Китай - за дракона и тайната на каменния печат

Спагети „Лиангпи“ – 1.88 лв.

Вписвам разхода в екселската си таблица, след като съм конвертирал 8 юана с помощта на Google. Той ги смята по някакъв негов си обменен курс, който надали е 1:1 с това, което аз съм платил, но е достатъчно близо за целите на статистиката и свободното ми време. „Ама че евтино“ – мисля си в момента – „а и тези нудъли бяха брутално вкусни!“

Знам, че не изглежда особено впечатляващо, но накрая облизах чинията!

Потъвам назад в спомените си от онази топла лятна вечер...

Намираме се в северната част на град 西安市 - или Си-ан на български (изписването му според Уикипедия). Няма да крия – до неотдавна не бях чувал това име през живота си. Дори когато започнах да организирам предстоящото пътуване в Китай, ми беше трудно да запомня него и почти всички други имена, така несвойствени за нашия език. А Сиан е една от четирите Велики Древни Столици на Китай, дом на повече от 13 милиона души и както се оказва – втората най-популярна туристическа дестинация в страната! Без съмнение, това се дължи на намиращият се в покрайнините на града мавзолей на първият китайски император – Цин Шъхуан, пазен от неговата теракотена армия! Тя беше причината да „открия“ Си-ан на картата, понеже заедно със Забранения град и Великата Китайска стена, бе една от трите забележителности в Китай, които държах да видя с очите си на всяка цена.

Северната ЖП гара на Си-ан. В големите градове гарите са няколко, като името на всяка се състои от името на града + посоката в която се намира. Тази е Сианбей - северната гара. Сианнан е южната гара, Сиандонг - източната. Ако имаше западна, щеше да е Сианкси, но тук конкретно има и централна гара, която се казва просто Сианжан (zhan е гара). Хубаво е да се обръща внимание на това, когато си купуваш билети и резервираш хотели, защото между две гари в един и същ град може да се пътува с часове!

Към нея ще се отправим на следващия ден, като вече имаме закупени входни билети през trip.com (едно от „задължителните“ приложения при пътуване в Китай!). Бяхме пристигнали на гигантската северната гара с бързия влак от Пекин преди около половин час, и сега вървяхме пеша към резервираният недалче хотел. Тази резервация бе направена от Емо, който току-що получи съобщение на телефона си и се закова на място с ядосано възклицание:

„Остават 30 дни до вашият престой в Си-Ан!“

Ами да – по погрешка беше резервирал нощувките... за следващия месец! Така се оказвахме без място за спане, вече беше тъмно, а на Емо само това му трябваше, за да изпадне в серия от офкания, проклятия и псувни. В крайна сметка взимаме стая на същото място за доста повече пари от предвиденото (32.73 лв. на човек, за 2 нощувки) и излизаме да търсим "лиангпи" нудъли – един от специалитетите на града, горещо препоръчани ни от двама австралийци, с които пихме бири до късно предната вечер в Пекин. За уж традиционно ястие, се оказва изключително трудно да ги открием – питам в поне пет от кварталните заведения край хотела ни, от където ни насочват в напълно грешни посоки, преди да открия заветните нудъли случайно в една закусвалня. Но – о, Буда! – ниската цена настрана, тези нудъли бяха да си оближеш пръстите! Сервирани студени, с ядки и малко нарязани зеленчуци, направени по специална технология от оризово или пшенично брашно – това не беше последният път, когато щях да ги хапвам:)

Рано сутринта в метрото на Си-ан. Емо (на снимката) събира погледите навсякъде в Китай, като поне веднъж дневно различни хора (обикновено младежи) идват да се снимат специално с него, казвайки му, че е "ташакЪ" - или "handsome". Това е вероятно единствената дума, която той научи на мандарин:)

Билетче за метрото - купува се от машини в брой или с Alipay, еднопосочен билет струва 5 юана. Картата се връща на изхода и сега съжалявам, че не си взех една отделно, само за спомен - картинката е препратка към историческото минало на града като една от началните точки по Пътя на коприната!

Това пък е билетче за градския транспорт, линия 5 (306), която отива до Мавзолея. Едно от малкото места, където приемаха плащане само в брой - билетът е отново 5 юана, а по някакво странно стечение на обстоятелствата в този момент имах точно толкова, последните ми пари! Емо пък - твърдо уверен, че в Китай плащането е напълно дигитализирано - отказваше да носи пари в брой и в този случай просто пътува без билет - контрольорката вдигна рамене и ни остави, като разбра, че няма да вземе нищо от него.

Теракотените воини са истински знаменитости. Трябва да отбележа, че сме в сезона на ученическите ваканции, а тук дори 0.00000000001% от децата да решат да отидат на музей - вече имаш няколко десеткихиляди допълнителни посетителя.

Музейният комплекс е разделен на две части - основната се състои от музейна сбирка, където да научиш за историята на мястото, и три разкопани секции/ями - с офицерския щаб, специализирани войски, и тази на снимката, където до момента са разкрити над 6000 фигури!

Автобус те откарва до централната част на мавзолея, самият той все още непроучен по ред причини, една от които е, че според някои древни текстове съдържа реки от живак, имитиращи реки и морета; и наистина - анализ на почвата показва високи нива на живак. Но пък можеш да се порадваш на две изключителни колесници, намерени в близост!

9.42 – такси Теракота-Сиан

12.68 - Качване на стената

10.56 - Тандем по стената

След като сутринта посетихме прословутата Теракотена армия заедно с хиляди други ентусиасти, на връщане спазарихме такси обратно до града, където от 700 години ни чакаха неговите градски стени. Изправяйки се пред тях си казах, че не би трябвало да се учудвам – китайците явно ги биваше да строят стени! Висока 12 м. с широчина до 14 м. – горе спокойно можеха да се разминават леки коли! Също така дълга 14 км. (като база за сравнене, стените на Царевец са дълги около 1700 м., с ширина до 3 м!) – нямаше да успеем да я обиколим цялата пеша, предвид че се озовахме горе малко преди залез слънце, а на следващият ден ни предстоеше ранносутрешно влаково пътуване.  За щастие местните го бяха измислили – на няколко места по стената бяха разположени станции за наем на велосипеди; за нещастие – оказа се, че Емо не може да кара колело! Ех... да карам колело по крепостната стена на Си-ан – това щеше да е запомнящо се... освен ако...

Да! Имаха тандем! Емо не беше убеден, че е добра идея, но му заявих, че ако не му хареса – ще му върна парите. И ето ни двамата, прелитаме на скърцащо колело по древните стени в горещата лятна нощ! Пътят ни се осветява от фенери, разминаваме се с много пешаци, колеги колоездачи и дори семейства върху тандеми като нашия! Карането никак не е лесно, защото Емо се бори да запази равновесие зад мен и не се чувства длъжен да върти педалите, но пък на мен не ми е нито първото колело, нито първият тандем, така че се справям някак, и усещането е страхотно!

Камбанарията на Сиан, използвана за оповестяване на времето с камбана и тъпан:)

Серверната градска порта; в целият град се виждаха млади момичета облечени в традиционни костюми - вероятно по случай на дипломирането си.

Манастир в пределите на вътрешният град. Стените днес изглеждат така, сякаш са там за да спрат надвисналото цунами от огромни сгради, приближаващо отвън.

Не се случва да караш колело с километри по крепостни стени всеки ден:)

102.52 – бърз влак Си-Ан до Чонгкинг (всъщност името му е Чунцин, току-що проверих!)

Един от малкото ни трицифрени разходи, влаковите пътувания накараха секцията „Наземен транспорт“ в екселската ми таблица да надскочи всякакви предишни рекорди! Онлайн съветници препоръчват да се отиде на гарата поне час предварително, и може би това е заради големината на самите гари - ако перонът ви е в другият край, спокойно може да ви отнеме десетина минути вървене до там! Самите перони отварят непосредствено преди потеглянето на влака, като чужденците минават през специална пропусквателна секция, където служител ще сканира паспорта ви преди да влезете. Това е всичко - без хартиени билети, без QR-кодове - само с паспорт. Нашите се справиха героично с ежедневните проверки!

Западната жп-гара на Пекин в цялата си внушителност! Прилича на нещо средно между затвор, фабрика и училище, с елементи в азиатски стил.

Надписите на английски са полезни, но в стремежа си да те улеснят на билета ти пише "Beijing West Station" и в началото винаги трябваха допълнителни проверки за това коя точно гара е "западна", понеже на картата илиза като "Beijingxi".

Влаковете спират на точно определени места и вагоните са номерирани последователно, така че не е особено трудно да се намери правилният.

ЖП гарата в Чунцин, където спокойно може да кацне самолет, само да го нямаше покрива.

Локомотивите на два различни класа бързи влакове.

Според първоначалната ни идея, от Си-ан трябваше да продължим за Джандзядзие, но Емо предложи да се отбием през Чунцин преди това - красотата на плаващата програма! Какво има там? Ами че известният влак, който минава през жилищна сграда! Хайде добре, нека отскочим за една вечер.

32.73 – нощувка в Чунцин

Това е и най-скъпата ни единична нощувка в Китай. За сравнение, последната ни вечер в малка стая край гарата на Джандзядзие струваше 7.86,  а трите предхождащи я нощувки, в много добра хотелска стая – 37.15 лева общо! Но тази вечер в полунощ Емо остаряваше формално (сиреч - посрещаше рожденния си ден) и искаше да се поглези... с хубава гледка. Със сигурност би предпочел да дели леглото си с някой по-малко космат от мен, но това е положението! Тук трябва да отбележа, че хотелите в Trip имат едно име, а в Amaps (приложението за навигация, което ползваме) обикновено са с друго, и често са по няколко хотела на един и същ адрес, така че за да намеря точния ги проверявам един по един, търсейки коя от снимките на хотелска стая съвпада с тази от резервацията ми! Звучи сложно, а всъщност е от по-лесните трудности в Китай!

Гледката от стаята ни на 48-мия етаж е към един от мостовете над река Яндзъ - най-дългата река в Азия, с този романтичен кафяв цвят!

Интериорът на основната ни хотелска стая в Джандзядзие.

Най-евтината стая за цялото пътуване беше уютна, но невъзможна за намиране (помогна ни един ресторантьор, който телефонира на рецепцията на хотела, разположен в жилищна сграда), и със споделена баня и тоалетна. Поне леглото е достатъчно голямо!

Чунцин, заедно с Шанхай, Тианзин и самият Пекин, е градска агломерация със статут на отделна провинция, директно подчинена на централното управление на страната. Това наричат свой дом над 30.000.000 жители - според интернет населението му се увеличава с 1300 човека на ден! Освен влакът, минаващ през жилищна сграда, който е нещо като сензация в социалните мрежи (щом и аз съм го виждал на няколко пъти!), в града наскоро е бил поставен рекорд за светлинно шоу с най-много дронове - подобно организират всяка събота в 20:00 ч., и виж ти - днес е събота, и с Емо се насочваме към посоченото място да видим що за чудо ще ни сервират този път!

Какво да видим - край реката паркирано Порше Панамера, а от багажника му продават нудъли! Сега видях всичко:)

Сметките им за ток сигурно са потресаващи!

5.89 - зоо Чунцин

Докато преглеждах възможните неща за правене в града, изведнъж подскочих от радост - тук имаха зоопарк, а в зоопарка - панди! Имах опасения, че може да се разминем без да видим пухчовиците - но ето че на следващата сутрин се озоваваме пред клетката им във въпросният зоопарк и... там заварваме една, спяща, панда! Уви - китайското лято не е за подценяване и мечока си спеше блажено, размазан от жегата. Отбихме се отново след като се минахме да видим всички останали животни (и там ситуацията беше подобна), но този път не заварихме съвсем никакви панди... Добрата новина е, че след около 2 седмици все пак успяхме да видим активни черно-бели мечки, но в Макао, което излиза извън обсега на този пътепис:)

Ето я - моята първа панда на живо! 

Слонът се подава за малко от вилата си. Видя че слънцето още пече силно, и понеже няма как да си опъне чадър като китайците около нас - се прибра обратно.

Това момче беше принудено от сестра си да се снима с нас (затова и "въодушевеното му изражение". Аз съм на снимката по случайност - те се били снимали с Емо по-рано (докато съм бил до тоалетна), снимката нещо не се била получила и сега дойдоха за още:)

344.96 - Истанбул-Баку-Пекин (Azal)

Пак се отплеснах с тези лиангпи и не казах нищо за това какво правим в Китай:) Аз всъщност съм бил тук цели три пъти преди - в Шанхай през 2015-та и 2017-та, и един десет часов транзит в Ханжоу (това - без да броим Република Китай, известна като Тайван, която кръстосвахме от север на юг миналата година). Но с тези кратки отбивания държавата технически беше посетена, от опит знаех, че тук езиковата бариера тук е на съвсем друго ниво, съществуваще цензура, смъртно наказание, а за капак - и виза! Като се сетя колко усилия ми струваха да обясня на хората в един ресторант, че ми трябва тоалетна да си измия ръцете... а и предвид, че един ден все щях да се отбия до Великата Китайска стена от Монголия - и през ум не ми е минавало специално да организирам пътуване до там.

Но ето, че на 30-ти ноември 2024-та, българското пътешественическо общество се разтърси от неочаквана новина - България беше добавена в списъка на страните, които не се нуждаят от виза за до 30 дни в Китай! И то само временно - до края на следващата, 2025-та година. Нямаше време за губене - такива възможности трябва да се използват, а и работната ми ваканция през юни-юли идеално съвпадна с най-доброто време за посещение на Монголия, където също исках да отида от край време, т.е. можех да ги съчетая - ето че звездите се подреждаха! И аз ги последвах.

Намерих си компания - Емил от Бургас, който се беше отбил в Шанхай миналата година и го беше впечатлило толкова много, че не се уплаши като му обявих планираното време за обикаляне: 1 месец. С него вече сме били в Перу и Боливия за толкова време, и тъй като му позволяват да работи дистанционно - нямаше да има проблем да отсъства физически от работа. Проблемът беше, че нямах никакво време за подготовка (сефте!) - с изключение на няколко reel-а със съвети в Instagram така и не намерихх време да седна и попрегледам съвети за пътуване, необходими приложения, неща за правене и т.н. Какво пък, щяхме да се оправяме на място.

А сега, от мен да знаете - неподготвеността се плаща - с време, средства и пропуснати възможности...

103.85 - Виза за Азербайджан

Попадна ни изключителната оферта на азербайджанските авиолинии, с тръгване от Константинопол и бонус ден в Баку! Истанбул ни е на един автобус път от Черноморието, не е като да не сме правили това упражнение преди. Но - изненада! - момичето на чек-ин гишето ни заяви, че ще ни трябва виза за Азербайджан. Да бе - каква виза? Аз съм ходил преди, нямаше виза... а нямаше ли виза наистина? М-да - от разсеяност бях забравил, че се попълват едни документи, колкото да ти вземат 20-30 долара. Освен ако не го правиш в последния мометн, когато цената е двойна, както в нашия случай... Горките ние, съвсем не подозирахме, че това е първото от ежедневна поредица нерво-разкъсващи, главо-блъскащи и подлудяващи усложнения и проблеми, пред които ще се изправим!

Поне прекарахме чудесен ден в Баку, видях се за вечеря с двама Еразъм приятели и разгледах центъра Хайдар Алиев, който ме изненада много!

Баку си е все същият, както го помня - но във всеки град можеш да откриеш по нещо ново при всяко посещение!

70.42 - SIM карта Китай

С 10 часово закъснение на полета от Баку (означаващо пропилян първи ден тук...) кацнахме на международното летище в Пекин, минахме граничния контрол безпрепятствено и се озовахме пред малка масичка, където продаваха местни сим карти. Много гигабайти за месец, срещу крупната сума от 300 юана! Нямаше какво да се стискам - кой знае кога, как и дали ще имам възможност да намеря по-изгодна оферта - и ето, вече имах мобилен интернет. Точно навреме, за да получа няколко съобщения, че профилът ми в Инстаграм е хакнат, и някой публикува от там реклами за криптовалута. Добро начало - трябваше ми около денонощие да си възстановя достъпа и изтрия поразиите, тъй като VPN-ът, който си бях инсталирал не работеше изобщо, а как да си инсталираш друг, когато търсачката ти изведнъж е минала на "хандзъ" (китайските йероглифи). Така малкото останало време от този ден прекарах в тестване на пределите на моите патетични дигитални умения, но в някакъв момент все пак имах работещ VPN и достъп до профила си. Така, поемам си дъх и продължавам!

32.86 - лифт до и тобоган от ВКС

Именно така заварихме Великата Китайска Стена - обвита в мъгли, но не по-малко впечатляваща. Ако трябваше да я щурмувам, бих избрал именно такова време за атаката - защитниците няма да разберат от къде им е дошло:)

107.98 - две екскурзии в Пекин

След изгубеният първи ден ни оставаха още два в града (поне според черновата на пътуването), та реших да не си правя експерименти с опити да се оправяме сами. Вместо това влязохме в първата изпречила се туристическа агенция, и излязохме с две еднодневни екскурзии до Великата стена и Летния дворец + Забранения град - съответно за 200 и 240 юана. На теория - чудесно! Транспорт с гид на наглийски и включен обяд, не мислиш за нищо и получваш интерсна информация, а и срещаш други пътешественици. На теория. 

Олимпийският стадион в Пекин, с който завърши първият ни екскурзионен ден. Трябваше да са императорските гробници на династиите Мин и Цин, но жената-гид обясни, че не можело там, а и без това всички искали да видят стадиона (явно всички без нас и двете двойки от Непал и Колумбия, с които съставяхме групата й, но това са подробности).

В действителност, ако бях на мястото на кой да е от двамата ни гида - нямаше да твърдя, че говоря английски. Жената през първия ден се мъчеше много, но въпреки старанието си, в най-добрият случай успяваше да предаде идеята на изречението си, но не и правилна структура. Мъжът през втория ден - Джеки Ли - се справяше сносно, и беше наизустил стотици числа, с които ни заливаше на всяка крачка - това било дълго 173 метра, онова 251,2 метра широко и т.н. И в двата дни бяхме заведени и преведени възможно най-бързо през главните забележителности - през Летния дворец просто извървяхме разстоянието от входа до изхода, като Джеки Ли ръсеше своите цифри, които нито чувах, нито ме вълнуваха; в Забранения град той дори не дойде - точно преди да стигнем ни заяви, че не бил успял да си купи билет (и слава Богу, поне там бяхме на спокойствие!), връчи ни по 40 юана (сега разбрах, защо тази екскурзия беше с 40 юана по-скъпа!) и ни показа от къде да си купим ние сами, а след това да влезем да си разгледаме! Поне ни направиха резервации за площад Тианенмън, където през първия ден изобщо не ни разрешиха да влезем - не можело току-тъй да се разходиш там, без предварителна резервация... На Стената имахме 2 часа за разходка - а спокойно можех да прекарам там поне половин ден! Това за което имахме неограничено време обаче бяха крайпътните магазини, където те вкарват по схемата - малка демонстрация на нещата, които продават, и след това ти скачат на главата рояк нахални продавачи, които не само искат безбожни цени, преводач, който само като ми погледна ръката, каза че имам затлъстяване на дроба, и да съм взимал две лекарства по 800 юана едното, в продължение на месец. Хехей, айде бе!

Симпатична девойка ни преведе през тънкостите на китайскаа чаена церемония, без да подозира, че непалецът до мен е един от най-големите износители на пакетиран чай в Непал! 

Из страничните улички в Забранения град. Умишлено качвам именно такива снимки, в опит да покаца атмосферата извън класическите грандиозни снимки пред централните сгради

Местни дами, облечени като мартеници, на разходка в парка на Небесният храм.

Посетихме една от най-комерсиалните и добре реновирани секции от Стената - тази на Mutianyu. До горе се стига с лифт (по желание), а за слизане можеш да избереш тобоган - нещо наистина забавно, ако можеше да покараш свободно, вместо да се спускаш в задръстване от други тобогани. Май трябваше да спомена, че чакахме 1 (един) час, може и повече - това след само 2 часа за разходка по стената...

Някои сгради в центъра на Пекин биха изглеждали на място в кой да е варненски квартал. Такситата марка "Beijing" обаче със сигурност не:)

3.53 лв. – шапка от улична баба 

Също толкова вписвам и за следващият разход – чаша кафе. Действието се развива в Жангжиажие - разпределителният център, където ще прекараме сумарно най-много време за престоя си в Китай. Ще го намерите в северозападната част на провинция Хунан, влажен и горещ в средата на юли. Имаме много ходене на открито, и за да се предпазя от силното слънце ми трябва шапка... и ето че мога да зарадвам една баба, макар и само с една малка покупка!

60.57 - лифт и вход Порта към небето

51.64 - вход за нац. парк Аватар

Настанихме се в чудесен хотел, в непосредствена близост до уж най-дългият лифт на земята (оказа се, че всъщност е третия най-дълъг, или най-дългият планински... какво значение има, лифтът си беше ДЪЛЪГ!) и излязохме да се почерпим за рожденния ден на Емо. Моят подарък за него беше едночасов масаж на (почти) цялото тяло, и то в моята компания (тъй като нямах намерение да го гледам отстрани) - дойде ни просто чудесно! От хотела ни направиха резервации за споменатият лифт и за националният горски парк в близост, като това не само ни спести две нови главоблъсканици, но и ни излезе по-евтино (не знам как, но платихме под официалната цена, после Емо провери). 

Така в първият си ден поехме със споменатия лифт към извънземните планини, които изпълваха фона на града със сюреалистичната си грамадност. В лифта се запознахме с чудесно четиричленно семейство, половината от което говореше английски - истинско чудо! Тъй като синът им имал отличен успех в училище, сега го водели за награда на екскурзия:) Имахме доста време да си поприказваме, докато кабинката ни не започна да се заиздига нагоре, набирайки притеснителна височина, преди да ни стовари в станцията си високо нейде в планината.

 Главната забележителност е Портата към Небесата, през която вечер преминава дискът на луната, сякаш гигантско чудовище отваря око, за да погледне към Земята.

17.91 - лифт в Аватарска гора

Вторият ден тук прекарахме в Националния парк, вдъхновил вертикалните гори от филма "Аватар". Приликата е неоспорима:

Това си беше сложен от логистична гледна точка ден - услуживата администраторка (с рядко добър английски!) на хотела ни връчи карта на парка и обяснява поне 10 минути за всички възможни маршрути, транспорти, времеви диапазони и цени. На сутринта взехме първият възможен градски автобус до един от входовете на парка, след кратка разходка платихме скъпият, но панорамен лифт до билото на планиината, а там малки автобусчета можеха да ни придвижат между отделните забележителности (таксата за повечето от тях беше включена в цената на билета), където слизахме, разглеждахме и продължавахме нататък. Това обаче не продължи дълго - заради срутване (?) един огромен участък от пътя не се обслужваше от микробусчетата; за да стигнем до желаното място, трябваше да се върнем с два автобуса назад, да платим отново за лифта, да вървим до входа от сутринта, от там да намерим къде и кой е автобусът, който да ни остави пред друг вход на парка, където тепърва трябваше да се изкачваме и слизаме - що за абсурд? Вместо това си плюхме на петите и тръгнахме пеш. 

Не знам какво срутване, но по този път минавах коли, и то в двете посоки - нищо му нямаше, чак до края, където наистина имаше строителни работи - но в непосредствена близост до станцията на лифта, след поне 10 километра идеален път! Е, направихме си една хубава разходка, като по пътя срещнахме една единствена двойка бели туристки, вървящи в обратна посока. Вече в самият край, след дългото вървене, спряхме в крайпътно заведение да пием по бира, но съдържателят реши че иска да си говорим и донесе кана с чай - па седна при нас и взе да разлива в малки чашки и да ни пита разни неща с програмата си преводач. Не щеш ли - двама странници подадоха глава да питат за нещо - и скоро компанията ни се увеличи с един млад холандец и жестоко татуиран сърбин, с които вдигнахме такава глъчка, че в един момент се надвиквахме за да се чуем:)

25.35 - вход във Фуронг таун

Последният си цял ден в района решихме да отделим за еднодневна екскурзия до местният вариант на Етъра край Велико Търново - Фуронг таун край Жингжажие. Само на една спирка на бързия влак, с влакове на всеки половин-един час - не бързахме особено. Но на гарата моето приложение за влакови билети отказа да работи - всеки път щом стигна до плащане (ако въобще успееше да зареди тази страница) мигновенно ми изписваше, че съм превишил времето си, нещо което не се промени дори след като рестартирах телефона си, със или без VPN, и по всички останали изпробвани начини, принуждавайки ни да изпуснем първия удобен влак и да взема билети за следващия, и то през друго приложение, което си добавяше и тлъста комисионна... да, на този етап нищо не ме изненадва, но това не значи, че не беше изнервящо!

Главната забележителност на града е този водопад, изливащ се над малък залив.

Отлоижхме прибирането си до предпоследният възможен влак, за да можем да се насладим на по бира с гледка към нощното осветление и светлинното шоу на водопада - не останахме разочаровани, поне в това:)

Момичета и жени в традиционни носии се срещаха и тук на всяка крачка; беше пълно и с магазини, в които даваха подобни дрехи под наем.

Уловът от този ден - редки банноти от първите, хаотични и гладни години на народната република, повечето от които просто си стояха на слепена купчина върху лавица в магазин за антики (забелязох ги случайно как се подават между разни вехтории), изложени на времето и природните стихии - и съответно - в потресаващо състояние! НО все така изключително редки и ценни! Продавачът си нямаше идея какво има и успях да спазаря всичко на снимката за 200 юана. Някои от тези банкноти струват повече по отделно!

1.88 - градски транспорт в Гуейлин (х4)

След като слязохме от влака на Гуейлинбей и се настантихме в евтиният, но съвсем приличен хотел, който резервирах до гарата, продължихме в жегата към центъра на града - поредната приятна изненада! От сърцето на широко езеро се издигаха две елегантни пагоди - тази на Слънцето и на Луната, свързани с подводен тунел и достъпни за посещение срещу билет. Но спокойно може да си спестите парите - истинската им красота е отвън, и ние ги разгледахме от всички страни, разхождайки се през парка покрай езерото, спирайки за кафе и традиционен местен кекс от османтус (ароматен, вечнозелен храст).

11.07 лв. – нощен пазар Гуейлин

Непосредствено до този парк започва една от главните улици на стария град, обсадена от всички страни от сергии и заведения за храна. Разхождаш се и си мислиш, че тук явно се е изсипал Рогът на изобилието - нещата, които се предлагат са безброй, та перфекционистът в мен, който иска да опита от всичко - изпада в паника и започва да ми пуши от ушите! Такояки, пълнени охлюви (местен специалитет), фреш от манго (не особено узряло) и уникално мочи, което завиха пред мен за десерт – една добра вечеря! Да, мисля че дори да остана тук и прекарам следващата година в опитване на различни неща всеки ден, все още няма да си пробвал от всичко...

Продавачката на мочи едва ли има свободна секунда през тази вечер.

100 юана – печат и мастило

И тогава, в края на улицата виждам нещо, което търся от години - и се оказва, че през цялото време ме е чакало там, в Китай! Майстор на печати! Избираш си тялото на печата измежду различни по размери и декорация каменни заготовки, и майсторът гравира пред теб името ти на латиница и китайски!

Реших да започна със семпъл, но красив и практичен печат, а ако ми хареса (както и стана) - следващият път да взема доста по-изискан. Ако това се чете от някой, който иска да ме изненада с първокласен подарък - нека печата е с името ми на кирилица (как не се сетих да му кажа на майстора!), и с фигура на дракон - моето зодиакално животно:) Ето - намерихте от къде идва заглавието на пътеписа:)

69.96 - с корабче в Гуейлин

След тази пародия, която представляваха туровете в Пекин, човек ще си помисли, че сме си взели поука, и повече няма да стъпим в туристическа агенция? Помислете пак!

Основната причина да сме тук е, защото си представяхме как ни возят със сал по река Ли. Поучванията ни показаха, че такъв сал може да се вземе от градче на час път от Гуейлин, което ни поставяше пред пирамида от изпитания:

- да установим кое е това градче;

- да намерим автобус до него и от къде тръгва;

- да се доберем до правилното място и да хванем правилният автобус;

- веднъж озовали се в градчето - да открием къде има салове и да се качим на някой;

- той щеше да ни остави неизвестно къде, предполагаемо на 3 часа път по реката - трябваше и да се приберем от там.

М-да - имаше твърде много неизвестни. А аз бях малко уморен от ежедневните главоблъсканици и оставих избора на Емо - дали да не ползваме услугите на агенция? Влязохме в първата изпречила ни се, отворена въпреки късният час. Симпатичната девойка вътре говореше едва 3 думи на кръст на английски, но се разбрахме - предлагаха еднодневни екскурзии със сал, но теглото на пътниците не можело да надвишава 160 кг - опа, Емо е 75, а аз - 95 - математиката ни не излизаше! Алтернативата беше половин час на голям сал и 1.5 часа на лодка по реката, с време за разглеждане на исторически град по пътя и взимане от хотела ни. Всичките ми инстинкити, подхранени от досегашният опит с организираните екскурзии в Китай, бяха против, но Емо се съгласи и част от мен си отдъхна - поне всичко за утре щеше да ни е уредено... Хаха:)

Станахме в абсурдно ранен час, каквато беше уговорката, но никой не дойде да ни вземе. След поне половин час чакане, в крайна сметка ни пратиха такси, което да ни откара до даден хотел в центъра. Там чакахме още доста. докато се попълни цялата група, като за сетен път появата ни караше всички китайци да забравят, че са с дръпнати очи - толкова широко ги ококорваха от учудване! Поехме на път - поне час. На Емо седалката не се сваляла (по някое време пробвах - ами сваляше си се, просто той не можеше да се справи!), и псувните и оплакванията вече валяха от към него. Имахме енергичен и опитен гид, която през цялото време споделя любопитна информация, раздава някакви сладки и чай, даваше тон за песни и т.н., но тъй като групата беше изцяло китайска (с изключение на нас двамата) - всичко това се случваше на мандарин! Ние не разбирахме ни дума, а като раздаваха сладките - нас ни подминаваха! Логично, само не знам как пък не се сетихме да питаме дали екскурзията е на английски!?

Сал по река Ли.

За да не изпадам в излишни подробности - наистина се качихме на сал, който се избутваше с гигантски бамбуков прът и дори ни позволиха да го опитаме сами (не е толкова просто, колкото изглежда). После се качихме и на корабче, което ни вози малко по реката, преди да завърти и да ни върне обратно. През автентичният (разбирайте: "туристически") град преминахме по най-бързия възможен начин. Ужасно много чакане, претупани, символични и изкуствени активности. Върнаха ни обратно в Гуейлон в късния следобед, обяснявайки, че не могат да ни закарат до хотела, но можело да хванем влака за една спирка. Шиъ-шиъ, добре че аз и без това исках да съм си на центъра! 

И да - вероятно да се запишем на екскурзията беше грешка; но видяхме ли реката? - видяхме; повозихме ли се на сал и лодка? - повозихме се. Така че избирам да запомня хубавите неща!

Едно от десетките идентични корабчета за туристи, плаващи по реката.

Обядът ми е традиционнен ориз приготвен в бамбук, и вкусен патладжан.

13.67 лв. – специален ориз в глинено гърне за обяд в Гуанжоу 

Помня колко много ми се видяха 58 юана, но снимката на това ястие беше най-голямата от всички на рекламата, обещавайки нещо различно, тичпично местно и впечатляващо! Оказа се напълно безвкусен, блудкав ориз, в който се гонеха няколко скариди. Трябваше да поискам сол, за да мога да му придам поне някакъв вкус. Освен това така си изгорих устата, че ме държа два дни след това...

Но да, храната е точно такава, каквато си я спомням от предишните ми посещения. Оказва се, че в „Страната на подправките“ – подправките са истинска рядкост, дори соев сос видяхме за първи път към края на пътуването и то на щанда в един магазин – до тогава не бях сигурен, че го ползват изобщо! Горкият ми език – изгарянията му нямат време да се излекуват – ходех си с перманентно изгорял език. Причината е, че мнозинството от ястията се приготвят като хвърлиш различни неща във вряла вода – и готово! Предимството е, че почти не се чака – всяка поръчка става за минути, но храната в най-добрият случай е вкусна, без никога да достига кулинарни върхове, а в общият случай бих я определил като „става“.

Направих си ескперимент и попитах ChatGBT как би описал китайската кухня:

„Китайската кухня е богато, разнообразно и дълбоко сетивно преживяване. Тя балансира смели вкусове – солено, сладко, кисело, пикантно и умами – с внимателно внимание към текстурата, от хрупкава до копринена.“

Хубаво, но моят опит не беше точно такъв?

„Това е наистина интересно наблюдение – и всъщност доста точно, в зависимост от това къде в Китай сте пътували. Това, с което вероятно сте се сблъсквали, отразява определени регионални кухни, особено в части от Северен или Югозападен Китай, където хранителните традиции могат да наблегнат на чистотата на съставките пред обилните подправки.“

Хехе, не пада по гръб – просто не съм бил уцелил районите, където предлагат „дълбоко сетивно преживяване“!

Блудкавият ориз със скариди и Емо, пазаруващ от малкият магазинер в кварталното магазинче под блока. После някои се чудят как се придобивал 15 годишен опит само на 20 години?

16.78 - влак до Жухай

След като се отбихме за ден през Гуанджоу ни оставаше само още едно влаково пътуване на територията на КНР - това до Жухай. Ако това име не ви говори нищо - светкавично ще променим това! Името му значи буквално "перлено море" и е една от оригиналните 4 специални икономически зони, които правителството на Китай установява в страната през 80-те години (доста дълга история, но да кажем, че от тук някъде започва тяхното икономическо чудо). Но защо именно Жухай? Освен че е пристанище едновременно на река и море, ключовото тук е намиращият се в съседство град, днес специален административен регион, но до неотдавна - колония на чужда държава. Тази бивша колония е и причината за идването ни - говорим за Макао.

Макао, където вече бях за два дни по време на миналогодишното ни хайманосване из Далечният Изток. Но Емо не е идвал до тук и Хонг Конг, а аз не мога да откажа и на двата града, така че - ето ме за втора поредна година! Само че положението с нощувките в Макао не е никак розово - скъпи са, ама много! Скъпи бяха и миналата година, но тогава не идвах от Китай, разликата с който е няколко пъти! Затова и измислям следният дързък план: настаняваме се именно в Жухай, пресичаме границата, разглеждаме Макао, пресичаме границата обратно, спим в Жухай, на сутринта пресичаме границата ОЩЕ ВЕДНЪЖ и продължаваме за Хонг Конг. Да, губим време и нерви, но така спестихме над 500 юана (120 лв.!) на човек (само от нощувката, а храната също е по-правило по-евтина!), получихме бонус град за разглеждане и допълнителен червен печат в паспортите!

Един от мостовете над река Джу Дзян (Перлената река), а човекът вдясно сочи към 600 метровата Canton Tower, която си отбелязвам за посещение за следващият път.

Изглед от спалнята ми, право към пероните на Гуанджоубей.

...

Макао и Хонг Конг биха претоварили и без това вече твърде обемният пътепис, така че си ги запазвам за друг път - може би след третото ми посещение, кой знае? След четвъртото ми идване тук, вече с ръка на сърцето мога да кажа, че съм бил в Китай - земята от където идва усторойстовото, на което четете това в момента, люлка на древни цивилизации и понастоящем - световна супер-сила, устремена към все нови и нови рекорди. Двете седмици скитосване едва ли бяха достатъчни за нещо повече от леко одраскване на повърхността - но достатъчни за да потвърдя: Китай не е за начинаещи! И - че Китай си струва! А когато се разкрие пред вас, съществува сериозна опасност да ви остави неспособни да го забравите:)