Хонг Конг, Гуанджоу/Китай, Масао - програма с деца - част 2

Подготовката

Изкарахме прекрасно, а албума със снимки и пътеписа често ни напомняха за това приключение. Щерката по време на това пътуване беше само на година и половина и решихме, че ще остане в София. Оттогава често напомняше, че батко и е бил в Азия, а тя не... Вече била станала на 5, а още не била ходила в Макао. Изобщо ще реши човек, че сме я лишили от изконното и право да посещава училище или е лишена от море лятото. И така... преди около 6 месеца искочиха изключително изгодни самолетни билети от Луфтханза /видях офертата в Магеланци! Благодаря!/ – около 300 евро двупосочен билет до Хонг Конг. Решението беше взето за около части от минутата и семейството ни стана горд собственик на 4 самолетни билета до там. Началото на декември 8 нощувки на място + 2 дни по пътищата. Сравнително прилични престои в Мюнхен – 2 часа на отиване, 3 на връщане. Синът щеше а изпусне 6 дни училище, но семейният съвет реши, че едно такова пътуване ще му даде повече, отколкото ще му вземе. Колелото на организацията започна да се задвижва и лека – полека да се чертае новия план. Вече сме били по тези места и знаем чудесно какво искаме да повторим и какво не. Няколко дни след покупката на билетите сестра ми разбра и кратък преглед беше достатъчен за да видим, че евтините билети още са налични. И така и те се сдобиха с билети на сходна цена само че с прекачване през Франкфурт. Техните престои бяха по-гадни /7 часа на отиване и 5 на връщане/, но пък успяхме да изпълним 2 условия – първото – да не пътуват всички деца и внуци в един и същи самолет, че да е спокойна майка ни/бабата и второ – пристигането ни в Ханг Конг беше с 20 минути разлика, а излитането ни оттам беше с 25 минути разлика. Реално можехме да се движим заедно непрекъснато от самото кацане там до самото ни тръгване оттам. И така групата ни стана от 7 човека, от които 3 деца – 6, 9 и 12 годишни. И трите деца са пътували много и знаят, че по такива места се върви много и няма време за мрънкане. Разбира се, решението да съобразим програмата с техните интереси е ясно. И така... Започна организацията. Първо хотелите. Оказа се, че не е лесна задача. Мое изискване за хотелът там беше да спим в Цим Ша Цуй дори и хотелът да е по-лош. Кратка разходка из Букинг ни даде 2 варианта – или хостел или The Imperial Hotel. Хотел Импириал се намира на 32 - 34 Nathan Road на не повече от 200 метра от крайбрежната, на която се случва Симфони оф лайт и се намира алеята на славата. Множество магазини. Натън роуд е най-хубавата улица за мен в Kowloon и мястото, на което държах да спя. The Imperial Hotel е сравнително приличен 3* хотел с отзиви в стил – жестоко място, но сравнително стари и малки стаи или общо 6.3 по букинг. 3 нощувки бяха букнати и останаха за пълнене още 5. След 2 дни и половина време в Хонг Конг трябваше да решим накъде да поемем. Проверявах Банког, Тайпе – скъпи самолетни билети, неподходящи атракции за деца. И така следваща спирка Гуанджоу в Китай. Причините – в околностите а Гуанджоу се намира един от най-големите в световен мащаб сбор от увеселителни паркове – Гуанджоу Чимелонг турист резорт – Чимелонг Парадайз -около 70 различни чешита роувъркостъри за търсачите на силни усещания, Чимелонг сафари парк с възможност за хранене на животни, както и разходка със собствен транспорт или влакче между дивите животни, крокодилен парк, както и най-големият цирк в света с дресура на животни /и не само/. Чудесна възможност предлага Гуанджоу и за шопинг, както и дабие човек представа какво е град, в който живеят 22 милиона жителя – 11-15 пъти повече народ, отколкото живеят в София на площ не много по-голяма от София. Тук се намира и една от най-високите сгради в Света – Canton tower – 600 метра с открита площадка на 450тия метър.. Решихме, че ще направим 3 нощувки и тук. Изборът беше между 3 хотела – Ocean Hotel – централен градски хотел с добри отзиви 7,4 от букинг, сравнително близо до входящата точка Guangzhou East Railway Station, изходящата точка Provincial Bus Station, от която щяхме да излезем от града, близо до Кантон тауър, както и до шопинг ареите, вторият хотел е хотелът на парковете – Chimelong Hotel и третият хотел е апарт хотел Guangzhou Changlong Longcuihui Apartment, намиращ се на километър и половина от парковете. Хотел Чимелонг се оказа, че не може да настани семейство с 2 деца или поне стаите, които могат бяха изчерпани. Цената на 2 двойни стаи вече надхвърляше сериозно бюджета за хотел. Апарт хотелън изглеждаше добър вариант, но странното е, че никъде никой не беше дал нито един отзив за него, както и никъде в нета не присъстваха снимки от района, в който се намира. Тази мистерия около мястото си каза думата и Оушън хотел остана нашия избор за Гуанджоу. И последните 2 вечери не подлежаха на коментар – щяхме да ги изкараме в Макао. Дали да изкараме двете нощи в евтин хотел или в някой от скъпарските хотели беше трудно решение, което се реши от неочаквана сума пари, които дойдоха точно с цел да направя нещо, което не бих платила от собствения си джоб. И така... Здравей апартамент в Галакси! След приключването на епичната битка с хотелите дойде и логистиката по наземния транспорт, както и разпределянето на днити за да видим максимално. Реших, че няма да вземам билети за Дисни или за Хоп он-хоп ов автобус предварително. Това щяхме да го свършим на място. Исках обаче да взема билети за 2 те циркови представления, които щяхме да посетим, както и за Кантон тауър. http://www.cantontower.com/en/youpai.aspx - какво се казва – успех при купуването на билети ако китайския ви не е добър. И с Гугъл преводач и без гугъл преводач изобщо не можах да разбера какво се иска от мен. http://www.thehouseofdancingwater.com – букнахме и chimelong.com – отново греда с купуването на билети онлайн.

Ден 1 петък– тръгване

Ден 2 събота– пристигане около 5 следобед. A21 към Hung Hom Station на Citybus за 33 хонгконгски долара/човек. A21 - спира пред хотела The Imperial Hotel on Nathan Road. Резервация Разходка Симфони ъф лайт и Авеню ъф старс. Старт 8 часа, продължителност 13 минути.

Ден 3 неделя– обиколка със хоп он-хоп оф автобус. Премиум билети за трите линии + нощен тур http://www.city-discovery.com/hong-kong/tour.php?id=4699 51 евро възрастен, 45 дете

Hong Kong Island Tour (Red Route) - Central - Wan Chai - Causeway Bay - Peak Tram Lower Terminus - Mid-Levels Escalator - Man Mo Temple - Lan Kwai Fong and SoHo Area Loop Duration: 1 hour and 30 minutes

Kowloon Tour (Blue Route) - Avenue of Stars - The Peninsula - Langham Place Mall - Ladies MarketTemple Street - Jade Market - Sky100 Hong Kong Observation Deck - Mody Road Loop Duration: 1 hour and 15 minutes

Stanley Tour (Green Route) - Peak Tram Lower Terminus - Ocean Park - Repulse Bay - Stanley Market - Aberdeen Loop Duration: 1 hour and 30 minutes Night Tour - West Kowloon - Nathan Road - Ladies Market - Temple Street Night Market - Sky100 Hong Kong Observation Deck - Tsim Sha Tsui East Promenade Loop Duration: 1 hour

Ден 4 понеделник – Дисниленд. Билети на място. Възрастен 539 хонгконгски долара, дете до 11 години 385 хонгконгски долара Вървим до East Tsim Sha Tsui Station и вземаме West Rail Line. Прекачванена Tung Chung Line на Nam Cheung Station и след това смяна за Disney Resort Line на Sunny Bay Station, Цена HKD18.

Ден 5 вторник. Отпътуване към Китай. Придвижване до West Rail Line to Hung Hom.От станцията на метрото пред хотела East Tsim Sha Tsui Station вземаме West Rail Line to Hung Hom. От Hung Hom Station, директен влак до Guangzhou East Railway Station. http://www.chinaticketonline.com/english/index.php?option=com_content&task=view&id=53&Itemid=80&gclid=CISshIn3p8gCFQYewwodvuUL6g http://www.it3.mtr.com.hk/B2C/frmScheduleGuangdong.asp?strLang=Eng http://www.guangzhoutravelguide.com/transportation/train-from-guangzhou-to-hong-kong.html

Train No.

Z824 08:15 10:12 USD 39

Пътуване 2 часа.

Само щерката е с детски билет – останалите по 39 щатски долари.

Настаняване в хотел Оушън.

От влака към хотела в Гуанджоу – такси около 35 юана по калкулатор

Ocean Hotel

412 East Huanshi Road Dongsha, Guangzhou, Guangdong, Китай, 510000

мотаене из града и качване на най-нисоката сграна Кантон тауър

Ден 6 . сряда

Сафари парк+Цирк . да си купим билети веднага щом стигнем за цирка!

От хотела до сафари парка 250 юана на човек парка отваря 9,30 + 280 юана за цирк, отваря в 5, но щоуто започва в 19,30. Ако се купят двата 475 юана на човек. Такси около 80-100 юана

Ден 7 . четвъртък

Шопинг

Ден 8 петък – придвижване към Зухау и посещение на аквариума. Парка е 350 юана на човеск + 245 за деца.

Стигане до там от града

http://oceankingdom-int.chimelong.com/Oceankingdom/EN/service/traffic.shtml

Provincial Bus Station – 23 юана по калкулатор с такси

Location: No.145-149, Huanshi Xi Lu

Абтобуси до зухай на 20 минути и е на 7 км от нас около 65 юана на човек

Разходка и отправяне към Gongbei. Мостът към Макао. Настаняване в хотела в макао. Резервация платена.

Вечерта кабаре Taboo.

Ден 9 събота – разходка + Дъ хаус ъф денсинг уотър – билети платени.

Ден 10 неделя – разходка – ферибот към Хонг конг самолет към 23.30

Организацията супер. Част от нещата платени предварително без право на отмяна. И се почнаха едни стачки на Луфтханза – пилоти, стюардеси, наземен персонал. Само чистачките на летището май останаха извън медийното полезрение. Само седмица преди полета някак се разбраха и стачките бяха преустановени. После руски самолет беше свален от Турция. Атентати в Париж – света полудя. На финала се оказа, че съм застъпила част от отпуската си с шефа на фирмата и за 1 бройка да не отида никъде, но след всички малки и големи нерви пътуването май май щеше да се осъществи...

И така... Дойде датата на тръгването ни.

Ден 1 - петък - Тръгването

Полетът ни от София към Мюнхен се изпълняваше от Air Dolomiti, част от групата на Луфтханза. Изключително приятна изненада беше този полет. Раздадаха сума подаръци на децата – морски шах, табла, комплекти за рисуване. Час и половина във въздуха, автобусче и вече сме на терминала. С ужас си спомням бурканите за пушене на Мюнхенското летище от преди 8-9 години, но вече са заменени от приятни зали. Кратък престой и вече сме в голямата машина. 2-3 часа след излитането сме приключили с вечерята и децата спят кротко по седалките, ние дремем блажено и всичко е наред. На борда на самолета имаше интернет /платен/, но пък на кой му пука. Изкарах поне 2 часа да си пиша с майка ми и разни приятелки и полета мина.

Ден 2 - събота - Хонг Конг

Нямах представа как е минал полета на сестра ми и семейството и и уговорката беше да се търсим при лентите за багаж, но техния полет леко закъснял, нашия леко подранил та се засекахме на ескалатора. Не се е наложило никой никого да чака. Багажа пристигна без проблеми, но беше от последните на лентата. И вече сме на автогарата с билети до града. Опашката обаче е голяма и автобуса закъснява. Решихме да си потърсим място за пушене. От предишното ни ходене в Хонг Конг сме наясно, че там се пуши с специално обозначени жълти правоъгълници и излизането от тях води до глобя от 6000 хонгконгски долара. Накрая видяхме, че явно тези правила са отпаднали и вече спокойно се пуши почти до всяка кофа. Пътуването трябваше да е в рамките на час и 20 минути, но в час пик се оказа, че е почти 2 часа. Реално нямаше как да хванем сифони ъф лайт в 8 вечерта. Каквото такова. Настанихме се в хотела и не се отправихме на разходка и издирване на храна.

Не се бях заблудила изобщо като избрах Импириъл хотел. Смо 100ина метра, пресичане на улицата и вече човек е на крайбрежната улица с невероятна гледка към небостъргачите на острова. Поразходrхме се, намерихме Мак Доналдс до хотела, хапнахме и заспахме.

Ден 3 - Неделя - разходка из града с туристически автобус

– ставане към 8 местно време, пиене на кафенце и към 9 се отправихме към Стар фери.

Купихме билети за 24 часа за хоп он-хоп оф автобус за 3те линии + нощен тур и се качихме на зелената линия, която най-силно ни интересуваше.

Stanley Tour (Green Route)

- Peak Tram Lower Terminus

- Ocean Park

- Repulse Bay

- Stanley Market

- Aberdeen

Loop Duration: 1 hour and 30 minutes

По тази линия реално само Оушън парк не ни беше в плановете за слизане. При предишното ни ходете Peak Tram беше в профилактика и сме се качвали до върха с автобус. Сега бяхме решили да не го пропускаме.

Билетите за трамвайчето са включени в билета за автобуса. След час бяхме на върха. Улучихме прекрасно време и гледката беше в пъти по-добра от това, което видяхме предишния път.

Кафе пауза и следваща спирка Repulse Bay. Този плаж е една от емблемите на Хонг Конг. В сградата отсреща има дупка за да може дракона от планината да слиза безпрепятствено до водата. Не се престрашихме да се изкъпем, но си направихме чудесна разходка по пясъка.

Stanley Market е следващата ни спирка. От предишното ми ходене помня изключително изгодните си покупки там, но нещата за 5 години са се променили много. Високи цени, мол, комерсиализирано отвсякъде, а старото пазарче едвам открихме. Използвахме стопа за обад.

Aberdeen – в цената на билета влиза разходка със сампан. Лодка, жилище на своите собственици. Обикновено жени управляват лодките с туристи из пристанището, докато мъжете работят през деня в града.

Явно добре се помотахме из тези места, защото часът вече беше 5.30, а нощният тур започваше от 6. Така и не остана време за останалите 2 линии. Нощният тур донякъде ги покрива, но няма човек опция да слиза и да се качва, както е през дневния тур.

Полюбувахме се на небостъргачите и светлините на града и 8 без 10 автобуса ни остави близо до крайбрежната за да видим Симфони ъф лайт, която бяхме пропуснали предишната вечер. Харесвам този светлинен спектакъл, но като че ли доста по-обран от това, което сме гледали преди. Може би проблемът беше, че града така е украсен за Коледа, че 1-2 светлинки просто не се забелязват...

Ден 4 - Понеделник - Дисниленд

Ставане в 8, кафе и метрото към Дисниленд. Не е трудно човек да се ориентира в пътната мрежа на Хонг Конг. На всичкото отгоре спирката за метрото е точно до хотела ни. Всичко е направено лесно и удобно. 2 прекачвания и вече сме на at Sunny Bay Station, откъдето хванахме Дисни влакчето за последната отсечка.

Умишлено бяхме избрали делничен ден за посещението ни в Дисни, защото от предишното ни ходене в неделята лудницата беше огромна, а понеделника изключително спокоен.

Първа спирка Tomorrowland Първа атракция Space Mountain О, Боже! Колко мразя роувъркостери. Защо не прочетох предварително къде отивам. Тъмница, звезди и ние с бясна скорост на това влакче. Синът извади невероятен късмет, че не успях да му счупя ръката – толкова силно го стисках... Следват няколко по-бавни атракции, които издържах стоически и Grizzly Gulch. Добре де... не видях ли релсите, не чух ли пищящите хора, че отново се натресох на тая гадост. Както си пищях кротко и чаках тоя ужас да свърши този влак тръгна да се изкачва по една планина и изведнъж тръгна с бясна скорост назад... Някъде 1 минута преди инфаркта влака спря и буквално се излях на перона. Децата пищят от кеф и искат пак. Аз и сестра ми берем душа и се чудим как да не върнем обяда, та добре, че беше добрия ми мъж, който с трите деца се върна за нова порция гадост. Аз очаквах, че щерката ще се уплаши, че ще реве – все пак е на 6, а тя реве, че иска още - екстремисче... Единствената атракция, на която категорично не дадох да се качим беше RC Racer. Просто реших, че толкова гадория ми стига за деня и това вече няма да го преживеем всичките. Всички останали атракции бяха чинно посетени, някой и повторени. Новите зони в последните 5 години са Toy Story Land и Grizzly Gulch Mystic Point. Като цял в делничен ден чакането е максимално 40 минути, като тези атракции ги пропускахме и се връщахме след половин час за да влезем след 5 минути. Никъде не сме чакали – извадихме голям късмет.

Малко преди края на парада се изнизахме за да изпреварим тълпите народ за влака и се прибрахме благополучно в хотела. Разбира се, обърках посоката на движение и почти стигнахме до летището, но въобще не бяхме единствените... Още доста туристи с карти в ръка изчакаха чинно обръщането на влака и тръгването в правилната посока.

Ден 5 - Вторник - Гуанджоу и Кантон Тауър

Опаковане на куфарите, кафе пауза, такси и сме на West Rail Line to Hung Hom. Като цяло от това, което бях чела и от това, което помня от предишното ни влизане в Китай беше, че си има една съвсем истинска граница между Хонг Конг и Китай и бяхме предвидили да сме на гарата час и половина по-рано, но като цяло и 40 минути са повече от достатъчни. Проверката на багаж включва само скенер за да проверят за оръжие, а течности и всичко останало може да се носят неограничено. Влакът тръгна точно по разписание и след около 2 часа бяхме в Гуанджоу.

Визи бяхме изкарали предварително от посолството на Китай в София. Организацията беше горе-долу на ниво. На гишетата за чужденци имаше огромни опашки, а ни гишетата за местни нямаше никакви хора. Пренаредиха опашката почти моментално и минахме за по-малко от 5 минути. Дори не ни погледнаха снимките в паспортите... Излизаме от гарата, палим по цигара и се почна – чипи, чипи, чипи... Отвсякъде китайци ни дърпат за евтино такси. Хубаво, но ние сме си нашенци и тези капанчета са ми ясни. Видяхме, че е безмислено да седим до пепелника, хората пушат навсякъде и се наредихме на опашката за таксита. Чинно съм разпечатила 2та ваучера за хотела на китайски и сестра ми и семейството и заминаха с първото такси. Ние тръгваме да товарим багажа в следващото такси на опашката и оооо, небеса – огромна газова бутилка е заела 2/3 от багажника и влиза само единия куфар Метнахме набързо единия голям куфар, ръчния багаж и децата и аз отпраших с едно такси, а мъжа остана да се бори с останалия багаж в следващото такси. Хубаво, ама аз казвам Оушън хотел – шофьора тръгва в някаква посока, но оставяйки всичките ми въпроси на английски без отговор става ясно, че той просто си кара. Изрових ваучара и чак тогава човека разбра ние накъде пътуваме. Осъзнах простия факт, че у мъжа ваучер няма, но реших, че ще се оправи. Пътуваме си ние, а на мен ми едно напрегнато, знам, че телефона му е изключен и няма да го включи до пристигането ни в София. Таксито спира пред някакъв хотел, прочитам табела и пише Импириъл... О, ужас – паника. Така се казваше хотелът ни в Хонг Конг – явно в паниката си съм извадила стария ваучер. В този момент от хотела излизат сестра ми и семейството и и разбрах, че всичко е наред. Започваме да говорим за стаите на рецепцията, мъжа още го няма. Това, което сме резервирали са апартаменти за 4 възрастни. Все двама възрастни и две деца трябва да се поберем. Да, ама на рецепцията ни обясняват, че в апартамента има едно огромно легло и това е. Трябвало да доплатим по 500 юана на вечер за допълнително. И се почва една дандания – аз съм платила за 4 човека и искам всички да имаме легла, онези – да, ама трябва да платите отделно. Да, ама не искаме, защото съм платила вече и така до 101 и обратно. Извикаха управителката след споменаването, че ей сега звъня на Букинг за некоректната резервация и изведнъж се оказа, че няма да доплащаме нищо – просто не сме били разбрали. Китайска работа. Моят английски е супер лош, но при добра доза адреналин се оправя моментално. Нейде в тая суматоха получавам обаждане от мъжа да не се притеснявам, оправил се е вече и пътува към нас и идва развеселен след малко. Та... тръгнал неговия таксиметров шофьор нанякъде и някъде 3-4 километра по-нататък спрял, защото не знаел къде отива. Та слязал мъжа ми и почнал да спира пешеходците дали някой знае английски. Първи-нищо, втори-нищо, 10-нищо, накрая извадил късмет с млада двойка, която успяла да преведе Оушън хотел на китайски, та го докараха при нас. И късмет – стаите са ни готови, картите за тях са у нас и ние сме на етаж последен. 26ти етаж с добра панорама.

Апартаментът невероятен. Има всичко – от тиксо, лепило и телбод, през кухня, та до най-малката подробност да изкара един човек поне месец там... Тъмно дърво и мрамори, писалище до френски прозорец, абе страшен комунистически лукс. Човек да се почувства като партиен секретар. Допълнителните легла още не са донесени, но ние и нямаме намерение да спим, а да обикаляме района и да пазаруваме. И така... пускаме се ние по улицата – магазини, молове, по-малки молове, по-големи.

В Китай сме – ей сега ще ударим бингото с добри ментета на ниски цени и шока почва да ни залива. Чанта в малко магазинче на спирка струва в порядъка на 10000 до 17000 юана, което между 2 ,5 и 4 хиляди лева. Обувки Eco, които тук купувам за 150 лева, там са 500 и нагоре. Хмъ... Не е това нашето място. Моловете празни – 6 етажа минимум и само ние се мотаем вътре. Поне ще ядем – вмъкваме се в сравнително чист и приветлив китайски ресторант, където порция струва между 20 и 50 юана , поръчваме какво ли не и в един момент осъзнаваме, че всичко е жестоко на външен вид, но за ядене не става. Някакви техни си странни подправки правят месото ужасно, а ориза безвкусен и слепен, на топка, дето няма преглъщане. Добре, че сме видели Бъргър кинг на идване, че с тази гадост ще върнем децата с -20% телесно тегло. Навъртяхме дежурните 10 ина километра разходка и се прибрахме в хотела. Това, което искам да отбележа е преминаването на пешеходните пътеки. Ама боядисани, ама нагласени... Не само, че не спират шофьорите, ами имаш усещането че е обявена награда ако някой прегази пешеходец. Приключение пълно – стъпваш на пешеходната пътека и колата в далечината усилва скоростта и надува клаксона целейки се в теб. И така в хотела - Вайбъра работи добре, пиша-пиша... Част от съобщенията минават, част от съобщенията седят. Снимките минават след 10 минути минимум. След малко идват сестра ми и семейството силно развеселени. Хванали са цаката на нета – има цензура. Минават всички съобщения, които явно гугъл транслейт и каквото ползват там е успял да дешифрира. Не минават съобщения, в които има Оки, кво, тука и всичко, което е написано на шльокавица. Не минават съобщения от типа на Народа обеднява, партията забогатява, но следващо съобщение Китай е велика държава минава без проблеми. Решавам аз да видя дали имам фейсбук – нали им е забранен на китайците. Всичко се зарежда, но след като се опитвам да кача снимка интернета ми изчезна за 12 часа. Може и цензуата да е само в главите ни и всичко това, което ви пиша да е просто съвпадение, обаче за мен си е 100% вярно.. Вече е почти 7 и се отправяме към Кантон тауър. Наплашени сме и чинно слизаме на рецепцията, че да ни напишат Кантон тауър на китайски. Мятаме се на 2 таксита и вече сме там. И се почва епохалната драма с купуването на пакет. Ама едното било до незнам си кой етаж, пък другото имало Бабъли, третото незнам какво имало... Накрая купихме билети Cloud & Star Observation Decks + 450 Lookout за 224 юана до най-високата открита площадка и се метнахме на асансьора. Имаме опит в Дубай. Купуване на билети месец предварително. Опашки. Тук опашки няма, билети не можеш да си купиш предварително ако не знаеш китайски. Разгледахме галерията на 107 етаж, поснимахме през прозореца, прекачихме асансьора и сме вече на открито. Гледка невероятна обаче студа се усеща – все пак сме на 450 метра над земята.

Поздравихме се за решението да не вземем билети за Бабълите – на метална релса извън сградата едни малки кабинки се движат. Няма вариант да слезеш преди да си обиколил цялата сграда. Нас ни беше страх само от приближаването на ръба за снимка, а ако трябваше да вляза в това чудо нямаше да оцелея. Вечерта – разбор на програмата за следващия ден. Прогнозата обещаваше цял ден дъждове и ние решихме, че ще ходим на шопинг, вместо на Сафари парк.

Ден 6 - Сряда - шопинг в Китай

Ставане, кафе пауза, бърза справка на рецепцията и въоръжени с картончета с името Бейджинг роуд на китайски се мятаме на таксита. Решаваме, че ще се разделят двете семейства и ще пазаруваме поотделно, защото няма как да се намерим на тази огромна улица. И така вече сме на улицата – рай на ментетата за дрехи. Вали проливно, а ние се крием с децата под двата големи хотелски чадъра. Кратка обиколка в първите 2-3 магазина ни даде възможност да разберем, че цените са като тук. Значи не е това начина... Към нас се приближи китайка с набор ламинирани листчета на чанти, куфари, дрехи, костюми. Решаваме да се пробваме. Щяла да ни води в магазин за чанти и куфари на една пресечка разстояние. Тръгваме след нея. Скоро спира пред метална врата, дава знак и отвътре ни отключват. Раят на кожените изделия. Чантите не събудиха желанието ми за пазарлък, но веднага нацелих 2 куфара, които исках. И се почва – за двата специална цена от 1100 юана. Аз и казвам, че давам 300, тя вади запалка, пали куфара – естествена кожа, само циповете му стрували толкова. Аз – ние не сме за първи път в Китай и номера със запалката ми е ясен, лека усмивка – цената вече е 900 юана. Тръгване-връщане, пазарлъци. Ние сме от България все пак. Накрая двата куфара получавам за 500. Цената е добра за качеството, което са. Оттам нататък жената реши, че ние сме златната кокошка, с която ще изкара деня и ни предложи маркови костюми и дрехи. Влизаме в един западнал блок, качваме се на 4 етаж, чакаме един човек, едни фенери, едни метални врати, едон чудо... Страшничко си беше и някъде 5 минути след като влязахме изпитах невероятно желание да се махна оттам без да купя нищо. Тя обаче не се отказва. Маратонки. Вече сме обратно на Бейджинг роуд, но се каваме 2-3 етажа над един китайски ресторант по едно апокрифно стълбище. Маратонките са една от страстите на моя мъж и той чудесно знае кое колко струва, оригинал ли е не е ли, добро менте ли е. Харесваме ние 2 чифта маратонки и се почва същия пазарлък наново – те били оригинални, произведени в Тайланд - не били китайски, но щял да ни ги даде за 1800. Тръгване, връщане, падане на цената, хващане за главата... Накрая са наши за 600 юана за маратонки, които тук са по 350 лева чифта с отлично качество. Щерката получи страхотна непромокаема пухенка на норт фейс за 200 юана и вече спокойно може да тича из дъжда. Доволни сме. Навсякъде приемат и долари на банковия курс, който сме проверили предварително. Така или иначе юаните, с които разполагаме също са изхарчени. Следва магазин за спортни екипи. Навсякъде питаме за детски играчки, че на децата това с шопинга започва да им дотежава, но никой не ни разбира. По едно време мъжа вади снимки на колекцията си от дайкаст автомобили и показва.... Ааааа, пишат бързо на едно малко листче нещо на китайски и ни обяснават, че трябва да вземем такси дотам. Пускаме се в първата банка. След 40 минути проверка на долари с различни машини и попълване на 100 бланки вече бях сигурна, че чакаме полиция, която да ме арестува, но не знаех за какво.... Не може да са толкова бавни. И така с пари и малкото жълто листче се мятаме на таксито и попадаме в мола! 9 етажа какви ли не джунджурии, играчки. Вътре има всичко, което не е дреха и техника. 3 етажа само изкуствени цветя – ама какви ли не. 3 етажа само домашни потреби – от магазин от 100 квадрата, специализиран само за кошчета, до магазин от 100 квадрата само за кутии. Насочихме се към играчките. Тук пазарлъка е по-малък, почти го няма, но успявам да спазаря някое безплатно лего нинджаго към нещата, които сме купили. Цените прилични – ½ от цената, която плащам в България за добри ментета и на ¼ от цената на оригинала. Връщане в хотела за разтоварване на покупките, консултация на рецепцията къде да купим техника, нова бележка с координати на китайски и сме в таксито да издирваме телефон за детето - посока Пасифик компютър маркет. Дъжда продължава да вали и сме благодарни, че разместихме програмата и не отидахме на сафари да се чудим къде да се покрием. Първи магазин – магазин на Епъл – цените с 20-30% по-високи от тук. Влязохме в един от моловете – добра реплика на Aphone 6S 450 юана, PSP 200 юана... Продължихме да обикаляме, но повечето търговци претендираха, че стоката е оригинал и цените на айфоните се движеха в порадъка на 4500-6000 юана. Реших, че какъвто и да е пазарлъка на 6000 юана няма как да падна под 1000. Върнахме се на изходната точка и започна пазарълака. Първо се уверих, че графиката на ментака е добра, сравних ги с моята 6ца. Справили са се отлично. Тъча скрийна е бърз, телефона е направен като точно копие на оригинала, разбира се е андроид. Трябваше да купя телефон само на малкото дете, но голямото го видях, че гледа жално, че той е с 4S, а сестра му е на път да има 6S и реших, че за тези пари няма как да не го зарадвам. Почнах да се пазаря за 2, пък после реших, че и трети за резерва няма да е зле. Успях да смъкна цената на 325 юана за бройка, 70 юана за пауър банк и 300 юана за 2 PSP-та. Е, няма такава радост просто. Аз доволна. Мъжа също. Вече сме смъртно уморени. Цял ден обиколка по магазините, някакъв ужас с пресичането, вали дъжд като за последно, а ние влачим и багаж отвсякъде.

Мак доналдс и сме в хотела. Както виждате нищо не е като в България. Това е чисто черния ми сандвич с люта риба...

Ако днес беше тежък ден, то утре...

Ден 7 - Четвъртък - Сафари и Цирк

Ставаме рано. Чака ни Чимелонг, причината да сме тук! Сестра ми и семейството и решиха, че ще експериментират с метрото, но на нас ентусиазма ни не беше толкова силен. Метнахме се на едно такси.

По калкулатор таксито ни трябваше да излезе 80-100 юана, в сутрешния качамак очаквах дори и повече. Само след 52 юана сме стоварени на северния вход за билети на Сафарито. Сестра ми с метрото се е добрала до квартала, в който обмислях да взема апартамент и който е станало ясно защо няма една външна снимка – било е страховито гето и сме направили добре, че се отказахме да спим там. Да, но автобуса от метро станцията ги стоварва на южния вход и така едно – среща при пандите, среща при жирафите, среща незнам къде си, та успяхме да се съберем заедно едва по обяд. Парка е огромен.

Мисля, че свежи хора трудно биха обиколили всичко за времето от 9,30 до 17 /тогава затваря парка/, а ние вече бяхме натрупали умора от последните дни. И така... сафарито. За всички, които не са със собствени коли има осигурени влакчета. Качваш се и обикаляш между животните.

Тези, които могат да те изядат като тигри, лъвове, носорози и хипопотами има малки ровове, които не биха били сериозна причина да не бъдат прескочени, но на слънцето блестяха тънките жици, по които явно тече ток и са научили животните, че посетителите не са ходещата вечеря. Това, което не ми хареса е, че при всяко от по-страшните животни има по един охранител, който хвърля меса и ги кара да се боричкат за тях докато ние гледаме и снимаме. Караха мечките да ни поздравяват като застават на 2 крака и ни махат или пък да ни пляскат. Влакчето заобикаля мързеливи кенгура, излегнали се на пътя или пък изчаква стадо жирафи да пресекат пътя. Частта, посветена на Африка е невероятна – сигурно над 40-50 жирафа, всякакви тревопасни навсякъде около нас. Красота.

Следваща спирка Джурасик парк.

Били сме в такъв парк в Шен жен и пожъна невероятен успех. В треволяците изкачат динозаври, други плюят вода срещу теб... и изведнъж една пещера. Вътре динозавър Рекс и един Спинозавър делят територия. Ама така са направени, че докато реват един срещу друг кожата им вибрира, очите им като истински. Спинозавъра се крие, загубил битката, Рекса се накланя срещу децата, реве с пълно гърло и пръска слюнка/вода срещу нас. Върти очи и наистина имаш усещането, че те вижда. Явно се управляваше от човек, който го насочваше към посетителите. Това е парка, в който децата спокойно могат да хранят жирафи /15 юана е клонката/ или пък слонове – продаваха сноп тръстика за 20 юана, да се снимат с жива коала срещу 50 , храна за тигър 10... Тук е и домът на 9 гигантски панди, 3 от които са тризнаци, родени и израснали в парка.

За съжаление нямаше малки тигри, които да погушкаме, защото и това го има в програмата. Тези, които бяха налични бяха с размерите на немски овчарки вече и явно вече представляваха опасност за децата, а следващото поколение още живееше в кувиози. Закачаха се с децата през оградката, явно бяха свикнали с тях.

Решихме да прескочим цялата част от парка, посветена на маймуните и да повторим отново сафарито с влакче и пещерата на динозаврите. Някъде към 17.00 започнаха да насочват посетителите към изхода и да затварят атракциите една по една. Такси и сме пред цирка. Купили сме билетите предварително в комбо пакет с билетите за Сафари парка. 475 юана е общата сума за възрастен и има малко намаление за деца – мисля към 455 юана. Пуканки пред цирка са 40 юана, а безалкохолно 0,5мл струва едва 8. Ние сме с обикновени билети и нямаме места. Има вип места, за които се доплаща, както и специална ложа за партийни величия.

Ще ви разкажа малко повече за цирка. Това е най-големият цирк с дресура на животни в света. Мисля, че само жаби и комари не бяха дресирали... Истинска радост за децата, които в Европа вече няма как да видят дресура на лъвове или пък на слонове, нито на бели тигри, нито на розови фламинга. За да съм полезна за следващите посетители ще кажа, че е най-добре да вземат места с доплащане след първата пътечка, защото представлението се мести непрекъснато от сцената към нея, където отблизо могат да се видят какви ли не животни. Ние не знаехме и бяхме седнали на места на първия ред на втората пътечка, което е на поне 10 метра от животните. Представлението започна с 3 лъва, 1 лъвица и 2 бели тигъра. Пред тях тичат коне и акробатика върху тях. Бяха дресирали 3 огромни мечки да танцуват Гагнъм стайл и те го правеха с такава отдаденост, че незнам как не са влезли в клипа на песента, а един слон балансираше цялото си тяло върху преден десен крак върху въртяща се платформа. В представлението се включиха жирафи, всякакви птици, много слонове, стадо розови фламинга, малки прасенца и какви ли още не животни. Имаше глобус на смъртта със 8 моторджии, колело на смъртта с 4 разклонения, където с такава лекота скачаха на въже дори и със завързани очи, че човек онемява. Акробатика на световно ниво, въздушна акробатика от сигурно 20 човека и какво ли още не. Наистина си заслужава. Уникално представление! След края на представлението таксито е по договорка с шофьора. Бърза вечеря и по леглата. Утре пътуваме за Макао.

Ден 8 - Петък - към Макао

Вчерашния ден не ни остави време за опаковане на багажа. Затова – ставане рано и с едната ръка опаковаш куфар, с другата отпиваш от кафето. В 8 вече сме освободили стаите и 8.30 с номера с трите таксита вече сме пред провинциалната гара. Няма нито една буква на английски и никой не говори този странен за тях език. С жестове и мимики, снимки и написаното на рецепцията сме горди собственици на 7 билета и сме вече в автобуса. 2 часа трябва да е пътя до Зухай, но ние час и половина излизахме от Гуанджоу, така че към 12 сме се разтоварили вече на Gongbei – мостът, по който сухопътно ще преминем в Макао. Бърза проверка за бюро за оставяне на багаж ни убеди, че нямаме шанс. План 2 – сестра ми и мъжа и остават при багажа, а ние с децата се мятаме на едно такси и към парка с най-големия аквариум в момента в срета. Да, ама не. Петък е, след 4-5 часа половин Китай ще се изсипе на Gongbei за да изкара уикенда в столицата на хазарта. Въздишаме тежко и решаваме, че и умората и часът не ни позволяват да видим най-големия аквариум на света и ще оставим този кеф за някой следващ път. Едночасова разходка в квартала наоколо ни дава да разберем, че тук е доста по-евтино от Гуанджоу, но каквото такова. Отправяме се с всичките си десетина куфара, минаваме паспортния контрол, скенерите за багаж и вече сме в Макао. Веднага след излизането ни ни чака автогара с автобуси към най-големите хотели. Дали Галакси прави изключение – разбира се, че не! Стигаме в Галакси, показваме си ваучерчето и изведнъж едни хора започват да тичат около нас.

Били сме ВИП гости на хотела. Прибраха ни багажа и ни насочиха към вип рецепцията. Нямаше никого и ние чинно се наредихме на опашката на обикновената рецепция. Идва нашия ред и пак същото – ама вие сте вип гости, елате... Та разполагаме се ние в едни кресла и се започва цирка. Ама как си пием кафето, ама какво да е млякото, ама децата какъв сок пиели, ама студен ли да бъде, ама с чаша или със сламка. Пълно обслужване. Някъде след около час сме приключили с формалностите по депозити, кредитни карти, карта на хотела, карта на Макао и жената споменава, че и мини бара ни е фри. Апартамента ни е на 32ри етаж с разположен персонал на етажа, който да се погрижи за всичко, което може да ни хрумне по време на престоя.

Отварям мини бара, очаквайки 2 сока и 4 безалкохолни, но там има всичко – от скъпи коняци, през Чивас, до вино всякакво безалкохолно, ядки, чипс. Е не може Чиваса да е без пари! Консултация на рецепцията и да.... Чиваса е без пари. Денят е топъл, около 23 градуса, слънцето е на път да се скрие, но се мятаме в банските и слизаме на плажа. Няма никого, освен спасителите, които ме гледат леко ококорено. Водата е топла и пускам децата да се пляцикат в басейна с вълните. Пускат ги специално заради децата. Кеф голям! Пясъкът е фин и бял. Спокойствие и тишина. Само ние и спасителите сме на площ от около 1 квадратен километър, глъчката от хотела е останала вътре. Плуване, забава, кеф. Бърза топла вана за стопляне след екшъна, игри с племенника в апартамента докато чичо и леля обикалят нощен Макао. В 8 идва нашия ред. Мятаме се на един от хотелските шатъли двамата с мъжа и отиваме да видим Гранд Лисбоа, който не успяхме да видим при предишното си пътуване. Разходка из нощно Макао

и в 10 сме пред TABOO - The Show of Secret Fantasies. Бяхме си взели най-евтините билети 350 МОР и за да ни дадат места трябваше да вземем по една бира за 60 МОР. Ок – така да бъде. Неведнъж съм писала, че съм страшен фен на Франко Драгон. Това е най-великия режисьор на шоу програми в света. Гледала съм Алегрия в София, Ла рив – във Вегас, Лидо в Париж, Дъ хаус ъф денсинг уотър в Макао и сега очаквах поне толкова, че и отгоре. Табу обаче за мен беше разочарование. Малка зала – за не повече от 100 човека, музика, несъобразена с размера на залата, не дотам впечатляващ спектакъл. Очаквах Лидо, получихкабаре в Китен. Не, че беше лошо, просто останалите му спектакли помитат, а този просто запълни 1 час.

'Ден 9 - [/font

Ден 10 - Неделя. Разходка из хотелите и към вкъщи

Това е един от най-новите грандиозни творения в Макао. В конструкцията е вградена дупка под формата на 8, където можеш с бабъл да правиш обиколка и да се наслаждаваш на града от високо. Децата не забелязаха бабълите, което беше добре. Разглеждане, снимки, градини и сме във Сити ъф дриймс. Чудех се дали синът ще познае фоайето на Хард рок хотел, където спахме миналия път. Мне... не му говореше нищо.

Здраве да е. Пресичане на улицата и вече сме във Венецианеца.

Коледната украса включваше изкуствен сняг и падна голяма веселба. В 5 часа се отправихме към фериботното пристанище, чекирахме куфарите. Не повече от час е пътя до летището. За наше учудване ферибота беше почти празен. В момента се строи голям фериботен терминал и реално в момента се използва една временна постройка. Пешеходствахме до ферито. Гишетата на летището започват веднага след лентата за багаж от ферибота, така, че човек изпитва затруднения около 3 минути и след това е свободен от куфарите си. Разпечатиха ни билетите и изненада... върнаха ни по 120 хонгконгски долара на билет. И така вместо платените 300 евро, цената стигна до 275 евро на билет. Чудесна изненада. Имахме 2-3 часа на летището, които запълнихме с вечеря, разходка и почивка. Малко след излитането на самолета, децата спяха блажено. Дори не изчакаха сервирането на вечерята. След 9 часа сън и 3 часа гледане на филмчета сме на летището в Мюнхен. Още час и половина и сме в София!

Това, което не влезе в пътеписа...

За Китай се подгответе по-добре от нас. Извадете всички наименования, изписани на Китайски или се пригответе за веселба. Мъжът ми говори няколко езика, но беше толкова безпомощен на моменти, че ни избиваше на смях.

Ако се радвате па печати в паспорта очаквайте такива само в Китай. В Хонг Конг и Макао вече не слагат. Премахнати са и досадните бележки с информация кои сте и с какво сте дошли, къде ще отседнете. Такива ни раздадоха само преди влизането в Хонг Конг. Всичките ни останали преминавания на граница ставаха само с показване на паспорт, сканирането на същия и пожелания за приятен ден!

В Хонг Конг вече се пуши почти навсякъде. Няма ги досадните жълти правоъгълници, които ни мъчеха при предишното посещение. Хората все пак спазват някакво приличие и пушат само до пепелниците. В Китай с цигара в ръка се разхождат навсякъде, в Макао е забранено да се пуши единствено във фоайетата на хотелите. Цигари си вземете оттук. Опитахме месното производство на Малборо, но то е сигурен начин човек да откаже цигарите. Нищо общо с това тук.

Храната – болната ни тема. Всичко навсякъде изглежда супер вкусно, но опиташ ли го разбираш, че е голяма грешка. В Макдоналдс 50% от сандвичите са люти, в KFC – всички. Предлагат доста по-странни съчетания, отколкото сме свикнали – например комбинация между Сьомга и телешко или черен /ама наистина черен/ хляб с рибна салата. Ако ви се експериментира – в Макдоналдс е умерен риска. Двойния чийсбургер и Биг Мака са единствените ни познати вкусове. Затова пък можете да закусвате бъркани яйца и американски палачинки с кленов сироп в Макдоналдс. Патицата по пекински не успя да ме очарова, но поне ставаше за ядене. С децата сме изключителни фенове на сушито, но опитите ни често завършваха в Бъргър кинг или Макдоналдс за да си доядем. Единственото свястно суши ядахме за наше учудване в Дисниленд, но пък там и цените са високи.

В Китай затварят магазините в 7.30. Който успял – успял. По това време е пълна лудост по улиците. Който успее да си вземе такси спокойно може да се пробва и в лотарията – явно е късметлия. Такситата в Китай като цяло вървят ужасно често на пазарлък, особено сутрин и вечер в пиковите часове. Дори и тези, които включват апарата често избираха маршрути, които правеха сметката двойна.

Часовата разлика – децата /и ние/ нямаха проблеми с часовата разлика. Като цяло след 7 часа сън в самолета на отиване имаха 5 часа разходки и трябваше отново да лягат. Спаха до сутринта с едно ставане за вода – бяхме изключили климатика и беше задушно в стаята. На връщане беше малко по-тежко. 1 седмица заспиваха в 7-8 и се събуждаха сутрин в 5, но това си е направо страхотно. За съжаление свърши....

Понеже не веднъж е говорено във форума колко децата могат да следват програмата на родителите си, то да кажа, че не сме имали никакви проблеми. Засяках, че сме минавали пеша между 10 и 15 километра дневно за възрастните, а за децата сигурно двойно с тяхното непрекъснато тичане напред-назад. Последните дни явно се понатрупа умората и ставането сутрин ставаше все по-трудно, но пък след това не сме имали никакви проблеми. Единственото нещо, което не успяхме да видим е парка с аквариума, но то беше решение на възрастните, а не на децата.

Алкохола – достъпен навсякъде. Бутилка Чивъс литър на летището в Хонг Конг струва 350 хонг конски долара, така, че който пие много да си вземе оттук.

Една смешка - някъде около 4тия ден щерката - мамо, мамо, а кога ще видим жълти хора с дръпнати очи? Поглеждам аз около нас - все жълти хора с дръпнати очи... До сега разправя как е била в Китай, но е видяла едва 10ина жълти жора с дръпнати очи.