Ливан по време на криза

Няма да се впускам в много  информация за историята и географията на Ливан и подробности ,които всеки може да намери в други пътеписи или в информация в нета. Ще наблегна на впечатленията си от последната седмица. Времето в което все още бе сравнително спокойно в продължаващата икономическа и политическа криза,инфлацията и девалвацията на ливанската лира.
Началото на пролетта,месеца на Рамазана и надеждите ни,че по доброто предстои.

Ще започна с една мисъл и философия на Халил Джубран. Местния творец  ,мистик, философ лице на Ливанската култура по света. Роден в семейството на християни-маронити в Бшари в Северен Ливан над долината Кадиша и под склоновете на Планината Ливан. Починал в САЩ, като почитател на течението в исляма- суфизъм.

„До зората не можеш да стигнеш от другаде освен по пътя на ноща”

А нашия път ни чакаше.....

"Знанието” ми за Ливан беше от години назад. Мечтата ми беше да посетя Баалбек.

После се допълни с водопада Батаара. Моята спътница в това пътуване го допълни с езерата Qornayel или наречени на близкото селище Falougha-Khalouat и с „гръцкото” Анфе.

За 7-дни в които планувах от преди години включвах за моя план  Бейрут,Пещерата Джейта ,Библос,,Батрун и Бшари в Северен Ливан и Сайда и Тир в Южен Ливан.  Последните успях да разгледам сам ,така ни се стече програмата ,че аз бях с 2 дни повече. Разбира се към изброените места Балбек в комбинация с Анфе,което е по на север от Батрун по посока Триполи . 
За някои сигурно са много една седмица,за други ще е малко ,за мен беше достатъчно и се радвам ,че се получи.

Планиране: 19-27 март

Твърдо бях решил края на март до началото на април ,заради възможноста да видя водопада Батаара с вода и по умерените температури по крайбрежието.
Годините преди това се разколебавах заради задълбочаващата се криза,липсата на ток в някои части на деня, инфлацията или липсата на горива по бензиностанциите.
Но когато е писано...тогава.

Реших се! Планувах сам,но този път нямаше да бъда сам и го приех ,като избор на съдбата.В случая беше и по разумно и по изгодно финансово при преходи из страната и с нощувките ,с наета кола вместо да плащаш на кола с шофьор.

Обществен транспорт липсва.Не и в този вид в който го има в много други страни. 

Придвижване:
Полет на Егейските авиолинии. София-Атина-Бейрут . Имаше една малка уловка с риск,но всеки си преценя сам. Ако купиш билета София –Бейрут (през Атина) на една резервация ,бе 47 Евро по скъпо отколкото на две отделни резервации София-Атина и после Атина-Бейрут.
Между полетите имаше около 2,5- 3 часа в моята комбинация от дни  и в едната и другата посока.
Цената беше съизмерима с другия варинат от Истанбул с Пегасус еър ,но много по удобна за мен беше варианта  от София с егейците отколкото  пътя от Пловдив до летище Сабиха в алтернативата от  Турция с Пегасус.

В Ливан :Кола под наем и таксита. 

Намерих си агенция извън всички популярни сайтове и търсачки за коли под наем. Причината е ,че исках да я взема от офис близо до хотела ни в Бейрут,който беше в северен квартал близо до основния път за Северен Ливан. Условията,цената и местоположението ме убеди,че е по добре този вариант отколкото други. 
Идеята ни беше първия ден да бъде за Бейрут и да го изкараме с таксита.
От втория ден до 5я с колата извън Бейрут. Имах комуникация първо с мейл ,после по WhatsApp със служителка на  компанията ,месец преди пътуването.

Колата Икономичен вариант -Нисан Микра 2019г.автоматик. Никакви проблеми с колата по пътя.                          Цената беше 20$ на ден. Никакви допълнителни такси,застраховки и доплащания. В случай на щета и инцидент ти теглят 500$ от кредитната карта,но не ми я поискаха и не блокираха нищо. Това се случва само в случай на инцидент. Цена на горивото около 1$ за литър.

Може да плащаш в американски долари или в Ливански лири по курса за деня. 
Такситата са на пазарлък. Но по опита в Бейрут се движат около 1 $ на километър.Придвижванията от летището до Бейрут са друга цена. Предполагам ,че до централната част на града ще се спазарите за около 20-25$ ,но за по далче от Бейрут искат повече. В обратния вариант от улица Хамра до летището се придвижих за 10$.

В Южен Ливан цените са по ниски ,но предупреждавам,че транспорта е каубойски. Малките очукани бусчета с повече кит от ламарина по тях возят за 1,2 $ до Сайда(40 км) и още толкова до Тир(40 км).Но трябва да се съберат 8-10 пътника.Не се чака много. Ако имате повече късмет има и споделени таксита. За 4 души. С по малко кит по карсерията и по бързи. До Тир искаха по 5$ на човек.Пак се чака 4 души.

Ползвах и градски транспорт в Бейрут. Има схема с номера на автобусите ,но никакво разписание. Нито спирки обозначени. Знаех ,че в ‘нашия’ квартал вървеше автобус номер 2,който стигаше до Мар Елиас .От там е около 30 мин пеш ди Cola- транспортния ‘хъб’ за Южен Ливан. Цената на билета 60 000 LL.Автобуса не вдига повече от 20 км/ч.удобен е ако не бързаш и вратата му е почти постоянно отворена ,щото се качват и слизат постоянно. В съботния ден в 10:00 сутринта даже мина и контрольор!!!!

Разплащания и валута: Официално Ливанска лира/паунд. Неофициално Американски долар!

Реално.....и с двете. Имах някакви притеснения с чейнча и черния курс,но се изпариха още първия час. Официалния курс от 01.02.2023 г, е 15000 лири за 1$. Преди това беше 1500 към 1.
Някъде около края на януари 2023г,черния курс-уличния по който се случва всичко ,като търговия и услуги бе 40 000 към 1. След смяната на новия официален курс ,бясно се обезцени лирата всеки ден на сарафския. В деня на пристигането ни в понеделник на 20.03 сменихме на 112 000 за $
В сряда 23.03 пика беше 140 000. Имаше някакви протести и после изведнъж курса се върна за часове  на 108 000 и до заминаването ми на 27.03 беше толкова. Сега когато пиша е 107 000.
Курса (сарафския) може да го следите на lirarate.org.

Ежечасно. 
Бъдете сигурни ,че и всички други го следят и навсякъде бяха точни и коректни ,защото имаш опция да платиш както си искаш.

Или в лири или в долари.

В тоя ред на мисли,може да сметнеш и кое ти е по изгодно. Може да получиш ресто и както пожелаеш. Платил си в долари,искаш ресто в лири или обратното. Абсолютно свободно без да се притесняваш,че ще те излъжат.

По бензиностанциите и в супермаркетите,по пазарите ,дори магнитчета абсолютно навсякъде върви и двата начина на разплащане. 
Има и комични ситуации. Последния ден ядох шаурма(дюнер) с айрян за около 226 $.
Просто не са си сменили курса на касовия апарат. Той е бил 1500 към 1.

Но актуалната цена  за сандвича е около 2,5$ и за айряна 0.80 цента по сарафския курс и когато въведе примерно около 340 000 Лири за двете общо, касовата бележка излиза и в лири и $  по стария курс ,тези лири са 226$        

 Реално ти си платил около 3,3 $.

Ако дадеш 5$ ,може да ти върнат рестото в лири ,но може да ти върнат 1$ и остатъка в лири.А може да дадеш от себе си още някой лира и да ти върне две банкноти по 1$. Това е някаква особенност в този момент.

Човек свиква със ситуацията и манталитета на наследниците на финикийците при боравене с финикийските знаци.

Цени
За всекиго по нещо. Определено в момента е по евтина дестинация от когато и да е било. Само до преди 4 г,преди взрива на пристанището в Бейрут ,някъде четох ,че е 4-тата по скъпотия и стандарт страна в Арабския свят. Процъфтяващ туризъм и финансови услуги, банки ,казина ,търговия.... Днес всичко е минало и оцеляват тежко. Може би като при нас 1996/97. Местните плодове и зеленчуци бяха на несравними цени с нашите тук. 
 В Южен Ливан рядко имаше нещо по скъпо от 1 лев за килограм на сергиите по пазарите! Защото цените на банани,цитруси,домати,краствици се движеха между 30-50000 ,а това е под долар! Прясната риба в ресторантите беше двойно по скъпа за килограм от тази която видях по сергиите до лодките в Сайда.
В рибен ресторант ти показват видовете прясна риба. Всяка си има цена за килограм. Избираш си грамаж,може от няколко вида риба. Теглят ги пред теб и пържат,пекат и сервират.
Нормално ядене за двама в ресторант с разядки и основно ястия или прясна риба, бира ,лимонада или малък алкохол (арак) бе около 25-30 $. Може да намериш и по евтино и по скъпо. Гладен няма да останеш. В Бейрут е по скъпо ,също в Северен Ливан и по морските градове на север от Бейрут....но в Южен Ливан е по евтино всичко.
Алкохол какъвто си пожелаеш. Местна бира –Almaza. В ресторант от 1,8 до 2,5$ -330 мл стъкло. Но пих и кенче 500 мл.за 2$ .Araka ,тяхното узо/мастика/йени ракъ...от 2 до 4 $ за чаша(50 или 100гр.) Има и вина...Ливански,цени като нашите!

Разядките и салатите!Ако сте в Ливан,това е сигурно мястото където можеш да караш на разядки с хляб.
Цените са между 3-4,5$ за разядка-салата. Нямам фаворит,но като че ли най ми допаднаха тези с Патладжан – Мутабал или Баба Гануш. Лабне- цедено кисело мляко и зехтин,понякога и с черен пипер. Табуле и разновидностите на Хумус ,които със сигурност ще ви впечателят Вкусовете на Близкия Изток са познати от векове по нашите земи, много ястия от националната ни кухня са тръгнали от земите около Бейрут. По мои наблюдения е кухня подходяща за вегетарианци. За месоядните избора също е голям ,особенно за тези с афинитет към ориенталската кухня.

Програмата

1 ден - Бейрут .

Сутринта хванахме такси до центъра ,до Централната джамия или Martyrs Square. Там са Централната джамия на Бейрут и съседната катедрала Св.Георги –маронитски храм. Близо до тях е и Place de I’Etoile с часовниковата кула в квартал ,който е с красива европейска архитектура,но изоставен.
Там е и седалището на парламента на Ливан и в този ден района беше ограден и първоначално не ни допуснаха, но се завъртяхме откъм Катедралата и там охраната ни пусна свободно. В деня имаше заседание на парламента и може и затова е бил такъв достъпа,но е факт,че си намерихме начин или имахме късмет и стигнахме до площада.
После крайбрежната алея Corniche до Pigeon Rocks малко преди и за залеза и след залеза Зейтуни бей ,където е може би най модерната част на Бейрут с Марина със скъпи яхти. Друго интересно място е улица Hamra. Mоже би заради по лъскавите магазини и атмосфера на главна търговска улица с бутици и луксозни заведения,но мен ме впечатлиха няколкото графити на фасадите на високи жилищни сгради.
В Бейрут съжителстат порутени сгради и нови устремени към небето. С белези от гражданската война приключила през 1990г. и до тях съвременни офиси. Мюсюлмански храмове и Християнски един до друг и всякакъв хаос и безпорядък в застрояването и архитектурните хрумвания. Хубавото в този ден беше слънчевото време и нацъфтялите дървета около квартала около Place de I’Etoile.
СИМ карта така и не си взех.
В последствие не ми трябваше. WiFi то беше добро във всяко заведение и в местата за нощуване ,а навигацията за колата беше през телефоните ни и нямаше нужда от нет,защото си бяхме изтеглили офлайн картите на районите през които щяхме да минем.

2 ден – пещерата Jeita Groto и Бшари.

След ,като взехме колата поехме към пещерата Jeita Groto. Може би най посещаваната и известна забележителност в Ливан заедно с Балбек. Дължината на цялата пещерна система е 9км. През 1978г.е ползвана ,като склад за боеприпаси от Ливанските сили в гражданската война. Силно увредена и забранена за посещения поради опасност от срутвания. Реконструирана и отворена през 1995г,днес е перла на туристическата индустрия на Ливан. На около 20 км.от столицата. Включена в списък на новите 7те природни чудеса на света. Има два етажа,две нива. Долния е с езеро и лодки. Не се разрешава снимане и ти прибират телефона или апарат ,камера в шкафчета преди влизане.Освен ако не си много нахална ,немска баба туристка или не носиш два телефона...единия за парлама.
След пещерата тръгнахме към Бшари. Но по един път,който беше с гледки от планински склонове със сняг, накацали селища по склоновете и върхове потънали в бяло.Никакво движение. Малки горички от борове и кедри, безлюден път с потоци от топящия се сняг , селища в които не се мяркаха хора ,но със запазени и големи,красиви къщи. 
На ниво около 1400-1500 метра н.в.пролетта разцъфваше по дърветата,но към 1800-1900 метра снега беше ,като за ски. До толкова стигнахме ,но пътищата бяха изчистени от сняг.
В Бшари си беше зима. В почти късния следобед стигнахме и до гората „Кедрите на Бог” ,потънала в сняг. Над нея е най стария зимен ски курорт на Ливан – Кедрите.Вечер си бе бая студено. Града е разположен красиво над долината Кадиша,която е маронитско убежище на манастирите на християните в тази част на Ливан. Вечер си е за камина или кюмбе!!!

3 ден- Водопада Баатара – Библос( Джубейл)

По обратния път от вчерашния ден стигнахме преди обяд до този вълнуващ и красив водопад. Невероятен е когато има вода и в този ден беше в стихията си. С пад около 255 м., а края му се губи в бездна ,която е пещера и вероятно има и други разклонения,защото водата изчезва и не е ясно къде излиза.Много съм щастлив,че планирах това време и го видях в цялата му прелест.Снега беше на петна над него по склоновете и го захранваше с вода за да изглежда така величествено.
Малко по късно ,може би около час бяхме на морския бряг в Библос.
Това ме впечатли в Ливан. Терена е такъв,че може да смениш климатичните пояси и сезони в рамките на час. Сигурно не е пресилено,че може да караш ски до обед в горен Ливан и да си на морския бряг следобед!
Библос е част от прекрасното крайбрежие наситено с история и завладяно от туризма. Района около СукА ,археологическия комплекс с цитаделата и пристанището ,са забележителностите които ще ви накарат накрая да потърсите ресторант с прясна риба и да се почувствате ,като на Средиземноморския бряг.
Упътиха ни за един в който бяхме само двамата за вечерта ,а салона сигурно за 200 души. На морския бряг,на около 2 км.от центъра на Библос. Ама с прясна риба и препоръки от хора на които се доверихме и не съжаляваме.

4 ден – Анфе и Батрун

Благодарение на спътницата ми и мой навигатор в пътуването ....Анфе стана част от програмата ни и съм много доволен,че го включихме.
 Наричат северната му част Tahet El Rih ,ливанското Санторини. Или може би Миконос.

Находчивоста на местните го беше превърнало в доста фотогенично място в синьо и бяло ,което се пробужда за новия си живот през лятото. Липсваха чадърите и може би саксии с цветя...но пък вероятно е лудница от посетители ,който искат да запечатат всеки миг на това прекрасно място. Та и това си имаше предимство,че сме извън сезона. Имаше си заведение ,което правеше лимонада и кафе ,а на съседната маса невъзмутимо някъде в 12 на обед трима мъже на около 60г,си бяха поръчали  бутилка Джони! За да е контраста пълен....над ресторантите са християнските гробници на селището и за да стигнеш до някой заведение,минаваш през тях! Контрасти!!!
Преди тази част на Анфе минахме през манастира Deir Saydet el Natour ,който води началото си от времето ,когато сме приели християнството в България,като официална религия. Гръцки православен женски манастир ,но подчинен на Антиохийската патриаршия със седаалище в Ливан.
От него и около него са едни солници –Malek Salinas ,които може би в бъдеще ще са притегателно място за фотографи и любители на красиви морски залези отразяващи се във ‘водни огледала’!
След Анфе ,стигнахме до Батрун.
Батрун има прекрасен стар град. На някои места така добре реставриран и подреден с малки площадчета ,че прилича на южно европейско градче.
На площадчето Oul Lady of the Square Church ,италиански канцонети буквално те пренасят в други времена и място. А снимките до всяка възстановена къща показват как са изглеждали след Гражданската война и днес! Похвално е това възстановяване.
В Батрун другата известност е на Финикийския вал. Стена изградена от финикийците ,която е била пред укрепения град и е стигала до порта. 

5 ден Баалбек и езерата над Falougha

Връщайки се в Бейрут вечерта на 23 март ,се настанихме в същия хотел в който бяхме и първите 2 нощувки. За нас той беше удобна точка към Баалбек .а аз смятах ,че е по добрия вариант за сутринта без да минавам през Бейрут и „Сирийската” магистрала. Пътя стръмно се изкачваше към Захле и в най високата част влезнахме в зоната на проверки към долината Бекаа( Жълтата зона).На  Първото КПП ми поискаха паспорта и ни пусна бързо. После сме минавали бавно покрай постовете без да ни спира никой. 
Баалбек ме остави без думи. Не само заради това ,което е видимо...А заради това,което е основата под него. Това,което е като архитектура може да се види и в Джераш в Йордания или в по малка степен в Тунис и Алжир, в Италия,но основата върху която е поставен този комплекс е извънземната част. 
Все още няма обяснение как и кой е построил онова ,което някога е била площадка с каменни блокове по около 300 тона. А трите най големи камъка ‘трилитоните” достигат до 800 тона с фуги между тях ,които не може да пъхнеш и лист хартия. Иначе през 27г.пр.н.е Римския император Август решил да построи най –великия,могъщ и величествен храм на Юпитер. С колони високи по 22 метра(оцелели са 6) в Коринтски стил,който незнайно защо е разрушен,но съседния на Бакхус е прекрасно запазен ,като илюстрация ,какъв е бил мащаба на този на Юпитер. Има факти,че останките от храма са били разпръснати на 5 км.от мястото му .
Дали е взрив или директно попадение върху някой дръзнал да построи нещо чуждо върху онова,което принадлежи на Бог Ваал...идващ от звездите!?
Последното което поразява се намира на 1 км.от Комплекса....в Уж кариерите на Баалбек. Най големия обработен камък в света.Камъка на бременната жена. Тежащ около 1500 тона. Приготвен ,но не стигнал до площадката където са ‘трилитоните”
След Баалбек и една скромна почивка за нещо сладичко (което за мен си беше жив обяд) ,поехме към езерата над селището Falougha.
Маркирани,като Qornayel Lakes,навигацията лесно ни закара почти до тях. Една къса отсечка от главния път към Бейрут стига на около 200 метра до езерата и по черен път стигаш до бреговете на първото. Красотата им се крие в погледа ‘отгоре”. Може би естествени гьолове хората в района са повдигнали отичащата им страна ,за да увеличат обема им,да събират повече вода и да се ползва за напояване на овошките им. Погледнати от надвисналите над тях скални върхове е вдъхновение за всеки обичащ природата. Дори с намесата на човека,красотата е пълна. Особенно ако имаш късмет и за прекрасен залез! Уви....можем да планираме маршрута си,но не и времето,което ще се случи в този ден.

6 ден. Тир( Сур) и Сидон(Сайда )

Връщайки се вечерта в Бейрут, трябваше да върна колата на другия ден ,а в часовете след полунощ трябваше да си оставя компанията на летището.
Минах Бейрут от край до край два пъти ,но в часове в които нямаше трафик и по скоро бе удоволствие отколкото притеснение. Ама си имах малко.Не заради мен,а заради това около мен.
Ливанците наистина шофират както си решат или са си наумили. Няма знаци за предимство или някакви правила в кръгово,дясностоящ. В първите дни се нагледах на безумни маневри и правила ,но щеш не щеш ,попиваш и въртиш геврека ,като тях.
Често се случваше по главен път с две платна и аварийно...в аварийната лента някой да пердаши срещу движението,а след някой километър,друг да върви на заден ход.
Любими номера са им да те минават мощно от ляво на два пръста от колата и от дясно някой да го гони и пак така да ти минава на една боя! 
Или пък да ти се лепне на бронята на 1 метър по надолнище с около 80км/ч. Дистанция никаква. И все бързат!  Не знам дали се свиква,но са търпеливи и пускат. Имат си свои правила и не бих казал,че шофирането в Ливан е нещо много страшно,но има ситуации в които трудно се свиква ( и трябва да се заредите с непукизъм и търпение.
Затова реших,че остана ли сам ,ще я карам без кола.
Което си е пак преживяване,но съм имал и по впечатлителни пътувания със споделен транспорт.
Рано ,рано спрямо графика ми стигнах Тир. Таксито ме стовари на риболовното пристанище. С таксито имах късмет,защото не дочаках да се съберем 4-ма. Просто много багаж от стока в чували от детски дрехи за един магазин в Сайда, му покриха по 5$ за липсващите 3ма и реши да тръгне веднага. И аз бях доволен,защото 80-те км.ги взе за около час.
Южен Ливан е друг Ливан....
А Тир е все едно военна зона ,ако гледаш по улиците коли на ООН,на Ливанската армия. Пазят града и някой квартали,защото там са и клетките на Хизбулах ,които гонят израелците преди около 20г. и все още има конфликти от двете страни,а 2000 миротворци едва ли могат да опазят мира само с наблюдения.
За историята Обсадата на Тир от Александър Македонски сигурно е сред най великите битки. Сегашния полуостров е бил остров. След 7 месечна обсада и с тактика от към брега да се стигне до острова със строеж чрез дърветата и пръста ,камъни от постройките на града на сушата... войниците на Алекандър Велики трупат и  стигат като мост до острова на обсадените финикийци. От по близо разстояние стенобойните им съоръжения поразяват стените и след първия пробив нахлуват яростно в убежището на финикийците.
Тир е най големия и важен град държава на  Финикия. Високите му стени са били около 60м.високи от към сушата. По време на обсадата е бил с население от 40 000 души.
Загиват над 8000 защитници на Тир...от страна на Ал.Велики,само 400. 

Днес тази част на острова е полуостров на който е разположена старата част на Сур и Археологическия комплекс под ЮНЕСКО с множество колонади и сгради около т.н. Египетски порт ( Тир е имал две пристанища). 
По интересното за мен беше на около 2-3 км.по на Изток ,към квартала El- Buss ,където е Хиподрума на Тир и Триумфалната Арка,както и двата некропола на града от римския период. Хиподрума е бил с капацитет от 30000 души и е най големия строен в Римската империя и не от тухли ,а от камък. Има фрагменти запазени от трибуните му и виадукта който е доставял вода и стига до Арката.

Следобяд стигнах с малко бусче за 1 $ до Сидон(Сайда) . На около 40 км.от Тир и още толкова до Бейрут. Щеше ми се да отседна като за последна нощ тук вместо в Бейрут и успях да намеря стая в стар хотел в сърцето на СукА. Буквално над стария Хамам –Al Jadeed. Подробност беше ,че тока спря към 22:00 и не дойде преди 9 сутринта. А час след залез и самия Сук „умря” . БУквално за половин час след залеза дюкяните се затвориха и всичко стана мистично,тъмно и чак зловещо. Приказката от 1001 нощ се превърна в призрачни лабиринти ,по които се разхождаха котки и моята сянка. 
Сука на Сайда е забележителен! Няма друг такъв в Ливан!Уникален и натурален. Тук там реставриран и подобрен. Има толкова тясни улици,че не могат да се разминат двама души. По обед в едната врата е църква със служба и песнопения ,а на метри се чува мюезина на обедната молитва на мюсюлманите. И малко по нататък ,виковете на търговците предлагащи стоката си.
Приказка на живо. За тези които обичат такива места. За други ще е мизерия...
Реших,че този ден е отминал и хубаво,че се прибрах навреме ,взех си душ и заспах рано. Не легнах гладен ,защото си взех пресни малки кадаифи с шам фастък от една сергия дето затваряше и почти ми ги подари,а домашната лимонада до него ме изпълни със спокойствие  ,че няма да заспивам с гладен стомах!

7 ден .Сайда и малко Бейрут по пътя към летището.

Този ми беше последния ден в Ливан. Оставих го за Сайда и улица Хамра в Бейрут в късния следобед. 
Правителството беше подготвило изненада. Премиера отложил смяна на времето .
Уж към 9 сутринта...а то бе все още 8 по тяхното време в неделния ден,в месеца на Рамазана, всичко все още беше заспало и пусто по улиците около СукА. След полунощ на няколко пъти се събуждах от песните на мюезина,но не успя да ме разбуди.Някъде към 4;30 -5:00 усетих движение за сутрешната молитва и сигурно след това правоверните са се покрили да поспят още малко. Ток нямаше ,стегнах багажа и го оставих ,а аз тръгнах на сутрешна разходка . 
Пак котки и сенки...само,че този път от слънце. Напичаше и беше топло. Стигнах до морето и морската крепост на Сидон,беше отворена(учудващо) ,а после блях по сергиите с риба извадена току що от морето. Някъде към 10;30-11 вече се отваряха дюкяните и се нареждаха сергиите. Народа тръгваше да пазарува. Криза не криза...трябва да се яде. Миризми от всякъде. На подправки,на прясно изпечени сладки вкусотии ,на ориенталски парфюми и на прясно месо. Където и да се завъртиш ,все те лъхва по нещо. Лъхнах и аз един лек обяд,който всъщност бе закуска,защото ресторанта срещу морската крепост бе отворен ,но ме изгледаха многозначително...готвача идва към 18:00 ,а все още е много рано и има само неща за закуска. 
Достатъчно ми беше и следващото място беше наблизо – Dabane Palace .Прекрасно реставрирана и обзаведена къща на фамилията Дебане в която може да видиш бита и вкуса на богатия търговец от Сайда от преди 300г.

И накрая Хамама–Al Jadeed. 

Символичния край на това ми пътуване бе сред картините на Tom Young ,проникващата светлина от отдушниците и прозорците на старата баня, ромулът на водата и фантастичната музика на Fairuz.

Пуснете си нейното изпълнение ”Le Beirut” ,когато четете написаното ,така ще усетите по добре Ливан и  казаното от Халил Джубран –  "Когато достигнеш до предела на това ,което трябва да знаеш ,ще бъдеш в началото на онова,което трябва да чувстваш!”