Многоликия Сеул

Япония, Южна Корея и Китай са голямата мечта за посещение на голямата дъщеря. През една октомврийска вечер на 2023 година ме хвана в добро настроение и аз не разбрах как стана, но обещах да отидем в някоя от тези страни през следващите две години. Малко след това започнах да търся самолетни билети на добри цени за четирима, но уви не се получаваше. Или периода не ни устройваше, или билетите бяха без включен багаж, или промоциите на малкото авиокомпании, които летят от България изключваха тези дестинации. И така времето си течеше, обещанието си стоеше, а крайния срок започваше все повече да ме притиска. Притискаше ме и времевия диапазон, защото все пак децата – Яна на 17 години и Елица на 11 години все пак посещават училище, следователно екскурзията трябваше да се намърда в някоя от ваканциите. От началото на 2025 година, започнах интензивно да следя определени полети за края на юни – началото на юли или за началото на септември, но цените не мърдаха надолу, даже точно обратното. Реших да проследявам полети от Истанбул или Букурещ и то на не много популярни в България авиолинии като Монголски, Азерски, Финландски и пр., но все нещо ме спираше.

И както се казва търпението е голям добродетел в края на май се появи една промоция на Източните Китайски линии от Милано до Сеул с прекачване през Шанхай за общо 3 550 лв. в двете посоки за четиримата с включен личен, ръчен и по 2 куфара по 23 кг. чекиран багаж на човек.  Полетите, на които хвърлих око бяха за началото на септември. Тук обаче изникна веднага въпроса как да се придвижим най-евтино до Милано. Естествено първата опция е Райън или Уиз до Бергамо и да направим смяна на летищата, тъй като китайците излитаха от Малпенса. Втората опция беше с Луфтханза или Аустриън с прекачване през Франкфурт или Виена, като по този начин си спестявахме смяна на летищата в Милано. И при двете опции трябваше допълнително да се заплати такса за багаж. След кратко чудене избрах първия вариант за 1 150 лв за четиримата с 2 куфара по 20 кг. чекиран багажи. И така се оказах с 4 700 лв. по беден, защото толкова струваха всичките ни полети, но с цял огромен куп от емоции за предстоящото пътуване по-богат и със задоволството за изпълненото обещание.

Планът беше следния:

На 03.09 в полет София – Бергамо, който каца в 12.00 ч., трансфер до Милано, разходка и разглеждане на града – Ла Скала, галерията, пиаца Дуомо, хапване на хубава италианска храна и трансфер до Малпенса. 

На 03.09 от 21.55 часа полет Милано – Шанхай – Сеул с престой от 2 часа и 20 минути на летище Пудонг и пристигане в Сеул на 04.09 в 20.45 ч.

Осем нощувки в Сеул, разглеждане на основните забележителности и посещение на остров Нами и обратен полет до Малпенса на 12.09 от 08.45 ч.

Пристигане в Милано на 12.09 в 19.35 ч., трансфер до Бергамо и настаняване в апартамент за две нощувки. Разглеждане на града и ранен полет за София на 14.09, с което ще сме на линия за първия учебен ден.

В Сеул запазихме апартамент в квартал Джонгно Гу в района на пазара Донгдеамун, точно до канала Chonggyechon. За осем нощувки в двуспален апартамент с малък кухненски бокс, но с всичко необходимо в него, заплатихме 1 250 лева. В началото бяхме малко шокирани от него, защото се намира на петия етаж в една сграда, в която първите три етажа са само складове за обувки, а следващите три са префасонирани и пригодени да живеят хора или да се наемат от туристи. Отвън приличаше на соц. битов комбинат от 70 години на 20 век. По нищо не може да се разпознае, че в сградата може да се живее, особено в 11 часа вечерта, когато ни остави трансфера от летището. Имахме време само да слезем и да  свалим куфарите от багажника, защото нямаше къде да се спре и шофьора ни стовари направо на улицата с показалец, сочещ към един тунел, през който се влиза в сградата или се излиза на задната улица. Добре, че се появи възрастен кореец от някъде та му показахме адреса на апартамента, принтиран на корейски, при което той си отвори дланта на дясната ръка и си показа петте пръста. Това за нас беше ясен знак, че трябва да се качим на петия етаж през входа, който ни се падаше в дясно и да намерим апартамент № 512 и да наберем кода, за да се отвори вратата, както беше по указанията на собственика. След малко вече бяхме вътре, оставихме багажа и бързо се върнахме на улицата в посока близкия 7/11 магазин, за да купим вода и някои дребни неща за хапване.

Още на летището си купихме две СИМ карти с активност за 8 дни за по 38 000 вона с подарък 2 карти за транспорт Т-мъни. Отделно купихме още 2 карти Т-мъни и си ги ползвахме през цялото време в метрото или в автобусите. Зареждането става най-лесно на касата във всеки магазин.

Следващия ден започна с посещение на двореца Чандокун /Changdeokung/, до който стигнахме пеша разхождайки се из сеулските улици в рамките на 40-45 минути. Особено интересно беше за децата, защото това им беше първото посещение на далечния изток. Преди да влезем в двореца се отбихме в един магазин и наехме по един ханбок. Пременени в автентични корейски дрехи се мотахме над час в дворцовия комплекс и тайните градини.

Междувременно слънцето се беше издигнало доста нависоко, а ханбока доста спарва, та побързахме да се върнем към европейските си одежди, целите плувнали в пот. Трябва да се отбележи, че хората, които са облечени в ханбок не заплащат входни такси за дворците, които така или иначе бяха символични – от 1 000 до 3 000 вона. След това се насочихме към двореца Ченгънгун /Changgyeonggung/. Той е по-малък дворец от предходния и се намира в непосредствена близост. В него е живяла кралицата. Има хубав парк над него, но не успяхме да го обходим изцяло, защото вече се бяхме поизморили и изгладнели.

За хапване се ориентирахме към Glangjan Matket, който представлява пазар с магазини и сергии за дрехи и част с малки ресторантчета и много улична храна. Седнахме на една сергия, където храната я приготвяше една от малкото пълнички корейки, които видяхме по време на престоя си, с идеята, че готви вкусно. Аз си поръчах свинско със зеленчуци за 10 000 вона, малко скъпо за улична храна, но пък беше доста вкусно. Останалите поръчки – супа рамен, нудъли с пилешко и корн-дог общо докараха същата цена. В последствие корн-дога се превърна в любимата корейска храна на Елица. Представлява нещо като хот-дог, но вместо в питка кренвиршът е поставен в средата на дебела царевична панировка  и се поднася забит на клечка.

След като се нахранихме се отправихме към заслужена почивка в апартамента, който се оказа на недалечно пешеходно разстояние.

Вечерта излязохме само да хапнем на близкия пазар, където имаше доста скромни на вид, но с вкусна храна малки ресторантчета. Пред единия от тях всяка вечер имаше огромна опашка от млади хора, които чакаха понякога и с часове своя ред да се навечерят. Естествено не си изтеглихме номерче за това заведение, а седнахме в отсрещния ресторант, където менюто беше абсолютно същото – варено пиле с различни добавки. Настаниха ни на четворна маса по средата, на която имаше газов котлон. Сервитьорката само ни попита за колко човека да донесе храна и добре, че казах порцията да е за трима, а не за четирима, колкото бяхме. По-малко от минута след това пред нас запали котлона и сложи голяма тенджера пълна до половината с вода. Друга сервитьорка донесе табла с пиле и половина, полусварено, което наряза с ножица и го сложи с водата. След това донесе друга табла с различни зеленчуци и зеленишки и ни посочи, че трябва да ги сложим и тях, за да се варят с пилето. После донесоха купички със сварен ориз, кимчи, мариновани зеленчуци, сосове и голяма бутилка с вода. Като се приготви манджата всеки си вади от месото и си го смесва с каквото му е вкусно в купичката пред него – уникално вкусно. После поръчахме нудли и ги поставихме за малко във врялата вода, където до преди малко е било пилето и останалите добавки. Направо си облизахме пръстите.

Планът за другия ден беше преди обяд да посетим кулата Намсан. До там се стига с метрото линия 4 от станция Dongdeamun до станция Chungmuro, след което се хваща автобус №01 /Namsan Circular/, който отива директно до кулата. Пътуването трае приблизително 45-50 минути. Кулата се намира на върха на един хълм, от който се открива чудесна 360 градусова гледка към Сеул. Има няколко наблюдателни площадки, които могат да се ползват за снимки. А Сеул наистина е огромен, накъдето погледнеш все е Сеул.

Следобеда се насочихме към улица Myeongdong за козметика и сувенири. Яна е голям фен на корейската козметика и там се почувства като Алиса в страната на чудесата. Доволно понапазарувахме от няколко магазина, хапнахме на крак и се разходихме по оживената улица, която ни пренесе в автентична азиатска атмосфера.

По мнение на Яна корейската козметика в Южна Корея е между два и три пъти по евтина от България. Магазините са им големи, модерни, чисти с много персонал и лично отношение към всеки клиент. Влизайки в даден магазин веднага идва служителка и ви пита какво търсите, предлага ви, обяснява най-подробно, а ако усети, че не сте много ориентирани започва да ви предлага продукти по нейна преценка и наблюдение. Отделно има много промоции от типа на 1 за 2, 2 за 3 или 3 за 5, както и отстъпки в цените на единичните стоки на по-стари продукти. Наблюденията ми за корейците са, че много се влияят от модните тенденции, всеки търси новите неща, актуалните, тези, които се рекламират, тези които използват известните хора, тези които предлагат инфлуенсърите. Този тренд донякъде предопределя намаляването на цените на по-старите продукти, които са също толкова качествени, колкото и по-новите, просто не са актуални. Абе като цяло корейците ми се видяха суетни хора. Друго си е да те видят в училище, в университета или на работа с дрехи, които се рекламират навсякъде, или че използваш най-новата козметика. От целия този начин на живот естествено се възползваме не чак толкова претенциозните европейци, то така или иначе повечето им продукти не се предлагат масово на европейския пазар. Отделно винаги слагат нещо допълнително дребно в торбата с покупките като бонус. Аз си взех няколко душ-гела и един лусион за след къпане. Може и да си внушавам, ама май качеството им е в пъти по-добро от тукашните, а цената 4-5 лева на парче.

Същите са ми и наблюденията и към храната, макар и малко странно, но и там има модни тенденции. Има известни и предпочитани пакетирани снаксове, чипсове, бисквитки, вафлички, поничи, които се модерни, но не се различават с някакви уникални вкусови качества. За сметка на това пък цените са им доста солени. Всичко това продължава докато премине модната тенденция на даден продукт и следващия застане на негово място. В подкрепа на моите съждения мога да споделя ситуация, в която се свързахме със собственика на жилището с оплакването, че водата не се оттича добре в банята. Искаше да изпраща техник да оправи проблема, но ние отказахме, тъй като не искахме да си ангажираме времето с това, пък и ни оставаха само 2 или 3 дни. На следващата сутрин пред вратата намерихме торба с лакомства, като наред със съобщението за извинения за неудобството, човека беше подчертал, че това са едни от най-модерните пакетирани продукти в момента.

Вечерта отидохме на вечеря в един от ресторантите на Донгдаемун маркет, къде хапнахме свински черва с лук и зеленчуци, които сами си приготвихме на плоча по средата на масата. Това ястие не мога да кажа, че ми е харесало особено, но заведението беше пълно и корейците си похапваха доволно. И на други места ми направи впечатление, че обичат свинската карантия, но не тази хубавата карантия като сърца, бъбречета или далак, а черва, бял дроб и разни подобни гадости. Даже правят продукт подобен на нашия бахур – пълнят черва с ориз и карантия и после ги сваряват. След това режат от тях и ги запържват или запичат и ги продават на пазарите. Такова нещо не опитах.

На другия ден станахме рано и потеглихме първо към Joguesa Tample. Това е главния будистки храм в Сеул. На влизане в комплекса има прекрасна лотосова градина, която за съжаление не цъфтеше в момента. След нея се влиза в двора, където е главната сграда на храма. Вътре имаше церемония и не беше много редно да притесняваме хората, но все пак се събух и влязох. По средата на храма двама монаси провеждаха службата, а в периферията имаше много хора на земята, които се молеха и кланяха. На отсрещната страна бяха разположени три големи статуи на Буда, които бяха богато украсени, а пред тях бяха поставени даровете на хората. Постояхме малко и в пред храма, където имаше поставени столове, за да послушаме службата.

След това се отправихме към Bukchon Hanok Village. Това е район или квартал с автентични корейски къщи и малки тесни улички. Доста туристическа част на Сеул, в която живеят местни, които не са много щастливи от този факт. Нормално, все пак никой не иска по цял ден върволици от хора да се разкарват и да вдигат шум пред дома му.

Не успяхме да го разгледаме много добре, защото наближаваше 14.00 часа, времето в което се сменяше караула на Gyeongbokung /Кьонбокун/ Palace – главния дворец в Сеул. Доста препускане беше, но все пак усилията ни се увенчаха с успех и успяхме да хванем смяната, даже в последствие с единия от взводовете пресякохме пешеходната пътека пред двореца. В самия дворец имаше много хора, като главната атракция беше караула, които чинно позираха за снимките на посетителите. Всеки втори човек беше облечен с ханбок, включително и цели големи фамилии или компании. Вътрешността на двореца наподобяваше тази на другите два, които бяхме посетили първия ден, но с доста по-големи мащаби. Отзад има хубаво езеро с кът за отмора.

След двореца за съжаление на Елица, която доста се беше уморила, се върнахме в Bukchon Hanok Village, за да доразгледаме и да напазаруваме сувенири. Тук най-активни бяха децата, които напълниха торбите по нещичко за всяка приятелка.

След това доста изморени и порядъчно огладнели се насочихме към площад Gwanghammun, който се намира точно пред двореца  Gyeongbokung /Кьонбокун/ Palace, защото по информация от Яна от 17.00 часа започва фестивал на корейската храна. Това е главният площад в Сеул, където се провеждат важните правителствени мероприятия. Тук останахме малко разочаровани, защото фестивалът представляваше, всичко на всичко, 5-6 каравани, в които приготвят храна и15-20 маси, които вече бяха заети. Оказа се, че не можем да си купим храна, защото поръчката става през апликация на корейски, за която трябва валиден корейски мобилен номер, а ние не си знаехме нашите. Разходихме се по площада, направихме няколко снимки на статуята на цар Седжон и се натъкнахме на читалня под небето, представляваща разпръснати на земята цветни барбарони, които бяха заети от стотици млади хора, в по-голямата си час, четейки книги. Самите книги ги взимаха от специално сложени за случая дървени библиотеки.

Примирихме се със съдбата, че няма да можем да се възползваме от фестивала на корейската храна и с метрото се прибрахме към нашата махала за късен обяд.

Вечерта пък похапнахме в един ресторант за морска храна вкусен октопод, приготвен с много старание от любезните домакини, поради причината, че бяхме единствените посетители. Обстановката беше много приятна, а храната наистина вкусна. Изпитахме известно затруднение с поръчката, тъй като нямаше меню на английски или на български, то всъщност изобщо нямаше меню на хартия. Наличните ястия бяха написани направо на едната стена на заведението на корейски. Преведохме си с гугъл преводача и се оказа, че приготвят само октопод в 2-3 различни варианта, а останалите неща бяха ориз нудъли и няколко напитки. Платихме общо към 50 лв. за всичко.

За следващия ден си бяхме оставили остров Нами. От станция Dongdaemun хванахме линия 1 на метрото до станция Hoegi. Пътува се около 10 минути. От станция Hoegi се прехвърлихме на друг перон на линията Gyengui – Junggang. Пътуването до станция Sangbong отне също около 10 минути. От станция Sangbong се прехвърлихме на друг перон и хванахме влак до станция Gapyeong за около 50 минути. От там има възможност да се хване такси, автобус или пеша да се достигне до терминала на ферибота за остров Нами. Ние избрахме да се поразходим, защото ни писна да пътуваме с градски транспорт, а пък по пътя си набрахме малко чушки за семе от симпатичните малки добре поддържани градинки. Та се очаква да развъждам рядък корейски сорт люти чушлета под жаркото слънце на Горнотракийската низина.

Самият остров Нами е доста приятно място. Влиза се само с ферибот като входната такса е включена в цената на билета. За възрастни е 19 000 вона, за ученици между 13 и 18 години е 16 000 вона, а за деца между 3 и 12 години 13 000 вона.

Елица в метрото сред местните.

Разходката ни започна по една от алеите в дясно, където стигнахме до един танк с паметна плоча за загиналите в корейската война. Точно до танка пък има заграждение с щрауси и едно по-малко заграждение с малки щрауси. Продължихме по Maple Tree line и Korean Pine Line. Отстрани точно до водата на река Хан имаше ваканционни къщи с речен изглед, които се оказаха част от хотелски комплекс. Изглеждаха много симпатични. После се разходихме през алеята на секвоите и алеята на гинкобилобата. Беше станало обяд и седнахме да обядваме в Asian Family Restaurant Dongmoon, който горещо препоръчвам. Обстановката не е кой знае какво, но пък храната беше много вкусна и на съвсем нормални цени. За десерт пък от една будка взехме по един традиционен сладолед, който се беше превърнал в любим на децата. Съхраняват го във фризера в малки кутии, като дозичка и за да го изсипят във фуникйка отварят капака на кутията и поставят сладоледа надолу в машина, чрез която го изсипват в спираловидна форма във фунията, както нашите сладоледи от машина. Продават го в няколко вкусови разновидности – лимон, манго, ягода. Вкусът му е доста плътен и наситен и много вкусен.

След прекарания цял ден на острова се прибрахме доста изморени в апартамента. След кратка почива вечеряхме по обичайния начин вече не помня какво и се настроихме за следващия ден.

Следващият ден го бяхме предвидили за квартал Гангнам, за който се пее в прочутата песен на PSY. Предварително закупихме билети за COEX аквариума в моловия комплекс COEX. До там отидохме с метрото, защото Гангнам се намира от другата страна на река Хан. Спирката е в самия търговски комплекс. Преди аквариума се натъкнахме на прочутата библиотека с високите етажерки за книги. Доста е внушително.

По коридорите на мола се разхождаха роботи. После ръководейки се по табелите намерихме аквариума, в който има разнообразие от риби и морски животни, крокодил, бобри, скатове, акули и пингвини. Присъствахме и на шоу на русалки пред един голям прозорец в долната част на басейн. Две жени облечени като русалки създадоха добро настроение на зрителите, особено на най-малките, около 40-50 деца, които чинно ги наблюдаваха седнали на пода на специални кръгли дунапренови подложки.

След аквариума разгледахме будисткия храм Bonguensa Tample. Намира се в непосредствена близост до мола. Малко по-малък и по по-семпъл е от Joguesa Tample. Там също имаше интересна церемония, на която присъствахме без да нарушаваме спокойствието и ритуалите на местните.

След храма отидохме на площада с ръцете, символизирайки известната песен и изобщо K Popa. Обядвахме в един от ресторантите в мола доста вкусна и на доста добри цени храна. Вечерта отново прекарахме в разходка из махалата и вечеряхме набързо street food.

На следващия ден искахме да се отдадем на пазаруване, ама в началото ударихме на камък. Оказа се, че големия магазин Lote, близо до Seoul Station не работи всяка втора сряда от месеца. Това не помрачи нашето настроение, а се насочихме директно към Nangdaemun Market. Там си накупихме хранителни добавки на добри цени, включително и корен от червен женшен за съпругата и за една съфорумка, която беше учителка на Яна по математика и може би ще преподава и на Елица, следващата година, което надявам се да го отчете при оформянето на успеха на детето. Пазарът е сравнително голям типичен азиатски пазар с пазарлъците и т.н. В него се чувстваш, че все едно не си в столицата на една силно развита и високо технологична държава, а в някой провинциален азиатски град. Доволно си напазарувахме, обядвахме на крак пържени калмари и скариди, обичайния корн-дог за Елица и тръгнахме наобратно.

Вечерта прекарахме в един рибен ресторант, в който предлагат риба на жар и морски специалитети, намиращ се на т. нар. улица Fish Street. Рибата се пече точно до входа и виждаш как се приготвя. Аз си поръчах една цяла риба без да знам точно каква порода e, а Силвия си взе парче змиорка. Децата пък ядоха традиционния за тях октопод, приготвен със зеленчуци. Въпросните порции ни ги донесоха с по купичка с ориз и разни туршии за гарнитура и освен това и с по една купа рибена чорба, сосове, разни зелени подправки и голяма бутилка вода. Всичко това струваше около 40 български лева. За сравнение в България, Гърция или Испания толкова излиза само една порция октопод.

Последният ден си го бяхме оставили за по-лежерни дейности. Посетихме няколко търговски центрове и най-накрая Dongdaemun market, където похарчихме останалите корейски пари.

На другата сутрин станахме 3.30 часа, пихме кафе доправихме багажа и в 5.00 с куфарите бяхме на метеостанцията, защото в толкова отваряше. Взехме линия 1 до Seoul Station, където имахме две опции за прекачване до летище Инчеон. Едната е AREX /Airport Railroad Express/, който е директен и спира само на Инчеон Т1 и Т2, а другата е All Stop Train, който спира на всички спирки до летището и се придвижва с около 20 минути по-бавно от първия. Избрахме втория вариант, защото нямахме много време, а пък влаковете тръгваха от по-рано сутрин от директния влак. За наша изненада трябваше да правим смяна на влака на една спирка в град Инчеон. Не бяхме подготвени за това, но добре че Яна внимателно слушаше какво говорят във влака, че това е последната спирка и има връзка за летището та бързо реагирахме.

В крайна сметка пристигнахме навреме на летището, чекирахме багажа и пак се изненадахме, че трябва с влак да се придвижим до гейтовете. Влакът имаше само три спирки – Терминал 1, гейтовете с високите номера и Терминал 2. Имахме точно десет минути, за да отидем до тоалетна и др. преди да започне бординга.

Полетът до Шанхай беше точно 2 часа и мина нормално. Хапнахме, полюбувахме се отвисоко на Жълто море и кацнахме. На летището в Шанхай имахме малко над три часа престой, което беше достатъчно да пием кафе, да се разходим по магазините и да посетя отново любимата си тоалетна. Тоалетните на шанхайското летище имат нещо като пулт, от който се управляват процесите – миене, подсушаване, възпроизвеждане на различни шумове и т.н.

Следваше дълъг и изморителен 12 часов полет, който мина доста тягостно. Но така или иначе кацнахме благополучно на Малпенса, взехме си багажа за успокоение на Яна, че ще си получи всичките покупки и си хванахме автобуса за Бергамо. В Бергамо присигнахме около полунощ. До апартамента, който бяхме наели от букинг имаше около километър та с тези големи куфари не беше много приятно изживяване. А и комуникацията с домакина беше доста тегава. Трябваше да си вземем ключа за апартамента, свободно стоящ върху една пощенска кутия, до която имаше достъп всеки. За сметка на това пък се почувствах като дете в сладкарница в средата на 80-те години, когато на сутринта отидохме до близкия хипермаркет. Поне половин час стоях на витрината, изтеглил номерче, чакайки да дойде моят ред и поне половин час ангажирах вниманието на един от служителите да реже и опакова от разни видове сирена, прошута и салами.

Денят продължи в стария град в Бергамо, разхождайки се и разглеждайки основните забележителности. Посетихме Венецианските стени с портата Сан Джакомо, Палацо Векио, базиликата Санта Мария Маджоре, баптистерията, фонтан Контарини, пиаца Дуомо, качихме се с фуникуляра до крепоста Сан Виджилио. Хапнахме в най-известната им пицария, където също теглиш номерче и си чакаш реда. Децата засладиха и с по едно джелато.

Предварително си поръчахме кола до летището за следващата сутрин, защото полета ни беше много рано, а пък и не ми се дърпаха тежките куфари до спирката на автобуса. Следваше кратък полет до София и отново у дома.

Като цяло мога да кажа, че Южна Корея е една много спокойна, подредена страна с мили и услужливи хора. Навсякъде блести от чистота. Трафикът в Сеул е съвсем нормален. Не видях нито едно задръстване, дори и в пиковите часове. Навярно много хора ползват градския транспорт, който освен метро включва и добре развита автобусна система. През деня повечето хора, които срещахме по улиците са или млади студенти и ученици или много възрастни. Явно останалите си стоят на работните места. Цените са като в България, а голяма част от продуктите дори са дори и по-евтини. Голяма част от доларите, които бяхме приготвили си ги върнахме и ще влязат в употреба в следващото далечно пътуване. От плануваното не успяхме да реализираме само един ден на плаж в Инчеон, защото щяхме да загубим много време в път в двете посоки. Жълто море си го оставяме за по-нататък. Не успяхме да реализираме и Бусан, но 8 дни за къде по-напред. Просто такива бяха датите на полетите. За сметка на това пък бонус се яви Милано и особено двете нощувки в Бергамо.

За китайските линии какво мога да кажа? Самолетите, които използват ми се струват нови, чисти и добре поддържани. Обслужването е на ниво и се осъществява от голям брой стюардеси. Храната е топла и вкусна. Алкохол няма. И най-важното цените са повече от добри. Лошото е, че можем да пътуваме с тях само от някое европейско летище като Милано, Рим, Будапеща или Копенхаген, което създава логистични затруднения, не можем да се възползваме от големия безплатен багаж и вдига цената. Силно се надявам от 2031 година като отвори новия Т3 на Софийското летище да пуснат полети от София, а дано стане и преди това. Ако не могат да пълнят самолета с българи, то да ги пълнят с китайци.