По следите на вишните в Япония - април 2016 г. - III част

'Зайци и химически оръжия, още малко Осака и после Юнивърсъл Студиос, най-накрая Киото'

Следващата спирка от пътуването из Япония беше островът на зайците, с името Окуношима. Идеята да го посетя беше за да направя нещо интересно извън градовете. И без това обичам животни, и при възможност посещавам чуждите зоологически градини, така че изборът беше правилен. В Япония има и други подобни места, пълни с котки, лисици, маймуни. Окуношима е много малък остров, и се намира малко на югозапад от гр. Михара, на пътя между Окаяма и Хирошима. Въпреки, че става все по-популярен и сред местните, не може да се каже, че е изключително известно място. При разговори с двама-трима японци нито един от тях не знаеше за съществуването му. Но това си е нормално, с оглед на стотиците обитаеми и необитаеми японски острови. Едва ли не, Окуношима е по-популярен сред чуждестранните туристи (особено децата), отколкото сред японците. Придвижването до него обаче е една малка логистична одисея, не е много лесно. Еднодневното пътуване е възможно, но трябва доста настройване на трансферите по превозните средства, особено ако изходната точка е Осака. Островът е по-близо до Хирошима, и ако човек е позициониран там, е по-лесно. До последната гара на сушата ходи един влак на всеки 140 минути, а до острова пътува по едно корабче на час, не всеки час. Така, че връзките между Осака, Михара, последната гара Тадауми и Окуношима, и после обратно, отнеха малко изчисления дали и как са възможни. Все пак, ако се тръгне рано сутринта, може да се отиде до острова, да се пообиколи 2-3 часа, и после човек да се върне. Обиколката на острова е около 5 км., а има и малък автобус, който ходи до централната туристическа сграда малко навътре. Хълмист е, но има обособени пътеки, както и път около брега. Има плажове.

Островът е пълен със стотици зайци, които са диво живеещи. Никой официално не се грижи за подслона или изхранването им. С последното се занимават туристите посетители. Островът обаче има и доста тъмна история, главно свързана с войната. Между двете световни войни японското правителство започва производството на химически оръжия и газове, по примера на Германия. Островът е заличен от официалните карти като топ военен обект. Фабрики, складове, електрическа централа изникват за нуждите на производството. Зайци и други животни се използват за опити (сегашните зайци обаче по-скоро нямат общо с това и не са наследници на изтерзаните поколения от войните). Поради незнание, слаби технологии и предпазни средства, и работа от типа проба-грешка, често тогавашните японски работници получават зарази и облъчвания, и в последствие се разболяват от дихателни и др. болести. Сега има музей на „Отровните газове“, който разказва за историята на острова. Снимането вътре е забравено. Английските обяснения за жалост са доста малко.

Иначе, зайци има бол. През летните месеци туристите са предостатъчно, за да има изобилие от храна. Много от зайците си лежат, и дори не те поглеждат, а ти трябва да отидеш до тях, за да им поднесеш храна в устата, като на истински царе. Със сигурност през зимните месеци не е така. Аз се бях подготвил от предния ден с нарязани на парчета три моркова и зеле. Обезателно, зайците си падат повече по морковите. Като приближавате острова с корабчето, веднага ги забелязвате, разхождат се свободно навсякъде, по пътя, в беседки, на групички по 5-6, или скрити в разни дупки. Шумоленето на найлон най-много ги привлича, и тогава тичат към теб. Имат доста слабо зрение, а може би и нюх, като последното ме изненада. Държите парче морков, заекът го гризе, и Вие го оставяте на земята на 2 см от носа му. Той обаче сякаш не го вижда и не успява да го помирише, и започва да се вре в ръцете Ви за друго парче. Има и лоши зайци биячи, които се нахвърлят върху други, и ги налагат и хапят. Имаше един, горкият, с толкова наръфани уши, останали му бяха почти наполовина. Аз обаче издебнах момент, и го нахраних с моркови. Няма какво да си кривя душата, преживяването беше забавно и интересно, заобиколен от толкова много зайци. Заслужава си.

желе с белени зърна грозде и сладолед със зелен чай:

'Осака'

Тези дни се преместих в апартамент-стая за двама в Осака, където щях да прекарам още десетина дни. Не беше кой знае какво, но беше евтино – около 70 лв на вечер. Имаше хладилник, микровълнова, и не много приятна баня с тоалетна.

В една от сутрините разгледах пазарът на Осака Куромон. Представлява дълга закрита улица, където се предлагаха всякакви морски деликатеси (и риба фугу), плодове, зеленчуци, меса, и др. На една сергия рекламираха да си купим „най-скъпата вода в света“, просто защото е най-скъпата…На много от местата се позволяваше консумация на място, купуваш тарелка с морски дарове, и веднага сядаш на място да ядеш. Беше пълно с китайски туристи, които бяха изненадващо богати, защото купуваха всичко. Като цяло пазарът е интересно място, но скъпо. Преглътнах и не ядох миди за 15-20 лв. парчето .

Следобедът посетихме замъка на Осака. Пред него имаше времева капсула, затворена с пожелания от Експо’70. Пишеше, че ще бъдат отворени някъде през 6000 година. Експо’70 е събитие за модерната история на Япония. Това е едно от първите проявления на „японското чудо“ пред света. Дотогава останалият свят малко или много няма кой знае колко точна представа какво се случва в Япония, и си мисли за страната като за разнебитена, слаба и трудно възстановяваща се. А вижда точно обратното – влакове-стрели, небостъргачи, роботизация, технологии, и икономика номер 2 в света.

За замъците писах преди, така че знаете мнението ми. Отвън беше красив, не знам златни ли бяха орнаментите по него. Вътре не

влезнахме.

пуканки със зелен чай:

'Осака аквариум'

Следващите дни отново настъпи рязка промяна на времето, и дойде дъжд. Той обаче се оказа доста сериозен, като порой. Тези дни трябваше да разгледаме Киото, не можехме да отлагаме, защото бяхме ограничени във времето. Въпреки това валеше много, и за да не стоим в къщи, решихме да посетим аквариумът на Осака. Той е един от най-големите и известни в света, и всепризнат като забележителност. За губене на време и чакане дъждът да спре, си заслужаваше да се посети. Билетът мисля беше около 40 лв. Интересното за него е, че той е непрекъснат, а Вие се движите спираловидно около него, като започвате най-отгоре от „повърхността“ на водата, и постепенно вървите надолу към „дълбините“. Разбира се, на различните нива ставате свидетели на различните животни и риби характерни за съответната дълбочина – най-горе пингвини, тюлени, или пък в друга част животни от Амазония, а по-надолу следват всякакви океански риби, акули, скатове, още по-надолу медузи, дънни риби, странни създания, и т.н. Звездната атракция са цели 2 броя китови акули, доста големи по размер. Появата им предизвикваше възхищение. Разбира се, беше пълно с посетители. На излизане от аквариума имаше зона за деца, където можеше да се пипнат пингвини и малки скатове, естествено след минаването на инструкции .

За съжаление, фотоапаратът и тук не се представи добре, и в затъмнените помещения снимките не излезнаха добри.

Видео:

'Киото'

Дъждът не беше спрял, но взехме решение все пак да поемем към Киото, за да прекараме следобеда там. Пътуването между Осака и Киото трае около ½ час, а в самия град още толкова или повече, за да отидете до желаното място. Влаковете са доста често, но всичките са почти винаги претъпкани .

Киото е хилядолетната столица на Япония (8-19в.), град пълен с храмове, история, музеи, дворци, градини. Това е градът с главното „Г“. По пътеписи и форуми често се пише, че човек като отиде в Япония за две седмици, трябва да остане за 12 дни в Киото, и за 2 дни в Токио. В сравнение с другите големи градове той в много по-голяма степен е запазил старата Япония в себе си с нейните традиции и дух. А японците милеят и дават мило и драго за миналото и историята си, и затова толкова много го тачат. Разни по-малки градове из Япония в опити да привличат туристи си слагат етикети като „малкото Киото“, „Киото на морето“, „Киото на южна Япония“ и т.н.

На пръв поглед много не обичам дадено място непрекъснато да се хвали и превъзнася от всякъде. И тук беше така – Киото това, Киото онова. Започвам да гледам с леко недоверие на съответното място.

На втори поглед – Киото наистина е прекрасен град . Различен и интересен. И си заслужава в пълна степен да се посети. Трите дни, в които го разглеждахме, бяха напълно недостатъчни. Ако човек има възможност, трябва да остане доста повече време. Ако човек има възможност, трябва и да поживее в него. Ние разгледахме има няма 10-тина забележителности. Тези, които си заслужават на пръв поглед, може би са над 30. Така, че се вижда, че три дни са доста малко като време за този така привлекателен град.

Нашата първа (дъждовна) разходка беше в квартала Хигашияма – стари красиви и достолепни къщи, скрити зад високи дувари, виещи се улици ту наляво ту надясно, малки и по-големи храмове, хълмове. Атмосферата на стара Япония без небостъргачите беше много приятна. Едва ли не си представяш, че си във японски филм от едно време, и аха нинджите ще заподскачат по покривите на къщите наоколо. Имаше голям брой азиатски туристи, облечени в традиционни японски дрехи. Кимоно можеше да се наеме за около 60 лв на ден. Пред някои от къщите стояха малки статуйки на дебел и гологлав Буда. Според указанията можеха да се пипнат за късмет, или нещо подобно. Имаше и рикши, дърпаха ги стройни младежи с подобни на цвички обувки за бягане . В квартала се намира един от най-известните и почитани храмове в Киото, Киомизудера. Пътят водещ до него е търговска улица с десетки магазини за сувенири и храна. Въпреки дъжда, не можехме да се разминем. Беше вече късно следобед, и храмът беше затворен, затова посещението му щеше да остане за следващия ден. Спуснахме се на обратно до Гион, прословутият квартал на гейшите.

Преди си мислех, че гейшите наброяват хиляди, по-късно прочетох, че всъщност са останали едва няколко стотици, разпръснати в 3-4 града. Въпреки, че са символ на Япония и голяма атракция, ролята им да забавляват супер богати 50-60 годишни японци нещо не ми допада. А да зърнеш гейша не е лесно, те са характерни със своята смиреност и липса на показност, а то се получава точно обратното. Групи туристи дебнат къщите и по ъглите в Гион, чакайки от някъде да излезне гейша, и когато това се случи, започват да я снимат и преследват като хищници плячка. Гейшите припкат бързо с малки стъпки накъдето са тръгнали, но подире им може да се видят нахални хора потичкващи да не ги изпуснат и щракайки зад гърба им. Ние случайно зърнахме гейши вечерта (или поне така си мислим, може да са били и Маико – стажант гейши J), и следващите дни също, интересно и красиво облечени са, но за да разбере човек повече за техния живот и роля, мисля по-добре е да отиде на презентация, събиране, или друго събитие с тяхно участие. Понякога те изнасят такива, срещу заплащане.

сандвич със студено месо от раци:

'Киото'

Дойде слънчев следващ втори ден в Киото. Той премина в разглеждане на храмът Фушими Инари, останалия от предния ден Киомизудера, и разходка по т.н. Философски път.

Фушими Инари е топ туристическа атракция в Япония за чужденците. Известна е със стотиците оранжеви тори врати, сложени една зад друга, образуващи път. Той се вие по хълмове и гори, които може да се разгледат за няколко часа. Мястото е супер популярно сред туристите за правене на снимки. Но за да се направи перфектната снимка там, човек трябва да е на мястото в 6 часа сутринта примерно, когато няма хора. Храмът е посветен на бога на ориза. Има и десетки статуи на лисици, които се смятат за неговите „пратеници“.

'Киото'

Киомизудера:

Философският път е пътека в северно Киото между два известни храма, Гинкакуджи и Нанзенджи, която минава покрай канал, от двете му страни осеян със стотици вишневи дървета. При пълен разцвет на вишните гледката е много красива. Един от най-известните японски философи е медитирал едно време по този път.

'Киото'

Третият ден премина в разглеждане на няколко много красиви забележителности – комплексът Дайтокуджи, храмът Риоранджи, златният храм Кинкакуджи, бамбуковите гори при Арашияма. Местата могат да се посетят едно след друго по начертан план за деня.

Затвореният комплекс Дайтокуджи се състои от десетина храмове и сгради. Някои от тях имат дзен градини, други са били къщи на известни самураи, тук се намира и гробът на един от най-големите военни пълководци Ода Нобунага, опитвал се да обедини Япония, и др. Храмовият комплекс може и да не е първи в списъка на големите забележителности, но аз лично гласувам с две ръце за него. Всяка една сграда е с платен вход, често някои от по-известните не са отворени всеки ден за посещение. Ние успяхме да посетим само две – Дайсенин и Котоин.

Дайсенин е известна с дзен градината си. Снимането е строго забранено, и 2-3 пъти беше уточнено, че не бива да се прави. Да си призная, нищо не разбирам от дзен, но това не попречи да се насладя на гледката. Градината е миниатюрна, но в това се крие чарът й. Най-важното – тя е каменна. На входът получавате богато написана диплянка на английски език, която указва откъде да се мине и какво първо да се види, за да схване дзен идеята. Всичко е поставено точно на мястото си с определена цел. Малките камъчета изобразяват водата, и са използвани, защото е било по-лесно да се справят с малкото пространство и липсата на вода. Те са много ситни, но перфектно изсипани, загладени и оформени. С-образни линии представят речните вълни. Та, камъчетата изобразяват реката, тя от своя страна – кръговрата на живота. По-големи камъни са разпръснати в реката – я на „животни“, я на „острови-оазиси“ – пристан на спокойствие и почивка от забързания живот. Животните (камъни) са костенурки – изобразяващи злото в света (забравих защо точно), и жерави – доброто, гледащи нагоре към небосклона. Най-големите камъни изобразяват крави – уморени от живота, лежат и само искат да си почиват. Повечето от „животните“ се носят по течението на реката-живот, други се пробват да вървят срещу него – в опит да запазят „младостта“ си и да не остареят, но напразно. Стена с малък отвор разделя доброто и духовното от лошото и материалното. И така …Изобщо, всички предмети имаха смисъл и идея, и беше доста интересно да се прочете за тях. На повдигнатия под на къщата можеше да се седне, и да се съзерцава градината. Подът пък нарочно скърцаше под стъпките ни, защото едно време е служил за алармена система от неканени гости, много интересно.

Котоин беше къща музей на голям командир от времето на обединителите на Япония от 16в. Известен беше входът й, осеян с бамбуци и клен, както и с чаената си градина. В Киото се срещат доста кленови дървета, като листата им са 2-3 пъти по-малки от канадските. Къщата беше интересна, досущ като по японските нинджа филми. Ясно се виждаше начинът по който са се строяли тогава сградите. Заради непрекъснатите борби, войни, атаки и т.н., всяка къща е строена с мисъл да има много входове, много изходи и тайници, лесно да може да се влезне или бързо да се избяга, лесно да може да се прескочи по покрива от стая в стая. Коридорите се разделят наляво и надясно, изведнъж зад ъгъла се появява малка вратичка, водеща към друга стая, от нея нов коридор, и т.н.

Надолу по плана ни спряхме в следващия храм – Риоранджи. Той също притежаваше дзен каменна градина, доста по-голяма от тази в Дайсенин. Тук можеше да се снима. Макар и по-известна (може би заради големината си), първата ми хареса повече.

'Киото'

Златният храм Кинкакуджи беше следващата ни спирка. Той е много популярна забележителност. Честно казано, не се впечатлихме толкова много от него. Да, горните му етажи бяха изцяло покрити със златни листове. И май толкова.

Последното, което видяхме в този трети ден, беше бамбуковата гора при квартала Арашияма. Гледката на стотиците бамбуци които захлупват тясната пътечка е страхотна. Обстановката е тиха и спокойна. Явно харесвам бамбук . Тук някъде хапнахме сладолед със зелен чай и парченца въглища, уж лечебни .

Вечерта се помотахме около гарата на Киото – ултра модерна и футуристична сграда, голяма 10-тина етажа сигурно (минимум с 2 мола вътре), с извити стоманени орнаменти и фигури, стълбове, игри със светлината, фонтани с музика. Да се зачуди човек това космическа станция ли беше, или гара за влакове.

лимонена торта:

С това приключихме Киото. Избрахме няколко забележителности, от форуми и от книжки, които да посетим. Едно две места според мен бяха прехвалени, други ни направиха голямо впечатление, но така е винаги. Времето беше много малко, но като за първи път толкова. Със сигурност трябва да си определим втора среща с този град в бъдеще, дано бъде за по-дълго .

'Universal Studios в Осака'

Изминалите няколко дни бяха свързани с големи разходки, та решихме малко да починем и разпуснем. Стига влакове, храмове и градини. Едно от „the things to do” в Осака несъмнено беше посещение на Юнивърсъл Студиос, голям увеселителен парк и атракция. Ако съм бил някога в увеселителен парк, или не си спомням, или е бил твърде малък за да е оставил впечатление в мен. А тук говорехме за истински голям, със скоростни влакчета и атракции за възрастни. Забавленията бяха с филмови теми от разните „франчайзи“ на Юнивърсъл – Спайдърмен, Терминатор, Джурасик Парк, Челюсти, Хари Потър. И за паркът си беше необходимо малко предварително четене, кое да се посети първо, кое второ, кое си заслужава, кое не, колко се чака обикновено, и т.н. Обикновен билет струва около 100 лв за един цял ден.

Общото ми впечатление в края на деня беше, че изживяването е много готино, особено като е за първи път, и много си заслужава. Има доста за разглеждане, хубаво е предварително да се направи план кои атракции да се посетят. Паркът разбира се е осеян с различни сувенирни магазини и места за ядене. По различно време могат да се провеждат концерти, паради в американски стил със пръскане на сапунени мехури, по улиците се движат я Елвис, я Мерилин Монро (не Менсън ), изобщо забава на всяка крачка. Една „малка“ подробност обаче направо ме разби, и не мога да не я спомена. Чакането. Станах участник в най-голямото и мъчително чакане през живота си. За големите атракции можеше да се чака на опашка от по над 150 минути! Това беше просто прекалено. А беше делничен ден. Въпреки това, след обяд се изсипваха безчет ученички и ученици от японските школа. За един ден всъщност можеш да се качиш на има-няма максимум три от големите атракции, ако имаш късмет.

Първо посетихме скоростното влакче, където можеше да избереш да се движиш напред, или назад. Тук не чакахме прекалено много, и това ни окуражи. Със сигурност не е било от най-големите в света, но на подобно не се бях качвал досега. И не беше моето нещо – прекалено страшно ми се стори, да не взема да падна, или нещо подобно. След малко мотаене и чудене кое да е следващото, се спряхме на най-новата прясна атракция на парка – замъкът на Хари Потър. Не, че бяхме супер фенове, но като ново нещо искахме да го видим. Докато чакахме, четохме за десетките милиони инвестиции, които са направени за да се построи замъкът. Но по общи сметки, за няколко години паркът щеше да си избие парите. Тук чакането беше ужасяващо, и няма да излъжа ако кажа, че беше около 3 часа. Опашката се виеше като змия нагоре-надолу и наляво-надясно и нямаше край. А самата атракцията трае около 5 минути J. Тези, които не са тип скоростни влакчета, са в зали, представляват нещо като 4D или там както го наричат – столът се движи и друса в различни посоки, а Вие с 3D очила „участвате“. Атракцията представляваше игра на „куидич“, както му казват, с включени разни водни пръски и плюене от механични змии, струи горещ въздух от дракони, и т.н. Забавно, готино, но за 5 минути. Третата и последна атракция беше също нова, скоростно влакче надолу с главата с Джурасик Парк тема, като човек е вързан за гърба си. Докато чакахме, гледахме какви лупинги и завъртания около оста си прави това чудо. Тук чакането за мен стана вече непоносимо, и след два часа и общо над 5 за деня просто се отказах. Все пак, както написах по-горе, посещението на Юнивърсъл Студиос си заслужава, особено ако сте фенове на подобни забавления.

Видео:

...следва продължение...

* снимките са с намалено качество

* за видео към пътеписа, посетете https://www.youtube.com/playlist?list=PL_vMoTLmSeGgN-ig9X20lpyib3cyqgIr_