Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Георги Русев
    Георги Русев

    По следите на вишните в Япония - април 2016 г. - IV част, последна

      Описание: Пътуване в страната на изгряващото слънце - за вишните, японците, влаковете и манджата

    Последни дни в Канзай - Нара

     

    Наближиха последните дни от престоя ми в Осака. За тях бях набелязал посещение на гр. Нара – (по-) старата столица на Япония, и Аманохашидате – пясъчна ивица на западното японско крайбрежие, известна с красивия си пейзаж.

     

    Град Нара е на около час път на изток от Осака. Известен е с големите си стари храмове, най-голямата статуя на Буда, и свободно движещите се сърни и елени в парковете. Градът става столица на страната през 8в. за около стотина години, в последствие изместен от Киото.

     

    Както сигурно вече сте добили представа за мен, това което направих в Нара беше да посетя 1-2 храма, няколко японски градини, и да снимам животните :) . Мисля, че подобно на Хирошима, градът е доста интересен, и по възможност трябва да се остане повече от един ден в него. Има достатъчно забележителности, които да запълнят свободното време с разглеждане. Преди да разгледам големия храм Тодаиджи, пеша от гарата минах през парка Нара, където свободно се разхождат елени и сърни. Те са десетки на брой, без рога. На сергийки се продават специални бисквити, с които желаещите могат да ги хранят. Естествено, има табели с предупреждения и инструкции, че това все пак не са домашни животни, и могат, макар и рядко, да ритат, хапят, бутат. Разбира се, гледката е забавна и интересна.

     

    На път за храма разгледах две японски градини – Йошикиен и Исуен. Имах очакване първата да ми е по-интересна, но не се оказа точно така. Обаче тя излезна безплатна за чуждестранните туристи, колко готино :) .

     

    Във втората градина неочаквано получих подарък – японска доброволка предложи да ме разведе из градината, разказвайки ми за нея на английски. Градината е частна, с най-скъпия вход който бях плащал дотогава за градина. Собственост е на семейство, занимавало се с търговия, и направило състояние през 19в. с пътувания в Китай и Корея. Към градината имаше и семеен музей, с доста стари предмети на изкуството, някои китайски чак от 8-9в. Благодарение на гида успях малко повече да вникна в „идеята“ на японските градини – какви видове дървета се засаждат, защо, тяхното значение. Имаше миниатюрна чайна, където интересно се влизаше през малък нисък процеп до земята – дори императорът да дойде на посещение, ще трябва да коленичи, за да влезне – символ на това, че всички са равни, когато прекрачат прага на чайната. Разбира се, бях разпитан кой съм, откъде съм, какво правя тук и коя японска храна ми е любима :) . Японката чинно ме увери, че всеки ден яде кисело мляко, сигурно за да не ме обиди :) . Оплака се за това как Киото е бил прекрасен град за разходки и разглеждане преди 20-тина години, и как сега има пълчища от туристи :) .Все пак, разказът и беше много информативен, и аз бях благодарен. Семейният музей ми направи впечатление с картините на семейството от 19в. Имам чувството, че с отварянето на страната към света през 19в. (по-скоро „заставянето“ й да се отвори), японците изпадат в шок и ужас от технологиите, нововъведенията, облеклото на останалия свят. В последствие може и да се превръщат в световна сила, но промяната тогава оставя много дълбоки следи. Според мен голяма част от хората продължават изключително много да милеят за отличителното си минало и история, и да не харесват наложената промяна. Изглеждат изнасилени от нея и времето. На картините от 19в. бяха нарисувани хора с дрехи, които надали са изглеждали по различен начин и през 14в. например. И тогава си представям, през 1860-70г., изведнъж пред тях застават европейци и американци с костюми и бомбета, шев и кройка, които искат да водят преговори и да сключват договори. Ти газиш в кал, и нямаш улици, а отдън океана – локомотиви, влакове, пътища. Било е абсолютен шок. Според мен някои японци са полудели тогава.

     

    Комплексът Тодаиджи се състои от доста на брой сгради – големият храм, няколко по-малки, музей. Той е дом на най-голямата статуя на Буда в Япония. И основната сграда е много голяма. Вътре има макет от едно време, който показва, че всъщност преди е била още по-внушителна. Освен това е и много стара на възраст, мисля от 8-9в. Пред статуята на Буда са поставени железни „листа“ от вишни, с написани на тях текстове. Атракция вътре е колона с отвор в основата й, през която ако преминеш, получаваш просветление, по будистки. Дебелите американци и европейци само гледаха отстрани и не се пробваха да преминат (аз също)…

     

    Шинкансен видео:

     

     

     

     

    tutorials-5864-0-27256400-1478083097_thumb.jpgtutorials-5864-0-78749600-1478083097_thumb.jpgtutorials-5864-0-26651600-1478083098_thumb.jpgtutorials-5864-0-87402700-1478083098_thumb.jpgtutorials-5864-0-75437400-1478083099_thumb.jpgtutorials-5864-0-56678500-1478083100_thumb.jpgtutorials-5864-0-73321600-1478083101_thumb.jpgtutorials-5864-0-27692200-1478083102_thumb.jpgtutorials-5864-0-30338600-1478083103_thumb.jpg

     

    Елени:

     

     

     

     

    tutorials-5864-0-30934300-1478083104_thumb.jpgtutorials-5864-0-74814500-1478083108_thumb.jpgtutorials-5864-0-84330600-1478083109_thumb.jpgtutorials-5864-0-81832300-1478083111_thumb.jpgtutorials-5864-0-01954200-1478083113_thumb.jpgtutorials-5864-0-12480100-1478083114_thumb.jpgtutorials-5864-0-30793600-1478083115_thumb.jpgtutorials-5864-0-23977800-1478083116_thumb.jpgtutorials-5864-0-01015600-1478083117_thumb.jpgtutorials-5864-0-45986600-1478083117_thumb.jpgtutorials-5864-0-31404300-1478083118_thumb.jpgtutorials-5864-0-41535200-1478083128_thumb.jpgtutorials-5864-0-46036000-1478083129_thumb.jpgtutorials-5864-0-36844900-1478083130_thumb.jpgtutorials-5864-0-53870800-1478083131_thumb.jpg

    tutorials-5864-0-35987100-1478083132_thumb.jpgtutorials-5864-0-26277800-1478083134_thumb.jpgtutorials-5864-0-34816700-1478083135_thumb.jpgtutorials-5864-0-84714300-1478083135_thumb.jpgtutorials-5864-0-36881600-1478083136_thumb.jpgtutorials-5864-0-89042800-1478083136_thumb.jpgtutorials-5864-0-85081800-1478083156_thumb.jpgtutorials-5864-0-34224800-1478083157_thumb.jpg

    tutorials-5864-0-83690700-1478083157_thumb.jpgtutorials-5864-0-67904000-1478083158_thumb.jpgtutorials-5864-0-02118400-1478083160_thumb.jpgtutorials-5864-0-69199000-1478083160_thumb.jpg

    tutorials-5864-0-15132900-1478083161_thumb.jpgtutorials-5864-0-63108500-1478083161_thumb.jpgtutorials-5864-0-21987200-1478083162_thumb.jpg

     

     

    'Аманохашидате'

     

    Последният ден в област Канзай премина в пътуване до Аманохашидате. Това място се намира на брега на морето на запад от Осака, и предлага пейзажни гледки и красоти. Основната му атракция е пясъчна ивица, осеяна с борови дървета, свързваща два бряга. От двете й страни има вода и подвижен мост. От близкия хълм, в слънчево време гледката е много красива, една от най-хвалените и принтирана на пощенски картички. Местна традиция е хората да я снимат с главата надолу, когато са на хълма, така тя заприличва на глава на дракон. През лятото хората се разхождат по ивицата, а боровете осигуряват прохлада. Придвижването до там изискваше ползването на частна линия влакове. За първи път в Япония се качих в дизелов влак. С купуването на местната карта с намаления получих и безплатно ползване на колело.

     

    Регионът е интересен. Малък хартиен гид на гарата препоръчва и хвали различните места. Най-добре е да се наеме кола под наем, и да се спира от място на място, пясъчната ивица е само едно от многото места за посещение. Градчетата се хвалеха с „родното място на бога на ориза“, следователно най-вкусният японски ориз, „най-вкусните раци“, и т.н. Природата е красива, и е спокойно.

     

    tutorials-5864-0-03617800-1478083685_thumb.jpgtutorials-5864-0-81702300-1478083685_thumb.jpgtutorials-5864-0-68591100-1478083686_thumb.jpgtutorials-5864-0-58007600-1478083687_thumb.jpgtutorials-5864-0-18535600-1478083688_thumb.jpgtutorials-5864-0-10209800-1478083689_thumb.jpgtutorials-5864-0-68687600-1478083689_thumb.jpgtutorials-5864-0-12266000-1478083690_thumb.jpg

     

     

     

     

    tutorials-5864-0-51002900-1478083690_thumb.jpgtutorials-5864-0-97468000-1478083690_thumb.jpgtutorials-5864-0-66294100-1478083698_thumb.jpgtutorials-5864-0-25757600-1478083699_thumb.jpgtutorials-5864-0-15744600-1478083700_thumb.jpg

     

    С главата надолу:

     

    tutorials-5864-0-69479400-1478083700_thumb.jpgtutorials-5864-0-30225800-1478083701_thumb.jpgtutorials-5864-0-92806300-1478083702_thumb.jpgtutorials-5864-0-63953300-1478083703_thumb.jpgtutorials-5864-0-62343600-1478083705_thumb.jpgtutorials-5864-0-37550000-1478083706_thumb.jpg

     

     

     

     

    Такаяма и фестивалът

     

     

    Дойде 14-ти април – време за напускане на Осака и пътуване до Такаяма – малък живописен град в подножието на т.н. Японски Алпи – дом на атрактивен фестивал. Вече писах за фестивалите в Япония – стотици на брой, малки и големи, интересни, странни. Фестивалът се провежда два пъти в годината – през пролетта и есента. Считан е за един от най-красивите, заради костюмите на участниците, и т.н. „гондоли“ които бавно биват бутани в процесията. Продължава два дни, като най-голямо струпване се получава вечерта на първия ден, с думкането на големи барабани и стотици светещи хартиени фенери. Самият град Такаяма също не е за изпускане, дори и ако няма фестивал по това време. Запазен, с малки улички, прилича на средновековен японски град. Естествено, наляво-надясно се пише, че това е поредното „малко Киото“. Градът е бил популярен със занаятчийството си, има магазини, продаващи местна продукция. Освен това, областта е известна и с вкусното си говеждо месо, различен вид от Кобе говеждото. Като цяло областта с Такаяма е много популярна – има няколко подобни градчета, където туристите могат да се потопят в стара Япония.

     

    С настъпването на времето на фестивала градът се напълва с изключително много хора. Доста от тях са чуждестранни туристи, това място беше едно от онези, където видях най-много чужденци. В пролога писах, че шест месеца преди идването ми 99% от всички по-евтини места за спане бяха вече заети. Пътуването до Такаяма от юг е не по-малко тачено, особено от японците. Пътят става планински, минава през живописни места, езера, речно ждрело, много гори. Наподобява на по-голямо по размер Кресненско дефиле :) . Сравнено със застроените площи и ниски земи по крайбрежията, където се движи най-популярният шинкансен, тук всички „ах“-ваха и „ох“-ваха при вида на гледките. Самият влак, който се движи по тази линия, също е „специален“ – с големи прозорци чак до тавана, за да може човек да се наслади на гледката. Влакът има голяма японска фенбаза :) , казва се Limited Express Wide View Hida. А на пътуването до Такаяма беше пълен с американци, евреи, италианци. Разбира се, скоростта му е много по-ниска от тази на влаковете-стрели, защото минава през планини.

     

    Аз щях да остана за един ден в Такаяма, за да хвана вечерната процесия. „Гондолите“ стояха известно време на място по улиците, за да могат хората да ги разгледат. Всяка една от тях беше направена майсторски, с различни красиви орнаменти, флагове, символи, фигури на животни. Имаше отделения за влизане в самата гондола, и там в последствие щяха да се нагъчкат малки япончета, които да свирят на флейти или бият барабани. Би било хубаво някъде да се прочете повече за значението на отделните гондоли и какво символизират. С настъпването на вечерта процесията тръгна, и участниците започнаха да дърпат и бутат гондолите. Най-отпред имаше колони със свирещи девойки. Процесията преминаваше през няколкото големи улици на града. Тъй като се движеха бавно, това отне повече от три часа. Не мога да кажа, че цялото събитие остави невероятно впечатление в мен, но все пак си заслужаваше – посетих фестивал, видях красивите гондоли, и градът препълнен с хора и участници в традиционни японски дрехи.

     

    tutorials-5864-0-15726500-1478084055_thumb.jpgtutorials-5864-0-09342300-1478084056_thumb.jpgtutorials-5864-0-64465500-1478084056_thumb.jpgtutorials-5864-0-33146000-1478084057_thumb.jpgtutorials-5864-0-13272600-1478084058_thumb.jpgtutorials-5864-0-92715900-1478084059_thumb.jpgtutorials-5864-0-69366800-1478084060_thumb.jpgtutorials-5864-0-29980800-1478084061_thumb.jpgtutorials-5864-0-99180800-1478084061_thumb.jpgtutorials-5864-0-49234400-1478084062_thumb.jpgtutorials-5864-0-31332800-1478084069_thumb.jpgtutorials-5864-0-80613400-1478084069_thumb.jpgtutorials-5864-0-31662700-1478084070_thumb.jpgtutorials-5864-0-77673300-1478084071_thumb.jpgtutorials-5864-0-71690600-1478084073_thumb.jpgtutorials-5864-0-37098700-1478084074_thumb.jpgtutorials-5864-0-28528000-1478084075_thumb.jpgtutorials-5864-0-20983900-1478084076_thumb.jpgtutorials-5864-0-75614900-1478084076_thumb.jpgtutorials-5864-0-08021100-1478084078_thumb.jpgtutorials-5864-0-89676300-1478084087_thumb.jpgtutorials-5864-0-39297000-1478084088_thumb.jpgtutorials-5864-0-97829600-1478084088_thumb.jpgtutorials-5864-0-95750200-1478084089_thumb.jpg

     

     

     

     

    tutorials-5864-0-20738000-1478084091_thumb.jpgtutorials-5864-0-07853400-1478084092_thumb.jpgtutorials-5864-0-99638200-1478084092_thumb.jpgtutorials-5864-0-74656900-1478084094_thumb.jpgtutorials-5864-0-54505300-1478084095_thumb.jpgtutorials-5864-0-06071800-1478084097_thumb.jpgtutorials-5864-0-92018000-1478084100_thumb.jpgtutorials-5864-0-34427900-1478084101_thumb.jpg

     

     

     

    tutorials-5864-0-86244400-1478084101_thumb.jpg

     

     

     

     

    Каназава

     

    На следващия ден се придвижих до Каназава – голям град на западното крайбрежие на Япония. Ползвах пуснатия през 2015г. нов шинкансен от Токио. Каназава е известен с кухнята си и регионалните морски деликатеси и риби, които се предлагат. Някъде пишеше, че там са измислили и т.н. conveyor-belt суши ресторанти. Шинкансенът рекламираше как лесно може да се стигне от Токио до Каназава само за 3 часа, за да хапнеш страхотна риба. Моето пробване на месните деликатеси ми докара дъвчене на някакви гумени сепии, изпускащи мастило в устата ми…Сигурен съм, че японците много ги тачат. Освен това градът беше дом на една от най-известните и големи японски градини – Кенрокуен, а също и на запазения си квартал на гейшите. В края на деня погледах малко японска телевизия – имаше репортажи за току-що станалото много неприятно голямо земетресение на о-в Кюшу и гр. Кумамото. Хората бяха доста наплашени. Отделно, попаднах на 1-2 странни японски ток-шоута.

     

    tutorials-5864-0-18708000-1478084400_thumb.jpgtutorials-5864-0-70846600-1478084400_thumb.jpgtutorials-5864-0-75867000-1478084401_thumb.jpgtutorials-5864-0-80977200-1478084402_thumb.jpgtutorials-5864-0-10262400-1478084405_thumb.jpgtutorials-5864-0-30886600-1478084406_thumb.jpgtutorials-5864-0-30377200-1478084407_thumb.jpgtutorials-5864-0-49404600-1478084408_thumb.jpgtutorials-5864-0-10830800-1478084409_thumb.jpgtutorials-5864-0-30894700-1478084410_thumb.jpgtutorials-5864-0-61754300-1478084415_thumb.jpgtutorials-5864-0-82555500-1478084417_thumb.jpgtutorials-5864-0-83732200-1478084420_thumb.jpgtutorials-5864-0-15042200-1478084423_thumb.jpgtutorials-5864-0-86027700-1478084425_thumb.jpgtutorials-5864-0-05818000-1478084428_thumb.jpgtutorials-5864-0-02752300-1478084430_thumb.jpgtutorials-5864-0-11527200-1478084433_thumb.jpgtutorials-5864-0-18937500-1478084436_thumb.jpgtutorials-5864-0-95545400-1478084437_thumb.jpgtutorials-5864-0-64435800-1478084447_thumb.jpgtutorials-5864-0-95071800-1478084449_thumb.jpgtutorials-5864-0-12112800-1478084451_thumb.jpgtutorials-5864-0-23277600-1478084452_thumb.jpgtutorials-5864-0-08093300-1478084453_thumb.jpgtutorials-5864-0-08886400-1478084454_thumb.jpgtutorials-5864-0-31260200-1478084455_thumb.jpgtutorials-5864-0-44855900-1478084456_thumb.jpgtutorials-5864-0-42863900-1478084457_thumb.jpgtutorials-5864-0-16973700-1478084458_thumb.jpgtutorials-5864-0-71639500-1478084471_thumb.jpgtutorials-5864-0-70592200-1478084472_thumb.jpgtutorials-5864-0-43667700-1478084474_thumb.jpgtutorials-5864-0-45593200-1478084476_thumb.jpgtutorials-5864-0-43719500-1478084477_thumb.jpgtutorials-5864-0-47906400-1478084478_thumb.jpgtutorials-5864-0-59939400-1478084479_thumb.jpgtutorials-5864-0-26687600-1478084480_thumb.jpgtutorials-5864-0-75649800-1478084480_thumb.jpgtutorials-5864-0-22189200-1478084482_thumb.jpgtutorials-5864-0-74765300-1478084488_thumb.jpgtutorials-5864-0-83350200-1478084490_thumb.jpgtutorials-5864-0-75521300-1478084491_thumb.jpgtutorials-5864-0-29904200-1478084492_thumb.jpgtutorials-5864-0-86193100-1478084492_thumb.jpgtutorials-5864-0-33486000-1478084493_thumb.jpgtutorials-5864-0-77583600-1478084493_thumb.jpgtutorials-5864-0-20701100-1478084494_thumb.jpgtutorials-5864-0-55215600-1478084494_thumb.jpgtutorials-5864-0-94739000-1478084494_thumb.jpgtutorials-5864-0-94928900-1478084500_thumb.jpgtutorials-5864-0-34668700-1478084501_thumb.jpg

    tutorials-5864-0-78950400-1478084501_thumb.jpgtutorials-5864-0-46325500-1478084502_thumb.jpg

     

    Japan TV:

     

     

     

     

     

     

    За Хокайдо

     

     

    След ден почивка в Токио, предстоеше пътуването ми на север. Включването на Хокайдо в обиколката беше особена моя гордост, защото обикновено хората имат време да посетят само Токио, Киото, Хирошима.

     

    С една дума остров Хокайдо е различен. Пълен е с големи природни забележителности – национални паркове, езера, цветни полета, пейзажи. Най-доброто, което човек може да направи, е да наеме кола под наем, и да обикаля седмица-две. Интересните места са извън градовете. За съжаление, аз можех да остана много малко време, и затова се фокусирах само в градовете. Освен това не бях наемал дотогава кола, а и с лявото движение в Япония реших това да не ми е първият път.

     

    Освен с природа, Хокайдо се гордее и с голямата си хранително-вкусова промишленост, чиято продукция се доставя из цяла Япония – масло, сирене, златни пъпеши по 100 лв. бройката, снежни раци, и др., със задължителното обозначение, че са от северния остров. И тук в градовете сериозно се рекламираха възможностите за туризъм и посещения. Въздушната линия Токио-Сапоро е мисля най-натоварената в света, с десетки полети на ден. А по земя можеше да се използва шинкансен до гр. Хакодате (в началото на Хокайдо), и после други влакове за из острова. Хокайдо е много планински, и дори най-бързият влак взима разстоянието между Хакодате и Сапоро за цели 4 часа (при ~250км разстояние между двата града). Той не минава през планините, а се движи по крайбрежието. В строителство е влезнал вече планът за шинкансен връзка между двата града, която обаче ще бъде завършена през 2030 г., и която ще има много дълги тунели от по 30-40км, просто защото там са само планини и хълмове. За сметка на това, пътуването от Токио до Хакодате се осъществи със супер новия шинкансен, който беше пуснат в експлоатация едва месец по-рано. Беше толкова пресен, че миришеше на боя :) . Цената на еднопосочен билет от Токио до Хакодате беше впечатляващите 300 лв., така че без JR PASS не трябва да се ходи :) !

     

    Хокайдо прави впечатление и с забелязващия се леко по-нисък стандарт на живот, и по-стара инфраструктура по пътя и в градовете. Заприлича ми на една „по-земна“ и обикновена Япония, което беше мило. За пръв път там видях на едно-две места изоставени коли насред полето, ръждясали сгради, кранове, напукани паважи, струпване на разни строителни материали на купища. На откриването на влаковата линия от Токио до Сапоро се възлагат огромни надежди на острова да се изсипят още повече от богатите токийци с милионите си йени в джобовете.

     

    Остров Хокайдо е дом на коренното население „айну“ – общество от ловци и рибари, с интересна митология и религия, разпрострели се чак до Чукотка. Естествено, както и в много подобни случаи, силното японско население насилствено прави опити да ги асимилира в течение на вековете, и днес те са почти унищожени. Едва чак след 2000 г. Токио издава официален документ с признание, че „айну“ са коренно население на Япония, и поднася формално извинение за сторените злини в миналото. Японците изобщо не обичат да признават грешките си, особено тези свързани с военната им история. В Хокайдо има музеи на „айну“ културата, и тяхното присъствие тук-таме все още се усеща.

     

    Времето в Хокайдо играе значителна роля. Островът е на север, и брулен от студените ветрове, е пръв приятел със снега. Вишневите дървета разцъфват чак през май месец. За 20-ти април, когато аз бях там, температурата сочеше 1-2 градуса, с възможност едва ли не да завали сняг. Направо не можех да повярвам. Зимата там е дълга и студена. Затова пък в главния град Сапоро през януари всяка година се провежда световно известен фестивал на ледените скулптури. А през 1972г. там се състои и зимна олимпиада.

     

     

     

     

    Хакодате

     

    И така, моя милост имаше на разположение 3 дни да прекара в Хокайдо. Те бяха разпределени на един в Хакодате, и два в Сапоро. Денят след тях щеше да премине в дълго 9-часово пътуване с влакове обратно към Токио, последният ден на любимия ми JR PASS, така, че него не го броя.

     

    Взех шинкансен рано сутринта, от 8:00ч. След около 5 часа трябваше да съм в Хакодате. Едва след час, час и половина път на север от Токио природата стана доста по-различна от видяната дотогава – само иглолистни дървета, и почти навсякъде хълмове и гори. Застроени площи между малкото спирки почти липсваха. Беше пълно и с тунели, може би 20-30 на брой. Като цяло, северна Япония е по-слабо развита от останалите региони, но това не пречи на красотата й. Преминаването от главния остров към Хокайдо става посредством дълъг подводен тунел.

     

    Хакодате е малък, но важен град за префектура Хокайдо. Той е един от първите градове, отворени за западното влияние и търговия след 1860г. (заедно с Йокохама и др.). В града има останали сгради от онова време, показващи тази му история – английски тип морски складове построени с червени тухли, британски консулат, разни други европейски къщи. Прословутият за Япония американски комодор Матю Пери (човекът който с 5 бойни кораба заставя многомилионната страна да се отвори към света през 19 в.) акостира в Хакодате в една от експедициите си и прави инспекции и подпомага устройствения план на града, че даже му издигат паметник. Тогава там е построен и военен американски форт във формата на петолъчка, по подобие не Пентагона в САЩ. Днес градът продължава да е голямо северно японско пристанище. Основна „забележителност“ е гледката към града, която се открива от близкия хълм. Част от Хакодате е сплескан между два залива. Вечер в хубаво време, когато светлините на града бъдат включени, се открива страхотна гледка, класирана като една от най-красивите в Япония. В моя случай, поради изключително лошото време вечерта, аз успях да се кача на хълма през деня на другия ден по обяд. В Хакодате се усеща и леко руско влияние. Наред с дежурните надписи на китайски и корейски, тук по някои табели се виждаха и такива на руски език, а сред тълпите китайски туристи, и руснаци. Има руска църква, Св. Николай, както и католическа. По главните 1-2 улици се движат малки трамваи. Тук таме се виждаха улици с напукан асфалт, ръждясали парапети, и т.н. Заедно с трамваите по едно време мястото ми заприлича на кв. Надежда в София :) .

     

    В Хакодате разгледах района със старите европейски къщи, църквите, бившето кметство, и се качих на хълма за да видя гледката към града.

     

    tutorials-5864-0-95301400-1478085698_thumb.jpgtutorials-5864-0-93926200-1478085699_thumb.jpgtutorials-5864-0-78001500-1478085700_thumb.jpgtutorials-5864-0-34818800-1478085701_thumb.jpgtutorials-5864-0-92675700-1478085701_thumb.jpgtutorials-5864-0-82459700-1478085702_thumb.jpgtutorials-5864-0-29346900-1478085703_thumb.jpgtutorials-5864-0-15043500-1478085704_thumb.jpgtutorials-5864-0-73034300-1478085704_thumb.jpgtutorials-5864-0-49352200-1478085705_thumb.jpgtutorials-5864-0-71320200-1478085709_thumb.jpgtutorials-5864-0-25672500-1478085710_thumb.jpgtutorials-5864-0-74250100-1478085710_thumb.jpgtutorials-5864-0-22811900-1478085711_thumb.jpgtutorials-5864-0-68325200-1478085711_thumb.jpgtutorials-5864-0-35362300-1478085712_thumb.jpgtutorials-5864-0-94948500-1478085712_thumb.jpgtutorials-5864-0-87975700-1478085713_thumb.jpgtutorials-5864-0-67804900-1478085714_thumb.jpgtutorials-5864-0-39729000-1478085715_thumb.jpgtutorials-5864-0-30996100-1478085722_thumb.jpgtutorials-5864-0-19194100-1478085723_thumb.jpgtutorials-5864-0-14329900-1478085724_thumb.jpgtutorials-5864-0-09743200-1478085725_thumb.jpgtutorials-5864-0-86698000-1478085725_thumb.jpgtutorials-5864-0-56222200-1478085727_thumb.jpgtutorials-5864-0-00453700-1478085729_thumb.jpgtutorials-5864-0-67001600-1478085729_thumb.jpgtutorials-5864-0-20873300-1478085730_thumb.jpgtutorials-5864-0-24826500-1478085731_thumb.jpgtutorials-5864-0-95226900-1478085734_thumb.jpgtutorials-5864-0-67234600-1478085735_thumb.jpgtutorials-5864-0-25600900-1478085736_thumb.jpgtutorials-5864-0-87494900-1478085736_thumb.jpg

     

     

     

     

    tutorials-5864-0-52358700-1478085737_thumb.jpgtutorials-5864-0-26418100-1478085738_thumb.jpgtutorials-5864-0-00367000-1478085739_thumb.jpgtutorials-5864-0-75235100-1478085739_thumb.jpgtutorials-5864-0-38563900-1478085740_thumb.jpgtutorials-5864-0-30544900-1478085741_thumb.jpgtutorials-5864-0-55705900-1478085747_thumb.jpgtutorials-5864-0-07858300-1478085748_thumb.jpg

     

     

     

     Сапоро

     

    По обяд на втория ден се отправих към Сапоро. Малко след Хакодате се забелязаха интересни природни гледки като езера и мочурища. Влаковата линия преминаваше аха през тях. После поехме покрай морето на изток. По някога релсите се движиха на около 2-3 метра от вълните. Но се усещаше, че рядко там можеше да се направи хубав плаж, дори и в най-топлите месеци – бурно море, липса на пясък, само камъни.

     

    Сапоро е най-големият японски град на север от Токио, с население около 2млн. души. Има си всичко – обширно метро, небостъргачи, внушителна гара с няколко мола и хотели, квартал на развлеченията. Слави се с вкусната си кухня, като само отбелязвам традиционното ястие „Чингис хан“ – агнешко със зеле, лук, и т.н., и огромните снежни раци. Тук се е разположила най-старата и една от най-големите японски пивоварни – Сапоро. Бирата бавно, но сигурно измества сакето като напитка в Япония.

     

    Това, което по-специално разгледах в Сапоро, бяха отворения музей на историята на Сапоро, пазара за раци, шоколадова фабрика на най-известния местен производител на сладки. През останалото време се разхождах из улиците.

     

    Отвореният музей на историята на Сапоро е доста голям, и си заслужава да се посети. Има както копия на стари къщи от 18-19в., така и такива, дарени от разни семейства, и пренесени в оригинал за музея. Имаше къщи на известни хора от Хокайдо, стари магазини за консерви, сладки, и други храни, производство на коприна, ловна къща, печатница, бръснарница, производител на шейни, кожи, и др. Входът към музея е макет на старата гара на Сапоро. Във всяка сграда можеше да се влезе, и да се „надникне“ в живота или работата на хората от Хокайдо от 18-19в. А този живот е бил суров и тежък, с оглед на това колко студен е климатът там.

     

    След обяд отидох до шоколадовата фабрика „Широи Койбито“, която също беше едно приключение. Представлява малък увеселителен парк с тема шоколад. Имате сгради в алпийски стил, фонтанчета, беседки за игра на децата, после музей на шоколада, с педантично събирана колекция на изящни чаши, чинии, лъжици, кутии за кафе, чай, горещ шоколад. После следват стаи описващи историята на шоколада, и в края възможност да се разгледа на живо и самият процес на производство на известните там бисквитки с шоколад. Отделно има и магазин, който продава стоките на фабриката, както и зали пълни със стари детски играчки и сувенири – купени от цял свят.

     

    Няколкото дни на север бързо свършиха, и беше време да се връщам. Но Хокайдо има много какво да предложи, особено като природни забележителности, които обаче остават за следващия път.

     

    tutorials-5864-0-81053600-1478086213_thumb.jpgtutorials-5864-0-53293700-1478086214_thumb.jpgtutorials-5864-0-01050700-1478086215_thumb.jpgtutorials-5864-0-61188200-1478086215_thumb.jpg

    tutorials-5864-0-06758400-1478086216_thumb.jpgtutorials-5864-0-46666500-1478086216_thumb.jpgtutorials-5864-0-95771100-1478086216_thumb.jpgtutorials-5864-0-01548600-1478086218_thumb.jpgtutorials-5864-0-15637700-1478086220_thumb.jpgtutorials-5864-0-61943100-1478086220_thumb.jpgtutorials-5864-0-09428700-1478086225_thumb.jpgtutorials-5864-0-62193600-1478086225_thumb.jpgtutorials-5864-0-11815100-1478086226_thumb.jpgtutorials-5864-0-56436500-1478086226_thumb.jpgtutorials-5864-0-67692500-1478086227_thumb.jpgtutorials-5864-0-35574400-1478086228_thumb.jpgtutorials-5864-0-82480000-1478086228_thumb.jpgtutorials-5864-0-26272500-1478086229_thumb.jpgtutorials-5864-0-73572000-1478086229_thumb.jpgtutorials-5864-0-15378200-1478086230_thumb.jpgtutorials-5864-0-95764000-1478086236_thumb.jpgtutorials-5864-0-48438000-1478086237_thumb.jpgtutorials-5864-0-99323100-1478086237_thumb.jpgtutorials-5864-0-47129500-1478086238_thumb.jpgtutorials-5864-0-47777300-1478086239_thumb.jpgtutorials-5864-0-49149900-1478086240_thumb.jpgtutorials-5864-0-25855300-1478086241_thumb.jpgtutorials-5864-0-16767700-1478086242_thumb.jpgtutorials-5864-0-06426800-1478086243_thumb.jpgtutorials-5864-0-49613500-1478086243_thumb.jpg

     

     

    tutorials-5864-0-68402200-1478086248_thumb.jpgtutorials-5864-0-73909300-1478086251_thumb.jpgtutorials-5864-0-23291200-1478086252_thumb.jpgtutorials-5864-0-18937600-1478086253_thumb.jpgtutorials-5864-0-80737100-1478086253_thumb.jpgtutorials-5864-0-79082500-1478086255_thumb.jpgtutorials-5864-0-60720400-1478086256_thumb.jpgtutorials-5864-0-30440700-1478086258_thumb.jpgtutorials-5864-0-98131200-1478086258_thumb.jpgtutorials-5864-0-64504800-1478086259_thumb.jpgtutorials-5864-0-89095300-1478086273_thumb.jpgtutorials-5864-0-45128500-1478086274_thumb.jpgtutorials-5864-0-96103900-1478086274_thumb.jpgtutorials-5864-0-29957600-1478086276_thumb.jpgtutorials-5864-0-55782400-1478086277_thumb.jpgtutorials-5864-0-27543400-1478086278_thumb.jpgtutorials-5864-0-70725600-1478086278_thumb.jpgtutorials-5864-0-29138300-1478086279_thumb.jpgtutorials-5864-0-23652700-1478086280_thumb.jpgtutorials-5864-0-13897700-1478086281_thumb.jpgtutorials-5864-0-25939700-1478086282_thumb.jpg

     

     

     

     

    Токио

     

    Последните две седмици от престоя ми в Япония прекарах в Токио. Поради натрупаната умора от 3-седмичното пътуване извън столицата, в част от дните не правих почти нищо. Някоя малка разходка, и толкоз. Няколко места и неща заслужават описание, така че по-долу ги отбелязвам.

     

    Храмът „Ясукуни“ и музеят за военна история „Юшукан“.

     

    Интересно място за посещение в Токио е противоречивият храм Ясукуни, който отдава почит на загиналите войници във войните на Япония. Проблемите идват от факта, че там се съдържат списъци с имената на всички загинали, като 5-10 от тях са на хора, обявени за военно престъпници, извършвали зверства против човечеството в годините около Втората Световна Война. Националистът премиер Абе 1-2 пъти също е посещавал храма, предизвиквайки възмущение у японските пацифисти. Корея и Китай години наред осъждат и негодуват за присъствието на споменатите имена там. Преди 1-2 години мисля, че корейски студент направи опит за атентат в храма. В Япония има влиятелна традиционно-националистична клика, която има за цел да промени Конституцията на страната, така че Япония да се завърне към миналата си слава и отново да играе голяма военна роля в Източна Азия и света.

     

    Това беше единственият храм в Япония около който забелязах полиция. Имаше няколко микробуса в улиците около комплекса, както и охрана вътре в него.

     

    Ако самият храм се струва на хората противоречив, то той бледнее пред разположения в близост музей на военната история на Япония „Юшукан“. Музеят е частен, и спонсориран от националистична организация. Все пак е много интересен, а снимането е забранено. В него се проследява историята на Япония и в частност военните й успехи, и провали – от зараждането на държавата, през Шогуната, военните успехи след периода Мейджи, които я превръщат в световна супер сила, и двете световни войни. При част от текстовете към експозициите, картите, снимките, не се показваше никаква вина в сторените злини – напротив, пишеше, че Япония всъщност е „помогнала“ на цяла Южна и Източна Азия, като ги е „освободила“ от западните и американски окупатори през последните столетия, представяше присъствието им в Китай като „ограмотяване“ на простоватото населението, развитие на инфраструктурата с разни големи проекти, без да се споменава и дума за истинската цена на всичко това – животът на хиляди избити. Имаше копия на обвинителни писма на обикновени японски войници към президента на САЩ Франклин Рузвелт през 1940г., защо налага петролно ембарго, от къде на къде ще се държи така с Япония, не знае ли той японците кои са, и т.н.

     

    Към по-светлата част на нещата можеше да се усети малко начинът, по който разсъждава японското общество. Че се смятат за богоизбран народ, определен да води и насърчава световния прогрес, че са горди и отговорни, че смятат за най-висша чест възможността да загинат за своя император и своите бойни другари. Писмата и картините на последните битки на камикадзе ескадрилите бяха особено впечатляващи – узнали наближаващата национална катастрофа, те все пак пламенно искат да изпълнят дълга си, търсят така сладката смърт, и после прераждането си в малките вишневи цветчета, намерили най-накрая покой. Тази им тяхна възвишеност ги отличава доста от останалите народи, за добро или за лошо.

     

    tutorials-5864-0-58806800-1478086808_thumb.jpgtutorials-5864-0-65129600-1478086809_thumb.jpgtutorials-5864-0-65172300-1478086810_thumb.jpgtutorials-5864-0-19544100-1478086811_thumb.jpgtutorials-5864-0-67060000-1478086811_thumb.jpgtutorials-5864-0-22677800-1478086812_thumb.jpgtutorials-5864-0-64421100-1478086812_thumb.jpgtutorials-5864-0-15007800-1478086813_thumb.jpgtutorials-5864-0-89470200-1478086813_thumb.jpgtutorials-5864-0-52971500-1478086814_thumb.jpgtutorials-5864-0-18311600-1478086816_thumb.jpgtutorials-5864-0-64025100-1478086816_thumb.jpg

     

     

     

     

    Бейзбол в Токио!

     

    Бейзболът в Япония е особено популярен спорт, като първенството мисля се смята за второто по сила след американското. Има доста отбори, някои еквиваленти на американските (супер богаташи срещу по-бедни но по-обичани, и т.н.). В градовете често се срещат игрища за бейзбол, и доста групи деца, които играят. Гледането на мач от местната лига щеше със сигурност да бъде интересно. Купуването на билети става горе-долу лесно. Може да се закупят от машини в повечето хранителни магазинчета от типа на 7-11, Lawson. Имаше някъде гид в интернет как точно става, но ние все пак трябваше да се допитаме за помощ към хората в магазина. За средно евтини билети без да знаем в кой сектор точно ще попаднем, платихме по 30 лв. на билет. Щяхме да гледаме местното токийско дебри между мразения богаташки Tokyo Giants и Tokyo Yakult Swallows (лястовичките). Ние, естествено, бяхме за Swallows.

     

    Стадионът и всичко свързано с бейзболен мач си беше в реда на нещата – тълпа публика, магазини със сувенири, сергии за храна, девойки и младежи продаващи бира на стадиона, мажоретки, и т.н. Публиката беше доста подготвена с различни песни. При отбелязване на точка феновете на Swallows вадеха цветни малки чадъри, които движеха нагоре-надолу, сякаш да не ги удари летящата топка. Много яко :) .

     

    Мачът продължи повече от два часа. Две интересни неща направиха впечатление. Едното, колко възпитани са японските фенове. Когато единият отбор удря топката, само неговите фенове пеят и подгряват, другите мълчат. Никакви освирквания. И после, обратното. Много забавно. Представих си същото по нашите стадиони…Другото нещо, спонтанното развяване на американски знамена, ей така от нищото. Според мен страхопочитанието от САЩ и всичко американско все още продължава да тресе сериозно Япония. Част от американската поп-култура е сериозно застъпена сред японската младеж.

     

    Като цяло – много забавно и интересно събитие.

     

     

     

     

    tutorials-5864-0-79343200-1478087009_thumb.jpgtutorials-5864-0-39047600-1478087010_thumb.jpgtutorials-5864-0-28811600-1478087011_thumb.jpgtutorials-5864-0-81017400-1478087011_thumb.jpgtutorials-5864-0-32175300-1478087012_thumb.jpgtutorials-5864-0-87242000-1478087012_thumb.jpgtutorials-5864-0-47213400-1478087013_thumb.jpgtutorials-5864-0-38777700-1478087014_thumb.jpgtutorials-5864-0-80373100-1478087014_thumb.jpg

     

     

     

     

     

    Разни снимки

     Един от първите капсул хотели в Токио, сега западнал:

     

    tutorials-5864-0-47046500-1478087378_thumb.jpgtutorials-5864-0-28685000-1478087379_thumb.jpgtutorials-5864-0-38584900-1478087380_thumb.jpgtutorials-5864-0-77000800-1478087381_thumb.jpgtutorials-5864-0-50564000-1478087382_thumb.jpgtutorials-5864-0-34627400-1478087383_thumb.jpgtutorials-5864-0-32633000-1478087384_thumb.jpgtutorials-5864-0-29362500-1478087385_thumb.jpgtutorials-5864-0-12742700-1478087386_thumb.jpgtutorials-5864-0-78457700-1478087386_thumb.jpgtutorials-5864-0-12247600-1478087389_thumb.jpgtutorials-5864-0-67450900-1478087389_thumb.jpgtutorials-5864-0-21832600-1478087390_thumb.jpg

     

    Българското посолство в Токио:

     

    tutorials-5864-0-13842500-1478087391_thumb.jpgtutorials-5864-0-61395600-1478087391_thumb.jpgtutorials-5864-0-27617300-1478087392_thumb.jpg

     

    Азалия фестивал:

     

    tutorials-5864-0-26225000-1478087393_thumb.jpgtutorials-5864-0-34001200-1478087394_thumb.jpgtutorials-5864-0-35565000-1478087395_thumb.jpgtutorials-5864-0-10780000-1478087398_thumb.jpgtutorials-5864-0-29118400-1478087404_thumb.jpgtutorials-5864-0-22088500-1478087405_thumb.jpgtutorials-5864-0-27747500-1478087406_thumb.jpgtutorials-5864-0-52867100-1478087407_thumb.jpgtutorials-5864-0-79946900-1478087408_thumb.jpgtutorials-5864-0-94028500-1478087409_thumb.jpgtutorials-5864-0-05784400-1478087413_thumb.jpgtutorials-5864-0-29166400-1478087414_thumb.jpg

    tutorials-5864-0-69562100-1478087620_thumb.jpgtutorials-5864-0-24618700-1478087621_thumb.jpgtutorials-5864-0-75158400-1478087621_thumb.jpgtutorials-5864-0-30691700-1478087622_thumb.jpgtutorials-5864-0-81917300-1478087622_thumb.jpgtutorials-5864-0-24965400-1478087623_thumb.jpgtutorials-5864-0-66457400-1478087623_thumb.jpgtutorials-5864-0-14879000-1478087624_thumb.jpgtutorials-5864-0-59733600-1478087624_thumb.jpg

     

    Вистерия фестивал:

     

    tutorials-5864-0-10408500-1478087625_thumb.jpgtutorials-5864-0-67309800-1478087627_thumb.jpgtutorials-5864-0-46633000-1478087629_thumb.jpgtutorials-5864-0-43361100-1478087630_thumb.jpgtutorials-5864-0-44535100-1478087631_thumb.jpgtutorials-5864-0-36781300-1478087632_thumb.jpgtutorials-5864-0-20094700-1478087633_thumb.jpgtutorials-5864-0-68050300-1478087633_thumb.jpgtutorials-5864-0-57182800-1478087634_thumb.jpgtutorials-5864-0-40783800-1478087635_thumb.jpgtutorials-5864-0-33717600-1478087636_thumb.jpgtutorials-5864-0-55443700-1478087640_thumb.jpgtutorials-5864-0-07887700-1478087641_thumb.jpgtutorials-5864-0-58976800-1478087641_thumb.jpgtutorials-5864-0-16467700-1478087642_thumb.jpgtutorials-5864-0-79233200-1478087642_thumb.jpgtutorials-5864-0-68484200-1478087644_thumb.jpg

     

     

     

     

    'Последна страница'

    Риба тон на пазара Цукиджи:

     

    tutorials-5864-0-81469500-1478088090_thumb.jpgtutorials-5864-0-37674400-1478088091_thumb.jpgtutorials-5864-0-87544300-1478088091_thumb.jpgtutorials-5864-0-37933500-1478088092_thumb.jpgtutorials-5864-0-77848700-1478088092_thumb.jpgtutorials-5864-0-19745900-1478088093_thumb.jpgtutorials-5864-0-36070900-1478088110_thumb.jpgtutorials-5864-0-94651700-1478088110_thumb.jpgtutorials-5864-0-99989800-1478088111_thumb.jpgtutorials-5864-0-92968400-1478088112_thumb.jpgtutorials-5864-0-89338800-1478088113_thumb.jpgtutorials-5864-0-42242400-1478088114_thumb.jpgtutorials-5864-0-91032900-1478088114_thumb.jpgtutorials-5864-0-40639300-1478088115_thumb.jpgtutorials-5864-0-16220900-1478088116_thumb.jpgtutorials-5864-0-14000200-1478088117_thumb.jpgtutorials-5864-0-17168300-1478088136_thumb.jpgtutorials-5864-0-16774000-1478088138_thumb.jpgtutorials-5864-0-87903100-1478088138_thumb.jpgtutorials-5864-0-44089300-1478088139_thumb.jpgtutorials-5864-0-66804600-1478088140_thumb.jpgtutorials-5864-0-79538500-1478088142_thumb.jpgtutorials-5864-0-48731100-1478088143_thumb.jpgtutorials-5864-0-08627900-1478088144_thumb.jpgtutorials-5864-0-65739000-1478088145_thumb.jpgtutorials-5864-0-72267000-1478088146_thumb.jpgtutorials-5864-0-67251100-1478088147_thumb.jpgtutorials-5864-0-27650000-1478088149_thumb.jpgtutorials-5864-0-56790200-1478088150_thumb.jpgtutorials-5864-0-28488500-1478088152_thumb.jpgtutorials-5864-0-07972400-1478088153_thumb.jpgtutorials-5864-0-53150500-1478088153_thumb.jpg

     

    Колекцията ми от КитКат :)

     

    tutorials-5864-0-13733900-1478088154_thumb.jpg

     

    С това се изчерпаха моите преживявания в Япония. За месец и половина успях да видя и малко, и много. Много неща сигурно изпуснах, и за много неща не писах. Но по-важното е, че правих това, което на мен ми доставя удоволствие, и успях да осъществя едно от най-големите си желания – да видя страната на изгряващото слънце. Че ще я посетя пак, няма съмнение, вече се оглеждам за билети :) .

     

    Надявам се поне с част от информацията да бъда полезен на бъдещите туристи, тръгнали към Япония.

     

    Който желае, може да зададе въпроси, и ще се опитам да бъда полезен.

     

    Чао!

     

    * снимките са с намалено качество

    * за видео към пътеписа, посетете  https://www.youtube.com/playlist?list=PL_vMoTLmSeGh_UjnPn2ARs1E0NQ_CrSpT

     

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Отново благодаря за увлекателния и информативен разказ. Видях Япония, каквато дори не знаех, че съществува. Тя винаги ми е била в мечтите и няколко години поред я оставям за по-нататък, когато ще имам повече време да й обърна заслуженото внимание, а и да мога да се подготвя за нея. Вече разполагам и с много повече информация за нея.

    Благодаря и за положените усилия :)

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове



    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.