йордания

Магията Йордания

Идеята

Преди 6-7 години на гости ни беше другар по пътешествия. Тъкмо се беше върнал от пътуване в Йордания, Сирия и Ливан, и се бяхме събрали да сподели впечатленията си. Не помня нито дума от онази безкрайна нощ на удивителни разкази. Една единствена снимка остана запечатана в съзнанието ми като печат в паспорт – Съкровищницата в Петра. Стори ми се така мистична и величествена, че беше повече от сигурно – трябва да я видя с очите си.

Минаха години от тогава, извървяхме дълги пътища, а идеята за Петра сякаш остана встрани. Докато една случайно видяна снимка отново запали искрата. Бяхме проспали евтините билети, но все пак имаше билети. Имаше и мечта. А мечтите трябва да се преследват (пък било то и върху магаре) 😉 

И ето ни след 1 час с билети и купища материал за четене във форума. Тук искам да направя уговорката, че разказът ми няма претенции за изчерпателност - повечето хора тук са направили програма максимум за същото време, докато ние... Признавам си, че изчетох всичко по 3 пъти. Бях по-подготвена, отколкото за всяко друго пътуване и...  пристигайки в Йордания, реших да забравя всичко. Да, не исках да зная къде водата е по-евтина, коя пътека в Петра до къде води или къде има бензиностанция. Исках да забравя всичко, да изчистя съзнанието си, да не бързам да „отметна“ възможно повече обекти. А просто да се потопя в магията и да я изживея осъзнато и лично, да я оставя просто да се случи.

Преди да ме обземе този романтизъм, прагматизмът в мен бе организирал кола под наем и настаняване – добри основи и все пак даващи ни свобода и цялото време на света да бъдем тук и сега (в реалния свят това време се равняваше на 4 дни де).

Подготовката

*Кола под наем

Наехме автомобил от AVIS (бяха най-изгодни към момента). За 4 дни цената беше 220лв., като добавихме и външна застраховка от Worldwide Travel Insurance за 30лв. Плащането стана на място, не ни блокираха депозит и не ни вербуваха за застраховки. Ако някой си представя на летището гише на фирмата за коли под наем или официалности, да забрави. Излизайки от летището, се озоваваш на открит паркинг, където са и колите под наем. „На коляно“ или „на капак“ се попълват документите, снимат кредитната карта и следва изобразително изкуство. Светим в тъмното с телефоните и оглеждаме, а на една дребна скица на автомобила, агентът „рисува“ със завидна вещина наличните белези от предишни ползватели. Като дизайнер нямаше как да не оценя сюреализмът на това творение. Най-общо казано – една голяма драсканица, от която нищо не става ясно, но така е – великите творци винаги остават неразбрани 😉

*Хотел

Към подобни дестинации човек не бива да тръгва с големи очаквания. А най-добре – с никакви очаквания изобщо. От изчетеното за хотелите останах с впечатление, че техните 5 звезди далеч не са европейските 5. Но пък компенсират със звездите, на небето, във Wadi Rum 🤩

Цените също са завишени, особено съотнесени с качеството и чистотата. Затова решихме да се спрем на AirBnb за 3-дневен престой в Петра, който да ползваме като отправна точка за трипчета наоколо. Запазихме това място. За 4 човека, за 3 нощувки, цената беше 650лв.

В деня преди заминаването ни, погледнахме мястото на стрийт вю и много се смяхме. Отвън изглежда така – този "павильон" зад колата ни 🙂

Изобщо не ни смути, че ще нощуваме в нещо като магазин за зеленчуци – какво пък, кога иначе ще ти се случи. Е, мястото реално се оказа зад „павильона“ – модерно, чисто, чак луксозно (може и заради занижените очаквания така да ни се стори, но практически нямаше какво повече да се желае). Определено извадихме късмет в това отношение.

*Валута

Валутата в Йордания е йордански динари. Към момента на заминаването ни курсът беше 1 JOD = 2.54лв. Обменихме пари в известно на форума чейндж бюро на бул. Витоша. Готиното е, че ако ти останат средства, ти ги изкупуват на покупната цена в рамките на месец срещу касовата бележка. Така не се налага да смяташ предварително с калкулаторна точност колко точно ще изхарчиш и да хвърляш боб кога ще ти се допие кафе и колко пъти.

*Виза

При кацане и излитане в Акаба, визата е безплатна. Представлява един печат в паспорта, отвоюван единствено с чакане на опашка след кацането.

*Нощувка и тур в пустинята

Водещо при избора на камп бяха условията. Скитали сме из пустините – и в Сахара, и в Иран (Дубай не го броя) – наистина сами и разчитащи единствено на себе си, без ясна посока, закъсвали сме, губили сме се, без да срещнем и паяк по няколко дни. Струва ми се лицемерно да се заблуждавам (говоря единствено за себе си), че ако отида в камп без баня, ще съм по-близо до природата. Истината е, че мястото е комерсиализирано в голямата си част. В което, разбира се, няма нищо лошо и съм сигурна, че ако човек търси усамотение и сливане с природата, може да го постигне. Но нашата цел в случая  бяха приемливи удобства за едно конфортно за духа и тялото преживяване.

Спряхме се на Hasan Camp и уговорихме тур с Али от “Wadi Rum the second time”. Разбрахме се за комплексна цена от 60 JOD/човек. Не сме се пазарили, съфорумци докладваха и за по-ниски цени, явно са постижими. Цената включваше 8 часов тур в пустинята с обяд, както нощувка, вечеря и закуска в кампа, стая с климатик и собствена баня.

*Дрехи/Багаж

Преди да заминем бях силно объркана какви температури да очаквам в Йордания. Пътуваме от 20-ти до 24-ти февруари, сравнително към края на зимния сезон. Очакваните максимални дневни темпаратури за Петра са около 10 градуса, за Акаба 25 градуса. Никъде не открих и еднозначен отговор подходящо ли е това време на годината за плаж. От дистанцията на времето, бих казала, че най-правилният подход са пластове дрехи. Тениска, пуловерче, жилетка, яке, шал – и обличаш и събличаш според ситуацията. В Петра на сянка си е направо студено и е за зимно яке, на слънце – и за тениска става (особено пък ако точно си си изкарал душата да изпълзиш до Манастира) 😉

Та така, в последния момент извадих от багажа летните сандали, метнах на рамо зимното яке и не сбърках. За Петра бих препоръчала планинарски обувки или поне удобни маратонки – ходенето е натоварващо и не бих си го представила по джапанки например.

Мъжът ми, седмица след завръщането ни, все още дефилира с бели отпечатъци от слънчеви очила. Tа, носете си и слънцезащитен крем ако не искате да се сливате накрая цветово с червения пясък на Wadi Rum 😉

Пътуването

*Ден 0 (20.02.2019)

Полетът до Йордания е около 3 часа и пристигаме с 20 минути по-рано от предвиденото. Взимането на колата под наем минава бързо и лесно. Отправяме се директно към Петра. Пътят по тъмно не бих определила като труден или опасен – отне ни около 2 часа да се предвижим до Петра. Всъщност „най-опасното“ нещо бяха полегналите полицаи, с които са осеяни пътищата им. Та докато им свикнем, че са навсякъде, главите ни доста често срещаха тавана на колата 🙃

Настанихме се успешно и се впуснахме в търсене на място за хапване. Заявката за вкусна кухня беше силна още от първата вечер – шавармата им (или иначе казано дюнер в чиния) – чудесна, хумусът – най-хубавият, който сме хапвали някъде. Супата от леща - фантазия. Обещаващо начало.

*Ден 1 (21.02.2019)

Денят стартира по първи петли. Буквално петел ни събужда. Поглеждам от спалнята – утрото е слънчево и позитивно, в унисон с нагласата ни да си счупим краката в Петра 😉

В 7.30ч. вече сме на входа за Петра. Има безплатен паркинг, където да оставим колата. Взимаме набързо билети (входът е 50 JOD/човек за 1 ден) – вече има единични ентусиасти като нас и групови китайски такива с по 4 селфи стика - за всеки крайник, но като цяло – спокойно и непренаселено. Забиваме по 1 еспресо за отскок (не знаем вътре дали и кога ще намерим) и се хвърляме в „боя“ 🙂

Сик-ът ни поглъща жадно като пустиня първи капчици дъжд. Вече сме впечатлени, а уж е рано за това.

Вървим като притеглени от магнит и попиваме от очарованието на момента. Унесът ни е прекъсван единствено, за да спасим „кожите“ от прелитащите колесници с бедуини, транспортиращи туристи. Но дори в това може да се открие очарование и принос към духа на мястото (макар и с повече въображение). След около 20-30 минути, очите ни срещат онази магическа гледка, изникваща като мираж сред скалите. Съкровищницата в Петра. Да, Петра. Петра е чудо. Едно от новите 7 ако трябва да сме обстоятелствени. И има защо. Петра е гигант, човек също може да бъде гигант, макар и в мечтите си... Ето я и вселенската среща с гигантски отенък.

Вълшебен е моментът, когато човек застава очи в очи с мечтата си. Времето спира, всичко се завърта и минава вечност или пък просто секунда – какво значение има времето. Побираме магията в очите си – най-значимият „фотоапарат“. Чак тогава идва ред и на онзи физическия такъв.

От ляво има „офроуд“ пътека, по която може да се изкачиш с гид до вю пойнта към Съкровищницата (за което местните изискват и допълнително заплащане). Ние решаваме да продължим по обиколния път и дадем време на съзнанията ни да възприемат величието наоколо – не бързаме, не бързаме да сменим картината със следваща. А и попътно се сдобивам с кърпа за глава – спазаряваме я за 5 JOD, но пък била специална и ръчно бродирана. За ръчно бродирана – не зная, но да – специална е, за мен. Изкачването към върха ни отнема около 2 часа – пътят не е лесен, но има пътища, които си заслужават всяка крачка. И всяка крачка се отплаща богато с картини.

На върха ни очаква малка шатричка – нужно е да консумираш нещо, за да се насладиш на гледката. Чудя се защо изобщо има такова условие – кой не би изпил един чай или фреш от нар на върха на безкрайността.

Потапяме се в усещането и оставаме вгледани в чудото цяла вечност или пък може би час.

Когато утоляваме жаждата на очите си най-сетне, потегляме по обратния път. Слизането е по-лесно, когато си презаредил душата си.

Макар че храната за душата измества нуждата от храна за тялото, решаваме да спрем за обяд. Не търсим и не избираме – сядаме в първото ресторантче, което се изправя пред очите ни. За 10 JOD/човек хапваме „на корем“ от „шведска маса“.

Но не сме гладни за тази храна, а за онази другата и бързаме да продължим. Тук ще спомена, че почти навсякъде в Петра има wifi и ако човек реши да ресърчне за ресторант или за маршрути – има тази възможност. Аз се бях подготвила с приложенията „Petra“, “Visit Petra” и „Go Petra“. Не отворих нито едно от тях. Не си пуснах интернета.

Отправяме се към Манастира – следващото по-трудно изкачване. Пътечката е тясна и стръмна, крачетата отказват, но духът е по-силен от тялото. Задминават ни магаренца с туристи на гръб – не се изкушаваме и за миг, въпреки умората. Победата е по-сладка, когато я постигнеш сам. Пътят криволичи през цветни сергии (практично отклонение за любителите на оферти – магнитчетата са най-евтини на последните сергии преди Манастира  - 5 броя за 1 JOD), картините се сменят като на прожекция от стар филм.

И наградата отново си струва всяка крачка.

Пред Манастира има кафене, в което можеш да отпочинеш и да се насладиш на великия шедьовър с чаша турско кафе с кардамон в ръка. Не обичам кардамон, не обичам и турско кафе. Турското кафе с кардамон пред Манастира ли? Най-вкусното в живота ми. И не е заради него самото, заради усещането е.

Потегляме обратно надолу и сме леки като птички, окрилени от впечатления. Е, спираме на почти всяко „заведение“ за вода или фреш, или почивка, или и трите накуп (малката вода е около 2 JOD, но не бих си помислила да мъкнем запаси отвън през цялото време). Седя, гледам и виждам. Виждам в представите си това място преди хиляди години – кошер от сновящи хора със своите радости и тревоги. Шумни и забързани са, виждам живота им. Живот, който още се усеща, енегрия – неподвластна на времето.

Трудно е вече да се скрием от умората, излизаме от унеса си. Излизаме от Петра.

Навън сме в 17.30ч. – точно часът на затваряне според зимното часово време (ако излезете по-късно от официалното работно време, не е проблем). Излизаме, но не затваряме „вратата“ зад себе си. Оставяме част от себе си в това чудо.

В този ден изминахме над 20км. пеша и голяма част от тях в нелесни изкачвания. Вероятно за много хора това не е впечатляваща статистика. Но аз, срасната за компютъра от месеци като средностатистически „модерен“ човек, вероятно не бях ходила толкова общо за последните 6 месеца. Отрезвяващо осъзнаване. Какъв ден – имахме ясното усещане, че сме в Петра от поне 3 дни. Явно е, че времето там спира, огъва се, пречупва се, размива се... какво цветно пътуване през времето и пространството... какво да е Петра ако не магия? 🙂

Вечерта ни заварва в ресторантче – уморени и щастливи, връщаме на лента впечатления, усещания и картини. Е, докато опитваме традиционното им ястие мансаф. Това е любимито ястие на бедуините. Приготвя се най-често от агнешко месо, сервира се с ориз. Залива се със специален сос от изсушено козе мляко и най-важното – задължително се хапва с ръчички.

Такива са бедуините явно – обичат да усещат храната и живота, лесно ни е да се впишем 🙂 Вечерта завършва с най-вкусната баклава на света – гореща и с крем – фантазия.

*Ден 2 (22.02.2019)

Денят е петък. Почивен ден за местните. Излизат край пътищата за пикници, съответно - и край Мъртво море. Това не променя желанието ни в този ден да направим солена баня, пък било то и сливайки се с местните.

Отново не бързаме, наспиваме се и поемаме на път към морето, което всъщност е най-соленото езеро и най-ниската точка в света (430м. под морското равнище). А какъв път... 🙂

Пристигаме след 3 часа на точка, описана във форума за достъп до Мъртво море - с минерален извор със сладка вода. И се потапяме. Потапяме се в следващото непознато усещане.

Наоколо има местни, но са изключително добронамерени и не усещаме натрапчиво присъствието им или погледи върху нас. Забавляваме се като малки деца, току що открили нова играчка. Решаваме, че няма да следваме амбициозна програма за други точки в този ден и изцяло се оставяме в солените прегръдки на водата и калта 🙂

Пътуваме обратно до Петра като хапваме попътно във ферма за зеленчуци. В петък аз постя и сякаш вселената ми изпраща поредната щастлива случайност – хапваме прясно смлени домати, пюре от патладжан и поглъщаме по-жадно атмосферата наоколо.

Вечерта минава в почивка и поредното гастрономическо приключение за сетивата. Никога досега не ми се е прияждало нещо и не съм „страдала“ от деня за пост. Е, за пръв път ме измъчи гледката на гореща баклава с крем, признавам си 🙂 Но така пък се изпитва истински волята. Устоях 🙂

*Ден 3 (23.02.2019)

Време е да се сбогуваме с Петра и да се заровим в червения пясъчник на Wadi Rum. Имаме среща с гида ни на посетителския център в 11ч. Плащаме по 5 JOD вход и се гмуркаме в пустинята, возени в каросерията на джип. 

Денят минава като едно мигване, така и не усещаме как идва време за залеза – пред очите ни се менят картини и причудливи марсиански сцени.  

И муцуни 🙂

Гидът ни, Али, ни приготвя обяд и чай насред пустинята (дали бяхме много гладни или заради обстановката, но чуден ни се стори), разказвайки ни интересни истории за живота на местните.

Признавам си, че тогава научих, че в Йордания е позволено многоженството и мъж може да има до 4 жени едновременно, съотнесено спрямо финансовите му възможности. Нашият гид гордо съобщи, че има 3 деца и то от една жена (пък дали беше гордо...) 🙂

Ако на някого му предстои скорошно пътуване в пустинята - при обиколката с джип духа вятър и положението при нас беше за зимни якета с качулки. Когато спреш за разходка, е топличко и може да посъблечеш някоя дреха. Бих препоръчала и слънцезащитен крем, тъй като от вятъра и слънцето лицата на приятелите ми поизгоряха доста (мен непланирано ме спаси фон дьо тена, но е ясно, че момчетата не могат да разчитат на този късмет).

Изкачването на моста е импулсивно и бързо, слизането – по дупе и пълзейки 🙂 Но си струва гледката от високо.

Срещаме и близки на гида ни със стадо. И това ако не са най-дългите уши на козле... 🙂

А това е най-младият член на семейството – малко позагубен сред останалите или пък индивидуалист, но много ми заприлича на мен 🙂

Късният следобед Али ни заведе до неговият лагер, който подготвя в момента – засега няма електричество и вода, но пък е на чудно място в един закътан каньон.

Там изпращаме залеза, качени върху скала, сами в нищото, сами със себе си. Когато огненото кълбо се оттегля за почивка, следваме примера му и потегляме към Hasan Camp, където ще нощуваме тази вечер.

До кампа се стига с обикновена кола - от основния път има отклонение по по-черен път, но достатъчно приличен за лек автомобил. Пред кампа има безплатен паркинг.

Сякаш трябваше да нарека този разказ гастрономическа Йордания, защото все около хапването се навъртаме. Та и в кампа „кацаме“ точно за вечеря. Храната се приготвя часове под земята – уникално вкусно агнешко и пилешко. Вегетарианци/вегани също има какво да похапнат - салатки, хумус, маслинки, туршии. След вечеря следва кратка танцувална програма от местните. Бях чела във форума, че е кратка – така е. Но на мен ми се стори така непринудена, сякаш случайно и от настроение потанцуваха, отколкото че го правят всяка вечер. Беше точно на мястото си.

Местим се в съседното общо помещение, където дъъъълго пием чай сред наргилета и сладки приказки. Има и интернет (дори в шатрите ни) за комуникационно зависимите. Но кого го интересува интернетът под тези звезди? 🤩

*Ден 4 (24.02.)

Слънчево утро в пустинята, чай и безкрайност. Стоим загледани в пейзажа и мълчим. Всеки изживява момента посвоему.

Време е да продължим пътя си към Акаба.

Японските градини - потъналите самолет, кораб и танк. В един ден си на върха и гледаш Съкровищницата в Петра от високо, слизаш до най-ниската точка в света по бански, отиваш в пустинята със зимно яке. Ред е отново на море, този път Червено – слънце, плаж и подводна наслада – пресечна водна точка на Йордания, Египет и Израел.

На плажа се предлагат маски, шнорхели и плавници. И тук върви пазарлъкът. Спазаряваме 2 маски и 2 плавници за 15 JOD (искаха ни 20 JOD). Част от нас се гмуркат, други съзерцават от брега – пълната свобода да изживееш момента.

Попили нови красоти и впечатления, се отправяме към Акаба за лежерен следобед в преследване на гастрономически усещания. Все пак морските обитатели следва да бъдат опитани и на вкус. А рибата „Денис“ се оказва доста вкусна.

Изпращаме залеза в крайбрежно кафене с наргиле и чувство на удовлетвореност.

За десерт на пътуването – хапваме баклава с крем, кюнефе и каквото сладко ни видят очите. Сладко усещане за удивително изживяни няколко дни на друга планета.

Магията

Благодаря ти, Йордания. За усещането за мистичност, за палитрата от картини, за емоцията – магията на един различен свят, малко бягство от реалността. Йордания ми даде чувството за равносметка какъв път сме извървяли през годините и ме обзе спокойствие. Спокойствие, че съм на правилното място, в точния момент, във вярната посока и по точно моя път. И нямам търпение да разбера накъде ще ме отведе пътят занапред... Може би по стъпките на следваща мечта?