Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • desislavna
    desislavna

    Merci, Iran

    Иран ме заинтригува като дестинация преди около петнадесетина години, когато мъжът на моя колежка замина на работа в нашето посолство в Техеран и тя отиде да го види, като се върна с разкази за тази затворена страна, с толкова ограничения, морална полиция и празни плажове.

    Когато научих, че са спрели да слагат печатите в паспортите, решението бе взето моментално и билетите закупени.

     

    Техеран

    Кацнахме на летище ИКА /Имам Хомейни/ с полет на Пегасус от летище Сабиха Гьокчен в Истанбул и всички жени сложихме шаловете на главите.

    Нощ, уморени сме от дългите опашки на чек-ин, но знаехме, че от хотелът ще ни чакат за трансфер до леглата и това ни действа успокояващо.

    Иранците скочиха от седалките преди още самолетът да е напълно спрял, а стюардите хич не се впечатлиха. Излязохме от ръкава и се насочихме към посоченото с табела „виза“ място. Имаме вече електронни одобрения, за които сме кандидатствали месец и половина по-рано. Едното излезе за два дни, другото беше отказано и се наложи да кандидатстваме чрез иранска агенция. След прочетеното във форуми се оказа, че такива откази са често срещани и че проблемът е основно в електронната система на иранското външно. Ние случихме и големите празници около новата им година, така че подозирам, че въпросният отказ е бил направо автоматичен в следствие на липсата на ответна човешка реакция. Не че не можеше директно на място да се занимаваме с кандидатстване, но ситуацията с отказа ни стресира и щяхме да сме притеснени до последно. Затова и заложихме на сигурното.

    Имах и подготвени застраховки, така че съм засилена и документално обоснована. Нелюбезен човек огледа стриктно най-вече застраховката, като търси изричния текст Iran. Намери го и ме изпрати да плащам скъпоструващата такса от 75 евро на човек. Отделно ми искаха още 3 долара за някаква допълнителна такса. Дадоха ми квитанция и само с нея ме пратиха на паспортната проверка. Виза никой не ми даде. Печат никой не ми сложи, дори и на листче.

    По-късно, когато имах достъп до интернет, намерих в електронната си поща истинските електронни визи, които пък в единия хотел ни изискаха.

    Багажът вече беше излязъл, тоалетната приличаше на луксозен хотел с огромна ваза с цветя по средата на помещението, а човекът с табелата с моето име ни чакаше. Ура!

    Пътят дълъг 55 км., късно през нощта, при липсата на трафик, отне около 30-40 минути. Настанихме се набързо и се метнахме по креватчетата.

    Понаспани и забрадени закусихме и отидохме на пешеходна разхода из близката до нас част от Техеран.

    Градът е голям, трафикът тежък, а движението ужасно. Пресичането е цяло приключение. Коли и мотори не спазват правилата. За мен изненадващо беше, че е страшно зелено навсякъде. Хората ни зяпаха настойчиво по улиците. Някои и ни поздравяваха и питаха от къде сме.

    IMG_9873.JPG.bb52c8c971f946c2b180b266221b9e3c.JPG

     

     

    IMG_9877.JPG.04997683b61fe5739801f3b7a2f1d583.JPG

     

    Отидохме в голям и добре подържан парк, пълен с котки и лежащи и прегръщащи се двойки. Последното ме изненада страшно, защото мислех и бях чела, че не е прието дори да се ръкуват противоположните полове.

    20190502_155033.jpg.fb459f31d86ab8b3a32c2bf713bd382f.jpg

    Тази част бе оборена и от мой дългогодишен ирански приятел, който ми донесе сим-карта и ми обмени пари. С него дори се разцелувахме на рецепцията, тоест аз питах може ли да се ръкуваме, а той се хвърли в прегръдки, докато си мислих, че ще ни арестуват след обаждане от рецепцията, че нарушаваме морала.

    Обменихме 200 евро, за които получихме 2 пачки и една купчина пари по половин милион, на обща стойност 32 000 000, тоест при курс 1 евро = 160 000 реала, при официален такъв 1 евро = 47 000 реала. Аз исках да сменя 150 евро, но персийският приятеля настоя, че те са нищо. Грешка. До предпоследния ден бяхме изхарчили 2/3 от тях и последния се хвърлихме в някакъв бесен шопинг и пак накрая обърнахме 4,5 млн. обратно в евро на летището. Наистина в Техеран е по-скъпо от останалата част, която видяхме, но пак е много, много по-евтино от при нас.

    Валутата им постоянно се обезценява и когато си тръгнахме вече беше 1 евро = 175 000 реала. В живота си те ползват разговорното томани, което е реали без едната нула, но на мен ми беше адски трудно да калкулирам така и когато питах кое колко струва, молех да ми казват цената в реали.

    Купихме и он-лайн от сайта на фарси билети за автобуса до Исфахан за другата сутрин – ВИП за 4 лева билета, като разстоянието беше около 340 км. После отидохме да вечеряме като попаднахме в мега могъщ трафик, в резултат на който пътувахме дълго до една претъпкана пицария, където чакахме и за места. За първи път ядох пълнозърнеста пица с телешко месо. Вкусно беше. Сметката за трима с предястия и безалкохолни питиета /алкохолът е забранен в Иран/ беше към 1,40 млн., тоест около 17 лева.

    Бях си свалила на телефона приложението Snapp, с което на другата сутрин дойде за 3 минути кола пред хотела, която да ни закара до автогарата. Snapp е аналог на Uber и е много удобен. Проблем е само, че шофьорите не говорят дума английски, но пък цените са драматично по-евтини от на такситата и виждаш колко ще ти струва преди да се качиш.

    Още със слизането на автогарата има викачи, които подканват за различните дестинации. Нас те ни упътиха. Озовахме се на гишето за смяна на електронния смс билет с истински час преди уреченото време и направо ни заведоха и качиха на предния автобус. Той пък не тръгна по разписание, а 20 минути по-късно. Тръгвайки и обикаляйки гарата стюардът – много мил, приятен и говорещ английски човек, който ни отделяше специално внимание като единствените чужденци във возилото – подвикваше на отворена врата Исфахан и събираше по трасето още пътници.

    Настанени в страшно удобното превозно средство и снабдени с вода и храна от милия човек потеглихме най-накрая по маршрута. Пътят беше еднообразен, с една почивка и нито една полицейска проверка. Може би защото беше през деня.

     

    Исфахан

    Возихме се около 6 часа и накрая пристигнахме в бленувания град. От исфаханската автогара се качихме на едно такси, чийто багажник не събра куфара ни и го закрепи с ластик. Колата беше в окаяно състояние, а вътре имаше прокъсани черги. Отнякъде долетя друг таксиметров шофьор, който се скара на натоварилия ни чичо, с чудесен английски ми каза, че бил негов ред. Разтовариха ни, пак ни натовари, пак закачи багажа с ластик на кука, излъга ни в цената, ама нямахме желание за разправии, нито възможност за уточняване на локация, та да ползваме снап, и потеглихме. Поне колата беше чиста. Времето мина в плюене на главата на страната, посрещнато от мое мълчание и в доказване колко точно ни струва нощувката в хотела, където отивахме, защото той не вярваше, че такъв хотел струва толкова малко. Ама се убеди. Хотелът беше Iran hotel – с отлична локация, чистичък, тесничък и ни струваше 12 евро на нощ за двойна стая без закуска.

    Резервацията я направих и платих от тук, ползвайки агенция 1stQuest. Резервирах и още два хотела с тях. Цените им бяха най-добри, от всички останали, които открих да предлагат тези хотели. Понякога разликата беше двойна.  

    Исфахан е прекрасен град. Срещу нас имаше парк, в който се разходихме. В парка се намира двореца Hasht Behesht.

     

     

    IMG_8648.JPG.158fe3e03ea8768d6f82afa13ccf815a.JPG

     

    IMG_8654.JPG.bd48d2051704ab0bf199fa9a52536983.JPG

    Улицата на хотела беше пълна с магазини и фаст-фууд заведения. Много вкусни са панираните им гъби.

    Реката и популярния мост Si-o-se-pol бяха на максимум 10 минути пеша от хотела и привечер под вторачените погледи на местните, се озовахме сред огромно количество зяпащи ни хора, дошли в почивния си ден до моста за селфи, пикник, разходки и срещи. Разходихме се по хубавия мост, но вниманието и приказките на персите просто ни задушаваха. Имаше и други чужденци, които също споделяха част от това гледане и комуникация, но тъй като ние бяхме две жени, някакси при нас беше направо потискащо и задушаващо.

    IMG_8674.JPG.99b006ac835f5a01b5c713c32135cb2a.JPG

     

     

     

    IMG_8684.JPG.040d7e9dc2f189c8d9993924c68ce299.JPG

    И избягахме в прочутия ресторант Шехерезада, намиращ се наблизо. Мястото е красиво, сервитьорите като от Балкантурист, и като визия, и като поведение. Храната – отлична. Ядохме пилешки кебап, както винаги гарниран с ориз, агнешки котлети, пихме дух /айран с мента/ и накрая ни почерпиха с локум. Сметката беше нещо като 16-17 лева. Когато си тръгвахме заведението се беше напълнило с много групи туристи и с доста местни.

    IMG_8706.JPG.d8e07dcd52f17309d38bb70c32f5395a.JPG

     

    IMG_8719.JPG.ba6389e4261c5dc58f458dc3618719ec.JPG

    Върнахме се на моста, тъй като беше вече тъмно и това ни предпази от настоятелните вторачени погледи на хората.

    IMG_8722-EFFECTS.jpg.785bf8b03613999b6e6c82355dba09dd.jpg

    На другата сутрин тръгнахме към най-голямата забележителност - Naqsh-e Jahan Square. По пътя видяхме много приятни заведения и магазинчета. Навсякъде беше зелено, поддържано и обсипано с цветя.

    IMG_8747.JPG.4ad945b726bed4a65b147c0b63839ee6.JPG

     

    Площадът е разкошен. На него са разположени три основни забележителности – Abbasi Great Mosque, Sheikh Lotfollah /Shah’s/ Mosque и Ali Qapi Palace. Джамиите са богати на тюркоаз, красота и изящество. Площадът е пълен с хора – местни на разходка, рисуващи местни, ученици, както и много туристи.  Група дечица с ранички с техни снимки бяха папарашки заснети от китайски туристки.

    IMG_8932.JPG.1899439dd599b57c0d90c1c1ddd798ea.JPG

    IMG_8769.JPG.d925068c2bc3d17b3e0e97dd02c6b42c.JPG

     

    IMG_8771.JPG.a06dfda7050f55e5de9648d0ede4393e.JPG

     

    IMG_8836.JPG.67fb02f703b6bba5317ac8472b022b86.JPG

     

    IMG_8878.JPG.66e36754c635d31ab8f8fff5ec8fbda2.JPG

     

    IMG_8871.JPG.a7f90aa01d4f3911a8731d91845c874d.JPG

     

    IMG_8877.JPG.18a0a35a83f8caa68af500da4f5c7e3b.JPG

    Обичайно всички забележителности имат вход за туристи от 200 000 реала, или малко повече от евро.

    Дворецът разкрива прекрасна гледка. Самият той е много красиво изрисуван.

    IMG_8896.JPG.344ae31e2913b943eb242eba56081172.JPG

     

    IMG_8897.JPG.c352fd519708678156b4828840ed5f11.JPG

     

    IMG_8916.JPG.1cfb7d75f3c075c167398988f1e8290c.JPG

    В двора има кафене, където ни сервираха истинско италианско еспресо, докато сме полегнали на традиционните места за хранене и отдих, които не знам точно как се наричат. Повдигнати от земята и на дървени крака, застлани с черги и обсипани с възглавници, върху които прилягваш с кеф.

    IMG_8926.JPG.1ca6c4efb561940ee95092b0b6c55486.JPG

    Когато пуснаха и фонтана на пощада става вече великолепно. Отстрани има голяма базарна площ, в която е пълно с ориенталски и тюркоазени красоти, сребърни сервизи и разбира се персийски килими.

    IMG_8885.JPG.5a3690fe8ae554f64db76900663df7bb.JPG

     

    IMG_8965.JPG.cb642200796271025a7b47f349cf8165.JPG

    Обядвахме и продължихме към другия голям площад – Imam Ali Square.

    Оттам отидохме до Jameh Mosque of Isfahan, напълно наджамиени и превозени от нелегитимно такси с много благ и мил шофьор отидохме в същия ресторант Shahrzad, където пробвах да ям пиле с орехов сос и беше ужасно невкусно. 

     

    Наин

    Следващата сутрин имахме организиран частен трансфер с шофьор до Язд със спирка в град Naein. Струваше 30 евро + 5 евро за разходка в Язд, и го резервирах през агенция Iran’s travel. Абсолютни професионалисти.

    Шофьорът г-н Хасан, всъщност гид от 20 години, с перфектен английски, се яви точно в 9 на рецепцията. На колата й липсваше огледалото, но той се справяше добре с шофирането. Когато пристигнахме в Наин разгледахме с негова помощ и разкази стара джамия с подземие, което се осветяваше с естествена светлина през мраморни плочи, и отидохме до кирпичената крепост. Цялата стара част на града беше със сгради, изградени от този материал и ронещи се.

    IMG_9101.JPG.ea79a2607df807ab8762f6b5cd12db07.JPG

     

    IMG_9140.JPG.d2f12f9febbdb7e1c4dcdbd09602085f.JPG

    После шофьорът извади от багажника кошница и ни почерпи кафе, чай и бисквити. Разпитах го за поставените навсякъде кутии за дарения. Когато мюсюлманин не спазва Рамадан, той трябва да сложи за един ден нарушение стойността на яденето за трима души. Когато например мъж се облече в черно, извън погребенията, трябва да даде стойността на едни обяд за един човек. Събраните пари се дават в Палестина, на жертви на война и на природни бедствия.

    По пътя имаше много снимки на мъже, които се оказаха войници, загинали във войната с Ирак.

    IMG_9176.JPG.ea92381ff1ca615717d9bcabf987f8c3.JPG

     

    Язд

    Когато стигнахме Язд, вече беше станало горещо, най-горещо до момента, а и след него, и се благодарих, че имаме разходка из града, при която се придвижваме с климатизирано возило.

    Първо се настанихме и обядвахме в традиционната ни и много приятната къща Firoozeh, резервирана отново през 1st Quest – 28 евро на вечер със закуска.

    IMG_9187.JPG.15d80d17ab5d2bac9c391b4a481b57f6.JPG

     

    IMG_9192.JPG.6f6b9e4460d4b011986fbe44b2f3ecee.JPG

    Качихме се на безогледалната кола и отидохме до Зороастрийски храм с вечен огън и понаучихме малко за тази религия.

    IMG_9194.JPG.9e18a00de7bc76dc2e5f85e23f8c1f61.JPG

    После продължихме към много хубав площад Amir Chakhmagh с джамия и Nakhl. Последното е религиозно дървено съоръжение, което се носи от мъже при шествия и е популярно единствено в региона на Язд.

    IMG_9236.JPG.c4a6206109661eb0795758d99d80c2a5.JPG

     

    IMG_9221.JPG.a9e1de8e6031d89a81bf9d56a85d867c.JPG

     

    IMG_9264.JPG.9983f1a61858b2711cb14988a76f9492.JPG

     

    IMG_9315.JPG.76e6ed3888108c571cf7cdd3042040f5.JPG

    Посетихме Jameh Mosque of Yazd и някакво свещено място, в което има гробница – Seyyed Roknoddin Tomb.

    Прибрахме се в къщата и отпочинахме и след като се стъмни пак излязохме, като отново бяхме подложени на настойчиво зяпане. Закапаха гигантски капки дъжд и се прибрахме набързо.

    IMG_9308.JPG.785879fdeaa5717741316923c00befbc.JPG

    От фирмата Iran’s travel дойде мъж, който да ни даде самолетните билети за полет от Шираз до Техеран и да му платим всичките си задължения към фирмата.

    На сутринта същият мъж дойде и поехме пътя си към Шираз със спирки в Абаркух /Abarkouh/ и Персеполис.  Цената отново 30 евро. Ако искаме гид – още 30 евро. Не искахме.

     

    Абаркух

    Очакваме същия ден Рамадан да е почнал, но го бяха отложили. Милият и симпатичен шофьор Мехди, освен че ни купи плодове, изми ги и обели, по-късно ми купи сладолед, а накрая и нещо като дюнери. Не ми позволи нищо да купя или платя.

    Когато стигнахме в Абаркух, първо естествено беше джамията и после продължихме към една страхотна традиционна къща, за съжаление изпълнена с китайска група, но за късмет точно тръгваща си - Aghazadeh Mansion.

    IMG_9373.JPG.d6dcfb3c3028c3bb4adb7873785da5cb.JPG

     

    IMG_9371.JPG.cd21bb68f51147fdad7ba68b772510e6.JPG

     

    IMG_9383.JPG.d17341deef524a3aa090c94f83c9f1e6.JPG

    Сградата е изобразена на гърба на банкнота от 20 000 реала и има едно от най-известните съоръжения за улавяне на вятър и климатизация. Много е красива и гледката от покрива й е впечатляваща.

    Отидохме и до гигантски кипарис, за който казват, че е на над 4 000 години и се спряхме до ледената къща.

    IMG_9391.JPG.011ae5bc59aa204c4318cd12cb57c547.JPG

    Yakhchal е поредното умно древно съоръжение, с което се е съхранявал лед в продължение на 6 месеца, като същото е дълбоко вкопано и има два пласта покрив.

    IMG_9392.JPG.718f273cabfb18601f12ffacd597b553.JPG

     

    Персеполис

    Продължихме към гордостта на персите, като спряхме само за снимка до Некрополис, където има древни гробници.

    IMG_9408.JPG.3d4170da05d4e45d981187fcb3e6bbbd.JPG

    Персеполис e бил столицата на Първата персийска империя, датира от 6-ти век и каквото е запазено от него е впечатляващо. Завладян и опожарен от Александър Македонски.

    IMG_9409.JPG.8606e35513ef45950ac06dfe8a0e92bf.JPG

     

    IMG_9411.JPG.486b733f1e9dfbd2f4d6e290ed7c6ce7.JPG

     

    IMG_9439.JPG.a10fa723e5a3ea0c2e5f249da086007a.JPG

     

    IMG_9416.JPG.c78282ef8edbfdb1f80974bb606f2bb1.JPG

     

    IMG_9445.JPG.370c5ee02e751fb85de2609a8e3a1c56.JPG

     

    IMG_9471.JPG.7152daa5078ed51c86cd1edae4098f29.JPG

    След около час и половина прекарани в града на Персите, продължихме пътя си към Шираз, където пристигнахме привечер. Горкият шофьор трябваше да измине обратния път същия ден, но той каза, че за него това нищо не е, тъй като обичайно води групи по 20-30 дена, с които обикаля от сутрин до вечер.

     

    Шираз 

    Шираз ни посрещна с много зеленина, палми и пиково задръстване. Хотелът ни беше превъзходен и луксозен. Beyn Ol-Harameyn. 31 евро на вечер на двама със закуска и отново резервиран от сайта на 1stQuest. Намира се точно до Общината, в непосредствена близост до Централната джамия и Шах Чераг.

    IMG_9486.JPG.6ad35cf42f41da576c95f9d9aa109985.JPG

    На другата сутрин хукнахме към т.нар. Розова джамия /Nasr-ol-molk Mosque/, в която е хубаво човек да е около 8,30 – 9 ч., за да види осветени и даващи отражения върху килими и стени ярките витражи на прозорците. Там сме. И китайците са там. То са селфита, то са камери, то са фотоапарати. И не мърдат. Толкова пози и модните списания не правят.

    IMG_9575.JPG.ae851c4257cc5ec696a7c9afb3e55e95.JPG

     

    IMG_9567.JPG.eff1c23ca121929106fe2bceb992f21a.JPG

    След нашата фотосесия отидохме до религиозния и значим шиитски комплекс Шах Чераг. Вътре не може да се снима с фотоапарат и моят замина в нещо наречено депозит, но пък част от него можеше да бъде заснето с телефон. Самият комплекс не може да се разглежда без гид и ние попаднахме на немска група. Гидът ни беше забрадено в черно момиче, доброволка, която ни разказваше на английски и се грижеше за нас като за стадо. Облякоха ни с роби отдолу до горе. Робите приличаха на нощници ама с качулки. Мъжете показваха плът волно.

    20190507_104309.jpg.f0c98478619d7a48957a8e32f509e3ef.jpg

     

    20190508_103312.jpg.b4b77421553cfdec02041467f3b82f50.jpg

    Влязохме в да го нарека шиитски храм, който не е джамия, а се нарича shrine. Посещавала съм и преди такъв и е впечатляващо красив с огледални стъкълца по стените и тавана. Мъжката и женската част са отделни, а нас ни допуснаха само до входа на мъжката, което нарекоха част за туристи. В този храм има гробница на някой значим и свързан с пророка Мохамед и е място, на което човек търси спокойствие и хармония. Често хората се и молят и докосват стените на гробницата.

    20190507_104301.jpg.3c3972962b515a84a29bf07785c01662.jpg

     

    20190507_102027.jpg.18e5f9740b511968c3c3b8c24db98b45.jpg

     

    20190507_102023.jpg.635ca1f505cc93246aa8d853fdff76d2.jpg

    В комплекса имаше и джамия, а и някаква друга красива сграда. Имаше и ученички с една вежда.

    20190507_103634.jpg.3fc3bd34f4fbe0680b3a65c1c48cc0d0.jpg

    След като се отървахме от наметалата и взехме апарата тръгнахме в посока към комплекс Вакил, където има бани, прекрасен площад, джамия и базар. Много приятно място.

    Седнахме и ядохме сладолед, независимо от настъпилия същия ден Рамадан, защото имаше и други такива. Към нас изведнъж се присъедини неочаквано и немската група. Те обикаляли 29 дена и били планинари. Много доволни от обиколката си на Иран и възторжени от нашата мастика, което с огромна носталгия споделиха.

    Разделихме се с приятните немци и тръгнахме към Karim Khan Castle или Цитаделата на Карим Хан.

    Разгледахме я и нея и потеглихме по широкия булевард към къща Шапури /Shapouri House/ на следобеден чай/кафе. Достигнахме я и заведението се оказа затворено, но пък можеше да разгледаме градината срещу такса. Така и направихме.

    IMG_9811.JPG.a369fa2308e4796b8245101924e7dd86.JPG

    После използвах мобилното приложение snapp, за да извикаме кола за дома. Дойде колата, шофьорът говореше някакъв език, който май беше турски. Закара ни за 50 000 реала до някъде в близост до хотела и нещо си говорихме – всеки неговото на неговите си езици. Не знаеше как да стигне с кола до хотела. Е, походихме, а си бяхме купили големи води и не беше приятно.

    IMG_9611.JPG.dc7f54a357c0d31184447d812b5eed14.JPG

    В оазиса-хотел пийнахме кафе на двора, хапнахме торта и накрая вечеряхме. Беше много вкусно и съвсем прилично като цени. Междувременно се обади Aзимех от Iran’s travel да ми съобщи, че утрешният ни вечерен полет с Mahan air е канселиран и да избера друг. Избрах следобедния на Aseman Iran. Бях проучвала полетите до Шираз и знаех, че са достатъчно много на брой през деня. Дамата пита дали съм платила вече хотела, за да ми върне разликата в цената на полетите от 4,6 млн.реала чрез тях, но тъй като дължах за храна и напитки много по-малко, пое ангажимент да се чуе с техеранския хотел. Веднага ми писа след това, че като отида в Техеран, тя ще преведе на хотела парите и те ще ми ги дадат. Което стана точно така.  А преводът изненадващо отне само 20 минути.

    Сутринта мина в посещение на поредния шиитски храм съвсем до хотела.

    IMG_9827.JPG.618c2fe8c695a0c8b2b006c7ae5c0810.JPG

    Извикаха ни такси /250 000 реала/ и естествено се озовахме на летището твърде рано. Дори гишетата за чек-ин на съответната авиокомпания не се знаят до 1,50 часа преди полетното време. Почакахме, чекирахме се, минахме през повторни разделени по полове детайлни проверки без да ни взимат водата и скоро се строихме за бординг. Извозиха ни точно 30 метра с автобус. Пълна загадка за мен. Самолетът беше широк, възрастен и удобен. Дадоха ни вода, плодове, бисквити. Полетът продължи час и малко. На летището  в Техеран няма проверки на паспорти, но искат разписките за багажа и сравняват със залепените за него багажни ленти. Летището беше старото Мехрабад, което е много близо до хотела и за 350 000 реала ни закараха до него отново с организиран трансфер.

    Вечерта се разходихме и закупихме сладки работи за дома. Оказаха се много вкусни.

    На другата сутрин в последния ни ден в Иран имах уговорка с иранска приятелка, която ни разходи със споделените таксита до приятни паркове и места със сувенири в опитите ни да изхарчим парите. Е, не успяхме и останалото обменихме на летището. Бях оставила някакви дребни пари и те чудесно ми послужиха да купим вода за полета от магазина на летището – 15 000 реала / 18 стотинки/.

    Към Истанбул поехме като към по-комфортно място и с доза облекчение.

    В заключение искам да разкажа за моите впечатления от хората. Жените, а и мъжете, масово си правят пластични корекции. Често носовете са с лепенки и нямат свян от това. Пазаруват неща, които се чудиш къде ще облекат, защото не отговарят на религиозните устои в страната. Видях доста татуирани жени и няколко пушещи. Знам, че си правят частни партита, на които няма да познаеш, че са организирани в ислямската република. Шаловете на главите определено не са желани и вярвам, че някой ден ситуацията ще се промени.

    Независимо от огромното си неприкрито любопитство към туристите, иранците са много мили, отзивчиви, гостоприемни и впечатляващо честни. И са част от богатството на страната.

     

    IMG_9172.JPG

    Редактирано от desislavna

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари



    Голямо благодаря!

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Супер. Колко дни имахте?

    Ал. Македонски е навсякъде 🙂

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 10 часа, Childish каза:

    Голямо благодаря!

    Няма за какво. Дане е полезно.

    преди 10 часа, Polina каза:

    Супер. Колко дни имахте?

    Ал. Македонски е навсякъде 🙂

    Пълни точно 8 дни. Хаха, да действал е мащабно.

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    @desislavna, благодаря за интересния пътепис и богатия снимков материал!Толкова пъстър и различен свят!Разказваш увлекателно,пишеш чудесно!Продължавай да сбъдваш мечтите си за нови дестинации!

    • Харесвам 2
    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря за милите думи!

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Интересно пътуване сте направили. Благодаря, че разказа 🙂

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Ех, мерси Деси, върна ме към много приятни моменти и спомени!

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 4 часа, Happy_Traveler каза:

    Ех, мерси Деси, върна ме към много приятни моменти и спомени!

    Радваме се и благодаря за отделеното време!

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Покорно благодаря за цветния разказ 🙂

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    На 24.05.2019 г. в 13:59, Стоянка каза:

    Покорно благодаря за цветния разказ 🙂

    Аз благодаря за вниманието към него. 

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря за изчерпателната информация и времето, отделено за да се помогне на следащите , които ще тръгнат за Иран. Като човек с купени билети имам няколко въпроса - къде обменяхте пари и сим карта откъде може да си купим и става ли за смартфон?

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 3 минути , Ивайла каза:

    Благодаря за изчерпателната информация и времето, отделено за да се помогне на следащите , които ще тръгнат за Иран. Като човек с купени билети имам няколко въпроса - къде обменяхте пари и сим карта откъде може да си купим и става ли за смартфон?

    Ами, ние не сме купували реали. Мой приятел там ни смени евро за реали. Тези, които ни останаха ги сменихме обратно за евро в чейнджбюрото на летището, когато си заминавахе. Така ни посъветваха в хотела, като казаха, че в сарафските бюра курсът е по-неизгоден. На таблото на обменното бюро видях, че курс продава за реали беше изгоден.  Бюрото е на ниво заминаващи, преди проверките, съвсем до входа. С банки не се занимавайте.

    Сим-картата с 15 GB интернет ми е я даде приятелят отново и последния ден му я върнах. Интернетът беше на стойност 5 евро. Нано сим-карта и никакви проблеми с нея.

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    По - добре евро пред долари?

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Супер пътепис, Деси! Благодарности за многото информация, която сподели с нас. Ще я използвам когато реша да посетя Иран.

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

     

    преди 14 часа, FlyTraveler каза:

    Браво, Деси!

     

    преди 10 часа, Костов каза:

    Супер пътепис, Деси! Благодарности за многото информация, която сподели с нас. Ще я използвам когато реша да посетя Иран.

    Благодаря ви!

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    На летището преди да излезете, около обменното бюро има гише ,където продават сим карти. Аз моята я купих от шофьора таксито за 10 долара/ бързах за другото летище и не можех да чакам на опашката./

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Йосиф Милчов

    Публикувано:

    Стегнат и хубав пътепис. Благодаря и за инфото за сайтовете доста полезни се оказаха. Маршрута почвам да го мисля и живот и здраве догодина ше се ходи, стига Тръмпи да не реши друго. 

    • Харесвам 2
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Много хубав пътепис и полезно инфо. На какъв език се разбирахте?

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Иран е първостепенна цел за другата година. Планирал съм една цяла седмица през май. не разбрах, визата от иранското посолство ли се взима или е on arrival?

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря Ви за невероятния  ФОТО-ПЪТЕПИС.

    Направо се телепортирах там докато четях и разглеждах снимките.

    Има много и полезна и изчерпателна  информация. 

    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Изпратих Ви лично съобщение, но не виждам да се е появило. Може ли да проверите и да ми кажете Вие виждате ли го, ако не - да Ви пиша пак.

     

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 5 минути , Русева-Ата каза:

    Изпратих Ви лично съобщение, но не виждам да се е появило. Може ли да проверите и да ми кажете Вие виждате ли го, ако не - да Ви пиша пак.

     

    Здравейте, да, дойде съобщението и Ви отговорих

     

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове




    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.