В предния пост ви разказах как минах с мишката върху две снимки и си ги пожелах да ги видя на живо.. Е те втората снимка е това селище. Пуснах в гугъл търсене как се стига.... обаче..обаче нъц – гугълът показа стигане до един град, който бе в близост и от там рече *Оправяй се сама*. Така и стана. Хората с които общувах в Китай ми отговориха следното - Тulou ли?! – чували сме го..ама как се стига до там- не знаем?!..
И тръгнах..
1 Влак до големия град - рано, рано сабахлян – 300 км обладани за час и нещо с оня бързия влак, дето го обсъждахме и лети в планината с над 200. Прелитат бананови плантации - огромни. Тогава осъзнах какво значи израза *бананова република* - ей така халоса ме гледката. И не тази на безкрайните поля от банани, а на хората, които виждах. После се усетих как заспивам..и се опитвам да не го сторя... и пак заспивам..…идея нямам защо, като дрогирана. Навярно от бързото изкачване от кота морско равнище високо в планината. Знам ли?!
2 В големия град решавам, че трябва веднага да намеря следващ транспорт и го оставям за разглеждане *ако стане*. Качвам се на автобуса, който ми показаха. Автобуса – мръсен излющен..одърпан, раздрънкан… аз – щастлива! Зер пътувам.
3 Пристигам. Ранен слеедобед – оказва се, не там където трябва. Идея нямам къде съм била, но хапвам стабилно с нещо като кифлички във въпросното село. Правя десетина снимки. Отказвам услугите на ордата таксита, които се опитват да ме закарат едва ли не на ръце. То при цената, която ми искаха /80 долара/ наистина трябваше да ме носят. Откривам автогарата. Голяма хубава просторна, на площ почти колкото цялото село. До тръгването на микробуса имам час и аз изучавам наоколо, включая и къде е тоалетната. Всяка дума, която се сещам и е синоним на тоалетна удря на камък – няма *реструм*..няма *тоалет*..няма рисуване на две нули /00/ …нищо не хваща декиш. Ама пусти зор. Изигравам етюда с лекото приклекване и и звука *пишшшшшшшшш* Еврика!!!! – разбраха ме! Водят ме. Аз притеснена, пристъпям назад щото това, което виждам леко ме смущава. И не! Не видимите голи дупета са проблема, а питанката каква е денивелацията на преминаващото през всички отделения каналче и може ли всичко попаднало в него да си се свлече в края. Нямам време за измерване – тоалетната за кратко е празна и аз снимам. Апарата ми се прави на умен, тъмно му било, ама нещо замазано спретвам. Отплеснах се.
(автогарата)
4 Вече съм в микробуса – бях го описвала в тема Китай – ще копирам от там.
Настаниха ме да седна. После другите около мен ги смениха барем 5 пъти. Насядаха и върху разни касетки непосредствено зад шофьорина. Зад него имаше празно пространство за правостоящи, които купуваха билети направо от кондуктора. В един момент суматоха...изхвърлиха половината хора навън и те тръгнаха като групичка към изхода на автогарата. Брех, викам си - тия нещо сгафиха, щом такъв скандал се заформи. В този момент влиза диспечър, един такъв надут и с високо вдигната глава и почна да ни брои като пилци. Брои той..поглежда в книжата, пак брои..пак поглежда...слага един подпис като президент същи и слиза. Автобуса тръгва и на изхода, ей така на самия изход , но откъм улицата отваря врати и цялата онази група се вмъква обратно. Айде пак насядаха по касетките и по земята..и щастливо микробуса потегли! Чак тогава се усетих, че тези хора всъщност пътуваха нелегално, че диспечера знае за тях ама си затваря очите и стриктно си минава по протокол проверката, че всите са в една паралелна фирма - * Автотранспорт - ние и държавата*ООД Ух..за кокошките споменах ли, че и те бяха вътре?!
5 Свалят ме от буса. По-точната дума е *Избутват ме* - на пътя. На самия път и наоколо строеж, един брой.
Нищо друго като превозно средство освен младежи на моторчета. Някак засрамено вдигам ръка и късмета е с мен! Моторчето спира и аз го играя стопажийка. При това успяла.
И съм там! В едно от селата по поречието на река.
Любопитно за къщите и мястото.
1 Американците дълго време са ги наблюдавали чрез сателити, мислейки ги за военни бази.
2 Като изключим 2 -3 от къщите в селото /превърнати в нещо като вариант на туристически Биг Брадър/, във всички останали се живее постарому.
3 Името Tianluokeng означава - *четири ястия и една супа*
( снимка от нета)
4 Изцяло миньорски район – това е и сегашния поминък.
(мината)
5 Селищата възникнали в края на 14ти век от преселници от север. Къщите като матрошки, една в друга. Огромни кръгли с един вход и строги социални табиети – еднакви стаи за всички по горните етажи. По първите етажи разположени кухните и място за добитъка и провизиите. Етажна собственост – вертикална, по стая на всеки етаж. Площ на една къща 10 000 кватдатни метра, като се твърди, че има и по големи. Изградени в кръгъл или правоъгълен вариант. Семпли отвън, но богато украсени отвътре. Високи висящи стрехи и задължителните фенери придаващи чар. Външните структури направени чрез уплътняване на глина с камък, бамбук и дърво. Понякога, ако са на разположение, са били ползвани и други местни материали като пясък, вар, и дори яйчен белтък. Клонове, дърво и бамбук са били влагани като арматура.
6 Hakka/Хака/ къщата символизира малък и сигурен град. Тя има всички основни потребности и изисквания на един град, като всичко необходимо е или в рамките на стените, или в непосредствена близост до къщата. Това включва вода, животни, храна, канализация, бани и много повече.
7 Повечето Hakka/ Хака/ къщи са били построени около малък двор. Целта е да се позволи достъпа на светлина и въздух в къщата, както и осигуряване на място за добитъка. Друг основен аспект на къщата Накка /Хака/ е сложната дренажна система. Това прави общността самоподържаща се. Системата не позволява наводнения, така че не се изисква много човешки труд за поддържане. В зависимост от семействата, които живеят в къщата, понякога сградите в двора са по-малки. Тези сгради могат да бъдат халета, складови съоръжения, кладенци за вода, а дори и жилищни площи. Една къща може да побере до 800 човека.
В селото налични два хостела в автентични къщи. На сляпо избирам едната и съм безкрайно приятно изненадана. Собственика младо момче, ходил насам-натам по света и наел една от къщите в селото правейки я хостел. Много се кефя на млади, амбициозни, и напредничеви хора. Аскетично обзавеждане, чисто, обща баня на 3 стаи. Електрически одяла – предвидливо заради нощния студ. Министолова в двора. Чайна – много красива. Чайните са задължителен елемент във всяка къща. Интернет с безплатен wi–fi навсякъде в хостела.
( двора на хостела с чайната и столовата)
Поръчвам си храна. Каква?! – принципа е *Онче бонче* - оказва се вкусна.
Разходка в селото. Навсякъде по огради, навеси, пейки, рогозки по земята и де що може да се ползва са закачени зелеви листа с цел сушене. Тонове зеле.
(сушеното зеле)
(пак зелето)
В дясно до реката - строеж. Жена бърка бетон /или кал/ и го насипва в кошници. Нарамва кошниците на кобилица и ги домъква до къщата, а от там го поемат мъже нагоре и възстановяват стара къща. Живота си тече спокойно. Десетки деца щъкат на талази. Местните свикнали с любопитни туристи, които влизат едвали не в спалните им. Туристите в 99,99 % азиатци. Възрастни жени насядали пред кухните и режат ли режат зеле. Едни такива с дълбоко набраздени лица и миловидно излъчване. Няма укор в погледа. Няма и усмивка.
По реката съоръжение задвижвано с 2 водни колела. Незнам какво е.
Храм – малък и красив.
(вратите на храма)
Влизам в туристическата къщокооперация. Ято хора връхлита връз мен. Всеки продава сувенири и се опитва да ми продаде гледката от неговата тераса. Колкото по-близо до главния вход - толкова по-скъпо. Кандисвам на единия водач, купувам картички от него и той ме повежда нагоре по едни от външните стълби, които се повтарят на всеки две стаи. Гледката си струва всяка стотинка. Леко мъгливо, но едно ефирно такова. Де да можех да снимам като хората. Прегарям небето. Нищо, пак ще отида този път научена.
Шлая се. Снимам децата, възрастните жени. Всички с охота позират. А аз щастлива от онова усещане, дето само преди 10 дни не си и подозирал, че такова кътче на света съществува, но в момента в който си го видял си знаел, че ще бъдеш там. Знаел си как ще приклекнеш и как ще снимаш точно от този ъгъл небивалиците на Азия.
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега