Първи ден - Крайбрежен Бейрут и АУБ
Още по време на полетa за Бейрут от Аман разбрахме, че отиваме в една по-особена страна. Изпълняваше се от ливанските Middle East Airlines, пътувахме с удобен самолет с индивидуални монитори и развлекателна програма, включително проследяване на маршрута в реално време.
Оказа се, че вместо да минаваме директно над палестинските територии и Израел, заобиколяме през Сирия. Сирия, в която все още цареше война и въздушните нападения на Алепо бяха водеща тема по новинарските емисии. Побиха ме тръпки! А видимостта бе много добра. С ужас гледах сирийската територия под нас. Никога не бях била толкова близо до военни събития.
Все пак бяха избрали маршрута така, че летяхме в по голямата част от времето над пустинни територии, минахме по средата между Дамаск и Хомс, избягвайки да летим директно над тези два важни сирийски града.
Сирия от високо:
Бейрут и Средиземно море ни посрещнаха със слънчево време и тюркоазен цвят на водата:
Още от високо ни направиха впечатление високите сгради. Следващите дни щяхме да се убедим, че жилищните сгради в Бейрут са много високи. Тъй като градът е политически, икономически, търговски, медиен, културен, образователен, медико и т.н. център, всички искат да живеят там, а мястото е ограничено. Положението става още по-сложно и заради бежанската криза от войната в съседна Сирия.
На летището загубихме близо час на опашката за гранична проверка. Летището ни се стори малко, не особено чисто, а организацията доста хаотична и неефеткивна. За български граждани визата е безплатна и се получава директно при влизане в страната, като само предварително се попълва анкетна карта (беше ни дадена още по време на полета).
Излизайки от летището усетихме веднага влажния горещ въздух. Въпреки, че пристигнахме в първия ден на октомври, времето бе много топло и задушно. Взехме такси до хотела ни в квартала Ал Хамра. В зависимост от трафика пътуването може да отнеме от 15 до 60 минути. Имахме късмет и стигнахме за по-малко то 30 минути. По време на целия ни престой такситата работеха без апарати, а цената на пътуването се уговаряше преди самото пътуване. Отседнахме в хотел Standard II ( едностаен апартамент) и останахме доволни, бе чист, с бърз интернет, удобни легла, малка кухня с неща от първа необходимост, а локацията му бе идеална за нашите изисквания - близо до много заведения, магазини, пекарни, но същевременно тихо през нощта.
Първия следобед в Бейрут прекарахме в разглеждане на кампуса на един от най-престижните университет в Близкия Изток, Американския университет в Бейрут, който тази година чества 160 години от основаването си.
Един малък оазис насред бурния и шумен Бейрут, който е останал опазен както по време на гражданската война (1975-1991 година) , така и по време на последната война с Израел през 2006 година.
След АУБ продължихме с разходка по крайбрежния булевард “Корниш“ в посока старото пристанище и централната част. Разхождахем се се с наш познат, който учи в АУБ и според неговите думи, Корниш е изгубил от блясъка си и богатите ливанци избягват да се разхождат по него. Голяма част от хората, наслаждаващи се на разходка по средиземноморския бряг на тази улица са или туристи, или сирийски бежанци.
На нас ни направи впечатление един възрастен господин, облечен с костюм, пушеш наргиле насред скалите и слушащ арабската музикална легенда от 70-те Ум Кутум. Заговорихме се, че вероятно той е от тези араби, които не приемат арабската действителност днес, с носталгия си спомнят за живота през 70-те и дори пътуват назад във времето. Точно така изглеждаше този мъж там, сякаш машина на времето го бе довела по погрешка при нас.
С бавна крачка стигнахме и до мястото, на което бившият министър-председател на Ливан Рафик Харири е бил убит през 2005 година.
Бейрут е град на контрастите. Това става явно и като стигнахме пристанището, от където се открива гледка към новите лъскави сгради и сгушения между тях призрак от гражданската война - останалото от хотела Holiday Inn, по който още се виждат следите от множество изстрели и военни действия (високата сграда вляво от хотел Phoenicia). Holiday Inn и съседният Phoenicia Inter-Continental са били част от т.нар. Битка за хотелите. И за двете воюващи страни е било от символично значение да притежават контрол над хотела. В битката за него умират 1000 души, повечето, от които са били хвърлени от самия му покрив.
Завършихме деня в традиционния ливански ресторант Assaha Village, който има приятна автентична атмосфера и добра кухня.
Ден втори - село Дейр ал Камар, дворецът Беитедин и природния резерват Барук
Втория и третия ден от престоя ни в Ливан бяхме решили да отделим на забележителности извън столицата Бейрут. Благодарение да препоръка във форума, намерихме местна компания, която организира частни турове http://lebanontours.weebly.com. В събота след като пристигнахме в Бейрут им се обадихме и в неделя 5 минути преди уреченето време колата им вече ни чакаше пред хотела ни.
Бяхме 5 възрастни и едно бебе. Колата бе чиста и удобна, шофьорът говореше добър английски, бе много любезен и отзивчив към всяка наша молба или желание.
Бяхме избрали да посетим бивашата резиденция на управниците в планините на юг от Бейрут, Дейр ал Камар, двореца Беитедин и природния резерват с кедрови дървета Барук.
Дейр ал Камар се намира на 30-ина километра от Бейрут, но се пътува през оживени улици, така че пътуването отнема близо час. Минахме през южната част на Бейрут, в която живеят предимно шиите, привърженици на Хизбула. Това бе видно и от големите знамена с надписи, подкрепящи Хизбула или с типично шиитски послания, веещи се от повечето къщи. Самите къщи бяха стари, бедни и в доста лошо състояние, стандартът на живота в квартала е определено много нисък. Дейр ал Камар бе пълна противположност на този шийтски квартал - чисто, накипрени с цветя и дървета градни, старинни, но добре запазени и поддържани къщи, джамия от османско време, маронитски църкви, голям сук.
Дейр ал Камар е била важно и оживено селище в периода 16-18 век, в което е било резиденцията на тогавашните управници, както и център на търговия. Днес то е по-скоро оазис на спокойствието, чистия въздух и хубавите гледки. В него живеят предимно християни маронити, не случайно една от основните забележителност е църквата Saydet el Talle, в превод на английски Our lady of the hill, която е построено още през 15-ти век.
Тъй като посетихме селото през неделя, успяхме да присъстваме, макар и за кратко, на неделната служба, водена на арабски език.
В центъра на селото се намира и добре запазена османска джамия на Фахредин Първи, построена през 1493 година.
В площада до нея в миналот е имало голям и оживен сук, а днес магазини на сувенири, дрехи и всякакви стоки от бита. В миналото в селището са живеели представители на трите монотеични религии. Свидетелство за това е и синагогата, намираща се в горния край на селото, но днес използвана като дом на Френски културен център.
За миналото на селото ни разказа местен гид, жител на селото, който след това любезно ни покани в дома си, на чаша кафе и сок от розова вода. Домът му всъщност някога е бил църква, така че вътре се носеше аромат на тамян, а високите тавани правеха престоя ни приятно хладен.
Заговирхме се за живота в селото, за миналото и по-специално нахлуването на израелски танкове и окупация, за поимъка на местните. Домакинът и семейството му произвеждат различни сладка, консерви, напитки, ядки, подправки, които гордо показват на гостуващите туристи. Почуствахме се толкова уютно и приятно, че решихме сами да купим нещичко, ей така от любезност, без да има нужда домакините да ни приканват.
Следващата ни спирка бе разположения само на 5 км разстояние дворец Бейтедин. За пръв път чувах за него, нямах никаква предварителна подготовка и може би за това той много ме впечатли - много орнаменти, красива архитектура, впечатляващо обзавеждане от 19-и век и всичко това лесно и приятно за разглеждане, поради липсата на големи тълпи с туристи, както е например в Андалусуя или Истанбул.
Последната спирка за деня ни бе природния резерват с кедрови дървета в областа Барук. Там има възможност за обиколки по различни маршрути, ние обаче не успяхме да намерим нужната маркировка, а и нямахме време за големи обиколки, за това само се разходихме, подишахме чист въздух, охладихме се и решихме да се връщаме обратно в Бейрут.
Шофьорът ни препоръча ресторант с красива гледка и вкусна ливанска храна, който се намираше по пътя и от който останахме много довлни. Мисля, че се казваше The Old Rock.
Прибрахме се в хотела към 19 часа, изморени, но и доволни от видяното.
Ден трети - Библос, Хариса и Скалата на гълъбите
Третия ден бяхме запазили тур с вече споменатата компания до Хариса и Библос. И този път колата ни чакаше 5 минути преди уреченето време пред хотела. Отбелязвам това в пътеписа, защото точността не е типична арабска черта.
Този път пътувахме в посока север, минавайки през улици с лъскави магазини и заведения, както и огромни молове. Библос се намира само на 30-ина км разстояние, но заради натоварения трафик пътуването отнема около час.
Библос, който в арабския свят е известен с името Джбейл, е един от най-старите непрекъснато обитаеми градове в света и паметник на Юнеско днес.
Определено заслужава да му се отдели поне половин дем - разходка покрай пристанището и в стария град, купуване на сувенири или просто пийване на разхлаждаща напитка от стария сук, разглеждане на множеството останки от миналото (построенния от кръстносците замък, останките от финикийското селище и храмове) или старата джамия до замъка.
Нашият тур включваше и местен гид, който с чувство за хумор и голяма доза гордост ни разказа за историята на града. Ето няколко снимки от видяното, докато бяхме с него в замъка на кръстносците:
След това се разходихме из стария град и пазара:
Това е старата джамия, а пред нея нашият гид (мъжът с шапката) играе табла със свой приятел, чакайки може би следващата група туристи.
След толкова обикаляне и разглеждане бе време да заредим батериите, тоест напълним стомасите с ливански вкуснотии. Отбихме се в една пекарница и хапнахме вкусни тестени закуски със заатър и сирене в компанията на шофьора.
Следващата спирка бе хълма Хариса, намиращ се на 25 км от Бейрут и на 600 м.надморска височина. До върха му се стига най-лесно и приятно с кабинков лифт, гледките от които правят посещението силно препоръчително. На върха на хъллма се намира известната статуя на Дева Мария, църква и базилика, като е възможно да се качите на статуята, от която се открива възможно най-хубава гледка към Средиземно море и залива на Джуние.
В ранния следобед вече бяхме обратно в хотела. Следобедът прекарахме в разглеждане на уличките около хотела в Ал Хамра като малко преди да залезе слънцето с такси отидохме до Скалата на гълъбите, за да изпратим там слънцето. Гледката бе красива.
Ден четвърти - Бейрут
Последния ден имахме на разположение само сутринта преди полета в ранния следобед. За това програмата ни бе доста лежерна - кафе и закуска в Ал Хамра и след това разходка пеш до центъра и разглеждане на каквото попаднем по пътя.
Пихме кафе в едно много приятно кафе на 300 метра от хотела ни - Cafe Younes.
След това с бавна стъпка се разходихме из оживените улици на Бейрут. По пътя видяхме отново сгради, носещи още следите на войната по себе си. Но новото строителство преобладаваше. Всъщност центърът на Бейрут е бил напълно разрушен по време на Гражданската война, докато тогавашния министър-председател Рафик Харири не се заема през 90-те със задачата да построи наново разрушеното и върне блясъка на Бейрут. Днес в центъра доминират скъпи маркови магазини, чисти улици, поддържани зелени градини, лъскави сгради. Чувството е, че се разхождаш в Париж, а не в Близкия изток.
Това успяхме да видим от Ливан за тези четири непълни дни. Има още доста, но програмата ни бе по-лежерна заради шест месечното бебе, пътуващо с нас. Аз лично не успх да видя нищо от нощен Бейрут, а в Близкия Изток животът започва да кипи именно през късните вечерни часове.
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега