Моето двуседмично пътешествие в Ливан и Сирия

Да пътуваш сам, колкото стряскащо и плашещо, може да е и толкова готино преживяване, в което да изпиташ собствените си възможности и да преоткриеш нови светове. Отиваш сам, съответно няма на кой друг да разчиташ, освен на себе си. Ако си lucky enough, може пътуването от соло да се превърне в споделено. Да пътуваш сам е да откриеш себе си. Плашещо, но в същото време супер емоционално. Има страх от неизвестното, какво те чака като стъпиш на чужда земя. Как ще те възприемат, особено ако си покрит с татуировки, а отиваш в по-консервативни държави и си и жена. Държави, раздирани от конфликти, войни, икономическа криза и т.н. Но не трябва да се плашим да предприемаме такива самостоятелни пътувания само, защото няма кой да дойде с нас или никой не иска, защото така оставаме на едно място и общо взето дори не се променяме, защото си на едно място.

Ходенето, въобще пътуването до Ливан и Сирия дойде изведнъж, макар че се зараждаше от доста отдавна като идея. Особено след като гледах епизодът на Yes Theory за Сирия, вече бях убедена, че това ще е една от следващите ми дестинации. Не знам дали Ви се е случвало да усещате, че трябва да отидете някъде или по-скоро да го знаете със цялото си сърце, че точно сега е моментът да го направите. Еми така се случи с мен. Беше дълго чакане, планиране, даже не мога да кажа и толкова дълго, но смятам, че си заслужаваше.

Преди да замина бях в ужасно психическо състояние. Тежка депресия, придружена от burn out. Нямах търпение да се махна и да замина, само и само, за да избягам от еднообразното си ежедневие и мислите, които ме преследваха денонощно. И колкото повече приближаваше пътуването, знаех, че ще е епично и once in a lifetime. Пътуването беше организирано от Culture Road със съдействието на на Golden Team Syria, които препоръчвам с две ръце/https://cultureroadtravel.com/, https://goldenteamsy.com/, https://www.travelingtheunknown.com/ беше гайдът на сирийска земя/.

И ето, че дойде и денят "Х" и бях готова да се гмурна в непознатото. Първата "изненада" дойде от това, че полетът за Истанбул закъсня с повече от час и въпреки, че изплезих език и едвам не припаднах от тичане, си изпуснах полета за Бейрут за има - няма 5 минути. За някакви си шибани няколко минути не можаха да задържат гейта. Luckily, имах "късмет" и успяха да ми намерят следващ полет, който да ме устройва, макар и да трябваше да чакам още 4 часа. Денят се очертаваше да се превърне в нощ и се подготвих, че няма да има сън в следващите поне 24 часа. Приключението ми започваше по най-тъпият възможен начин. И разбира се в главата ми започна да се върти какво ли не. И точно в такива моменти ти се иска да не си сам, а да има някой с когото да споделиш "нещастието си", наречено missed connecting flight.

Животът може да е много шибан понякога и да ни поднася, нека ги наречем "препятствия", които да ни изпитат, за да видим на какво сме способни. Дали ще изплуваме и ще станем по-силни и смели или ще затънем още по-дълбоко. Всеки сам си избира по кой път да поеме. Мога само да кажа, че си бяха тежки часове и всичко това дойде в най-неподходящият за моята психика момент. И ето, че след почти 24 часа след като тръгнах от Пловдив съм finally в country #31 Ливан and guess what? Разбира се, че на паспортен контрол ще работят само двама-трима, които им се спи и две не виждат, а опашката километрична. Един час отне горе-долу от излизането от самолета до излизането от летището. Заради пропуснатия полет се наложи да си букна второ такси като използвах отново букинг като най-евтина опция(25 лв). Иначе такситата от летището посока града тръгват от 25 долара нагоре. Дори единият човек от групата, с която бях беше платил 50 евро поради невнимание.

И така, ден 1 в Ливан беше предвиден за древните финикийски градове Сидон(Сайда) и Тир(Сур). Денят беше адски горещ, а високата влажност на въздуха, придаваше още по-голяма тежест на времето. В 9 часа вече бяхме в колата на хлад и потеглихме на юг. Първата спирка беше Sidon Sea Castle на пристанището в Сидон, от който се разкриваше прекрасна гледка към морето. След това следваше разходка из така нареченият souk, където типичните за близкият изток сергийки, капанчета бяха навсякъде. Напът за него посетихме Khan El Franj - стар кервансарай, който в момента се използва повече за концерти и представления, както и Hammam Al-Jadeed. Най-старият хамам в града, превърнат в музей. Това, което ми направи силно впечатление е невероятната мръсотия. От едната страна гледаш прекрасно синьо и до него само малко като отместиш поглед, ненадмината мръсотия. След Сидон се отправихме към най-южната част на Ливан - град Тир, който се среща и като Сур. Отново прекрасното синьо Средиземно море и най-хубавият плаж в Ливан. Слънцето вече ужасно напичаше, но нямаше как да пропуснем руините останали от Римско време и вторият по големина хиподрум в света. След това заслужен обяд с невероятната ливанска храна и после обратно към Бейрут за кратка почивка. Вечерта беше отредена за наблюдаване на залеза и непланирана разходка с лодка около Pigeon Rock. Една от забележителностите в Бейрут. Нарича се Pigeon Rock, заради гълъбите, които кацат на нея. А легендата гласи, че ако любимият ти почине и се хвърлиш от скалите, отново ще сте заедно. 🙂

Ден 2. Вторият ден беше отреден за Edhen. Градът на къббе-то и множество църкви. Районът като цяло е християнски и се намира в Qadisha Valley или Свещената долина. Манастирът St. Antonios Kozhaya е може би най-голямата забележителност в района, като е известен с това, че в него е изобретена първата печатна преса в региона. Друга забележителност е извисената в небесата църка Saydet El Hosn, Church of Our Lady of the Fortress, откъдето се разкрива прекрасна гледка към долината и към град Триполи. Повечето църкви в Ливан са маронитски и с доста бедна украса, но пък за това отвън са с доста красива архитектура. А за храната отново нямам думи, божествена. Но и този ден не мина без неприятни изживявания. Още в началото на деня, на път към Едхен, станахме свидетели на размазан на пътя човек. Като цяло движението в Ливан е едно от най-ужасните, които съм виждала досега. Няма правила на движение, а и дори да има, никой не ги спазва.

Ден 3. Триполи и Батрун. Още от предната вечер ме заболя гърлото и за зла участ като се събудих, положението не беше розово. А предстоеше един горещ и наситен ден. Натъпках се с каквото мога, за да закрепя положението и потеглихме. Бяхме предупредени да сме облечени прилично и с дълги панталони, поради това, че градът и населението са доста консервативни мюсюлмани. Още на влизане в Триполи прави впечатление огромната мизерия. Все едно си обграден от гета. И разбира се, мръсотия и ужасен трафик. Първата спирка беше Цитаделата или замъкът на Триполи, от който се откриваше панорамна гледка към града. Слънцето вече напичаше и влязохме да разгледаме музея, където беше разказана историята на замъка и развитието на града през вековете като няма да влизам в подробности. Триполи е почти изцяло мюсюлмански град като се усеща дори и във въздуха. Има много джамии, а трафикът и шумът по улиците са като типичен град от Близкият изток. След замъка се отправихме към центъра да видим часовниковата кула, останала от Отоманския период и да разгледаме т.н. souk и една от джамиите. Впечатление ми направи, че всички таксита бяха стари и очукани мерцедеси, като на нито един от тях нямаше знак за такси. Също прави впечатление, че автопаркът в Ливан е доста стар и се карат доста коли, които повече приличат за скрап, отколкото на кола за каране. Посетихме и единственият работещ хамам от Османско време, който имаше доста красиви мозайки. След като се разходихме из Триполи, поехме към Батрун, за да видим църквата Св. Стефан(maronite church) и остатъкът от Финикийската стена. Градът е предимно християнски и е предимно туристически. Улиците много напомнят на Италия и интересното е, че сградите се реставрират и се превръщат я в ресторанти, я в guest houses. Много приятно градче. Имаше и музей на лимонадата, където правят чудесна лимонада от пресни лимони. Супер освежаваща напитка в горещ ден като този. След като приключихме се отправихме за нощувка в Библос. Като допълнение мога да добавя, че пътят край морето е много красив, а водата синьо-зелена. Истински рай, ако се абстрахираме от боклуците, които са навсякъде.

Ден 4. Jeita Grotto, wine testing and Byblos citadel. В 9 часа потеглихме към Jeita Grotto. Уникална пещера, дълга около километър. Сталактитите и сталакмитите са образували необикновени форми. Страшна красота. Има горна и долна част. В горната се разхождаш, а в долната се качваш на лодка и те разкарват из водата, която е кристално чиста. Телефоните се взимат още в началото и нямахме право да снимаме. След това се отправихме към Chateau Musar за wine tasting. Разказаха ни историята за вината, след това видяхме как се съхранява виното и дегустирахме 6 вида вина. Като приключихме се върнахме към Библос. Вече беше станало 3 часа и умирахме от глад. Хапнахме по една шаурма и след това се отправихме из уличките на старият souk да разгледаме магазинчетата. Последната забележителност в програмата за деня беше The citadel of Byblos, останал от финикийско време. Като от него се откриваше невероятна гледка към града и морето.

Ден 5. Deir Al Kamar Village and Beit ed-Dine. Днес програмата беше лека и посетихме само две градчета. В Beit ed-Dine се намира лятната резиденция на президента на Ливан като интересното в случая е че Ливан нямат президент в момента. И се използва за туристическа атракция. А гледката от хотела беше повече от чудесна. Изгледът е едновременно към двора на резиденцията и към планината.

Ден 6. Anjar. Baalbek. Bekaa Valley. Zahle

Определено най-добрият ден, а Баалбек беше просто черешката на тортата. Потеглихме в 9 часа и някъде към 10.30 - 11 стигнахме руините в Anjar. Въпреки че на пръв поглед изглежда все едно са от римско време, всъщност са от епохата на Омаядите. Беше доста интересно посещение. Разходихме се из руините под парещото слънце и след това се отправихме към Баалбек. Първата спирка беше The largest stone in the world or the pregnant stone. Кариера, от която са вадили огромните каменни блокове, нужни за построяването на храмовете и не само в миналото. След това следваше черешката в програмата. Магическият храм на Бакхус в Баалбек, датиращ още от 650 години преди Христа. Невероятно съоръжение, запазило своята красота и до днес и пред което като застанеш и оставаш без думи. От едната страна останките от храма на Юпитер и от другата страна този на Бакхус в цялата си величественост. Неслучайно казват, че се оставя последен в програмата за посещение, защото след това всичко останало остава на заден план. Дори изгарящата жега сякаш не се усещаше така като стъпихме в комплекса. Просто невероятно. След прекрасната разходка следваше заслужен обяд с изглед към храма и за завършек на деня wine tasting в Chateau Caves de Ksara. Разходихме се из пещерите, където съхраняват виното. Пихме по някоя и друга чаша вино и след това обратно към хотела за заслужена почивка. Интересно поверие в Ливан е че, ако кръчмата остане в теб, значи ще се омъжиш/ожениш/. Предстоеше последният ден от Ливанското приключение преди да поемем към Сирия.

Ден 7. Бейрут. Woke up sick AF. За съжаление вместо да оздравявам се чувствах супер зле и отпаднало. Оказа се, че малката ни група от трима човека има диария. Така и не разбрахме от храната ли беше, от жегата ли или от нещо друго, но нямах сили за нищо. Беше последният ни ден, в който трябваше да разгледаме Бейрут. След като ни взеха от хотела в 9.30 към 10.30 бяхме вече на пристанището да видим какво е причинила експлозията от 04.08.2020. Слънцето вече напичаше ужасно, а моето тяло започваше да се предава, още преди да сме започнали. Влажността на въздуха правеше така, че жегата да се усеща още по-силно. Гледката към пристанището е меко казано тъжна. За секунди са унищожени надеждите на хиляди хора за по-добро бъдеще. Дори на километри от самото пристанище, могат да се видят щетите. Счупени прозорци, изоставени цели сгради и т.н. Най-старото кино в Бейрут се е превърнало в изоставена сграда, десетки красиви сгради са изоставени, тъй като собствениците им нямат пари да ги поправят. И по-тъжното е, че между тях се намират почти всички значителни правителствени сгради. Но хубавото е, че ливанците не губят кураж и се надяват на светло бъдеще. В Бейрут може да се види отново как съжителстват всички религии. Църква и до нея джамия. Като се надпреварват коя да е с по-висока кула или минаре. Интересен град. За завършек на деня отново имахме леко премеждие с хотелите, което успяхме да решим бързо и така да приключим успешно 7 дневното ни приключение.

В заключение мога да кажа, че Ливан определено е земя на контрастите. Движейки се по пътищата им може да се видят супер скъпи коли, трошки, не ставащи за нищо, освен за скрап. Коли без регистрационни номера, дори такива с извадени фарове. Друга особеност е че като си пуснат аварийните, означава "Не карай зад мен. Мога да спра по всяко време". Определено е доста различна страна в сравнение с тези, в които съм била. Дори пътувайки по магистралата към Сирия може да се види как хора я пресичат, трактори и всякакви подобни чудесии. But that is Lebanon. Ливан може да предложи на всекиго по нещо. Страхотна крайбрежна ивица с кристално сини води. Високи планини, подходящи както за летен, така и за зимен туризъм. Уникална кухня. Amazing landscape за една толкова малка като територия страна. И разбира се уникална история, датираща още от времето на финикийците. Страната не е това, което чуваме по медиите. Хората са дружелюбни и е безопасно. Цените не бих казала, че са от най-евтините. Доста се доближават до нашите или са по-скъпи. Мобилна карта реших да не си купувам и ползвах само wi-fi, там където беше наличен, но дори и в хотелите качеството не беше добро и повечето пъти отсъстваше. Хотелите в които бяхме също бяха outdated и дори се случваше да сме единствените гости в някои от тях.

Всичко започна през 2012 година, когато за първи път посетих Дубай и отидох в Ливански ресторант. Моментално се влюбих в храната и си казах, че един ден ще посетя Ливан само, за да ям от прекрасната им храна. Винаги съм свързвала Ливан с прекрасната им кухня, а се оказа, че има толкова повече да се изпита. И така всичко започна с храната, а завърши по един различен начин. Ливан има какво да покаже на всекиго по нещо.

For me it was all about the food in the beginning but at the end it felt much different.

And now it's time for our Syrian trip.

Ден 1. Дамаск. Пътуването от Бейрут до Дамаск продължи към 5 часа. Само минаването на границата отне около 2 часа. Настанихме се в хотела и тръгнахме на обиколка из стария град, която включваше посещение на Al-Azm Palace, Caravanserai и джамията Umayyad Mosque. Джамията е известна с това, че е важна, както и за мюсюлманите, така и за християните и е една от най-старите и големи джамии в света. Преди да се превърне в джамия е била църква. Предполага се, че в нея е погребана главата на Йоан Кръстител, който е почитан и от мюсюлманите, така и от християните. Като впечатление от първия ден мога да кажа, че хората са супер мили и дружелюбни. Усмихват се, питат от къде сме и ни поздравяват постоянно. Дори и мен ме настигна едно момиче и ме попита откъде съм. Много мило и приятно. А храната е уникална. 

Ден 2. Saydnaya and Krak des Chevalier. Потеглигме от Дамаск на север, за да посетим най-известният замък-цитадела Krak des Chevalier. Първо спряхме в град Saydnaya, за да посетим една от църквите Convent of Our Lady of Saidnaya, които се намират в района, който е изцяло християнски. Имаше меса по същото време, поради което църквата беше изпълнена до краен предел. Доста красиво и успокояващо място. След него спряхме за кратка почивка преди да продължим към една от главните атракции в Сирия, а именно Krak des Chevalier. Разположен на стратегическо място, високо в планината, от него се разкриваше магическа гледка. Самият замък е много добре запазен като през 2013 за кратко е попаднал в ръцете на терористи като все още си личаха следите от куршуми на указателната табела.

Ден 3. Палмира. It was a long ride to get to Palmyra. Около 3 часа и нещо в посока. Може би на всеки 5 км има чек пойнт, но за мен това беше хайлайтът на пътуването в Сирия. За съжаление доста голяма част е унищожена от IS, но все още човек може да си представи величието й. Нещо уникално за времето си, устояло и до днес, но за съжаление попаднало в грешните ръце. Тъжно е да гледаш как цял един град е унищожен, но въпреки това хората се завръщат по домовете си и се опитват да възстановят, това което е останало от тях. В музея в Палмира могат да се видят малка част от антиките, които не са били унищожени. Като една от отличителните черти на IS е заличаването на лицата на статуите. Покривът на музея е почти разрушен като могат да се видят следи от куршуми почти навсякъде. След музея се отправихме към една от отворените гробници за посещения, която се намира под земята и която е била също така използвана като морга. Разбира се украсата по стените беше заличена с бяла боя, но все още се намираха тук таме останали фрески и рисунки. Имаше и остатъци от кости, на кой знае кой вожд. И след това беше време да посетим и руините на древна Палмира. Въпреки жегата, която ни съпътстваше, се опитахме да се върнем назад във времето и да си представим какво е било преди и какво е сега. За съжаление голяма част от обекта е разрушена, но въпреки това можеше да се види мащабността на цялото място.

Черешката на тортата за днешния ден беше вечеря в сирийско семейство в Homs, което беше същото в което Томас от Yes Theory беше гост и което беше и една от причините да искам да посетя Сирия. Хората са супер дружелюбни, независимо че живеят с около 20 долара на месец. Децата те поздравяват, където и да отидеш с усмивка на уста и питат откъде идваш и винаги казват Welcome to Syria. Нищо общо с представата, която ни се показва по западните медии.

Ден 4. Хама, Алеппо.

Като за начало на деня започнахме с водните колела в Хама и старият им град. И след това се отправихме към Алеппо. По пътя можеше да се видят остатъците от войната. Изоставени цели градове, потънали в разруха. И Алеппо. Тъжна картина като цяло. Следите от войната и след това и от земетресението, което удари Сирия и Турция през февруари. Но въпреки всичко, хората продължават своя живот и гледат напред. Почти навсякъде можеше да се види, че се работи по реконструкция на разрушените сгради. За съжаление не успяхме да посетим цитаделата, която след земетресението е затворена за посещение, но и отвън можеше да се види колко е голяма и реално е град в града. Алеппо на арабски означава мляко, защото отгоре като се погледне града е бяло всичко.

Ден 5. Алеппо, Хомс, Маалюля.

Първият стоп за деня беше известният Барон хотел, който в миналото е приемал известни личности, а сега е затворен за реконструкция, поради опасността от срутване. И след това се отправихме към Хомс, за да видим какви щети е причинила войната на града. След кратка посещение в Хомс се отправихме към Маалюля, за да отпразнуваме нощта преди Кръстовден. Маалюля е известна с това, че е един от четирите града в света, където се говори Арамейски(езикът на Христос). В превод на староарамейски език Маалюля означава „вход". Легендата разказва как покровителката на селището св. Текла се спасила от римляните, които я преследвали, за да я убият, тъй като приела християнството. Красивата Текла избягала от езическите си родители в днешна Турция, за да проповядва словото на Христос. Бягайки от римските войници, светицата, която била ученичка на самия апостол Павел, накарала планината да се разтвори и избягала от потерята на езичниците, а под нозете ѝ бликнала вода. Навсякъде из града имаше танци, музика, заря, запалени огньове, стрелба. А пикът на нашето приключение беше изкачване на един от върховете в планините, които заобикалят града, за да може отблизо да наблюдаваме празненствата. Интересно преживяване като цяло, като хайкингът е около 30 - 40 мин, но гледката определено си заслужаваше.Отвсякъде се виждаха запалени огньове, които са част от празненствата. Лошото в случая е, че се палят автомобилни гуми, което не е хич здравословно. Странното в случая беше, че въпреки всичко, което са преживели сирийците, нямат проблем с това да стрелят и да употребяват оръжие, било то и в чест на празненствата. И тъй като в Маалюля няма хотели, спахме в манастир, който беше силно казано манастир, но пък беше част от приключението.

Ден 6. Музей панорама. Босра.

Днес първо посетихме разрушеният от терористите единствен хотел в Маалюля и след това поехме към Дамаск. Посетихме музеят-панорама посветен на победата на сирийската армия през октомври 1973 над Израел. Музеят е изграден с помощта на Северна Корея като има специална зала посветена на тази връзка, както и паната са изрисувани от северно корейски артисти. След това поехме към Босра, за да посетим световно известният Римски амфитеатър и да се разходим из останките на древният град. Предполага се, че амфитеатърът в Босра е построен около края на 2 век. В буквален превод името му означава „крепост. Изключително интересен със своята архитектура, амфитеатърът напомня крепост, но и цитадела с дебелите, спускащи се в земята основи. Заради това театърът е можел да бъде използван и като резервоар по време на обсада или суша. Римският театър е с капацитет от 15 000 души, като има 37 реда седящи места. И след това отново в Дамаск за последна вечер.

Ден 7. Golan heights and back to Beirut. Golan heights е мястото, където са се случили сраженията през 1973 между Сирия и Израел. Сирия е спечелила, но година по-късно отново губи тези територии, които сега са отново във владение на Израел. Посетихме град Al Qunaitra, който буквално е изравнен със земята. Посетихме останките от музея, болницата, джамията, църквата и Bank of Arab. За да се посети отново се изисква специално разрешение и дори бяхме съпроводени от военен ескорт. По път за града или по-точно неговите останки имаше руска база, на която пишеше "Россия и Сирия вместе". Също и база на UN. Също така можеше да се види и границата с Израел, която беше разделена с телена ограда и в далечината можеха да се видят Израелски наблюдателни кули. Като цяло в Сирия е забранено споменаването на Израел, тъй като са им кръвен враг. Дори и днес има нападения от страна на Израел и не се знае в кой момент може да избухне нова война.. Мястото е много стратегическо и за двете държави, като повечето водни запаси на Израел се намират точно там. След като свършихме, беше време за бърз обяд и обратно към Дамаск. В Дамаск сменихме шофьорите и обратно към Бейрут. За да напуснеш Сирия има изходна такса в размер на 7 000 сирийски лири.

Разстоянията в Сирия са огромни. Пътува се с часове, въпреки не лошите пътища, които са дори по-добри от тези в България. Но като цяло всичките тези чек пойнти забавят движението. И друго, което прави впечатление е че в Сирия е в пъти по-чисто от Ливан. И в заключение бих казала, че Сирия не е само войни и икономическа криза. Сирия е страна, която може много да покаже. Има невероятни исторически обекти, за съжаление засегнати от войната и от терористите. Но хората са усмихнати и супер приятелски настроени, въпреки че живеят под прага на бедността. Храната е чудесна и достъпна и като цяло е доста евтино. При влизане в Сирия 1 долар беше равен на 14 000 сирийски лири. Визата за български граждани към 09.09.2023г. беше 60 евро/67 долара. На границата си закупих за 20 000 сирийски лири, което е около долар и половина сим карта със 7 GB лимит и възможност за обаждания. Wi-fi там, където имаше, почти не работеше, а телефонът ми въобще не работеше, тъй като явно нямаше оператор, който да работи с Виваком. Имах сигнал само на границата с Ливан и Израел. Също така и някои приложения въобще не работеха. А за почитателите на youtube, няма реклами, докато се ползва. 🙂 Храната евтина като не съм платила повече от 10-12 долара за обяд плюс напитки. Задължително е оставянето на бакшиши.

И така моето двуседмично приключение приключи. Срещнах страхотни хора, които бих нарекла вече приятели. И още нещо, което ме учуди е колко много прилики имаме в България със Сирия и дори с Ливан. Беше a trip to remember. Две страни, които в миналото са били едно, а сега са толкова разделени и контрастът между двете е огромен. Затова не съдете по това, което се казва в медиите. Преди да замина, всички които знаеха къде ще ходя ме питаха защо точно там и вече знам какво да им отговоря. Сирия е страхотна държава с огромно културно-историческо наследство. И докато не се посети, няма как да се отговори на въпроса какво толкова има там, че човек да иска да отиде. Така че мечтайте смело и рискувайте. Защото само така, ще откриете това, което търсите.

P. S. Бяхме група, събрана от цял свят, но най-голямо впечатление направи единствената жена освен мен в групата. 71 годишна баба пътешественичка от Австралия, която дори и на тези години не се спира и продължава да обикаля по света.