По следите на вишните в Япония - април 2016 г. - II част

Шинкансен, японски градини, замъци - Осака, Хирошима, Кобе, Окаяма, Химеджи

След като мина почти една седмица в Токио, дойде време за тръгването ми из Япония. Първата спирка – Осака, първото пътуване с шинкансен – влакът стрела. Пътуването между двата града трае около 3 часа. Може да се опитате да си резервирате място, безплатно с JR Pass. Различните тип влакове-стрели имат някъде между 2 и 8 вагона за хора с нерезервирани места (т.е сядаш, където намериш). Като цяло места има, но понякога, във високия туристически сезон, трябва да се отиде на перона 15-20 минути по-рано, и се застава на опашка, защото има повече желаещи от колкото места. Така има случаи на правостоящи във влака, което не е много готино за тях (например за най-бързия сутрешен влак от Осака до Хирошима, който може да се ползва с JR Pass). Аз си бях резервирал място, и се качих от станция Токио. Сблъсках се, разбира се, с големия брой галопиращи хора на станцията сутринта. Знаете ли, че по тротоарите и пътеките в гарите има ленти за пешеходци, така както е при автомобилните улици? Заради огромния поток от хора, се е наложило организация и тук, иначе със сигурност ще настъпи сериозен хаос. Има разделителна линия между движещите се в едната посока, и тези в другата, като тя дори е леко повдигната, ако стъпиш на нея да се усетиш, че си минал в другото „платно“ – забавно е . Интересно е и ако се опиташ да минеш напряко на някое множество, което се е устремило в дадена посока, защото си се объркал, или на там ти е пътят. Извиняваш се, притичваш да не те сгазят, внимаваш да не те отнесат, малко напред, малко назад маневри, и така няколко минути. А изобщо Япония е страната на „инструкциите“ – те са навсякъде и за всичко – как да слезнете от влака или да се качите, как да не паднете, ако сте пияни, как да се държите да не се контузите, как да ползвате тоалетната в мола, къде да пушите. По метрото и влаковете има непрекъснато говорене по интеркома – десетки и десетки инструкции за къде, какво и кога да правите. Едната свършва, и започва следващата.

За хапване във влака си взех кутия със суши. Обикновената класа вагон е доста приятна, редове с 2 и 3 места, като средното на 3-те е по-широко. Има много място между седалките, и човек може да се излегне на наклонена назад седалка, бих казал че е доста по-комфортно от пътуването със самолет. Самият шинкансен от вън разбира се е красив, с издължения си аеродинамичен нос. На гарите винаги има групичка туристи, правещи си селфита с носа. Ако влакът идва от друга начална точка, спира на Вашата гара, и екип чистачи скорострелно и педантично го почиства като роботи в рамките на няколко минути. После се покланя на влака и вагоните. И кондукторът, и той след като премине през вагона, се обръща, и се покланя. Това последното, е колкото от учтивост и уважение към пътниците, толкова (ако не и повече) и от учтивост и уважение към работодателя. Странно е и граничи малко с раболепие. Японците са ултраконсервативно общество, което не обича (и не умее) да рискува. Знаете, като постъпят на работа в някоя фирма на 18 или 20 г., остават там до 70 г. После им го пише и на надгробните плочи: „живял от … до …, работил в Сони 54 години“. В Япония най-влиятелните хора в дадена компания са мъжете между 50 и 65 г. Не тези, които са най-прогресивни, инициативни, с най-свежите идеи, а тези, които тихичко са трупали десетки години стаж. Лично на мен това не ми харесва. Но тези неща са много дълбоко вкоренени в разбиранията и мирогледа на японците, и няма да ги обсъждам и анализирам тук, пък и да не се пиша голям експерт по Япония.

Пейзажът между Токио и Осака не е нищо особено. Ако очаквате да видите природни красоти, езера, водопади, живописни кътчета, няма да се случи точно там. Единствената заслужаваща си гледка е планината Фуджи, за която трябва да сте седнали отдясно, ако пътувате на юг, или отляво, ако се връщате в Токио, за да я зърнете. И времето трябва да е хубаво. Аз успях да я мерна през прозореца в рамките на минута две, но имаше облаци на върха, и не можах да я видя в пълната й красота. Иначе по пътя, няколко спирки в големи градове, а между тях около релсите поля и застроени площи почти навсякъде, и хълмове в далечината. Кой знае какво няма да се описва.

'Осака'

В Осака пристигнах по обяд. Насочих се към мястото си за спане за 4 нощи. Ползвах метрото, което също е доста екстензивно, като токийското. Паркирах се в хотел/хостел, където получих миниатюрна стая 2х2,5 метра, с хладилник, климатик, тв, прозорец, и японски тип легло на пода върху татами. Много ми хареса. Беше чисто, тоалетни на всеки етаж, баня с душове на първия. При резервацията размених 5-6 думи на японски, и се възгордях . Кварталът беше интересен, за него по-нататък. След лека почивка последва малко планиране. За съжаление, следващите дни прогнозата беше да вали, и то доста. Навсякъде, където исках да отида – Хирошима, Химеджи, Окаяма, и дори самата Осака. Чудех се дали да не остана в града, но в крайна сметка реших, че ще тръгна нанякъде следващия ден, пък каквото ще да става. Вечерта поразгледах малка част от центъра на града. Всеки по-голям град (може би без Токио) си има една такава дълга тясна търговска улица, често закрита, с безброй много магазини за дрехи, обувки, сувенири, игри, и т.н. Тази в Осака се казва Шинсайбаши, най-дългата в Япония, 2 или 3 километра. Опира в станция Намба, естествено огромен център с 2-3 мола, десетки ресторанти и още магазини. Страничните улички са пълни също със заведения за хранене, барове, масажни студия, и др. Шинсайбаши минава и през Дотонбори, да кажем центъра на града, площадът с известните огромни неонови реклами и мостчето над воден канал, по който се движат лодки с туристи. Ако не точен център, поне мястото, където всички туристи се спират и си правят селфита наляво и надясно. На напречната улица след моста има много интересни и ярки места за хранене, част от тях просто на сергия. Собствениците им ги рекламират с големи пластмасови реплики на предлаганата храна – раци, суши, гиоза (пелмени на тиган), такояки (топки тесто с парче октопод и щедро количество сосове), нудели, риба фугу, и т.н. Опашките са големи, хората много. Атмосферата е приятна и забавна. Рекламите, надписите и неонът са навсякъде. Местата си заслужават да се снимат.

'Хирошима'

Решението за следващия ден беше Хирошима. Щеше да вали, но какво да се прави. Отново влак стрела, времетраене – час и половина. Планът ми включваше посещение на японската градина Шукейен, замъкът Хирошима, посещение на Peace park (мястото на избухването на атомната бомба). После, пак в рамките на деня, пътуване до близкия остров Мияджима, едно от най-известните и посещавани места в Япония с голямата си Тори врата, сякаш плаваща в морето. За да я видя в пълния й блясък, бях проверил в сайт кога точно идва приливът, който като я залее, позволява правенето на най-хубавите снимки . Вечерта завръщане в Осака.

На тръгване в метрото в Осака забелязах на станциите определени места, където се нареждаха само жени. Защо, защото има мотриси само за жени. Не, че не видях и мъже да влизат в тях, но 95% вътре бяха жени. Там те могат да се почувстват по-комфортно и сигурно. Заради претъпкания транспорт, има случаи на сексуални посегателства, натискане, опипване и т.н. В Токио не видях такива вагони.

Сутрините метрото е гъчканица. На перона си има специални места за формиране на опашки за чакане. В метрото през целия ден пътуват много мъже костюмари. Доколкото по-късно ми обясниха, голям брой от тях са търсещи работа, и се пускат в 5-6 интервюта всеки ден, кръстосвайки съответния град със железницата. Почти всички играят на разни манга игри на мобилните си телефони за убиване на времето – и 30 годишните, и 40 и 50 годишните. Интересно е да ги наблюдаваш .

Излизането от гарата в Хирошима ме посрещна в доста неприятен и силен дъжд. Градината Шукейен е на 10-тина минути пеша. Улиците бяха празни, и беше тихо. Сакура беше почти напълно в разцвет в града. После, като стигнах градината, попаднах на най-красивото място на света…Не знам дали защото беше първата японска градина, която посетих, защото беше тихо, валеше, и нямаше много хора, или за друго, но това място остави огромно прекрасно впечатление у мен. Има няколко типа японски градини – миниатюрни, които са по-скоро прилежащи към някоя къща (като например известните каменни дзен градини в Киото, където вместо вода се използват ситни камъчета), средни по-големина градини (като Шукейен), или т.н. landscape много големи градини (като в градовете Окаяма и Каназава), последните най-тачени и смятани за top of the top. Шукейен не беше сред първите по разни класации, но на мен най-много ми хареса. Това беше едно от най-хубавите ми и запомнящи се преживявания в Япония. Разбира се, добре поддържана, градината имаше голямо езеро в декоративни пъстри риби, жерави, хълмчета, 2-3 традиционни японски къщички, мостчета, красиви камъни, красиви дървета, кът с вишни, кът с бамбук, кът с подрязани храсти, алея с мъх, беседки. Дъждът може би още повече изостри зеленината, и различните нюанси на зеленото се открояваха ярко и бяха просто страхотни. Всичко си беше точно на мястото, все пак това им е идеята на тези градини, направени са с мисъл и идея. Всяка си има своя история, и са радост за окото. А ти се спираш тук, после там, и правиш снимки, и гледаш ли гледаш. Възнамерявах да остана около час тук, но изгубих представа за времето, и си тръгнах след два часа и половина.

'Хирошима'

След градината, и с намалял дъжд върху ми, се отправих към замъка Хирошима. Не остана време да влезна в него. Но и не съжалявам (за японските замъци по нататък). Видях го само отвън.

Оттам се оправих пеша до Peace park, за да видя няколкото символа, свързани с атомната бомбардировка от 1945-та година. Стигнах за около 15-20 минути. От едната страна стои т.н A-Bomb Dome, някогашната сграда на индустриалното насърчаване. Тя е единствената „устояла“ на взрива, който се случва няколкостотин метра някъде над нея. От другата страна стоят отделни мемориали на загиналите деца, на загиналите помагащи студенти, мемориали на всички общо загинали от взрива, камбана на мира, музей. Честно казано, мястото в един момент може да стане доста сдухващо, поне на мен едва ли не ми стана зле. Бях се запътил да разглеждам и музея с разните снимки и история и т.н., но се отказах. Може би следващият път . На няколко места около парка има медицински будки за оказване на помощ.

'о-в Мияджима'

От парка се качих на трамвай, с който се дундурках 1 час до последната спирка на юг от Хирошима, от където трябваше да хвана корабчето за Мияджима. Бях единственият неяпонец вътре, и японските баби ме оглеждаха.

Пътуването с корабче трае около 15-тина минути. По някое време започва да се забелязва огромната червена Тори врата, достолепно рееща се сред вълните. Островът е много популярен сред туристите. От мястото на слизане до самата врата има 10-15 минути път пеша, по улица осеяна с множество сувенирни магазини. Там човек може да изгуби доста време, интересни са. Често продавани и популярни са дървените лъжици. Тук някъде си купих фунийка сладолед с вкус на зелен чай за 6 лв ( ), продавачът ме попита от къде съм, и като му казах, веднага отговори за киселото мляко…Островът обаче не е само голямата врата, има национален парк, въжена линия по хълм нагоре с откриващи се красиви гледки, други религиозни храмове, известен аквариум. По улиците на места свободно се разхождат и сърни. Много хора остават да пренощуват на самия остров, което със сигурност си заслужава.

Видео:

Хирошима остави много хубави впечатления у мен, особено с красивата си градина и остров Мияджима. Мисля, че един ден не е достатъчен за разглеждането и на града, и на острова. Хирошима е тих и спокоен и приветлив, сякаш отърсен от миналото си. И със сигурност крие места за разглеждане, различни от мястото на бомбата. Има и отличаваща се кухня.

'Кобе'

Втората спирка на следващия ден беше Кобе. Градът се намира на 15 минути път с влак стрела от Осака. Ако се погледне от птичи поглед, със сигурност ще изглежда свързан с Осака, а и с останалите градове в региона, като Киото например. Всички са като едно цяло, близо един до друг. Кобе е известен на японците с това, че е град едновременно на планина и море. Може да се качите на планината Рокко, и оттам да наблюдавате красивия пейзаж, или да слезете на морето и да плажувате. Това в рамките на половин час. Кобе е също и голямо пристанище, и още от едно време е бил отворен за търговия с Китай и Корея, а след периода Мейджи, и към западните страни. Затова има няколко улички с къщи в европейски стил – френски, английски, немски, останали от някогашни търговци, консули и т.н. А сред туристите Кобе е известен и с прочутото си говеждо Kobe beef, както и с печалното земетресение от 1995-та година, което нанася много големи щети на града и населението му. Все пак, в момента никаква разруха не се вижда, и градът просперира с високи небостъргачи и жилищни блокове.

Моят дневен план включваше качването на един от хълмовете с въжена линия, и посещение на Нунобики цветната градина до него. После, разхождане за няколко часа в града, и евентуално опитване на известното говеждо.

Изненадващо, денят се оказа слънчев (вчера дъжд, днес слънце, утре обаче пак облаци – така е в Япония), и доста напече. След като се качите на хълма, се разкрива красив пейзаж. В далечината е морето, в близост голямата метрополия от Кобе и Осака. Въжената линия е част и от цветната градина Нунобики. Няма да описвам, че и тя е много красива. След като се качите до най-горната станция, се спускате по С-образна пътека надолу, преминавайки през различни цветни полета, лехички, ботаническа градина, парник, тревни площи. Беше много готино.

'Кобе'

След градината, минах през кварталът на „западняците“, който се казва Китано. Къщите са превърнати в музеи, и може да се посетят всичките с вход.

Спускайки се надолу към морето, случайно видях ресторант, предлагащ месо Кобе. Не си бях поставил за цел да го опитвам, но беше обяд, и реших да влезна (на ресторанти в Япония се ходи на обяд, а не на вечеря, защото е много по-евтино като съотношение). Месото Кобе е с различно качество, и най-вкусното (което пишат че се топи в устата) е може би към 200-300 лв. или нагоре за порция. Характерното за него е, че е мраморно на вид, с много бели нишки мазнина между мускулите. Преди да замина, четох разни ревюта, в които хора превъзнасяха „преживяването“, някои определящи го като “life changing experience” . Обядът беше вкусен, без съмнение, но чак оргазми не получих. Сядате пред голямата грил плоча, и може да гледате как готвачът разрязва месото, обръща го и го пече. Отнема около 10 минути. Избрах едно от по-скъпите парчета от менюто на този ресторант, и ми излезе около 100 лв. Получавате в допълнение и купичка ориз, малка салата, гъби, малка купичка супа, и бира, разбира се .

Видео:

След обяда се поразходих почти безцелно през града няколко часа. Има няколко места, които заслужават внимание – музей посветен на земетресенията, или най-дългият в света suspension bridge, свързващ Кобе с остров Аваджи. Kobe Harborland е място за развлечения на морето, със заведения, магазини, увеселителен парк.

'Окаяма'

Следващите два дни посетих градовете Окаяма и Химеджи. Първият е известен с красивата си тачена landscape японска градина, вторият – с най-големия средновековен и тачен японски замък, привличащ тълпи туристи. Градовете със сигурност предлагат и други забележителности, за тези, които ги потърсят, но аз не се задълбочих в изследването им. Направих две дневни пътувания, по 4-5 часа всяко, и после се завръщах в Осака.

Окаяма е голям град, и голяма разпределителна влакова станция, намира се по средата между Осака и Хирошима. Японската градина Коракуен е в топ 3 класациите по красота. От гарата, за около половин час път пеша се стига до нея. Почти всички японски градини са с платен вход, между 5 и 15 лв. До нея наблизо стои замъкът на Окаяма. Коракуен е тип landscape градина – голяма, с големи поляни, и голямо езеро. Аз бях там в неделя. Без да знам, случайно това беше първата неделя от идването на пролетта, и следователно, причина за провеждането на фестивал. Получих бонус, така да се каже . Японските фестивали са стотици – известни и не чак толкова, големи траещи по няколко дни, обикновени и нормални, в които се танцува или има процесия, и се почитат богове, традиции, времеви сезони и др., или странни, при които се ходи гол, или се налагат и бият с бамбукови пръти, докато не се насинят целите. Човек само да има време и желание, може да наблюдава и да се забавлява всеки ден с някой фестивал. Този в Коракуен включваше танци и церемония. Градината беше много добре поддържана, и красива. Пак хълмчета, мостчета, алейки, бамбуци и вишни. И гледка към замъка. Все пак, няма да си кривя душата, онази в Хирошима беше и си остана моят номер едно. В градината имаше доста китайски туристи. Не, че имам нещо толкова против тях, но с някои техни действия предизвикват неприязън. Много от тях говорят високо, безцеремонно, с липса на учтивост, маниери и най-общо казано, възпитание. Видях храчещи и плюещи по цветята и тревата хора. Неприятна гледка. Оставяйки ги тях на страна, пейзажът беше богат и пълен за окото . Имаше немалка поляна с напълно разцъфнали вишни. Хората, естествено, бяха насядали на пикник и съзерцаваха. След Коракуен се спуснах до замъка на Окаяма. Беше черен на цвят. Отвън, както всички замъци, изглежда красив, отвътре – не толкова. По различните етажи няма написано почти никъде коя стая каква е била, за какво е служила, или история на замъка. Тук- таме някое кимоно разпънато, една-две рисунки, и магазин за сувенири. Честно казано, „преживяването“ на японските замъци не ме впечатляваше.

'Химеджи'

Така се случи и в Химеджи, град на пътя между Осака и Окаяма, с около половин милион души население. Замъкът Химеджи е топ японска забележителност, най-добре запазеният замък, може би най-големият, обявен за първото японско Юнеско наследство. По време на бомбардировките през Втората Световна война Химеджи е сринат от американците, но замъкът остава непокътнат по чудо. Много от замъците в момента са реплики, защото оригиналните са сринати по една или друга причина. Замъкът е бял на цвят, и достолепно се издига на хълм, като може да се види и от приближаващия влак-стрела. Пред него има голяма поляна, обградена с вишневи дървета. Това беше хубаво. До него се намира още една японска градина, с името Кокоен. Аз исках да разгледам и градината, която обаче затваряше сравнително рано, и затова разполагах с малко време. Замъкът е изключително известен и популярен сред японците. На входа му навалицата става доста голяма, и започва бавно пъплене в стройни опашки по 4-5 души в редица нагоре по виещите се тесни алеи към замъка. А времето, необходимо за пъпленето по алеите до вътрешността на замъка щеше да бъде 2 часа. Затова се „отказах“ от опашките, както и да влизам във вътрешността на замъка, и минах по обратния път, на вече излизащите туристи. Да, отвън замъкът е хубав. Заслужава няколко снимки. Отвътре не знам как е, но не мисля, че съм изпуснал нещо чак толкова впечатляващо. И пак, това е лично мое мнение за една от най-посещаваните японски забележителности. Градината Кокоен беше разделена на 7 или 8 секции, оградени със стени, всяка с различни видове цветя и дървета. Имаше и къща за чаена церемония. На места не беше толкова поддържана като другите, които бях посетил.

'Осака'

В една от вечерите в Осака се качих на най-високия небостъргач в Япония – Абено Харукас. На 60-я етаж има станция за наблюдение. Етаж по-надолу има кафе-градина и сувенирни магазини. Гледката си заслужава. Докъдето ти стига поглед се виждат светлини и сгради, стори ми се по-голямо от Токио . Въпреки, че и нощното посещение си заслужава, може би дневното е с идея по-интересно. На определени места има табелки с важни забележителности, които да се видят в далечината. Вечерта това е трудно или невъзможно. По едно време нощната гледка ми заприлича на града на роботите във филма Матрицата, със осветените улици от лампи и фарове като един вид живителни артерии. За съжаление, фотоапаратът ми не прави добри нощни снимки, и станаха доста размазани.

Хотелът, в който бях отседнал, се намираше в кварталът Шинсекай. Той е интересен, с леко лоша репутация. Създаден да бъде модерно ново място за живеене и развитие в началото на 20 в., след войната при липсата на средства бързо запада и се превръща в средище на съмнителни типове. По разни туристически сайтове го пишат като едно от най-опасните места в Япония (ако Япония може да се нарече опасна). Сутрин можете да срещнете бездомници, пиещи алкохол, или заспали на улицата, а вечерта и други елементи. Като цяло и Осака се обявява често за може би едно от възможните опасни места в Япония. Това отчасти се дължи на японските филми, в които почти винаги мафиотите от Якудза говорят с Осака акцент, незнайно защо. Всичко това на мен ми се струва силно преувеличено. С нормалните разбирания за предпазливост човек може да е напълно спокоен, особено в Япония. Шинсекай е пълен с евтини автентични японски заведения и караоке барове, където ако искате може да срещнете истинските обикновени японци. Вечерите се изпълват с глъчка, и ресторантчетата са претъпкани.

Кока кола с портокал:

Сладолед със зелен чай:

...следва продължение...

* снимките са с намалено качество

* за видео към пътеписа, посетете  https://www.youtube.com/playlist?list=PL_vMoTLmSeGjjccrZ3TEGfl-5U0pEgvDJ