Ливан - едно пътуване по време на революция, част 1

Както се изрази един колега пътешественик, Ливан е ,,няма такава държава". Уж арабска, пък първият магазин, който виждаш след паспортния контрол на летището, е за алкохол. При това забележително добре зареден. На самото летище цари близкоизточен хаос, никой не бърза за никъде, опашки до безкрай, разбира се, работи само едно гише. Но нали сме в средиземноморска страна, простено им е.

Никак не беше трудно да се намерят аргументи против пътуването ми до Ливан. Страната почти отвсякъде е обградена от Сирия, а предвид миниатюрните й мащаби (приблизително колкото Софийска област) раздираната от война съседка винаги е на по-малко от 100 км разстояние. Само на юг липсва граница със Сирия, но пък там е ... Палестина. Няма що, извадили са късмет ливанците с географското положение на страната си. По-актуалният проблем беше, че отивах точно в разгара на ,,таура", или революцията - над 2,5 милиона ливанци (от общо 4 млн!) в продължение на над 3 седмици бяха блокирали всички пътища в страната взнак на протест срещу корупцията и високите данъци, не работеха банки, училища, университети, повечето магазини... На всичкото отгоре и Хизбулла, могъщата крайноислямистка организация от южните предградия на Бейрут, беше пратила свои агенти да ,,прочистват" площади и пътища... Та, в тази обстановка щеше да се проведе проектът ,,Influence YOUth", в който бях участник като част от българската група. Докато четях новините от Ливан преди отиването си, косата ми се изправяше при мисълта за арабски революции и други подобни страхотии.

Радвам се, че не се поддадох на тези иначе съвсем разумни страхове и успях да се потопя в едно пътуване, което щеше да се окаже незабравимо. При кацането в Бейрут бяхме посрещнати от група доброволци от местната организация, която беше домакин на проекта. Младежите с радост ни разведоха из едно от предрадията на Бейрут, което беше невероятен микс от соц панелен квартал, усещане за гръцки крайморски град и, на моменти, българско село (в единия двор си имаше кокошчици, явно тях революцията не ги бърка особено).

По улиците на Бейрут

Масово вместо щори се използват завеси

Там някъде се състоя и първата ни среща с прословутата ливанска кухня, която щеше да се развие в дълготрайна, силна връзка с течение на седмицата. Местните доброволци ни заведоха до малка сергия за бързо хранене, за да опитаме пържени рулца със сирене, сервирани със зеле. Изключителна вкусотия, направо да си оближеш пръстите.

На вашето внимание - рулца със зеле

По улиците се срещат всевъзможни църкви, църквички, параклисчета, паметници и каквото още се сетиш. Може би тук е моментът да се разясни влиянието на вярата в ливанското общество и политика. Подобно на другите страни в региона, политиката и религията са неразривно свързани. С малката подробност, че в Ливан има ... 18 официално признати религии. Навсякъде другаде би настъпил невъобразим хаос, но не и тук - има си ,,сектарианска" система, определена от конституцията, според която всяко вероизповедание си има съответните постове. Например президентът задължително е християнин маронит, премиерът - мюсюлманин сунит, главата на кабинета - шиит, и т.н. Същото разпределение е и в армията, и във всички сфери на обществения живот. Точно затова настоящите протести бяха толкова забележителни - за пръв път хора от ВСИЧКИ религии се събираха заедно с обща цел. Протестите в Ливан бяха протести като никои други до този момент - най-известните диджеи и певци от страната изнасяха концерти на площадите, вериги като KFC раздаваха безплатна храна, телекомуникационните компании спряха дейността си от солидарност... Благодарение на топлото посрещане на местните доброволци успяхме набързо да придобием доста добра представа за ситуацията в страната. Върнахме се да си вземем багажа, а там бяхме изненадани с пица от организаторите, преди да се натоварим по джиповете и да потеглим към Смар Джбейл, където щеше да се проведе проектът.

Обичайна гледка по улиците на Бейрут

По пътя ни хванаха две блокади, които ни принудиха да вземем алтернативни маршрути и около полунощ вече бяхме в базата. Това не е шеговито название на мястото на проекта - беше си напълно истинска военна база. Гаранция за нашата сигурност в тези смутни времена. Първите два-три дни нещо се смущавах от факта, че около нас трополят военни камиони и се разхождат мъжаги с пушки и калашници, но по някое време спира да прави впечатление. Интересна случка от първата сутрин - с една от българките излязохме на разходка да проучим околността. Не бяхме направили и 20 крачки извън базата, когато чухме викове. Обърнахме се и останахме втрещени. Към нас се носеше войник, размахващ пушка и крещящ нещо на арабски. Какви ли не мисли ни минаха през главите, когато той почти ни повлече със себе си към някаква сграда. За щастие, тя се оказа местният магазин - човекът си мислел, че сме тръгнали на шопинг... Самият Смар Джбейл е малко селце, живописно кацнало на хълмове над Средиземно море, като отвсякъде се разкриват великолепни гледки към околността.

Изглед от един от хълмовете

В проекта, освен България и Ливан, участваха още Унгария, Англия, Испания, Босна, Черна гора, Мароко, Палестина, Йордания и Турция. Благодарение на най-разнообразни игри и други интересни занимания, тази шарена група успя да се сплоти за отрицателно време. Изключително щастлив съм, че имах възможността да опозная култури, не особено близки до българската и дори европейската, и да създам такива невероятни познанства, които най-вероятно ще доведат и до още по-интересни пътеписи в някой бъдещ момент. Още в първия ден в Смар Джбейл се сблъскахме и с прословутото близкоизточно гостоприемство. Разделени по групи, трябваше да обикаляме и разпитваме местните за различни неща. Произволен човек обаче реши не просто да ни каже къде е къщата на кмета (една от задачите), а направо да му се обади. Онзи не си беше у тях, затова нашият нов познат предложи компенсация - покани ни на чай в дома си, щели сме да видим колко му е красива градината, да се снимаме в нея. Е, какво да се прави - ходихме, снимахме се...

И тук даже си имат църква

Територията на днешен Ливан е едно от най-старите населени места в света, за което ще стане дума в следващите публикации. Резултатът е, че всяко градче/село/паланка си има поне една хилядолетна църква/замък/крепост. Смар Джбейл притежава всичко изброено, затова един ден, след заниманията по проекта, беше време за експедиция в стил Индиана Джоунс до замъка. Там горе хванахме и залеза - кръстоносците добре са си направили сметката, когато са строили замъци из Ливан. Всички са по морето, с уникална гледка. Небето се обагри във всички възможни оттенъци на оранжевото и червеното, усещането не може да се опише с думи. Отвсякъде в замъка лъха на история, с всяка крачка се връщаш стотици години назад...

Залез над цитаделата на Смар Джбейл

Гледка към селцето, разпръснато по хълмовете

Тази вечер за пръв път отидохме в местния бар. Противно на всички очаквания, даже и това малко селце разполагаше с първокласно заведение, което се помещаваше редом със ,,супермаркета". Собственикът беше невероятно горд да посрещне такава голяма международна компания и даже през следващите дни звъня да ни пита дали отново ще дойдем. Там бяхме почти всяка вечер, като през следващите вечери още с пристигането ни ни чакаха готови наргилета, запалена камина (при 25+ градуса навън), огромни тонколони, микрофони, дарбука (местен ударен музикален инструмент), веднъж даже и певец, въобще всичко, необходимо за запомнящ се купон. Музиката варираше между кръшни ориенталски ритми през революционни песни от времето на Арабската пролет, та чак до Queen. Пробвах два вида местна бира, които се оказаха доста сполучливи. Техният вариант на ракия - арак- нещо не ме грабна, но определено вдигна градуса на купона.

Бар/кафе Аби Наср

По улиците на нощен Смар Джбейл

Думите са излишни при тази красота

В следващата част ще прочетете какво е усещането да се разходиш из втория най-стар град в света, колко точно е добра ливанската кухня и как се сдобихме с частен плаж на Средиземно море.