Подготовката за посещението на Светите земи бе дълга,трудна и изпълнена с перипети задача.Всичко започна много отдавна,с желанието на жена ми да заведем синковеца на Божи гроб,за да му отслужим литургия за здраве. Импулсивното закупуване от мен на самолетни билети,през есента на 2014 година,ни приближи с една идея по-близо до осъществяване на тази нейна/наша/ мечта.Истински проблеми имахме при резервирането на сравнително добри и нескъпи хотели.Постоянно резервирах и отменях хотели,долара и той скочи до небесата. Няколко месеца ми бяха необходими за да резервирам нощувките ,като това стана реалност буквално в последния ден преди заминаването ни.Всичко бе готово за посещението на Израел,но дали Израел бе готов за нас? С голямо притеснение слязохме на международното летище Бен Гурион.Притесненията ни идваха,от многото споделени преживявания/интервюта/ на магеланци на влизане в Израел и евентуалните объркващи въпроси.Ето как мина нашето интервю:
Служител: -Добър ден!Къде отивате?
Аз: -Добър ден!Светите земи.
Служител: -Къде по-точно?
Аз: -Йерусалим.
Служител: -Само там?
Аз: -Да.
Служител: -Приятен престой в Израел!
Една минута бе достатъчна на митническата служителка да ни издаде входни визи/сини талончета/ и Израел бе готов да ни приеме.За наша изненада на летището ни чакаше баджанака,с който се видяхме за 15 мин,защото маршрутката за Йерусалим се запълни и шофьора ни каза,че тръгваме.Маршрутките тръгват точно пред изхода за пристигащи.Билетът струва 64 шекела.След един час бяхме в хотела,а той http://www.agoda.com/zion-hotel/hotel/jerusalem-il.html?asq=mbtnRq82z%2bseDpxq%2bleSn7QRBsidwx7HfcJYwTm6TkOj%2fiTIUs9mU3%2bwoVhZ10HYgZRbxI9x6KuVqYwSauOqzlbXk98fpzyZY8C4dyu%2bBArqF2jqXKTi5kq%2blqISOGKIwgVQr7a%2bqsrgLk%2bA2pASUd1akezFSOtI7QWG1gJET136jPrfZQaxivhphZzc85Clh7GPnVDKcixCxL92ExmMdqMju7XhPJzCTvEKisyVKjeGiZOVSJAlLCua%2fDG%2btJ4ru3zBNj3Jc0bUVXcU7wa1HUmPMQJ1OUasWgOIpNcp7IqJqWdkbw7dfAF8ykXn3tXF , посетен от голяма част от магеланци е с невероятна локация,но в доста шумна част от града. Нямахме време за губене,старият град ни привличаше като магнит. Нали,заради значимостта на тези Свети земи бяхме дошли.В старият град влезнахме през вратата Яффа,която бе само на 10 мин.от хотела.Нямаше много хора,което превърна първият досег с града в триумф на сетивата.Бяхме си забравили картата на града в хотела,което ме накара още повече да си отворя очите/намерих уличката за разходка по покривите още на 2-рата минута,но за там по-нататък/.Следвахме табелите и крачка по крачка се приближавахме към заветната цел.Бавно вървяхме по улица Ha-Notsrim ,като вдишвахме дълбоко уханието на тамян и разглеждахме малките магазинчета,когато се озовахме на входа на Храма Гроб Господен.Беше малко преди два следобед.Прекрачих прага на най-значимото за християните място на света.Веднага след входа е Камъка на Помазанието .Тук за първи път се сблъсках със силата на това място.Жената се приближи към къса скала,на която Исус е подготвен за погребение и заедно със синковеца коленичи за молитва.Пулса ми се покачи,сърцето биеше лудо,очите се напълниха със сълзи,руска група поклонници започна в един глас да отправят молитва към Господ, църковният орган засвири,а ние се молехме….!!!Молехме се за здравето на детето ни!!!
Трудно мога да пресъздам емоцията,трудно пиша и сега!!!
Продължаваме нататък.Тръгнахме из огромния храмов комплекс в посока обратно на часовниковата стрелка,а органа продължаваше да свири,което прави удоволствието от разглеждането на храма неописуемо.Така стигнахме до мястото,където е погребан Исус.Беше започнала ежедневната литургия ръководена от гръцкия православен патриарх в Йерусалим/от 14:00 часа/.След края на литургията,църковни служители от различните църкви с кандило в ръка,един по един,обикалят из храма и влизат в параклисите,където прекъдяват с тамян/пречистващо действие/.Аромата на тамян се разнася из целия комплекс.С пречистени умове и души влезнахме в едикула/параклис/ с Гроб Господен.Помолихме се,но молитвата ни бе прекъсната от църковен служител с думите ”No time”.Напълно го разбираме и не му се сърдим,след нас чакат още много хора,за да се докоснат до люлката на християнството.От другата страна на едикула с Гроб Господен,има един параклис/ниша/,в който се пишат листчета с имена,които ще бъдат споменати във вечерната литургия за здраве,която се отслужва всяка събота от 23:30 до 04:00.На всяко листче можеш да напишеш определен брой имена/5-10/, като за това заплащаш символична цена/20 шекела/.
Храм Гроб Господен/Church of the Holy Sepulchre/.
Камъка на Помазанието
Беше време да тръгваме,за да можем да се включим в процесията,минаваща всеки петък следобед по Пътя на Страданието.Да,ама не!!!Без карта е невъзможно/поне първия ден/да намериш дадено място и ние естествено не можахме да стигнем на време до първа станция от Via Dolorosa,но пък се озовахме на Западната стена/Western wall/, най-свещенното място за еврейте.На стената под Храмовия хълм цареше подготовка за предстоящият Шабат,на който в последствие щях да стана пряк свидетел. Разходката продължи из уличките на стария град.
Доста изморени и психически и физически се прибрахме в хотела,вечеряхме и си легнахме/две-трети от семейството/.Аз нали съм си луд ,взех резервна батерия за фотоапарата и статив и обратно на Храмовия хълм.Шабат ме зовеше!Снимах стените, Цитаделата на Давид,преминах през арменския квартал и стигнах до главният площад в еврейския квартал Ha-Khurva.Направих няколко снимки на синагогата Hurva,и още тогава забелязах как странно ме гледат местните.Стигнах до един от входовете към Западната стена,където ме помолиха да си предам фотоапарата на съхранение. Тактично отказах и помолих да ме пуснат с изричното обещание от моя страна да не снимам.Ще ви разкажа какво видях.Евреите се събират на групи/общности/и започват да се молят,след молитвите започват да пляскат,след това пеят и танцуват.Други пък се приближават до стената и започват да си клатят главата,като изпаднали в транс.Много интересно е всичко,особено танците и песните.Прекарах малко повече от два часа при Западната стена и не съжалявам и за миг от тях.Беше време да си намеря площадка за снимки,някъде далече от погледите на местните.Високо над площада пред Западната стена,намерих уличка с чудесен изглед и разпънах статива.Направих няколко кадъра,но ме видя жена,която ми се скара и ми каза,че извършвам нещо много грешно.Стана ми много кофти,но не знаех за правилата на изповядваната от тях религия.Извършил съм три от четирите основни гряха.
-да се включват и изключват ел.уреди.
-да се натискат бутони.
-да се пренасят предмети извън пределите на дома.
Дойде един охранител и ми каза,че няма проблем.Хората са толерантни към непознаването на религията им,но на мен ми бе достатъчен разговора със старата дама,за да свия платната.Минаваше 23:30 ,когато си тръгнах от еврейския квартал.Улиците в стария град бяха пусти.Духаше лек ветрец,правейки времето изключително приятно.С последни сили се добрах до хотела и заспах.Това бе и единствената вечер,от престоя ни в Йерусалим,в която успях да поспя.
Площад Ha-Khurva в еврейският квартал.
Шабат на Западната стена.
Градските стени ограждат напълно Стария град.
Съботния ден започна с ранна разходка покрай градските стени и посещение на Маслиновия хълм и Гетсиманската градина.Целта ни бе да избегнем жегите и най-късно до обяд да влезем отново в Стария град.Под хотел „Седем арки” има изградени площадки и малки амфитеатри от които се разкрива неповторима гледка към Храмовият хълм и старият град.В единия от амфитеатрите се бе настанила японска група с поклонници,която декламираше и пееше молитви за възхвала на Господ,гордо развяваха знамена и канеха всички да се присъединят към тях.Насладихме се на гледката и поехме на долу по хълма.Тук се получи приятна изненада.Посетихме гробницата на тримата пророци.Посрещна ни любезен господин,който ни даде по една свещичка,които запали след като влезнахме в пещерата.Помислихме си,че е за молитва,но не!Разказа ни историята на гробницата и тримата пророци Агей,Захария и Малахия и след това ни покани да разгледаме нишите и коридорите в пещерата, светейки си със свещичките.Супер приятно и нетрадиционно,без лампи и лазери,а натурално,така както е било преди повече от 2500 години.Минахме и през руската църква с позлатени кубета”Света Мария Магдалена”,където запалихме свещички и продължихме към Гетсиманската градина.Само до градината се намира „Църквата на Всички Нации “/Църквата на Агонията Господна/ ,където се смята,че Исус се е молил преди да бъде арестуван.Вътре се отслужваше литургия с песнопения на хор от черни жени с убийствен тембър на гласа.Седнахме да послушаме,а времето неумолимо си минаваше.Разгледахме многовековните маслинови дървета в градината Гетсиман и се насочихме към гробницата на Дева Мария.Въпреки,че многократно църквите и манастирите над гробницата са били разрушавани и унищожавани,самата гробница никога не е била поругавана.Купихме си кръстчета,след това ги осветихме и се помолихме.
Изглед към древен Йерусалим от Маслиновия хълм.
Гробницата на Дева Мария.
Преваляше обяд ,когато се отправихме към Лъвската врата и първа станция от Пътя на Страданието.Днес бе деня в който щяхме да изминем Via Dolorosa,спирайки се на 14-те станции.На всяка станция има изградена църква или параклис бележещи случилото се с Исус.Минахме стъпка по стъпка и така до IX станция.Там в малка коптска църква има вход/10 шекела/ към водохранилището на Йерусалим.Тесни и много ниски тунели те отвеждат до голяма пещера с гладки като стъкло стълби, позеленели от влага стени и зала с невероятна акустика.Влизайки буквално застинах на място.Група младежи се „забавляваха” пеейки в хор Алелуя /Hallelujah/
Дълго време си мислех,как хората подхождат към вярата,как знаят безброй молитви,песни и възхвали,как във всеки един миг могат в един глас да кажат стих и да запеят песен.А ние….ние сме много далече от тези неща/общество без ценности/!!!Последните пет станции са в Храма Гроб Господен,и ние го посетихме за втори път.Емоцията отново ни завладя.Осветихме всички кръстове закупени през деня,за да отнесем в България част от светите земи. ”Качихме” се на хълма Голгота-мястото където е бил разпнат Исус. Самият хълм се намира в храмовия комплекс,а на мястото където е бил кръста има изграден параклис. Помолихме се за децата,за нас,за вас и за който и каквото се сетихме. Времето не ни притискаше и не бързахме за никъде.Тръгнахме по стълбите надолу и стигнахме до параклиса Света Елена,а още 22 стъпала слизащи още по-на долу ни отведоха до мястото,където майката на Император Константин намира кръста. Богомолците и поклонниците са навсякъде,но това само засилва усещането за святост. Така приключи и второто ни посещение на Божи Гроб.В късния следобед на съботния ден,бе време да се разходим,из комплекса от улички и магазини Muristan.И докато жената и хлапето гледаха дрънкулки,аз направих Walk on the roofs за първи път.
Беше време да си тръгваме,но пътьом реших да проверя какво е работното време на „The ramparts walk”.Оказа се,че след 17:00 билетите от 18 шекела стават по 10 и това бе достатъчно за да направим късна разходка с последни сили по южните стени на стария Йерусалим/има и северна обиколка/.Както рано сутрин се открива невероятна гледка към града от Маслиновия хълм,така на свечеряване се открива страхотна пейзажна гледка към Маслиновия хълм от градските стени.Настъпи краят на вторият ден,с който за съжаление свърши и Шабат. Вечерта съвременен Йерусалим си показа истинското лице.Младежи се забавляваха на групички по улиците,в заведенията и баровете свиреха рок банди,а съня стана мираж/поне за мен/.
Голгота.
Неделя бе денят за посещение на Палестина и нейните свети места.Витлеем-до града стигнахме с автобус от автогарата до Дамаск гейт.Пътуванете продължава около 50 мин.,а цената на билета е 8 шекела за възрастен и 5.50 за дете.На последната спирка на автобуса има стоянка на таксиметрови шофьори готови да ви бъдат гидове срещу заплащане.Ние се спазарихме с шофьор на име Халид,за 500 шекела,да ни покаже Светите места на Палестина.В сделката влизаше разглеждане на Витлеем,манастирът Свети Сава,Йерихон и Мъртво море.Впоследствие в програмата ни настъпиха приятни промени поднесени ни от любезният ни гид Халид.
След като се качихме в колата и потеглихме минахме покрай разделителната стена и се качихме в стария град.Неделя е ден за молитви на християните и това трябва да бъде взето под внимание.Църквата е в грандиозен ремонт,но след първоначалния шок за сетивата от огромната строителна площадка,те завладява Светото място и неговата важност за поклонниците християни.Между 10:00 и 11:00 в църквата „Рождество Христово” се отслужва литургия и достъпа до Витлеемската звезда е забранен.В параклиса построен върху мястото където е роден Исус се влиза от два хода.На единия имаше насядали японска група с поклонници,но на другия нямаше никой.Жената и синковеца влязоха в параклиса и станаха част от литургията.Никой не направи знак или някакъв намек,че не са на мястото си и пречат с присъствието си.Поредната отслужена литургия от която станахме част и ние.Интересно за отбелязване е,че по-голямата част църквата е в този вид от 529 година,когато император Юстиниан I, възстановява, построената през 327 година,от императрица Елена,църква.
Съвсем близко до църквата „Рождество Христово” се намира и Milk Grotto.Пещерата,където Дева Мария и Йосиф се скриват,преди да избягат в Египет.Смята се,че там Дева Мария кърмила малкия Исус и капки от млякото и падат на земята,като правят скалите бели.Смята се,че скалите са с чудодейни сили и помагат на двойки с трудности при зачеването да имат деца.В един от параклисите издълбани в меката скала има страхотна картина на Дева Мария кърмеща Исус.За светостта на това място говори посещението на три Папи и родените над 3000 бебета.
Витлеем-църква Рождество Христово.
Поехме по пътя към манастира „Свети Сава”/Мар Саба/.Попитах Халид за живота на палестинците и той на драго сърце започна да разказва.Така пътя,не се усещаше,а аз го засипвах все с нови и нови въпроси.Зарадва ме факта,че за любезният ни водач нямаше въпроси табу.Пътя се стесни колкото за една кола и като змия заслиза към долината Кедрон.Бяхме близо до гръцката православна светиня,основана през 483 година и считаща се за една от най-древно заселените манастирски общности в света.Достъпа на жени е абсолютно забранен,затова влезнахме само със синковеца.Гръцки монах ни чакаше за да ни разведе из манастира.Показа ни мощите на Свети Сава положени в стъклен саркофаг в главната църква на манастира и гробницата на Свети Йоан Дамаскин.Гробницата/костница/ съдържа останките на всички обитатели от древни времена,до недалечното минало.Черепа на Св.Йоан Дамаскин може да се докосва в областта на темето и именно там отдадоха голяма почит,група мъже от Гърция.След костницата ни заведоха на площадка с изглед към долина Кедрон,където снимките бяха разрешени.Накрая на обиколката ни почерпиха с дъждовна вода и бонбони и ни изпратиха по-живо и здраво.
Продължихме по пътя все надолу и надолу,много под морското ниво към Йерихон.Най-старият град на света,е и града намиращ се най-ниско под морското равнище.Качихме се на кабинковия лифт/cable car/ 60 шекела за възрастен и 50 за дете и се изкачихме до гръцкия православен „Манастир на Изкушението”/Monastery of the Temptation/, построен по-средата на скала с изглед към долината на река Йордан.Беше малко след 14:00 часа и ключаря тъкмо заключваше манастирските врати,когато ние пристигнахме. Помолих учтиво и казах,че идваме чак от България и вратите се отвориха за нас.Дадоха ни десет минути.Започнахме бързата обиколка и стигнахме до естествена пещера с параклиси,в която един монах се развика „Клисано,клисано” и вдигна телефона за да се накара на клисаря/ключаря/. Почуствахме се не на място и поднесохме искрените си извинения на добрият човек с връзката ключовете,а той ни изпрати с усмивка.През останалите дни манастирът е отворен до 16:00,но в неделя само до 14:00.
Следваща спирка Мъртво море,поне така трябваше да е по програма.Тук,Халид започна с изненадите.Първо ни закара при Дървото на Закхей-черница на повече от 2000 години,а след това на река Йордан,където Исус Христос е кръстен от Йоан Кръстител. Познайте кой бе изкъпан в реката?Синковеца се роди духовно,също както го е направил Исус на това място.От магазинчето за сувенири на паркинга му взехме и кръщелен сертификат за церемониално къпане в светата река.Да се похваля,че успяхме да донесем вода от река Йордан и в България,без да ни направят никакви проблеми на летището.
Свети Сава/Mar Saba/.
Йерихон-Monastery of the Temptation
река Йордан
Сега вече бе ред на Мъртво море.Халид ни вкара през входа за палестински граждани, като показа един бял лист/вид пропуск/спестявайки ни по 70 шекела на калпак входна такса.Плажа Neve MidBar Beach е с изобилие на черна кал и разполага с всички удобства-душове,спасители,шкафчета и хавлии под наем и голям басейн.Но нали сте на море,за какво ви е басейн!За отбелязване е,че плажа работи 24 часа в денонощието. Първи впечатления от Мъртво море-ограденото пространство за плуване е твърде малко и адски мътно.Всеки рови по дъното,откъсвайки големи парчета тиня, превръщайки водата в мъток.Втори впечатления от Мъртво море/след като влязох/-няма такава гнусотия.Първа крачка и….до колене в тиня!Няма пясък между пръстите или обли камъчета,но за сметка на това тиня колкото искаш.Определено не ни допадна.Тотално разочарование,но за наш късмет се оказа и единствено.Деня преваляше и бе време да се връщаме към Йерусалим.Халид пак се намеси и вместо да ни връща до Витлеем,ни остави на една спирка зад Маслиновия хълм и остана с нас докато ни качи на автобуса.Не мога да повярвам,че има толкова „чисти” хора на земята,които въпреки тежкия си живот не престават да правят добро! Сбогом ,Палестина!
Мъртво море-Neve Midbar Beach
Последва кошмарна вечер,продължила до 04:30 сутринта,да си призная групата беше добра,ама барабаниста си взима работата много присърце.Главата ми,се бе превърнала в голяма пулсираща бас-каса
Понеделник-нов ден,нова седмица,нови места за посещение.След като посетихме християнските и еврейските светини,дойде време и на мюсюлманските.Въпреки,че има десетки входове за Храмовия хълм,немюсюлманите могат да влязат само по дървената рампа започваща от Западната стена/Mughrabi gate/.След преминаване на щателна проверка през скенери и детектори минахме по рампата и се озовахме на Temple Mount.Последва нова проверка,която не ни допусна да продължим нататък.Наложи се да си купим хиджаб от две части за 60 шекела.Жената облече едната част,а аз другата. Така мъже и жени-всичко с поли .Всичко бе о.к. достъп разрешен.Джамията Ал-Акса се счита за третата светиня в Исляма.Според поверието именно тук Мохамед се е молил преди да се възнесе на небето.На площадите около джамията могат да се молят едновременно 400000 души. Не съм объркал нулите и аз не повярвах в първият момент.
Доминиращ над града,високо на Храмовия хълм се издига Купола на Скалата/Dom on the rock/. Завършен през 691 г.той е най-старата мюсюлманска сграда в света.Няма пощенска картичка на която да не блести позлатения купол.Реставриран за последен път през 1998 година,с 80 кг.злато,щедро дарени от йорданския крал Хюсеин.Понеже не сме мюсюлмани и достъпа ни е забранен,се разходихме из площадите и алеите, направихме си множество снимки и излязохме.Можеш да излезеш през всеки един от другите входове/изходи.
Важно:Работно време от събота до четвъртък от 07:30 - 11:00 и от 13:30 -14:30.Имайте в предвид спазването на дрескода на облеклото.
Купола на скалата
Отново града бе пресечен от единият до другият край,но такава ни е програмата.Как иначе ще опознаем уличките?!?
С голямо нетърпение и любопитство си купихме билети за Цитаделата/Tower of David/ .Това е един от туристическите обекти с вход и то защото е исторически а не поклоннически.Възрастен-40 шекела,дете-18 шекела.http://www.tod.org.il/en/russian/
От кулите се открива чудесна 360 градусова гледка към стария и новия Йерусалим,а в музея се намират археологически находки на повече от 4700 години.Синковеца остана впечатлен от картите,моделите,филмчетата и лазерните холограми пресъздаващи 4000 годишната история на града.
Цитаделата.
Бе ранен следобед а аз бях тотално скапан.Прибрахме се в хотела за сън/кратък/ и отново излязохме.Този път наша цел бе Хълма Сион.Тук се намират :
-Гробницата на Цар Давид
-Стаята на Тайната вечеря; отворена до 17:00.Не очаквайте нещо грандиозно.Празна стая със сводести тавани подкрепяни от колони. Построена през 12 век,на евентуалното място,където се е провела Тайната вечеря.
-Dormition Abbey-бенедиктски манастир.
Започна да се свечерява.Улиците из стария град опустяха и дойде време да направим разходка по покривите/нощем/.
На синковеца страшно много му хареса,като се има в предвид,че не беше виждал толкова много свободно пространство/освен в религиозните обекти/ вече четири дена и се натича на воля.Така приключи и четвъртия ден от пътуването ни из Светите земи.На следващия ден се отправихме на север към Хайфа,Акко и Кесария,но за това ще разкажа в следващия пътепис.
Dormition Abbey.
Нощна разходка по покривите.На преден план Храмовият хълм а зад него Маслиновият хълм
Последния ден отново преспахме в Йерусалим,като си запазихме маршрутка до летището.Проверката минахме за една минута,отговаряйки на два въпроса.Младежа,който ни разпитваше дори ни предложи да седнем на кафето или да се разходим навън,защото имаше повече от три часа до полета,а един час по-късно след като се върнахме,ни вкараха през страничен вход.Така завърши одисеята наречена Израел.Дано господ чуе нашите молитви!!!
Важно: Всички които искат да си извадят сертификат за поклонничество трябва да знаят,че има два вида сертификати:
-Католически/латински,францискански/,който се взима от Християнския информационен център,намиращ се на ъгъла на Greek-Catolic Patriarchate street съвсем близо до Яффа гейт.
-Православен-взима се от Гръцката патриаршия но само между 09:00 и 12:00 от понеделник до събота.
Важно: Градският транспорт е прекрасно уреден.Трамвай http://www.citypass.co.il/english/ContentPage.aspx?ID=34 и автобуси http://www.egged.co.il/HomePage.aspx покриват всяко едно кътче от територията на Йерусалим и околностите.
Специални благодарности на AlexandraKO,Sun4o,stefanrusev,stenk,slujitel,Тони,Георги Матеев и всички други помогнали със съвети и напътствия.А и на Mary-написах го!!!
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега