Ливан - едно пътуване по време на революция, част 2

Описанието на никоя страна няма да е пълно без нейната кухня. Ливанските ястия са прочути в цял свят, всеки уважаващ себе си град разполага с поне един първокласен ливански ресторант. Късметът ни се усмихна и в кулинарно отношение, като за нашето хапване се грижеше местно семейство от Смар Джбейл, което всеки ден приготвяше промишлени количества вкусотии. Безброй видове салати, боб, леща, хумус, картофени пюрета, меса във всевъзможни форми и конфигурации (и много чесън!) бяха само част от нещата, които глезеха нашите небца в продължение на тази седмица. Тъй като там е лято около 80% от времето, всички плодове и зеленчуци бяха свежи и беше истинско удоволствие да се опитат. А какво да кажем за вездесъщия арабски хляб...

,,Скромен" обяд

Някъде по средата на седмицата до нас достигна новината, че премиерът е подал оставка, което беше едно от основните искания на протестиращите. Това значеше, че планираното за следващия ден посещение на Библос щеше да се състои. А за капак организаторите бяха подготвили специална изненада...

Каквото и да кажа за Библос, ще е малко. Може би най-известната атракция в Ливан, това е вторият най-стар жив град на планетата (по-стар дори от Пловдив). На екскурзоводката в замъка й отне доста време да изброи всички цивилизации, които са обитавали града през вековете - част от тях са асирийци, финикийци, вавилонци, гърци, римляни, араби, турци... Замъкът е забележително добре запазен, усещането е много истинско, особено катеренето по изсечените в каменните стени стъпала. От многобройните тераси се разкриват божествени гледки към морето и планината от едната и града от другата страна.

След замъка се въоръжих с няколко арабоговорящи другари и се впуснах в може би най-типичното от всички занимания в тази част на света - пазарлък на местния сук (арабски пазар). На пазара можеш да намериш всичко - от сувенири през шалове и чанти до подправки и бръснар. Въпреки пазарлъка, в Ливан никак не е евтино. Цените са горе-долу като в Гърция, което е необичайно за този регион. Усещането е несравнимо - отвсякъде мирише на разни храни и подправки, настойчиви продавачи подвикват на най-разнообразни езици. Туристи почти не се срещат, вероятно заради събитията от последните седмици. Купуваме сувенири, местни продукти, чай, и след последна обиколка е време да се отправим към автобуса, който ще ни заведе до изненадата, подготвена от организаторите.

Няма друго място като арабския сук

Подправки се продават под път и над път

Просто Библос

Тук за пореден път се сблъскахме с нещо много характерно за Ливан - няколко метра след края на красивата и поддържана част на града изникват постройки, по чиито фасади още личат следи от куршумите от опустошителната гражданска война в края на ХХ в. В този нестабилен регион мирът винаги виси на косъм, но хората някак успяват да съхранят неподправената си лъчезарност и оптимизъм. Именно ливанската гостоприемност беше в основата на нашата изненада - оказа се, че цялата група от 30+ души беше канена на гости у познат на Лама, нашата главна организаторка от ливанска страна. Къщата на човека беше в градчето Фадус, на брега на морето, и си имаше свой личен плаж, който бе добре дошъл след обедната жега. Там ни чакаше и чуден обяд от арабски хляб, печен с кайма и разни подправки, в комбинация със слънчеви домати и краставици. След хапването беше време да пробваме и това море, така че група юнаци смело се хвърли във водата. Странно чувство - да плуваш в топла вода (24 градуса) в началото на ноември...

Плажът на нашия домакин

Къщата, в която бяхме канени

Ето това наричам аз всекидневна

Следобедът неусетно се изниза, небето започна да почервенява и беше време за... наргиле. И тъй като бяхме в Ливан, не ние отиваме на наргиле, а то само идва при нас. Точно така - в Ливан е по-лесно да си поръчаш доставка на наргиле, отколкото на пица. Ненадейно на плажа цъфна нашата поръчка, за да направи завършека на този ден още по-запомнящ се. Залезът ставаше все по-красив и червен, а ние стояхме дълго след като слънцето се скри. Време беше да се връщаме в базата, където останахме само колкото да се преоблечем, преди да потеглим към нашето любимо (и единствено) заведение в центъра на селцето...

Залез над Средиземно море

Кафене в старинната част на Библос

С босненската група в Библос

В последната статия за пътуването ми до Ливан ще разкажа за посещението на осмото чудо на света, как в рамките на по-малко от час бяхме на плаж и на планина, както и за една по-добра версия на Монако. Приятно четене!