Жълтата Планина- Китай

Започвам един позакъснял разказ за част от необятен Китай, по- специално- Жълтата Планина (Huangshan).

Не че, това е най- забележителното в Народната Република, но като че ли, малко хора са били там, а и можете да го приемете като хвалба

Та, защо решихме да я посетим, в момента не се сещам, явно някъде, нещо, някога съм прочела, и държах да присъства ЗАДЪЛЖИТЕЛНО в програмата ни (заради което после няколко години поръсвах с пепел главата си).

Пътуването започна от едно забележително градче- Тунг-ши (Tunxi), малко, по техните стандарти (няколко стотин хиляди души население). Главната му улица е павирана и завардена от двете му страни от живописни сгради, завръщайки ни в една стара, позабравена епоха. Спокойно...

Лекичко може да ти призлее, когато видиш "лакомствата", провесени на куки пред ресторантите... То не са плъхове, катерици, змии, костенурки..., абе, като цяло не видях нещо, което да пълзи, да ходи, катери или лети, и което да не става за ядене (темата е обширна и повече няма да я засягам)

Изкарахме вечер в разходки и отмора, готови (само така си мислехме) за преживяването- Жълтата Планина.

На сутринта тръгнахме... (Всъщност- спомних си Целта, а именно- ИЗГРЕВЪТ на другият ден, а и прослувутите борове). Та, за обща представа:

Тук всяка скала е "..." еди коя си (абе- китайска му работа- казват ти какво трябва да видиш, да не вземе да стане объркване)

Задължителните катинарчета

И сега факт- невероятен- стоката се пренася ръчно Обяснението е, че работната ръка е по- евтина от използването на съществуващите лифтове!!! Изуми ме факта, че И строителната техника (разбирай багери, трактори и сие), използвана за построяването на хотели, се пренася ... на рамене. Вярно, много народ са, ама...

Пътят... всъщност, път - няма... и пътеки няма. Има СТЪЛБИ, много стълби, навсякъде (разберете ме правилно - сутринта от 9 до 17.30 следобед, крачихме само по стълби)

Стигнахме заветните 1860 метра. На тази височина беше хотелът ни, в който трябваше да дочакаме Изгрева. Започна да духа, да препръсква, но аз реших, че изкачването на Лотоса (най- високият връх) трябва да се осъществи. Като трезвомислещи хора, гидката и мъж ми, останаха да ме чакат в хотела

Тръгнах... естествено по стълби.

Покорих го, а оттам гледката предизвикваше ефекта "уау", ама едно такова, височко, надолу скалите отвеснички, с ниски перилца (до под коленце) и вятър... та, не поседях много (е, все пак, по типичен местен табиет- имам си снимчица все пак съм била на нещо си "най- ...")

Прецених, че не си струва да разбирам, може ли, аджеба, да ме издуха вятъра от "Лотоса", и че все пак Целта е Изгрева предстоящ, та потеглих обратно към сухото и безопасно място , наречено "хотел".

Вероятността изгревът да бъде видян, бе едва около 20%, но надеждата умира последна...и ни огря

Така приключи това ни пътуване до Жълтата планина, почитана от мнозина Мисля, че ако назнайвах какво ни очаква през тези часове, не бих предложила пак наминаването оттам, но не съжалявам за нито една стълбичка, която съм изкачила, заради гледките на борове, сякаш изскочили от камъка, заради изживяването, заради Изгрева, над облаците покрили върхарите като нежен воал... та дори и заради умората в краката, поради която отново ходихме на фут масаж