ЩАСТИЕТО ДА ПЪТУВАШ ДО ЯПОНИЯ втора част

    ЩАСТИЕТО ДА ПЪТУВАШ ДО ЯПОНИЯ  - част втора

      д-р инж.Стефка Кантурска

     Екскурзията ни в Осака продължава.Дните са напрегнати и динамични,но не усещаме умора.Трябва да усетим  не само ритъма на ежедневието на японците, но и да се запознаем с някои исторически факти  на страната и с научно-техническите постижения,представени в леснодостъпна  форма за обикновени посетители,ученици и гости като нас.За да обогатим още повече впечатленията си  от Япония, решихме да посетим най-известните музеи в Осака.

        Националният музей на науката  в Осака (大阪 市立 科学館, Ōsaka Shiritsu Kagakukan) на остров Наканошима има четири етажа,наситени  с  множество макети ,интерактивни експонати и действащи модели. Музеят се намира между река Дъджима и река Тосабори, над подземния Национален музей на изкуствата в Осака. Открит през 1989 г. и е построен по случай 100-годишнината на град Осака. Темата му е "Вселената и енергията". Преди войната подобен музей е открит през 1937 г. Той е известен като Музея на науката в град Осака и е бил първият научен музей и първият планетариум в Япония.

Основната постоянна експозиция на Музея на науката се състои от четири етажа от предимно интерактивни научни експонати, общо 200 елемента, като всеки етаж се фокусира върху различна тема. Има и научно шоу на живо с демонстрации на науката няколко пъти на ден. Подобно на останалата част от музея, тези демонстрации са само на японски и посетителите могат да изискват предварително научно познание, за да им се наслаждават.Повечето макети  са изградени  в достъпна форма и са особено подходящи за деца и ученици.Физическите закони са онагледени с действащи модели и така са лесно разбираеми и достъпни за всички посетители. Показани са модели от зараждането на техническата мисъл  на човечеството до големите световни постижения днес.

          Историческият музей в Осака е чудесна забележителност на града , която осигурява по-задълбочен поглед към местната история по най-забавния и запомнящ се начин. Разположен е в югозападната  страна на парка на Замъка на Осака .Намира се съвсем близо  до гара  Танимачиончхоме  ,на линията на метрото  Танимачи.Музеят, който е открит през 2003 г е разположен в сграда с висок модернистичен стил срещу замъка Осака и е пряко свързан с NHK Broadcast Center. Отвътре серия от дисплеи, видеомонитори платна и архитектурни детайли в реални размери    графично разказват историята на развитието на Осака от древни времена до наши дни.

       Разглеждането на музея  започва  от по-високите етажи  .Всеки етаж е посветен на различен етап  от създаването на Осака  за период ,обхващаш 1350 години.Това не са скучни експонати- а интерактивни  модели,конструкции с реални размери, снимки,  видеопрожекции и филми. От горните етажи на музея се открива  отлична гледка към близкия замък.

Въздействието на обстановката е впечатляващо. Сякаш се движиш между истински хора,а не кукли,преминаваш край реални сгради  или се намираш на морския бряг.

       От Осака до Киото може да се стигне за 1 час с няколко влака, свързващи различни станции в двата града,но ние предпочетохме да ползваме влака-стрела или т.нар.Шинкансен до Токио,който спира на гарата в Киото.Пътуването продължи само 13 минути.

Шинкансен (на японски,"Нова главна линия") е японската система от високоскоростни влакове, или "влак-стрела".

Линията Токайдо - Шинкансен е открита на 1 октомври 1964 година за Олимпийските игри в Токио. За първи път в света се постигат скорости от 200 до 270 км/ч при запазване на високо ниво на сигурност и комфорт. С един замах японската железопътна мрежа става център на внимание и вдъхновение по целия свят.

     Повече от хиляда години Киото е столицата на Япония. Така е до края на последния шогунат при Реставрацията Мейджи от 1868 г,апрез 1869г.столицата се премества в Токио.

   В сърцето на старата мрежа от улици се намира Императорският дворец, който   все още се ползва от японското кралско семейство,а Националната градина Киото Гьоен парк е достъпна за гражданите и гостите на града. Имотът датира от ранния период на Едо, когато резиденцията на високопоставените владетели  е била групирана близо до двореца в оградената зона. Когато столицата е преместена в Токио, резиденциите не са разрушени.

     За съжаление не може да се получи ясна представа за живота в Двореца,тъй като няма поглед  към вътрешността на залите, обзавеждането и архитектурните особености. Всичко в обзавеждането е било семпло,строго пресметнато ,без излишен разкош. Посетителите  се възхищават на изящната изработка на отделни детайли или фрагменти на фасадите ,възхищават се на  чистотата,подредеността и великолепието на двореца  и сякаш допълват със собствената си фантазия  представите си за живота и традициите  на древните имперски династии в Япония.

      Интересни са   стаите за предварително изчакване до влизането в Императорския дворец.

   От верандата гостите трябва да бъдат отведени в едно преддверие, за да чакат срещата си пред императора. Има три чакални за посетители с различен ранг.

      На снимката е показана или залата  за държавни церемонии - Shishinden

Тази впечатляваща структура е най-важната сграда в императорския дворец в Киото.Именно тук, по време на управлението на император Мейджи през 1868 г., е обявена Хартата за клетви, считана за първата конституция на съвременната Япония.

Сградата е била използвана и за въвеждането на трона на трима японски императори - император Мейджи през 1868 г., император Таишо през 1915 г. и император Шоуа през 1928 година.

         Златният павилион Кинкакуджи (Golden Pavilion) представлява Дзен будистки храм от епохата Муромачи (14-16 век )в северната част на Киото, чийто два етажа са напълно покрити  със златни релефни орнаменти.Храмът е заобиколен от красива японска градина. Конструкцията на Кинкакуджи е триетажна с четириъгълен покрив, събран в една централна точка. Целите стени бил покрити със златен пласт, който придава особена царственост и извисен ореол на павилиона. Градината на Кинкакуджи и самия павилион образуват един от най-популярните комплекси в Киото, като самият парк е едно от общо 17-те места, които са обект на Световното културно наследство в Киото.

      Над повече от 3000 храма могат да се видят в Киото. Дори и да иска, човек трудно би успял да ги обиколи, но все пак задължителните за посещение са замъкът Ниджо, който е паметник от световно значение и построен от шогуна Токугава, храмът Кюмицу или “Храм на чистата вода” от 8 век, който е един от най-прочутите в Япония, както и вдъхновения от Кинкакуджи Сребърен павилион, известен като храм Гинкакуджи – също настоящ дзен комплекс.Кинкакуджи е построен като крайградска вила на шогуна, който бил най-могъщият владетел на династията Ашикага и покровител на театъра Но.

Интересни забележителности на Киото са Храмът Хейан (Heian Jingu)  и „Храм на чистата вода“ ,т.е. Kiyomizu temple ("Pure Water Temple")
 

Храмът Хейан (Heian Jingu) – строто име на Киото, е построен по повод 1100-ната годишнина от основаването на столицата и е посветен на императорите Kammu (737-806) и Komei (1831-1867).

    Да посетиш Япония и да не присъстваш на чайна церемония.Това е недопустимо. Важен принос за културното наследство на Япония е направил Сен но Рикю от град Сакай, който усъвършенства традиционната японска чайна церемония.

Сакай е разположен на вътрешното море, в префектура Осака и е търговско пристанище. Същевременно е  и бързо развиващ се индустриален град с население над 700 000 души. Там се намират над 70 големи предприятия, включително стоманодобивни, корабостроителни, нефтохимически, заводи за цветни метали и машини. Префектурата на Осака в Сакай обучава около 4000 студенти ,които се  специализират в инженерство, икономика и земеделие. Сакай е древен град. Това е мястото на най-големата в света могила-гробница -  на император Нинтоку. Могилата  е построен през V век.

   Сен но Рикю (1522 - 1591) e  първи син на Тотоя (богат търговец на рибен пазар) Той се счита за историческа личност  с огромно   влияние върху японския начин на пиене на чая -  чаною chanoyu  или  . "Пътят на чая"е особена традиция. Сен но Рикю е и първият, който подчертава няколко ключови аспекта на церемонията, включително непринуденост, простота, директност на подхода и честност към  себе си. Тези аспекти на чайната церемония продължават да съществуват и до днес.

Голямата красота на чаената церемония е, че всяко движение на домакина показва уважение към гостите си, да ги накара да усетят красотата на предметите, хармонията на движенията и цялостното усещане за съвършенство‘

         Немислимо е ,че за такъв малък престой могат да се видят голям брой забележителности в тази необикновена страна ,но пребиваването ни в Осака,Нара и Киото  ни позволи да поживеем в един непознат свят на зашеметяващи небостъргачи и високоскоростни влакове и да усетим нежността и аромата на разцъфналите японски вишни,защото в началото на месец април започва сезоньт сакура.

      Обичаят Ханами, което буквално преведено означава наблюдение на цъфналите дървета, е традиционен пролетен  японски обичай на съзерцание на нежни бледорозови  цветчета  на цъфналите вишни .Наричат го още сакура. Този древен обичай датира още от далечния  8 век ,когато висшите благородници дълго време  съзерцавали  красотата на цъфналите дръвчета и пишели стихове хайку. В културата  на древна Япония вишневото  дърво олицетворява силата на човешкия дух,  волята да посреща гордо изпитанията на  живота и стремежа на човека към съвършенство.

        За да се потопим в истинската красота на пролетния празник Сакура. пътуваме отново до Киото,но не със скоростния влак ,а с обикновената японска железница.  Арашияма е квартал в западните покрайнини на Киото. Районът на Арашияма е богат  на редица исторически забележителности, но природа тук е много привлекателна- има планински характер. а паркове и улиците  на  града са буквално обагрени в красивите розови дървета. Вишневият цвят е националното цвете на Япония.Предполага се .че името  сакура  (цъфтеж,цъфтене) и името на принцеса Коно-Хана-Сакуя-Химе В превод това означава:Принцеса на дърветата-цветя.Тази принцеса била наречена така,защото легендата разказва,че паднала от небето върху едно вишнево дърво.Животът на самураите също е бил сравняван с живота на вишневите цветове,който макар и кратък е и достоен.По рождение аристократ,японското вишнево дърво не дава плодове ,единствената му мисия е да ражда красота.Японската вишна се среща навсякъде –по бреговете на реките,в планинските райони,в храмовите градини, в паркове,по улиците.Сакура цъфти от бяло до яркорозово и в апогея на цъфтежа си представлява една невероятна гледка,създавайки силно впечатляваща атмосфера на красота и тържественост.

           Обичаят на съзерцаване на цъфналите вишневи дръвчета идва от Китайския императорски двор, макар че тогава хората отдавали почест на цъфналите японски кайсии. Като традиция празникът Ханами е възникнал в императорския двор на Япония. В началото на периода Хейан (794-1185) вишневите дръвчета започват по-силно да привличат вниманието на хората. По това време тържествата били част от ритуал на плодородието, считало се,че  колкото повече  са отрупани с цвят вишните, толкова по-богата ще е оризовата реколта. В годините на периода, известен като Адзучи Момояма, честването на цъфтежа на вишните става популярно сред всички слоеве на обществото.Придворните прекарвали десетки часове под кичестите дървета, наслаждавайки се на лежерно общуване, салонни игри, съчиняване на стихове и леки напитки.  В краткия и искрящ период на цъфтеж на пролетните цветя, сливи и вишни, в Страната на изгряващото слънце виждали дълбок смисъл. Те отъждествявали падащите листенца с тленната красота и скоротечността на живота, с храбростта и чистотата на помислите.

      Arashiyama (嵐山) е приятен, туристически район и е популярна дестинация още от периода на Хейан (794-1185), когато благородниците са се радвали на естествената му среда. Районът Арашияма е особено красив по време на сезоните сакура  и autumn (пролетта с цъфналите вишни и   есента). Арашияма става най-атрактивен (и най-посещаван ) в началото на април и втората половина на ноември, когато цветните сезони на вишните  и есенните дървета  са необикновенокрасиви. През летните месеци на река Ходзу се практикува традиционен риболов на корморан, за да могат туристите да гледат. Друго хубаво време за посещение е през декемврийското осветление на Ханаторо, когато фенерчетата се издигат по улиците и бамбуковите горички. Разположен край бреговете на реката Ходзу-гава прекрасният зелен градец Арашияма бил построен за отдих на императора.Впоследствие  императорските дворци били превърнати в будистки храмове и манастири. Сред множеството забележителности на града –магазини,ресторантчета,ателиета и сувенирни повилиони,най-интересната забележителност е дзен-будисткия храм Тенрюдзи,който е бил построен като крайградска резиденция на императора Камзяма (1260-1274).

В центъра на Арашияма е построен дълъг мост  - Togetsukyo Bridge, който   е най-емблематичната забележителност на Arashiyama, Тогецу-ке,    (мост   на  лунния прелез)  съединяващ двата бряга на реката Ходзу-гава понякога наричана Кацура гава.

Мостът е построен по време на периода Хейан (794-1185г.) и е реконструиран през 1930г. Мостът изглежда особено екзотичен на фона на близката планина. От този мост се открива изключителна гледка на цветната сакура през пролетта и на   клоните на кленовите дървета   през есента.

В близост се намират много малки магазини, ресторанти и други атракции, включително храма Tenryuji, известните бамбукови насаждения на Arashiyama и плавателните съдове за развлечение, които се предлагат под наем на реката.

    Необяснимо е използването на човешки впряг за развлечение  на преклено доволните гости на градчето.Сякаш от старите филми изневиделица из града се появяват двуколки,теглени от здрави момчета.Японците не са нито толкова високи,нито толкова снажни  ,но изглежда доброто заплащане и демонстрацията на физическа сила и издържливост са заставили тези млади хора да упражняват тази нелека,дори жестока професия.

       Северно от централната Арашияма атмосферата става по-малко туристическа и по-селска, с няколко малки храма, разпръснати по основата на гористите планини. Районът на север от моста Тогецуки е известен още като Сагано, а името „Арашияма“ технически се отнася само за планините на южния бряг на реката, но обикновено се използва за назоваване на целия район

      Насочваме се към Парка за маймуни.Това е изключително преживяване за децата. Паркът е разположен на юг от моста Тогецуки,сред планината,където на открито живеят повече от 100 маймуни в клетки,които могат да се наблюдават с часове .От височината се открива невероятна гледка към града.

     Рано сутринта в предпоследния ден тръпнем в очакване да посетим един от най-големите магазин за електронна техника в Осака, това е универсалният магазин  Yodobashi Camera – Yodobashi Umeda.Трябва да сигнем до централната гара Osaka Station.Вече знаем- със зелената линия на метрото   от станция Kujo до Hommachi,а после  с червената линия до  станция  Yodoyabashi. Сградата на магазина се извисява точно срещу северната страна на гара Осака.Гордостта на магазина е Yodobashi Camera ( Камерата на Йодобаши  ) ,която се простира от 2ниво B2  на сутерена до 5-тия етаж,т.е.шест етажа на тази сграда са заети от популярния магазин на електрониката Тук има невероятна селекция от електронни стоки,от цифрови камери до компютри; А/V оборудване  CD,DVD; видео игри и всякъкви видове домакински уредиТук е истинският райна електрониката.Богатият избор и ниските цени на стоките правят този магазин изключително популярен както сред местните жители,така и за посетителите от aзиатския континент и извън него.

   Йодобаши Умеда има две сутеренни нива, а камерата Йодобаши заема етажи - 4 на цялата сграда. На ниво B2 можете да се намерят играчки, игри, хоби стоки и комикси. Нивото В1 разполага с компютри, компютърно оборудване и софтуер, както и с телефони и факс апарати.На ниво B1 са най-новите компютри.На първия етаж се предлага изобилие от мобилни телефони, но тук можеда се намерят и сешоари за коса, щипки за къдрене на коса, електрически самобръсначки, електрически четки за зъби и велосипеди. Тук има интересен  кът за сувенири
 

    Аудио-визуалните стоки са на 3-тия етаж заедно с къмпинг оборудване и туристически стоки.те също са  на 3-тия етаж.За любителите на пътешествия на 4 етаж могат да се намерят подходящи куфари. На четвъртия етаж има още голяма кухня и домакински уреди като хладилници, перални машини и сушилни ; по-малки уреди като оризови печки и печки,осветително оборудване и климатици.

      Етажи 9 - 13 са заети от паркинги с места за 1100 автомобила. Автомобилите могат да бъдат паркирани за 600 йени за първия час и след това 300 йени на всеки 30 минути. Ако обаче прекарате 5000 йени или повече в камерата Yodobashi (и в някои от магазините за мода на по-горно ниво), можете да получите безплатен паркинг за час, така че е добра идея да запазите разписките си. Велосипеди и мотоциклети могат да бъдат паркирани безплатно за първите 2 часа, а след това велосипедите са 100 йени на час, а мотоциклетите са 200 йени на час.

В "царството" на електронните музикални инструменти се чувстваме истински щастливи.Малкият ни внук свири на пиано,баща му също – така че намериха  дори  свои почитатели – клиенти на магазина.

На 8-мия етаж се намира гурме секцията с 34 различни ресторанти и кафенета. Тук ще намерите всякакво разнообразие от японски ястия, както и корейски и италиански ястия, хавайски палачинки и американска вечеря.

След скромен обяд ,обогатени с впечатления и доволни от покупките се прибираме към квартирата.

      За наше най-голямо съжаление Японският сън завършва.Трябва да се връщаме обратно.Квартирата напускаме в 10 часа сутринта.Половин час преди това се появи стопанинът –японец и ние най-сърдечно му благодарихме.Даже си направихме снимка за спомен.Предстои ни едно дълго пътуване,но най-отегчително ще бъде изчакването на полета за Дубай,който е в 23,45.

Последен поглед към района,в който живяхме 10 дни – много много здания с различно предназначение  - от  жилищни блокове  до сервизи за автомобили.Запомнящи са  масивните колони на надлезите,по които с грохот преминават вагоните на метрото. За последен път се излачваме по  високото стълбище до станция Chuo  ,за да се качим на зeлeната линия на метрото   Chuo Line    и така до станция    Bentencho.Прехвърляме се на кръговата линия Osaka Loop Line ,после с  Nankaj Line чак до  летището Kansai. Разполагаме с много време  .Целият ден ще прекараме в района на летището   Кансай .Това е Rinku pleasure town sea cle  или в превод :Удоволствието да се насладим на градското море.Мащабният търговски комплекс е проектиран като място, където децата и възрастните биха искали да се върнат и да се наслаждават всеки ден. Предложенията на комплекса варират от супермаркети до магазини за домашно обзавеждане, а също така е пълно с атракции интерактивен тематичен парк за деца, който да изследва различни професии, Wan Run Hiroba, детска площадка за деца и техните кучета. Най-голямата забележителност тук е  виенско колело, което е едно от най-големите в Кансай. Открит е и спа център, отворен 24 часа в денонощието. Пешеходният мост осигурява  връзка с Rinku Premium Outlet,който е  в съседствои това  прави търговския комплекс още по-удобен.

  "Готови ли сте за пазаруване в последния момент на международното летище Kansai? "   "Ако пазаруването за дизайнерски етикети с отстъпка е задължително в пътуванията ви, направете Rinku Premium Outlets (първа или последна спирка) в Осака! "-това ни съветват пъстрите  реклами из градчето

След обиколката  на множеството щандове краката натежаха от умора и седнахме в близкото кафене.Ястията,приготвени специално за да привличат вниманието на посетителите,не могат да ни изкушат.Никак  не ни харесват и хапваме познатите бургери с пилешко месо и салата.

Най-после след 6 час престой със специалния шатъл автобус се отправяме към Терминал 1 .Около 22 часа след прехвърляне в специалните салони за пътнниците се приготвяме за чекиране и  .Очакват се около 600  души.Демонстрирсме спокойствие след напрегнатия ден.Обстановката на аерогарата е причудливо привлекателна.

При влизане в самолета усещаме гореща вълна.Климатиците не са включени и сякаш искат да ни подготвят за горещия Дубай.

Пътуването ще трае около 10 часа.Раздават възглавнички ; одеялца;слушалки и  чантички с тоалетни принадлежности.Навсякъде сме обградени с внимание и отзивчивост.Трябва да се опитаме да поспим и дори да се храним  подобаващо  за съответните вечеря и закуска.

Отново сме на познатото летище на Дубай .Времето сякаш е спряло.Пътуваахме,спахме,сънувахме,хапнахме,поговорихме, поразходихме се вътре в самолета  и ето ни кацаме с 30 минутно закъснение на 8 април в 5,45ч.Понеже летяхме на запад , 10- те часа реално време се  коригираха в часовника на Дубай е сега е сутрин и пак е 8 април.С пътуването на запад  се спечелва  календарно време. Въпреки умората от 10 часовото пътуване във въздуха,имаме още около 5 часа до другия полет и много ни де иска да разгледаме Дубай.

Времето е доста топло и задушно.Усеща се някаква замъгленост на въздуха и изведнъж разбираме,че това е последица от пясъчна буря.Придвижването може да стане с такси,за да разгледаме забележителните архитектурни шедьоври огромние небостъргачи,скоито Емирствата се славят по света..Чували сме и за  Фонтана Дубай – музикален фонтан, разположен край небостъргача Бурдж Халифа. Един от най-големите и високи фонтани в света – височината на струите му достига 150 метра.Всичко е добро,но трябва да не рискуваме с времето и с умората,която все повече и повече ни завладява.Полетът до София е в10,45ч.

 ОкНамираме се  в луксозния Терминал 3,но трябва да се придвижим до Терминал 2.Следва поредица от прехвърляния на 3 различни видове шатъл- автобуси докато  ни доведат до подходящата зала със съответния гейт.

   О    ввввОтново голям  престой  в салоните на аерогарата.Никога не сме виждали толкова много народ на аерогара.Непрекъснато движение на потоци от пътници към  различните автобуси-шатъл и в напрегнато очакване на реда за чекиране и отлитане.Разноцветната пъстра тълпа е много  динамична и  трябва да се оглеждаш и ослушваш за всякаква информация.

След  полет от  5 часа и 40мин. кацаме на летище София в 15 часа и 30 мин. на 8 април 2019г. с отчитане на 1 час разлика назад  във времето ,понеже се премина на лятно часово време.

        Немислимо е ,че за такъв малък престой могат да се видят голям брой забележителности в тази необикновена страна ,но пребиваването ни в Осака,Нара и Киото  ни позволи да поживеем в един непознат свят на зашеметяващи небостъргачи и високоскоростни влакове и да усетим нежността и аромата на разцъфналите японски вишни.

         Най-силно впечатление обаче ни направиха самите  японци-възпитани,внимателни, любезни и доброжелателни  както помежду си,така и при срещи с непознати хора.  За краткия само 10 дневен престой все пак успяхме да добием    представа за невероятните възможности на японците  ,за изключителното им  трудолюбие ; дисциплинираност и отговорност ,благодарение на които страната е постигнала необикновен  технически напредък. Сериозни и трудолюбиви, японците работят както в държавни,така и в множество частни  фирми при страхотна организация на работното време и на почивните дни.Без да ги задължава работодателят те доброволно се отказват от почивка в събота и в неделя.Наднорменото работно време не се заплаща,но съзнанието им е такова,че определената работа трябва да бъде свършена,независимо от продължителността на работния ден.Дори годишните отпуски са около 14-17 дни ,отново по желание           Японците  са спокойни,делови,съсредоточени в работата,която извършват, и която им доставя удоволствие и радост от постигнатото.Точно тази радост и спокойствие те се стремят да предадат на близки и познати  и по този начин се чувстват удовлетворени че тяхната радост е споделена с други и това ги прави щастливи.Това е една нация, възпитавана с години на дисциплинираност,трудолюбие и честност,хора,отговорни за поведението си,за здравето си , за чистотата на своите домове, на обществените сгради ; на целия град,на цялата държава.Чистотата е мярка за културата на този народ,а точността във всекидневните срещи и работни посещения е критерий за степента на уважение към колегите и приятелите.Точността в действията на хората показва сила на характера им и способността да пестят време и нерви.Организацията на обществения транспорт е безупречна.Точността на пристигащите и заминаващи влакове е поразителна.

     Страната се е превърнала в един модел на бъдещето – с неизбежните смартфони и мобилни устройства в ръцете на всеки японец,  от   говорящите роботи до автоматите във всички сфери на производството ,търговията,транспорта и обслужването . Япония е  страната, която представлява  едно сполучливо съчетание на естетически усет , технологична предприемчивост и духовно извисяване.

     Ето така  макар само за 10 дни успяхме да се докоснем до един нов свят,да достигнем една друга планета, далечна    и непозната,но привлекателна и смайваща с  необикновени неща.  Сега когато споменаваме  Япония забравяме предишните си представи  за онази затворена, романтична, сантиментална самурайска страна преди епохата Мейджи.Япония уважава своята история и  ревниво пази своите уникални традиции и самобитност, но тя отдавна не е само това. Силният традиционализъм на японците наистина впечатлява, в контраст със светкавичната им адаптация към новото. Японската изобретателност е съградила нов свят – динамичен, футуристичен, понякога сюрреалистично странен и толкова зашеметяващ, че предизвиква една възбуждаща атака върху сетивата. И да, Япония е несравнима, защото прилича само на себе си! Няма друг народ като японците, който да изпитва такава чиста радост от единението с природата. Силната възприемчивост към красотата ги е направила емоционални, отражение на което е един типичен обичай за тази нация – ханами (съзерцаване на цветята), чийто смисъл е ясен - да се докоснеш до прекрасното и да го допуснеш в душата си. За японците вишневите цветове са една от вечните метафори за преходността на живота и бързо увяхващата красота.

      Щастие е  да пътуваш до Япония!  Щастие е да  получиш  истинска удовлетвореност от преживяното и да изпиташ необикновено усещане за духовна чистота ,природна красота и техническо съвършенство на един друг  свят.