помагаш на другите без да искаш нищо в замяна и че колкото и меркантилен да е станал света, все още има много човещина в него.

Абсолютно съм съгласна!И вярвам,че ЧОВЕЦИТЕ са навсякъде около нас.Не само,когато сме на път.Хуманността,уважението и доброто отношение нямат нищо общо с произход,интелект,образование и финансови възможности.Човещината е лично усещане,което може да се прояви във всеки един момент. Без значение дали отсрещната страна ще го разбере и оцени.

Аз лично съм благодарна на хората,които безвъзмездно и ежедневно помагат и подкрепят,без да очакват подобно отношение.Те са силните на деня!

Редактирано от cck
typos
  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.