Как да изненадаш тъщата на другия край на света или иначе казано - пътуване до остров Джеджу, Южна Корея част 1

Здравейте на всички,

всеки е попадал в интернет на редица майтапи свързани с тъщата, кои в положителен, кои в отрицателен аспект. Всеки сам трябва да прецени за себе си, дали е изтеглил "късата" клечка с това, каква тъща му се е паднала - е аз изкарах късмет, защото моята е супер.

В този ред на мисли изобщо не се замислих, когато тъстът ми ми каза айде да и спретнем един номер - в следващите редове ще се опитам да ви разкажа по-подробно за какво иде реч.

Датата беше 11.12.2019 - получавам включване от Краси ( тъстът ) в което пише - Митак за Коледа и Нова Година идва ли ви се в Корея . При което, леко стъписан ( защото обикновено като ще пътуваш до другия край на света ти трябва малко повече от 2 седмици време да се нагласиш психически ) , но веднага съзнанието ми започва да работи и директно казвам - добре, какво ще правим. Той от своя стана, решил да прави изненада/да се измайтапи с Мимето ( тъщата ) и кой-кой да му помогне ние двамата със съпругата ми Жанито. Пъкленият му план се състоеше в това да се организираме и да ходим всички в Куала Лумпур ( Малайзия ) , но в последният момент това отпадна и вече супер надъхана Мимето разбира, че ще пътува сама само със сина си Добчо до Корея, а ние с Жанито ще си оставаме в България. При което тя 2 седмици шок и притеснение, ние от своя страна страх и притеснение ( да не получи удър когато си види "изненадата", но за това по-късно ) .

Дните преди заветната дата 21.12.2019 минаваха тежко, защото Мимето все викаше.. аз мисля да се откажа, къде ще пътувам до Корея сама, ние пък от своя страна и казвахме : абе как ще се отказваш стига глупости, ще си изкарате супер и т.н. - тук е моментът да вметна, че тя трябваше да пътува Варна-Истанбул-Сеул, а ние с жена ми Истанбул-Ченгду(Китай)-Шангхай(Китай)-Джеджу(Корея) - ( БИЛЕТИТЕ БЯХА КУПЕНИ - нямаше място за отказване ).

Тук започва интересното. Датата стана 20.12.2019.Трябваше някак си да се домъкнем до Истанбул - без Мимето да разбере. Единствената ни опция е да пътуваме с автобус от Варна до Истанбул ( отнема 8-9 часа с преминаване на граници и т.н.), полетът ни за Китай е сутрешен около 11 часът, трябва да сме на летището най-късно в 9, затова тръгваме предходната вечер от Централна Автогара Варна. През цялото време си мисля, как ще си скрием големите куфари без тя да разбере. Затова тук се намесва служебната ми кола и теорията, че ще пътуваме с колеги до Одрин за да ходим на шопинг там.. леко нелепа история, но пък свърши работа. Става 22:00 часът и ние се стягаме да тръгваме от нас за към автогарата. Вадя колата от гаража, а Мимето и Добчо са пред нас, за да си пожелаем весело посрещане на празниците и, че ще се видим догодина. ( няма си и на представа какво я чака  ) . Тука малко ред сълзи, ред сополи - тръгваме . Взимам един колега, за да ми прибере служебната кола и слизаме на Автогарата. Качваме се на автобуса и газ към Истанбул и така започна нашето 46 часово пътуване към Джеджу. След всичките часове ( 8-9 ) пътуване, най-накрая сме в Истанбул. За тези от вас уважаеми Магеланци, които сте ходили в Истанбул , са ви понятни мащабите на този мегаполис. От въпросната гара хващаме друг автобус, пътуваме 35 километра и най-накрая стигаме до новото летище на Истанбул.

Намираме нашият гейт и се редим на опашка за да си вземем билетите. Първоначалното ми желание беше, от Истанбул куфарите ни директно да отидат в Корея, но кой те и пита ти какво искаш. Летим с две различни авиокомпании : Sichuan air ( полетът ни от Истанбул до Ченгду ) , China eastern ( Ченгду - Шангхай ) , China eastern ( Шанхгай - Джеджу ) . По време на разговорите ми с момчето на чек ин-а , получавам въпрос дали имаме виза за Китай. Аз от своя страна съм проверил предварително, в сайта на Посолството на Китай в България, че за пътници, които преминават само през страната, такава не е необходима, само трябва след като пристигнеш на територията на Китай да попълниш друга транзитна виза. Добре, че го бях направил, защото за ужас на моята съпруга, служителят ни каза : съжалявам, няма как да пътувате до Корея, но след леко повишаване на тон от моя, страна и няколко телефонни разговора с колегите от Китай, ние получихме своите билети за пътуване. Качваме се в самолета, около 11 годишен еърбъс A330-300, горе долу хубави предни места, но имам чувството, че сме единствените европейци ( само китайци около нас и дрънкат на техният си език бързо, смеят се високо ) абе лудница. За щастие не бяхме единствените европейци ( ще ви разкажа малко по-натам защо ) . 

Двигателите започват да работят, пълна тяга и газ към Китай.

Полетът беше 8 часа, повечето от вас, които са пътували знаят какво се прави през това време - гледаш някой/няколко филма, ядеш каквото ти дадат и се надяваш по-бързо да пристигнеш. От опциите за ядене гледахме да изберем възможно най-европейското меню, не че пак не беше супер пикантно, но все пак хапнахме по едно пилешко, колкото да сложим нещо в стомасите. Целият самолет замириса на китайски ресторант, всеки топи, смуче спагети, изпуска "райски газ" от диаметрално противоположната страна на лицето  - китайците са без коментар . 

Кацаме в Китай - малко със схванати гърбове и задни части отиваме да си вземем багажите - щастливи, че най-дългият полет е минал и ни остават два по-малки. Имаме 3 часа до следващия ни полет. За някой може би това ще е пре достатъчно време, но не и ако си на голямо летище - където и да си по света ( особено в Китай ) . Нареждаме се на една огрооомна опашка и започва нашето чакане за да минем през гишето. Търся от къде трябва да вземем транзитни визи, които да попълним преди да дойде нашият ред за паспортен контрол. В Китай за тези от вас, които възнамеряват да пътуват и не знаят давам малко инфо - има два типа визи - едните са жълти ( които ти позволяват да стоиш на територията на страната до 144 часа ), а другите са сини ( транзитни, които и ние трябваше да попълваме ) . На огромната опашка ми направи впечатление, че ние сме единствените със сини визи. Затова реших да помоля хората пред нас, да минем по-напред за да не си изтървем следващия полет. Естествено нямах успех, защото тези китайци изобщо не ги бъркаше какви сме и за какво се борим, пък още по-малко къде отиваме и т.н. . През това време до мен мина една млада китайка от служителите на летището. Извиках я и тя взе, че дойде и ми обърка внимание. Обясних и че сме транзитни пътници ( единствените съдейки по цвета на визите ) и ако може да ни удари едно рамо, защото наистина закъсняваме и ще си изтървем другите полети. След като приключих със своите словоизлеяния, тя ме погледна тъпо за около 10 секунди без нищо да каже, после каза - изчакайте ме малко тук и замина на някъде. Зачакахме. Тълпата изобщо не вървеше ( имах чувството, че една жълта виза се обработва между 5-10 минути на човек ) или поне така ми се е струвало, защото бях притеснен да не закъснеем. През това време Жанито започна да се плаши и да вика - ужас останахме в Китай , останахме в Китай .. какво ще правим? Успокоих я, без много и аз самият да бъда спокоен, но продължихме да чакаме нашата китайка. По едно време след около 5-10 минути, тя се върна и ни привика. Зарадвахме се и закрачихме към паспортен контрол. За наше нещастие в същото време на гишето се появи нейният шеф - някакъв супер кисел и дребен китаец. Ние стиснали полетните си резервации и очакващи от страна на китайката да му обясни ние какви сме и за какво се борим - станахме свидетели на следното. Той ни взе резервацията от ръцете , започна да крещи нещо на китайски , хвърли ни резервацията на земята и ни изгони нааааай-отзаде на опашката. Добре, че българският език е достатъчно благозвучен, за да поздравя цялата му рода до 10-то коляно, но няма как ... той е шефът, на негова територия сме, трябваше да се съобразим. Върнахме се на нашето място и пак зачакахме . Времето минаваше и шансовете ни да хванем следващият си полет намаляваха. Тук обаче станали свидетели на цялата ситуация се появиха някакви хора от Турция ( да са живи и здрави ) - бизнесмен със семейството си. Човекът дълги години имал бизнес в страната и ги знаел що за стока са, та ни влезе в положение. Извика ни до него- вика "комшу" минавайте ( така ни викат турците на българите по комшийски ), стиснахме си ръцете и по живо по здраво продължихме напред. 

Минахме паспортен контрол и отидохме да си взимаме багажите. След като ги взехме започнахме да търсим гейтът, от който трябваше да хващаме следващият си полет . Тук се случи второто ни премеждие в битката да стигнем до следващия си полет. След като не намерихме в полетната информация нашия полет, решихме да питаме една жена на информация - лирическо отклонение, това се случва на терминал 1. Жената ни погледна резервацията и ни каза, най-спокойно - вашият полет не е на терминал 1, а е на терминал 2 . Ние гледахме като попарени - времето си тече. Веднага я попитахме, къде е този терминал 2 и как се стига до него. Оказа се, че терминалът е на 4 километра, като опциите да се стигне до там са 3 : такси, автобус и пеша. Ние нямахме китайска валута, познайте коя опция избрахме. Излязохме от терминал 1 и газ към терминал 2 . Не го знам Юсеин Болт, колко е бърз, но ако беше в нашата ситуация сигурно щеше да увяхне - бягах с 2 куфара по 25 килограма в ръце  . След няколко минути сме на терминал 2 . Едва дишащи, но все пак стигнали. Започва същата процедура - търсим къде е нашият полет. По едно време виждам на таблото полет на същата авиокомпания, с която летим от Ченгду до Шангхай и казвам на Жанито - намерихме го. Отиваме и се редим на опашка, пред нас 3-4 човека. Викам си тука бързо ще минем и вече си представям след големия спринт, как съм си седнал в самолета и вече си почивам. Да... ама не ... Идва нашият ред и една китайка ни взима паспортите, след продължително тъпо гледане в монитора, на супер развален английски ( тия почти не говорят този език ) чувам силни думи, които се забиват в сърцето ми супер тежко и едва не получавам удър : ТОВА НЕ Е ВАШИЯТ ПОЛЕТ. Казвам си какво за Бога се случва тук, как така не е нашият полет. Идваме от другия край на света, как така не е нашият полет, шегуваш ли се ?? Ядосани се дърпаме от опашката и заставаме на страни, като търся информационни табели на нашата авиокомпания. Намирам и отиваме да получим финална информация. Вече са минали 2 часа и 15 минути - след малко затварят гейта - оставаме в Китай ! Питаме служителката - къде е нашият полет. Тя ни каза - вашият полет е на терминал 1 ( ПРЕДСТАВЕТЕ СИ МЯСТОТО ОТ КОЕТО ДОЙДОХМЕ ), викам си кажи честно .... откачих, но викам на жена ми айде ... и газ на обратно. След още 4 километра взети за норматив сме на терминал 1 . Вече съм супер изморен, но адреналинът държи. Ако този път ми кажат, че полетът ни е на терминал 2, ще убия някой китаец. Влизаме през вратата и естествено, за мой огромен "късмет" ме спират за проверка едни полицай, защото видяли в багажите ни две съмнителни бутилки с течност. Викам хора закъсняваме давайте да гледаме, каквото искате да гледате и да си продължавам. Сега ще ме разберете, че всеки уважаващ българин на път си носи по една бутилка домашна ракийка и една джин - все пак празници идват. ( ако се чудите защо и джин - гордънс в Корея няма 40% алкохол, ами само 37%) фалшива работа  - та нося от България. На въпросът - какви са тия течности отговарям супер спокойно, лекарство за гърло - съгласете се, че не съм излъгал. Спогледаха се господата и ме пуснаха. Слава Богу намерихме къде е нашият гейт за самолета. Оказа се, се че през цялото време сме били точно до него, ама като ви казвам точно разбирайте на 10 метра от него ... Но за сметка на това го направихме 8 километра и 10 метра, за да можем да стигнем до самолета си. Както и да е качихме се !! Ура!! Самолетът новичък Еърбъс А350-900 вътре лъщи, поради това, че бяхме последните пътници ни сложиха наааай-накрая на самолета, последните 2 свободни места, точно до тоалетните, но какво пък .. и в тоалетната да бяхме не ме бъркаше - вече пътувахме за Шанхай. Полетът 3 часа и половина. След като взехме глъдка въздух, започнахме да си мислим, какво ли ни очаква в Шангхай. Ако летището в Ченгду е голямо, то в Шангхай е 5 пъти по-голямо. Направо при мисълта ми ставаше лошо. За наше огромно щастие, на летището в Шангхай ни очакваше служителка, която попита колко човека пътуваме за Корея. След като се събрахме една тълпа с хора, тя каза - последвайте ме и тръгнахме. Качихме се на метро, повозихме се около 5 минути и стигнахме нашия терминал ( представям си ако трябваше да бягам тук с куфарите, какво щеше да се случи ) . Слава Богу не се наложи  . Стигнахме до нашият полет, предадохме си сините визи и се качихме на самолета . Полета между Шангхай и Джеджу беше кратик. Около 45 минути. Летяхме с малък еърбъс А320. Не много пълен . Пристихнахме най-накрая!

Краси ( тъстът ) ни очакваше търпеливо в салона за посрещане на пътници. В същото време ние сме на опашка да минем през митнически контрол . Лошото тук беше, че полетът ни в Шангхай закъсня с 1 час и имаше вероятност да пристигнем по-късно от Мимето ( тъщата ) и Добчо ( синът и ) . Надявахме се да не се случи този сценарий, защото целият план щеше да отиде на кино - трябваше да бъдем преди тях на всяка цена.

Идва нашият ред на митнически контрол. Жена ми минава първа - тук искам да отворя една скоба, че в Корея на влизане трябва да посочиш, точен адрес където ще отсядаш по време на престоя си в страната. Краси беше резервирал една къща, а ние нямахме  представа за адресът и. Служителката каза,че няма как да ни пусне без да посочим адрес. Викам си кажи честно... вече сме в Корея и не можем да излезем от летището ... лудница. В същото време решихме да пробваме с това, че Краси живее и работи от дълго време в Корея и ще посочим неговия адрес, стана! Пуснаха Жанито да мине и дойде моят ред. Погледна ме жената и ме пита ти какъв си? По това време ние бяхме с жена ми още годеници. Започнах да обяснявам, че тя ми е годеница, показвахме пръстена и че отивам на същото място... онази ме погледна подозрително, но все пак благоволи да ми бие печата. Ура успяхме!

Излязохме най-накрая след 46 часа път от терминала. Отпред ни чака Краси, поздрави ни за добре дошли - беше сам, супер планът ни е все още в действие. Погледнахме на таблото и видяхме, че полетът на Мимето ще пристигне след 1 час. Започнахме да мислим план, как ще я изненадаме. След няколко минути търкане на главите ни хрупна супер идея. Ние ще се скрием в тълпата, той ще ги чака и посрещне. След като си поприказват малко, да ги попита дали според тях на Коледа стават чудеса и след положителен отговор от тяхна страна, да тръгне с ръка да разрошва косата си. Така и стана. Седнахме на едни пейки на около 200-300 метра от него и зачакахме. По едно време видяхме познати лица - Мимето и Добчо бяха на Корейска земя. Поздравиха се с Краси, а ние внимателно наблюдавахме от разстояние и очаквахме "тайният" знак. Да ама не, Красито си изпял песента и започнал да си търка косата. Обаче в същото време между него и нас застана една огромна група корейци и ние не можехме да го видим. Казах на Жанито, дай да сменим мястото, защото не виждаме баща ти. След като го направихме, видяхме как Краси немощно реше косата си с две ръци и дадох знак на Жанито да тръгваме. Газ! Минахме между тълпата ляво, дясно, пак ляво , дясно - приближаваме . Нашите герой бяха с гръб към нас и не знаеха какво се случва. Стигнахме вече на 2-3 метра от тях когато Жанито извика : - Ехоо! Секунда мълчание и ШОК ! Мимето и Добчо се обърнаха към нас : физиономиите им хора не мога да ви ги опиша и с най-голямото ми въображение . Тя започна да заеква с отворена уста и да вика нечленоразделно : А,А,А какво става тука бе  , ще приложа снимка . Мисията беше изпълнена, изненадахме ги . Засллужаваше си всичкото пътуване, всичките ядове в Китай . Ако някой ми каже да го направим отново, пак ще го направя . Така нашата двуседмична почивка на остров Джеджу започна!

п.с. за това което видяхме на острова и защо си заслужава да го посетите, мисля да пиша в друг пост