Две седмици между Хонконг и Пекин

В скромния ми пътешественически път, не помня някога да съм имала особено влечение към Китай. Дори и след като разбрах, че задължителната виза за българи вече е отпаднала. До момента, в който не прочетох с голямо закъснение двете класики на Клавел - Тай-пан и Търговска къща, и прекрасния разказ на Mary за нейното пътуване. Една чудесна промоция на турските авиолинии подпомогна начинанието и с двама приятели се отправихме в края на април 2025г. към Китай. 

Планът ни беше следният: Хонконг - Янгшуо- Фънхуан - Фуронг - Джандзядзие - Сиан - Пекин.

Подготвихме си всички нужни приложения, запазихме хотели, издебнахме билетите за влаковете и се заредихме с допълнителен преводач, за да сме сигурни, че ще се справим с навигирането из градовете. 

Настаняване

Настаняването за всички градове направихме през Trip.com, а това са местата, които избрахме за престой:

Hong Kong - Harbour Plaza 8 Degrees

Yangshuo - Yangshuo Xijieli No.9 Meisu

Fenghuang - Qichi Yijiaren River-view Hostel

Furong - Baihe Wharf Inn

Zhangjiajie - Manyuan Resort Hotel

Xi'an - Yuerong Qiju Hotel (Xi'an Huimin Street Bell Tower Subway Station)

Beijing - Livefortuna Hotel

От това, което четох преди да отпътуваме, видях, че аribnb не се препоръчва, въпреки че има някакво ограничено предлагане в някои от по-големите градове. В случай, че го ползвате, имайте предвид, че има задължение да се регистрирате в  полицията, защото се счита, че се настанявате в дома на местен.

Придвижване

Основно използвахме бързите влакове, като билети за тях резервирахме през trip.com. Бяхме се наканили да вземем билети първа класа, но не бяхме съобразили, че част от пътуването ни е през първата седмица на май, когато китайците почиват и настъпва същинско преселение на народите. 

Особеното на билетите е, че през trip.com и останалите посредници, билетите на практика се резервират за покупка. Но реалната покупка и потвърждение на резервацията става от 14 дни преди пътуването до 2 часа преди отпътуването на влака. Така, в случай, че пътувате в по-натоверен сезон, има шанс до пристигането на гарата да нямате яснота дали имате или нямате билет. 

Програмата ни беше амбициозна, а регистрацията ни в 12306 така и не се потвърждаваше. Четиринайсет дни преди пътуването билетите ни за първа класа през trip.com още стояха непотвърдени. За да сме сигурни, че имаме гарантирано придвижване, резервирахме и билети за втора класа през Travel China Guide, които в крайна сметка изпозлвахме, а заявката през trip.com - анулирахме срещу такса. 

Втора класа всъщност е доста комфортна и удобна - седалките са широки, има зарядни станции, и като цяло нивото на чистотата е забележително високо. 

Имахме и един вътрешен полет - от Дзяндзядзие до Сиан, който отново запазихме през trip.com без никакъв проблем. 

Гари

Влаковите гари са доста модерни и много големи. В по-големите градове има по няколко гари, затова внимавайте от коя и за коя гара отпутъвате. Обикновено в края на името на града обозначават и самата гара според разположението й спрямо града.

Ето ги наименованията:

North - Bei
South -  Nan
East - Dong
West - Xi

И пример - Beijingbei е северната гара на Пекин. 

Препоръчва се да се пристигне в гарата поне час преди отпътуването на влака. В жп гарите се прилагат почти същите мерки за сигурност като по летищата - забранен е преноса на аерозоли и течностите трябва да са в пликче. Има проверки на входа на всяка гара и изхвърлят всички вещи, които не са разрешени за пренос.

След преминаване на проверките, се изчаква в чакалните, а гейтовете към самите платформи се отварят 15 минути преди отпътуването на влака, като се минава през "бординг" чрез сканиране на паспорта. Има отделни  въртележки за проверки на чужденците. 

Рядко се случва на един перон да има два влака. Ако се случи, обаче, проверете или попитайте някого за къде е влака, към който сте се насочили, за да не се окаже, че пътувате в грешна посока, както се случи при нас 🙂 

Забележителности

За почти всички забележителности можете да си вземете билети предварително от trip.com. 

Заради натоварения сезон, при нас имаше леки затруднения с билетите за Забранения град, Китайската стена и Сиан, заради периода, в който пътувахме и заради това за тези забележителности си запазихме групови екскурзии през China Travel Guide. 

Дронове

Ако решите да вземете дрона си за Китай, обърнете внимание, че трябва да бъде регистриран през UOM приложението и нямате право да го вдигате на височина над 120 метра. Ето тук има актуална информация откъде се регистрира и какви са рестрикциите - https://www.fabionodariphoto.com/en/china-drone-registration/

Хонконг

Пристигнахме в Хонконг в късния следобед и първата ни работа беше да си вземем местни сим карти, което впоследствие оценихме като много добра идея за заобикаляне на ограниченията в Китай. Извикахме такси до хотела, който бяхме запазили в Кулуун, и още с наближаването на града ни направиха впечатление високите сгради и облечените в бамбукови скелета блокове. След като си оставихме багажа в хотела, излязохме на разходка и след бърза вечеря, се насочихме към леглата. 

На следващия ден, след като изпихме прилични количества кафе, се насочихме към Tsim Sha Tsui - пристанището, от което хванахме корабче до същинския Хонконг.  

След като преминахме от другата страна, се насочихме към Виктория пийк или поне така си мислехме. Понеже тази част на града е разположена на хълмисто-планински терен, много предвидливо местните власти са решили проблема с пешеходното придвижване, като са изградили пешеходна алея, която включва и стълбища, и ескалатори, които за покрити с навеси. Оказа се, дори, че тук е разположена и най-дългата система от ескалатори на открито.

Бяхме много изненадани, че е вложена такава предвидливост и грижа за местните. Впоследствие щяхме да разберем, че на много места, където се изисква малко повече усилие в движението, китайците предвидливо са изградили асансьори, ескалатори и изобщо всякакви заместители на пешеходното придвижване.

Ето така изглежда част от пешеходната алея:

Та, междувременно успяхме да хапнем набързо дим сум (тук ликувах от радост, припомняйки си частта от Търговска къща), и в ликуването си объркахме пътя към Виктория пийк. След като се повъртяхме, мили местни ни насочиха към автобусната линия (номер 15), която се качва почти до най-високата част на острова.  

Там, където спира автобусът, има мол, на чийто покрив е изградена площадка с изглед към пристанището и сградите надолу (това е локацията му -https://maps.app.goo.gl/cqDW31DZSoxeSpRS8).

Ние обаче решихме, че искаме да се разходим и хванахме добре указаната пътека на Peak Circle Walk, която обикаля Виктория пийк и открива чудесни гледки към корабите в залива и небостъргачите. Разходката е по равна пътека, а обиколката й отнема около час и малко. 

Гледката е наистина впечатляваща, а разходката си заслужава изцяло. Пътеката е отворена и вечерно време и има възможност и за нощна разходка.

В края на пътеката се озовахме до началната станция на фуникуляр - Peak Tram, който хванахме по пътя надолу. Билетите за фуникуляра купихме на място, a цената беше около 60 HKD.

След като слязохме от влакчето, решихме, че понеже е сряда, ще отидем до още нещо много емблематично и характерно за Хонконг - Хепи Вали и конни надбягвания!

Понеже напредвахме с времето, решихме, че ще се качим на трамвай, за да спестим малко път и хванахме двуетажен трамвай като този по-долу:

Малко практична информация за надбягванията -  почти всяка сряда в периода от септември до юли има нощни надбягвания, които всеки може да наблюдава (входът е безплатен, но се проверяват паспорти) и дори да заложи, като минимумът беше около 10 HKD. Това е сайтът на жокейния клуб -https://entertainment.hkjc.com/en-us/visit-us/happy-valley-racecourse?b_cid=SPLDSP_RnE/Hospitality/HVRC_Nav. 

Има минимален дрескод, като не се допускат хора с джапанки.  

Хиподрумът е много голям, разделен е условно на две части - общо пространство за обикновени наблюдатели и такова с ограничен достъп - за членове на клуба и платили допълнителен билет. 

Ние не сме от толкова запалените залагащи и си останахме в частта с обикновените зрители, където има гишета за залагане, предлага се бира и семки и се виждат (и чуват) отблизо галопиращите коне. 

Изживяването е изключително - арената е пълна с доста чужденци, но и местни, защото както се оказа, китайците обичат да залагат доста. Имаше много запалени местни, които правеха схеми и анализи, предвиждания за кой залог на кой кон ще бъде печеливш. Разбира се, и ние заложихме и докато чакахме да започне надбягването, няколко местни момичета помолиха да видят моя залог и да проверят дали не са заложили на по-различни номера.

Е, явно късметът на начинаещия работи, защото спечелих достатъчно, та да почерпя компанията с по една студена бира. 

С това денят ни в Хонконг почти приключи, защото трябваше да се прибираме в хотела, понеже на следващия ден тръгвахме към Гуейлин и от там към Янгшуо. 

Полезни насоки за Хонконг:

- местните говорят чудесен английски и са готови да помогнат, въпреки мненията в интернет, че са студени и отдръпнати. 

 - градският транспорт е удобно устроен и няма пречка за ориентиране из града с google maps, който работи перфектно (стига да се гледа, разбира се). 

- разплащането навсякъде е възможно с карта, ние използвахме револют.

Хонконг - Гуейлин- Янгшуо

Веднага след като се събудихме се насочихме към жп гарата Hong Kong West Kowloon, за да се качим на бързия влак и да навлезем в същински Китай като се насочим към Янгшуо. 

Янгшуо е малко градче, което е разположено в един от най-красивите и живописни региони на Китай.  През 70-те години на миналия век, китайските власти отварят района за чужденци, а десетина години по-късно мястото се уътвърждава като рай за бекпекърите. Това привлякло много европейски и американски туристи, които пък решили да останат в градчето и му създали славата на един от про-западните хъбове за творчески личности в Южен Китай. 

Особеното на региона е, че заради карстовите образувания по долината река Ли, пейзажът е хем много насечен, хем изключително плавно преливащ за окото на наблюдаващият го. 

Още с наближаването на влака към района ни направиха впчатление тези по-странни карстови релефи, а с пристигането ни на гара Янгшуо останахме повече от изумени от красотата на пейзажа. 

Неслучайно в повече картини на китайските художници присъстват точно тези планини, които честно казано приемах за субективната четка на художника, а не като реално съществуващи форми.

Гара Янгшуо се намира на 25км от самия град и си извикахме Didi, което да ни откара до градчето. 

Районът е изключително изпъстрен с възможности за разходка и ние поехме към 10 miles gallery с наети електрически скутерчета.

Ето тук има повече информация за самия маршрут и карта: https://www.travelchinaguide.com/attraction/guangxi/yangshuo/ten-mile-gallery.htm

На следващата сутрин решихме да отидем до едно от популярните места с платформа за наблюдение на образуванията отгоре - Xianggong Mountain

Спира се на малък паркинг в подножието на хълмчето, а после се заплаща такса и след 10 минути изкачване на стълби, ще се озовете на площадката. Местните препоръчват да се отиде към 4-5ч. сутринта, за да се хване изгрева, но вече бяхме видели по клипове на влогъри колко много хора има и решихме да се насладим на гледката на спокойствие. 

Следобеда решихме да посетим на самото градче и се разходиме по крайбрежната алея, където беше пълно с рибари, облчени в традиционно облекло, на бамбукови лодки и с корморани на борда. Това е бил похват за лов на риба, който е замрял преди много години, но в днешно време туризма и желанието за интересни снимки го възраждат. Освен рибарите, видяхме, че доста китайки се преобличат в традиционното облекло на хората от общността Мяо. И районът около брега на реката беше изпъстрен с професионални фотографи, които заснемаха момичетата. Срещу сумата около 20лв и ние решихме да се преобразим 🙂 

На следващият ден, с доза тъга и настъпваща носталгия, напуснахме Янгшуо и се насочихме към Гуейлин, за да си хванем влака до Фънхуан, Града на феникса. 

Фънхуан

От началото на новото хилядолетие, в Китай се развива политика за обновяване и модернизиране на древните градове, с цел привличане на туристи към тези градчета. И понеже по пътя ни към Аватарските планини видях, че има възможност за включването на два такива, се спряхме на Фънхуан и Фуронг. 

Особеното на тези градчета е, че те са древни от историческа гледна точка ( Фънхуан например е град с почти 1300 години история), но съвременният им облик е значително по-нов - от около 300 години. Ключово е също и че сградите са скорошно реновирани, но с условието да се запази старинния облик и традиционният им вид. 

И така влизайки във Фънхуан се усетихме сякаш се връщаме назад във времето. Сградите в старата му част са изцяло дървени, а тези, които са разположени на брега на реката, са изградени върху дървени подпори, които понасят тежестта на цялата сграда. 

Тук, между магазинчетата на грачето срещнахме и тази мила жена, част от общността Мяо, която се съгласи да ни позира. Мяо са едно от най-големите малцинства в Китай, което се стреми към запазване на традиционните си особености като религия, език и култура. 

Фуронг

Фуронг е другият древен град, който посетихме. Намира се само на около половин час път с бързия влак от Фънхуан. Интересното за градчето е, че въпреки древния си произход, известност добива след заснемането на известния китайски филм "Градчето Хибискус".  В далечното минало градчето е било първата столица на друга голяма етническа група - тузця, която е била призната и от императорския двор. 

Самият град е много красив и е разположен над водопад, под който има пътека и е достъпно за разходки. 

Над водопадът, пък има мостче, което позволява свръзката между двете части на града.

Дзяндзядзие 

На следващия дне хванахме бързия владк и се насочихме към Дзяндзядзие, или природния парк с т.нар. Аватарски планини. 

Докато подготвяхме плана, разбрахме, че всъщнсот Дзяндзядзие е името на града с гарата и летището, а наименованието на природния парк, в който са разположени аватрските планини е Улинюан.  

Тъй като и Тиенмън (Tianmen) е в района на Дзяндзядзие, решихме, че веднага след пристигането си, ще оставим куфарите си в багажното на гарата и ще се насочим към Тиенмън. Така и направихме - вече имахме билети и влезнахме в станцията на кабинковия лифт, откъдето се качихме до Тиенмън. Времето за изкачване е около половин час и е може би най-високият лифт, на който съм се качвала. След качването с лифта, разбрах, че има и автобуси, които тръгват от станцията на лифта и също се изкачват до началната точка на пътеката. 

След като слезнахме от лифта, започнахме с кръгова обиколка на планината, като се редуват нормална планинска пътека, пътека с дървена настилка, стъклена пътека (за която дават специални платнени калцуни) и ескалатор. 

Най-накрая стигнахме до Небесната порта. Под нея следват 999 стъпала. Ако стълбите се изкачват - смята се, че това носи късмет и символзирина стигането до небето. На всеки три стъпала трудността за стъпването и характера им се променя - от по-трудни към по-лесни и обратно и това символиризира и лесните и трудни моменти в живота на всеки човек преди достигането до небето. 

След слизането от планината - отново с лифта, си взехме багажа и се насочихме към хотела. От там се бяха погрижили за билетите ни, и на следващата сутрин се насочихме към природния парк.  

Билетите за националния парк за за четири последователни дни и позволяват неограниченото изпозлване на всички превозни средства (без най-високия открит асансьор -Байлун ) като автобуси и лифтове. 

Мястото е невероятно красиво и си заслужава по всяка пътека, която хванете. На влизане в парка се предлагат карти на всеки участък, а спирките на автобусите и лифтовете са също обозначени.  Има няколко линии на придвижване из парка и всяко автобусче е означено със съответния цвят линия. Може да се спрат с ръка или да се хванат от мини гарите вътре парка.

Имайте предвид, че ако автобусите са пълни, а се опитвате да ги хванете по средата на маршрута им, няма да спрат и трябва да изчакате по-празен автобус. 

Ако вали, не се притеснявайте, така пък се вдига мъгла, която пресъздава видяното в още по-магичен и красив начин. А и на доста места в самия парк се предлагат дъждобрани. Изключително урбанизиран парк е - на всички спирки има магазинчета и се предлага улична храна. 

Сиан

След няколкодневното потапяне из китайската природа и древни градове, дойде време да си хванем полета до Сиан и да видим и Теракотената армия. 

Тук вече застъпихме първите почивни дни на китайците по време на майските празници, и разчитахме на Travel China Guide да ни осигури билетите и превоза до музея на Теракотената армия, който се намира извън Сиан. 

Има вариант за придвижване с метро и автобус, по линия, която свързва града с музея, но ние така и не я изпробвахме. 

Каквото и да се каже за Теракотената армия ще е малко и недостатъчно - впечтляваща е от историята на случайното й откриване, през сегашните реставрирани войни, та чак до преодължаващите разкопки и съществуващи истории за все още неразкопаната същинска гробница, която според легендите наподобявала цял имперски дворец. 

След разходката до Теракотената армия се врънахме в Сиан, за да разгледаме и самия град. Разходихме се по крепостната стена, видяхме и Goose Pagoda, Drum Tower, Bell Tower и се разходихме из мюсюлманския квартал на Сиан. 

На следващия ден пътувахме за Пекин и беше време да се прибираме към хотела.

Сиан - Пекин

Имахме билети за бързия влак от Сиан до Пекин. С наличния опит от предните дни, вече уверено преминахме проверките на гарата, намерихме си перона и дори имахме време да изпием по едно бързо кафе, докато започне т.нар. бординг. Дойде и този момент, минахме през проверктата за билет, и слизайки на перона, видяхме, че има два влака. Без да погледнем се качихме на този вдясно, уверени, че сме на правилния влак.  След като намерихме местата си, видяхме, че на тях стоят други хора и ги помолихме да ни освободят местата, защото в билетите ни беше посочено, че сме на тези места. Езиковата бариера не помогна особено и една от стюардесите на влака дойде, за да провери какъв е проблема. Ами, оказа се, че ние сме били прави за местата, но сме били в грешния влак, който пътува за Ухан вместо за Пекин. 

Хубавото беше, че до отпътуването ни за България имахме още два дни, което ни даваше време за реакция. Лошото беше, че между Ухан и Пекин нямаше места за бързия влак, а само за обикновен, който пътуваше 12 часа. 

Криво-ляво се разбрахме със стюардесата, която като видя попарените ни физиономии, се смили над нас и се свърза с отговорния кондуктор в тази част на влака. Написаха някаква бележка на китайски, която ни връчиха, а на следващата спирка ни свалиха, като дадоха указания на гара разпоредителите да ни гледат и да ни качат на следващия влак за Сиан.  Вече минаха няколко влака в обратната посоко и ние започнахме да се притесняваме да би пък да не са ни разбрали и отидохме отново до разпоредителите, които с усмивка под мустак ни успокоиха, че знаят, че трябва да ни върнат в Сиан. След 20 минути пристигна влак, от който излезе стюардеса, на която връчихме бележката от влака за Ухан, и отново видяхме онази скритата усмивка. Качиха ни на влака и след още половин час бяхме обратно в Сиан. 

С нашия китайски и английския на хората от гарата, бях решила, че ще търсим билети наново, защото вината си беше наша - бърз, бавен влак, нямаше значение, просто трябваше до два дни да стигнем до Пекин. 

Докато търсех нови билети, стоейки все още на перона, сианският гара разпоредител - едно мило и любезно момче, ни пресрещна и ни обясни на английски, че много се извинява, но ще ни качат на влака за Пекин, без да имаме места. Леле, каква радост настъпи! Не можах да повярвам. Не стига, че се бяхме объркали, бяхме вдигнали на "ура" предния влак - почти ни бяха хванали за ръка, за да ни качат обратно на влака до Сиан, ами хората даже се бяха погрижили безплатно да ни качат отново на влака за Пекин. И то бързия влак. Та даже ни се извиняваха. Много се умилих от загрижеността на тези мили хора и нямах думи, с които да им благодаря. 

Качихме се най-накрая на правилния влак и стигнахме на правилната гара в Пекин. 

Пекин

Оставихме си нещата в хотела и излезнахме да се разходим из хутонгите в центъра на града. Намерихме един чудесен ресторант и се прибрахме, за да събираме свежи сили за следващия ден.

Станахме рано, рано и се насочихме към площада Тиенанмън, като малко преди него срещнахме групата от China Travel Guide, с които бяхме запазили посещението на площада, Забранения град и Великата китайска стена.

Влизането на площада Тиенанмън изисква резервация с паспорт през страницата на площада, като е добре да се направи поне десетина дни по-рано.

Също така, при преминаването на проверките на площада и Забранения град има бърза опашка за посетители без раници. Отново се изисква паспорт, но може да се носи допълнително само вода. 

И за трите забележителности има достатъчно информация във форума и няма да навлизам в детайли тук. 

На следващият ден беше време за лежерни разходки, покупки на сувенири и бавна вечеря. 

Отидхоме до прословутия Pearl market, а после се насочихме към Jingshan Park за последна гледка към Забранения град. По пътя попаднахме на още една част с хутонг и там открихме много приятен ресторант, където се запознахме със собственика - сингапурски китаец, който след много години опит в големи вериги ресторанти и във вече една по-зряла възраст, решава да се премести в Пекин, където отваря въпросния ресторант. Оставям името и локацията тук - Home Town Palace.

С пълни очи и души, на следващия ден се качихме на полета за Истанбул и се прибрахме в България. 

В заключение мога да кажа, че тръгнах към Китай без особени очаквания, а се върнах с много силни впечатления, които оставиха трайна следа. За природата бях подготвена. За хората - не.

Надявам се, че съдбата ще е благосклонна към мен и ще ми позволи поне още веднъж да посетя тази страна, за да може да ме изненада още веднъж.