ЗА ОРИЗ ПО ГЪРБА НА ДРАКОНА

ЗА ОРИЗ ПО ГЪРБА НА ДРАКОНА

Целият китайски народ живее от ориза, но някъде той е отглеждан по интересна атрактивна технология

    В  провинция Гуанси, само на час-два път от най –красивия китайски град Гуилин, за който се казва „Защо ни е рай, като имаме Гуилин!”, се намират едни впечатляващи природни картини, не по-малко известни от знаменития си градски събрат. Това са оризовите тераси в автономния район Лонгшенг . Както се твърди, тук се добива най-вкусния ориз в цялата необятна Поднебесна империя.

    Китайците сеят тази култура върху планински склонове от 13-ти век насам. Тогава се е почувствал недостиг на селскостопанска продукция, за която не била достатъчна и обработваемата земя. С упорство, чутовно търпение и къртовски труд, бавно и последователно хората започват да оформят  стъпала едно над друго за засаждане на ориз  по хребетите от полите  почти до върховете им.   Прецизни иригационни системи осигуряват напояването  но така, че всички стъпала са еднакво добре оводнявани, без стичащата се надолу вода да ги разрушава, или да отмива почвата им. Терасите се пълнят през дъждовните месеци от валежите, или, ако те са недостатъчни, от специално изградени и запълнени водоеми. Застиващата неподвижно за дълго време богата на микроелементи дъждовна вода спира растежа на плевелите отдолу  и  обогатява почвата с естествено азотно наторяване. В подходящо време тук се разсажда ориз, който расте, избуява, узрява и накрая се превръща в онова вкусно ястие, без което нито една китайска трапеза не може на закуска, на обяд и на вечеря…

   Терасите на Лонгшенг заемат близо 70 квадратни километра и се издигат на височина от 300 до 1100 м над морското равнище. Никога тези, които са превивали гърбове през вековете да поддържат своите стъпаловидни ниви, не са си представяли, че някога те ще се превърнат в световна знаменитост. Но уникалните, изключително впечатляващи гледки от огледалните повърхности на застиналата вода,  засаждането, окопаването, зеления килим на растящия ориз, зреенето му и  прибирането на реколтата е забелязано и оценено от  китайските туроператори, които започват да включват в своите програми все повече и повече туристически обиколки в този район. Това станало без да се иска разрешение от стопаните на терасите, които в един момент заплашили да спрат оводняването, за да преустановят отглеждането на ориз и да се спасят от безогледното стълпотворение на нескончаемите човешки потоци.       Постепенно обаче нещата са урегулирани и в крайна сметка победила…силата на парите. Тоест, мястото се превърнало в по-мощна туристическа дестинация, отколкото в селскостопанска площадка за добив на зърно. Сега терасите се поддържат не толкова за реколтата, колкото именно да привличат туристи.

     А туристите наистина непрестанно се тълпят в желанието си да видят с очите си това невероятно красиво вековно достижение на човешкия гений и умелите китайски ръце. Те пристигат от цял свят до подходите  към два района. Тук снимките са от терасите Лонгжи, което означава „Гръбнакът на дракона”. Наречени са така, защото, погледната от най-високо място, подредбата на издигащите се стъпала прилича на застъпващи се драконови люспи.

    Пътят от долните тераси до най-горните минава през дървените къщи на неголямо селище, което напълно се е специализирало в туристическия бранш. Почти всеки дом предлага квартира за нощувки. Малките дървени къщички отстъпват на бързо строящи  се хотели, оформени са  специални наблюдателни площадки, сувенирни магазинчета предлагат ръчно изработени предмети от местни суровини и се показват интересни атракции. Една от тези атракции е да срещнеш, да се докоснеш и се увековечиш на фотография с  представители на някои от  многовековните  етнически общности – Чуанг, Донг и Яо, които все още живеят в  тези труднодостъпни планини и пазят своите традиции. Друга атракция е да опиташ специфичните местни ястия, като ориз, приготвян в бамбукови стебла с опушване, както и изключително лютивата специална смес, която пази здравето на селяните, прекарващи сред водата на своите оризови тераси почти през цялата година. В импровизираната кухня на полуоткрито виси подготвената зимнина: пушени прилепи и наденички от прилепи. Май че са от тези, ядливите, които, казват, посяха Ковид по цялата планета.

Входната врата към оризовите тераси. Може да вървите пеш, може да платите да ви качат на кон, а може да наемете и носач за багажа си

Стълбите нагоре нямат край

Всяка къща разполага със сувенирни щандове

Навсякъде предлагат стаи за нощувки

Хотелите се множат

Оризищата, погледнати от високо

Тези тераси се  създават с години и непрекъснато се поддържат, за да задържат вода за посевите

Това е жена от племето Яо. Жените тук си подстригват косите за последно, когато са на 17 години и преди да се омъжат. След това - никога повече. Когато варят ориз, те не изхвърлят водата.Втриват я в скалпа си за цяла седмица и затова косите им не побеляват.

Красавица - донг, с която се фотографираш...със заплащане, разбира се

Пушен ориз в бамбукови стаебла - уникално и много вкусно ястие

Тъй като през цялото време населението тук гази из водата , за да сади и отглежда ориза, от влагата ставните заболявания са гарантирани. Хората им противодействат с масажи и с една много люта смес от накълцани силно парещи чушки

Лютото се готви. После всеки турист ще може да си купи бурканче от него

През зимата няма голям избор на храни, затова се приготвя зимнина. Освен тези апетитни наденички, на ченгелите са закачени и ...пушени прилепи./Те ли ни "снесоха" коронавируса?/