йордания

Кратък разказ за Йордания

Привет на всички! Ще се опитам да направя разказ на нашето пътуване, който е с предимно практическа насоченост.

Имахме 4.5 дни, и желание да опитаме всички основни забележителности, които Йордания предлага, затова програмата беше сравнително интензивна. Накратко:

Ден 1 - пристигане в Аман, тур до Джераш и после обратно в посока Мъртво море. Нощувка близо до брега.
Ден 2 - топене в морето и път до Уади Муса. Kerak или Shobak castle по пътя. Petra by night.
Ден 3 - цял ден в Петра.
Ден 4 - път към Уади Рум сутринта, тур в пустинята, нощувка в лагер.
Ден 5 - Акаба и полет обратно.

Планът се състоя почти изцяло, с изключение на Petra by night, поради лоши метеорологични условия.

Пристигнахме с полет от Болоня на летището в Аман. Бяхме си взели Jordan Pass, понеже както знаете, за влизане през Аман се изисква виза, която е включена в паса. Заедно с входа за Петра и за пустинята, и за замъците, цената се избива. Ако се лети през Акаба, мисля, че от Jordan pass няма смисъл. Минаването на границата и проверките на летището отнеха известно време, понеже имаше опашка, и задаваха въпроси на всеки.

Още на място обменихме пари (препоръчвам Bank of Jordan, чейндж бюрата на летището предлагаха много неизгоден курс, който също така беше скрит, и според мен си го съчиняваха в зависимост от това, кой пита), и си купихме карта за интернет. Операторът се казва Zain, 15 GB струваха 17 JOD. За 5 дни и 4 телефона, много повече от необходимото, но мисля, че има и една идея по-евтина карта. Имахме малък проблем с резервацията за колата, понеже твърдяха, че резервацията ни, която вече беше платена, е канселирана по неведоми пътища господни. Фирмата е Thrifty. На колата пишеше Dollar. Свързани са нещата, ясно е, за мен това винаги си е било една и съща фирма, разлика няма. Та както и да е, след около час разправии се появи резервацията, искаха да доплатим още 50 USD такса за връщане в друг град. За 5 дни, бяхме платили 160 JOD вече. В крайна сметка, получихме по-голяма кола, от тази, която бяхме резервирали, понеже нямаха коли в наличност, което беше плюс. Но пък беше автоматик, което е недостатък. При ускоряване, издаваше някакъв много странен шум, все едно не може да превключи предавката, и моторът се мъчи. Имаше забележки, които ни казаха да снимаме, и не скриха нищо, в това отношение останахме доволни, и като цяло по-скоро неутрални към опита ни с фирмата. Толкова за формалностите, потеглхме към първа спирка Джераш, и екскурзията започна.

Джераш ни впечатли! Никой не очакваше такова нещо, на живо е изключително внушително, и според мен, всеки, който има възможност и се колебае дали да отиде там, да не се колебае повече. Всички се съгласихме накрая, че това беше highlight-a на цялото пътуване. Дали защото беше единственият топъл ден, дали заради прекрасния залез, който ни остави да мечтаем, заради хубавите снимки, които се получиха, или просто заради това колко запазено е мястото, не зная. Но беше страхотно! Преди самата обикола, седнахме да хапнем в заведението, което се намира от лявата страна на входа на паркинга. По спомен, струваше 10 JOD за бюфет, който не беше нищо особено, но гладна мечка хоро не играе, и стопанинът беше учтив. Говореше перфектен италиански, и нищо чудно, имайки предвид ордите италиански туристи, които се изсипваха там.

След Джераш, се отправихме към Мъртво море. Бяхме резервирали хотел Рамада, понеже искахме да имаме достъп до плаж, и душ след това. Пристигнахме вечерта и се настанихме, хотелът не беше нищо особено. Предлагаха вечеря за 20 динара, което ни се стори прекалено, затова хапнахме бургери в лоби бара. На сутринта след постната закуска, отидохме до плажа, но времето беше лошо, валеше и духаше вятър, и не ни пуснаха в морето. Плажът им беше много мръсен, и не предизвикваше непреодолимо желание за потапяне, така или иначе. Някакъв канал се изливаше в морето, точно на самия плаж. Имаше едно малко басейнче с кал, което при по-хубаво време, вероятно е приятно и полезно. Тръгнахме си от хотела разочаровани, но малко след това времето мина на наша страна, спря да вали и изгря слънце. Пишем в maps.me free access Dead sea, и намираме въпросното място отстрани на пътя. Малко преди него се намираха и официалните публични плажове, където предполагам има и душове и тн. Искаха 20 динара вход, затова си останахме на безплатния вариант. Няма да се впускам в подробности за самото преживяване, само ще кажа, че беше интересно. Поизмихме се от солта с минерална вода, и не беше много нетърпимо до вечерта. Докато се преобличахме отстрани на пътя, спря полиция при нас и на високоговорител ни казаха, че е време да приключваме и да се махнем от там. Предполагам голотии не са приемливи, но понеже бяхме спрели малко по-нагоре от останлите коли, се насочиха към нас. Побързахме да се изпарим възможно най-скоро.

Пътувахме към Уади Муса вече, и пейзажът се промени. Решихме да отидем до замъка Шобак по пътя, и гледките бяха марсиански, голяма красота. Стигайки до самия замък, температурата навън беше вече около нулата, с бръснещ вятър, затова погледнахме замъка отстрани и се върнахме в колата, толкова студено се усещаше, че на никой не му се обикаляха руини. Само за няколко часа, драстична разлика в температурата - след къпането в морето, беше около 25 градуса, малко по-късно, и вече беше зима. AirBnB-то, което бяхме резервирали за Петра, всъщност беше в селцето Uum Sayhoun, което е на 5-7 мин. с колата от Уади Муса и от входа на Петра. Хостът ни беше направил традиционна вечеря, за която платихме по 10 динара на човек, беше много вкусно. След вечеря се отправихме към друга основна цел на пътуването - Petra by night (не и за мен, но за някои от спътниците ми, това беше the ultimate goal). Оказа се, че представление няма да има, заради лошото време. Освен, че принципно е само три дни в седмицата, всеки ден за ден се решава дали ще има шоу, или не, в зависимост от условията, но това не го знаехме. Разгледахме малкия музей на място, и се върнахме да спим.

На другия ден - Петра by day 😀 станахме рано-рано, и добре че, понеже заехме едно от последните места на паркинга. Оставихме колата, и тръгнахме с тълпите. Стигайки на открито пред Съкровищницата, бяхме посрещнати от пясъчна буря и невъзможност да си отвориш очите, без да се напълнят с пясък. Въпреки времето, си изкарахме добре. Първо направихме една от отбивките по страничните пътеки - мисля Sanctuary се казваше (отбивката е малко преди театъра). Гледката отгоре беше хубава, и изкачването си струваше. След това се качихме и до манастира. Върнахме се точно навреме, преди да завали отново, и седнахме за късен обяд в ресторанта, който е на закрито, преди пътеката към манастира (Basin Restaurant, мисля се казваше). Бюфетът за обяд беше 17 динара, но този път си заслужаваше всяка стотинка, имаше какви ли не яденета, и избор от най-малко 10 десерта. Решихме да се поглезим и с бутилка вино, мисля, че струваше 30 динара и беше местно производство. Нямах идея, че в мюсюлманска държава, се произвежда вино, но вероятно всичко се прави за туриста. (P.S. По-късно мой редактор и критик ме просветли, че всъщност алкохолът в Йордания бил разрешен? защото кралят им бил светски човечец. Не знам дали е вярно, ако беше разрешен, според мен щеше да се продава на много повече места, не само в топ атракциите и хотелите). Накрая се опитахме и да отидем до "Best view of Petra", но не ни пуснаха без водач. Било опасно. Според мен, това е само начин да взимат още пари, но ги разбирам, и те от нещо трябва да живеят. Какво като сме платили така или иначе безумната цена за вход?

Все още таяхме надежи, че ще има Petra by night, но тъкмо излизахме вече от комплекса, и плисна една освежаваща градушка. На изхода питахме - нощно представление няма да има. Ура, 17 динара, които спестихме, ги бяхме дали вече за обяда 🙂 Върнахме се за по душ, и вечерта отидохме в Уади Муса за вечеря. Отбихме се в Al-Wadi Restaurant, след като видяхме най-добри отзиви в TripAdvisor. Храната беше супер, много доволни бяхме.

На другия ден сутринта - трябва да сме в Уади Рум в 9:30, и имаме около 2 часа път, затова ставаме рано и тръгваме. Пътят ни отне около 3 часа, понеже се стелеше мъгла, настилката беше заледена, страничен вятър почти ни отнасяше от пътя. И на около 30 км. от целта, отново рязка промяна - все така студено, но без мъгла, и с малко слънце. Закъсняхме около час, но ни чакаха хората на паркинга. Бяхме резервирали Bedouin Adventures Camp, 55 динара на човек. Всичко беше супер, водачът беше точен, обядът беше задоволителен. Намръзнахме се, но за мен си струваше, пейзажът в пустинята беше невероятен. Залезът не се видя, облаците скриваха гледката. В лагера вечеряхме и си легнахме почти веднага. През нощта звездите се виждаха, но сутринта изгрев - не. Закусихме и ни натовариха на джипа, върнаха ни обратно на паркинга. От там тръгнахме към Акаба.

Отново видяхме малко слънце, но Акаба не впечатлява с нищо особено. Поразходихме се по плажа, водата беше студена за къпане в Червено море. Малко по-късно си летяхме обратно за Берлин.

В заключение ще кажа, че Йордания е гостоприемна държава, всеки ти се усмихва и ти казва Welcome to Jordan, без да иска нищо от теб. След всичко, на което се начетох тук за йорданците, мога да кажа, че моят опит с тях беше изключително позитивен. Дори в Петра не ми се стори толкова досадно и натрапчиво предлагането и продаването, колкото на други места. В Мароко например бях отвратен и потресен от наглостта на хората, в части на Бали също. Такова нещо в Йордания не усетих. Не мисля, че бих се върнал отново там, но определено всяка прекарана минута си заслужаваше, и страната има много какво да предложи на туристите.