Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Vanya7
    Vanya7

    23 дни в Иран (2015) - разказ в снимки

      Описание: Разказ в снимки за обиколката ни в Иран през 2015-та година

    Този "пътепис" писах по време на пътуването ни в Иран през 2015-та година. Понеже така и не видя "бял свят", а наскоро се регистрирах тук, реших да го споделя. Вероятно някои неща са се изменили за последните 4 години, но ако някого открие нещо полезно или интересно, то - чудесно 🙂 

     

    Добрите хора не са на изчезване – просто повечето са събрани в ИРАН
    Май/април 2015

     

    У(из)водни думи:
    1. Човек може да живее без интернет и кафе (за 23 дни е проверено, за повече - не гарантирам)
    2. Ако притежаваш милиони, не е задължително да си милионер 
    3. (Порцеланови) кончета сред камили не търсете
    4. Краткият път обикновено е по-дълъг
    5. Ако не си носиш лъжица в джоба, обичаш чай без захар
    6. Добрите хора не са на изчезване - просто повечето са събрани в Иран

     

    Защо Иран? Защо разказ за него?
    Зад гърба си имаме интересни пътувания (напр. Сахара, Китай), но за първи път ще се опитам да пиша. Публично, не по принцип 😉  Чувствам се провокирана да разкажа преживяното. А основна причина за този мой амбициозен план, е сблъсъкът между представата за Иран на заобикалящия ме контингент и коренно различната действителност. Когато споделяхме с близки, приятели и познати намерението си да посетим Иран, личната ми социологическа статистика сочи, че коментарите можеха да се сведат до 3 основни групи:
    1. „Иран?! Не е ли опасно?“
    2. „Вие луди ли сте?!“
    3. „Господ да ви пази!“
    Ще е лицемерно ако пропусна да спомена, че и аз се позамислих къде сме тръгнали, но за щастие тази мисъл прелетя бързо като Тойота през пясъчна дюна 🙂 

     

    Подготовката

    (Към 2015) За да посетиш Иран, е нужна покана и виза. Получихме покани със съдействитето на агенция(вече беше тествана за пътуването ни до Грузия и Азербaйджан) - 150лв. за покана на човек. Минахме интервюта за виза в Иранското посолство, платихме такса 100лв. на човек. За колата задължително се прави Карнет дьо Пасаж от CБА. Заплатихме 100лв. и депозит 1000лв. И съвсем навреме (2 дни преди планираното тръгване 🙂 ) визите бяха готови и светофарът светна зелено. Нямаме ясно начертан предварителен план – нито на градове, нито на хотели (както е казано - "Не винаги ти трябва план. Понякога всичко, от което се нуждаеш, е да дишаш, да вярваш и да оставиш нещата просто да се случат."). Имаме резервация единствено за първата вечер и амбиция да обиколим колкото се може по-голяма част от Иран за 23 дни. Пътуването започва, затегнете коланите...

     

    ДЕН ПЪРВИ. 25.04. 05.00ч. сутринта
    Първи опит за тръгване.
    Отнема повече от час нареждането на пъзела от багаж в джипа. Казват, че всяко дълго пътуване започва с една единствена крачка. Извод от деня: понякога може да започне и с повредена кола. Още пред вкъщи 🙂 
    За щастие повредата се оказва дребна и е отстранена в рамките на деня.

     

    ДЕН ВТОРИ. 26.04. 04.00ч сутринта
    Втори опит за тръгване – успешен 🙂 

     

    ДЕН ТРЕТИ. 27.04.
    ГРАНИЦАТА – пътуваме денонощно, тъй като хотелите са загуба на време, с каквото не разполагаме. Стигаме границата вечерта на 27.04.

    Границата Турция - Иран при Исендере - Серо се оказва някакво утопично явление със сновящи бусове, рейсове, мъкнене на чували от всички страни. Единствено не става ясно къде са скрити гишетата, до които трябва да се доберем за проверка. Лудницата е пълна, отвсякъде коли запушват пътя. Попадаме на един човечец, който ни отвежда до заветните гишета. Озоваваме се на опашка от двайсетина човека, наблъскани 1 върху друг в стремежа си за предна позиция. Последният от тях ни светва, че понеже сме чужденци сме с предимство и получаваме набързо печати.

     

    Следва проверка за влизане в Иран. Ние сме подготвени какво не трябва да правим в Иран. Честна дума. Подготвени сме! Още при първия ни досег с ирански полицай, аз му махам (за да покажа, че този паспорт е мой), но иначе чудесно знам, че не трябва да комуникирам с мъже и дори да ги поглеждам в очите. Мъжът ми пък му показва знака с ръка за "ОК", за който теоретично предварително сме наясно, че значи среден пръст 🙂  Изобщо - важно е да си подготвен.

     

    Имаме предварителна уговорка с Хюсеин, у когото ще нощуваме, да ни помогне с минаването на границата. Пристига баща му и поема последвалите разнасяния на документи по гишенца и сгради, след което ни отвежда до дома им.

    36 часа и 2 700км. по-късно вече сме в Урмия. Там ни очаква голяма изненада – има отседнали от предишната вечер двама българи, тръгнали на пътуване из Иран с мотори. Беше много приятно да срещнеш земляци далече от родината. Пихме чай, поговорихме за маршрути, идеи и планове, и Хюсеин ни изведе на вечеря. Вече бяхме изтървали времето за вечеря, тъй като минаваше 22.00ч., затова минахме с фаст кебап и се прибрахме да зареждаме батериите.

     

    ДЕН ЧЕТВЪРТИ. 28.04.
    УРМИЯ

    Трябва да се приведем в смилаем вид за пред обществото. Хората в Иран са силно религиозни и има строги правила относно облеклото. Съществува морална полиция, която да те подсети ако случайно си кривнал от пътя. Жените задължително носят дълги туники, които да прикриват всякакви женствени форми. Ръкавите са дълги, тъй като не бива да се показва никаква плът. Цветовете основно са тъмни, но се забелязва и модернизация с по-цветни дрехи. На главите се носят кърпи. Всички тези правила не са изключение и за туристките. Не малка част от жените са още по-крайни и върху дрехите носят черни наметала, които ги покриват от главата до петите. Мъжете могат да носят тениски с къс ръкав, но къси панталони и потници са забранени.
    Вече пременени, закусваме в къщата, в която сме отседнали, и тръгваме на обиколка из града с Хюсеин.

    11103252_10207046005137319_4050782425964

    Въпреки че очаква гости от Полша, той е така добър да ни помогне да си обменим пари и да ни заведе на обяд. В Иран не могат да се ползват чуждестранни карти, което е повод още на влизане да планираш бюджета си и да обмениш нужните финанси за пребиваването. Процедурата в банките е сложна и отнема време. Има частни чейндж бюра, които са за предпочитане и противно на очакванията - не мамят в курса. В Техеран също намерихме такива, но доста от тях не желаеха да приемат евро. Официалната валута в Иран е риал. През април/май 2015г. 1 милион риала се равняват на около 30 евро. Така още в началото на пътуването, се оказахме горди притежатели на пачки милиони 🙂 

    11168004_10206845824892938_5058327271233

     

    Следва разходка из местния базар.

    11160582_10206845826772985_7032716526281

     

    Хюсеин ни запознава с традиционното им ястие Дизи. То се приготвя в малки глинени съдове, като характерно е дългото готвене на бавен огън. Поради тази причина има обособени ресторанти, които предлагат само това ястие, което гарантира и доброто му качество. Рецептата включва агнешко, нахут, картофи, домати, боб, куркума и канела. Интересен е начинът на консумация. Той се състои от 2 части. Сосът се изцежда в отделен съд и в него се слагат парченца тънък хляб, както казваме в България - попара. След консумацията, останалата гъста част от ястието се мачка със специален прибор и получената хомогенна смес се завива в хляб и се хапва със суров лук за допълнение.

    1038491495_Dizi(2).thumb.jpg.582592bcad7094c3b25e2a728c9c6303.jpg

     

    Следобед тръгваме за Табриз, като по пътя минаваме през соленото езеро Урмия. То е едно от най-големите безотточни езера в света. Преди време е ползвано за къпане, сега това е забранено, тъй като езерото застрашително пресъхва.

    11143607_10207046004217296_2004746313170

     

    Табриз – градът ни посреща със задръстване, в което завързваме първите си запознанства. Нямам идея дали всички туристи имат възможността да изпитат подобно внимание, каквото ние, но е сигурно, че вече знаем приблизително какво е да се чувстваш като звезда. Несъмнено туристи в Иран няма много, а излизането на местните извън страната е затруднено, което ни превърна в подвижен атракцион, който хората искрено приветстваха и обгрижваха, дори в движение. Може би за това доста допринасяше и визията на колата ни, каквато там не може да се срещне, а пък с десен волан?! – какво е това чудо 🙂  

     

    Не бяхме подготвени за цялото това внимание и в началото бяхме доста озадачени, когато всяка кола, която ни задминава, се изравнява с нас и хората усмихнати ни махат и изтрелват фрази като „Welcome to Iran“ или “I love you” (просто това знаят, а държат да ни приветстват). Задръстванията бяха истински извор на комуникация - всички ни питат според възможностите си - от къде сме, къде ще ходим и понякога изтрелват „кажете на всички, че в Иран не е опасно“.

    Сами разбирате, че задръстванията и хаотичното движение вместо да ни изнервят, адски ни забавляваха. По улиците хората искаха да се снимат с нас, радваха ни се, искаха координати, за да поддържаме връзка. Нещо идентично бяхме изпитали вече в Китай, но в Иран надхвърли многократно всякакви очаквания, а и не беше просто интерес, а искрена добронамереност.
    Намираме набързо хотел и излизаме на разходка и вечеря. Оставаме разочаровани от 2 ресторанта, споменати в LonelyPlanet, и решаваме да импровизираме. Щастието ни се усмихва и попадаме на страхотно ресторантче. Ето какво предлага менюто.

    11350516_10207046006297348_7542731136285

     

    В ресторатите менютата са на местния език фарси и без надежда някой да те разбере. Мисля, че 1 или 2 пъти се е случвало да попаднем на английско меню. Това, разбира се, вкарва в действие ръчички и крачета за обяснения, но в крайна сметка спряхме да се мъчим и поръчвахме на сляпо – хем има елемент на изненада, хем пробваш различни неща.
    Управителят на ресторанта ни приветства лично и ни донесе да опитаме от всички ястия, за да си изберем. След кратка разходка се прибираме за почивка.

     

    ДЕН ПЕТИ. 29.04.
    Управителят на хотела ни кани на закуска в стаята си. Оказва се много приятен човек, пътувал из Европа, дори посещавал София.

    20150429_101016.thumb.jpg.75975d7e529230453e42b681a392a2ca.jpg

     

    Предложи ни да изпием чая си на покрива на хотелът му, от където се разкрива гледка към целия град.

    11205562_10206849041853360_7939778412501

     

    След сладки приказки и заслужена почивка, е време да се потопим в духа на града. А къде е душата на всеки ирански град – базарът. Този в Табриз се оказа с впечатляващи размери – 7 кв. км. , което го прави най-големият покрит базар в света – по-голям и от известният на всички „Капалъ Чарши“ в Истанбул.

    11313152_10207046008177395_6897901709535

     

    11312760_10207046007377375_8103573617435

     

    11181586_10207046006977365_2939801668012

     

    11071443_10207046009337424_2294088801886

    Попадаме на цветни живи мъничета, разбира се - защо да боядисваш яйца, като изобщо не ходят и не писукат 🙂  В Иран не е прието да имаш куче или котка за домашен любимец и изглежда са намерили забавна цветна алтернатива за дечицата си.


    Продължаваме разходката си. Всички проявяват нескрит интерес към нас – отвсякъде ни поздравяват, валят приветствия и усмивки. Един симпатичен дядо ни пита от къде сме, заговаряме се и се оказва, че е колекционер на стари пари. Веднага ни показва колекцията си, в която има завидни екземпляри, дори старо българско хартиено левче. За щастие имам в себе си от родната валута и му подарявам 5лв. за колекцията му, а той в замяна - стара иранска банкнота.

    20150429_125409.thumb.jpg.7fc21077ffba3d04c4d34111b190e0b5.jpg

     

    Разбираме, че в града има Арменска православна църква и решаваме, че ще е интересно да посетим подобно място насред мюсюлмански град. Оказва се, естествено, особено трудно достъпна. Скрита е зад висока фасада, но след няколко любезни упътвания и обиколка на района, успяхме да открием затънтения й вход из задните малки улички.

    11357265_10207046006737359_7923772792851

     

    Към обяд е време да потеглим за Кандован, който е разположен на 60км. южно от Табриз. Селцето е интересно с това, че местните живеят в скални пещери, образувани от изригването на вулкан преди много години.

    20150429_164722.thumb.jpg.8eea007052606f06bac976b3a52fda95.jpg

     

    20150429_164651.thumb.jpg.62dbd0e3ba531cb54d9e5c8e6d79e952.jpg

     

    Хапваме в ресторантче и за първи път се сблъскваме с типичните за Иран „маси“, на които се събуваш, качваш крачетата и сядаш „по турски“.

    11053716_10207046010217446_5499597202948

     

    20150429_155734.thumb.jpg.16559be85ead08fe12cb8d701c02c1e5.jpg

     

    След кратка почивка е време за път. Предстоят ни 400км. до Санандаш, а вече минава 18.00ч.
    Пристигаме в града след полунощ и се впускаме в търсене на хотел. Опитваме да потърсим някой хотел от “Библията”, както нарече Lonely Planet един испанец, тръгнал на 5-годишно околосветско пътешествие с колело (но за него по-късно). Пробваме 2 хотела - вече не съществуват. И тъкмо се чудим какво да правим, когато до нас спира непознат със семейството си. Не знае английски, но някак се разбираме, че търсим хотел и той дава знак да го следваме. Тъй като всичко това се случва в самото начало на пътуването ни, истината е, че си помислих, че е някой досаден човек, който ще се опита да изкара пари за услугата. Да - голям срам, че си го помислих. Човекът до 3ч. ни разкарва от хотел на хотел из града (тъй като нямаше места), с малките си дечица в колата, като истински се тревожеше и едва ли не срамуваше, че не може да ни помогне. Тогава вече ни светна лампата сред какви хора сме попаднали 🙂 
    Намираме в крайна сметка хотел и това слага набързо край на дългия ден.

     

    ДЕН ШЕСТИ. 30.04.
    Великден - след като от 2 години се ползвам със статут на горда леля, от далечна България долита новината, че съм станала леля на квадрат 🙂  От този момент започва 3-дневното ми скитане по улиците с телефон в ръка, в жалки опити да уловя интернет, за да видя малките човечета. Тук е мястото да спомена, че „Интернет“ в Иран е по-скоро мираж. В някои хотели може да се срещне, но обикновено с мъчителна скорост и ограничен. Когато ми свърши нета в един от въпросните хотели и поисках нова парола, отговорът беше - „Интернетът свърши, може да има пак следобяд“. Неволно човек се пита - това хляб ли е, за да свърши и да очакват зареждане 😉 Фейсбук, Вайбър, YouTube са забранени, но с VPN нещата сработваха през 50% от времето.


    Та така - стартира новия ден. Идилия - слънцето пече, хората сноват по улиците, птичките пеят, гледам от прозореца как колата ни се охраява с калашник... 🙂

    11259507_10207046011537479_7354014860867

     

    Извинявам се за лошото качество, но както повелява традицията - на всяко пътуване си чупя фотоапарата. И на това не направих изключение 🙂 
    След идиличното начало на деня, тръгваме на разходка. Отново внимание от всички страни – вече свикваме. И отново основната забележителност – базарът.

    20150430_121556.jpg.9e87ff5485627b86743c04fd3f9a9c37.jpg

     

    И български цигарки имало в Иран 🙂 

    20150430_122243.jpg.c224af3842e0894247f5ba8b5a9cccf4.jpg

     

    11174919_10207046011777485_4700830723783

    Почерпиха ни и айран. Той се предлага навсякъде, като се подвизава под името „дух“. Обикновено съдържа мента, което водеше до противоречиви чувства, но на мен страшно ми допадна комбинацията.


    За из път си взимаме „бира“. Тази бира с плодови вкусове подозрително напомня швепс и... абе няма нищо общо с бира. Но това не е изненада, тъй като в Иран алкохолът е строго забранен. Е, длъжни бяхме да опитаме 🙂 

    20150501_125803.jpg.e6771d38cd50fb42e7d9a9a5c0fca797.jpg

     

    Време е отново за път. Следваща спирка - малки кюрдски селца.

    10929231_10207046013577530_5920450343067

     

    Стигаме до Ховраман, където ни спират за проверка. Решаваме да се възползваме от случая и да напазаруваме дребни неща – айран и хляб. Себестойността на покупките ни не надхвърляше 2 лв. може би. Когато попитахме за сметката, продавачът ни каза – не е нужно да плащате, ще приема пари от вас, единствено ако това няма да застраши по някакъв начин пътуването ви в Иран. Иранските хора все повече ни очароват с неподправената си доброта...

    20150430_174347.thumb.jpg.03712d645b41f45641536272dc0c18b5.jpg

     

    11255813_10207046015057567_7594415441654

     

    11289424_10207046015097568_8895349298590

     

    Минавайки покрай следващото кюрдско село, попадаме на събитие с неясен за нас характер. Тълпа хора се суетят около малки, очевидно празнично облечени, момиченца. Тъй като не бързаме за никъде, спираме да пием чай и да гадаем какво правят 🙂 

    20150430_183059.thumb.jpg.afcd16b205cfb4177edc3ac13a7c534b.jpg

     

     

    Може да забележите, че облеклото на мъжете е по-странно – това са типични за района на кюрдите панталони.

    20150430_184252.thumb.jpg.2ef40ac13ee9ffc256698e2d70cb75e9.jpg

    Тъй като събитието очевидно беше към края си и още по-очевидно - нямаше как да разберем какво е - продължаваме по пътя си.

     

    На свечеряване се установяваме на палатка в планината, близо до границата с Ирак. Нощта не минава без емоции – на вечеря непоканена пристига изгладяла опашата гостенка.

    11063763_10207046015577580_1319467140548

    Доста храна получи и отношенията ни бяха вече приятелски, докато не цъфна на предния прозорец на колата посред нощ (представете си разпльоканата физиономия на катерицата от ледена епоха, 1 към 1 🙂 ). В крайна сметка беше обезвредена като преместихме остатъците от храна високо на едно дърво.


    ДЕН СЕДМИ. 01.05.
    Тръгваме към Керманшах, където разглеждаме комплекса Так-е Бостан. В него се намират скални ниши отпреди 16-17 века.

    10995370_10207046016137594_6747946129709

     

    11336889_10207046017417626_6734108510347

     

    11169958_10207046018297648_4521073992904

     

    20150501_143744.jpg.8c660841889bea9ec06ae9b8f46915c9.jpg

     

    Хапваме в местно заведение, като „масата“ ни е разположена върху река.

    dfbdfb.thumb.png.022cef018591ccac5acc19ab611d4538.png

     

    След почивката поемаме към Бисотун, за да видим известния персийски скален надпис на Дарий І. Той е издълбан в скала на височина 152м. Барелефите от времето на Дарий І са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

    20150501_171823.thumb.jpg.f04dcb3e91f6b322b1d204cc844f9c9a.jpg

    Оказа се, че качването до горе е забранено и това е най-ясната гледка към него. Решаваме да попитаме в управата дали няма начин да го видим отблизо. Приема ни любезен господин в офиса си и ни черпи диня, докато чака отговор от по-високо равнище по нашия въпрос. Казва ни, че биха направили изключение за нас, но комплексът е пълен с местни (тъй като е почивен ден) и това би предизвикало неприятности и за тях. Съгласляваме се с доводите, благодарим и си тръгваме.

     

    По-точно-опитваме да си тръгнем 🙂  Буквално ни засмуква местна фамилия, която се е разположила на пикник под дръвчетата край офиса. В последвалата суматоха, можеше да се забележат само ръце, които ти бутат чаша чай, бисквити в устата, отвсякъде снимки, ръкопляскания...

    11109314_10207046021137719_1684037535714

     

    Заговаряме се и един мъж ни пита с какво може да ни бъде полезен и дали имаме нужда от пари за пътуването си. Пари, разбира се, отказваме. Но се оказа, че е приятел с шефчето на комплекса и така се озоваваме лице в лице със забранената за посещения забележителност 🙂

    11054469_10207046022057742_7027611743974

     

    11169506_10207046019897688_5355306063103

     

    10265602_10207046020377700_1235175292945

     

    Статуята на Херкулес.

    11351307_10207046022137744_6431780119497

     

    Хващаме пътя, както се казва, защото ни очакват около 400км. до Ком. По пътя спираме за вода. Да - пак се оказваме интересни 🙂  Собственикът на магазина подхваща разговор, черпи ни чай. Кафе в Иран няма, на места може да се намери „3 в 1“ под прозвището „еспресо“ (разбрах го по трудния начин), но би било престъпление да го пиеш при наличието на страхотния им черен чай. Интересното е, че предлагат бучки захар, но никъде не дават лъжици. Беше ми нужна около седмица да разбера, че не слагат захарта в чая си, а хапват бучка захар и я смучат, докато пият чай.

     

    Минаваме вече и няколко пункта за плащане на магистрали - никой не ни взима пари, усмивките ни са достатъчни 🙂 
    Пристигаме късно в Ком и отсядаме в къщата на случаен човек. Време е за почивка, защото утре е празник, а ние сме попаднали на правилното място.

     

    ДЕН ОСМИ. 02.05.

    Град Ком е едно от най-свещените за шиитите места в страната, а на този ден е и един от най-големите религиозни празници. Няма как да пропуснем да видим нещата отблизо.

    11025837_10207046022697758_4973376703866

     

    Оказва се, че за да влязат жените в религиозния комплекс, трябва да са облечени по-различно. Изчакваме на входа за жени специално извикана за нас екскурзоводка, като междувременно ни обличат в подходящите за случая дрехи.

    11215087_10206871536015700_6389295825316

    Екскурзоводката ни развежда из целия комплекс и ни разказва за него, след което ни купува по 1 сок, извинява се ако ни е досадила с присъствието си и ни изпраща.


    В Иран навсякъде по улиците се продават фрешове, което е страхотно решение за жегите. Цената за чаша е около 1-2 лв., а фрешът от пъпеш с парченца лед - невероятен. Взимаме си фрешове и се отправяме към колата, която междувремнно е събрала фен клуб.

    11136647_10207046024697808_3981391052254

     

    Следващата ни спирка е Кашан, където посещаваме традиционни къщи-музеи.

    11270476_10207046025657832_8830397983223

     

    11222674_10207046026577855_4080110449484

     

    10559849_10207046026697858_2372217311728

     

    Хапваме в препоръчан ресторант. За съжаление храната е доста гадничка, но така е с прехвалените места. Поне обстановката е приятна и има интернет 🙂

    11334278_10207046027497878_3958661353266

     

    А как се разбираме в магазините? Така 🙂 

    11053716_10207046028337899_9019101767477

     

    Среща с фенове. Както си вървим по улицата, до нас спира кола. От нея слизат мъж и възрастен дядо и с жестове обясняват, че много искат да се снимат с мъжа ми. Няма как да откажем, разбира се. Звездите са звезди, не защото са високо, а за да радват хората 🙂 

    11202885_10207046027537879_5413177520702

     

    11174531_10207046027577880_6442732874151

     

    Време е за Исфахан. Пристигаме късно, но решаваме да се разходим, за да видим осветени красивите им мостове. Не си помислихте, че сме останли без компания, нали? Срещаме двама иранци, които ни молят да се присъединят към разходката ни. Английският им език е слаб и комуникацията върви трудно, но това не успява да ги спре да бутат и мотор километри наред, за да са с нас.

     

    ДЕН ДЕВЕТИ.03.05.

    Разходката ни започва от Площада на имамите, който се смята за втория по големина в света след Тянанмън в Пекин (имали сме щастието да посетим и него, но на място човек трудно преценява подобни статистики, наистина са огромни и двата).

    11051898_10207046028737909_2539850280365

     

    11224597_10207046028657907_8692882522179

     

    11121320_10207046030337949_8646794979230

     

    fdfgd.png.3d33d57ae276994cc029d0cccb8b21ef.png

     

    10511664_10207046030537954_3981412984132

     

    Късният следобед тръгваме към Тудешк.

    10931193_10207046032618006_3447142555667

     

    В Тудешк се срещаме със собственика на хоумстей, който ни дава указания какво може да посетим в пустинята наоколо. Отправяме се на пустинна разходка, а при момчето в Тудешк ще се върнем следващата вечер. Предстои нощ в пустинята, което автоматично значи – среща с местните обитатели 🙂 

    11032183_10207046034178045_9080334546293

     

    11312948_10207046034978065_8888703420840

     

    Най-емоционалната среща нямаше как да бъде заснета, тъй като събитията се случиха светкавично. Епизодът може да се пресъздаде в приблизително следната последователност: приготвяме вечерята, нашата приятелка изведнъж хвърля всичко, което държи, и започва да тича панически, събличайки се 🙂 Оказва се, че паяк с големината на юмрук и завидна костна структура е влязъл под блузата й и я е ухапал. Тези му характеристики установихме след кратко преследване в галоп, в края на което аз се озовах тичаща на 1 крак, а мъжът ми в ръка с инструмента на убийството - обувката ми. Епизодът завърши трагично за клетото същество и не съвсем с хепи енд за мен. Разбира се, с лисици мога да вечерям безпроблемно, но що се отнася до огромни паяци... проблем. Така че, с фенер на рамо и повишено внимание се изнизаха тежко часовете на вечерта 🙂 

     

    ДЕН ДЕСЕТИ.04.05.

    Утрото ни носи слънце, пясък, чай и пъпеш.

    11334109_10207046045018316_4764942267645

     

    11312953_10207046048338399_8829629830979

     

    Време е да се позабавляваме в пясъка като мравчици 🙂 

    10854246_10207046049178420_4583396298541

     

    11238277_10207046054618556_5356848547531

     

    11112832_10207046060578705_1862033575244

     

    11011935_10207046064458802_4290355828763

     

    11013191_10207046063418776_5278762220768

     

    И буквално да се закопаем 🙂 

    11203169_10207046073299023_7538204577902

     

    Следващата ни цел е стар керавансарай, намиращ се по обяснения „in the middle of nowhere“. Кервансараят е сграда, която е служила като място за хранене и преспиване на пътници и търговски кервани.

    11357252_10207046082619256_2901285074978

     

    Намираме и целта си след известно лутане в нищото.

    11124922_10207046086459352_8853421011512

     

    На влизане обаче ни очаква изненада. Влизаме щастливи, че сме го открили, но ни посрещат полицаи с калашници и ледени фейсове. Глътнахме граматиката. Посочиха ни да седнем на един килим на земята - естествено нямахме изобщо намерение да възразяваме. След малко пристина един от тях и ни донесе 2 шиша с месо и няколко хляба 🙂  Още по-интересно е да се спомене, че ние решихме да върнем жеста. Носехме си от България провизии за спешни случаи, та решихме да им подарим български кашкавал и родни сувенирчета. Господата полицаи заявиха, че не биха могли да приемат абсолютно нищо, докато са на пост, службата им не позволявала. Много се смяхме като си помислихме за паралела с родната полиция, но това е друга тема.

    11357051_10207046092819511_1878978957902

     

    Следващата цел за деня е да достигнем до соленото езеро. Речено-сторено.

    11258378_10207046096019591_1695354698172

     

    22224_10207046095499578_4696033608621576

     

    11222050_10207046095939589_6103648724736

     

    Вечерта се завръщаме в Тудешк, където опитваме от традиционната иранска кухня.
    Стаята ни изглежда по следния начин:

    11203093_10206883717440228_3128688035567

     

    Да, от тук нататък ще спим на земята 🙂 Пийваме чайче в очакване на вечерята. А ето я и нея.

    10421551_10206884201172321_2716321085647

    На вечеря сме със семейството и двойка испанци, тръгнали на 5-годишно околосветско пътешествие с велосипеди. Изумително е какви хора може да срещеш... далеч от всякаква суета – само с палатка, панталон и тениска, а толкова богати с преживявания. Прекарваме приятна вечер в разговори. Оказва се, че са прекарали последната коледа в пловдивско село в Родопите (и бяха втрещени от присъствието си на свинско погребение), обиколили са цяла България...

     

    ДЕН ЕДИНАДЕСЕТИ.05.05.
    Утро в Тудешк.

    11330040_10207058601252214_2133614176342

    Оказва се, че традиционно за иранците е да закусват супа от леща. На вкус бих я определила като родната. Обикновено закуската им включва и сирене, яйце и сладко от моркови.
    Хлябът е на особена почит. Имат пекарни, където майстори ръчно го правят. Направи ми впечатление, че жените купуват по цели купчини хляб. Не се ползват торбички – може да забележите куппчина хляб на кормило на мотор или оставен директно върху пейка. Цената за 1 хляб е около 10ст.
    Нашият домакин - Мохамед - ни заведе до новият комплекс, който строи. Наистина прекрасно място, оформено като кервансарай. Предстои да бъде завършен тази година (тъй като очаква посещение от Lonely Planet), така че на който му предстои пътуване из тези земи скоро, ще се радва на чудесни условия.

     

    Май не съм споменала, че в Иран няма европейски тоалетни (а просто дупки), а тоалетната хартия е заместена от подвижно душче. Както пишеше в Библията (Lonely Planet) - ако не сте били достатъчно съобразителни да прочетете това предварително, то може да ползвате тази страница според нуждите си 🙂  Разделяме се с новите си приятели и поемаме към Чак-чак, най-свещеното място за зороастрийците - религията на древна Персия до арабската инвазия.

    11262497_10207058603852279_1658659746911

     

    11154603_10207058603812278_6219362792491

     

    Тръгваме към Язд, като попътно се отбиваме в малко селце с красив стар град.

    11270604_10207058593252014_4320242793256

     

    Успяваме буквално да се докоснем и до джамията с люлеещо се минаре.

    11295563_10207058593092010_3798594423397

     

    11312804_10207058594652049_7006344549160

     

    По обед пристигаме в Язд. Хотелът е оформен като кервансарай и дори има интернет 🙂 

    11205111_10206888534040640_1577960578221

     

    Следва посещение на музея на водата, местната градина и разходка из улиците на града. В музея на водата научаваме как хората са строяли подземни канали (канати), с които докарват вода в градовете от разстояние над 100км.

    11270379_10207058603932281_6750359505471

     

    11180615_10207058604532296_7760620212160

     

    11205993_10207058604612298_4401324857665

     

    11169547_10207058604772302_8603900777762

     

    11058758_10207058605252314_7358572289339

     

    11312969_10207058605812328_8639335361372

     

    Друго интересно изобретение са така наречените багири. Целият град е изпъстерн с тях. Удивително е как тези примитивни климатици улавят и най-малкия полъх на вятъра и го изпращат по предназначение към собственика на къщата. Такъв може да забележите на следващата снимка.

    20150505_194856.jpg.dab7d4081913206d69316e79355b1676.jpg

     

    ДЕН ДВАНАДЕСЕТИ. 06.05.
    Денят в Язд започва с чай и прекрасна гледка.

    11150841_10206892508860008_8757516389792

     

    Имаме за цел да навестим номадите в планините. Това са хора, които лятото напускат селата си и отвеждат стадата си в планините като постоянно сменят местонахождението си. Откриваме известна прилика между нас и тях и решаваме, че ще е интересно да ги видим отблизо. Не отчитаме единствено очевидното - че са номади и нямат постоянен адрес 🙂 Е, в крайна сметка не ги намираме и ни застига буря (температурата спада от 32 до 8 градуса за по-малко от час), но пък си правим чудесна разходка из планините.

    ghfhf.thumb.png.9e1f42ea124cf94d92167eabbca42412.png

     

    След около 300км. сме в Персеполис. Това е гръцкото име на древния персийски град Парса - една от столиците на Персийската империя. Предполага се, че строителството на града е започнато около 515г. пр.н.е. от цар Дарий I. Персеполис е опожарен от Александър Македонски през 330 пр.н.е. През 1979 останките на града са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

    10989177_10207058605892330_1013850273176

     

    885972_10207058606292340_806237173183885

     

    10926178_10207058607812378_3956733461299

     

    11313065_10207058608052384_3503817771593

     

    11261680_10207058608412393_3234552290911

     

    11249631_10207058611252464_7990311779572

     

    От Персеполис отиваме в Шираз. Настаняваме се в хотел, следва кратка разходка за вечеря и почивка.


    ДЕН ТРИНАДЕСЕТИ. 07.05.

    Започваме обиколката на града с крепостта Карим хан.

    11357092_10207058612332491_6031958577699

     

    11312980_10207058611452469_5635517869227

     

    След кратка разходка из базара, посещаваме джамията Вакил. Там отново ни придружава екскурзоводка и ни обличат в подходящи дрехи. Снимането в джамията е забраено, но правят изключение за нас.

    11062794_10207058613412518_5566649738149

     

    10997021_10207058613052509_1312837063844

     

    11168019_10207058613092510_8947572372405

     

    За пореден път опитваме традиционната им яхния - корещ. Поръчвайки това ястие, никога не е сигурно с какви съставки ще пристигне. Обикновено съдържа нарязани лозови листа, боб или нахут и цял изсушен лимон. Резултатът е тъмна, кисело-горчива субстанция, която за мен беше неядлива, но спътниците ми не се отказваха лесно и във всеки ресторант се пробваха отново, като доколкото може да им се вярва, имало и приятни на вкус вариации. Почти всяко ястие е придружено и от препълнена чиния ориз, без забележителни вкусови качества. Разбира се, не пропускаме да хапнем и Дизи.

    11351336_10207058614812553_3914644053359

     

    11108197_10207058615172562_9197998799021

     

    Следва разходка из градината Ерам.

    11128069_10207058617972632_6098076115518

     

    11113633_10207058619892680_3079542392554

     

    Към 17ч. тръгваме към Персийския залив. Очакват ни около 650км. Положението е следното: нямаме време и храна за вечеря, планираме да пътуваме цяла нощ. Нооо.. 🙂 Спираме на бензиностанция и ни заговаря един мъж с редовните питания от къде сме, къде отиваме. Оказва се учител по английски. Като му казахме, че ще пътуваме цяла нощ, отсече - не, идвате с мен, тази вечер сте мои гости, ще вечеряте, ще спите вкъщи и сутринта ви пускам. Честно казано, вече за секунда не се съмнявахме в добрите намерения на иранските хора, а и си беше дар божи за нас в този момент. Съгласяваме се.

     

    Оказват се чудесно семейство с 2 малки момиченца, които за домашни любимци имат 2 кокошки на двора. Споделиха вечерята си с нас, сложиха ни да спим в единствената им стая (кухня/спалня - според това какво ще сложиш върху персийския килим), на земята - така е типично за тях, а те спаха на двора, на открито. Сутринта станахме в 5ч., заведоха ни до пекарна, купиха ни хляб и ни изпратиха 🙂 От тогава всеки ден ни пращат смс-и къде сме и всичко наред ли е.

    11114747_10207058618972657_2466147844849

     

    11334149_10207058620372692_1906354847079

     

    А това са моите приятелки, които все още ми пишат всеки ден (а как тече комуникацията ни без английски, ще оставя загадка). Много се впечатлиха от това, че съм с черен лак за нокти, изглежда не е типично за тях. Разбира се, веднага го изрових от багажа и им го подарих. Около 10 минути по-късно всички бяха лакирани, включително и 2-годишната им дъщеричка 🙂 

    gfgdgd.thumb.png.aef67478e16eb355f7b44dbecf6b22a6.png

     

    ДЕН ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ. 08.05.
    Денят стартира преди първи петли, а такива имаше непосредствено до нас 🙂 Любезните ни домакини ни купуват хляб и ни изпращат. Към 13ч. вече сме слезли от ферибота, потънали сме в пот и пристигаме в Табл.

     

    Да, по това време вече е 48 градуса, а тепърва предстои температурния пик. Не знам как се описва усещането да си подадеш ръката през прозореца на колата и така да те блъсне горещ задух, че да предпочетеш да си се топиш в собствен сос мирно и тихо. Наистина жегата е убийствена, а ние планираме да си метнем багажа в хотела и да тръгнем на обиколка.

    10669366_10207058621332716_7778821998589

     

    gdfgvdd.thumb.png.e3eac295a6aa983642e1b28f6b533167.png

     

    jmkhhj.thumb.png.50ec262a032c6fb862f5f528b933e4eb.png

     

    В хотела ни посрещат с чай, вентилатор и знаменца, с които да си веем 🙂 

    11070666_10207058621852729_6165804719323

     

    И легла даже има, маркови при това 😉 

    11252023_10207058621932731_8830586510783

     

    Местните ни обясняват, че по това време е неразумно да се излиза навън и да изчакаме да се разхлади. Вслушваме се и следобед тръгваме в търсене на солена пещера и каньон, които са част от национален парк.

    11008621_10207058622732751_7126435506716

     

    11312907_10207058623012758_4390567540336

     

    11052869_10207058624452794_7687877861337

     

    Прибираме се в хотела за вечеря, след което отиваме на близък плаж да чакаме излюпването на малки констенурки. Да, плажът Шиб Дераз е популярен с това, че костенурките снасят яйцата си там, а по това време на годината малките костенурки се излюпват. Чудесно. На теория 🙂 Плажът денонощно се охранява от местни жители самоинициативно. Дават ни столчета, получаваме инструкции да пазим тишина, да не светим и да чакаме търпеливо. Та значи седим си ние на метър от плажа, нямаме право да се къпем, тъмно е и честно казано - попреспиваме 🙂 Чакахме до полунощ – костенурки не се излюпиха и тъй като комуникацията с охранителите не вървеше наникъде, решихме да поспим малко и в марковите легла.


    ДЕН ПЕТНАДЕСЕТИ. 09.05.
    Денят стартира рано с разходка с лодка в най-голямата мангрова гора в Персийския залив, среща с ходещи и летящи риби и... пооцапване.

    11032362_10207058626332841_1997472756858

     

    885645_10207058625852829_861937201023157

     

    11046352_10207058627332866_1810837041060

     

    11329756_10207058627132861_4485979333893

     

    На острова жените носят особени маски, чиято функция така и не разбрахме.

    10928951_10207058627892880_5820310733641

     

    11269474_10207058628012883_7226559395224

     

    885644_10207058628372892_727819003719465

     

    Тръгваме си от острова, като ни предстоят около 500км. до Мейманд. Там си намираме пещера и нощувката е уредена.

    11312729_10207058629052909_3761888485636

     

    ggghh.thumb.png.988a3209ecf564764504115d8ec25b47.png

     

    uiujui.thumb.png.14aab53d4547b040745ff8d3e726c67b.png

     

    10383965_10207058629252914_8379185282342

     

    ДЕН ШЕСНАДЕСЕТИ. 10.05.
    На сутринта правим обиколка на историческото село. Най-новата сграда в него е джамията, която е на 200 години.

    11312675_10207058630452944_1472839729901

     

    11062350_10207058630932956_7310212250213

     

    11357224_10207058632292990_5407702023742

     

    10505093_10207058632813003_3243369662719

     

    11270642_10207058633373017_8347453432506

     

    11062794_10207058633533021_2819759116919

     

    Предстоят ни към 200км. до Керман, където ще обиколим базара и ще обядваме в стар хамам (баня).

    yujuyuu.png.3f7646e410fd6bf778ebcdc961309064.png

     

    След още 130км. стигаме до калутите. Това е местност със странни скални образувания. Слънцето и вятъра като изкусни художници са нарисували една величествена картина насред пустията. Причудливите форми придават една почти неземна обстановка на залез слънце. След кратка разходка се установяваме там на палатка. От всички страни около нас вилнее буря, но ни пропуска. А небето е най-красивото, което някога сме виждали – с милиони звезди. Това нямаше как да заснемем, но се позабавлявахме с други снимки.

    11336861_10207058634253039_3417904409799

     

    11114061_10207058634293040_5055329652056

     

    11062279_10207058634893055_7041367374701

     

    11136127_10207058635373067_8527630844146

     

    11334189_10207058635333066_4327409544001

     

    11216615_10207058635893080_8166815400508

     

    ДЕН СЕДЕМНАДЕСЕТИ. 11.05.
    Предстои ни дълъг преход от 800-900км. с крайна цел Фахразад. Денят минава в пътуване, дори хапваме в движение. На около 150 км. от целта срещаме отново испанските си приятели с околосветското пътеществие - малък е света, Иран още по-малък.

    11140223_10207058636253089_3164352360720

     

    Пристигаме по тъмно във Фахразад. Отсядаме в хоумстей, където се запознаваме с двама симпатяги от Амстердам. Това ме подсеща, че месец преди Иран и ние с мъжа ми посетихме Амстердам – какъв контраст, а? 🙂 

     

    Леглата ни отново са на земята, но вече сме свикнали. Да ги нямаше и огромните бръмбари - чудно щеше да е 🙂 

    20150511_210230.thumb.jpg.916985d925e2c13b6fd8c49c058c93fb.jpg

     

    20150511_211219.thumb.jpg.930376fcce36cef4b4a4802a498d58f8.jpg

     

    20150511_213813.thumb.jpg.424d0576bd1f731ff358f3fb22d390a4.jpg

     

    20150511_214034.thumb.jpg.63876e8ee444ac5fa88ae3205f4773ab.jpg

     

    ДЕН ОСЕМНАДЕСЕТИ. 12.05.
    Приятна закуска и е време за среща с четириногите ни другари - камилите.

    11288949_10207058638053134_8127866251177

     

    11046272_10207058638093135_7549457077661

     

    20150512_071814.jpg.f2ffe585d2d905f7721a656650890384.jpg

     

    20150512_073606.jpg.e2ca7cd4f71f9d851b3a310f289542cd.jpg

     

    11246850_10207058639573172_7099172653299

     

    20150512_093210.thumb.jpg.bee083d9b9fb6c667405c8ca97f85751.jpg

     

    10949739_10206968532320547_1775383565609

     

    Тръгваме през пясъчните дюни за Техеран. Пренебрегваме предупрежденията, че е опасно да търсим път сами без гид. Истината е, че се позагубваме сериозно сред пустинята, но успяхме все пак да я прекосим и да намерим пътя.

    11052473_10206968531240520_1180830815395

     

    20150512_113620.thumb.jpg.d23138c79244f2aabee0003a6adb16f3.jpg

     

    След около 750 км. и точно за вечеря сме там. Намираме си заведение за хапване с жива музика. Интересно е, че за стартер ни поднасят баклава и чай, а десертът е краставици и плодове. Младите в заведението не танцуват, но очевидно се забавляват, припявайки на певеца и пляскайки.

    kuiuth.thumb.png.2e61e8c23e7bf41f06698129b2f42c2f.png

     

    20150512_220359.jpg.0fec425cda278ecc7fe91913982517bb.jpg

     

    ДЕН ДЕВЕТНАДЕСЕТИ. 13.05.
    Техеран. То е ясно, че с интернета не случихме, но ще пускаме писмо до новия племеник. Явно и пощенските им гълъби са спънати, защото 2 седмици по-късно ние сме вкъщи, а писмото не 🙂 

    Следва разходка из града.

    10996528_10207071843983274_2818042016083

     

    11255008_10207071844903297_8229840809800

     

    kyyhrdf.png.446612861874784ba4ee90ab9feedc99.png

     

    Посетихме и Историческия музей. Това е човешка глава, запазила се в подземна солна мина в продължение на 17 века.

    1508093_10207071846223330_32926333769447

     

    11329817_10207071845023300_3415122064454

     

    В града пресичането на улиците е цяло приключение. В Lonely Planet е отделена специална тема с указания как да се извършва това мероприятие. В най-общи линии указанията се свеждат до 2 основни съвета:
    1. Или да се приобщиш към група местни, които знаят как се прави
    2. Или да затвориш очи и да тръгнеш, разчитайки на благосклонността на съдбата 🙂 

    dagg.thumb.png.d25792f07aba6e4fecd1e456930566f2.png

     

    Междувременно имаме и важната цел да открием туба, защото вечерта трябва да сменяме маслото на колата. Влизаме в поредния магазин и питаме за туба (не питаме, а изиграваме туба 🙂 ). Някак ни разбират и 1 момче излита от магазина. След известно време се завръща с точно това, което ни трябва. А естествено, че и пари не пожелаха да ни вземат. 

    11154989_10207071846543338_3203912051430

     

    Следобед тръгваме за Аламут валей, но километричните задръствания прецакват малко плановете ни. За сметка на това поне градусът е висок 🙂 

    nffgvsd.thumb.png.d7019945f5fcd2dda8769757726793d5.png

     

    Стъмва се, а нашата идея е да видим пътя през селцата по светло, тъй като е много живописен. Решаваме да си намерим местенце за спане, но това се оказва проблем - никъде в региона няма хотел. Спираме да попитаме за пореден път и вадим късмет. Връзката се осъществява сложно, но пък мъжът ми има повод да почерпи – сбъдва се мечтата му да се повози на Пайкан 🙂 
    Та така, с Пайкана ни отвеждат до едно заведение, откъдето ни поема друг човек, по пътя ни предава на трети и в крайна сметка си намираме цяла къща за нощувка.

     

    ДЕН ДВАДЕСЕТИ. 14.05.
    Отпочинали и свежи, тръгваме из Аламут Валей.

    11200786_10207071838303132_1372829598624

     

    11059454_10207071842623240_4981381928157

     

    11227611_10207071842703242_6738919068609

     

    Стигаме до Аламут касъл. Трябва да изкачим доста стъпала, за да стигнем до замъка. В този миг на отчаяние виждаме алтернативния транспорт. Хич не му мислим и се мятаме на магаретата 🙂 

    11125381_10207071839103152_4800881998016

     

     

     

    11059162_10206969566986413_5235134952221

     

    11265475_10206969515185118_3376862706403

     

    11027135_10207071841343208_2623455869647

     

    11270608_10207071841543213_5349905952500

     

    11289368_10207071836463086_7346284815927

     

    10922584_10207071837823120_4415075234258

     

    11209675_10207071836423085_5523112606944

     

    Поемаме към Каспийско море.

    jhfd.thumb.png.6298ac9dd3bbdc0166e8058ea6dd8a4a.png

     

    jtfed.thumb.png.292d1f32afbbc478c64fbc36474633da.png

     

    На брега на морето решаваме да се установим на лагер и да заредим батериите, тъй като още много път ни чака.

     

    ДЕН ДВАДЕСЕТ и ПЪРВИ. 15.05.
    Рано сутринта тръгваме към границата. На места табелките са подвеждащи и губим пътя, но упътванията от местните са безценни. Спираме да попитаме един дядо накъде е пътят. Представете си картината, в която мъжът ми се опитва да пита след колко километра трябва да завием „One, two, three.. ?“ Дядото се е нахилил до ушите (с няколко липсващи зъба) и в отговор показва, че и той може да брой, като продължава „four, five, six..“ 🙂 

     

    Малко преди границата спираме да напазаруваме и да напълним резервоарите с гориво, тъй като ни предстои преход в Турция (а там горивото не е на същата цена). Пълним всичко до козирката, дори местни, които срещаме в магазина, ни носят туби, защото бензиностанцията не работи. Така и вторият ни резервоар е пълен и доволни и щастливи отиваме да минаваме границата. Да ама не. На границата любезно ни светнаха, че може да се изнася гориво единствено във фабрично предвидените от автомобила резервоари. Още по-любезно ни дадоха тубички, които търпеливо, под проливния дъжд напълнихме с иранското ни евтинко гориво от втория резервоар. Като казвам „любезно“, не е съвсем иронично. Беше им доста неприятно, че ни създават неудобство, дори полицаите ни почерпиха чай междувременно. Но фактите са си факти – 120 литра гориво назад.

    kgfdzsf.png.ba2534a0631fcdf715ecb5356c3a0e68.png

    В крайна сметка минаваме границата и следва път цяла нощ.


    ДЕН ДВАДЕСЕТ и ВТОРИ. 16.05.
    Целият ден минава в път. Спираме единствено да хапнем супа от леща и гюзлеме на една бензиностанция. Вечерта пристигаме на един плаж на Черно море (от турска страна), където си правим лагер. С храната не случихме, но поне вече сме заредени с бира и ракия 🙂 

     

    ДЕН ДВАДЕСЕТ и ТРЕТИ. 17.05.
    Слънце, плаж, море. И костенурки 🙂 

    11336998_10207071848023375_7407201262119

     

    11038569_10207071848783394_7107423011763

     

    11235446_10206968673644080_7905824298694

    Към 21ч. вече сме в Пловдив на вечеря. След полунощ – вече и у дома в София. Прибираме се уморени, но много щастливи 🙂 

     

    ФИНАЛ или НОВО НАЧАЛО
    Пътуването през Иран ми напомня на един микро живот– със своите върхове и спадове, смени на пейзажа, редуване на горещи и студени времена – бури и жарко слънце, срещи и раздели, умора, щастие.. живот 🙂  Не се возихме на яхти, не спахме в луксозни хотели, не носихме скъпи дрехи, но срещнахме истински и добри хора – искрен разговор, добра дума, усмивка. Щастието е скъпо нещо, а ние сме неприлично богати 😉 


    p.s. "Нашите очукани куфари бяха струпани отново на тротоара; имахме дълъг път за минаване. Но това нямаше значение, пътят е живот"...

     

     

     

     

     

     

     

    Редактирано от Mary
    Агенция

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Много съм благодарна за споделената емоция. Ще използвам пътеписа ти да опитам за пореден път да склоня семейството да направим това пътуване. Иран ми е голяма мечта. Още веднъж благодаря. 

    • Харесвам 3
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Много ти благодаря за споделеното мнение, много ще съм щастлива ако е било от полза 🙂 

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Прекрасен разказ! 

    Благодаря за споделеното! Иран е в плановете ми и съвсем скоро ще излезе на дневен ред. 

    А, вие сте направили много приятно пътуване из тази страна. 

    • Харесвам 3
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Just now, mililia said:

    Прекрасен разказ! 

    Благодаря за споделеното! Иран е в плановете ми и съвсем скоро ще излезе на дневен ред. 

    А, вие сте направили много приятно пътуване из тази страна. 

    Много благодаря за хубавите думи 🙂 Дано много скоро прочетем и твоите приключения от там 😊

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря за увлекателния разказ и хубавите снимки. Иран направо ме вика напоследък. :smile: 

    Надявам се да е скоро и хората все още да са толкова любезни.

    С интерес прочетох за пътуването с кола из Иран, а винаги съм се питала дали кола под наем е вариант за посещение там?!

    • Харесвам 3
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря за страхотния разказ! Изчетох на един дъх и ужасно ми се приходи! 🙂

    • Харесвам 4
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Рязко ми се приходи в Иран😄 от този прекрасен разказ! Благодаря!

    • Харесвам 2
    • Смея се 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Аз само да кажа, че препусках през пътеписа - като дете, отварящо играчка 🙂 И да ти кажа - че си и много хубава. Откъде тези тоалети за Иран? 🙂 Прекрасно пътеписание, благодаря! Отивам сега бавничко да чета... 

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Преди 1 час, Mary каза:

    Благодаря за увлекателния разказ и хубавите снимки. Иран направо ме вика напоследък. :smile: 

    Надявам се да е скоро и хората все още да са толкова любезни.

    С интерес прочетох за пътуването с кола из Иран, а винаги съм се питала дали кола под наем е вариант за посещение там?!

    И аз съм се интересувала от кола под наем 😄 Но табели на фарси единствено е стресиращо, а ако имаш проблем, не ми се мисли как се свързва човек с агенцията по телефон... С евтините таксита леко се обезсмисля за мен колата под наем, но пък знам ли 🙂 Ще следя отговорите.

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    1 hour ago, Mary said:

    Благодаря за увлекателния разказ и хубавите снимки. Иран направо ме вика напоследък. :smile: 

    Надявам се да е скоро и хората все още да са толкова любезни.

    С интерес прочетох за пътуването с кола из Иран, а винаги съм се питала дали кола под наем е вариант за посещение там?!

    Благодаря за хубавите думи 🙂Честно казано не сме проучвали опция за кола под наем. Но със сигурност необходима би била международна книжка, а асортиментът от автомобили, които срещахме, се органичава предимно до локални брандове 🙂 

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    1 hour ago, Rainy said:

    Аз само да кажа, че препусках през пътеписа - като дете, отварящо играчка 🙂 И да ти кажа - че си и много хубава. Откъде тези тоалети за Иран? 🙂 Прекрасно пътеписание, благодаря! Отивам сега бавничко да чета... 

    Много благодаря 😊 Туники и шалове си купих и от базарите там. От тук бях "подготвена" само с един крайно неуместен розов шал, който се трансформира в забрадка 🙂 И розовите одежди (порадиха ми ги за пътуването), но честно казано подозирам, че те са повече индийски, отколкото ирански 😉 На място може би е най-добрият вариант да се сдобиеш с типичната премяна, хем остава и за спомен 🙂

    • Харесвам 4
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Иранците и иранският павилион в Глобъл Вилидж в Дубай са ми любимци и изобщо не се съмнявам , че в родината си са още по-мили и гостоприемни .Мечтоя скоро да посетя Иран  Иншаалвах  , а ти приличаш на иранка 😃. Явно си се чувствала в свои води или по точно сред свои.Благодаря ,че сподели с нас .🤗

    • Харесвам 3
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Мдааа... Прочетох го до запетайката - и се борех с една камара чувства, част от които неприкрита завист и жажда 😄 И джипът ви е един път! Май може да гази и във вода... Абе изкефихте ме. Благодаря още веднъж! 

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Чете се на един дъх . Страхотни преживявания и невероятни емоции. Едно голямо благодаря !

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Гост

    Публикувано: (редактирано)

    преди 2 часа, Василена каза:

    Чете се на един дъх . Страхотни преживявания и невероятни емоции. Едно голямо благодаря !

    Ти нямаш ли мерак, Васенка? 😎☺️ Да си меракливеем заедно 😄 

    Редактирано от Гост
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря за споделената емоция, надявам се тази година да ми се случи и на мен Иран...

    p.s. Единственият ми страх е дрескода, но виждам , че сте се справили страхотно с изискванията им, ще използвам идеите...)

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Василена

    Публикувано: (редактирано)

    преди 19 часа, Rainy каза:

    Ти нямаш ли мерак, Васенка? 😎☺️ Да си меракливеем заедно 😄 

    Мерак да искаш . Вече чета все що има издадена и неиздадена литература . Особено на испански има доста инфо . Само се чудя какви са им щепселите и контактите ....

    Редактирано от Василена
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 5 минути , Василена каза:

    Мерак да искаш . Вече чета все що има издадена и неиздадена литература . Особено на испански има доста инфо . Само се чудя какви са им щепселите и контактите ....

    😄 https://www.power-plugs-sockets.com/iran/ 

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    ven62

    Публикувано: (редактирано)

    Ле-ле. Страхотно!

    Чудесен пътепис, чете се на един дъх.

    А и много полезен.

    Те първа ще го чета бавно, подробно и задълбочено и-и-и с много copy/paste.

    Все повече съжалявам, че миналата година Азербайджан не го съчетахме с Иран. 

    Нищо, …, сега, благодарение на теб,  карфицата "Иран" изпревари много други и има всички шансове да бъде махната още през 2020 г.

    Благодаря!

     

     

    Редактирано от ven62
    • Харесвам 2
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Много благодаря за пътеписа и прекрасните снимки! Беше ми много интересно да го прочета, излъчва много усмихнати емоции. Би ли ми казала, ако си спомняш името на това пещерно село до Язд /впечатли ме снимката/?

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    2 hours ago, Ushakal said:

    Много благодаря за пътеписа и прекрасните снимки! Беше ми много интересно да го прочета, излъчва много усмихнати емоции. Би ли ми казала, ако си спомняш името на това пещерно село до Язд /впечатли ме снимката/?

    Благодаря и аз за хубавите думи 🙂Селцето до Язд е Kharanaq.

    Тук има повече информация за него 🙂

    • Харесвам 3
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря! Чудесен и полезен пътепис. Аз и съпругът ми ще пътуваме през Април. Е нашият план е малко по различен...

    • Харесвам 2
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове



    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.