Омайният Оман

Оман звучи както и изглежда – ароматен, магнетичен и омаен. Беше мечтан дълго и осъществен за около седмица. В персийския или арабския (така го наричат в арабските страни) залив без автомобил е сложно да видиш многото красоти, а част от тях почти невъзможно или твърде скъпо, но все има начин и нешофьори да се радват на хубави гледки.

Ние летяхме с Търкиш от София, с кратка разходка из Истанбул. Пристигнахме през нощта в Мускат, кацайки на едно доста лъскаво и приятно летище. Паспортният контрол обхвана кратките въпроси за колко дни сме там и къде ще ходим. Завърши с добре сте дошли и усмивки.

Хората в Оман са едни от най-любезните и мили, които съм срещала. Имат много добро отношение към туристите и от видяното - търпимост към вносната работна ръка, предимно от Бангладеш, Афганистан, Пакистан, Ирак, Сирия и т.н. по подобие на останалите страни от залива. И разбира се – Филипини, но те са винаги на едно по-високо ниво в йерархията, поради това, че представителите на тези страни са образовани, по-чисти и съответно работят по-висококвалифициран труд.

Оманските мъже се обличат в бяло, с едни шарени шапчици, приличащи на тюбетейки. Ухаят винаги прекрасно.

Дамите са в черно и определено са гледани и обгрижвани. Личи им по самочувствието, походката и дори от отношението на мъжете към тях. В транспорта отново първите седалки са за жените, от което ние с радост се възползвахме.

В Оман бяхме в Мускат, Низва и Салала. Ползвахме e-sim за интернет.

В рамките на градовете се придвижвахме само с такси. Използва се приложението O’taxi. Плащахме само с карта, заложена в приложението, като скъпо беше само от летищата. Средно цената на пътуване ни е била 5-10 лева. Общо някъде сме изхарчили за таксита около 200 лева за седмица. От летището има и допълнителна такса и някъде към 25 лева е транспортът, а ние 2 пъти го ползвахме, тъй като до Салала летяхме.

Имахме няколко проблемни ситуации с таксита, но като цяло беше супер удобно и не чак толкова скъпо. Проблемите бяха при взимането на такси от летището и в Салала до летището. Опитваха се да ни вземат повече пари от посочените в приложението, още преди качването. Вътре в колата пак имаше опити, но тъй като плащаме с банкова карта, устояхме на леките напъни. Повечето шофьори са от гореспоменатата работна вносна ръка и повечето говореха достатъчно английски. Имаше и местни и техните коли бяха най-чисти. Навсякъде ни качваха и сваляха багажа те, без да се колебаят или да се разсейват. А ние не ходим с много багаж и сме 2 жени.

Оман е скъпа страна. Едно кафе в просто кафене, без сервиране, е около 1 реал, което е 5 лева. Но пък кафето е много хубаво, особено еспресото и любимото ми flat white (подобно на капучино, но с още един шот кафе). Разнообразието на кафени напитки е огромно, а посещаемостта на кафенета от местни мъже – впечатляваща. С часове седят и си бъбрят в белите си дрехи. Същинското оманско кафе наподобява чай и е зеленикаво. Мирише и на кардамон.

За Мускат имахме първоначално 1 ден, в който посетихме прочутата опера. В нея се влиза само с организиран тур с гид, като входът е 3,15 реала. Имаше доста туристи, което ме изненада. Гидът разказа за строежа й, за всевъзможните въртящи се и движещи се конструктивни части и ни показва официалната ложа за султанското семейство. Беше приятна и не отегчителна разходка.

Обиколихме и сградата отвън, и искахме да излезем от друг изход, но военни лица ни прокудиха и трябваше да обикаляме под жаркото слънце.

За радост и забавление на доста шофьори решихме да походим до плажа, което си е почти невиждано чудо. Видяхме само още един объркан пешеходец, отново турист. От колите ни махаха, усмихваха, чудеха ни се. Изобщо впечатлихме хората. Топличко ни беше, но се търпеше.

Мускат е ниско застроен, с бели красиви къщи и много зеленина и цветя. Градът е разположен между оманския залив и планината. Определено поддържан и чист.

Стигнахме до брега, където на столчета седяха местни съзерцатели на морето, а доста хора се и разхождаха. Ние бяхме пригладнели вече сериозно и намерих наблизо ливански ресторант с хубави отзиви и приятни за нас цени, защото, както казах, Оман е скъп и цените не са симпатични. На картата ливанския ресторант е отбелязан с арабски букви, но все пак има написано и Lebanese Village. Толкова ни хареса този ресторант, че всъщност и в следващите ни дни в Мускат ходехме да там да ядем. Храната беше чудесна. Заведението е мъничко, на 50 м. от морето и  често идваха местни да ядат или да си поръчват храна онлайн и чакат в колите си, където от персонала им я носят, за да не излизат на топло. Порциите са големи и с едно основно ядене и една салата едва се справяхме с общи усилия. Обикновено плащахме сметки около 10-15 реала.

Особеното на цените е, че обявените не са крайни, а има и данък 5% върху тях. На повечето места се плаща с карта. Само по пазарите сме давали в брой и накрая каквото ни беше останало, а ние имахме съвсем малко налични пари, закупени в България.

След като хапнахме много вкусно и доволно, отидохме отново на плажа. Там седнахме в едно кафене Kaldi и съзерцавахме морето и оформилия се футболен босоног двубой на местни. Всичко беше перфектно.

На другата сутрин в 8 ч. хванахме автобуса за Низва. Билетите бях купила онлайн. Цената беше около 2 реала в посока, а пътят около 3 часа. Автобусът тръгва от няколко автогари в Мускат, но ние се качихме от първата. И слава богу, защото едната, на която спря по пътя автобусът беше направо потресаваща откъм общност и още помня тежките погледи на емигрантите, които гледаха или се качваха в автобуса. Ами не е приятно усещането на втренчени погледи. Но пък имаше приятни местни, като един пълничък чичо, който много радушно ни приветства, все едно сме стари познати. Шофьорът ни също беше като колосан, с изрядни ръбове на бялата си роба и определено симпатичен. Поради особеностите на пола ни имахме удоволствието да се возим на първите седалки, откъдето гледахме разнообразни градчета, палми и шарени планини.

В автобуса по пътя се качиха и местни, между които и прекрасно ухаещ млад мъж, който бъбреше по телефона, и местна жена, която слезе по пътя и си заряза куфара и прилежно облечената с найлон абая, ей така на паркинга в едно градче и отиде в кафене на 100 метра. Не мисля, че кражбите са нещо често срещано, съдейки по поведението на хората.

В Низва слязохме ние и едни друг самотен турист, а автобусът продължи по пътя си, защото хубавият стар град беше само междинна спирка и то от първите.

Низва е един от най-старите градове в Оман и е била основен културен и търговски център в миналото, а голямата й джамия е била религиозен център за ислямско вероучение. Старата част, където беше и нашият хотел, е с тесни улички и старинни сгради. Там е прочутият пазар (сук), който наистина е много симпатичен. Толкова е безопасно и некрадливо, че през деня си бяха оставили стоките без никакъв надзор.

Оман е прочут със своя тамян и навсякъде ухае на различни негови модификации. Той се пали дори и в моловете и в парфюмерийните магазини. От чудесния сук си купих керамичен съд за димене на тамян, както и прекрасно ухаещ черен тамян. Като споменах парфюмите, да кажа, че Оман е световноизвестен производител на парфюми. Индустрията е огромна. Всевъзможни магазинчета има навсякъде, кое от кое по-луксозни. Аз се влюбих в един Amouage, но цената на 100 мл. от около 700 лв. ме задържа далеч от него.  Отделно се продават и много ароматни масла, с които също може да се парфюмираш. Такова също си закупих от сука.

В сука има сектор за риба, за кози, за едни сладки работи, които не знам как се казват, но се опитват с лъжичка и бяха вкусни, за ядки и т.н.

В Низва останахме 1,5 дни. Беше лежерно и приятно. Намерихме страхотен ресторант с гледка от покрива към голямата джамия. После пихме страшно кафе в едно кафене отново с подобна гледка и наблюдавахме местните, включително и върху коне.

Вечерната разходка из града беше направо като от приказките заради лампичките и ароматните пушеци. Там срещнахме и двойка българи, които обикаляха страната от 9 дни и бяха много въодушевени от нея.

На следващия ден виснахме да чакаме автобуса, който идва от далече и продължава към Мускат. Отидохме по-рано, както си правим по принцип, а той закъсня половин час. Добре че мостът пазеше сянка, но единствената пейка на спирката беше на слънце, та се поизморихме. Обратният път мина неусетно и се върнахме в Мускат, но билетите ни бяха до летището, а не до автогарата, защото ни предстоеше полет с SalamAir до Салала (Salalah). Тази дестинация много ме влечеше и, макар и за кратко, си заслужаваше напълно. Превозвачът е нещо като нискобюджетен, леко закъсня с излитането, но оманците са толкова лежерни, че бордингът беше адски дълъг. Преди полета бяхме в бизнес салона на летището и смея да кажа, че определено е най-хубавият, в който съм била. Храната разкошна, кинозала, билярд, зала за гледане на футбол и всякакви подобни екстри.

Не платих за чекиран багаж и оставих куфара на летището (ние сме с един куфар) и продължихме с раница и малко куфарче.

Кацайки на летището в Салала изненадващото беше, че дори и кошчетата за боклук бяха същите, като на това в Мускат. За чистотата просто няма какво да кажа, защото всичко много се поддържа.

Опитах се през приложението за таксита да си поръчам до хотела и греда – не може. Оказа се, че може само на връщане да се ползват, а от летището се вземат на място с твърда тарифа 7 реала до града, независимо от късото разстояние. Та, принудих се дам повече пари, но пък вечерно му се озовахме в чудесен нов хотел, направо чисто нов с предпазните лепенки на металните части на бравите. Посрещнаха ни с welcome drink, настанихме се доволно в огромната стая и отпочинахме. Във всички хотели имаше минерална вода в стаите, а в този при напускане също ни предложиха. Както казах – много са мили хората в Оман. Отделно навсякъде в хотелските ни стаи имаше и електрически кани, на което много държа, че иначе трябваше да нося своето електрическо джезве за така необходимото ми сутрешно кафе.

На другата сутрин закусихме и зачакахме нашия шофьор Мохамед, който с лъскавия си бял джип дойде точно на минутата.

Забележителностите на Салала са плажовете, водопадите, скалите и многото зеленина. Тъй като не беше сезонът на водопадите, който е от края на юни до септември, ние се спряхме на полудневен тур до плажове и скали. Нашите бяха: Al Mughsail beach, Afour beach и Fazayah beach trucking waу, или западно крайбрежие. Туровете в Оман са много, много скъпи. Нашият беше на обща стойност 178 долара за двама, платени през Viator, и това беше най-евтиното, което намерих (Salalah tour ciaosalalah Oman +96893584029 whatasapp). Гидът беше приятен, съобщи ми как се очакват чартъри до Салала от България от февруари, което също се покриваше с моите предположения за това от видените у дома оферти на туроператори за почивки на нелицеприятни стойности.

Турът беше страхотен и видяхме много красоти, малко камили, но имам селфи със свободнопасящи такива.

Отидохме и на може би най-девствения великолепен плаж, който някога съм виждала, а аз не съм виждала малко.

До плажа се стига само с джип, първо през планината по едни зигзагообразни пътища, по които срещнахме една-две коли. На него имаше две щастливи жени, които се къпеха и оманец, който седеше търпеливо на сянка и ги чакаше. Освен тях имаше живи раковинки, рачета, кристална вода, разкошен пясък. Там бяхме ние двете, захласнати от възторг. Гидът много се дивеше как не си носим банските, защото всички туристи това правели. Самите оманци не ги влекат подобни занимания и същите остават неразбрани от тях. Ама ние бяхме вече бездомни, освободили хотела и оставили багажа, защото вечерта се връщахме в Мускат. Не че на плажа има къде да се преоблечеш или да съхнеш.

Този плаж беше последната спирка от тура, а освен него имаше умопомрачителни гледки от високо и под едни скали, гледката под които ми напомни за Кейптаун – един от най-красивите градове, които съм виждала.

Прибрахме се щастливи и гладни. Бях набелязала едно заведение с печени пилета, но всъщност се оказа, че работи от по-късно, та отидохме до мола, находящ се срещу нашия хотел и там ядохме кюнефе по принуда и зяпахме кафепиещите местни мъже. Разходихме се, излязохме и отидохме да пием великолепно еспресо в близко кафене. Накрая взехме едно такси, с гаден и глупав шофьор, опитващ се да ме накара да платя кеш и неразбиращ, че съм платила вече онлайн.

Почакахме самолета, който закъсня и след краткия полет се озовахме отново в Мускат. Бях решила да вземем градски транспорт до някоя спирка и от там да взема такси с приложението, за да избегна отново излишните пазарлъци и комуникацията с такситата там, но преди спирката един местен ни предложи за 5 пари да ни закара до хотела. Получи първоначален отказ от моя страна, но като видях, че автобус има да почакаме доста заедно с много емигранти, които единствено го ползват, се върнахме при човека. По пътя към паркинга той срещна една стюардеса и приятелски си побъбриха, та съвсем се успокоих, че няма да ни излъже нещо. Така и беше.

Последният ни хотел в Мускат беше в район с много заведения и мултикулти кухни. Изглеждаше по-мърляво отвън, но стаята не беше никак лоша.

На следващия ден отидохме до джамията, покрай която много пъти вече бяхме минавали, но виждали само отвън. Шофьорът ни стовари не на паркинга и трябваше да обикаляме, но пък за сметка на това направихме чудесни снимки с нея.

Джамията е страхотна, на голяма площ и беше пълна с туристи. ¾ ръкави не стават, трябва да си добре повит. Събух се още на двора и когато се обувах на тръгване си избърсах стъпалата с мокра кърпичка и те бяха абсолютно чисти. Много беше топло навън, а вътре райска прохлада и много красота.

На изхода ни нападнаха таксита с невероятни офертни цени, абсолютно неадекватни, но тъй като не ни се обикаляше, с един си стиснахме ръцете и отидохме до стария Мускат (Mutrah) и крепостта за последните си пари в брой.

Беше ни много топло и явно е и личало, защото любезният оманец, който ни взе парите за влизане в крепостта, ни предложи и даде вода от неговия си хладилник, за която отказа пари. За да се стигне до крепостта, се катерят дървени стълби под жаркото слънце. Не са нещо страшно, но симпатичното беше, че на всеки завой имаше работещ вентилатор, който да разхлажда пръхтящите нагоре туристи. В крепостта има малко кафене с масички, разхвърляни на стратегически места. Вечер след залез изглежда много симпатично осветено, но ние отидохме само през деня. Запознахме с един англичанин, който сподели удивлението си от цените в Оман, особено след като се е придвижил до там от Египет, където всичко е доста евтино. Оманската валута е силна и стабилна, и стандартът си е висок, както споменах.

От крепостта се разкриват прекрасни гледки към залива и квартал Ruwi, обитаван предимно от пакистанци, сгушен в скалите.

Поседяхме доста време, починахме хубаво и тръгнахме към прочутия сук. В него бяхме за кратко, защото доста досадно ни предлагаха от всяко магазинче разнообразни стоки, ароматни масла, парфюми и т.н. Определено сукът на Низва е много по-приятен и неангажиращ.

Продължихме да се разхождаме покрай красивите старинни сгради и една разкошна джамия, до вътрешността на която обаче достъп за немюсюмани няма.

Последният ни ден не беше много съдържателен, като се разходихме в нашия емигрантски район и отидохме до мола пеша. В квартала ни имаше вече и пешеходци, но пресичането се оказа сложна работа и притичвахме на овчостаден принцип с други хора. Просто пешеходстването не е обичайно занимание и не е предвидено при регулирането на улиците и пътищата. В мола приключихме бързо, засладени с един дубайски шоколад, произведен в ОАЕ, закупен парфюм, но не онзи скъпият, и си извикахме такси до нашето съзерцателно кафене – наистина любимо наше място: на сянка, до морето. Прибрахме се и потеглихме към летището, откъдето продължихме към Бахрейн, след приятен престой в бизнес салона.

С това завърши нашето пътуване до прекрасния Оман. Благодаря за вниманието 😊!