Шанхай: бляскави небостъргачи и глазирани врабчета

Първите стъпки на китайска земя започнаха с гаф. Не знам каква сила ме накара да погледна стикера в паспорта ми и да видя, че вместо обявената от мен 144-часова виза, ми беше лепната 24-часова. Настъпи голям смут в помещението, когато започнах да обикалям от служител на служител, които не говореха английски и не можеха да разберат какво искам и защо нарушавам реда. Накрая извикаха англоговорящ, обясних му какъв е проблемът и той дойде с мен до сърдитата дама, която беше объркала стикерите. Тя отлепи грешната виза и залепи нова, а аз с най-голямото си възмущение натиснах бутончето с най-ядосаното човече на таблото за обслужване, което беше монтирано на гишето. След което с Ангел избухнахме в смях, че едва ли на някой му пука за мнението на пристигащите, ама все пак това беше единственият начин за реакция.

Видяхме, че най-близката метростанция до пристанището е на 4 километра и решихме да се разходим пеша дотам, имахме само по една раница на гърба.

В метрото ни посрещнаха едни любезни момичета, които ни помогнаха да си купим карти. Пътувахме 16 станции, докато стигнем до нашата Dashijie, където беше хотелът ни Hao Du, доста централно разположен за приличните пари, които платихме за него. А най-хубавото беше, че безпроблемно ни настаниха в 11ч., въпреки че check-in беше в 14ч.

Първи ден в Шанхай, решихме да го караме лежерно и да отидем до зоопарка, който беше на 11 станции от нас. Входът е 40 юана (10 лева). Малко неподходящ ден, защото в съботния следобед хиляди се бяха изсипали в парка, но пък какъв по-добър начин да се смесим с местните. Самият зоопрак е огромен с множество големи поляни, на които стотици си бяха разпънали одеяла и палатки, хлапета крещяха и се гонеха, миризми всякакви се носеха от храните, които се разнасяха...

Най-вървежни бяха едни розово-лилави наденички на клечки, които и ние се престрашихме да опитаме. Бяха ужасни на вкус, соя с някакви оцветители.

Пространствата на повечето животни бяха добре уредени, доколкото това може да се каже за животни, които не са на свобода. Най-голямата атракция бяха пандите, които обаче спяха и изобщо не реагираха на буйните възгласи на посетителите. А те наистина бяха доста агресивни, като започнем от непрестанното подхвърляне на чипс в клетките и почукването по аквариумите, и стигнем до пръчките, с които тропаха, където им падне, за да предизвикат вниманието на животните. За разлика от поспаливите си посестрими, червените падни пък бяха страшно активни и се гонеха из мостчетата и скалите в тяхното пространство.

По едно време решихме да хапнем нещо и се наредихме на една от множеството каравани, в които изборът се свеждаше до чипс, инстантна супа и розово-лилави наденички. Предпочетохме супата.

Хранителният кошмар щеше да ни преследва през цялото време в Шанхай. По пътя обратно към хотела влязохме в хранителния магазин на ъгъла и си взехме разни плодове и нещо, което трябваше да мине за сладкиш, ама по-скоро беше тесто с оцветители и две прашинки захар.

По улиците имаше много щандове с печени и глазирани меса, от цели врабчета на клечка, през прилепи и лачени пилешки бутчета, по които се стичаше гъст лепкав сос и миришеха ужасно.

На сутринта станахме и отидохме на закуска, където беше изключително забавно. Влизаш в столовата и даваш купоните, които си получил от рецепцията. Две лели с престилки и шапки обикалят из масите и контролират как тече закуската. Изборът е между ориз, варено зеле, туршия, варени яйца, казан с вода, в която плува ориз, розово-лилави наденички и спасителната чиния с нарязани краставици. Има една огромна кутия маргарин, от която всеки си слага, като големият проблем е, че единствената лъжица в помещението е в този маргарин, всички други имат само клечки. Лъжицата е в ужасно състояние. А това й състояние е поради факта, че маргаринът е до тостера. В момента, в който някой се доближи до тостера, една от лелките-надзирателки идва да контролира. Няма значение колко препечена филийка искаш, тя ползолява да се пече само една минута. Местните взимат изпечената филийка и директно с лъжицата от маргарина започват да мажат. Лелята започва да крещи да не цапат лъжицата, те я оставят омазана и така до следващия. Тъй като нямаше други чужденци, освен нас, когато ние отидохме до тостера, нищо не ни каза. Изпекохме си добре филийките, гребнахме маргарин и си намазахме филийките с клечка, с което й станахме любимците в столовата. А Ангел яде от варения ориз с вода, който беше пълен кошмар, но на него си му хареса.

Планът за деня беше доста натоварен: първо стария град Zhujiajiao, след това районът около Jing’an Temple и накрая вечерна разходка до World Financial Center с най-високо разположената наблюдателна площадка в света, на цели 474 м. височина.

Взехме метрото за 14 станции до гара Hongqiao и после сменихме линията за още 11 станции, като втората част беше много дълга, защото всяка спирка беше на около 5 минути, та цялото пребиваване в метрото си беше над час и половина. После имахме около 20 минути пеш до самия стар град, където може да си вземеш пакет с всички забележителности и разходка с лодка по каналите срещу 80 юана (20 лева).

Възползвахме се от 5 от забележителностите – градината Kezhi (много красива с хубав павилион), галерията Quanhua (занемарена), будисткият храм Yuanjin (впечатляващ храм с пагода), City God Temple (също красив) и старата пощенска станция, от чиито балкон имаше чудна гледка към реката. До двата храма се добрахме с лодка, като разходката продължи около 10 минути.

Самото градче е много приятно, с тесни улички, безкрайни канали и множество каменни мостове. Посетителите бяха безброй, на моменти едва се разминавахме с местните, които бяха награбилите мазни шишчета и врабчета на клечки. Някои от дървените къщички са спретнати и с разцъфнали цветя по балкончетата, други са занемарени и тъжно са провесили дъски над реката. Постройките датират от времето на династиите Мин и Кин. Уличките са отрупани със сергии и ресторанти, от които се носят всевъзможни аромати и звуци. Някак не се изкушавахме от тоновете мазнина, които се разливаха по тавите и лъщящите шишчета с всевъзможни набучени същества, но пък си взехме от едни пържени банички със спанак.

Следващата спирка за деня беше Jing’an Temple. Храмът в сегашния си вид е дело на династията Кин. С настъпването на комунистическия режим  мястото е превърнато във фабрика за пластмаса, но през 1983 г. отново става храм, а през 2010 г. в комплекса е издигната и пагодата Jing'An.

Мястото е много красиво, но вътре има едно непрестанно текучество от хора, като фотографиращите са повече от молещите се. Самото разположение на храма е много странно, отвсякъде е заобиколен от небостъргачи и няма начин да снимаш цялостно комплекса без да имаш някаква висока лъскава сграда за фон.

За късен обяд се забихме в едно заведение, пълно с местни. Сервитьорката ни донесе меню с картинки, за да можем да си изберем. Аз взех някакви спагети със свински късчета, а Ангел супа със скариди, в която преобладаваха корени и листа, ама той си я хареса. На въпроса за моите спагети с какво месо са, момичето си потърка ноздрите, което явно означаваше свинско, стана ни много смешно.

Следващата стъпка от плана – метростарция Lujiazui, откъдето се разкрива шеметна гледка към кулата Oriental Pearl (някога най-високата сграда в Азия със своите 468 м.)  и цяла плеяда красиво осветени небостъргачи, включително SWFC, към чиято наблюдателна площадка се бяхме запътили. Станцията се оказа под огромен мол, из който се поразмотахме, докато открием как да излезем, но пък се озовахме на изход, който водеше към мост, свързващ мола със зоната с небостъргачи. Около 30 минути се дивихме на бляскавите сгради, чиито неонови светлини оцветяваха стъкления пейзаж, който се разкриваше пред нас.

Входът за наблюдателната площадка на SWFC е 180 юана (45 лева), като може да се плати и с кредитна карта, нещо изключително рядко. Изкачването до върха е доста вълнуващо. Първо се редиш на опашка, за да попаднеш в асансьора. Докато чакаш на тавана се изписва бързината, с която асансьорът преминава през етажите. Първата спирка е на 94 етаж, ама като знаеш, че те чакат още 6 етажа и бързаш да се изкачиш още по-високо. Като се отвори вратата на стотния етаж, никой не излезе, защото подът е прозрачен и на всички им трябваше време да се окопитят от гледката. Все пак си на височина от 474 м. С много ситни стъпки започнахме да излизаме един по един. Гледаш около теб омагьосващи светлини, гледаш надолу – омагьосваща височина, поглеждаш нагоре – пак си омагьосан от огледалата, които отразяват всички светлини наоколо, сетивата ти са изострени максимално. Няма как да се опише гледката, а най-хубавото е, че горе има професионално фотостудио, където могат да ти направят снимки на този фон. Срещу 80 юана ни спретнаха 2 чудни снимки с брандиран фотоалбум на кулата, а това си остана най-силното усещане от престоя ни в Шанхай.

На следващата сутрин се повтори забавната ситуация в стола с лелите-надзирателки, които пляскаха през ръцете всеки, който си позволеше да задържи повече филийката си в тостера. Трябваше да сменим пари и ни казаха да отидем в банка ICBC, която беше на 50 метра от хотела. Гледаме, банката отворена и едни младежи с автомати изнасят чували. Решихме да изчакаме да свърши операцията. Обаче след това спуснаха решетките и никой не ни обърна внимание. Изчакахме 5 минути, за да стане 8.30 с надеждата, че това е часът, в който ще отворят. Пазачът дойде като видя, че продължаваме да стоим и ни показа с показалец нещо като кука. Не го разбрахме и решихме да си ходим. После видяхме, че работното време е от 9 и кукичката всъщност е била деветка.

Днес искахме да отидем до друг стар град наблизо – Qibao. Пак имаше хубави дървени къщички, канали (този път неплавателни), каменни мостове и много хора. Щандовете с храна и ненужни сувенири отново бяха окупирали тротоарите, всякакви миризми се носеха из въздуха и всякакви боклуци преливаха там, където нямаше сергии. Като цяло Qibao беше по-малко впечатляващ от Zhijiajiao.

Следобедът беше отделен за стария град на Шанхай и една ъндърграунд зона, където властваше манга културата. Ориентирът за тази манга зона беше Wenmiao Road. Включихме навигацията и започнахме да следваме лабиринтите, които ни се предлагаха. В един момент се озовахме в някакво кварталче, където имаше ниски къщи с дворчета, разни лели се разхождаха по пантофи из улиците, а най-странното бяха тенекиените корита по ъглите, които служеха за писоари и дядовците от квартала се радваха на присъствието им. Между другото тоалетните са широко застъпени из цял Шанхай. Ние бяхме като извънземни в района, всички се чудеха какви са тези нашественици, но езиковата бариера беше непробиваема, така че отвръщахме с кимване на възрастните хора, които вторачено ни гледаха.

Оказа се, че благодарение на навигацията сме се озовали в този квартал, защото когато стигнахме Wenmiao Road видяхме, че има много по-централен булевард, който води точно до улицата с манга магазините. Зоната не беше точно такава, каквато си я представяхме. Имаше няколко човека с типична манга визия, но като цяло беше търговска улица, от която можеше да си купиш манга атрибути и електронни игри.

Старият Шанхай беше окупиран от туристи, храмовете вече не ни правеха такова впечатление, затова се поразмотахме лежерно, поснимахме и решихме да отидем на крайбрежната The Bund. По пътя влязохме в един магазин и Ангел случайно бръкна да плати с кредитна карта, което естествено беше невъзможно, но пък достатъчно да установим, че картата я няма.

Не беше трудно да се сетим, че единственият вариант е да сме я забравили на стотния етаж в SWFC, където си платихме снимките с картата. Зачудихме се дали изобщо да се връщаме да я взимаме, защото нямаше много пари в нея, а пък и тук никой не ползваше кредитни карти, та едва ли някой щеше да злоупотреби, дори и да не я бяхме забравили в SWFC, а да беше изпаднала някъде. Все пак решихме, че ще си направим разходката из крайбрежната и вечерта ще вземем метрото и ще отидем до SWFC.

Крайбрежната алея беше невероятна, то си беше цял булевард с красиво аранжирани зелени площи. Космическите небостъргачи оглеждащи се във водата от едната страна и красивите исторически постройки от другата. Безброй статуи и цветни аранжировки придаваха допълнителен колорит на пространството. Стотици спортуващи си проправяха път из лежерно разхождащото се множество, а десетки други извиваха опашки пред сладоледените колички и амбулантните търговци.

Вечерта отидохме до SWFC и като казахме за какво идваме, хората ни помолиха да изчакаме и ни успокоиха, че картата е намерена. Дойде една дама с декларация, която Ангел подписа и ни връчиха забравената карта.

Последният ден беше предвиден за Wild Animal Park, след което директно отивахме към летището. До парка се стигаше с метро и автобус, но ние видяхме, че от метростанцията са 4 км., затова решихме да ги изходим пеша.

Входът за парка е 130 юана (33 лева). Има място, където да си оставиш багажа. Самият парк е огромен, площта му е 153 хектара и е разделен основно на две зони: такава, в която ходиш пеша, а животните са в ограничени пространства и такава, в която животните са на свобода, а ти се движиш с едни автобусо-камиони с решетки, откъдето ги наблюдаваш. Вътре има безброй ресторанти, кътчета за отдих и различни атракциони, включително и цирк. Естествено има и влакчета, които транспортират тези, които се страхуват от дълги разходки. За нас обаче това беше раят, „запалихме” кецовете и прекарахме 7 часа сред всевъзможни представители на фауната.

В сафари зоната, животните са разделени на семейства, и така орешетеното автобусче минава първо през мечките, след това през големите котки, после през тревопасните и така около 30 минути хората са зад решетки и наблюдават що-годе свободните животни.

През цялото време има часове за интегриране на хлапетата с животните, както и часове, в които всеки може да храни животните - от хипопотамите, жирафите и слоновете до алпаките, кенгурата и папагалите.

За тези четири дни на китайска земя видяхме безбройните лица на Шанхай: от агресивните тълпи в метрото, където всеки нахлуваше със страшна сила и изблъскваше всичко по пътя си, за да заеме заветното свободно място до усмихнатите баби и дядовци, които те приканват да опиташ от току-що глазираното врабче на клечка и недоумяват защо поклащаш отрицателно глава, от бляскавите небостъргачи около които всичко блести от чистота до порутените къщички в крайните квартали, където боклукът се хвърля директно в реката, от скоростните метровлакове до раздрънканите велосипеди по улиците.