Ирак-различен "туристически" разказ

Подготовка и История

Най-накрая реших да разкажа за преживяванията ми по време на мисията ми в Ирак.Надявам се да не ми се разсърдите за ограничения снимков материал,и да останете доволни от един по-различен не туристически разказ.

И така след близо шест месечна подготовка,от които половина с американски инструктури дойде време да отпътуваме за Ирак и в частност за град Ашраф. Градът на Ашраф е кръстен в чест на Ашраф Rajavi, известен политически затворник по времето на шаха който е убит от иранската революционна гвардия след Иранската революция.

Там щяхме да охраняваме няколко хиляди души от прошиитската групировка “Муджахидин ал Халк”. Въпросното радикално звено е с богата биография – през 1979 г. се бият под знамето на ислямската революция в Иран, но скоро след това излизат в яростна опозиция срещу теократичния режим на аятоласите. Във войната през 80-те между Техеран и Багдад “Муджахидин ал Халк” застават на страната на Саддам Хюсеин. И в днешно време продължават да се занимават с терористични акции срещу Техеран. САЩ включиха Муджахидин халк в списъка на терористичните организации през 1997 г. Полетът ни беше от летище Пловдив.С пълно бойно снарежение се качихме на самолета собственост на Nort American,в който красиви и учтиви стюадеси направиха полета приятно изживяване(за някоко часа си мислех,че отивам на екскурзия).Датата беше 30 .03.2006 година.Самолета се отлепи от пистата-следващата спирка е в Кувейт.

Кувейт

Кувейт-малката държава ни посрещна с невероятни жеги.Все пак летим в края на март, а кацнахме при 38 градуса.Екипировката направо те задушава,но и с това се свиква.Имахме на разположение пет дни за адаптация преди да продължим към Ирак.И понеже сме военни навсякъде с ескорт.Направиха ми впечатление кварталите (градове)който се изграждаха по това време в Кувейт.Но най-интересни ми се сториха водонапорните им кули.А иначе осветени пътища,нефтени кладенци и пясък.Имахме забрана да снимаме(дори и от автобусите) за да не привличаме внимание.Е все пак имам няколко кадъра и ще ги споделя с вас.

Кулата на международното летище в Кувейт

кварталите с водонапорните кули.

Ашраф-Ирак

Излетяхме за Ирак качени на борда на C-17 Globmaster.Това ми беше първото качване на американски военно-транспортен самолет,и се почувствах като дете в увеселителен парк.Най-неприятното от целият полет е кацането.Искам да ви обясня защо.Военните самолети се предполага,че действат в рискови зони(като нашият случай),самолета си лети на прилична височина и изведнъж започва спускане ама спускане,след няколко секунди каца на пистата,забива спирачки +максимална обратна тяга(на колеги им се спукаха тъпанчетата) и спира.Кацнахме по този начин в база”Анаконда”,отново период на адаптация и полет до Ашраф.Летяхме до там с хеликоптер”Чинук”.След 20 минутен полет стигнахме до крайната си цел-база „Гризли”,близо до град Ашраф.

Самият град е оазис в пустинята с множество канали,езера и зеленина.Явно Саддам Хюсеин се е грижел добре за наемните си терористи.Посетихме джамията с характерните за тази част на света цветове(синьо.зелено и бяло) и музеят на организацията „Муджахидин ал Халк”.

Оазисът Ашраф със своите езера и паркове

Джамията.

 

Преди да започнем да изпълняваме служебните си задължения преминахме още няколко етапа на обучение типични за охранителите на затвори.Интересен клип за гледане(изтеглете).http://www.mediafire...dk/P4150396.MOV,
http://www.mediafire...4h/P4150398.MOV
 

Над 40 хил.двубоя-човек vs.”тейзър”(електрически пистолет),и само един индиец е успял да победи токовият удар.Така и ние загубихме.
 

Дойде време да си свършим работата за която ни бяха изпратили,а именно да охраняваме членове на организацията в лагера за временно задържане(TIPF),или на по кратко затвор.
 

TIPF-затворът

И така дните си минаваха работата си вървеше(затворниците се държаха прилично),а ние се забавлявахме като устройвахме „битки” с местни животински видове(скорпиони и камилски паяци).
 

Скорпиони които са навсякъде.


 

Е имаше и други битки обикновено между американските и българските войници,но те си бяха за изпускане на парата.

А между другото пиехме вода докарана от Кувейт(логото на водонапорните кули)

 

Пясъчните бури бяха често явление.

Имаше и невероятни залези над българският лагер.

 

Всичко си бе наред,до идването на български журналист,който искаше да направи филм за дейността ни.След забраната,дошла от американските военни за снимане в затвора,временно задържаните терористи се разбунтуваха(вярваха,че ще им предложат гражданство в различни страни по света,но САЩ с терористи не преговаря)Наложи се през последният месец да работим в условия на постоянни бунтове и вълнения.

Завръщане у дома

Всичко приключи за нас в момента,когато излетяхме на борда на хеликоптер”Блек Хоук”към база „Анаконда”.Колегите от следващата рота поеха нашите задължения.До Кувейт летяхме с незабравимия C-130 Hercules.Прекарахме още няколко дена в пустинната държава богата на петрол,и с голямо нетърпение се качихме на боинга изпратен от ATA(American Trans Air)за полет до България.Така приключи една 180 дневна одисея.Дано да ви е харесало.

П.П.Доста неща не мога да ги споделя(военна тайна),дано ми влезете в положение.