Подготовка и История
Най-накрая реших да разкажа за преживяванията ми по време на мисията ми в Ирак.Надявам се да не ми се разсърдите за ограничения снимков материал,и да останете доволни от един по-различен не туристически разказ.
И така след близо шест месечна подготовка,от които половина с американски инструктури дойде време да отпътуваме за Ирак и в частност за град Ашраф. Градът на Ашраф е кръстен в чест на Ашраф Rajavi, известен политически затворник по времето на шаха който е убит от иранската революционна гвардия след Иранската революция.
Там щяхме да охраняваме няколко хиляди души от прошиитската групировка “Муджахидин ал Халк”. Въпросното радикално звено е с богата биография – през 1979 г. се бият под знамето на ислямската революция в Иран, но скоро след това излизат в яростна опозиция срещу теократичния режим на аятоласите. Във войната през 80-те между Техеран и Багдад “Муджахидин ал Халк” застават на страната на Саддам Хюсеин. И в днешно време продължават да се занимават с терористични акции срещу Техеран. САЩ включиха Муджахидин халк в списъка на терористичните организации през 1997 г. Полетът ни беше от летище Пловдив.С пълно бойно снарежение се качихме на самолета собственост на Nort American,в който красиви и учтиви стюадеси направиха полета приятно изживяване(за някоко часа си мислех,че отивам на екскурзия).Датата беше 30 .03.2006 година.Самолета се отлепи от пистата-следващата спирка е в Кувейт.
Кувейт
Кувейт-малката държава ни посрещна с невероятни жеги.Все пак летим в края на март, а кацнахме при 38 градуса.Екипировката направо те задушава,но и с това се свиква.Имахме на разположение пет дни за адаптация преди да продължим към Ирак.И понеже сме военни навсякъде с ескорт.Направиха ми впечатление кварталите (градове)който се изграждаха по това време в Кувейт.Но най-интересни ми се сториха водонапорните им кули.А иначе осветени пътища,нефтени кладенци и пясък.Имахме забрана да снимаме(дори и от автобусите) за да не привличаме внимание.Е все пак имам няколко кадъра и ще ги споделя с вас.
Кулата на международното летище в Кувейт
кварталите с водонапорните кули.
Ашраф-Ирак
Излетяхме за Ирак качени на борда на C-17 Globmaster.Това ми беше първото качване на американски военно-транспортен самолет,и се почувствах като дете в увеселителен парк.Най-неприятното от целият полет е кацането.Искам да ви обясня защо.Военните самолети се предполага,че действат в рискови зони(като нашият случай),самолета си лети на прилична височина и изведнъж започва спускане ама спускане,след няколко секунди каца на пистата,забива спирачки +максимална обратна тяга(на колеги им се спукаха тъпанчетата) и спира.Кацнахме по този начин в база”Анаконда”,отново период на адаптация и полет до Ашраф.Летяхме до там с хеликоптер”Чинук”.След 20 минутен полет стигнахме до крайната си цел-база „Гризли”,близо до град Ашраф.
Самият град е оазис в пустинята с множество канали,езера и зеленина.Явно Саддам Хюсеин се е грижел добре за наемните си терористи.Посетихме джамията с характерните за тази част на света цветове(синьо.зелено и бяло) и музеят на организацията „Муджахидин ал Халк”.
Оазисът Ашраф със своите езера и паркове
Преди да започнем да изпълняваме служебните си задължения преминахме още няколко етапа на обучение типични за охранителите на затвори.Интересен клип за гледане(изтеглете).http://www.mediafire...dk/P4150396.MOV,
http://www.mediafire...4h/P4150398.MOV
Над 40 хил.двубоя-човек vs.”тейзър”(електрически пистолет),и само един индиец е успял да победи токовият удар.Така и ние загубихме.
Дойде време да си свършим работата за която ни бяха изпратили,а именно да охраняваме членове на организацията в лагера за временно задържане(TIPF),или на по кратко затвор.
И така дните си минаваха работата си вървеше(затворниците се държаха прилично),а ние се забавлявахме като устройвахме „битки” с местни животински видове(скорпиони и камилски паяци).
Е имаше и други битки обикновено между американските и българските войници,но те си бяха за изпускане на парата.
А между другото пиехме вода докарана от Кувейт(логото на водонапорните кули)
Пясъчните бури бяха често явление.
Имаше и невероятни залези над българският лагер.
Всичко си бе наред,до идването на български журналист,който искаше да направи филм за дейността ни.След забраната,дошла от американските военни за снимане в затвора,временно задържаните терористи се разбунтуваха(вярваха,че ще им предложат гражданство в различни страни по света,но САЩ с терористи не преговаря)Наложи се през последният месец да работим в условия на постоянни бунтове и вълнения.
Завръщане у дома
Всичко приключи за нас в момента,когато излетяхме на борда на хеликоптер”Блек Хоук”към база „Анаконда”.Колегите от следващата рота поеха нашите задължения.До Кувейт летяхме с незабравимия C-130 Hercules.Прекарахме още няколко дена в пустинната държава богата на петрол,и с голямо нетърпение се качихме на боинга изпратен от ATA(American Trans Air)за полет до България.Така приключи една 180 дневна одисея.Дано да ви е харесало.
П.П.Доста неща не мога да ги споделя(военна тайна),дано ми влезете в положение.
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега