РАНАТА, КОЯТО НЕ СПИРА, А И НИКОГА НЯМА ДА СПРЕ ДА КЪРВИ

СЪВМЕСТНОТО СЪЖИТЕЛСТВО НА ИЗРАЕЛ И ПАЛЕСТИНА

 

  Струва ми се, че дори историята се чуди и вечно ще се чуди как да тълкува принудителното съвместно съществуване на евреи и араби в земите, определени от географията като държавата Израел и Палестинска автономия. Тук никой не може да отсъди кой крив-кой прав. Без да навлизам в много подробности с моите лаишки анализи на една световна аномалия, ще се опитам да покажа как аз самата разбирам априори заложената бомба от нелепото слепване на тези две регионални жестоко противопоставящи се една на друга национални общности.

   В Израел ни придружи сравнително немлад местен екскурзовод - български евреин, живял само началните си 3 години в България. Преселил се с майка си и както тогава било прието за нашите нови заселници, двамата били настанени да живеят в Яфо- малко градче, предградие на Тел Авив. Майката, все още жива и живееща все там, до ден днешен не се научила да говори иврит. Той, синът, усвоявал нашия език от нея и от периодичното си гостуване на приятели в България. Говореше сравнително правилен български, но преграда му бяха граматическите времена. Затова винаги ни осведомяваше, че „Христос ще направи това, ще направи онова…Ще отиде тук, ще отиде там…” – за личност, живяла и умряла преди над 2000 години. Ако мога да чукна по главите някои от българските туроператори, бих се опитала да им набия там, че не е коректно да наемат за местни екскурзоводи хора, които не използват перфектен български език. Защото като чуеш, че тепърва „Христос Ще тръгне да проповядва”; „Ще сътворява чудеса” или че тепърва „сам той Ще възкръсне”, например, неволно се спираш да осмислиш оксиморона и така редовно изпускаш нишката на беседата. За която си платил и от която искаш да научиш възможно най-много за посетената дестинация.

Предимството за мен от беседите на този екскурзовод бе, че той често се отплесваше от библейската тематика, свързана с посещаваните от групата ни места, и все завиваше към политиката на израелската държава. По силата на едни обстоятелства в детството си бях принудена ежедневно да седя мирно и да не гъквам, когато сутрин, на обяд и вечер по радиото или по телевизията се излъчваха централните новинарски емисии и баща ми ревностно ги следеше. И така, слушах за конфликтите между израелците и палестинците, за Шестдневната арабско-израелска война, в която военни части от еврейски мъже и жени прегазиха светкавично армията на Египет, за настъплението им в ивицата Газа, за битките на Синайския полуостров и на Голанските възвишения. Тогава информацията се е „закачала” автоматично някъде из мозъчния ми „хардуер”, без да разбирам нещо от нея. Но на фона на това, което през настоящия месец октомври се случи на евреите, сега спомените от онова време оживяха и думите на нашия гид ми помагат да осмисля ситуацията.

  Влизаме във Витлеем в Палестинската автономия през един югозападен контролно-пропускателен пункт. Веднага след това екскурзоводът ни - евреин, стана от мястото си до шофьора и се премести на най-задната седалка. Каза, че ако палестинците го забележат, ще познаят какъв е и може да има неприятни случки с автобуса. Освен това неговата агенция не му разрешава да посещава автономията и застраховката му тук не е валидна. В късната вечер преминаваме по неравна полутъмна улица край някакви зейнали гаражи. Пред тях е запален огън, а край него са прави или насядали голяма група палестинци – мургави, предимно млади само мъже, повечето с бради и/или с мустаци, с неугледно облекло. Около групата се валят отпадъци, а някъде встрани има цяла купчина такива боклуци. „Вижте ги, бе, вижте на какво приличат тези и как живеят тук!”- веднага се включи екскурзоводът. Обстановката е наистина шокираща за нас, след като няколко дни се движим по прекрасните пътища на Израел и виждаме красиви, обновени, чисти, добре поддържани и озеленени селища. На другия ден, по светло, излизаме от друго КПП на път за Тел Авив. Чудесното шосе се вие край непрекъсната висока ограда.

  По-нататък, през дните, когато сме заедно, неведнъж екскурзоводът вмъква палестинската тема в разказите си. Чуваме, че Върховният съд на Израел е осъдил държавата Израел да върне някакви земи на палестинците. Аз така и не схващам какви са тези земи: дали площи, исторически принадлежали на палестинското население, или противозаконно отнети лични парцели. Научавам само, че процесът нещо се бави, явно държавата се назлъндисва да изпълни решението на своя върховен правораздавателен орган. „Ние им казваме: Колко струват тези ваши земи, да ви ги платим? – уведоми ни гидът. – 50 милиона долара? 100 милиона? Ето ви 115 милиона…Но не, те не искат пари, искат си земите. Когато това беше една гола пустиня, не я искаха. А сега, когато ние я облагородихме, чакат да им я дадем.”

   Да, евреите са извършили тук чутовен подвиг, за да урбанизират тази ограничена и на места доста трудна за живеене територия, половината от която е пустинна. Дори сред пустинята са прокарани широки, гладко асфалтирани и осветени нощем пътища/аз пък където и да ходя, все пътищата гледам. И сравнявам.../. Те стоят някак нелепо, разклонени сред пясъците и голите възвишения в какви ли не посоки и като че ли водят към нищото, защото наблизо не се забелязват населени места. В държавата няма достатъчно питейни водоизточници и преди около 7 десетилетия израелските учени създават технология за обезсоляване на вода от Средиземно море, която и в момента тече от крановете по всички домове и обществени сгради. Пътувайки нанякъде, местният водач ни посочи сградите на първия обезсоляващ вода завод. ”Никой от нас не знаеше къде е той. Но руснаците са го знаели!” –заяви той, подчертавайки ролята на съветското разузнаване. Заводите вече са 5, струва ми се, че поне така чух, и Израел държи монопола върху технологията си, която е продала на над 400 места в държави по света, нуждаещи се от същото водоснабдяване.

   Пречистената средиземноморска вода се използва и в селското стопанство. На не едно скалисто или полупустинно място видяхме поливни площи с овошки и зеленчуци. Добре известен е израелският опит земята да се обработва от общности, живеещи в своеобразни комуни, наречени кибуци. Това са затворени селища с общо имущество, в които всеки работи според възможностите си, а потребява блага според нуждите си. Произвежда се всичко необходимо за съществуването на членовете, а остатъците се продават извън кибуца. Някои от комуните вече са достатъчно богати, затова все по-голяма част от работната сила – предимно младите и образовани хора, продължавайки да живеят в тях и да потребяват общите блага, се посвещават на нови, модерни професии в близките градове, но внасят свой паричен дял в общата каса.

   Преди време израелците започват да търсят начини да бъдат усвоени земите и в жестоката пустиня Негев край световноизвестното Мъртво море на границата с Йордания. Обаче докато солеността на Средиземно море е около 3,8%, то съдържанието на сол в Мъртво море е от 300 до 350%. Държавата поканва учени от цял свят да се запознаят с условията тук и да предложат решение как да се обезсолят подпочвените води около него, за да се използва и земята, и водата. Никой от никъде не предлага ефективен вариант. Тогава самите израелски учени изнамерват уникален метод, влагайки някакви мрежи в подпочвените слоеве, успяват да филтрират подпочвените води и да извлекат солта и другите минерали и от нея. Край известния Кумран, около Юдейските възвишения на пустинята, отново видяхме овощни градини с капково напояване и оранжерии.

   За икономическата и военна мощ на Израел не е нужно да разказвам. За около 80-годишното съществуване на държавата тя се разви като безспорен световен лидер в научно, техническо, технологично, медицинско и сигурно във всяко друго житейско отношение. Всичко това е постигнато в обстановка на почти постоянно жестоко противоборство между еврейското и арабско население, принудени да делят една територия, в която размириците никога не са изключени и опасностите за двете общности са ежечасни не, а ежеминутни. С годините животът наложи държавата да отдели две неголеми области за палестинското население, известни като Палестинска автономия с отделно правителство и столица град Рамала. Именно тези места са отделени от израелските селища с високи непристъпни и на доста места завършващи отгоре със зловеща бодлива тел огради. Едното е на изток в близост до столицата Тел Авив и се нарича Западен бряг на река Йордан, а другото е по южната граница с Египет и се нарича Ивицата Газа. Това са най-гъсто населените райони в света. В Западния бряг, с територия 5660 кв.км,  живеят над 3 млн души, а на 360 кв км в Газа са наблъскани 2 милиона и 100 хиляди души. Палестинците от Газа не могат да стигнат до своите сънародници на Западния бряг и обратно директно, по пряката и силно развита транспортна мрежа на Израел. Те имат право да влизат и излизат само по определени обиколни маршрути и се налага да прекосяват големи разстояния, за да преминават през точно определени контролно-пропускателни пунктове. Впрочем, целият Израел е наситен със забрани или ограничения за тяхното движение и в една публикация на Израелския информационен център за правата на човека в окупираните територии в Интернет преброих ночно 175 такива пунктове и блокадни места. Западният бряг и Газа са изолирани със 700 километра стени и огради. Монтирани са сензори за движение и автоматично управлявани картечници.

   На естествения хегемонизъм на Израел се противопоставя палестинска терористична групировка със силно радикализирани араби, извоювала си лидерството пък в Ивицата Газа. Хамас. Насърчавана и силно подпомагана финансово от външни сили, тя непрекъснато провокира кървави инциденти в цялата страна. „Неведнъж палестинци нападат и убиват израелски граждани, провеждат смъртоносни атентати и други терористични актове –разказва гидът. – Убиват полицаи и мирни граждани в градовете и в домовете им, край религиозните институции, по площади, пътища, училища... Израелската армия им противодейства с не по-малко жестоки военни операции.” „След като на някои контролно-пропусквателни пунктове бяха заклани израелски постове, задължиха войниците по време на служба да си поставят едни железни предпазители върху шиите и част от гърдите” – обясни ни той, когато преминавахме през поредния КПП и крехки младежи и девойчета в камуфлажни облекла само махнаха с ръка на израелския ни автобус да продължава, без да спира.   Както е известно, завършвайки средното си образование, израелските момчетата и момичетата на по 18-19 г. задължително влизат в израелската армия и служат като войници, доколкото разбрах, по 3 години.…

  Въпреки всички усилия и мерки за поддържане на мирно съвместно съжителство, внезапно се стигна до сегашната вероломна развръзка с масирано ракетно обстрелване на Израел от Хамас/подпомогнат от ливанската терористична групировка - посестрима Хизбула/, със стотици убити и ранени от двете страни и други стотици израелски граждани с неизвестната съдба на пленници на терористите. От раната отново силно бликна невинна кръв, което говори, че на тази злощастна територия разбирателство май никога няма да настъпи.

Красотите на Израел

 

 

 

Дано все още са целокупни...

Голямата Благовещенска църква в Назарет, или Домът на Светото семейство, където архангел Гавраил съобщава благата вест на Дева Мария

Държави от цял свят носят подаръци в църквата и всъщност това са икони с лика на Богородица

Нашата Света майка е най-красива.  Мозайката е изработена от художника Стоян Карагеоргиев, дарена е от католическата общност в България и е донесена в Назарет през 2013 г

Олтарът в църквата Възкресение Господне в Йерусалим, издигната върху рожденното място на Исус Христос

Мястото, където е бил издигнат кръста, на който е бил разпнат Спасителя

Гробът на Свети Георги в гр. Лод (по време на смъртта му гр. Лида, Палестина), Израел

Кампусът на Еврейския университет в Йерусалим (HUJI)  -  една от най-престижните и изтъкнати академични институции в Израел, постоянно класирана сред 100-те най-добри университета в света. На стенописа са изобразени световно известни учени от еврейски произход

Църквата на блаженствата на северозапад от Галилейското езеро, където Иисус изнася "Проповедта на планината". Поклонническо място, по време на нашето посещение имаше групи от различни страни

Улицата пред хотела ни във Витлеем, Палестинска автономия

Пътят от Витлеем към Тел Авив

Стената на плача на Храмовия хълм в Йерусалим

Гетсиманската градина, в която се счита, че Иисус се е молил за последен път. Твърди се, че някои от маслиновите дървета тук са от неговото време

Река Йордан от израелска страна. Тя е гранична за държавата с Кралство Йордания. Счита се, че тук Иисус е бил кръстен от Йоан Кръстител, но това все още е в сферата на хипотезите

Разкопките на Кумран - мястото, където в делви, скрити в пещери, са намерени 12 библейски откъса от библия на хартия, заради което се твърди, че преди 2000 години тук са живели евреи

 

Кумранското доказателство се пази в музей под формата на огромна делва в Тел Авив, но за палестинците то не е валидно да признаят, че спорните сега земи са били преди всичко еврейски

То тука го пише, но кой да го чете...

Върху пустинното плато на Кумран, който е само на 1,5 км от Мъртво море, вече има поливно земеделие

Суха, не суха, земята в Израел се обработва упорито. Разсадник за финикови палми

Разходка в библейското Галилейско езеро, край което Иисус е извършвал чудеса. Предпочитано място за отдих и пикници е  на израелтяните. То обаче е най-големият източник на питейна вода в държавата и тъй като нивото му непрекъснато спада, вече туристи по бреговете му не се допускат да лагеруват

На нашата група това въобще не й попречи да си друсне едно българско хоро на борда...

Още повече, че собственикът на езерното возило е българин и току-що ни беше извадил една галилейска риба от водата