Дубай - Град на бъдещето! Нашето пътешествие.

Организацията

Дубай - място, което не мога да сравня с друга от посетените ни дестинации. Връх на инженерната мисъл и превръщане на пустинята в чудо. Всеки ще остане с различно усещане за това място, затова трябва да се види.

Организацията

Да организираш пътуването си до Дубай не е като да хванеш популярна туристическа дестинация от Европа. Там всичко се променя изключително бързо, никой пътеводител или карта не биха били полезни ако са от повече от половин година. Няма отъпканата пътека на туристите и "задължителните забележителности". Забележителностите на Дубай са по-скоро атракциите създадени с безумно много пари.

Тук ще се опитам да изложа подробна информация за тези, които тепърва ще се захващат с организацията на пътуването си. Дано така спестя много време на някой и му бъда полезна.

След като падна визовият режим и уиз еърпуснаха директни полети до там, самото пътуване е лесно. Визи все още има, но те представляват един печат в международния Ви паспор и Ви дават право на престой от 30 дни. Не е необходимо да правите нищо, при влизане и излизане от страната просто Ви слагат печатите. Паспортът Ви трябва да е с валидност поне 6 месеца от датата на заминаването. Изисква само много проверяване на цените за датите, които желаете. Ние си избрахме периодът да е в началото на м. Май около Гергьовден (не искахме да е в най-горещите месеци, нито зимата, когато водата ще е студена и затова остана или пролетта или есента, но защо не едно ранно море по повод именния ден на съпруга ми) - е първият път се усетих късно и това отложи пътуването ни за тази година. След колебаене при няколко намаления на уиз - края на февруари запазихме полетите. Доколко евтино може да ги намерите, според мен оптималният вариант е около 200 лв. на човек двупосочен билет с всички такси и отделно багаж ако желаете - аз винаги запазвам, не може да се ограничим само с ръчен. Оттам започва търсенето и на хотел - тук важен момент бе решението ни да наем кола и по този начин да не се съобразяваме да е в близост до спирка на метро. Нашите изисквания - чист, на хубаво място, с безплатен интернет и паркинг, да не е много луксозен и скъп (все пак щяхме само да преспиваме там), но и някоя мизерна дупка не ни се нравеше. Така установих, че някой хотели на собствените си сайтове предлагат много добри промоции и цените са значително по-изгодни от букинга. Резервирахме с 25% отстъпка хотел Ситимакс, който се оказа доста добър и без забележки (чисто, на удобно място, с прекрасен интернет, подземен паркинг, кафе и чай безплатно в стаята, а дори и излишно според мен сменяха чаршафите всеки ден). Така хотелът ни излезе на една доста добра цена от 760 лв. за двама за 7 нощувки с включени всички такси, които не са малко (имайте предвид, че примерно в букинга на показаната сума се начисляват още 20% местни данъци и по 10 дирхама на вечер туристическа такса). Кола под наем - това е най-удобният начин за предвижване в Обединените Арабски Емирства. Дубай не е за пешеходци (на повечето места няма пешеходни пътеки и подлези, не може да се пресича с километри и има солена глоба за пресичане на непозволени места) и разстоянията са наистина огромни (преди да отидете не може да си представите повярвайте ми - четох, четох за това, ама колко да са огромни си мислех, като гледах картата, е наистина не си ги представих чак толкова, колкото са в действителност). Запазихме и платихме колата през сайта на уиз, който всъщност дава препратка към ренталкарс, като определихме място на взимане и връщане на колата от летището. Колите под наем там се делят на класове и ние си избрахме най-малкия клас (от типа на ярис, микра форд и т.н и каквато имат в момента свободна ти дават) - все пак бяхме само двама и цената беше значително по-ниска (32 лв. на ден). На място цените на същата компания бяха четири пъти по-високи. Заявихме и допълнителна застраховка "франшииз" по 7,50 лв. на ден, която ни даде сигурност ако не дай си боже има щети, че няма да платим нищо повече. Т. нар. "франшииз" е самоучастието в застрахователната полица и покрива сумата, която ще трябва да заплатите ако причините щети на колата или такива при евентуална катастрофа. За съжаление, когато използвате сайт посредник за резервацията, при предявени претенции първо ще Ви удържат сумата, а после ще трябва да си я искате за възстановяване от посредника (в нашия случай уиз). Но по-добре така отколкото да увиснете с парите, а има опция и на място да си направите това покритие от самата фирма (тогава няма да имате разправии и нищо няма да ви удържат), но този вариант е по-скъп, а все пак говорим за хипотетични случай "ако не дай си боже нещо се случи". За да наемете кола в Дубай трябва да имате международна шофьорска книжка, която се издава от СБА срещу снимка и 20 лв. и е с валидност една година. Също така ще Ви е необходима и кредитна карта на името на шофьора, от която ще Ви блокират определена сума за евентуални глоби и щети (за нас с доп. застраховка ни блокираха само 750 дирхама). Преди да вземете колата я огледайте много добре с човека от фирмата, който попълва един протокол и следете дали ще отбележи всички щети по нея, за да не Ви ги впишат после на Вас и колко е пълен резервоарът, защото после трябва да я върнете със същото (не по-малко) количество бензин. Бензинът там е наистина евтин 1,70 дирхама в Дубай и 1,20 дирхама в Абу Даби - е 60 ст. не са като 2,30 лв. На определени места в ОАЕ има гейтове, които автоматично начисляват тол такса за преминаване по 5 дирхама и накрая Ви взимат общата сума начислена на колата за този период. Другото важно нещо е навигация с актуална карта - пътищата са много и с много изходи, което прави ориентирането дори с навигация много трудно. Понякога ако изпуснеш определен изход ще ти коства 10 км, а и непрекъснато правят ремонти и откриват нови отсечки. Карането в Дубай си е приключение само за опитни шофьори, ако не сте такъв не се наемайте. По 6 или 8 ленти в платно и аварийни ленти от ляво и от дясно, при изходите има по четири варианта на къде да тръгнеш, няколко пресичащи се нива на пътищата, кръгови с много изходи и т.н. Но в действителност не е това проблема, а лошото шофиране на месните. Не спазват ограниченията, а има камери през няколко метра, секат те ако искат да се престроят (не дават мигач, не се оглеждат - просто навиват рязко волана и ти трябва да се пазиш), но обаче теб не те пускат ако искаш да се престроиш и на всичкото отгоре понякога може да попаднеш в задръстване от 15 км. плътно коли в тези осем ленти (така закъсняхме за качването на Бурж Халифа, защото 8 км. минавахме 45 минути). Това е поглед от 124 етаж и всичко изглежда доста по-малко от действителните му размери:

Други варианти са градския транспорт и такситата. За мен един мит "В Дубай са много евтини такситата" - е хубаво евтини са ти, но до всяко нещо са ти 20-30 км., т.е. минимум по 10-15 лв. до място ако няма задръстване и тотал за деня към 70-100 лв. Не вярвам някой да дава тук по 100 лв. и отгоре на ден за таксита, за да се популяризира толкова евтиното предвижване там с такси. Метрото за съжаление обхваща все още много малка част от Дубай и не може да разчитате само на него. Ако ползвате и автобусите (което е неизбежно или такси в тези участъци), тогава нямате вече дневен лимит на картите за градски транспорт и със сигурност ще надхвърлите стойността от 40 лв. (с бензин такси и прочие) на ден за двама при варианта с кола под наем. Да те имат климатизирани спирки, но в тях не е достатъчно хладно, имат много ограничения - златни вагони, смесени вагони, само за жени и деца, не може да пиете, ядете или дъвчите дъвка в метрото (100 дирхама глоба), не винаги ще може да седнете след изморителния ден и горещината, не може да си оставите нещата в багажника (последния ден ще трябва да си оставите багажа някъде, а иначе да си мъкнете всичко в ръце), ще се съобразявате с работното време (за прибиране вечер и в петък не работи до обяд), ако видите спирка на метрото може да се окаже, че като слезете ще вървите още 10 минути, ще трябва да проучвате маршрути и варианти на предвижване, да се ограничите в избора на хотел, да не говорим за предвижването до Абу Даби и евентуален трансфер от и до летището и още много минуси мога да изброя, но тези май са достатъчни. И все пак най-лесното и удобно предвижване там си остава с кола под наем.

От тук нататък започна голямото търсене на атракциите и билетите за тях. Синтезирана информация в интернет просто липсва. Наистина ми помогна форумът на бг мама с темите си за Дубай - е доста време ми отне да изчета 9 теми, но ми бяха изключително полезни и всъщност ни спестиха много пари от билети. Там всеки споделя за своите впечатления и помага със съвети.

За тази дестинация е най-изгодно да запазите почти всичко по интернет предварително. Има една книга с ваучери на принципa купуваш един билет и получаваш втори за същото безплатно (Entertainer Dubai), като се продават в ибей и отделни ваучери. Аз разбрах за този вариант доста късно, но благодарение на едно момиче от форума ги поръчах от дубайски доставчик и ваучерите ни чакаха направо в хотела. Така преди да заминем запазихме и съответно ги платихме оттук билети за:

Бурж Халифа - качване до 124 етаж с допълнение кафе към билета. Цените тук зависят от часовия диапазон, като най-скъпи са в периода от 16 до 19 ч., когато може да видите Дубай и по светло и по тъмно (т.нар. часовете по залез). Е залез не видяхме, но определено си заслужава да видиш и двата варианта. Тук отстъпка за ранно резервиране няма, но билетите се изчерпват много бързо и вероятността на място да си купиш е нищожна. Пускат се в продажба точно един месец преди определената дата и в пиковите сезони хубавите часове се изкупуват в същия ден. Така два билета по 220 дирхама на човек = 440 дирхама (опцията допълнително кафе оскъпява само с 15 дирхама на човек).

Атлантис - аквапарк и плуване с делфини. Ние избрахме комбинация и за двете неща, защото моя мечта от години е плуването с делфини. При ранна резервация имат отстъпка от цената на билета. Цената за нашия период бе 745 дирхама на човек, а ако изберете само аквапарка ще Ви струва 250 дирхама на човек. Има и билет за придружител при делфините за 300 дирхама (купува се само на място), който дава правото на придружителя да Ви гледа, снима и пак се вкл. входа на аквапарка.

Сафарито - е тук беше най-голямото чудене. Цените започват от 70 дирхама и стигат до 560 на човек за уж едно и също. Фирми много и пак уж с едни и същи условия, но на какво толкова се дължеше разликата в цената и на коя фирма да се довериш. Е благодарение на ваучера от книгата избрахме една от сравнително най-скъпите и популярни фирми - Арабиян найтс турс. Така вместо за 300 дирхама на човек, това ни бе цената за двамата с ваучера. После ще опиша за самото сафари.

Ферарито в Абу Даби - имаха отстъпка за ранна резервация, но докато избера в кой ден да сме там я махнаха като опция и накрая купихме билет на място (разбира се пак плюс един ваучер или 250 дирхама за двамата, вместо на човек).

Е организацията разбира се не свърши до тук, продължих да чета какво може да се види и посети, кое кога работи, по кое време е най-удачно да се види и извадих малко информация за всяко нещо. Тези неща ще ги описвам по надолу при всяка атракция. Всичко това ми отне три месеца по-малко почти всеки ден. Но както казах това за мен е част от удоволствието при дадено пътуване. Така не само си избираш точно това, което желаеш, а и спестяваш средства, но и се наслаждаваш на идеята за пътуването много повече време. Разбира се всеки може да избере пътуване и с туристическа агенция, за да не се занимава с тези неща, ако те не са удоволствие за него. На мен ми харесва, а груповите пътувания ме натоварват с прекомерното съобразяване и изчакване на останалите, малкото време на местата, които ми харесват и отегчителния престои на други, които не ми допадат, определената програма, която разбира се не е съобразена с моите очаквания и желания и т.н.

Какво може да се посети:

Обичаме, когато отидем на дадено ново място да разгледаме максимално много неща, не сме от типа туристи, които отиват на почивка и приоритет за тях са хотела, басейна и предимно заведенията. Ние сме пътешественици, искащи на опознаят света!

Ето и посетените места (атракции/забележителности) от пътуването ни до ОАЕ:

В Дубай:

• Дубай мол- най-големият мол в света;
  
• Фонтаните - най-големите фонтани на света, осветени и озвучени;
  
• Бурж Халифа /качване до 124 етаж/ - най-високата сграда в света;
  
• Дубай аквариум и подводната зоологическа градина;
  
• Мадинат Джумейра - арабската Венеция;
  
• Дубай Марина;
  
• Джумейра бийч резидентсJBR - жилищен комплекс с 40 небостъргача;
  
• Фери- обиколка с фери от марината до палмата или криика;
  
• Плам Джумейра- първият изкуствен остров от такъв тип;
  
• Атлантис - хотел от веригата на Бахамите;
  
• Адвенчър аквапарк - има и други аквапаркове;
  
• Делфин бей Атлантис - плуване с делфини;
  
• Аквариума на Атлантис;
  
• Миръкъл гардън - градина в пустинята;
  
• Глобал вилидж - панаир с павилиони от различни страни /работи само зимния сезон/;
  
• Ал Мамзар бийч парк - може би най-хубавият им плаж;
  
• Плажа до Бурж Ал Араб;
  
• Плажът Джумейра бийч - беше затворен за реконструкция до 2016 г.;
  
• Самият Бурж Ал Араб - първият седем звезден хотел и също така най-високият в света /пропуснахме влизането вътре/;
  
• Посетихме още няколко мола Дубай Марина мол, Дейра сити център, Аутлет мола, Уафи мол - в египетски стил и Мола на Емирствата - със ски пистата на закрито;
  
• Стария Дубай - златния сук, сука за подправки, текстилния/стария сук, рибния пазар, абра по криика, Дубай музей и Херитадж вилидж /характерно селище от тяхното минало/;
  
• Сафари в пустинята;
  

В Абу Даби:

• Емирейтс палас - най-луксозния хотел там;
  
• Ферари уорлд;
  
• Пистата на Формула 1;
  
• Джамията.
  

Постарах се да сложа връзка към сайта на всяко място или такъв с информация за него, за да улесня евентуално Вашите бъдещи организации Е винаги може да карате по-лежерно, че това нашето май беше програма макс и дори на моменти малко натоварваща дори за нас.

Ето ги на карта горе-долу къде са обектите:

Основна информация:

- Може да пътувате само със задграничен паспорт с валидност поне шест месеца (разбира се не може с лична карта).

- Валутата в Обединените арабски емирства е дирхами (АЕД), които са обвързани към курса на долара (1$=3,65 АЕД). 1 дирхам се състои от 100 филса, като има монети (нямат разбираеми цифри по тях) от 10, 25, 50 и 1 дирхам (с лампата на аладин). Пари можете спокойно да обмените във всеки мол, където има много обменни бюра без комисионна, а само с такса от 2 дирхама независимо от обменената сума. Разбира се не може да си носите българска валута, а ще трябва да си изберете долари, евро, паунди или някой от по-масовите валути. На летището и по хотелите курса е по-неизгоден. Почти навсякъде може да се плаща и с кредитна карта. За съжаление ние хванахме периода на покачване на долара и съответно и на дирхама, като по времето на пътуването ни 1 дирхам се равняваше на 50 ст., а 1$=1,80 лв., за сравнение с преди 40 ст. за дирхам.

- Основен език е арабски, но почти всеки говори английски.

- Контактите за ел. мрежата са английски стандарт, но повечето хотели предлагат преходници (ще трябва да си проверите, но и по магазините е пълно с такива).

- Посоката на движението на колите е като при нас.

- Местното време - един час напред при лятно часово време и два часа напред при зимно (те не сменят часа)

- Почивни дни петък и събота, като само в петък почиват работниците, тогава и повечето неща до обяд и ранния следобед не работят.

- Полет 5 часа на отиване и 5 часа и половина на връщане.

- Не всички хотели разрешават изнасянето на кърпи за плажа и дават такива под наем за 50 дирхама на ден. Добър вариант е да си носите от бързосъхнещите хавлии, които заемат много малко място в багажа.

- Цените са като нашите и по-високи по магазините, а по заведенията доста над нашия стандарт.

- Към облеклото вече не са толкова взискателни, както е било преди. Все още има места обаче, където няма да Ви пуснат по потници, къси панталони за мъжете и къси панталонки и полички, потници и къс ръкав за жените, та дори и на места без забрадка на главата.

- За поведението е препоръчително да се спазва благоприличие (няма да ви направят проблем ако сте хванати за ръце или прегърнати), но избягвайте целувките на обществени места. Тези ограничения са поспаднали за Дубай, но в другите емирства все още гледат по-странно туристите и не приемат лесно европейските порядки.

- На плажа в самата вода в морето не може да пиете или ядете нещо, защото могат да ви глобят.

- В закрити помещения и на някой други места (миръкъл гардън, двора на джамиите, музейте, селищата им и т.н.) е забранено пушенето.

- Безплатно паркиране - във всички молове и местата - атракции, паркирането е безплатно, като в някой молове има ограничения до 4 часа и само в Мадинат Джумейра до 1 час безплатен престои - след това 10 дирхама на час. Т.е. при посещения на моловете (Дубай мол няма ограничение за престоя), Атлантис, Миръкъл гардън, в Абу Даби - Джамията, ферарито, Емирейтс палас и т.н. може да си паркирате спокойно и безплатно.

- Платено паркиране - по улиците и обособени открити паркинги. На всяко такова място има табели и машинки за плащане. В интервалите от 8 до 13 ч. и от 16 до 21 ч. се плаща - 2 дирхама за 1 час, 5 за 2 часа, 8 за 3 ч. и 11 дирхама за 4 часа (машинки приемат само монети и талончето се поставя под предното стъкло на колата). В интервалите от 13 до 16 ч. и от 21 ч. до 8 ч. е безплатно, както и в петък. Ще ви се наложи да паркирате ако посещавате района на Дейра, суковете, крайбрежната улица или искате да спрете някъде другаде по улиците. Монетите им са само с арабски означения и е много трудно разпознаването им. Най-лесно за плащане на паркинг ще се ориентирате по гърба им - с лампата на Аладин е 1 дирхам.

- в разказа за самото ни посещение ще сложа връзка към сайтовете на самите обекти, за да се ориентирате по-лесно.

Част 1

Нашето пътешествие:

Полетите по това време на годината излитаха в 13 ч. наше време и кацаха в 19 ч. тамошно време (часова разлика в летното часово време 1 час напред спрямо нас) или продължителност на полета на отиване 5 часа. Нямахме проблеми по време на полета и благополучно пристигнахме в Дубай. След като си взехме багажа се наложи да поизчакаме половин - един час на гишето за колата под наем, докато двамата индийци се оправят с резервацията ни, а и очевидно им беше много трудно и едвам говореха английски. Излизайки от летището очаквах да се върнем две крачки назад от горещината, но съвсем добре понесохме температурата от 32 градуса в 20 ч.

И ето ни вече в Дубай! Един различен свят; град от бъдещето; място, на което от нищо правят всичко, което поискат извън границите на реалното и представимото; истински строителен шедьовър на инженерните умения. Град, в който губиш представа за височината, мащаба и изражението на парите. Тук всичко трябва да е най-най-най, една непрекъсната надпревара със света, за да са най във всичко: най-високата сграда, най-високия хотел, най-големия мол, изкуствени острови и какво ли още не. На много места са заимствали от други страни и дори имат проекти за точни подобия на дадени забележителности - понякога си мислех, че искат просто да пресъздадат най-хубавите неща на света на тяхна територия. Дали това ще се хареса на всеки едва ли, според някой Дубай ще е уникален и неповторим, според други кичозен и претрупан, а за трети ще остане със смесени чувства, но за това нека всеки посети този различен сват, за да го усети по своя единствен и неповторим начин и никога да не приема за безусловни впечатленията на някой друг.

След настаняването в хотела ни, Дубай ни посрещна с изумителните си фонтани (The Dubai Fontain). Той е не само най-високия фонтан, но и най-скъпият в света (218 мил. долара). Дизайнът му е базиран на този пред хотел Беладжио в Лас Вегас. Разпръсква водата на височина от 152 метра и композицията е с дължина от 275 метра. Пуснат е в експлоатация през 2009 година. Два пъти през деня и вечерно време от 18 до 23 ч. на всеки половин час се озвучава с музика, като водата буквално танцува под прекрасните тонове, съчетани с много добро осветление.

Разбира се вечерно време, когато са осветени, са много по впечатляващи, от през деня:

Фонтаните се намират в двора на Дубай мол (Dubai Mall). Със своята площ от над 1 млн. кв. м. (еквивалент на над 50 футболни игрища) комплексът е съставен от 37 различни сгради. Сградите са проектирани според държавните изисквания, за да може да издържат на земетресения над 5,5 по Рихтер. Предвидени са 100 милиметра между отделните сгради, които да поемат вибрациите. В самия мол има уникални по рода си ледена пързалка с олимпийски размери, центъра за забавления и скоростното влакче, аквариум и над 1200 магазина, кино, ресторанти и кафета, собствен сук (сук означава пазар), красиво декориран (един от декорите е като завеса от падаща вода с фигури на гмуркащи се хора), 14 000 паркоместа, дори има таксита в самия мол за посетителите, а отпред великолепният фонтан с цветно светлинно шоу и музика и най-големият небостъргач в света Бурж Халифа. Реализацията на проекта е на стойност от 20 милрд. долара и след няколко отлагания е открит на 8 май 2009 г. Тук препоръчвам да изгледате филма "Мегамол" от поредицата "Мегаструктури" на NG, за да придобиете ясна представа какво е коствало построяването на Дубай мол (също така е много хубав и филма за самото строителство на Дубай от поредицата "Градове на показ"). Така например ще разберете, че под Дубай е джунгла от бетонови пилони - за укрепването на един небостъргач са необходими около минимум 40 пилона с ширина от 1 метър и с дължина около 35 метра.

В Дубай мол може спокойно да изкарате няколко дни без да видите и посетите всичко. Ние му отделихме само два пъти по половин ден и няколко вечери за фонтаните. През първия половин ден имахме качване на Бурж Халифа (Burj Khalifa) от 17 ч. (е малко закъсняхме, отидохме 17:20, но нямаше проблем). Входът е от Дубай мол на ниво LG, показва се кодът от резервацията и Ви изкарват истинските билети. Качването ни отне около 40 мин., като понякога може да достигне и до час и половина при повече хора, затова и запазих толкова ранен час, за да не изпуснем залеза от 18:50. Минава се през проверка и скенер на багажа (не може да носите храна и напитки, оръжия, запалки и т.н., също така ако сте с торби и багаж освен дамска/мъжка чанта ще трябва да ги оставите на гардероб, както и детските колички), малко след като преминете и още преди ескалатора, има едно цветенце на стъкления покрив, което показва къде точно ще се качите. След това самото качване до 124 етаж отнема около минута, изключително бърз е асансьорът.

Бурж Халифа е най-високата сграда в света със своите 160 етажа и 829 метра. Качването на наблюдателната площадка се нарича "At the top" с панорамна гледка от 452 метра височина или 124 етаж. Качите ли се веднъж може да стоите колкото време искате. Има открита тераса, както и закрита панорама на 360 градуса. Понякога през деня може да не е съвсем ясна гледката от пясъка, който се носи във въздуха. Ние улучихме сравнително добра и дори ни хареса повече от нощната, която бих сравнила с гледката при кацане/излитане на самолета. Също така наблюдавахме и няколко пъти фонтаните, но от долу усещането е много по-добро специално за тях. Так разглеждайки и снимайки се постояхме до 19:30 ч.

Преди изхода имахме включена напитка и десерт по избор от "The cafe". Нямаше хора пихме по един много хубав фреш от манго с голям мъфин, леко се виждаха фонтаните и събрахме малко сили за останалата част от вечерта.

Следваше посещение на аквариума и подводната зоологическа градина. Използвахме комбиниран билет и ваучер, с което цената ни излезе 70 дирхама за двамата.

В Дубай обичат всичко да е голямо и уникално. Аквариумът (Dubai Aquarium) е един от най-големите в света. Носител е на рекордите „Гинес“ със своя най-голям зрителен панел - 32.88 м широк, 8.3 м висок, 750 мм дебелина и тежащ 245 кг. С такива характеристики панелът е проектиран да издържи налягане от 10 млн. литра вода, с които е пълен аквариума. Във водата има над 33000 вида морски обитатели и най-голямата колекция акули – 400 на брой, като всяка е с имплантиран чип. На 10 м под повърхността има и 48 м тунел, от който се разкрива неповторима гледка. Усещането да минеш под тунела е много хубаво, но ако си вземете билет само за аквариума имайте предвид, че той включва просто минаването под тунела, а останалата част се вижда безплатно отвън.

Посещението на подводната зоологическа градина (Underwater zoo) беше изключително приятно и интересно (много добре аранжирана, с интересни видове и особено за деца би била много атрактивна според мен - не само заради големия крокодил), във всеки случай си заслужаваше посещението.

След посещението им отново изчезнахме да се полюбуваме на фонтаните и да хапнем. Това беше един отпускаш следобед и вечер, изпълнени с много приятни моменти. Още няколко вечери посетихме Дубай мол за разходка и гледане на фонтаните. Последния ден преди полета също прекарахме там, за да видим фонтаните и по светло, малко шляене по магазините и пазаруване.

Да се върна на първата ни сутрин, която разбира се отделихме за плаж. Отидохме на Ал Мамзар Парк (Al Mamzar Park), намиращ се на границата между двете емирства Дубай и Шаржа. Казвам парк, защото точно преди него е публичният плаж Ал Мамзар - безплатен, но приличаш по скоро на канал. За Ал Мамзар Парк има такса вход по 5 дирхама на човек или 30 дирхама ако влизате с кола (без значение колко души сте в нея), пред централния вход има и безплатен паркинг и ако решите може да оставите колата и да отидете пеша. Състои от пет отделни плажа и парк, има климатизирани съблекални, душове и тоалетни, а на самия плаж безплатни чадъри като беседка (с масичка и пейки отдолу) и много палми, които може да използвате като естествена сянка. Трябва да имате предвид, че в понеделник и сряда са дни за посещение на плажа само от жени и деца. Ние предпочетохме да не вървим пеша и с колата накрая се стига точно до третия плаж, който на нас ни хареса най-много.

Интересен момент са приливите и отливите - сравнително големи, особено в сравнение с нашите. Първия ден вода си беше нормална (има плитка час и като влезеш навътре плавно си става дълбоко), след два дни правиш две крачки и ставаше доста дълбоко, а след това последва много голям отлив към 10 метра навътре нямаше изобщо вода и после много дълго плитчина (тогава по пясъка имаше и много морски звезди). Времето за началото на май 39-43 градуса, морската вода около 28 градуса (при тази разлика даже на моменти ми се струваше хладна, не знам какво е да отидеш зимните месеци и да не може да се изкъпеш спокойно). Избягвайте в петък да сте на плаж, това е почивен ден за всички там и на плажа става просто толкова пренаселено, че дори граничи с изключително неприятно усещане (за момент си представих, че сме в Индия в тяхната безумно мръсна река, в която всички скачат и се къпят, заобиколени от боклуци). И още един съвет за жените - в Дубай и навсякъде в ОАЕ е забранено да сте по монокини (наказанието е арест, а не глоба). И така плажът на Ал Мамзар Парк остана най-красивият според нас и съответно му отделихме няколко посещения. За съжаление плажът Джумейра бийч парк беше затворен за реконструкция по време на нашето посещение и всъщност до 2016 година.

Преди прибиране в хотела минахме да разгледаме Дубай музей (Dubai museum). Място, на което придобиваш ясна представа как са живели, от къде са тръгнали и как за няколко десетилетия са сътворили чудо от пустоща. Зад музея има паркинг, на който в часовете от 8 до 13 ч. и от 16 до 21 ч. се плаща - 2 дирхама за 1 час, 5 за 2 часа, 8 за 3 ч. и т.н. (на машинки с монети и талончето се поставя под предното стъкло на колата). Това е принципа на плащане и на всички места. Входът в музея е с такса от 3 дирхама за възрастен и 1 дирхам за дете. В двора има изложени няколко лодки (абра означава лодка) и тяхна типична къща. Интересен момент за къщата е системата за проветряване и циркулация на въздуха, която са измислили още през онези години (на третата снимка).

Има и вътрешна час с восъчни фигури и пресъздаване на битието им.

Лично за нас това посещение бе много интересно, защото е единственото място със запазена история - все пак тук не винаги е било само лукс и небостъргачи. Така след това се отправихме за посещенията ни из Дубай мол, за които вече Ви разказах.

На следващия ден (сряда) не можехме да отидем на плаж на Ал Мамзар, защото е затворен само за жени и се отправихме към обществения плаж до Бурж Ал Араб (Umm Seqeim 2). За него се паркира на крайбрежната улица, но неудобството е в това, че няма душове и сянка. Като цяло плажа е доста приятен и гледката към седем звездния хотел го прави много различен. Естествено едва ли има човек, отишъл в Дубай без снимка на този плаж с фон Бурж Ал Араб (Burj Al Arab).

Решихме да не включваме в програмата си посещение на хотела. Уникалната сграда е построена върху изкуствен остров, отдалечен на 280 м от брега на Персийския залив, свързан с него чрез тесен мост, който минава над самата водна повърхност. Строежът на хотела започва през 1994 г. и е отворен за гости на 1999 г. Хотелът има формата на корабно платно и уникална подсилена конструкция, която от една страна да издържа на морските бурии и от другата на пясъчните. Обхванат е със специална конструкция с амортисьори, които да противодействат на силния вятър и да позволяват комфорта на гостите. Това е най-високата сграда с мембранна фасада, най-високият хотел (321 м.) и първият 7-звезден хотел. Близо 2 000 кв.м. от стените му са декорирани от чисто злато. На самият му връх има площадка за хеликоптери, където през 2005 г. тенисистите Роджър Федерер и Андре Агаси изиграват приятелски мач на височина от 211 м без ограда или ограничители около площадката. Разбира се хотелът не разполага със стандартни стаи - най-малкият апартамент заема площ от 169 кв.м., а най-големият - около 780 кв.м. Цената за нощувка варира между 1000 $ и 15 000 $, а за кралският апартамент 28 000 $. Посетители се допускат единствено с резервация за нощувка или в заведенията им, като има определен дрес код.

Хотела е красив определено, въпреки че когато загубиш представата си там за височина, не изглежда толкова висок. По снимки отвътре ми идва една идея кичозен и малко по-остарял вече. Затова и решихме да си спестим по 425 дирхама на човек за следобеден чай, за всеки случай да не се разочароваме и да ни приседне пиенето на "чай" за близо 500 лв. Вечерно време е много красиво осветен:

От там продължихме към Мадинат Джумейра (Madinat Jumeirah) или т.нар. Арабска Венеция. Е няма нищо общо с Венеция разбира се (архитектура, усещане, атмосфера и т.н. - приликата един канал), но това е от тези моменти, в който си мислех, че искат да си пресъздадат всичко интересно и хубаво по света при тях. За първи път мястото не оправда очакванията ни, когато почете човек за Дубай ще намери само суперлативи за там и изказвания едва ли не, че е най-хубавото място в Дубай - е според зависи от човека явно. Мадинат Джумейра е комплекс от хотели, къщи в арабски стил, сук, зеленина и един криволичещ канал между тях и хубава гледка към Бурж Ал Араб (разбира се загрозена с кран). Можа да се разходите с абра за по 75 дирхама на човек. Тук ще бъда лаконична, защото всеки има право на свое мнение и това, че нас не ни впечатли, а дори разочарова не трябва да Ви го натрапвам като усещане. Просто не видяхме нищо специално в този канал или прехваления сук, голяма част от двора беше в ремонт и кранове и горещината не се търпеше, въпреки уж многото зеленина е наистина много трудно да се разхождаш и удържиш на температурите и слънцето. Не ме разбирайте погрешно - мястото е хубаво, но нищо толкова специално не намерихме или може би имахме прекалено голяма нагласа за там от всичките му хвалебства.

След изтощителната жега на Мадинат Джумейра бързо се насочихме към мола на Емирствата (Mall of the Emirates). Търговският център е открит през 2005 г. и е изключително популярен със своята ски писта. Ski Dubai е най-големият закрит снежен парк от 3000 кв.м., покрит с изкуствен сняг целогодишно и поддържащ температура от -2° до -4°, с пет писти с различна трудност, като най-дългата е 400 м, пързалки и детска част. Е ски не карахме, защото само до преди месец при нас си имаше естествен сняг, а и не сме любители на този спорт. Но за хората, които нямат възможност да се радват на зимата със сигурност е голяма атракция. Част от атракцията са и пингвините, с които може да се срещнете, плувате или само наблюдавате (минават в 14 ч., 16 ч., 18 ч. и 20 ч.).

Част 2

След разходката в мола се прибрахме в хотела за да се приготвим за сафарито. Както Ви споделих голямо чудене беше коя фирма да изберем. Много отзиви изчетох из трипадвайзър, което тотално ме обърка. Всъщност разликите са няколко: дали ще те вземат и върнат в хотела или от сборен пункт, с джипа или автобус ще те вземат, дали ще е нов или по-стар джипа, имат ли собствен камп или няколко фирми с всичките им туристи са събрани на едно място, качеството на храната в бедуинския лагер (камп). Нямаме оплаквания от фирмата Arabian Nights Tours (300 дирхама на човек), като с най-добри отзиви са те и е Arabian Adventures (360 дирхама на човек). С ваучера от книгата всъщност това бе цената за двама ни и така се изравни с цените на по-евтините фирми. Не знам все ми се струва, че не може да очакваш добро качество на услугите при двойно по-ниска цена, а все пак и при сафарито си има известна доза риск, така че внимавайте на коя фирма ще си доверите живота. Взеха ни точно в 16 ч. от хотела с чисто нова тойота ленд крузер, цялата от вътре обшита с ролбари за по-голяма сигурност. На входа на пустинята се събраха всички джипове на фирмата (около двадесетина) и направихме фотопауза и време за спадане на гумите. Препускането по дюните е около 40 мин., които за мен бяха часове. Джиповете се движат заедно, за да си помагат ако закъсат. Един от джиповете закъса и точно нашият трябваше да му помогне като се изкачи на заден по дюната и го издърпа рязко надолу с усещане, че ще ни захлупи отгоре. Самото каране е спускане и изкачване на дюни с около 80 градусов наклон, каране по ръба на две странични гуми, рязко измъкване и пак така. Не го препоръчвам на хора със слаби сърца, лош стомах и малки деца. По случайност в нашата кола бе един от съсобствениците на фирмата, които развеждаше една украинска девойка и благодарение на това бяхме и с най-добрия шофьор на фирмата (човек от Оман с 11 годишен опит именно в това). Въпреки доброто му каране, не можах да се насладя на "удоволствието", тъй като предизвикваше силен страх за мен и неприятно чувство. Не съм пищяла или викала, но човека ме усети и дори спря, даде ми вода и се притесни за мен. Е имаше и доста коли спрели за хора, на които им е станало лошо и .... Бях пребледняла, пожълтяла и дори не ми беше до снимки, а толкова много чаках тази пустиня. Пустинята беше една от основните причини да искам Дубай, тъй като след сватбата ни не можахме да отидем до Египет поради усложнената обстановка там. Е не бих повторила сафарито и само се радвах, че детенцето ни не е с нас в този момент. Едно уточнение за хората, които обичат силните усещания и този вид каране със сигурност ще има хареса много.

Дойде и хубавата част - бедуинския лагер или т.нар. камп, кампус. Те са общо пет в дубайската пустиня, като двете фирми които споменах са със собствени и отделни лагери и там се настаняват само техни туристи. Всички други фирми се групират в останалите три лагера и често се срещат отзиви за големи опашки, настаняване най-отзад без видимост към програмата, лоша храна и др. Е към нашия нямахме забележки, включваше се всичко описано яздене на камили, хена (татуировки с къна на ръката на жените), шише (наргиле), традиционни костюми за снимки, неограничено количество безалкохолни напитки, дюнери, фалафели, салати, безмесни ястия, барбекю, арабски хляб, десерти (най-вкусни бяха те около шест вида) и програма (танура танца е впечатляващ за разлика от бели денса). Хората от дадена кола се настаняваха на една маса, като всички са подредени около дансинга. Опашки за нищо не е имало, то нямаше повече от 100 човека в лагера (при някой фирми достигат до 500-600 души в един лагер). Изкарването бе много приятно благодарение и на хубавата компания - съсобственика на фирмата, които ни разказваше много интересни неща и факти и една възрастна двойка англичани, живеещи в Австралия и обиколили света (дори и посетили България, но през 80-те години и спомените им бяха не толкова добри с празните магазини и опашките, на които са висели за две ябълки). Хората бяха много мили и приятни и направиха вечерта ни много хубава, изключително обогатяваща и незабравима.

Така към 22:30 ч. шофьорът ни върна в хотела и за съжаление свърши тази прекрасна вечер, дори се беше заличило неприятното усещане от самото препускане по дюните и останаха само хубавите спомени. Другия ден изкарахме в Абу Даби, за което ще споделя в отделна част.

Дойде ред и на стария Дубай. Започнахме обиколката с рибния пазар, където се забавлявахме много и видяхме доста видове риба, плодове и зеленчуци. Пихме кокос и по снимахме. Ако имаше как щяхме да си купим и за тук. Има отделен паркинг, който е платен дори и в петък, но пак на същите цени (по обяд не работи самия пазар).

Продължихме към суковете златния, на подправките и текстилния. Тук, както и в целия район на Дейра виждаш другото лице на Дубай - мизерията и нищетата. Повечето хора ще кажат да не си губите времето там, но защо да не се види, че монетата винаги има две страни и все още "новобогаташите" не могат да заличат от къде произлизат. Златният сук изглежда най-цивилизован, пазарът на подправките има красиви съчетания на цветовете, а за да стигнем до текстилния (стария сук) се качихме на абра за да пресечем Крийка (точно срещу станцията на абрата има паркинг, където оставихме колата). Особено в петък там е наистина страшно, само се радвах, че не се подлъгах по-евтините цени на нощувките тук и да запазя хотела в този район. Искам да споделя за единственото нещо, което ме възмути истински в Дубай - платеното робство. Към днешна датата то съществува и то за много хора там. Когато ги видите едва ли може да ги подминете с безразличие. Натоварват ги като затворници със взети паспорти при влизане в страната, в еднакви мръсни и дрипави дрехи, в колона по един към разбрицани автобусчета и ги стоварват на строежите. От там ги чакат 12 часови смени - дневни или нощни, работи се 24 часа на всеки строеж, за да влезнат в изключително кратките срокове. Почивка имат само в петък и то само някой, заплащането мизерно. Слънце, пек, ужасни горещин (50+), без сянка и почивка - къртовски труд. Не само парите стоят зад тези строителни постижения, но и животът на много хора от Индия, Пакистан, Шри Ланка и др. Ще кажете, че те доброволно са избрали да отидат там, но дали са очаквали такива условия на работа, дали имат избора да си тръгнат, колко са принудени от нищетата в родните им страни и плачещите им и недохранени деца и семейства. В днешно време всичко това е факт и то не къде да е, а именно в този град на бъдещето, лукса и парите.

Като съм тръгнала да кажа и че за първи път осъзнах какво е наистина да си щастлива свободна жена - безценно! Да имаше много жени пазаруващи ужасно скъпи дрехи в моловете без да си правят сметка на парите, но за какво им бяха всъщност и каква част от тях разполагат с толкова средства? Винаги бяха придружавани от някой, на по-либералните им се виждаха поне очите, но имаше и доста с тюл и пред тях, та дори и с черни ръкавици, липсваше само едно поводче на шията им - поне да не се блъснат някъде. Някой имаха привилегията да се варят в черните си абаи на плажа, но без да влизат във водата. Е смеех се на постоянното наблягане, че Турция е "светска държава", но явно поне по курортите си е "такава". И так наистина осъзнах и се радвах на правата и свободата си!

На суковете беше единственото място, на което намерихме да се продават от малките шоколадови бонбонки под формата на цветни камъчета. Те са направени от камилско мляко, наистина са много вкусни и също така са подходящи за подарък от тук. Пихме и камилско мляко, но то не ни впечатли и допадна особено. Млякото се продава в хранителните магазини и има различни разфасовки и процент на масленост (с най-голямата е най-добро). Там ще намерите и популярните за ОАЕ фурми със шоколад и бадем, под всякакви разфасовки, различен шоколад и кутии за подаръци. Наистина са много вкусни, ядохме там, взехме си за тук 1 кг. и за подарък всички близки и даже на безмитния не устоях и купихме още 3 големи кутии. Стандартните сувенири от Дубай са магнитите, ключодържателите и направените от различен материал Бурж Халифа, Бурж Ал Араб и т.н. Интересни са и едни вазички пълни с пясък, декориран под формата на пустиня с камила (запечатани отгоре с восък и фитилче), както и едни малки килимчета за поставка на чаши. Тези сувенири се продават както по суковете, но там трябва много да се пазарите и изтърпите досадните продавачи, така и в моловете - има специални магазини за сувенири на доста завишени цени и същите неща в хранителните магазини (карфур и другите им марки). В мола на Емирствата е най-големият карфур и всъщност от там направихме покупката на доста сувенири - е май купихме от всички по много А и да не забравя по всички атракции също има сувенири и е много актуално да Ви снимат и на изхода да Ви предлагат да си закупите снимките си (цените почват от 200 дирхама на снимка и в Атлантис при делфините стигаха до 2000 дирхама за пакет от няколко снимки).

Горещината взе отново да надделява и се отправихме към Дубай Марина Мол (Dubai Marina Mall). Самият мол не е нищо особено, но го използвахме за паркинг, за да разгледаме Дубай Марина (Dubai Marina)и Джумейра бийч резидентс (JBR). Един огромен проект на нов и модерен Дубай, който и в момента се строи, и който представлява смесица от лукс, въображение и много пари. Едно от най-забележителните места в Дубай Марина е яхтеното пристанище, където можете да видите огромни яхти и разбира се възможно най-скъпите автомобили, произведени в света. Дубай Марина е изкуствен канал, построен по протежението на 3 км участък между много небостъргачи - тук е и най-високата жилищна сграда в света Princess Tower. Непосредствено до Дубай Марина (заключен между Марината и морето) е JBR, жилищен комплекс от 40 небостъргача - 36 жилищни и 4 хотела. Целият район е изключително приятен за разходка, има хубава сянка от сградите и оставаш с впечатлението за един модерен град. Тук вече губиш представа за височината на сградите определено и не ти изглеждат толкова високи, а повечето са около 300 метра високи. Качихме се на фери от 17 ч. до палмата. Има различни видове - само като такси в марината за по 5 дирхама на човек, цялостна обиколка на крайбрежието чак до суковете в Дейра или до палмата. Според избрания час феритата пътуват по различни маршрути, а стойността е еднаква 50 дирхама на човек или 75 за преградения салон с по-малко места, но така или иначе след като тръгне всички излизат отвън да гледат (продължителност 1 час). Билети се купуват на място като се излезе от моля към марината трябва да тръгнете към ресторант Пиер 7, подминавате го и ще видите гишето. Предварително бях разгледала маршрутите и избрала обиколката от 17 ч., защото ако отидехме до Криика не ми се връщаше 40 км с метрото и прекачванията по линиите до колата. Движеше се доста бързо, подухваше приятен ветрец и ни подейства много ободряващо тази разходка. Да видиш Дубай от към морето е също много красиво.

Част 3

На следващия ден след плажа решихме да посетим Миръкъл гардън (Miracle garden). Градините са доста отдалечени от града, затова бях планувала да ги съчетаем с посещение на аутлет мола и Глобъл вилидж (Global Village). За съжаление Глобъл вилидж по това време на годината не работеше и съответно отпадна от програмата (на сезони е от октомври до април всяка година) - това всъщност е един панаир с много павилиони от различни страни и увеселителен парк. Аутлетът не предлагаше нещо по-различно или да имаше някакви намаления поне по времето на нашето посещение. И като се има предвид истинското ми разочарование от градините, мога да заключа, че тази обиколка е напълно излишна. Входът за градината е 30 дирхама на човек, а за частта на пеперудите има допълнителен (ние бяхме след 17 ч. и Бутърфлай гардън беше затворена). Да наистина направили са голяма градина в пустинята, но трябваше да вложат малко вкус. Тук предварително се извинявам на тези, които няма да споделят моето мнение - градините един голям кич на петунии и мушкати. Да това са предимно цветята в градината с много малко изключения. Аранжировката показва наистина голяма безвкусица и кичозност - да побиеш стари коли и автоморгата да я направиш на саксия, още колички от детски филмчета, обърнати къщи, едни пластмасови кранчета висящи от нищото, подобия да айфелови кули и прочие, какво е според Вас? Истината е, че и тук очаквах много повече дори само от името на градината и може би от отзивите, които четох. Да, трябва да се признае, че да направиш градина в пустинята не е никак малко, но самата аранжировка и факта, че при нас градините не са такова рядко "чудо", повлияха на мнението ми.

Разбира се имаше и не лоши места:

На път за хотела спряхме да разгледаме и Уафи мол (Wafi mall), който се отличава от останалите с египетския стил, в който е създаден. Ето още едно място, което са пренесли при тях, но както Ви споделих - Египет е една наша много желана дестинация, за която изпуснахме момента за посещение. Е може би един ден, ако обстановката там се успокой, ще успеем да посетим и истинските пирамиди. Разбира се и по тази причина самият дизайн на мола ни хареса, е не знам дали щеше да е така ако бяхме успели да отидем до Египет.

За един отпускащ финал на деня, отидохме в Дубай мол отново да се полюбуваме на фонтаните.

Последният ни цял ден бе отделен на палмата, атлантис и разбира се делфините. Ех, тези делфинчета - моята мечта. Този път тръгнахме рано, за да не закъснеем за часа си за срещата с тях. След една седмица в Дубай за първи път минавахме по изкуствения остров и гледката беше доста хубава. Палм Джумейра е част от проектите на Дубай за трите изкуствени острова под формата на палми, състои се от стъбло с 16 листа и вълнолом, изграден само от естествени материали. Към 2007 г. е най-големият изкуствен остров. И така движейки се по палмата минахме под тунела, който я свързва с вълнолома и паркирахме на паркинга на Атлантис (Atlantis the palm). Хотелът е със същия дизайн като този от Бахамите и от същата верига. Определено най-добрия завършек на палмата.

След като като оставихме колата ни прехвърлиха на едно бъги (като количка за голф), минахме през целия комплекс и ни откараха до делфинариума им - Делфин бей. След малко разяснения за безопасност и филмчета за отглеждането на делфините, последва тъй дългоочакваната ми среща с тях. Едно изживяване, което не мога да опиша с думи. За мен те винаги ще бъдат едни възвишени и прекрасни създания и при всяка нова възможност отново бих се докосвала до тях. Изключително съм щастлива, че именно там беше първото ми общуване с тях. Много добре направено и красиво направено, с изключителни грижи за самите делфини. Разделиха ни на групи от 4-5 човека и с по трима души, които се грижат и обучават делфинчетата. Следваше незабравимият половин час с делфина на име Пеперуда и бебето й Лили.

И незабравимата ми целувка:

След трудната ни раздяла с така любимите делфинчета се отдадохме на един разпускащ последен ден. Към билетите за делфините, влизаше и таксата за вход на аквапарка. Оставихме си нещата на съхранение в шкафче (40 дирхама), освен подводното апаратче и спокойно се насладихме на почивката. Тук имаше малка аномалия - 10 май в Дубай валя дъжд. За около половин час се смръщи небето и за кратко преваля. Е видяхме различни температурни условия - дни без да може да се покаже слънцето дори за минута от прашния облак над Дубай, дни с 43 градуса и изгарящо слънце, както и дъжд в пустинята. Само добре, че не улучихме някоя пясъчна буря, защото тя може да блокира всичко за няколко дни като сведе видимостта до няколко метра и затвори летищата.

Самият аквапарк не е толкова голям - има около десетина пързалки, две екстремни и детска част. Както разбрахте аз не съм по най-екстремните преживявания и затова доста ми хареса и успяхме да си отдъхнем пълноценно от натоварената седмица.

През една от пързалките се влиза в тунел през част от аквариума, което е много хубаво изживяване. В комплекса има и аквариум The Lost Chambers, но тъй като вече бяхме посетили този в Дубай мол решихме да пропуснем посещението му. Част от плажната ивица на хотела е достъпна и за посетителите на аквариума. Плажът изглежда много добре, има прекрасна гледка, но само да не стъпваш във водата. Въпреки усилията им за раздвижване на водата остава заблатяването като основен проблем на изкуствените острови. При стъпване във водата усещането е за страшно лигава субстанция и след като пясъка се размърда понася една леко потресаваща воня. Дори не знам как имаше къпещи се хора, но аз на първата крачка се отдръпнах на 5 метра от водата. Е за къпане в морето не ставаше, но като цяло денят беше чудесен и изпълнен с незабравими емоции.

От набелязаните неща за посещение ни бе останало само типичното тяхно селище Heritage village, което беше затворено при първото ни посещение. Затова и направихме една вечерна разходка по криика и селището.

Една седмица мина неусетно и дойде денят, в който си заминавахме. Отделихме го на Дубай мол, фонтаните и последни покупки. Така в 19:30 ч. излетяхме за България и след 5 часа и половина кацнахме на летище София. Кога планирахме пътуването, кога заминахме, че вече всичко свърши. Може би някой ден отново ще се върнем там - този път ще вземем и детенцето ни, което сега е на 3 г. (Дубай наистина не е място за малки деца!), все пак до няколко години ще имат и още много нови неща за посещение.

В заключение мога да кажа, че Дубай е наистина един различен свят - не просто, защото е различна дестинация от европейските и дава сблъсък с източната култура, а именно защото Дубай е град на бъдещето! Мястото, на което и най-дръзките намерения се превръщат в реалност, строителството е достигнало и невъзможните представи за ума, пустинята е превърната не в оазис, а рай за местни и туристи! Но не забравяйте, че монетата винаги има две страни!

Нашето пътешествие бе изпълнено с много емоции и изживявания, сбъдна много от мечтите ни и остави незабравими спомени!

Един ден в Абу Даби

Денят беше отделен изцяло за Абу Даби, най-голямото емирство на ОАЕ. Тръгнахме към 7:30 ч. от хотела и след като излизахме час и половина от Дубай, стигнахме към 10 и малко в Абу Даби (на около 150 км от Дубай). Първата ни спирка бе хотелът Емирейтс палас Emirates Palace, истински шедьовър сред хотелите и носител на 5 награди “World Travel Awards 2009″. Хотелът струва приблизително 3 билиона долара и трудът на 20 000 работника в продължение на 3 години. Дължината му от крило до крило е 1 км; в изграждането му е използван мрамор, внесен от 13 различни страни от цял свят; в него работят около 1800 служителя от 49 държави; в градината му са посадени 8000 дръвчета; за украса са използвани 1002 свещника, най-големият от които тежи 2,5 тона; всяка година за фрешове се използват около 200 тона портокали; в украсата на десертите годишно се използва близо 5 кг. от чисто злато за ядене; има частна ивица от плажа дълга 1,3. Каквото и да се каже за там луксът просто лъха от всяко едно местенце. Изумително място, много красиво и изключително изискано. Тук вече тотално се губи представата за стойността на парите. За да влезнете и да го разгледате не се изисква нищо освен да спазите дрес кода им - мъжете не трябва да са с къси панталони и потници, за жените поне с нормална дължина (мин до коляното) къси панталони и поли.

За съжаление се забавихме с пристигането и не ни остана време за капучиното със златен прашец. Отправихме се към Ферари Уорлд по крайбрежен булевард, наречен „Корниш“ и така минахме през различни маршрути за да разгледаме градът поне от колата. Абу Даби като цяло е много по-спокоен и по-приветлив от Дубай. Тук всички караха внимателно, спазваха ограниченията и беше наистина спокойно. Не е като да няма небостъргачи, но са далеч от грандоманията на съседите си. Даже решихме, че ако дойдем пак ще отседнем именно тук и ще отидем само за един-два дни до Дубай.

Ферари Уорлд (Ferrari world) е най-големият в света закрит тематичен парк, подслонен под купол в познатите цветове на „Ферари“. Вътре има повече от 20 автомобилни атракциона за всички възрасти, включително и най-бързото увеселително влакче в света. Паркинга беше в ремонт, защото стоят снежен парк или нещо такова. След като се повъртяхме малко паркирахме в мола, от който през топла връзка се влиза във ферарито. Билетът е 250 дирхама на човек, тъй като имахме ваучер от книгата това бе цената за двама ни. Отваря в 11 ч. и искахме да сме от първите, за да избегнем опашките, но се класирахме чак към 12:30 и вече имаше доста хора и на места трябваше да почакаме на голяма опашка.

Формула Роса е най-бързото скоростно влакче за 6 сек. вдига 370 км/ч. Чакайки на опашката много се чудех дали изобщо да се кача, но се сетих за предния ден и сафарито. Та това бяха едни 55 секунди, които щях да преживея много по-лесно от 40 минутното препускане по дюните. Качих се.... Какво да кажа страхът не е водещ, самото влакче предизвиква силен дискомфорт на тялото - граничещ с усещане за разпадане и разглобяване на всяка твоя частица. Ужасно силна гореща струя на вятъра, примесена с тресенето на влакчето и клатенето в различни посоки .... Стискаш очи, зъби и каквото още можеш и край! Ех, добре, че бяха само 55 секунди. Нали не очаквахте да чуете хвалебства от човек като мен със "слабо сърце" за тези емоции

Преди да се качите трябва да си оставите багажа на едни контейнерчета с номерче за багаж, свалете всичко от Вас, което може да изпадне (бижута, очила и т.н.). Тук всъщност навсякъде на по-опасните атракционни може да си оставите багажа, така че наемането на шкафче е излишно. Позабавлявахме се още няколко часа и тръгнахме към Джамията, за да хванем влизането от 17 ч. Това всъщност се оказа напълно излишно бързане, защото през цялото време пускаха туристи навсякъде без да е необходимо да са с групата.

Джамията (Sheikh Zayed Grand Mosque) е най-големият мюсюлмански храм в ОАЕ. Известна е и като Голямата джамия, тя е осмата по големина в света. Носи името на шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян - основателя й и първият президент на ОАЕ, който е погребан в нея. Джамията официално е открита по време на ислямския празник Рамадан през 2007 година. Тази величествена структура е достъпна за обществеността и наистина си заслужава да се посети. Според мен дизайнът на джамията е вдъхновен от Тадж Махал, колкото и те да отричат това. В четирите ъгъла на помещенията има четири минарета, които се издигат на около 115 м. височина; 57 купола покриват основната сграда и външния двор като всички те са украсени с бял мрамор Бианко от Италия, а за вътрешната украса е използван такъв от Лаас. Двора е постлан отново с мрамор във флорални мотиви и е с размер 17 000 кв. м. Голямата джамия е носителка и на няколко световни рекорда, сред тях е за най-голям килим - 5 627 кв. м., който е изтъкан от около 1 200 тъкачи, 20 техници и 30 работници. Тежи 47 тона, от които 35 са вълна и 12 памук, а възелчетата в рамките му са приблизително 2 268 милиарда. Тук се намира и някогашния най-голям полилей в света. Общият им брой е 7, като всички са внесени от Германия, изработени са от позлатена мед и са украсени с милиони кристали Сваровски. Най-големият от тях е с 10 м диаметър и 15 м височина. Въпреки гигантските си размери сегашният рекордьор се намира в Доха и този остава на второ място. Джамия "Шейх Зайед" е най-известната забележителност на Абу Даби и една от сградите с най-голяма архитектурна стойност в ОАЕ, а също и една от най-красивите джамии в целия свят. За да влезете да разгледате джамията, както и дворът й трябва да се съобразите строго с облеклото (за жените - покрита глава, дълъг ръкав, дълъг широк панталон или пола до глезените, непрозрачни и за мъжете дълъг панталон и поне къс ръкав) или да вземете от техните абаи срещу лична карта.

Видяхме я и по светло и по-тъмно, но мога да кажа само, че е много красива всякак и не мога да избера или посъветвам ако трябва да избирате по кое време да е, заслужава си и двете.

Тъй като когато бяхме до Ферарито не ни остана време за пистата се отправихме натам. Яс Марина е пистата и с ферарито са разположени на изкуствения остров Яс. Това е втората писта на която се провежда състезание от Формула 1 в близкия изток, като първата е Сакхир в Бахрейн. Когато се говори за писта като Яс Марина, парите губят своето измерение. Изградено на изкуствен остров, на 12 км от столицата на ОАЕ, спортното съоръжение е много повече от писта за моторни състезания. Построена за по-малко от две години, тя предлага едни от най-добрите условия, както за работа на екипите, така и за зрителите - петте основни трибуни, предвидени за 50 000 зрители са изцяло покрити. Няколко са отличителните обекти на територията на спортното съоръжение. Емблематичният хотел Яс Вайсрой Абу Даби е единственият, който е разположен вътре в самата писта и буквално се простира над трасето с двете си кули, свързани по между си с мост. Стъклената му обвивка, известна като The Grid Shell, освен че е запомнящо красива, също е и изключително постижение, както от архитектурна, така и от инженерна гледна точка. Изградена от почти 5 400 ромбоидни стъклени панела и стомана, през деня, обвивката създава впечатление на воал, който покрива кулите, а през нощта множество разноцветни светлини преливат една в друга, благодарение на лед система, включена в тях. Състезанието на Яс Марина е единственото в календара, което започва в светлата част на деня и приключва по тъмно. Поради тази причина пистата е оборудвана и с необходимото за целта осветление. Дълга е 5,5 км, а състезанието включва 56 обиколки. В близост до самата писта са построени яхтено пристанище със 143 места, голф игрище, воден увеселителен парк /за този аквапарк на сафарито ни казаха, че е най-добрият в ОАЕ/ , още четири хотела и тематичния Ферари Парк, простиращ се на 200 хиляди квадратни метра площ.

Един ден за Абу Даби определено е малко, въпреки че тръгнахме в 7:30 ч. и се прибрахме в Дубай в 22:30 ч. Към днешна дата бихме пропуснали посещението на ферарито от вътре, което ни отне половината ден и бихме отделили повече време за разглеждане на града.

И за финал една история, за да се посмеете малко "Да закъсаш за бензин в Абу Даби, световния първенец по нефтодобив":

От Джамията към пистата - около 30 км търсехме бензиностанция - на първата по навигация имаше бариера за частен имот, на втората пътят затворен за ремонт, а при пистата пазача реагира толкова изплашено като разбра, че нямаме вече гориво, че ми стана зле и дори не ни даде съвет какво да правим. Ох, почти беше 21 ч., тъмно и ние се намирахме в едно нищо, та дори не знаехме дали е разрешено да сипват бензин в туби и кой би ни помогнал. Какво щяхме да правим, зададох на навигацията следващата бензиностанция на 12 км от нас и дори не знаех дали ще стигнем до нея, а ако и тя не работеше или я нямаше, оставахме буквално в нищото -някъде в индустриалната зона на Абу Даби. Последва гробно мълчание и напрежение .... И все пак казах забавна история, за да се посмеете , т.е. извадихме късмет и имахме щастлив край на случката. Видяхме я! - бензиностанцията, там с около 30-тина чакащи коли, но стигнахме! И все пак да закъсаш там за бензин - никога не си го представях, та той беше едва 60 ст./л. (1,20 дирхама), но нямаше бензиностанции