В ЛИВАН НЕ МОЖЕШ ПРОСТО ДА“НАДНИКНЕШ“,
ТРЯБВА ДА ГО ПРЕЖИВЕЕШ
Откакто се върнах от Ливан през миналия октомври, се каня да разкажа за тази чудесна малка държава, уж близка до България, но все по-отдалечаваща се от нас заради почти непрестанните военни конфликти в нея. И уж позната заради двустранните ни оживени контакти след средата на 20-ти век, но всъщност не толкова популярна като дестинация за нашите пътувания. Екскурзии до там вече от доста време не се правят. Аз имах шанса да се включа в единствената такава през есента на миналата година, за която бе събрала смелост една пловдивска туристическа агенция. 8 човека обиколихме за 7 дни почти целия Ливан.
Изключение направихме само за най-южните части на страната, където ливанската военна групировка "Хизбула" постоянно провокира близкия си съсед Израел с размяна на удари уж в подкрепа на палестинското население там. Доколко прави са ливанци да се намесват в чужди вътрешни работи, ООН да каже. Може от солидарност да има някакво основание. Но повече изглежда, че се „играе по чужда свирка“, защото с непрекъснатите предизвикателства "Хизбула" постоянно допринася за ответни нападения върху собствената си държава. Това води до масирани материални поражения и до немалко човешки жертви от мирното ливанско население и всъщност не дава на Ливан възможност да се изправи на своите крака в нелеката си, превратна най-нова история .
Бях приготвила работно заглавие за публикацията си: „Ливан ще ви очарова… Но няма да го разберете!“. Исках да разкажа за малката средиземноморска красавица, чиято история датира от преди 7000 години. Най-показателното в тази история е, че финикийците, които имат колонии по крайбрежието на почти целия Близък изток, в част от Северна Африка и дори в Испания, биват победени в Пуническите войни от Рим. Изчезва най-важната им колония - Картаген. По-късно Александър Македонски слага ръка на финикийските градове-държави Библос, Сидон и Тир в Ливан, които по-нататък също са „претопени“ от Римската империя. Така последните големи групи финикийци остават само в Ливан и той е техният пряк наследник. Той става приемник на уникалните качества на тези много успешни древни, напредничави търговци и корабоплаватели, които дори измислят първата съвременна азбука/фонетичното писмо, състоящо се от 22 съгласни букви/. /Сигурно да си водят бележки за алъш-вериша и за корабните "круизи"…/.
На своите 10,5 хил. кв.км /10 пъти по-малка от България!/Ливан преживява невероятни житейски обрати, дори през последните по-малко от 100 години. След Първата световна война той става подмандатна територия на Франция, която през 1920 г за кратко създава формированието "Велик Ливан". През 1943 г. страната извоюва своята независимост от административното управление на Франция. Създадена е Ливанската република.
От векове Франция протекционира християнското население тук. Но то е постоянно притискано и от бързо разрастващото се мюсюлманско население. А това неминуемо натрупва напрежение между двете общности. През 50-те и 70-те години на миналия век страната започва ускорено икономическо и социално развитие - т.н. „Златен век“ , когато Ливан е наричан „Швейцария на Близкия изток“. По принцип населението тук има високо ниво на грамотност и страната исторически е служила като културен и търговски център за Близкия изток. Столицата Бейрут бързо става ярък изразител на тези качества. Тя пък е окичена с престижното наименование "Париж на Близкия Изток". Всички околни държави имат пустини, а Ливан, разположен край прекрасните брегове на Средиземно море, се радва на средиземноморски климат и в непосредствена близост - на две планински вериги. На по-високата от тях дори се практикуват зимни спортове. С бума на нефтодобива в Близкия изток „петролните шейхове“ започват да „прескачат“ до Ливан, да си оставят на съхранение авоарите и да се поглезят с морски и високопланински развлечения. И не са само те, а може би целият арабски свят прави така…
Но...напрежението между християни и мюсюлмани неминуемо ескалира и следва 15-годишна гражданска война между основните религиозни общности. Всяка от тях създава свои военни групировки, наричани милиции. В тая война загиват 150 хиляди души. Борбата е за власт, но е провокирана и от масираното присъствие на въоръжени палестински бежанци от Организацията за освобождение на Палестина. Така Израел е намесен в гражданските междуособици. Не закъснява в тях да се включи и Сирия, тя пък защото открай време е имала мерак да става Велика Сирия, като погълне много от околните чужди територии. Сирия дълги години не признава независимостта на Ливан и го счита за своя изгубена провинция. През 1989 г под външна диктовка е постигнато споразумение за край на гражданската война. Пак с външна намеса балансът на силите в местния парламент се поделя точно 50:50 между християни и мюсюлмани. Но основните религии вече имат общо 18 разклонения в страната - шиити, сунити, друзи, алауити, маронити, православни християни, мелкити, протестанти...Някои от тях нямат аналог другаде по света. Стига се до там Ливан да създаде уникална управленска система: президентът винаги да е християнин - маронит, премиерът – мюсюлманин сунит, а председателят на парламент – мюсюлманин шиит. И вместо да изчезне, религиозното разделение се засилва дори в законодателната дейност, защото всяка представена в парламента политическа сила се стреми да прокарва интересите на своята избирателна маса.
След края на Гражданската война Израел се оттегля от Ливан, но не и Сирия. Именно заради нея „Хизбула“ отказва да предаде оръжието и остава постоянно действаща военна сила, по-голяма по численост дори от националната армия на страната. Икономиката и туризмът на Ливан угасват в безвремието и разрухата…Социалните условия се сриват. Най-вече ливанците-християни започват да се изселват от страната и сега в нея живеят по-малко от 6 милиона души, докато ливанската диаспора по света официално наброява над 15 милиона души.
През 90-те години на 20-ти век Ливан възкръсва от пепелта. Започва мащабно възстановяване на Бейрут, водено от премиера Рафик Харири. Икономиката се стабилизира за известно време, а градът връща блясъка си. Но премиерът е взривен от поставена бомба в колата му. Това предизвиква масови протести и най-после сирийската армия е принудена да напусне Ливан след дългата 30 годишна окупация. Така през 2019 г. започва най-тежката финансова криза в историята на Ливан. През август 2020 г. огромна експлозия на пристанището в Бейрут разрушава половината град. Местната валута се срива напълно. Сочи се връзка на „Хизбула“ с двете зловещи събития и все още партията, към която принадлежи тя, пречи за пълно международно разследване.
Исках да разкажа за историческото наследство на Ливан, за чудесната му природа, за красивите му градове - особено Бейрут, за отличната му туристическа инфраструктура, която странно остава почти непокътната и ревниво пазена от военни посегателства, макар да е много малко посещавана в сравнение с добрите години на туризма тук. Усетих обаче, че не е време да разказвам за чара на Ливан, не е време за възхита и приповдигнатост. Изпитах истинско удивление, когато научих как живеят обикновените ливанци и какви са харктерните черти на нацията. Оказва се, че между представителите на отделните общности няма чиста омраза, защото всички са осъзнали, че разделението е политическо и е наложено от върховете. Настина е трудно е да се разберат тези хора, запазили невероятната си човечност, религиозната си търпимост и умението за приспособяване. През Гражданската война, когато около тях са воювали различните политически милиции и външни сили, съседи често са се защитавали едни други, независимо от религията им. Войната тук е довела до географско разделение. Народът се съсредоточава в квартали и села според религията си. Системата на управление принуждава всеки да разчита на лидерите на своята общност за работа и за сигурност. Притиснати в момента от милиони палестински и сирийски бежанци – и те избягали тук от война в Сирия, които влошават и без друго съсипаната социално и икономически държава, ливанците, въпреки огромните трудности и напрежението, съжителстват с тях и им позволяват да търсят прехрана на своята земя. Уморени от политическите борби, те споделят еднаква съдба и страдат еднакво от постоянно възобновяващите се кризи. Въпреки това в ежедневието си местните продължават да бъдат изключително гостоприемни, отворени към света и готови да помогнат на всеки, попаднал в беда.
По прекрасните пътища и в равнините на Ливан, и в планинските райони, видях да се движат много леки коли с марката „Мерцедес“. От откровени трошки, до най-съвремените модели. Както образно разбрах обясненията на местната екскурзоводка Рита, хората тук вече са "махнали с ръка" на всичко случващо се, живеят днес, защото знаят, че „утре“ и това, което имат, може да го нямат…
/Следва/
Архитектурата на Бейрут
.jpg.a947ab7ac263d38d4608e69965453e46.jpg)
.jpg.88dd7ce94838a18833b9db53a63b91cc.jpg)
Известната кула Зеена с офиси и търговски площи. Висока е 100 м. Първата, построена с панели тип Ultra-High-Performance Concrete (UHPC) – изключително устойчив бетон, над два пъти по-здрав от стандартния. Фасадата има множество квадратни отвори и прозорци с различна големина, вечер красиво осветявани. Проектирана е в сътрудничество с френско архитектурно студио, както много други сгради в ливанската столица. Именно заради такова сътрудничество Бейрут навремето е получил славата като "Париж на Близкия изток"
Сградата Бейрутските тераси, забележителен жилищен небостъргач в центъра на града. Висока е 119,5 метра и се отличава с разминаващи се етажи, създаващи обширни открити тераси с растения.
Това е Marina Tower, висок 150 метра жилищен небостъргач с 26 етажа.Намира се в непосредствена близост до Средиземно море и залива Зейтунай в Бейрут
Паметник на площад „Мъченици“ в Бейрут, наричан още „Площад на оръдията“. Издигнат е в памет на загиналите за независимостта на Ливан. Целите тела на скулптурата са надупчени символично от куршуми
На площад "Мъченици" се издига и този паметник, наречен „Повдигнатият революционен юмрук“. Символ е на протестите след убийството на Рафик Харири
Мемориален обелиск, висок 10,52 метра,изработен от метал, гравиран с арабска калиграфия, изобразяваща велики цитати.Той се намира в Мемориалната градина на Рафик Харири, близо до мястото на неговото убийство. Всеки ден в 12:55 ч. от ядрото му излизат пламъци, придружени от звуци на църковни камбани и ислямски призив за молитва
Това са останките от силози на пристанището в Бейрут, взривени през 2020 г с една от най-мощните експлозии в човешката история. Взривяват се близо 3 хил.тона амониев нитрат, конфискуван и съхраняван в склад 6 години без спазване на мерки за сигурност
Това е комплекс със смесено предназначение, включващ универсалния магазин North Souks, наричан също Issy, луксозни апартаменти, класни магазини, съоръжения за отдих и триетажен подземен паркинг. Сградата е построена по проект на световноизвестната иракско-британска архитектка Заха Хадид, завършила Американския университет в Бейрут
Дворецът Бейтедин, който е бил правителствен център и главна резиденция на владетеля на Емирство Горни Ливан. Името му означава Дом на вярата
През годините дворецът е променял своята роля няколко пъти спрямо историята на страната: кралска резиденция, османска административна сграда, френски офис , а в момента е президентска лятна резиденция
.png.634d072a461966e057e1c2149849a4e6.png)
В двореца има големи, пищно обзаведени приемни зали с ювелирна дърворезба по стени и тавани, в които емирът е посрещал "високи" гости - важни личности, чуждестранни посланици и др. Тук са обсъждани и решавани държавни въпроси
Друг дворец - Дебане, в Сидон, е прекрасна триетажна градска резиденция, построена през 1721 година. Той съчетава традиционни елементи от Дамаск с османски и мамелюкски такива. В момента е частен етнографски музей на арабско-османската домашна архитектура
В него са изложени интересни традиционни ливански музикални инструменти
Това е светилището „Ливанската Дева Мария“ в селището Хариса, близо до Бейрут. То е сред най-важните места за поклонение в целия свят, посветени на Божията майка. Комплексът включва каменна кула с вита стълба, която води до бронзова статуя на Светата Дева. Намира се на висок 650 метра над морското равнище хълм. Открит е през 1908 г
Статуята, боядисана в бяло, е с височина 8,5 метра и тежи 15 тона, а ръцете на Дева Мария са протегнати към Бейрут. Мястото е много специално за Ливан и то се посещава от милиони християни и мюсюлмани, които също дълбоко почитат Божията майка. Затова се счита за символ на единството на ливанския народ
Параклисът под статуята на светилището
До историческия паметник на Девата се издига огромна съвременна катедрала от бетон и стъкло
Статуя на патриарх Елиас Хойек в комплекса - една от най-важните фигури в историята на Ливан. Той е духовник и политически лидер, наричан „бащата на Велик Ливан“. Обявен за блажен от църквата
.jpg.1ae13b86a5e16ce7e354dc43a7defa87.jpg)
Гръкокатолическата базилика Свети Павел в близост до Светилището на Дева Мария
Повечето туристи и поклонници се качват до Светилището на Ливанската Дева Мария с известния кабинков лифт Téléphérique от град Джуние. Ние слязохме с него до Джуние
Пътуването с лифта предлага спиращи дъха гледки към планината и морето
Базиликата на Дева Мария от Мантара в историческото и свещено градче Магдуче. Изградена е във византийски стил
Заедно с кула със статуя на Дева Мария и със свещена пещера образуват религиозния комплекс Светилището на Очакващата Дева Мария
Пещерата е мястото, където според преданието Дева Мария е чакала своя син Исус, докато той е проповядвал в Сидон
Катедралата „Свети Илия“ в Бейрут, седалище на Маронитската архиепархия в града
Джамията Емир Мунзер в центъра на Бейрут, построена през 1620 г
Декоративен арабски фенер пред джамията
Голямата джамия Ал-Омари в Бейрут, историческа сграда с оригинална римска и кръстоносна архитектура в центъра на Бейрут
Сватбена фотосесия на емблематичния площад „Етоал“ в центъра на Бейрут. Сградите наоколо са френско наследство
На площад "Етоал"се намира и сградата на Ливанския парламент. В нея заседават и коват закони точно 128 депутата, от които 64 християни и 64 мюсюлмани в чиито групи са представени 11 религиозни общности/ секти/
Стенопис на известната ливанска певица Сабах, нарисуван от художника Язан Халвани
.png.7723a6459190d3bbf79cc9dd182430f7.png)
Римските руини в гр. Тир
Защитената местност „Кедровите гори на Бога", където от векове расте най-известният, емблематичен дървесен вид на Ливан - кедърът. Кедърът като дървесина се споменава в Библията
Стилизиран образ на кедър е изрисуван на знамето на Ливанската република
.jpg.ee2ceaafce70159a0a4ff023761e4bad.jpg)
Върху старите и вече нерастящи дървета хора изработват разни фигури и библейски картини
Младото поколение - надеждата на Ливан
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега