По следите на вишните в Япония - април 2016 г. - I част

Встъпителна реч

Здравейте, казвам се Георги, на 33г., от София, и на следващите страници ще разкажа за моето пътуване до Япония през април 2016-та. Няма да претендирам за качество на написаното, защото не мисля, че ми се отдава много да пиша. Не съм и преживял чак някакви невероятни приключения, просто една нормална туристическа обиколка. Заедно с преразказване на видяното ще споделям и малко информация за това къде съм спал, как съм пътувал, каква храна съм опитвал, и колко е струвало всичко това, в опит да бъда полезен на пътуващите натам българи в бъдеще.

Като за доста хора, и за мен посещение на Япония беше една от големите мечти. Страната ме е привличала още от малък, с културата, историята, природата, манталитетът, хората какви са и как се държат, големите градове, влаковете. Други хора ги привличат неща като японската анимация, музика, бойните изкуства, странностите които могат да се видят там, и т.н.

При мен се случи така да мога да посетя Япония през 2016 г., като спането ми в Токио щеше да бъде безплатно. Това отвори възможност да остана за повече от обикновеното туристическо време, и да разпределя бюджета си за посещение на повече места. Бях в Япония от края на март, до началото на май 2016-та, т.е малко повече от един месец време. През половината време бях сам, през другата половина – с компания. Като цяло съм от типа solo traveler, и всичко сам планирам и организирам предварително. Като се замисля, досега всъщност съм бил само на една групова екскурзия, и то до съседна на България държава.

Предполагам защото ми беше интересно, а и защото толкова харесвам Япония, преди да замина прекарах няколко месеца в почти ежедневно търсене и четене на информация, и планиране – от книги гидове, официални туристически страници, през уеб списания за Япония и YouTube канали, и форуми, поглъщах жадно всяка нова информация. Какво да видиш, къде да отидеш, какво да опиташ. Споменавам само няколко източника, на които станах едва ли не ежедневен абонат: http://www.japan-guide.com/ (страхотен сайт за планиране на пътуване в Япония, с описания за транспорт, популярни места, и богат форум с въпроси и отговори); http://www.jnto.go.jp/eng/ ; http://mcha-jp.com/ (уеб списание за Япония); https://www.tsunagujapan.com/ (уеб списание, страхотни страници от типа „топ 10 неща/места, които трябва да…“); https://migrationology.com/osaka-food-guide-japan/ (сайтът и YouTube канал на foody-то Mark Wiens), и още много подобни влогове на разни двойки, които документират живота си в Япония, посещават различни места, и ядат вкусна храна…Може би вече се досещате, че и аз хич не съм безразличен към храната, и доста обичам да чета, гледам и ям храна . Е, и за японската храна доста почетох, и очаквах с нетърпение да я опитам.

Та, след доста четене и дни на размисъл, успях да сътворя своя „план за действие“. Първоначално той включваше двуседмично мотаене извън Токио, в последствие това време се увеличи на три седмици. Едни от основните неща/места, които исках да видя, бяха:

· разбира се, разцъфването на така популярните вишневи дървета – топ приоритет 

'Планиране' 

По-подробният план щеше да включва:

· Пътуване до Осака, и престой там две седмици. Осака щеше да бъде изходна точка за няколко еднодневни пътувания до различни градове, тъй като регионът е пълен с известни места за посещение – гр. Кобе (планина и море едновременно, и вкусно телешко  ), гр. Окаяма (японска градина), гр. Химеджи (замък), гр. Хирошима и о-в Мияджима (знаете защо + красиви гледки), гр. Нара (стари храмове, история), гр. Киото (хилядолетната имперска столица на Япония), и самата Осака – 3-тият по големина град в Япония

· Пътуване до остров Окуношима – миниатюрен остров, пълен със зайци. Може би сте чували за него, или за островите пълни с котки, или за селото пълно с лисици, или за езерото пълно със снежни маймуни, има няколко такива места в Япония. Чудих се известно време дали изобщо да включвам нещо подобно в обиколката си, но накрая си избрах зайците, и не съжалих после нито за миг  .

Тук ще спомена, че японците много си падат да слагат етикети на места и забележителности от рода на „3-те най-хубави градини в Япония“, „3-те най-известни пейзажи в Япония“, „родното място на японската кухня“, и т.н. И моят план включваше доста от тези места и се влияеше от тези класации. Но всъщност, това дали ще ти хареса едно място или не, си е до отделния човек, и в последствие се вижда, че някое място в топ класация може да не те впечатли толкова, и да се окаже надценено, а в друго извън нея направо да се влюбиш.

Най-важните приготовления почти за всяко пътуване включват осигуряването на спане и транспорт. Аз обичам от рано да съм подготвен . Виза за туристи не е нужна, всичко става с попълване на бланки в самолета, а на летището в Япония гражданите на ЕС получават печат за 3-месечен престой. След като спането в Токио беше осигурено, оставаха другите градове. Търсенето ми включваше сайтовете booking.com и Airbnb.com, тук-таме някой японски сайт с хотели (на английски), но всичко се организира и плати главно през първите два сайта:

· 10 дни в Осака в малък апартамент за двама, с двойно легло, хладилник и микровълнова, но с миришеща на канал тоалетна  , през Airbnb, за около 70лв общо на вечер

· 1 ден в Каназава, хотел 4 звезди до жп гарата (в Япония районите около гарите са точно обратните на България, пълни с живот и стил  ), 100 лв, нормална големина стая, включена закуска

Транспортът включваше закупуване на известния JR PASS, с който да може да се пътува неограничен брой пъти на ден със съответните влакове за определен брой дни. За моите цели ми трябваше 3 седмичният, който взех на цена около 930 лв. Заради екстензивното ми придвижване нагоре-надолу из Япония, в последствие изчислих, че съм пътувал с нещо от рода на 65-70% отстъпка от редовните цени на билетите, тоест в моя случай, изключително добра сделка беше притежанието на този pass. А и изминатите километри бяха впечатляващи – близо 7000 км за около 20-тина дни. Какво да се прави, обичам влакове и пътуването с тях . Иначе, като цяло транспортът е едно от по-скъпите неща в Япония, за разлика от храната например, която може да и евтина, и скъпа. Евтин транспорт обаче почти няма. Повече за него по-нататък.

Интернетът също беше от значение. Въпреки, че обичам да се оправям в офлайн среда с карти и улици и прочие, за такъв дълъг период, а и в някои случаи, си беше добре да имам достъп. Като го домързеше човек, с един клик можеше да разбере къде се намира. А и бях чел за доста слабото разпространение на free Wi-Fi точки в Япония, което и в последствие се оказа вярно. Та реших да се сдобия с data-only сим карта. Може и от България да си поръчате, аз така направих, 1 месец, 80 лв, по 250 мб (предостатъчни за всичко) на ден на най-висока скорост. Има и наполовина по-евтини, в самата Япония, примерно 40 лв, но за 1 гб на месец, което е около 30 мб на ден (пак достатъчни за google maps).

За багаж не мисля толкова да пиша, всеки знае какво му е необходимо. Чадърът е пръв приятел по това време в Япония – март, април. Има доста оборотни чадъри в Япония, един оставя чадъра на влизане в магазина в специално за целта място, друг като излиза, го взима, и т.н. Чадъри обаче се и крадат, четох някъде, че в Япония се крадели две неща – чадъри и колела. Не коли, не злато, не пари, а чадъри…Перални и сушилни има навсякъде, и обществени, така че не е необходимо взимането на много дрехи. В зависимост къде отивате, разбира се проверявате времето. В Осака и градовете наоколо беше променливо, имаше и немалко дъждовни дни, някои от тях с доста силен дъжд. Японците доста се навличаха с дрехи в по-хладните дни, аз обаче почти непрекъснато бях по къси гащи, понякога единствен по рода си . Смешна гледка, на светофара японка с шал и зимна шапка (малко граничеше със „защото е сладко и модно“), аз до нея с късите гащи и ризката. Имаше и топли дни, над 25 градуса, където слънцето доста започва да се усеща. Но и другата крайност, Хокайдо си е доста на север, в Сапоро (където се провежда зимната олимпиада 1972-ра година, а също и ежегоден зимен фестивал) си миришеше на сняг, и тук таме имаше останали преспи, а беше вече 20-ти април. Не беше за къси гащи…И Хакодате, на морето, но на север, може да те духне сериозен тихоокеански вятър. Последният е наистина различен и доста по-силен от този в България. И в Токио може силно да духа, спират се наземните железници, блокира се транспорт, и по мое време се случи. Има и определени места за евакуации при цунами и т.н., ако се наложи. Така, че имайте едно на ум къде отивате и проверявайте времето.

Може да си вземете чехли, с които да влизате по храмовете, и обувки, които лесно да събувате. Фенерче и свирка, за всеки случай. Някой и друг български сувенир, японците много обичат да раздават и да получават подаръци, превърнали са го в ритуал и изкуство.

Друго, не носете месо и др. подобни в багажа, още в самолета предупреждават, че не може и не трябва. Аз, разбира се, носих луканки и суджуци… . Всеки може да бъде спрян за проверка на багажа на летището, и храната му изхвърлена, ако не друго. Аз минах…

Относно езика, японците говорят японски. Това не е майтап, говорят японски, и почти никакъв друг. Наистина слабо застъпено е знанието на чужд език. Дори тези, които твърдят, че знаят английски или друг западен език, може да поставите под съмнение, защото качеството е доста ниско, и пак може да не се разберете. По-нататък ще споделя в снимки, понякога и в официални надписи на английски език се виждат доста грешки, сякаш и google translate не е използван, ами нещо съвсем незнайно от въздуха. Като цяло европейските (и аз се пиша тук) и американските туристи са едва на 5-6 място по брой на посещаващите Япония, след китайците (за тези по-нататък), южнокорейците, тайванците, сингапурците, филипинците и т.н. На места може да се усетите като единствени „по рода“ си сред останалото множество. Това, разбира се, не означава проблем или притеснение, просто го отбелязвам. На не малко официални места/влакове/молове има текстове на японски, китайски, корейски и английски. Но и на изключително много липсват. Често в музеи, градини, храмове, има богат текст на японски, и само 2-3 изречения на английски, или изобщо последният липсва. Или имате 30 експонати, на всеки един от тях японски текст, и на 2 – английски. От това се губи възможността човек да вникне повече в мястото, което посещава, и ти остава само да гледаш с очите си, а в къщи да четеш допълнително. За лятната олимпиада в Токио през 2020 г. властите май са се заели да направят забележителностите по-достъпни за туристите. Ще видим. Невъзможността на японците да ви отговорят на английски, не означава обаче, че няма да ви помогнат. Чрез универсалния език на жестовете, показване, насочване, взимане за ръка и закарване до тоалетната, мънкане и т.н. почти всеки ще се опита да ви помогне или упъти. Аз лично поназнайвах и малко японски от езиков курс, ултра начинаещо ниво (тип „къде е тоалетната“, „един билет до Хирошима“, „това колко струва“, „две наливни бири“, „имате ли меню на английски“), горе-долу помогна в 3-4 случая, но бях много далеч от воденето на разговори с японци, като цяло си карах на „родния“ английски език . И в самото японско общество и хора много-много не успях да вникна, те са затворени и срамежливи, мен много не ме бива, та го карах турист почти навсякъде. Но за това по-нататък.

Та, да кажем, толкова като за встъпителна реч, все пак още не съм заминал , а това е следващото, което ще опиша.

Заминаване, пристигане, първи дни в Токио

Тръгването за Япония беше в края на март, най-евтината възможна опция, Катарските авиолинии, около 1000 лв билет отиване и връщане. Мисля, че го купих по време на една ноемврийска промоция. Летене до Доха 4 ½ часа, 1 час за смяна на полетите, после 9 часа до Нарита, Япония. За съжаление, още преди да излетим от София, ни съобщиха, че има технически проблем със самолета, и ще се забавим. Още тогава ми стана ясно, че най-вероятно ще изпусна връзката си в Доха, и ще трябва да се прави нещо друго. Полетът закъсня 1 ½ часа, така че изпускането на 100% си се случи. Храната в самолета беше средна работа, пиле с ориз (телешкото свърши аха пред мен), полетът – тегав. По едно време настана суматоха, че идвала голяма турбуленция някъде над Турция, всички стюардеси седнаха, не можеше човек да отиде до тоалетна. Общо взето друсаше си за известно време, но нищо по-сериозно от обикновено, и в една яма не си спомням да попаднахме, но както и да е. В Доха знаеха за нашия полет, и ни посрещнаха служители на Катарските авиолинии, които ни разпределиха кой къде какво изпуснал, и се заеха да ни презаверяват билетите. Аз съвсем не бях най-тежкият случай, спомням си имаше жена за Индия, за която следващото най-бързо решение беше след 36 (!) часа. Кофти. Катарските линии имат два полета на ден до Токио, един до летище Нарита, един до Ханеда (по-близкото летище до града). За следващия полет до Нарита трябваше да чакам 24 часа, а за този до Ханеда – 7 часа. След като уверих, че нямам ама абсолютно нищо против да летя с по-ранния полет до по-близкото летище, ми го презавериха. Получих и някакви бонус мили, с които можех да отида да хапна и пийна нещо за подкрепа в трансфер зоната. Там, не че няма какво да се разглежда, но след като вече беше към 2 часа полунощ, на мен доста ми се спеше, и се излегнах на една от многобройните пейки. Малко ме хвана страх, че ако заспя, може да си изпусна и другия полет сутринта, така че бях малко на тръни и почти не спах. След 4-5 мъчителни часа чакане се качих на самолета за Ханеда, боинг 787, примерно. Беше претъпкан до горе, за съжаление. И това пътуване си беше доста мъчително, почти не можах да спя, задушно, тегаво, филм ли да гледаш, какво ли, а храната пак алабала . Но като ми се събраха така към 30-тина часа без добър сън, успях да финтирам часовата разлика по доста безболезнен начин. Следващите дни и седмици тя малко се завърна, като цяло в Япония почти всеки ден откарвах до към 12:00, 1 часа през нощта, преди да ми се приспи, което за мен беше необичайно.

Кацането в Ханеда беше нормално, още в самолета попълваш разни бланки, че не носиш забранени неща, луканки, суджуци, после на летището даваш пръстови отпечатъци, снимка, митническа проверка, питат те от къде идваш, и си в Япония. Ако има, някой те посреща, и хващате влак за към Токио. Аз кацнах вечерта към 22:00. Бях в стаята в 23:00, не помня точно. Заспах в 00:30 .

'Одайба и за храната в супермаркетите'

На следващия ден не правих почти нищо съществено. Просто се освестявах. Началната ми точка в Токио щеше да бъде Одайба (http://www.japan-guide.com/e/e3008.html) – изкуствен остров, който разполага с голяма развлекателна част, 4-5 мола, 5-звездни хотели, няколко музея, изложбени и конферентни зали, голямо виенско колело, морски докове, и красиви гледки към морето, пристанищата, и самото Токио. Всеки ден, а особено през уикенда, там се изливат хиляди души, туристи и живеещи в Токио, за да се забавляват. Да не кажа всяка седмица там има някакъв happening – Октоберфест по японски, ама през май (но си има и през октомври), концерти, драг състезания с коли, изложби на low riders коли, мотори, Cirque du Soleil. Тук трябва да отбележа, че японците обичат да празнуват чужди празници и да се отъждествяват много с чуждите култури. Аз го намирам за леко странно, комплекс, сякаш нещо им липсва, и имат нужда от още (празници в случая). След Октоберфеста, следваше „Синко де Майо“, след него тайландска седмица, после и хавайски празник, и т.н. И всички бяха първо немци, после мексиканци, и после хавайци (американци). Така, че аз имах какво да разглеждам „наоколо“, не бързах още първия ден да ходя до центъра на Токио (то такъв няма, но ме разбирате).

Мисля, че по това време посетих и първия си супермаркет (това за мен си е малко събитие), нали си падам по храни, да разгледам какво продават. С компанията си купихме суши и сашими, които бяха вкусни, и си стъкмихме вечеря. Мнението ми относно сушито по супермаркетите, има евтино за по 200-300 йени (3-5 лв.) за 8 ролца, сносно качество, става ако няма друго, и такова за 500-600 йени (8-9 лева) за 8 ролца, с прясна сьомга и тон, с доста добро качество, дори бих казал по-добро от това в българските суши ресторанти, особено ако е току що направено. После идват малки сетове с нигири суши за по 800-1200 йени (11-18 лв) за 10-12 бройки, с добро качество, и по-големи за по 1500-2500 йени (23-38 лв) за 12-16 бройки. Сашимито и то беше към 800-1200 йени, за 10-12 парчета.

Тук ще продължа с изброяването на цени на различни продукти в супермаркета, така че на който не му е интересно да чете това, да премине по-нататък . Иначе, например, хлябът излиза към 3-5 лв, прясно мляко – 3 лв, кисело мляко „Буругариа“ (България) – 3-4 лв за кофичка, риби филета – 5-15 лв за 2-3 филета, пилешко филе – 7-8 лв, бира кен 0,5 л – 3-4 лв, сок 1 л – 4 лв, сладолед на клечка – 3 лв. Зеленчуците, сравнени с плодовете, са евтини. Хубави краставици по 1,7 лв бройката, 4 малки домата – 5 лв, глава лук 1,5 лв, чушка и тя толкова. Ситуацията с плодовете обаче се оказа съвсем друга история. Първо, са 2-3 пъти по-скъпи от зеленчуците (ябълка 1 брой – 4-5 лв), и то тези в супермаркета. А по други места - пазарите, и в т.н. магазини depachika (в безистена на най-известните молове, тип гурме), се продават едва ли не „златни“ плодове на изключително високи цени. По темата мога да напиша доста, но няма да ми стигне мястото . Японците държат на качеството, и знаят от кои области на Япония идват най-добрите плодове, и се бутат да купуват специално тях (японските баби особено обичат ягодите). Същото като нашите дини от Любимец и картофи от Самоков, там имат супер пъпеши от Хокайдо, страхотни кайсии от Фукушима (да, онази Фукушима), и уникални ягоди от не знам къде. Но за разлика от зеленчуците, които държат прилични цени, тези плодове могат да струват баснословни цени. Пример – два пъпеша от Хокайдо – 6000 йени (100 лв), 1 кг ягоди – 4000 йени (60 лв), аха май месец като си затръгвах от Япония се появиха череши – 9000 йени (сметнахте ли?)...Ако ще да бяха с най-невероятното качество, и супер сладки, аз не успях да си обясня причините за геометричния скок в цената спрямо обикновените им подобия. Ядох ягоди за по 5-6 лв 300 гр (нямаше по-евтини), бяха си достатъчно вкусни, ароматни и сладки. Относно пъпешите, ядох един за 3 лв, и честно не беше сладък, а само ароматен. Но от онзи за 100 лв не опитах…

'...и още за супермаркетите'

Във всеки супермаркет има голяма секция за готови сготвени храни – цяла феерия от мариновани салати, пържена риба/пиле/свинско, различни меса с различни сосове на шишчета, пържени зеленчуци и скариди (темпура), сетове месо + ориз, и т.н. и т.н. Японците ги купуват масово, отчасти защото са евтини, защото не могат да си сготвят сами по къщите, а често и просто защото са вкусни. Цените започват от по 100 йени за нещо на шишче, до към 400-800 йени за кутия с месо и ориз. Понякога тя не е достатъчна, и като прибавиш още една кутийка салата и една с нещо друго, плюс една бира, сметката става към 2000 йени (около 30 лв). Като цяло храната в Япония е с много добро качество, дори и най-евтината. Да не говорим за по-скъпата по ресторантите. Не вярвам да има и много места с лоша храна или т.н. tourist traps, наистина. Дори да заложиш само на това, че хората са японци, и им е малко или много под достойнството да прецакват клиента, е достатъчно да си спокоен. В Япония ти се кланят, че си клиент, крещят от благодарност когато влизаш да ядеш при тях, и услужливо те съпровождат по петите навън, когато си тръгваш. Въпреки, че в супермаркета има всички, че и още продукти, които може да се намерят в Европа, смятам, че японската кухня и готвене са доста по-бедни на използвани продукти, спрямо френската например (това не значи, че не е вкусна ). От традиционното японско меню изцяло липсват млечните продукти, картофите почти изцяло, и др. по-дребни неща. Но за японските ястия и кухня по-нататък.

В Япония не обичат храната да изостане и да остарее. В края на деня много продукти се преглеждат, и се подлагат на промоции – често 30% или 50%, в опит да се продадат. Продавачки викат и ви привличат вниманието. Това важи и за супермаркетите, за пресните меса, риби, и сготвените ястия. Някои хора ходят специално след 19:00 часа, за да си купят от намалените продукти. Тогава настава гъчканица. Един два пъти и аз си купих подобни стоки, разбира се с нормално перфектно качество. Намалено на 50% висококачествено телешко месо, защото срокът му изтича не след 3, а след 2 дни. Аз си го изядох същия ден…

Освен супермаркетите, в градовете се срещат и пазари, които разбира се са колоритни и интересни за разглеждане. Не бих казал, че цените там са по-евтини, напротив, високи са, на почти всичко, което се предлага. После идват споменатите „depachika”, гурме безистените, където думата качество придобива невероятни измерения, каращи цените да излетят до небесата. Все пак са много красиви, изискани и интересни места за разглеждане, както заради красиво изложената и предлагана храна, така и със спретнато облечените и учтиви продавачки. В Япония се срещат и минимаркети – квартални магазини от различни вериги (7/11, Lawson), много на брой, под път и над път, със секции за списания и вестници, мляко и всякакви напитки, инстантни супи и нудели, готови ястия като описаните по-горе, сандвичи, фризери със сладолед, сладки и солени бисквити. Пресни продукти като плодове, зеленчуци, риба, не се продават. Имат АТМ, плюс много често тоалетна.

Споменавайки тоалетна, естествено преминавам от една любима тема за храната, към друга – тази за японските тоалетни. Няма да ви лъжа, любимо място. Още с първото и второто посещение човек вижда колко напред в някои отношения са японците. И аз тук не се майтапя и правя на интересен, многофункционалните тоалетни са много удобно и хубаво нещо. Най-големият производител в Япония се казва Тото, дори наскоро отвори и музей на тоалетните, показващ последните технологии. Удобствата на тези уреди включват бидета, разни други струи, музика, сензори за натиск върху тоалетната чиния, автоматично изчистване, и пр. и пр. Най-приятната функция, разбира се, е затоплящата се седалка, на която, честно казано, можеш да си седиш с часове. Освен това, тоалетни има навсякъде. И са чисти. И никъде няма да ви откажат да ги ползвате, или да ви поискат пари. Едно от нещата, което много харесах в Япония .

Та, като обобщение на цените, много хранителни продукти са на подобни цени като в Европа, но има и доста изключения (плодове, отчасти зеленчуци, свръх висококачествени според японците стоки), и обикновеният турист трябва да внимава, ако джобовете му не са бездънни. Има достатъчно евтина храна, има и много скъпа храна. Не така стоят нещата с транспорта, както писах по горе, където евтин транспорт не се среща.

'Токио'

В първите дни някъде посетих музея на науката и иновациите Мирайкан в Одайба. Входът, доколкото помня, беше към 500-600 йени (8-9 лв). В него могат да се видят няколко робота, включително много известният Асимо, и други – куче-робот, което реагира като го погалиш, и момиче робот, което чете новините за деня, както и макет 1:1 на орбитална космическа станция, истински ракетен двигател, експонати свързани с развитие на човешкия ембрион, планетата Земя и проблемите, с които се сблъсква, обяснения за квантовите компютри, и др. В безплатното предверие на музея имаше малко изложение на случилото се във атомната централа до Фукушима през 2011 г. и последвалите действия на властите за справяне с проблема. Всички надписи бяха само на японски…Любезен японец се приближи до мен и ми поразказа на английски език туй-онуй за случилото се, като побърза да увери, че място за страх няма (което не е точно така), но все пак му бях благодарен за предоставената информация.

На втория или третия ден пътувах за пръв път до централно Токио. Ползвах напълно автоматизираната надземна линия Юрикамоме (движи се без шофьор, можеш да седнеш на първия ред сякаш едва ли не ти самият караш влака ). Тя минава по т.н. Rainbow Bridge, който свързва Одайба с Токио, и предоставя доста красиви гледки по пътя си. Цената на билета е около 380 йени (6 лв.) само в едната посока. Линията, обаче, не е достатъчна за придвижване до различните забележителности в Токио, нужно беше ползването поне на още една. Така, простата сметка ми показа, че всеки ден пътуване в Токио щеше да ми излиза между 15 и 25 лв, което си беше малко множко за мен. Пас-ове за метрото не си купих, въпреки че има, защото пък при тях едва ли не трябва да се скъсаш да ползваш метро линиите, за да се изплатят. Но както и да е, все пак веднъж човек като отиде там, не трябва да се стиска, и да пропуска възможностите да разгледа някое и друго известно място, само защото транспортът е скъп.

На третия ден разгледах музея Едо-Токио, специализиран в историята и развитието на Токио като град. Имах за компания една полякиня, и тя се интересуваше от Япония, та бърборехме доста относно японците и градът. Мисля, че музеят е страхотен, и не трябва да се пропуска, входът беше евтин. Богат е на експонати, а пътят на разглеждащия преминава през различните етапи от историята на Токио – ранно заселване, средновековие, идването на Шогуната, периодът Мейджи и модернизирането, Втора Световна Война и бомбардировките над Токио, и т.н. Имаше експонати 1:1 на големина (напр. японска къща, цял мост, стари Тойоти), в които можеш да влезеш и разгледаш, уреди и стоки от различни периоди, които можеш да пипнеш, както и макети на различни сгради от едно време, указващи известни места в Токио. Понякога в по-големите музеи или забележителности има доброволци японци, които безплатно правят тур на мястото специално за чуждестранните туристи. Често тези гидове са мъже над 60 г., които обичат да разказват за мястото, да упражняват английския си език, и да се запознават с нови хора. Ние не успяхме да се закачим за гид, защото вече беше късно. Тук участвахме в безплатен урок по японско рязане на хартия. То си е вид изкуство, традиционно облечена японка ни направи представление, като успя да изреже изключително прецизно и красиво профил на гейша от лист хартия, даже й направи мигли, които ясно се виждаха. Ахнахме от възхита…После, ние, простосмъртните чужденци се заехме да режем зайци, пилета и костенурки. Моята костенурка излезна доста зле…

'Токио'

Близо до музея се намираше и зала, в която се провеждат сумо състезания, мисля че имаше и сумо музей. Кварталът беше известен като място, където се събират сумо фенове, или нещо подобно. Тук ядохме популярно сумистко ядене, наречено чанконабе. Представлява въз голяма тенджера, пълна с вода, с различни зеленчуци и меса в нея. Слагат я пред теб да ври на огън, и с течение на времето водата става вкусен бульон. Имаше лук, гъби, тофу, скариди, свинско, миди, риба. Честно казано, за мен вкусът не беше нещо впечатляващо, но ставаше. Цената на човек беше около 60 лв. + бира, леко изхвърляне .

Вечерта се разходих до квартал Асакуса, с известния будистки храм Сенсоджи. Тук не прекарах много време, и не успях да отделя достатъчно внимание на района. Той със сигурност предлага много за разглеждане – самият храм, който през деня е отворен, малката пешеходна улица със сувенирни магазини от двете страни, водеща към него, останалите сгради от храмовия комплекс, улиците наоколо, част от тях запазили духа на старо Токио. Вечерта изпълва стотиците заведения с клиенти, които с леката си задименост и глъчка привличаха. Ние пак обаче се отплеснахме с времето, и на 5-6 места ни отказаха вход, заведенията бяха пълни, но нови клиенти вече не се приемаха. Все пак се настанихме на едно място, където пихме ликьор от сливи, ядохме риба и японски омлет.

Следващият ден неделя, беше католическият Великден. Бяхме поканени на леко обедно събиране в парк Шинджуку Гиоен. Бяхме група от двама българи, полякиня, румънка, унгарец, филипинец, малайзийци. Всеки носеше по някакво ястие, ние се отчетохме с бяло сирене и луканка. Филипинецът ни бъзикаше колко сме известни в Япония с киселото си мляко, въпреки че сме малка държава, ние го бъзикахме с боксьора Мани Пакиао, който щеше да се бори за президент на страната. Филипините са със 100 млн. население. Паркът беше платен, с работно време. Предполагам защото беше неделя, и сакура цъфтенето започваше да се усеща, беше страхотно струпване на хора. Започнаха да се открояват първите впечатления от Япония – голямата навалица, навсякъде, за всичко. Стотици метри опашки – нещо съвсем обичайно. Чакане по часове време – нещо съвсем обичайно. На японците това не им прави никакво впечатление, свикнали са. Аз обаче не бях . Те много обичат и да ходят на най-различни събития, събирания, срещи, фестове и т.н. Шегувахме се после, че и на най-глупавата идея за някое събитие, изведнъж от никъде ще се изсипят 50 000 японци, и ето ти посещаемост и успех на мероприятието. Но каквото и да пиша, факт, просто хората са прекалено много на квадратен метър, тълпи и тълпи навсякъде, дори и само придвижващите се от едно място на друго. После като се върнах в България, си помислих че тук е най-пустото място. Та почакахме малко пред входа на парка, и после влязохме. Разцъфналите вишни все още бяха малко, времето беше и хладно. Навсякъде обаче си беше пълно с народ. Групичките хора си носеха някаква постелка, на която да седнат, и после разбира се, всевъзможни ястия. В Япония е ритуал да отидеш на пикник под дърветата, стоиш цял ден, и да ядеш. А като дойде и сакура периодът, хептем при всяка възможност това се прави. Оттам и другата дума за наблюдаване на вишните – „ханами“, буквално „гледане на цветя“ – стоиш под клоните, и съзерцаваш часове наред.

'Шинджуку, Гинза'

След обяда се отправих да разгледам близката Шинджуку станция, която се води най-натоварената в света, с над 3,5 млн. души човекопоток на ден. Всяка една по-голяма станция в Токио, а и основните в по-големите японски градове, представлява едва ли не град в града – пресичат се няколко линии на метрото и междуградските влакове, има 5 звездни небостъргачи-хотели, бизнес сгради, минимум 2-3 огромни мола и търговски центрове, и т.н. Самите гари имат десетки входове, източен, западен, горно ниво, долно ниво, и на някои на човек може да му отнеме 10 минути да се ориентира и излезе. Моловете, честно казано почти не се занимавах да разглеждам. Човек може да прекара дни в обикаляне по стотиците магазини. Обикновено, в безистена на най-големите молове има известна „депачика“ (за която писах по-горе), а на последните етажи – ресторанти. В района на Шинджуку се намират и големи бизнес сгради, небостъргачи, някои с интересна форма. Един от тях е Токио Метрополитън билдинг, който предоставя и безплатна обсерватория, на 45-тия етаж мисля. От там, през деня или вечерта, се открива страхотна гледка към града, и понякога планината Фуджи (през деня), ако времето позволява. В онзи ден реших, че опашката пред нея е прекалено голяма, и няма да се качвам тогава. Има и няколко други сгради в града, позволяващи гледка от високо. Те са платени, мисля че почти за всяка билетът е около 25-50 лв. Но това, че си плащате, не означава, че няма да чакате. Както написах, в Япония навсякъде има опашки за нещо…

Вечерта се почерпихме с популярните „бенто“ кутии – взети от депачиката на Шинджуку мол Такашимая. Бенто кутиите са опакованa храна, често се купуват за обяд във влака, или за работа. Има стотици разновидности. Но традиционните са с ориз, риба, мариновани зеленчуци. Най-евтините започват от 400-500 йени (6-8 лв), най-скъпите надхвърлят 100 лв. Нашите бяха малко скъпи за моите стандарти, около 20-30 лв. всяка. И макар и радост за окото, честно казано вкусът им не беше нещо впечатляващо. Традиционната японска кухня включва едни видове храни, които много не ми бяха по вкуса – гумена, желирана или тебеширена консистенция, и никакъв вкус. Често са на базата на рибна или оризова паста. Или странни гумени безвкусни зеленчуци. Други бяха ОК, например мариновани зеле, джинджифил, пържена грудка лотус, дайкон ряпа.

В следващите дни разгледах района Гинза, плюс източните градини на императорския дворец в Токио. Гинза е район с множество молове (да не повярваш), магазини на световно известни модни марки, високи сгради. По главната улица минах покрай един от последните останали действащи Кабуки театри в страната.

'Императорските градини в Токио'

По пътя към императорските градини се движих сред множество китайски групи туристи. Въпреки, че исторически двете страни не се долюбват, в момента правителството на Япония прави сериозни опити да привлича чуждестранни туристи, като най-много се залага на хората идващи от Източна Азия (чрез облекчени визови изисквания, програми, туристически пакети). Китайците и корейците са най-много. Тук всички се придвижихме до входа на вътрешната (предполагам) част на дворцовия комплекс. Там на фона на малко мостче всички се снимат. На това мостче, при различните японски празници и прояви, императорът и императрицата се появяват, и махат на събралото се множество. Малко по в страни бяха и т.н. Източни градини. Там видях първите по-добре разцъфнали вишневи дървета. Имаше и много различни цветя и дървета, с описания на японски и английски. Тук забелязах красивия контраст в цветовете на различните дървета, различните нюанси на зеленото, и сред тях тук таме бялото (най-разпространените вишни разцъфват в бяло), розовото. Беше красиво. Установих и колко добре поддържани са (и така в цяла Япония) различните храсти, тревни площи. Имаше сериозен landscaping, за да изглежда всичко красиво, чисто и безупречно. Интересно, почти никъде по време на пътуването си не срещнах хората, които се грижеха за това. Входът за градините е безплатен.

'Токио'

На връщане към вкъщи минах покрай станция Токио. Досещате се какво представлява, подобна на Шинджуку. По едното време се подразних, защото не намерих пряк път през нея, и трябваше да я заобикалям, а дължината й е сериозна. Интересното там беше, че западният й вход е все още тухлена сграда от началото на 20 в., ясно повлияна от западното влияние, нахлуло в Япония по това време.

Уговорих среща, и около гарата вечеряхме, за пръв път суши в заведение. Интересното беше, че го приготвяше жена, бях чел, че жените майстори са доста малко на брой в ултра консервативната Япония. Храната беше вкусна, избрахме си по един сет с по 10-12 бройки, за по 30 лв. всеки. Има голямо разнообразие на суши с риба, морски дарове, и рибни продукти. Все пак, ще излъжа, ако напиша, че всички ми бяха вкусни. Най-много си падах по рибата тон и подобни по-меки видове риба, сьомгата (не е толкова популярна там), японски омлет. Не ми бяха вкусни, и в последствие отбягвах, всякакви разновидности на сепиите (гумени, твърди и безвкусни за мен), някои видове миди, някое слузесто нещо…Хапнах на едно две места морски таралеж, и веднъж беше с горчив вкус, следващият път – по-приятен. Месото от тон е много тачено, и от колкото по-мазна част на рибата идва (и се топи в устата), толкова е по-скъпо. Най-евтиното нигири тон (1-2 броя), като в бг ресторантите, може да излезе и 1,5-3 лв, а най-скъпите от корема на рибата – 7-10 лв за 2 парчета. Относно conveyor-belt суши ресторантите, има такива, които са доста евтини (1,5-2 лв за брой), но там вкусът не е впечатляващ, и доста луксозни, пред които винаги има опашка, и се предлагат доста качествени риби. Едно нещо пак мога да спомена, че независимо къде отидете, едва ли ще останете неприятно изненадани от храната. Вече е много популярно да се яде на точно определено място, защото то е станало известно в интернет, от ревютата на tripadvisor например. Аз също често съм се ровил там или другаде за информация и определял нагласите и интересите си спрямо нея. Но в Япония, доколкото си спомням, не отидох на нито едно такова популярно интернет място. И никъде не случих на лоша храна. На известния рибен пазар Цукиджи например, има 2-3 суши заведения, които явно заради популярността им по интернет статии, бяха с огромни опашки пред входа. И чакането продължава между 2 и 3 часа за настаняване. Заведенията около тях не бяха различни, цените бяха същите, или дори по-високи, вътре имаше японска клиентела, знак че местните познават храната и заведението. Както беше написал един суши експерт в статия, няма да сбъркате да отидете където и да е в Токио да ядете суши, вместо да чакате 3 часа, за да седнете точно в „онова“ заведение на рибния пазар. Това важи и за мен, който мога да почакам малко за настаняване, но в никакъв случай толкова време, просто не си заслужава.

'Уено'

В последния ден преди отпътуването ми за Осака разгледах търговската улица Амейоко, и после парк Уено, където беше достигнат вече почти пълен цъфтеж на вишните.

Улица Амейоко и прилежащите й се намират малко на юг от известната станция Уено, откъдето отпътуват влаковете за северна Япония. До станция Уено се намира Уено парк, един от най-големите в Токио. В обхвата му попадат Националният Музей на Япония, зоологическа градина, както и няколко други музея.

Амейоко за мен си беше един вид бит пазар, минута ми трябваше, за да се стресна от навалицата, и да се хвана за главата. Прилича на Илиянци от едно време, когато беше много популярен. Там не се разхождаш, там си пробиваш път. Малко е в контраст с останалите порядъчни японски гледки, на които човек става свидетел. Има крещящи продавачи, евтини стоки (може би и със съмнително качество, не съм сигурен), сергии със странни храни, водорасли, турски дюнерджийници и др. Може би човек би оприличил гледката на Китай, или друга държава, но не и Япония. Все пак уличките и магазините си имат своя чар, а и е евтино. На връщане за България оттам накупих множество десертчета кит-кат .

В парк Уено истински усетих тълпите хора. Той е едно от най-популярните места за ханами. И се беше разчуло, че пълният цъфтеж наближава (за това ежедневно се следи по новинарските емисии и интернет). А и беше май национален празник, не помня точно. Та, представете си 200-300 дървета, и 40-50 хиляди души, които ги гледат, снимат, наблюдават. Баби, дядовци, бебета, туристи. Имаше толкова много хора, че мястото по полянките беше свършило, вече се използваха асфалтовите алеи за сядане, и аз трябваше от време на време да прескачам гуменки, шапки, чаши…Естествено, партито нямаше да е пълно и с върволицата сергии с улична храна – пържени нудели, месо от раци, сепии, топки тесто с кайма и лук, пилешко, банани в шоколад, сладолед, и още и още. Пушеците и миризмите от различните сергии преливаха едни в други. Все пак, гледките бяха интересни, и хубави, и си заслужаваха идването.

'Янака'

За малко по-голямо уединение, но също с голяма красота, можеше да се отиде до близкото гробище Янака. То също беше известно с красивите си места за ханами. Близо до него започваше и улица Янака, останала със стари постройки и магазинчета от едно време. В гробището е погребан последният шогун на Япония, не много известният нам Токугава Йошинобу.

И така, като обобщение на първите впечатления от Япония и Токио – чисто, спретнато, подредено, без боклуци. Екстензивен метро транспорт, на 2-3 нива под и над земята, улици, естакади и мостове, небостъргачи и големи сгради. Огромен брой тълпи от хора, навсякъде. Токио не е обикновено устроен град, няма един център с една главна улица, прилича на десет 2 милионни града събрани в едно – 10 центъра, 10 търговски улици, големите метро станции са връзките между различните центрове.

...следва продължение...

* снимките са с намалено качество

* за видео клипове към пътеписа, посетете  https://www.youtube.com/playlist?list=PL_vMoTLmSeGgtYSavSm_Rk7eORJrtoKI2