Съвършенство в чиния.

Един от най-хубавите ми обеди ever! Невзрачно семейно ресторантче забито в пушинака на префектура Фукуи. Само мокрите обувки и харпун на собственика, подпряни до вратата намекваха, че ни очаква нещо приятно. Очакваше ни нещо феноменално за нищо пари. Тогава за пръв път разбрах, че всъщност обичам суров калмар (до тогава живеех с идеята че мразя).