Пътуване до Китай

              Здравейте отново, магеланци! Днес ще ви занимавам с Китай, макар и повечето от вас вече да са го посещавали, чели и писали пътеписи за него, аз ще предам своите виждания с много кратки описания и снимки.

              Всички знаем за мистиката на тази толкова далечна от нас култура. Китай е едно от местата в света с толкова богата история и с толкова задължителни места за разглеждане, че си заслужи да споделя изживяването си в отделен пътепис. Казвам отделен, защото всъщност самото пътуване го съчетах с Япония и Хонг Конг за общо три седмици, но това е друга тема.

За мен пътуването до Китай беше голяма дилема, първо поради финансовата стойност на тройното, както споменах изживяване и второ заради това, че исках дестинацията единствено заради желанието си за близка среща с панда 😍 Инфантилно, но факт. Обмислях „ЗА“ и „ПРОТИВ“ доста дни. Тъй като целта ми реално беше Япония, та от една страна си казвах, че така или иначе ми е близо и после ще ми се налага да летя пак до там специално заради Китай, от друга страна гледах цената на билетите и тогава твърдо заявявах, че съм „ПРОТИВ“. Не знам как ми се получава, но явно е истина, че като силно желаеш нещо, то идва при теб и се сбъдва и така една декемврийска сутрин по път за работа получих известие - мейл с поредната промоция на Qatar Аirways. Така закупих:

Билет мултисити: Sofia –Beijing (500 лева) + Hong Kong – Sofia (570 лева). Така билетът само за Китай ми излезе 1070,00 лева.

Визи: Еднократната струва 120 долара, а многократната е 160 долара. Нашата беше от втория вид поради желанието за второ влизане от Хонг Конг. Посолството им се намира в гр. София, кв. Гео Милев и е с малко особено работно време от 10:00ч. до 16:00ч. и ако не се лъжа в определени дни се подаваха документите за визи, но няма да уточнявам ден, за да не ви подведа. За да спестите време и нерви, всичко може да свалите от сайта им в интернет и да попълните спокойно вкъщи. Може да се подават/получават документи и чрез пълномощник и не е нужно да е заверено пълномощното. Какво се прави? Попълва се доста подробен формуляр като освен лична информация за родители, образование и цел на посещение, се описват и за посетените ти дестинации през последните 12 месеца, към него се прилага цветна актуална снимка в паспортен формат/размер, както и информация с извлечение от лична банкова сметка, в която е необходимо да има определени средства, според престоя дни там. Ако не се лъжа се изискваше доказателства за налични 2000 лв в сметката за престой една седмица. Потвърждение от резервираните от вас хотели се изисква също, за да ви изготвят поканата. Тук искам да кажа нещо важно, което не се упоменава нито по туристическите сайтове, нито на летищата, нито в посолството им. При съчетаване на някоя азиатска дестинация с Китай (примерно били сте в Малайзия, но сте решени на връщане през Китай без значение града), то виза НЕ Е необходима, но престоят ви в страната трябва да е до 72 часа (три дни). В такъв случай след кацане, преминавате проверка през гише Транзит на паспортен контрол, което се намира на различно място от останалите гишета, но има табели навсякъде и лесно ще се ориентирате. Иначе казано това е 72-hour visa-free transit. Отново ще получите печати в паспорта, но не заплащате цена за виза и нямате положената такава на страниците на паспорта ви.

Валута: CNY или Китайски юан (1 лев са около 4 юана).

Какво ви е нужно за там: Адаптер за контактите им и железни нерви. Първото се предлага в по-хубавите хотели на рецепция (срещу заплащане), но за второто не мога да помогна с инфо. Ужасно нехигиеничен и неадекватен народ и имам чувството, че нито на работа ходят, нито спят нощем. По което и време на денонощието да излезеш навън, те са като стада - навсякъде около теб. Колкото и дразнещи да бяха заради това, че мъже и жени обичат да се изхрачват, оригват и плюят в краката си буквално, особено като се навечерят (по-късно научих, че така показват колко вкусна им е била храната), толкова и се впечатлих от страната им. Всъщност толкова много, че година по-късно, тоест 2018-та, се върнах отново в Китай, в може би най-красивият им град поне за мен - Шанхай.

Кои градове бяхме набелязали за първото ни посещение: Пекин, Сиан, о-в Хайнан, Ченгду (заради така и несбъднатото ми желание да гушна панда) и Шанхай. А какво се случи реално?! Тъй като самия трип беше почти един месец цялата ми организация беше на много професионално ниво, но само за Япония, защото тя беше главната цел. Общо взето подходих лекомислено за Китай и смятах, че на място ще се справим с всичко, което ни е цел да посетим. Предполагах, че една седмица там е напълно достатъчна. Това се оказа голяма грешка, разбира се. Китай е огромен, разстоянията са огромни, трафикът непоносим, та 7 дни се оказаха невъзможни за всички места именно поради тази причина. Така реших, че ще отпадне Шанхай (въпреки, че имахме закупени билети – по почти 90,00-100,00 лв на човек за влак до града и платени нощувки), защото мечтаех да гушна пандаааа. Какво се оказа, обаче? Да видиш панда в родното място на пандите е лесно – отиваш в базата на Ченгду и я виждаш. Това е сграда с няколко етажа, където живеят затворени около 100-тина от любимите ми животинки. Ако не ти се ходи до там, просто в посещаваш зоопарка в града, в който си решил да отседнеш и пак виждаш панда. Аз обаче, не исках да ходя до там да ги гледам от далече – виждала съм ги в зоопаркове по света много пъти, затова исках като съм в Китай да мога да я гушна, но това се оказа почти невъзможно. Ако имаш такива желания трябва да посетиш един резерват, който се казва Wolong и е на около 2 часа от Ченгду (среща се и като Чънду и е в провинция Съчуан), където ако имаш изобщо късмет да видиш панда, всъщност не може да я доближаваш, пипаш и т.н. Трябва да се надяваш, че ще уцелиш момента, в който евентуално ги хранят (по-малките екземпляри) и ако има наоколо гледач, той трябва да позволи да ги доближиш. Както се досещате рязко отпадна дестинацията Чънду. Разстоянието между Пекин и Чънду е около 1 800 км, което означаваше задължителна нощувка и допълнително щеше да ни усложни плана, но това нямаше значение, защото нямаше вариант да пипна малко сладко панденце. За Сиан, където е Теракотената армия, не намерихме вътрешен трип, всичко възможно беше свързано с опция спане в града, тъй като се намира на 1300 км от Пекин, та и той отпадна в движение. За не ви тормозя с още излишна информация покрай моите терзания в онзи момент, направо ще ви опиша какво видях в посетените градове.

              ПЕКИН: Знаете, това е столицата им и град на 3000 години, а името в превод означава „Северната столица“, но освен директния полет до там, избрахме града заради Великата китайска стена и най-многото и най-популярни дестинации в страна им. Beijing е имал доста имена в миналото заради различните владетели, знаете японци, монголци, манджури. Градът процъфтява по времето на династия  Мин около 14-ти век. По брой население Пекин е на второ място след Шанхай с жители почти 22 млн. души. Представяте ли си? Все едно да умножим цяла България и то по три. Градът е с огромни булеварди, много пъти използвам тази дума, но реалността е такава – внушително големи булеварди, като крайните им десни ленти са запазени за градския транспорт (и това стриктно се спазва). Транспортът им е много добре развит и навсякъде може да се стигне с него, стига да имаш ясна идея къде отиваш и да успееш да откриеш англоговорящ за съдействие с инфо. Почти никой в Пекин не говореше английски. Научили са числата поне, за да се оправят с цените и в тях много ги бива. От двете страни по тези големи булеварди пък има вело алеи, но самите им колелета са доста изстрадали. Още на летището се вижда, че това „стадо“ хора както ги нарекох по-горе е подчинено на невероятен контрол и това е много хубаво тяхно качество. Всичко в Китай е ред и дисциплина буквално, дори най-елементарното ползване на метрото.

Всъщност ако ви предстои пътуване до Китай и сте предпочели да изберете за престой друг град, може би няма да усетите и разберете духа, традициите и истинската архитектура на страната. Както вече знаете от предишния ми пътепис, аз съм запален фен на архитектурата и тя присъства на повечето ми снимки, не отхвърлям красотата на природата, но просто обичам и се впечатлявам от човешкия гений и архитектурните му постижения през вековете, днес и в бъдещето (архитектурата на някои дестинации все едно ме пренасят там).  Но хората сме различни с различни вкусове, затова просто ще ви споделя моите наблюдения. За престоя ни се спряхме на хотел Park Plaza Beijing Wangfujing, а цената за 2 нощувки беше около 400,00 лева. Имаше разлика в цената на хотела за едни и същи дати Agoda.com даваше по-добра цена с почти 80-90 лв, в сравнение с Booking.com. Имайте го предвид за всяка азиатска дестинация, след избиране на хотел, проверете и двете опции, понякога е осезаема разликата в цената. Та да се върна към града. Останахме два дни в Пекин и не беше възможно да се види всичко. Но където и да минеш в този интересен град трябва да спреш и да започнеш да снимаш, всичко навсякъде е забележителност без аналог. Ето какво успях да посетя:

        1. Тiananmen – Или площад „Тянанмън“ – това е символът на Китай, площадът на Небесното спокойствие и е както се досещате най-големият площад в света. Събира над 1 млн. души. Намира се в центъра на града, а аз бях безкрайно впечатлена от символа му – гигантски лик на Мао. За незапознатите - диктаторът Мао Цзедун е сред най-големите масови убийци на XX век, но в Китай е смятан за идол, национален герой и е най-важната им личност в модерната китайска история. Макар, че е виновен за смъртта на 50 млн. китайци по време на изкуствено предизвикания глад през 50-те години, както и мъченията и преследванията от 1966 г. - 1969 г. по време на Културната революция. Та на площадът ще видите него (това ме подсеща за една история по-късно от същия ден, когато някакъв продавач ме нарече женския Мао, защото по тона ми разпозна, че забранявам на приятеля ми да купи една от шапките му). Този площад задължително го препоръчвам, разходката тук е безплатна, чак не можах да повярвам.  Няма как да го пропуснете ако изберете да посетите Забранения град, защото входът за него е от площада. Ще го разпознате в снимките ми по-долу по образа на Мао. /Тук се намират и Националният музей, Кулата Тянанмън и Мемориалната зала на Мао, но за тях вече има вход и ако не се лъжа беше по около 15,00 лева за всяка от тях/.

Ето и част от Площада 

Разбира се, навсякъде е пълно с униформени младежи, изпълняващи странни ритуали като все тичат на някъде и ние не успяхме да разберем защо. 

   2. The Forbidden City – Забраненият град. Не пиша отделно Imperial Palace, тъй като той се намира вътре и реално са на едно място. Входът е само от Южната (Медианова) порта цената беше около 15,00 лева на човек, ако решите сами да си организирате ходене до там. Имайте предвид, че опашката, на която се чака е голяма и отнема едно 30-40 минути да влезеш вътре. Защо споменах портата се питате сигурно. Защото те са десетки – има порта на съхранената хармония, на висшата хармония, на славата, на бойния дух, на военната и на пълната хармония. Интересно, нали?! Иначе се предлагат полудневни екскурзии до там за 30-40 долара на човек и включват площада, Мемориалната зала и Забранения град с взимане и връщане от хотела ви. Без съмнение Забраненият град е едно от най-атрактивните и запомнящи се места в целия свят. Впечатляващ е по безброй причини – неописуем размер, богата история, значение и всичко. Защо му казват „Забранен“, защото в миналото не допускали външни хора. Мисля, че е включен дори в списъка на Юнеско за културно наследство. Императорският дворец не съм сигурна как да го опиша, включва над 90 дворци с толкова дворове и 9 000 стаи. Това, което запомних, е че при строителството са използвани нетипични материали за здравина – ориз и белтъци.

Ето и гледката, която се открива като влезеш вътре.        

 Доста различно от всичко виждано по света

    3. Temple of Heaven – Храмът на небесното спокойствие  – пак 15,00 лв вход. Имаше опция за комбиниран билет и избрахме него, така се посещава храмът, залата за молитви (величествена сграда на три тераси с мрамор) и кръговия Олтар (каменен бял кръг, представляващ небето). Центърът му е със символично представяне на числото 9. Твърди се, че когато човек застане в точно центъра, шума , който издава с пляскане или говорене се усилва. При мен обаче нещо не се получи, но може би защото приятелят ми стоеше и ми се смееше високо отстрани. Комплексът е посещаван от императорите от династия Мин и Цин за годишните церемонии като са се молили към Небесата за добра реколта. А самото построяване е 14-ти век от император Юнг Ло, който е наредил и изграждането на Забранения град. Храмът е бил окупиран от Англо-френския съюз през Втората опиумна война. Този небесен храм отново е включен в списъка на Юнеско. С уникална архитектура е и се счита за най-висшият и свят от всички императорски храмове. Ако сте го виждали на живо ще разберете защо съм прехласната по него. Това е наистина архитектурен шедьовър, имайки предвид кога е строен, а изглежда с модерна съвременна форма.

Ето го и самия храм.

Наистина сякаш гледа към космоса. 

Виждате и мен как правя бегли опити да позирам. Душата позира, но тялото не ще, та не се смейте, че не ми се получава.

Жалки опити за селфи, отново без особен успех.

А това е гледката от Кръговия Олтар.

Тук съм пред залата за молитви, но самата нея не успях да намеря в хилядите снимки на телефона.

Това е Портата, за която се вярва, че като потъркаш някоя от тези златни топки и това ще ти носи щастие и късмет.

      4. Great Wall of China – Великата китайска стена  - за нея си платихме дневен трип. Цената беше 30,00 долара на човек и отне общо около 6 часа (отиване, връщане и разглеждане). Честно казано, лично аз смятам, че са избрали крайно неподходящо име. Тя е много повече от Велика и съжалявам, че не познавам такова прилагателно, с което да опиша възхищението си. Изградена е от тухли, камък и земен насип и е система от отбранителни съоръжения. Построена е от историческата северна граница на страната за нейната защита от нападенията на различни номадски народи. Няколко отделни стени са построени още III век пр. Хр. Поддържана и подобрявана от различни династии, като по-голямата част от запазеното до наши дни е от епохата на династията Мин и е около 9000 км, но с всички нейни разклонения е малко над 21 000 км. Между другото всички, които са я посещавали се състезават да минат колкото може повече кули, те не са точно кули, но това са затворените съоръжения. Е, аз успях да мина едва 6 и решихме да се връщаме, доста изтощително е за не особено спортна натура като мен, а и разстоянието между тях не е шега работа. Не знам колко км са първите 6 кули, но за мен бяха много. Преди изкачването на стената има няколко бара, които предлагат напитки и храна и всичко това е на доста висока цена. Една вода се продаваше за 7-8 лева. 

Ето я и невероятната Велика китайска стена.      

Незабравима гледка, но на живо е много по-внушителна

Отново моя милост, кадърът не е много добър, но все пак избирахме места, където няма толкова хора, за да не се вижда друг на снимките освен нас.

Ето каква снимка се получава от по-хубавите за снимки места. Както се вижда прекалено пренаселено е и затова нямам снимки на тези места.

Още един красив кадър.

    5. Str. Wangfujing – Освен архитектура, да си призная много обичам и да си похапвам местна кухня. Та това една задължителна улица в Пекин, на която освен че се предлагат много възможности за шопинг маниаците, в нейния край привечер до 20:30ч. може спокойно да изпитате сетивата си като опитате малко буби на клечка или змии, скорпиони, скакалци, паяци, общо взето неща, които се съмнявам, че бихте намерили още по-малко пробвали някъде в Европа. До тази улица има специална линия на метрото (според мястото, на което сте отседнали е различен номера на линията) и се намира в сравнително съвременна и модернизирана част на града. Ето малко снимчици

Ето и скорпиончетата, които споменах, че не са особено вкусни.

Както и разни видове скакалци, както и скариди и жабчета и още буболечки. А това след тях на долната снимка е патица по пекински.

Това беше пълнено с нещо като кайма

А на долната снимка всъщност е пикантно пържено агнешко. 

Тук пък са скариди в кошница. Също пикантни.

     6. Чаена церемония – нещо, което задължително трябва да намерите начин и време да посетите. Това е церемония в буквалния смисъл на думата, освен че се сервира по определен начин чаят, има етикет на сядане, начин по който се държи чашата, все едно си на курс по обноски, но много приятно. Много изискани млади дами ни разказваха за историята на чая и сервираха около 30 различни видове (след което те прекарват през магазина, че да го купуваш, не се учудвате предполагам).

Ето за какво говоря

Това беше дамата, която обясняваше на добър английски цялата процедура.

Конкретно този червен чай всъщност миришеше на малини, но имаше особен сладък вкус и ми стана фаворит. 

А чайникът е на входа на мястото, където ни представиха чаената церемония. Всичко се случваше с приглушена светлина и приятна музика с някакви напеви.

Искам да споделя малко за хората в Пекин - доста нехигиенично изглеждат и ухаят. За тях щом си от Европа по презумпция си богат и за всяко възможно нещо искат пари. Безкрайно много се впечатляват от европейци и от високи хора. На всяка крачка млади и стари, мъже и жени те спират да се снимат с теб. Някаква необяснима лудост. Макар, че са забранени социални мрежи като фейсбук, гугъл и инстаграм и достъпът до тях е възможен, но през proxy сървър за определено време, а тук всички са като вманиачено залепени в телефоните си и в това да си пращат гласови съобщения през We Chat. Освен странни привички, имат и странни любими ястия. Кухнята им е разнообразна, която е съвсем далечна и различна от представите ни за побългареното „китайско“, което всички сме опитвали в родни ресторанти. Самите китайци, обаче, не се хранят пилешки хапки или жулиени в сладко-кисел сос, пиле с гъби и зеленчуци и подобни неща, а и като се замисля не съм ги и срещала като опции в ресторантите и по улиците им. Ядат особени за мен неща. Примерно от пилето или патица и т.н. готвят крайниците, както и шийките и от това правят вариации на бистри супи и навсякъде по всяко време се тъпчат с това. Както и термоси със зелен чай, май нямаше китаец без такова приспособление. Имат и различни плодове и зеленчуци, но не са им фенове и не видях местен да консумира такова нещо. Ядат супи с крака, супа от глави, супа с шийки и някакви зелени неща, редовното е супа с едни къдрави спагетоподобни неща вътре. Всяко основно пък е с ориз, разбира се. За мен беше странно местните жители да не ядат бялото месо и много рядко се среща и в менютата, може би по-често ще го видите в ресторант, който е по-туристически. Много се поръчват едни тънки, нарязани на лени кожи или поне така изглеждат, все едно е шкембе. Опитах, но не беше моето. Предполагам, че самото месо от животните се изнася за продажба, друго обяснение нямам, за да не го консумират. Това, което горещо препоръчвам да ядете там е патица по пекински, сигурно сте я опитвали на други места по света, но там наистина е нереално вкусна и поднесена много ефектно. Цените са народни в Пекин (за разлика от Шанхай). Както и да е, това беше нашето приключение в Пекин и се отправихме с предварително закупен билет за влак към Шанхай. Цената я казах - приблизително 250 - 300 юана на човек според деня и часа на заминаване.

Ето още малко снимки

Това е магазинчето за чай

Непретенциозно ресторантче в центъра на Пекин.

Това беше телешко месце, но нямаше вкус на телешко в интерес на истината.

А това в горния ляв ъгъл са кожичките, за които споделих. Месото в дясно е телешко с много пикантни чушки и неща, чието име не знам. В паничката пък е много плътен сос, в който се потапят кожите.

Ето едно магазинче

Тези неизброими хора представляват трафика из центъра на Пекин в една обикновена ранна вечер.

Продавачът на плодове беше много учуден според мен, че някой си купува плод.

     ШАНХАЙ: Това е най-големият град в Китай с жители над 24 млн. души и е разположен по устието на р. Яндзъ, като разбира се тук се намира и най-голямото пристанище в света. Това е истински мегаполис коренно различен от Пекин и е най-посещаваната дестинация в Китай, също така е сред топ 10 в света за най-посещавани места. Градът е доста по-оживен и туристически от Пекин и освен много туристи, има много емигранти и чуждестранни студенти, тъй като университетите се славят с най-доброто качество на образование в световен мащаб. Доста по-младежки град, което на мен ми допадна. За престоя си избрахме 2 хотела, по две нощувки в хотел - Sofitel Shanghai Hyland пак излизаше около 400 лв за две нощувки, както и невероятният за мен The Ritz-Carlton Shanghai Pudong. Но хотелът не е толкова от значение, има възможности за всяко желание, вкус и бюджет. Между другото трябва да вметна, че Шанхай е доста по-скъпо място, цените тук не са за пренебрегване. Какво да видите в града:

            1. The Bund – това е над 1 км булевард на брега на река Яндзъ и един от притоците и, тъй като е все едно на две нива в горната му част е с пейки, за да се наслаждаваш на гледката и светлинното шоу, което стартира в 19:00ч., а като слезеш по стъпалата се намират няколко заведения за бързо хранене и кафенета. Шоуто е безплатно, просто си стоиш и гледаш изумен. Реката реално разделя града на източна и западна част. Преградната стена е от най-интересните забележителности за туристите тук (за мен също беше така). Архитектурно е нещо зашеметяващо и невиждано и веднага мога да ви пренеса там, ако не сте били вече. Представете си, че се намирате на The bund, но сте с превръзка на очите с лице към Реката, сваляте превръзката и виждате „бъдещето“ с ултра модерни сгради под всякакви форми, някои приличат на отварачка, други пък са две кълба като „света“ или глобуси или най-високата кула в континентална Азия – Oriental Pearl tower с лилаво пурпурните си лъскави цветове, а и всяка сграда свети в различен цвят и се прожектират разни неща по фасадите им с лед лампи. И всичко това се отразява красиво в огледалните води на притока на Яндзъ. В този момент се опитвате да си поемете дъх и се обръщате с гръб, търсейки пейка примерно, но погледът ви спира внезапно, защото се озовавате в древна Европа - Рим или пък Виена – такава архитектура със същия величествен лик от миналите векове стои от едната страна на булеварда, а от другата тези небостъргачи от бъдещето.  Без дъх буквално! Преди вечерното шоу предлагам да се качите на едно корабче 20,00 юана е цената или около 5 лева и да се озовете от страната на тези небостъргачи. Няколко от тях предлагат опции да се качите на най-високата им точка. Аз препоръчвам Orienal Pearl I Shanghai Tower (най-високата сграда в Китай 632 м. със 128 етажа) като и за двете кули „шоуто“ започва още в асансьора. За секунди се озовавате на 118-ти етаж на наблюдателната площадка и наистина си струва. Билети се купуват предварително (може и на място, но чакате кога има свободен час),  цената е 160,00 юана на човек, но зависи от часа.

Ето и самият The Bund 

Много е красив и то през деня.

Ето го и привечер.

Както се разбира от снимките, важно е да имате късмет и да уцелите ясно време

Това е “европейската” страна, за която ви разказах. Не успях да намеря снимки преди да пуснат светлините, но сигурно си представяте какво е.

Ето две малко преди да пуснат светлините.

На следващата снимка е централната улица на Шанхай и кадърът, който съм хванала не е в най-оживения му момент.

А тук съм заснела и първия хотел, в който отседнахме. 

          2. Yuyuan   – Това са градини, до които най-лесно се стига с метро, но пак зависи къде сте отседнали. Самата градина е с дълга 400 годишна история и отново е от времето на династия Мин. Има вход в определени дни и часове, не знам как улучих ден, в който нямаше вход или поне сме изпуснали къде и колко се заплаща. Но при второто ми посещение пък уцелих единственият в годината почивен ден. Не помня датата, но да знаете, че беше октомври. Градината е с шест зони и дори тази част с водната площ да е затворена, има какво да разгледате и снимате. Там се намират и десетки магазинчета за всевъзможни джунджурии, платове, шалове, храна и т.н.

Ето малка част от това място в снимки

Отново може да се каже, че има малко хора 

Тук също се редиш на опашка и чакаш да те пуснат да разглеждаш градините в определен час.

Ще споделя по-късно още снимки на самата част, където е езерото и останалите интересни зелени площи.

      3. Jade buddha – Храмът на Нефритената Буда. Храм, храм, ама си плащаш вход – 20,00 юана беше билетчето на човек. Изчанчен храм с Белия Буда, като единия е в поза Sakyamuni – полегнал, символизира достигането до Нирвана, другият Буда пък е седнал.

 Това е снимка, правена отвън

Ето Буда в позата, водеща до Нирвана.

Това е Буда в седнало положение

         4. Nanjing road  - това си е обикновена търговска улица с много магазини и заведения, смятана е за най-известната търговска улица в цялата страна. Дълга е почти 6 км и има над 600 магазина.

         5. ZOO Shanghai – по принцип никога не бих препоръчала зоопарк на дадена дестинация, но тук освен прословутите ми панди J, може да видите редки животни като бял тигър например и още подобни и затова си струва посещението. Цената беше около 60,00 юана.

Ето и снимки на любимото ми създание, което си спи необезпокоявано.

Ето и билета за вход. Снимах го заради йероглифите, много им се радвам.

Толкова време стоях да чакам Пандата да се събуди, че тя все едно знаеше, че това чакам и просто се обърна по гръб и продължи да си спи.

Не дочаках да е по-палава и игрива, затова ходих да погледна бялото тигърче и си тръгнах. 

Тази снимка пък е заснета в зоопарка и около показаната градинка е пълно с пейки, на които да седнеш. Тази зеленина е снабдена със ситема за фино пръскане и колкото и горещо да беше в града, на това място всъщност е доста прохладно.

        6. Nightlife  – не мога да не спомена на любителите на нощните заведения, че тук освен ред и дисциплина, има и друга страна и това е нощният им живот. Заведения като M1NT, Zapata's и Scena (то е в The Ritz-Carlton Shanghai Pudong) са определено повече от добри. Не ви посочвам ресторанти, само защото са толкова много, че няма някое което да ме е впечатлило най-много, но все пак ще кача една снимка с ресторант, в който си поръчваш суров агнешки бут и ти го носят в такъв вид на масата, но самата маса представлява нещо като скара и сам си решаваш колко да се пече месцето, а сервитьорите ти носят само напитки и различни гарнитури. Който го хареса ще дам повече инфо. Скъпичко е, но тук всички заведения са с малко по-завишен стандарт в сравнение със столицата.

      7. Shanghai Maglev Train - и още Cixuanfulieche - Едно задължително удоволствие на най-бързия влак в света. За 2-3 минути достига скорост 431 кm/h. Билетите са различна цена в зависимост от класата, която предпочитате (икономи и ВИП). Може да ги закупите предварително или на място, а линията ви отвежда от Шанхай до летището Пудонг. За кратки броени минути се изминава 30 км разстояние, като във влака разполагате с безплатен интернет и информация за скоростта, с която се движите в реално време. 

Каква храна ми хареса и бих препоръчала: Патица по пекински, Dumplings, Spring Rolls, Чао ма Ши или Fried Mashi, BBQ Meat, Ойстерите са също доста добри тук, задължително да опитате някаква гадост – моята беше зодията ми – Скорпионче на клечка. Има странен вкус и дъх и не знам дали бих повторила отново, но пък скакалците си бяха направо като чипс деликатес) Това мисля, че са най-основните, които спомените ми още не са изтрили. Ще кача и снимка с храна, чието име не помня (в която имаше различни неща, аз си избрах с октопод и скариди). Накрая ми го сервираха в кутийка със сос и нещо приличащо на много тънка шунка, само че се движеше (имам го на клипче).

          Толкова много неща ме впечатлиха в Китай, че няма да ми стигне цял ден да ви описвам, но за да не съм отегчителна нахвърлям най-основното, за да си прекарате добре, или пък да решите, че нещо не е за вас и да го пропуснете. В Шанхай мисля, че съм влюбена и то толкова нелечимо, че издържах само една година и се върнах в града (без виза, тъй като влизах от Малайзия). Особеното е, че метрото работи до 23:30ч. и слагат решетки невъзможно е да излезеш от там ако нещо се замотаеш в подлезите. Светлинното шоу на The Bund (тоест просто включват светлините на сградите) е от 19:00 ч. Час и половина по-късно всичко угасва и снимки са невъзможни. Към 23:00ч. топ центърът все едно заспива, заведенията са много отделени на различни места, за да не се шуми на отседналите в жилищните сгради и хотелите. Съжалявам, че тук не мога да кача клипче (или поне аз не знам как става - не убивайте новобранеца), за да видите как се пресича обиновен булевард в Китай. Група млади униформени младежи правят нещо като коридор на пешеходна пътека и спират движението, за да преминат пешеходците. Нещо невиждано никъде другаде от мен и определено впечатляващо. За любопитните могат да го видят в профила ми в Instagram: malamirova_

         Много благодаря за търпението на всички, които издържаха целия пътепис, опитвам се да разкажа максимално сбито всичко, но пак си е доста за четене. 

Ето и още снимчици за финал.

Това е ресторантът, за който ви казах. Чиниите са отрупали масата и не се вижда скарата, но на следващата снимка ще разберете. А и тук бутът още не е дошъл

Разбира се намерих снимка на вече попривършилия бут

Ето го по-долу в малко по не изяден вид.

Виждате ли? Режете си мръвчица и си я поставяте на скарата докато се опече. Самата скара се запалва от сервитьорите.

Ето снимка и на ойстерите с доста чесън бяха, а си мислех че българите сме най-верните му почитатели. Явно не сме!

Още храна, а тази по-долу ми стана много любима, но от лигавене да си измислям лесно запомнящи се за мен имена и забравих истинското име. Аз си го кръстих йоки-токи хаха

Ето и как ми го поднесоха

И ако щете вярвайте, но това, което е отгоре се движеше!!!

А това беше паркинг за колелета.

        Мили магеланци, ако не сте посетили тази дестинация и имате физическа и финансова възможност и някакви колебания дали да го направите, просто не се чудете – купувайте билети. Пожелавам ви красиви пътешествия и много усмивки! 

Завършвам с двете си любими гледки от този град!