Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Ким
    Ким

    Йордания - пленителна и мистична

    Задавали ли сте си някога въпроса дали искате да посетите Йордания?

    До преди два месеца и аз не бях. Даже по-зле. Когато за пръв път приятелите ми споменаха, че имат желание да пътуват до там и ме попитаха дали и аз искам, си казах – тези двамата съвсем са полудели. Не реагирах тогава, но вътрешно си казах – НЕ.

    Един ден, минавайки през листа си със задачки, реших че е време да взема решение и да отговоря – искам ли да пътувам или не. Написах в Гугъл – Йордания и разбира се веднага излезе така познатата на всички снимка на Съкровищницата в Петра. За пореден път, хиляди благодарности на изобретателите на най-великата джаджа - компютъра и всичките му приложения, програми, възможности, защото ми позволиха да обикалям света с едно щракване на мишката, а и защото благодарение на компютъра мога да пиша без да ме е срам, че почеркът ми е на дете в трети клас (който го е виждал знае за какво говоря, даже усещам поне три широки усмивки в момента).

    Дори не прочетох задълбочено какво пишеше в първите статии, които видях. Не беше важно. Бях видяла достатъчно.

    После на майтап, на шега, къде с малко вино, къде с повече, билетите бяха закупени в късните часове на една различна нощ.

    Животът беше благосклонен към мен до сега, посетила съм 36 държави на всички континенти без Антарктида, едно пътуване не е проблем за мен. За първи път обаче ми се случва да получа обратна връзка от първия хотел, който запазих с предложение за помощ в организацията, за екскурзии, за по-добри цени. Така всичко започна от едно съобщение в обичано приложение.

    Някой напълно непознат ми предложи да ми организира тридневната екскурзия на по-ниски цени, без да очаква нищо в замяна и без аз да си мръдна пръста. Това за нас българите звучи толкова страшно, толкова нереалистично, толкова съмнително, че разбира се и аз го видях така. Разпитвах, съмнявах се, притеснявах се, но авантюристичният ми дух се беше вече запалил, беше пламнало огънчето, което гореше някога в малкото момиче, подсказващо на баща си къде е топчето в една стара улична игра „тука има, тука няма“. Така потеглихме за Акаба без да имаме черно на бяло потвърждение какво ще се случи там.

    Пристигнахме на летището в Акаба със свити сърца, с хиляди мисли нахлуващи като тайфун в главата ми и бързо напускащи я с всяка крачка към изхода. И да, човекът беше там. Номерът от телефонът ми се превърна в симпатичен млад мъж, който ни чакаше с две коли отвън, за да изпълни всичко, което беше обещал. Да промени представите ни за една непозната страна.

    Петра не е една красива снимка в Интернет, да знаете. Петра е гигант, история, величие, природа, магарета, коне, камили, пазарлък ако щете. Петра е каменна, едноцветна и същевременно тъй пъстра, шарена, различна. Бъдете готови за не дотам нежен аромат, носещ се от десетките животни щъкащи около вас. Бъдете готови, някой да ви преследва с часове преди да склоните да се качите на неговото магаре. Бъдете готови да започнете пазарлъка от 15 динара и да завършите на 7 и не след дълго да разберете, че всъщност е можело да платите и 5. Бъдете готови язденето на коне да е включено в цената, а после да излезе, че трябва да дадете бакшиш, иначе свят ще ви се извие от преследващите ви коняри. Бъдете готови да си купите едно и също нещо на различна цена в единия и другия край на пътеката. Бъдете готови ... за всичко и за нищо. Изживейте го както ви харесва, пътуването си е ваше.

    За мен Петра беше едно дихание, едно очароващо и незабравимо пътешествие. Дълго ще пазя усещането да се кача на върха на скалистата планина, да бъда дори и за няколко минути сама в една необятна каменна шир и само нейде там долу се чуваха козите. Очите ми не ще забравят великолепното съчетание на цветове от сувенири и шалове, които може да си купиш на всяка крачка, малките почернели от огъня чайничета и онези стари баби по стълбите докато се изкачвахме към манастира, топлещи се на миниатюрните огньове, запалени в нозете им. И едно дете. Сърцето ми не ще забрави едно дете. Едно малко невинно създание, метящо около сувенирите, наредени в самотна пещера в планината. Сам само. А там имаше такъв уют. Такава атмосфера. Молбите му да купя нещо. Уговорките. И онази усмивка, когато му дадох една паричка и една целувка по бузата, която леко сякаш го изненада и смути.

    Когато сте в Йордания не бива да пропускате пустиня Вади Рум, наречена още лунната долина. Това омагьосващо място, което хем е пустиня, хем е море. Какво друго човек би си пожелал в една хладна вечер в пустинята освен топла стая с огън по средата, където може просто да си легнеш на земята и да побъбриш с хора от цял свят, избрали да бъдат на това място по същото време както и ти. Това само един пътешественик може да го разбере. Само отворената душа на пътешественика знае колко е сладка такава компания. А нощната пустиня колко е примамлива и мистична. Да имаш късмета да е пълнолуние, докато си в Йордания и ще нощуваш в пустинята. Който не го е усетил, не знае. Тихо, призрачно, нежно, очарователно е. А изгревът в пустинята беше най-божественият момент, толкова зареждащ и обновяващ. Моментът когато едната ти ръка сочи слънцето, а другата кръглата луна и те са там заедно на небето, а ти си толкова малък, дребен, незабележим. Прашинка пясък.

    Тогава идва и разходката с джип. Какво толкова, ще каже някой. Пясък и камъни. Но този някой едва ли ще стигне до Йордания, защото тя си е такава – пясъчна и или я харесваш такава или не. Да щурмуваш пустинята с джип е може би най-типичното и банално естествено нещо, но ако опиташ да изтриеш превозното средство от съзнанието си ще остане само тя – величествената пустиня. Няма и секунда, в която окото ти да не се радва на разнообразие от форми, от гледки, от фигури. Ако ги няма, си ги измисляш. Въображението е важно оръжие в пустинята. Така можеш едновременно да си сред диви животни в гората, на дъното на океана или пък сред тълпа от хора в града.

    Неописуемо е усещането да те поканят на топъл ароматен чай в пустинята. Гостоприемство, за което само можем да мечтаем. Тези хора там вярват в Бога, вярват в доброто и го даряват навред.

    Ако отидеш в пустинята и не яздиш камила, все едно не си бил там. Не ходи изобщо тогава. Тези огромни миловидни същества, които ти се иска да нацелуваш са интересен завършек на цялото това блаженство. А и ако все още не си си докарал мускулна треска от толкова много катерене, това е сигурен начин да наваксаш.

    Не мога тук да не спомена за нашия любезен домакин от лагера в пустинята. Той ме накара да се чувствам като принцеса в бедуински филм. Създаде ни един неподправен уют и ни накара да се смеем с глас. Нагости ни с вкусни сандвичи, които се спуснаха като бисери в празните ни коремчета и ни изпрати по живо по здраво с очакване, че пак ще дойдем някой ден.

    И ето, последен ден от нашето кратко, но интензивно пътешествие. Акаба, градът в който може би 30 минути са достатъчни да разгледаш всичко. Но това е заблуда. Колкото пъти минеш през една и съща улица, толкова пъти ще видиш различно магазинче, толкова пъти ще се заговориш с различен търговец, а той ще те запомни и на другия ден пак ще те покани я на баклава, я на чай. Толкова е мило. Толкова е топлещо, когато напълно непознат човек те обгрижва без явна изгода, без явен интерес, с усмивка и както ми казваше един възрастен продавач „това е за теб от сърце за сърце... и това, и това...“

    А морето, морето е интрига, морето е копнеж. Прекарахме три часа в морето, а сякаш беше вечност. Морето ти дава възможност да бъдеш хем в Йордания, хем в Израел, хем в Египет. Сякаш си бил и там по някакъв начин. Но не, не държавите са важни, не това търсехме ние там. Коралите и рибите. Тази пъстроцветна палитра от цветове и форми. Представете си, че сте на лодка, сухи и облечени и имате възможност да се наслаждавате на разнообразието на водния свят. Е да, не видяхме костенурки и всякакви там чудни гадинки като в аквариумите, но пък бяхме там, където са истински и неподправени в красотата и подредбата си. А сега си представете, че вече не сте сухи и облечени, а с шнорхел и маска, и плавници. Носите се над водата, а под вас е пак онова красивото, обаятелно морско дъно с цветните корали и риби. Направо ми се прииска да остана така, безмълвна и неподвижна, а наоколо животът си вървеше в неговия кротък ритъм.

    Отиваме на големия кораб, за да завършим разходката с божествен обяд насред Червено море, който като изключим кюнефето на брега ще е последното ни изживяване в страната, преди да полетим отново към онова си нашето, сиво ежедневие.

    Три дни изпълнени с много емоции, три дни изпълнени с пъстрота и усмивки. Три дни, които тотално преобърнаха представата ми за Йордания и хората там. Три дни, които ме накараха някак си да се влюбя в един далечен свят, в една различна страна. Да осъзная, че не трябва да казвам – НЕ на нищо без да го познавам, без да съм го опитала. Три дни, в които и тялото и душата ми бяха свободни, както само те могат.

    Преди да замина за Йордания не можех да повярвам, че всяка дума, която ми беше казал номера/човека от телефона ще е вярна. Той ми повтаряше постоянно – ти ще видиш сама, само веднъж да дойдеш и ще си промениш мнението за Йордания и нейния народ. Така и стана. Не само той изпълни всяка дума от уговорката ни, но и аз си промених мнението за Йордания и хората там.

    Задайте си отново първия въпрос и ако отговорът е да, желая ви да изживеете повече, от това което сте прочели тук. Ако отговорът е отрицателен – съветвам ви да помислете пак. Споделям и малко снимки за разкош.

    IMG_2925a.jpg

    IMG_2928.JPG

    IMG_2939.JPG

    IMG_2952.JPG

    IMG_2962a.jpg

    IMG_2985.JPG

    IMG_3005.JPG

    IMG_3016.JPG

    IMG_3020.JPG

    IMG_3053.JPG

    IMG_3055.JPG

    IMG_3059.JPG

    IMG_3067.JPG

    IMG_3090.JPG

    IMG_3101.JPG

    IMG_3108.JPG

    IMG_3119.JPG

    IMG_3147.JPG

    IMG_3155.JPG

    IMG_3157.JPG

    IMG_3165.JPG

    IMG_3210.JPG

    IMG_3216.JPG

    IMG_3263.JPG

    IMG_3312.JPG

    IMG_3318.JPG

    IMG_3329a.jpg

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Прекрасни снимки и увлекателен разказ! Ще я видя и на живо след 15-тина дни. 🙂

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    На 16.02.2019 г. в 0:19, Lorette каза:

    Прекрасни снимки и увлекателен разказ! Ще я видя и на живо след 15-тина дни. 🙂

    Пожелавам незабравимо изживяване 😊

    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Наближава. Много бавно тече времето когато чакаш 🙂

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове



    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.