Хонгконг програма с дете

Пролог

Избрахме приблизителната дата за нашето азиатско приключение с дете (за да включва посрещането на петия му рожден ден) и старта на подготовката започна. Първо полетите. След едноседмично ровене се оказа, че единствено полет през Париж ни устройва. 2 часа престой на отиване, 3 часа на връщане. Всичко останало е или през Москва или с дълъг престой. Направих кратък разбор на Трип адвайзер, прочетах няколко български пътеписа, рових в няколко форума , направих груба сметка колко ще ми струва удоволствието и... Препоръчаха ми евтина агенция, която била страшно добра. Реших да поискам оферта. Офертата пристигна и о...чудо. Надченка 50% върху цената, която съм сметнала, а програмата е пълен отврад. Посещения на пазари основно, а рождения ден на моя син са ми предложили да изкарам... на улицата, обикаляйки пазари за плодове например. Единствения светъл лъч се оказа еднодневно посещение на Макао, но още в 5 трябваше да сме обратно в Хонг Конг, а аз имах други планове. Отказах офертата тактично или не съвсем тактично. От фирмата се включиха в скайпа да ме питат какво точно не съм харесалаи на 10тото настояване да им кажа им написах ферман от 1000 изречения, в стил, че няма да ида на другия край на света да гледам пазарища и това организирано за надценка от приблизително 5к лева. Незнам как съм прозвучала, но отсрещната страна безмълвно ме изтри от скайп :D . Въобще не се поддадах на провокациите, че в Хонг Конг всички местни агенции са измамници и започнах организацията сама. Имах 2 месеца на разположение, компютър и интернет – всичко, което ми е необходимо. Единственото нещо, което ме притесняваше, че 5 годишния ми син за първи път щеше да лети в държава с толкова голяма часова разлика, а и програмата на пръв поглед ми се струваше убийствена. Реших, че в движение ще отпадат някакви неща ако сме изморени и започнах да буквам. Първо билети. После хотел. Нямаше как да се настаним в един хотел само, защото нашите планове включваха Макао и по-специално представление, което е късно вечер и всички шансове за ферибот отпадаха. Другото, което ме притесняваше, че исках рождения ден на детето да е в Дисниленд и хотел на остров Лантау щеше да е по-добра идея. И така... хотелите станаха 3. Района, който избрах за хотела в самия Хонг Конг беше в Tsim Sha Tsui. За мен най-доброто място в Хонг Конг. Изключително спокойно и подходящо за вечерни и нощни разходки с изобилие от ресторанти и кафенета. Разбира се, спрях се на хубав хотел, но не и на първа линия до водата - хотел Никко (оказа се, че стаята ни е по размери близка до стаята ни във Вегас, което за Азия е невероятно, но... факт). А цената, за която намерих хотела е на цената на стая 2*3 м в други хотели... Да живеят промоциите в Букинг-а. Хотелът в Макао се оказа още по-лесен избор. Билетите за представлението, което искахме да посетим имаха опция за пакет с хотел и трансфери почти само на цената на билетите, а хотелът ни беше 4 звезди в един от най-новите комплекси на острова - Сити от дриймс (Хард рок хотел). А и хотела близо до дисни също не беше проблем. 2 нощи в дисни + 2 дневни билети отново се оказаха изгодна сделка. Цената на хотел, далеч от комплекса щеше да ни излезе дори по-скъпо.

Азиатското ни приключение започна точно седмица преди 5тия рожден ден на нашия син с полет на Бг еър AF2787 София-Париж. Разбира се, типично по български, полетът закъсня с близо час. Заради закъснението очаквания престой от 2 часа на летището в Париж бързо бе скъсен на един и след невероятно тичане от терминал 2В сгигнахме до терминал 2Е, откъдето излетя нашия самолет за Хонг Конг. Возихме се с автобус, влак, вървяхме пеша, но час беше достатъчен да не изпуснем полета си. Дори остана време да пушим по цигара-две.
В 9,20 местно време започна нашето Китайско приключение на следващия ден. Кацнахме благополучно. Детето спа общо 8 часа от 13 часовия полет, събуди се без проблеми с часовата разлика, закуси и самолета кацна. Ако го бях планирала нямаше как да стане. Нищо не ни потрябва от книжките за оцветяване, пластелина иостаналия куп глупости. Детето гледа няколко филмчета и заспа.
 

Ден 1 – Първи впечатления от Хонг Конг

Терминал 2 на летището в Хонг Конг се оказа огромен, но благополучно успяхме да стигнем до стоянката на такситата. Такси до "града" струва около 40 е. Може да се ползва скоростен влак, но реших да не пресилвам нещата.

Такситата в Хонг Конг са 3 цвята. Сини, ако ще пътувате само из Лантау, зелени ако ще пътува до Новите територии и червени ако целта муп е Kowloon полуострова. И така, натоварени с целия багаж се озовахме в червено такси на път за хотел Нико. Първа спирка на нашето пътешествие. Той се намира в Tsim Sha Tsui и е вравнително нов 5* хотел, близо до Алеята на славата. След бързо настаняване се отправихме към квартал Mong Кок ,

меката на всички производители на дайкаст моделчета за колички. За съжаление изборът не беше какъвто очаквахме и седнахме за първи път в автентичен китайски ресторант.
Втора спирка – остров Хонг Конг. Решихме да използваме за придвижването си до там един от емблемите на Хонг Конг – Стар Фери.


Поради ниската си цена (около 1 лев и 30 ст за трима), той е един от най-предпочитаните и евтини начини за придвижване на местните между полуострова и острова. Страшно бърз и удобен за нас като туристи. Фериботи тръгват на всеки 5-10 минути и прекосяват залива Victoria Harbour за по-малко от 20 минути. Невероятна гледка и преживяване.
Първият ни досег с Хонг Конг.
 

  
На кантонезки името означава „ароматно пристанище”. Според историята това име е било дадено на острова заради парфюмерийните фабрики от миналото. Върнат обратно на Китай на 01.07.1997, специален административен район Хонг Конг остава търговска артерия към континента. Повече от 7 милиона хора живеят и работят на Hongkong Island, Kowloon Peninsila, New Territories и над 260 малки островчета. Думата, която описва това място е космополитен. Невероятни небостъргачи, невероятна гледка на забързани нанякъде хора. Истински мравуняк след тонове стъкло и метал.
По здрач отново се качихме на Стар фери и се отправихме към полуострова да наблюдаваме Symphony of light.


Това е специално, мултимедийно шоу, комбиниращо светлини, музика и лазери от 19 небостъргача. Вълнуващо преживяване.
 

Ден 2 – Остров Хонг Конг

Бяхме резервирали предварително екскурзия за разглеждане на всички забележителности на остров Хонк Конг. Времето беше лошо, валеше ситен дъжд, но нямаше начин да се откажем от това невероятно изживяване.

Първа спирка Man Mo Temple. Храмът е построен през 1847 за почитане на боговете  Man (literature) и  Mo (Martial Arts). Предупредиха ни да не снимаме богомолците, а само сградата, че да не стигаме до конфузни ситуации с местните.

Втора спирка – Victoria Peak. Това е дестинация номер 1 за всички туристи, посетили Хонг Конг. До там трябваше да ни отведе The Peak Tram, но трамвайната линия беше затворена за ремонт и се качихме до върха с автобус. 373 метра надморска височина делят нас и пристанището под нас. Дори и в мъгляво време, в което попаднахме ние, се вижда целия град със всичките му небостъргачи като на длан.

Трета спирка – Aberdeen Fishing Village. Това е традиционно рибарско селище, което не може да се види на никое друго място по света. Една от атракциите е разходка със сампан. Това е традиционна рибарска лодка, която е едновременно и дом на рибрите. Често се управлява от възрастни жени, които те развеждат из селището, управлявайки лодката с една ръка. Естествено спря по средата на нищото и пожела да и платим преди да ни върне на брега, но предполагам, че това е една от атракциите за туристите. 

Следваща спирка - Jumbo Kingdom. Те са разположени в Абърдийн Харбор и представляват плаващи дворци, в които човек може да опита традиционния дим сун. Супер лукс и качество на храната.

Stenley Market е следваща спирка в нашата обиколка из острова. Стар пазар с малки магазинчета за платове, порцелан, сувенири, както и всичко друго  за което човек може да се сети. За съжаление толкова бях запалена по красивите чанти, че фотоапарата остана забравен. Ако някой някога по някакъв повод се озове там и му е помогнало прочетеното тук ще замоля да ми купи колкото може да носи чанти от естествена кожа за по 15 лева (плащам си и надценката и допълнителния куфар, който ще ги пренася ). Аз се озовах само с 2, защото очаквах, че и на други места ще успея да намеря, но нямах този късмет :D .

Пред последна спирка – Репулс бей. Изкуствена пясъчна линия в южната

Част на острова е сред най-популярните в Хонг Конг. За плувците има инсталирани допълнителни платформии мрежи за предпазване от акули. Легендата разказва, че на върха на близката планина живее дракон, и на построената 37 етажна жилищна сграда точно на хълма зад плажа е издълбана огромна дупка за да не блокират достъпа на митичното същество до брега.

Последно златарска фабрика иденят беше свършил.

Бегом до Алеята на славата за да я видим по тъмно

Понеже темата на пътеписа е пътуване с дете затова искам да отбележа, че нощния полет се оказа неочаквано добро решение. Детето нямаше никакъв проблем с обръщането на часовата разлика. Дневна програма от 5-6-7 неща не е изморителна и едно дете може да се справи с нея ако има луда майка като мен.

Ден 3 – Ocean park

Този парк от световна класа е открит преди 30 г и се намира близо до Абърдийн Невероятно е как са успели да превърнат това  стръмно и неуютно парче земя в такава атракция Лифт отвежда туристите от ниската част на парка до високата, където се намира Делфинариума.

Този лифт отдолу изглежда нисък и съвсем приятен, но като се качи човек осъзнава, че се движи по една скала и че сушата и водата са толкова далеч, че... цветът на лицето ми се беше сменил когато ни снимаха за спомен на слизане. Абе не е като на лифта на Витоша. На всичкото отгоре ние бяхме в една кабинка 2 ма възрастни и дете и смея да твърдя, че ни беше тясно, а кабинката е за...8 човека. Гледахме представление с делфини и тюлени  ,

а след това посетихме аквариум с невероятно странни риби и познати акули, както и атракцион с медузи  .

Посетихме и дома на пандите  ,

където в среда, близка до естествената се отглеждат няколко мили мечета. Има и стръмни влакчета

,

обаче писъците на качилите се ни отказаха. По площ този парк е толкова внушителен, че няколко дни след това Дисниленд ни се стори като градинка пред блока. Ако човек трябва да го разглежда от до... мисля, че трябва да приготви поне едни 2-3 дни.

Ден 4 – Шенжен

Шенжен е идеален ако човек иска да види къстче от Китай за ден. Само на 1 час път с влак, Шенжен ни дари с невероятни емоции. 12 милионния град е приютил в себе си и много жители на Хонг Конг, за които е по-евтино да живеят и пътуват всеки ден до работните си места, отколкото да плащат скъпите наеми.

Първа спирка – Минералния музей. Фотоапаратите са забранени, но и нищо няма да изпуснете ако не го видите. Единственото приятно за мен нещо бяха няколко войника от теракотената армия, но такива има в много музеи из Китай.

Втора спирка – изискан китайски ресторант.

Трета спирка Meridian View Centerя , наречен прозорец към Shenzhen, който се намира на етаж 69 на  Diwang Mansion (Shan Hing Square). И така... 384 метра над улицата наблюдавахме града. Сградата е построена за 6 месеца, което е удивително като се има предвид, че в Бг за това време не успяваме да запълним дупка с асфалт.

И така.... тай голямата ни радост в Шенжен бе на път да стане факт. Това е посещението ни в Window of the World. Десетки декари, отрупани със забележителностите на света. Ниагарския водопад, кулата в Пиза, Айфеловата кула, Египетските пирамиди, Тач Махал, Венеция и каквото се сетите. За да бъде разходката ни ефективна, наехме голф количка, която беше на наше разположение през цялото време и успяхме да обиколим парка. Оказа се, че това удоволствие струва към 20-30 евро, а спестихме доста енергия.

Джурасик парк може да не е световна атракция, но жъне небивал успех при 5 годишните (от личен опит), а синът ми беше другата основна атракция в парка. 5 годишно бяло дете в Китай е нещо, кото кара всички посетители в парка да се обръщат, а някой тичаха след количката и молеха да се снимат с него. Как да не се почувства звезда. Лафове от типа „мисля, че тук съм известен, но незная с какво” не липсваха.

Следващата спирка беше Ло Ви шопинг Мол или по-известен като мола на ментетата. Разбира се и там съществува разлика в качеството на стоките като супер ей е съвсем близко до оригинала. Обикновенно продавачите са изключително честни и не се опитват да пробутат Б качество за А. Нямам снимки и от там, защото очевидно като видя чанти и мозъчната ми дейност спира, но... Имахме весели моменти от типа влизам в магазин за играчки да купя подаръци за рождения ден на детето след 2 дни и почвам да се пазаря за фигурка на чудовище от Бен Тен. Тук едно такова струва около 25 лева, а там офертата беше за равностойността на 20 лева. Аз съм направила най-гневната си физиономия и обяснявам на продавачката, че за тези пари ще си го купя в Европа, а тя смирено се съгласява за равностойността на 15 лева и допълва „Е, все пак става въпрос за 25 фигурки”. Та... мислейки, че се пазаря само за едната изведнъж се сдобих с целия комплект на цена 0,60 лева за бройка. Все пак сме в Китай. Меката на евтината пласмаса. И така, нарамила около кило пласмаса, изключително добро менте на Луи Вютон и почти „оригинален” куфар на Самсонайт се върнахме в Хонг Конг... Утре предстоеше важен ден за нас. Макао и моята мания по представления...

Ден 5 – Макао

И така в ранната сутрин на нашия 5ти ден от това невероятно приключение, ние се отправихме към Макао. Фериботното пристанище в Хонг Конг е впечатляващо и задминава по размери и лукс доста летища в света.

На всеки няколко минути стотици пътници поемат към Града на Греха за да разпуснат малко и да се оттърсят от работното си ежедневие. Макао е специален административен район на Китай от 20.12.1999 г. Намира се на около 60 км от Хонг Конг. Град, в който изтока среща запада. 400 години история също са част от магията му. След по-малко от час с ферибота акустирахме в Макао. Невероятните исторически забележителности са вплетени със забележителни хотели.

Приходите от хазарт там са надминали тези на Вегас, но хазарта там е някак по прикрит. Казината са обособени помещения със специално ниво на достъп и абсолютно непристъпни за деца.

От хотелите особено привлекателни са Уин Макао - комплекс, който струва 1,2 милиарда и има 600 стаи и Венецианеца, който е приютил 3000 стаи.

Други вериги хотели са 4 сезона, МГМ гранд и Мандарин Ориент, а особено впечатление прави City of Dream.

Нашият хотел е част от комплекса на мечтите и е Hard Rock Hotel

Ние се настанихме в ъглов апартамент на 19тия етаж на сградата с невероятен изглед към Венецианеца. Имахме невероятен късмет, защото промоционалния пакет, който бях купила включваше най-най-най евтината стая на света и ми дадаха възможност за ъпгрейд само срещу двайсетина евро. Снимката от Венецианеца по-горе е направена от френския прозорец на апартамента ни:/

Денят започна с обиколка на старинната част от града.

Senado Square  или още наричано Senate Square се намира в центъра на бившата португалска колония Макао, заобиколен от сградите на  Leal Senadо, генералния  Post Officе и църквата Св. Доминик. Площадът е застлан с традиционна португалска мозайка и красотата на тази шарка е една от емблемите на Макао. Площадът е част от Световното наследство на Юнеско „Историческият център на Макао”. Вървейки от площада къ руините (за които ще стане въпрос след малко), човек се запленява от малките магазинчета за сладкиши и пушено месо, разположени навсякъде.

Продавачките, въоръжени с ножици, режат късчета от месото на всеки, който иска да опита и са готови на всякакви хитрости, че да успеят да те накарат да пазаруваш точно в техния магазин. Жълтите торбички, характери за тези магазинчета, се виждат в ръцете на всички туристи, посетили Макао.

The Ruins of St. Paul’s – катедралата е била построена през 16ти век и оригиналното име е било Cathedral of St. Paul’s. През 17ти век португалската катедрала е била разрушена и до днес е запазена само предната стена. През 2005 година това място също официално е било обявено за част от историческото наследство на Юнеско. Снимките на тези руини често са първото нещо, на което попада човек, търсейки инфо за Макао. Едната снимка е от малък храм, намират ще са гърба на Руините

И така... разгледайки част от историческия център на Макао потеглихме към хотелите за да видим дали техния блясък е съизмерим с този във Вегас. Първа спирка Уин и Енкор.

Първото ми впечатление е, че са доста по-малки от събратята им във Вегас, но лукса и блясъка са впечатляващи. Открихме магазин на Ферари и изгубихме част от следобеда да го разгледаме.

За наша радост и без да сме го търсили специално попаднахме на едно невероятно шоу с голям дракон в едно от фоайетата в Уин. Много огън и специални ефекти. Детето беше запленено.

Когато човек е в Макао с дете, то неизменна спирка е Детския град, който се намира пак City of Dream. Това е огромен детски клуб с игри, стая за преобличане с костюми, както и лабиринти и парзалки, разположени на 3 нива над земята.

И така... най-голямата атракция за нас ни предстоеше.  The House of Dancing Water . Това представление струва повече от 250 милиона долара и е режисирано от световноизвестния режисьор Франко Драгон. Негово творение е любимото ни представление Le Rêve, което за първи път ни срещна с този вид изкуство. Да се наречет The house of Dancing Water просто цирк е грешно. Да се нарече театър също. Това представление просто не попада в клишето на нищо, което имаме в главите си. Светлини и водни ефекти, невероятни акробатични представления, танци, спиращи дъха мотоциклетни каскади са само част от магията му. Невероятната водна шир за секунди се превръща в богато украсена твърда сцена, а само след секунди акробати се хвърлят отново от десетси метри във водата. Всичко, вплетено в сюжет, подходящ и за най-малките зрители.

Ден 6 – Макао и пътуване към Дисниленд

В този ден успяхме да разгледаме Сити ъф дриймс и да идем до Венецианеца. Вторият е толкова голям, че продават еднодневни трипове човек да разгледа хотела и да се наслади на всичките му екстри. Ние, разбира се, не се възползвахме и поехме сами. Сравнявайки Венецианеца във Вегас и тук този във Вегас изглежда като павилион за вестници. Този в Макао е достатъчно голям да побере в себе си 90 Боинга 747. Казват, че никъде другаде в Азия не могат да се наерят такава рядка комбинация от съоръжения, атракции и удобства. 3000 стаи! Честно да си призная обаче доста повече прилича на Дубайски мол, отколкото на хотел, където дори има етаж със фаст фууд. За нас беше истинска атракция обаче азиатец гондолиер да пее O sole mio по каналите на хотела  искрено се забавлявахме през цялото време. Частната гондола струва поне 2 пъти повече, отколкото ако те натоварят с непознати, но ние издебнахме момент на слаб трафик и се качихме сами. Чичко Скруч щеше да се гордее с мен. Хапнах и невероятно суши в един от ресторантите им.

 В ранния следобед, натоварени с всичките си куфари се озовахме отново в Хонг Конг към последната ни спирка –Дисниленд. Казват, че метрото в Хонг Конг е едно от най-уредените и чисти в света, но си е истинско приключение човек да го ползва. Първо няма продавачи на билети, което се оказа сериозен проблем. Второ –автоматите за билети имат английско меню, но думата английски е изписана на китайски и ако нямате късмета някой местен да превключи на познатия ви език може да си щракате колкото си искате. Ако нямате този късмет седите и гледате тъпо китайския и толкова. С помощта на една жена се справихме и с билети в ръка потънахме няколко нива под улицата за да се слеем с тръгващите си от работа местни. Трите прекачвания от едно влакче на друго не бяха най-приятните ни преживявания, но пък не можехме да изпуснем Дисни метрото, с прозорци на мики маус, десетки статуетки и дивани, вместо седалки.

Някъде нагоре писах, че се справих доста добре с намирането на хотел и той излезе почти безплатен в едно с билетите за Дисни. Дисни Холивуд хотел е 4 звезден хотел, но в по-малка стая нямам спомени да съм спала. Пренебреживо неудобство в предвид, че все пак сме в Хонг Конг.

Ден 7 – Големият ДЕН!

Рождения ден на нашия син, заради който ден бяхме организирали всичко това. Въоръжени с двудневни билети закрачихме към Дисниленд. Казват, че Дисниленд Хонг Конг е по-малък от събратята му в Париж или Калифорния, но за нас беше повече от достатъчен със своите 126 декара площ. Дисниленд се намира на остров Лантау. Правителството на Хонг конг притежава 53% т атракциона, а останалите 47% са на компанията Дисни. Според започнати, паркът отдавна е покрил разходите по инвестицията в размер на 3 милиарда долара със 5те милиона посетители годишно. Официалното му откриване е на 12.09.2005 и навсякъде в комплекса имаше поздравления за 5тия му рожден ден. За радост сина ни празвуваше също 5ти рожден ден и сякаш всичко там беше направено за неговия празник. Той духна свещичкана малка торка в една от сладкарниците на комплекса..

Паркът е разделен на 4 основни зони – Fantasyland, Tomorrow land, Adventure land и Main Street USA. Fantasyland ни посрещна с въртележки с кончета, въртящи се чаши, къща на куклите, слончета, къщата на Мечо пух и незабравимото 5Д кино, където се размазахме от капчици дъжд, миризми, ветрове и какво ли не. 

Tomorrow land ще запомним с въртележката с планетите, стреляне с лазери по мишени, както и с електрическите коли.

Adventure land също се оказа незабравимо преживяване. Къщата на Тарзан е наистина внушителна с размери и височина, а пътуването с лодка из джунглата беше жестоко. Видяхме крокодили, жирафи, зебри, хипопотами, горящи пещери и изригнащи гейзери. Естествено – всичко бутафорно, но безкрайно реално.

Main Street USA е улицата, осеяна с магазинчена за сувенири. Сдобихме се с „златни монети” с Мики маус и надпис с поздравления за 5тия рожден ден. Все едно е направена точно за рд на нашия син. По тази уличка минава и парада на играчките, който е наистина впечатляващ.

Следващия ден отново се върнахме  в Дисниленд и изкарахме целия ден на спокойствие. денят беше понеделник и нямаше почти никакви хора. Качихме се на всичко, на което не бяхме успели в натоварената неделя. А нощтта самолета ни отнесе отново към Бг.

Епилог

Ще драсна и няколко реда за някакви неща, които не са намерили място в пътеписите.

Визов режим - за Хонг Конг и Макао визи нямаме, но пък попълваме едни досадни бележки на влизане и излизане. Ако ще влизате многократно в Хонг Конг трябва да имате поне 2 свободни страници в паспортите - не пестят място :D . Ние се озовахме с по 10 печата - 6 от влизания и излизания в Хонгконг и по 2 от Макао и Китай. Ако нямате виза за Китай местните туристически агенции вадят. Ако ползвате тяхна екскурзия визата е безплатна/калкулирана в цената. http://www.asiatravel.com - към 79 е е цената за възрастен и включва всички входове, влак първа класа, автобус и екскурзовод (двама в нашия случай. Един, който ни води от Хонг Конг и втори местен, който ни чакаше на границата), визи, хранене. Ако имате късмет като нас единия екскурзовод ще ви води индивидуално  :D , което е доста по-скъпо по принцип като услуга, отколкото в група. За екскурзията в самия Хонг Конг ползвах друга агенция, но явно вече не съществува... Всички екскурзоводи пристигаха на секундата, за която сме се уговорили. Изобщо изключително точни агенции. За влизането в Китай мога да твърдя, че си имат една съвсем истинска граница, на която съвсем истински си проверяват всички и някак в щатите дори проверките ми се струваха по-леснички :D

Храната... Ох... Ако сте претенциозни откъм храна това не е вашето място. Там само Dim sun става за ядене, а това е по-скъпарската храна. Представляват всякакви "хапки" приготвени от оризово тесто или под формата на малки пакетчета (тип пролетните рулца тук, но с всякакъв пълнеж) или хапки от типа на пелмените. Всички и навсякъде ядат пумия. Не зная какво е името и, но представлява супа, в която на дъното има оризови спагети, отгоре в супата плуват мръвките, а над тях има и едни сладки неща под формата на цветенца. Тоест очаквайте супата, основното и десерта накуп. Това се сервира навсякъде. В хубавите ресторанти обаче може да видите как се правят тези спагети ръчно. Имайте предвид, че Мак Донълдса е на различна цена навсякъде. 3ма човека могат да хапнат за 10 лева, а в друг ресторант за 100. Малко по-добра е ситуацията в Макао. Там определено предлагат храна една идея по-близка до това, което в бг наричаме китайско. Демек ориз, месо и зеленчуци, че и при повече късмет печено месо с ужасно вкусен сос.

За местоположенито. Няма да излъжа ако кажа, че почти всичко, което искахме да видим се намира на острова, но пък определено там обстановката вечер е доста по... китайска и кофти. Tsim Sha Tsui е друга бира. Там е спокойно, красиво и в 5 през нощта можете да се разходите по улиците.

Като цяло обаче има толкова много снимки и карти в нета, че аз лично като отидах там се чувствах все едно съм си вкъщи. Знаех всяко нещо къде е, на къде да вървя за друго и т.н. Много лесна ориентация.

Езика - не си мислете, че като е бивша английска колония всички говорят английски. С повечето шофьори, продавачи ще трябва да се разбирате със знаци (или поне ние все на такива попадахме). Една весела случка... Товарим се на едно такси и мъж ми с най-класическия британски английски се опитва да му обясни, че отиваме на Авеню ъф старс. Шофьора не дава никакви признаци да разбира. Мъжа ми повтаря- потретва и накрая шофьора изключи двигателя на колата и вдига безпомощно ръце. Аз се изцепвам  -Джеки Чан и нашичкия "Оооооо...Джеки чан" Пали колата и ни закарва точно там, където отиваме :D .

За размаха, с който строят. В Оушън парк както писах има собствен лифт. Аз леко попребледнях от преживяването и тръгнах да търся план Б за връщането в ниската част. План Б се оказа, че е подземно влакче, което е в профилактика и не работи. Когато вече почти се отчаях, че трябва да слезем пеша ни упътиха към ескалаторите. Мда... Правилно написах. От тази планина може да се слезе и но този начин. Качваш се на един сигурно дълъг 100м, площадка, втори, трети и така до долу... Дълго се возихме, дори посядвахме на стълбите, но успяхме да слезем от планината с ескалатори.

Валути. В китай ползайте юан. Може да се ползват и хонг конгски долари, но не е толкова изгодно. За Хонг Конг и макао - хонгконгски долари. В Макао имат самостоятелна парична единица МОР, но дори и местните използват хонг конгския долар. Те са почти с еднаква стойност и има вероятност примерно да дадете 100 долара и да чакате 5 ресто и да ви върнат 5 Мор. Случва се и обратното.

Бакшишите като в бг.

Такситата не са скъпи. Може би една идея над тези в БГ. Примерно да отидете от Полуострова на острова (някъде далечко навътре) излиза към 10евро. В цената се калкулират и всички такси, които шофьора плаща вместо вас. Примерно се сещам за тунела под пристанището виктория - цена около 1 евро, Тунела пресичащ планината на острова също струва толкова. Няма шанс да се качите на такси, което да не е вашия цвят. Ако сте на полуострова може да ви качи само червено такси. Вие може да видите и сини и зелени, но ще ви подминат като крайпътни гари. Това са таксита, които са довели пътници от например новите територии и трябва да се върнат отново там за да качат следващия си пътник.

Пушенето. Ох. болна тема. Ако ние се плашим от някакви мили надписчета по кутиите в стил "пушенето убива", то тези хора имат снимки на гангренозни крайници, снимки от аутопсии на хора с рак на белия дроб по кутиите. Цените са високи също. пуши се на определени места дори на улицата. Ако прекрачиш разрешената линия дори с 5 см "цената на удоволствието" е към 5000 техни долари или около 500 евро. При средна заплата преди 2 г от 650 е не е оферта :D . Във всички увеселителни паркове има места за пушене, ясно обозначени на картите. Децата седят извън огражденията, родителите пушат вътре, седнали на пейки, а аколо тях високи туи, че да не се виждат отникъде. Не може да се пуши по площади, паркове и градинки и изобщо никъде, където няма знак. От друга страна при тези ограничения странно звучи факта, че във всеки хотел има стаи за пушачи с пепелници в стаята. Ако обаче ще пушите и сте резервирали стая за непушачи се обърнете за инфо няколко реда по-голе колко ще ви струва една цигара. Дори в Дисни хотела има стаи за пушачи.

И накрая за общото, което намерих между българите и хората, живеещи в Хонг Конг. И ние и те сами да са в метрото пак ще се бутат :D . Не съм срещала толкова ръгби любители в транспорта на никоя друга страна, която съм посетила. Лошата новина е, че средния мъж в хонг конг (има и доста високи и по-белички, но за жълтичките говоря) лактите му се падат на нивото на бъбреците на средно статистическия бял. Така че ако имате песъчинки, то возенето в метрото в Хонг Конг може да реши проблемите ви. Втората прилика, която забелязах е прането в жилищните им блокове. Ей, то гащи, чорапи, тениски - като в нашенско :D . Разбира се, това се случва само на по-старичките им блокове и в по-старичките им жилищни райони, обаче сграда с 80 етажа, осеяна с гащи е незабравима гледка.