Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Vanya7
    Vanya7

    Магията Йордания

      Описание: По пътя на една мечта - 4 дни в Йордания

    Идеята

    Преди 6-7 години на гости ни беше другар по пътешествия. Тъкмо се беше върнал от пътуване в Йордания, Сирия и Ливан, и се бяхме събрали да сподели впечатленията си. Не помня нито дума от онази безкрайна нощ на удивителни разкази. Една единствена снимка остана запечатана в съзнанието ми като печат в паспорт – Съкровищницата в Петра. Стори ми се така мистична и величествена, че беше повече от сигурно – трябва да я видя с очите си.

     

    Минаха години от тогава, извървяхме дълги пътища, а идеята за Петра сякаш остана встрани. Докато една случайно видяна снимка отново запали искрата. Бяхме проспали евтините билети, но все пак имаше билети. Имаше и мечта. А мечтите трябва да се преследват (пък било то и върху магаре) 😉 

     

    И ето ни след 1 час с билети и купища материал за четене във форума. Тук искам да направя уговорката, че разказът ми няма претенции за изчерпателност - повечето хора тук са направили програма максимум за същото време, докато ние... Признавам си, че изчетох всичко по 3 пъти. Бях по-подготвена, отколкото за всяко друго пътуване и...  пристигайки в Йордания, реших да забравя всичко. Да, не исках да зная къде водата е по-евтина, коя пътека в Петра до къде води или къде има бензиностанция. Исках да забравя всичко, да изчистя съзнанието си, да не бързам да „отметна“ възможно повече обекти. А просто да се потопя в магията и да я изживея осъзнато и лично, да я оставя просто да се случи.

     

    Преди да ме обземе този романтизъм, прагматизмът в мен бе организирал кола под наем и настаняване – добри основи и все пак даващи ни свобода и цялото време на света да бъдем тук и сега (в реалния свят това време се равняваше на 4 дни де).

     

    Подготовката

     

    *Кола под наем

    Наехме автомобил от AVIS (бяха най-изгодни към момента). За 4 дни цената беше 220лв., като добавихме и външна застраховка от Worldwide Travel Insurance за 30лв. Плащането стана на място, не ни блокираха депозит и не ни вербуваха за застраховки. Ако някой си представя на летището гише на фирмата за коли под наем или официалности, да забрави. Излизайки от летището, се озоваваш на открит паркинг, където са и колите под наем. „На коляно“ или „на капак“ се попълват документите, снимат кредитната карта и следва изобразително изкуство. Светим в тъмното с телефоните и оглеждаме, а на една дребна скица на автомобила, агентът „рисува“ със завидна вещина наличните белези от предишни ползватели. Като дизайнер нямаше как да не оценя сюреализмът на това творение. Най-общо казано – една голяма драсканица, от която нищо не става ясно, но така е – великите творци винаги остават неразбрани 😉

     

    *Хотел

    Към подобни дестинации човек не бива да тръгва с големи очаквания. А най-добре – с никакви очаквания изобщо. От изчетеното за хотелите останах с впечатление, че техните 5 звезди далеч не са европейските 5. Но пък компенсират със звездите, на небето, във Wadi Rum 🤩

    Цените също са завишени, особено съотнесени с качеството и чистотата. Затова решихме да се спрем на AirBnb за 3-дневен престой в Петра, който да ползваме като отправна точка за трипчета наоколо. Запазихме това място. За 4 човека, за 3 нощувки, цената беше 650лв.

     

    В деня преди заминаването ни, погледнахме мястото на стрийт вю и много се смяхме. Отвън изглежда така – този "павильон" зад колата ни 🙂

    20190222_093517.thumb.jpg.4ce6919bc2e4d0381832b2d10e2904ac.jpg

     

    Изобщо не ни смути, че ще нощуваме в нещо като магазин за зеленчуци – какво пък, кога иначе ще ти се случи. Е, мястото реално се оказа зад „павильона“ – модерно, чисто, чак луксозно (може и заради занижените очаквания така да ни се стори, но практически нямаше какво повече да се желае). Определено извадихме късмет в това отношение.

     

    *Валута

    Валутата в Йордания е йордански динари. Към момента на заминаването ни курсът беше 1 JOD = 2.54лв. Обменихме пари в известно на форума чейндж бюро на бул. Витоша. Готиното е, че ако ти останат средства, ти ги изкупуват на покупната цена в рамките на месец срещу касовата бележка. Така не се налага да смяташ предварително с калкулаторна точност колко точно ще изхарчиш и да хвърляш боб кога ще ти се допие кафе и колко пъти.

     

    *Виза

    При кацане и излитане в Акаба, визата е безплатна. Представлява един печат в паспорта, отвоюван единствено с чакане на опашка след кацането.

     

    *Нощувка и тур в пустинята

    Водещо при избора на камп бяха условията. Скитали сме из пустините – и в Сахара, и в Иран (Дубай не го броя) – наистина сами и разчитащи единствено на себе си, без ясна посока, закъсвали сме, губили сме се, без да срещнем и паяк по няколко дни. Струва ми се лицемерно да се заблуждавам (говоря единствено за себе си), че ако отида в камп без баня, ще съм по-близо до природата. Истината е, че мястото е комерсиализирано в голямата си част. В което, разбира се, няма нищо лошо и съм сигурна, че ако човек търси усамотение и сливане с природата, може да го постигне. Но нашата цел в случая  бяха приемливи удобства за едно конфортно за духа и тялото преживяване.

     

    Спряхме се на Hasan Camp и уговорихме тур с Али от “Wadi Rum the second time”. Разбрахме се за комплексна цена от 60 JOD/човек. Не сме се пазарили, съфорумци докладваха и за по-ниски цени, явно са постижими. Цената включваше 8 часов тур в пустинята с обяд, както нощувка, вечеря и закуска в кампа, стая с климатик и собствена баня.

     

    *Дрехи/Багаж

    Преди да заминем бях силно объркана какви температури да очаквам в Йордания. Пътуваме от 20-ти до 24-ти февруари, сравнително към края на зимния сезон. Очакваните максимални дневни темпаратури за Петра са около 10 градуса, за Акаба 25 градуса. Никъде не открих и еднозначен отговор подходящо ли е това време на годината за плаж. От дистанцията на времето, бих казала, че най-правилният подход са пластове дрехи. Тениска, пуловерче, жилетка, яке, шал – и обличаш и събличаш според ситуацията. В Петра на сянка си е направо студено и е за зимно яке, на слънце – и за тениска става (особено пък ако точно си си изкарал душата да изпълзиш до Манастира) 😉

     

    Та така, в последния момент извадих от багажа летните сандали, метнах на рамо зимното яке и не сбърках. За Петра бих препоръчала планинарски обувки или поне удобни маратонки – ходенето е натоварващо и не бих си го представила по джапанки например.

    Мъжът ми, седмица след завръщането ни, все още дефилира с бели отпечатъци от слънчеви очила. Tа, носете си и слънцезащитен крем ако не искате да се сливате накрая цветово с червения пясък на Wadi Rum 😉

     

    Пътуването

    *Ден 0 (20.02.2019)

    Полетът до Йордания е около 3 часа и пристигаме с 20 минути по-рано от предвиденото. Взимането на колата под наем минава бързо и лесно. Отправяме се директно към Петра. Пътят по тъмно не бих определила като труден или опасен – отне ни около 2 часа да се предвижим до Петра. Всъщност „най-опасното“ нещо бяха полегналите полицаи, с които са осеяни пътищата им. Та докато им свикнем, че са навсякъде, главите ни доста често срещаха тавана на колата 🙃

     

    Настанихме се успешно и се впуснахме в търсене на място за хапване. Заявката за вкусна кухня беше силна още от първата вечер – шавармата им (или иначе казано дюнер в чиния) – чудесна, хумусът – най-хубавият, който сме хапвали някъде. Супата от леща - фантазия. Обещаващо начало.

     

    *Ден 1 (21.02.2019)

    Денят стартира по първи петли. Буквално петел ни събужда. Поглеждам от спалнята – утрото е слънчево и позитивно, в унисон с нагласата ни да си счупим краката в Петра 😉

    20190222_085309.thumb.jpg.db02fce2d1e2967cfbf8e2c1337b9484.jpg

     

    В 7.30ч. вече сме на входа за Петра. Има безплатен паркинг, където да оставим колата. Взимаме набързо билети (входът е 50 JOD/човек за 1 ден) – вече има единични ентусиасти като нас и групови китайски такива с по 4 селфи стика - за всеки крайник, но като цяло – спокойно и непренаселено. Забиваме по 1 еспресо за отскок (не знаем вътре дали и кога ще намерим) и се хвърляме в „боя“ 🙂

     

    Сик-ът ни поглъща жадно като пустиня първи капчици дъжд. Вече сме впечатлени, а уж е рано за това.

    1.jpg.ac2ca5eb98ef06fb51c23bac34df2f77.jpg

     

    Вървим като притеглени от магнит и попиваме от очарованието на момента. Унесът ни е прекъсван единствено, за да спасим „кожите“ от прелитащите колесници с бедуини, транспортиращи туристи. Но дори в това може да се открие очарование и принос към духа на мястото (макар и с повече въображение). След около 20-30 минути, очите ни срещат онази магическа гледка, изникваща като мираж сред скалите. Съкровищницата в Петра. Да, Петра. Петра е чудо. Едно от новите 7 ако трябва да сме обстоятелствени. И има защо. Петра е гигант, човек също може да бъде гигант, макар и в мечтите си... Ето я и вселенската среща с гигантски отенък.

    2.jpg.575bc07dcdd23bbffedeb30227c93ee0.jpg

     

    Вълшебен е моментът, когато човек застава очи в очи с мечтата си. Времето спира, всичко се завърта и минава вечност или пък просто секунда – какво значение има времето. Побираме магията в очите си – най-значимият „фотоапарат“. Чак тогава идва ред и на онзи физическия такъв.

    4.jpg.cfc6083dce03071bfe139b9f249732a5.jpg

     

    3.jpg.d0dd50b1cb52b0d9c1619eca9c4c4aeb.jpg

     

    От ляво има „офроуд“ пътека, по която може да се изкачиш с гид до вю пойнта към Съкровищницата (за което местните изискват и допълнително заплащане). Ние решаваме да продължим по обиколния път и дадем време на съзнанията ни да възприемат величието наоколо – не бързаме, не бързаме да сменим картината със следваща. А и попътно се сдобивам с кърпа за глава – спазаряваме я за 5 JOD, но пък била специална и ръчно бродирана. За ръчно бродирана – не зная, но да – специална е, за мен. Изкачването към върха ни отнема около 2 часа – пътят не е лесен, но има пътища, които си заслужават всяка крачка. И всяка крачка се отплаща богато с картини.

    5.thumb.jpg.a9af59af14842a1cc13e7881f06a97a5.jpg

     

    7.thumb.jpg.ce4c6331fb4dbdaca54ffd40b305863a.jpg

     

    8.jpg.ec8cee74eedc6b4b9ff7ea75caffdfdc.jpg

     

    На върха ни очаква малка шатричка – нужно е да консумираш нещо, за да се насладиш на гледката. Чудя се защо изобщо има такова условие – кой не би изпил един чай или фреш от нар на върха на безкрайността.

    IMG_4932.jpg.ebfc7a40c24dba86ea6dce27a7bff5d2.jpg

     

    Потапяме се в усещането и оставаме вгледани в чудото цяла вечност или пък може би час.

    v.png.a572ea2d02e2b6d6d5e0d774012b7222.png

     

    11.thumb.jpg.cd898bd58b46507607c00d4c09961f54.jpg

     

    10.jpg.e1bbb7fdc7a7236936c600336235a995.jpg

     

    Когато утоляваме жаждата на очите си най-сетне, потегляме по обратния път. Слизането е по-лесно, когато си презаредил душата си.

    13.thumb.jpg.41d3c250fd7b1d16654ee0bfc52e9cc3.jpg

     

    14.thumb.jpg.c70ff1850c9e0e8c9133dfe751f665c9.jpg

     

    Макар че храната за душата измества нуждата от храна за тялото, решаваме да спрем за обяд. Не търсим и не избираме – сядаме в първото ресторантче, което се изправя пред очите ни. За 10 JOD/човек хапваме „на корем“ от „шведска маса“.

    IMG_5087.thumb.jpg.800b2919a76aec59416e8718d6bdd4aa.jpg

     

    Но не сме гладни за тази храна, а за онази другата и бързаме да продължим. Тук ще спомена, че почти навсякъде в Петра има wifi и ако човек реши да ресърчне за ресторант или за маршрути – има тази възможност. Аз се бях подготвила с приложенията „Petra, “Visit Petra” и „Go Petra. Не отворих нито едно от тях. Не си пуснах интернета.

     

    Отправяме се към Манастира – следващото по-трудно изкачване. Пътечката е тясна и стръмна, крачетата отказват, но духът е по-силен от тялото. Задминават ни магаренца с туристи на гръб – не се изкушаваме и за миг, въпреки умората. Победата е по-сладка, когато я постигнеш сам. Пътят криволичи през цветни сергии (практично отклонение за любителите на оферти – магнитчетата са най-евтини на последните сергии преди Манастира  - 5 броя за 1 JOD), картините се сменят като на прожекция от стар филм.

    17.thumb.jpg.2417de239d21b719002a2a35148439b9.jpg

     

    И наградата отново си струва всяка крачка.

    15.jpg.18b23958913196e5e6593799f0094d90.jpg

     

    Пред Манастира има кафене, в което можеш да отпочинеш и да се насладиш на великия шедьовър с чаша турско кафе с кардамон в ръка. Не обичам кардамон, не обичам и турско кафе. Турското кафе с кардамон пред Манастира ли? Най-вкусното в живота ми. И не е заради него самото, заради усещането е.

    16.jpg.96be8707fe9969e84d2a1a1b60aa0e1c.jpg

     

    18.jpg.6006bd143544a436bb14c0fed7544da2.jpg

     

    Потегляме обратно надолу и сме леки като птички, окрилени от впечатления. Е, спираме на почти всяко „заведение“ за вода или фреш, или почивка, или и трите накуп (малката вода е около 2 JOD, но не бих си помислила да мъкнем запаси отвън през цялото време). Седя, гледам и виждам. Виждам в представите си това място преди хиляди години – кошер от сновящи хора със своите радости и тревоги. Шумни и забързани са, виждам живота им. Живот, който още се усеща, енегрия – неподвластна на времето.

    12.thumb.jpg.a00d7c7aca9a3e8655adfc99f123a4d1.jpg

     

    Трудно е вече да се скрием от умората, излизаме от унеса си. Излизаме от Петра.

    Навън сме в 17.30ч. – точно часът на затваряне според зимното часово време (ако излезете по-късно от официалното работно време, не е проблем). Излизаме, но не затваряме „вратата“ зад себе си. Оставяме част от себе си в това чудо.

     

    В този ден изминахме над 20км. пеша и голяма част от тях в нелесни изкачвания. Вероятно за много хора това не е впечатляваща статистика. Но аз, срасната за компютъра от месеци като средностатистически „модерен“ човек, вероятно не бях ходила толкова общо за последните 6 месеца. Отрезвяващо осъзнаване. Какъв ден – имахме ясното усещане, че сме в Петра от поне 3 дни. Явно е, че времето там спира, огъва се, пречупва се, размива се... какво цветно пътуване през времето и пространството... какво да е Петра ако не магия? 🙂

     

    Вечерта ни заварва в ресторантче – уморени и щастливи, връщаме на лента впечатления, усещания и картини. Е, докато опитваме традиционното им ястие мансаф. Това е любимито ястие на бедуините. Приготвя се най-често от агнешко месо, сервира се с ориз. Залива се със специален сос от изсушено козе мляко и най-важното – задължително се хапва с ръчички.

    20190221_200218.thumb.jpg.262f2351acaab63a20779e66dbafc51d.jpg

     

    Такива са бедуините явно – обичат да усещат храната и живота, лесно ни е да се впишем 🙂 Вечерта завършва с най-вкусната баклава на света – гореща и с крем – фантазия.

     

    *Ден 2 (22.02.2019)

    Денят е петък. Почивен ден за местните. Излизат край пътищата за пикници, съответно - и край Мъртво море. Това не променя желанието ни в този ден да направим солена баня, пък било то и сливайки се с местните.

    Отново не бързаме, наспиваме се и поемаме на път към морето, което всъщност е най-соленото езеро и най-ниската точка в света (430м. под морското равнище). А какъв път... 🙂

    giphy.gif

     

    Пристигаме след 3 часа на точка, описана във форума за достъп до Мъртво море - с минерален извор със сладка вода. И се потапяме. Потапяме се в следващото непознато усещане.

    20.thumb.jpg.8edbd235510bda2ba6c872c2ecdd921a.jpg

     

    23.thumb.jpg.db9d527131ae890978f47a1ec4a42b3a.jpg

     

    Наоколо има местни, но са изключително добронамерени и не усещаме натрапчиво присъствието им или погледи върху нас. Забавляваме се като малки деца, току що открили нова играчка. Решаваме, че няма да следваме амбициозна програма за други точки в този ден и изцяло се оставяме в солените прегръдки на водата и калта 🙂

    22.jpg.be76b55c04d199ae7996bca25bf6260c.jpg

     

    21.jpg.6c2082cdb89cfa3372512b4c2d4e5eb2.jpg

     

    24.thumb.jpg.f1a586de6c9343a1b30b6916d0fd2adb.jpg

     

    Пътуваме обратно до Петра като хапваме попътно във ферма за зеленчуци. В петък аз постя и сякаш вселената ми изпраща поредната щастлива случайност – хапваме прясно смлени домати, пюре от патладжан и поглъщаме по-жадно атмосферата наоколо.

    25.thumb.jpg.417a4d3f70f77051f6bbffefd28195c2.jpg

     

    Вечерта минава в почивка и поредното гастрономическо приключение за сетивата. Никога досега не ми се е прияждало нещо и не съм „страдала“ от деня за пост. Е, за пръв път ме измъчи гледката на гореща баклава с крем, признавам си 🙂 Но така пък се изпитва истински волята. Устоях 🙂

     

    *Ден 3 (23.02.2019)

    Време е да се сбогуваме с Петра и да се заровим в червения пясъчник на Wadi Rum. Имаме среща с гида ни на посетителския център в 11ч. Плащаме по 5 JOD вход и се гмуркаме в пустинята, возени в каросерията на джип. 

    26.thumb.jpg.669895d4572f041fc4f96403140288e4.jpg

     

    Денят минава като едно мигване, така и не усещаме как идва време за залеза – пред очите ни се менят картини и причудливи марсиански сцени.  

    28.thumb.jpg.62d7b266442b92ae16f311019701c702.jpg

     

    29.thumb.jpg.c3b7b87c901c9303b7d20f9caac980b9.jpg

     

    30.thumb.jpg.ec50acb725e81d1e949178bbeda57fa2.jpg

     

    32.thumb.jpg.34ba66f1e03f83be67c868e7d6353198.jpg

     

    31.thumb.jpg.ebb4e78238f1925303ca6ddfeb36b4cd.jpg

     

    33.thumb.jpg.a743502791b49c08d327aa1ff4777fd2.jpg

     

    38.thumb.jpg.c86ebbe685a52cd81dc68c5ceee2d216.jpg

     

    37.thumb.jpg.56052e97c3c6f73030be9fe38e3cbd31.jpg

     

    36.thumb.jpg.df71d3f88f46831e29e22b7f7e675595.jpg

     

    И муцуни 🙂

    27.jpg.581235e5dbf8db654bad92729a7e2583.jpg

     

    Гидът ни, Али, ни приготвя обяд и чай насред пустинята (дали бяхме много гладни или заради обстановката, но чуден ни се стори), разказвайки ни интересни истории за живота на местните.

    34.jpg.0c9d836e27ed00de2e45bc4a1ae4e4fe.jpg

     

    35.jpg.b287a5507330230096e32130d478bd3c.jpg

     

    Признавам си, че тогава научих, че в Йордания е позволено многоженството и мъж може да има до 4 жени едновременно, съотнесено спрямо финансовите му възможности. Нашият гид гордо съобщи, че има 3 деца и то от една жена (пък дали беше гордо...) 🙂

     

    Ако на някого му предстои скорошно пътуване в пустинята - при обиколката с джип духа вятър и положението при нас беше за зимни якета с качулки. Когато спреш за разходка, е топличко и може да посъблечеш някоя дреха. Бих препоръчала и слънцезащитен крем, тъй като от вятъра и слънцето лицата на приятелите ми поизгоряха доста (мен непланирано ме спаси фон дьо тена, но е ясно, че момчетата не могат да разчитат на този късмет).

     

    Изкачването на моста е импулсивно и бързо, слизането – по дупе и пълзейки 🙂 Но си струва гледката от високо.

    39.thumb.jpg.aa9f5690839a9b40fb3d1247a46eb172.jpg

     

    40.jpg.81cf2aa50b10ad542b1da075b5c0fb37.jpg

     

    Срещаме и близки на гида ни със стадо. И това ако не са най-дългите уши на козле... 🙂

    IMG_5465.thumb.jpg.e85f2fb8814c0ef9821fb5940d62ab0b.jpg

     

    А това е най-младият член на семейството – малко позагубен сред останалите или пък индивидуалист, но много ми заприлича на мен 🙂

    41.thumb.jpg.3daffca44e7f29ec19a84179162c226b.jpg

     

    Късният следобед Али ни заведе до неговият лагер, който подготвя в момента – засега няма електричество и вода, но пък е на чудно място в един закътан каньон.

    IMG_5471.jpg.091bdacef14909a304d11a15a408a34d.jpg

     

    Там изпращаме залеза, качени върху скала, сами в нищото, сами със себе си. Когато огненото кълбо се оттегля за почивка, следваме примера му и потегляме към Hasan Camp, където ще нощуваме тази вечер.

    42.thumb.jpg.63e55b0389e274b732d4f3d67bc252b0.jpg

     

    43.thumb.jpg.67189580e1c47980ff63bedbc71adaf0.jpg

     

    44.jpg.354823e008486f9d91ae5dbc70c53fde.jpg

     

    45.jpg.c912aeedb86554330f6ba0feec9eab79.jpg

     

    До кампа се стига с обикновена кола - от основния път има отклонение по по-черен път, но достатъчно приличен за лек автомобил. Пред кампа има безплатен паркинг.

    47.thumb.jpg.75eed3da110625fbd26ffdae50feecca.jpg

     

    Сякаш трябваше да нарека този разказ гастрономическа Йордания, защото все около хапването се навъртаме. Та и в кампа „кацаме“ точно за вечеря. Храната се приготвя часове под земята – уникално вкусно агнешко и пилешко. Вегетарианци/вегани също има какво да похапнат - салатки, хумус, маслинки, туршии. След вечеря следва кратка танцувална програма от местните. Бях чела във форума, че е кратка – така е. Но на мен ми се стори така непринудена, сякаш случайно и от настроение потанцуваха, отколкото че го правят всяка вечер. Беше точно на мястото си.

    46.jpg.ffbfb8463685cbfca72d7a703f443d49.jpg

     

    Местим се в съседното общо помещение, където дъъъълго пием чай сред наргилета и сладки приказки. Има и интернет (дори в шатрите ни) за комуникационно зависимите. Но кого го интересува интернетът под тези звезди? 🤩

     

    *Ден 4 (24.02.)

    Слънчево утро в пустинята, чай и безкрайност. Стоим загледани в пейзажа и мълчим. Всеки изживява момента посвоему.

    48.thumb.jpg.f9d95acb7c576f51715f24767b9fea53.jpg

     

    49.thumb.jpg.34d43781e7c618a4a27fdc177e1b2d41.jpg

     

    Време е да продължим пътя си към Акаба.

    Японските градини - потъналите самолет, кораб и танк. В един ден си на върха и гледаш Съкровищницата в Петра от високо, слизаш до най-ниската точка в света по бански, отиваш в пустинята със зимно яке. Ред е отново на море, този път Червено – слънце, плаж и подводна наслада – пресечна водна точка на Йордания, Египет и Израел.

    52.jpg.8a36226fb398529ea0565eac321d8567.jpg

     

    На плажа се предлагат маски, шнорхели и плавници. И тук върви пазарлъкът. Спазаряваме 2 маски и 2 плавници за 15 JOD (искаха ни 20 JOD). Част от нас се гмуркат, други съзерцават от брега – пълната свобода да изживееш момента.

    53.thumb.jpg.71492267da066509273b9ef98a12c46b.jpg

     

    Попили нови красоти и впечатления, се отправяме към Акаба за лежерен следобед в преследване на гастрономически усещания. Все пак морските обитатели следва да бъдат опитани и на вкус. А рибата „Денис“ се оказва доста вкусна.

    20190224_140510.thumb.jpg.fa07ec27bb5ee6e7efd511e03817ca6e.jpg

     

    Изпращаме залеза в крайбрежно кафене с наргиле и чувство на удовлетвореност.

    За десерт на пътуването – хапваме баклава с крем, кюнефе и каквото сладко ни видят очите. Сладко усещане за удивително изживяни няколко дни на друга планета.

    54.jpg.d9a88dbe7c94c72a4b01082d783d6cc7.jpg

     

    Магията

    Благодаря ти, Йордания. За усещането за мистичност, за палитрата от картини, за емоцията – магията на един различен свят, малко бягство от реалността. Йордания ми даде чувството за равносметка какъв път сме извървяли през годините и ме обзе спокойствие. Спокойствие, че съм на правилното място, в точния момент, във вярната посока и по точно моя път. И нямам търпение да разбера накъде ще ме отведе пътят занапред... Може би по стъпките на следваща мечта?

     

     

     

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Страхотно, благодаря много 🙂 

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Дани Магелани

    Публикувано:

    Чудесно разказано и показано! Усещаш емоцията, като че ли си там и крачиш редом до автора.

    Благодаря за споделеното изживяване!

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Светославов

    Публикувано:

    Чудесно!

    А и кадрите от първия ден с кралица Рания...

    • Смея се 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря за разкошния пътепис. Имам си и аз мечта вече!

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    А може ли да споделите информация за тази зеленчукова ферма между Мъртво море и Петра? Т.е. къде се намира или как се казва.

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Приказно! Потопих се с вас в Йордания. Благодаря.

     

    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Невероятен ФОТО-ПЪТЕПИС.

    Наистина успяхте да ме телепортирате макар и за кратко там.

    Много полезна и интересна информация,

    Благодаря за пътешествието.

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове



    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.