Йордания – Израел: накратко, цени и малко емоции

План:

1 ден  - пристигане в Акаба

2 ден - Червено море – южния плаж, японските градини, вечерта спане на същото място

3 ден – пътуване рано сутринта до Уади рум, фул дей тур, обяд в пустинята, вечеря и после закуска

4 ден – пътуване рано сутринта до Петра и спане там

5 ден – пътуване до Мъртво море и после нощувка в Амман

6 ден – Преминаване на суха граница през моста кинг Хюсеин и след това Йерусалим

7 ден – Йерусалим

8 ден – връщане към БГ от Тел Авив

1 ден  - пристигане в Акаба

Пристигане Акаба с РайънЕър (вече я няма линията и не знам колко ще е полезно точно това). Кацнахме в 20:30, имахме JordanPass и се наредихме на опашката, където пишеше JordanPass. Тя вървеше доста по-бързо и просто ни слагаха печати на хартиеното копие.

Такси за 10 JD до града – цената е фиксирана и потвърдена от много хора във форума, около 20 минути. Около 21:30 бяхме пред апартамента.

Купихме карта на ZAIN с 8 GB данни, а за минутите не мога да кажа, защото не ме интересуваше – 18 JD. (От Йордания не може да се говори по viber, whatsup, но по пътя, информация, карти, контакт с наетите апартаменти и т.н.) Беше будка с телефонни аксесоари, работят до 23:00 часа. Дюнери с пилешко навсякъде, с телешко на 2-3 места. Всичко това около х-л Хилтън. Също така наехме кола от Europcar, но затова след малко, че беше на следващия ден. И след дюнерите ... КЮНЕФЕ в сладкарницата Pistacchio до хотел Movenpick. Притеснявам се, да не стана досаден, защото след всяко едно движение, минавахме да ядем кюнефе ... буквално. Няма такова нещо, хора! Убийствено вкусно. Дори само заради него си заслужаваше.

2 ден - Червено море – южния плаж, японските градини, вечерта спане на същото място

Започнахме да търсим мястото, наречено Японски градини (Japanese gardens) за да се гмуркаме и да гледаме корали. Един човечец от многото, които питахме, на въпроса:

Do you know where are the Japanese gardens? ... ни отговори с огромни опулени очи:

No, No, No ... ay ay ay Sir, here no Japan! Here Jordan! Ay ay ay.

Нямаше как да се въздържа и да не се изхиля адски силно. Завалията си помисли, че търся Япония и съм попаднал в Йордания. Уникален тип. Както и да е ...

Та хванахме такси за 10 JD до Южния плаж, закара ни адски готин пич и му взех телефона, след като се насладим докрай, да ни върне за още толкова – и плуване в кораловите японски градини. Носихме си само очила за плуване. Шнорхела е 5 JD за цял ден, но не ни трябваше. Уникално красиво място. Не е за изпускане! Като за 01 Април трудно се влиза във водата, но пък .... няма излизане. Просто духаше вятър, но влезеш ли, няма грижи.

След връщането ни за още 10 JD, намерихме най-готиния лодкар с лодка със стъклено дъно, който за 20 JD ни направи деня. Уж беше за 20 минути, но му хареса с нас и ни въртя може би около час. Направи ни пълна програма, с потъналия танк, надуваше музиката, имаше 8 яки колони и беше уникално преживяване. Не го изпускайте. Естествено, сутрин, преди обяд, след обяд, след гмуркането, след лодката, след вечеря ... кюнефе.

Запомнете! Една искрена усмивка и едно приятелско ръкостискане ще ви увеличи удоволствията, както и ще ви намали цената, за която и да било услуга! : )))) Не го забравяйте!

Ресторанти, дюнерджийници, сладки ... на корем

В 19:00 часа трябваше да взема колата от Europcar – силно ги препоръчвам.

Договорената цена от сайта беше 180 евро (360 лева) без застраховка. Нали трябва застраховката да си я направиш на място, за да не кажат, че не важи. За усмивката сещате ли се? Не разбрах как стана, но накрая като добави застраховка full coverage за 44 JD (110 лева), крайната цена стана 360 лева. Бях заявил Хюндай с ръчни скорости, а получих Мазда 3 на 40 000 км с автоматични скорости. Чукната тук-там, наснимах я цялата. Предварително прегледах синоптик.бг, и видях, че слънцето залязва по това време в Акаба към 19:00 и затова исках да я взема към 18:30 за да снимам лесно : )))) Връщането беше супер лесно. За колата няма да отделям повече време. Върнах я в Амман, което ми отне около минута и половина. Всичко беше 6.

3 ден – пътуване рано сутринта до Уади рум, фул дей тур, обяд в пустинята, вечеря и после закуска

Стандартно 55 JD на човек с Рум старс – Уникално преживяване – няма какво повече да кажа, трябва да се види. Всичко включено в тази цена. Не искам да пропусна да отбележа: Може би в цяла Йордания нямаше по-снежно бели чаршафи, адска чистота, насред пустинята, барбекю под пясъка и т.н.

4 ден – пътуване рано сутринта до Петра и спане там

Е ... това е ненормално, уникално, несравнимо с нищо друго място. Важен детайл, който много пъти се споменава от други пътешетвеници - не се подлъгвайте да купувате магнитчета още от входа (1 магнитче за 1 JD). На площада пред амфитеатъра е най-тънко и без пазарлък си пише 7 броя за 3 JD. Няма какво да кажа повече, нали за цени ще говоря. Другото – отидете на място. Не може да се опише.

* Не разбирам хората, които сравняват Уади рум с Петра или Червено море при Акаба или не знам какво – несравними са! Няма място за сравнение, всяко си е неговото. Кое ме впечатли най-много ли? Всичко!

5 ден – пътуване до Мъртво море и после нощувка в Амман

От Петра до точката за безплатен достъп до Мъртво море е 3,5 часа. Пътят е ... просто продължавате да пътувате насред скалите на пустинята почти докато слезете до Мъртво море. Къпахме се около час в Мъртво море ... е няма такова изживяване. Наистина много люти, като близнеш водата. Как ли пък няма да опитам. Но приказките за страшното ... няма да се съглася. Децата се гмурнаха дори. Попищяха малко, поиграха, намазахме се с кал, която откровено ми мирише на петрол, но ... това няма значение. Водата е мазна и това не е ефект от солта, както и да е. Не сме се мили от солта, живи сме, нищо ни няма. След около час и половина, защото беше четвъртък след обяд (което е техния петък и трафика в Амман беше ад) бяхме в апартамента и се изкъпахме. Това за незабавното миене на солта малко ми идва в повече. След децата се изкъпах и аз – ето ме, нямам разядени части от тялото, цял целеничък съм си.

Амман е голям град, доста модерен, млади момичета и момчета с къси панталонки, не им пука за религии и т.н. Искат да се включат в света, искат да са част от модерния свят. Познавам и други араби, но сега вече съм убеден – обикновените арабски граждани мюсюлмани, а там не са много малко и християните, не са ОК с политическите истории по света. Те казват: ние знаем какво ви причиняват и много съжаляваме. Но вие не знаете те на нас как ни разбиха животите, семействата и т.н. Таксиметърджията вечерта, след вечерята, докато ни караше към апартамента, го помолих да ни спре някъде да взема една бутилка вода. Той спря пред едно магазинче, задържа ме, за да не слизам и викна на някакъв човек: Хей, махаля бахаля ... и онзи донесе едно шише вода. Нашия таксиметърджия извади стотинки и му я плати. Аз възмутено му направих забележка: Абе ей, защо ми плащаш водата? А той отговори: Е как така, ти си ми клиент!

Араби, араби, ама са много по-различни от нас и нямат този страх, че някой ще ги прецака, мамка му! Знаят как се обгрижва клиент. Нямат притеснения да помогнат. Естествено, бакшиша му покри водата за доста клиенти след нас. И усмивката, разбира се! Не я забравяйте!

6 ден – Преминаване на сухата граница през моста кинг Хюсеин и след това Йерусалим

Тук е най-важното, което не откривах преди пътуването и неяснотата правеше програмата несигурна нататък.

Такси за 4 човека: 25 JD от Амман до границата (за 4 човека с автобус май излиза същото)

Влиза се при бариерата и веднага вляво и пак ляво е офиса – т.е. на гърба на входа. Там има скенер за багаж, който видимо не е пускан от много години. След това вляво вътре има салон със столчета за чакане. На левите гишета се попълва листче с имена, паспортни данни и т.н. и си давате паспорта с листчето. Събират паспортите на много хора, и явно като има достатъчно да напълнят един автобус, след това се оформя отново опашка на десните гишета, където плащате 10 JD на човек (няма значение дали имате Jordan pass или не) и ви дават една бележка за плащането. После давате бележката от плащането отново на лявото гише и ви казват да отивате да се качвате в автобуса. Там ви взимат по 7 JD на човек и 1,5 JD на куфар. Т.е. на човек излиза 17 JD + куфарите, ако имате такива. Това е, бяхме от първите на границата, защото беше петък и затварят границата към обяд, защото започва шабат и се притеснявах, как ще отидем до Йерусалим. Тъй като е последен работен ден, май се оказа, че хората се гласят за почивните дни и не пътуват. Май това се оказа положителното, че е преди шабата. На Йорданската част общо изгубихме 3 часа. В нормален ден, навсякъде по чуждите форуми пише, че можело да е и до 5-6 часа. Не мога да кажа. Абсолютно безпроблемно беше всичко. В автобуса ни раздадоха паспортите и тръгнахме към моста. Там имаше опашка и почакахме около час и така часовете станаха 3. Влязохме в Израел. Питаха ни къде отиваме, дрън-дрън, носим ли оръжия и т.н., паспортен контрол, багажен скенер и готово. До Йерусалим най-изгодното е: 10 JD (чудесна опция да разкарате остатъците от динарите) или 40 шекела на човек. И 5 шекела за куфар. Шерут-чето (sherut = shared route) полита към за Йерусалим и за около 30-40 минути сте на Дамаскус гейт.

* За тези, които преминават само през Ейлат-Акаба, Мариански може да каже повече. Но със сигурност не е плащал изходяща такса 10 JD в Йордания. Но това зависи от програмата ви. Аз трябваше да стигна то Амман и да оставя колата там, но така или иначе, ако се бяхме върнали до Амман до Акаба, а после от Ейлат до Йерусалим ... е сериозно удължаване пътуването, на време и пари. 

Из Йерусалим, след като разгледате стария град, може да вървите пеша или с трамвай, за който обикновения билет е 5,90 шекела за една посока. Влака до Тел Авив е 17 шекела.

Израел – аз на такова скъпо място не бях стъпвал. Тук е по-различно от Йордания. Поркат бири, забавляват се ... изглежда европейско. Но изненадата: 3 сандвича и 3 бири: ... някакви си 250 шекела, което искаш – не искаш си е 125 български левчета. Тия не се шегуват. Порция телешко: 60 шекела – 30 лева. И това в обикновено ресторантче. Дюнер ... 40 шекела / 20 лева. Абе, продавайте по един апартамент и отидете да видите Израел, хахаха. Разглеждах снимки на витрината на агенция за имоти: обикновен 3-стаен 80 кв.м: 3,5 млн шекела (1 млн долара); пентхаус 180 кв.м. – 7,5 млн шекела ... не ми се смята. Абе, под 1 млн долара трудно ще си намерите апартамент там.

Шабат: много странно – събота сутринта  е мъртво, няма жива душа, нямат право да натискат копчета, не ползват телефони и електронни устройства. Просто сядат с близките си, четат книги, говорят помежду си, споделят. Завиждам им. Възпитанието им е друго. Но ... те са си го направили.

И да ви върна на българска земя ... Хубавото е, че като се върнеш в България, като видиш цените и ти се струва, че си попаднал в рая на цените, но това заедно с целувката на Кубрат Пулев, апартамент гейт, Брекзит ... Добре дошли в нашата реалност!

За всички пътуващи, не забравяйте усмивката! Тя е безплатна, а прави чудеса :)))

По повод усмивката, искам да копи-пейстна една велик разказ, който е важен за пътуващите:
В един оазис пристигнал млад мъж, пийнал си вода и попитал стареца, който си почивал близо до водата:
- Какви хора живеят тук?
Старецът от своя страна попитал мъжът:
- А, какви хора живеят там, откъдето ти идваш?
- Много егоистични хора с лоши помисли и намерения – отвърнал мъжът.
- Такива хора ще срещнеш и тук – казал старецът.
В същия ден друг млад мъж се приближил до водата, за да утоли жаждата си. Видял стареца, поздравил го и попитал:
- Какви хора живеят на това място?
Старецът в отговор задал същия въпрос:
- А, какви хора живеят там, откъдето ти идваш?
- Прекрасни, честни, гостоприемни, дружелюбни. Трудно ми беше да се разделя с тях.
- Такива хора ще намериш и тук – казал старецът.
Един човек, чул и двата разговора, попитал възрастния мъж:
- Как можеш да дадеш два различни отговора на един и същи въпрос?
На което старецът отвърнал:
- Всеки от нас, може да види единствено това, което носи в своето сърце. Онзи, който не е намерил нищо добро там, където е живял, не може да намери нищо хубаво, нито тук, нито на което и да е друго място!