ЯПОНИЯ, като за мен.... Част 1

ЯПОНИЯ' 2014 (първа част) – Tokyo, Hiroshima & Around

Япония се появи малко неочаквано в предни позиции на моите дългосрочни планове. Винаги ме е привличала, но не ми е стигал куража да предприема самоорганизирано пътуване до митичната страна на самураи и шогуни, опасявайки се, че организацията е трудна, а също – езиковата бариера и скъпия живот там. Това вече е илюзия и Япония се оказа една от най-лесните и приятни за посещение страни.

Всичко започна с купуването на самолетните билети през една есенна сутрин на сравнително добра цена. След като ги платих, знаех, че връщане назад вече няма.. Поръчах си и любимия гайд на Lonely Planet за Япония и той пристигна за седмица от Лондон..

Предстоеше най-приятната част , в която съм най-добър - съставянето на програмата.

В интернет е пълно с изключително много информация + LP - и нещата си идват на мястото.

Разполагахме с 20 чисти дни за разглеждане на страната, но аз исках да видя колкото се може повече, затова променях няколко пъти нещата, докато добиха завършен вид.

Тогава вече ангажирах и хотелите чрез букинг.ком (винаги от там си запазвам места за спане,

като има опции и за безплатно анулиране). В началото, още преди сам.билети, стоеше дилемата – кога да посетим Япония. Първоначално желанието ми бе за лятото, за да може да изкача митичния връх Фуджи (3776м), който не е никак труден за добре подготвени планинари. Но разучавайки метеорологичните условия, се оказа, че тогава в цяла Япония е адски топло и влажно и не е особено приятно за обиколка на страната. Това наклони везните към втория вариант – пролетта по време на сакурата (цъфтежа на вишните). Билетите бяха удобни за този период и така се простих с мечтата за Фуджисан.

След Нова година спокойно си четях пътеписи и инфо за Япония (книжката на Марко Семов

„Япония като за Япония“). Месец преди тръгването по интернет поръчах и JR Pass, който е

изключително удобен за ЖП транспорт из цялата страна. И паса пристигна за няколко дни от

Париж. В оставащите дни бях разучил до педантичност всички подробности (ден по ден),

основно логистични въпроси по трансфери,предвижване,магазини, забележителности....

Искам да подчертая,че това ми доставя огромно удоволствие и е неделима част от цялото пътуване.

ДЕН 1 – 23 март. Летище София – Терминал 2 (билета не е еднопосочен)

Летим с Аерофлот до Москва на обяд . Полет около 2,30 часа (в самолета не сервират бира).

На Шереметиево имаме престой 3 часа, в които разглеждаме магазините и се убеждаваме колко е скъпо в руската столица. Към 21 ч. летим за Токио и на другия ден малко преди обяд сме там. Д есетчасов полет, обслужването е на същото бавно ниво и не сме особено доволни,

въпреки, че аз не съм претенциозен, но поне пилотите си ги бива и полетите минават безпроблемно, като успяваме и да дремнем 3-4 часа. Да подчертая, че и четирите полета (отиване и връщане) бяха изключително удобни по време и нямаше никакви закъснения.

Като отваряме очи, свети ярко слънце – Япония !!!

ДЕН 2 – 24 март Летище Нарита – Токио. 11,30 ч. местно време 19 С.

Стъпваме на японска земя. Всичко си е съвсем обикновено – граничен контрол, багажа,

митнически формалности и едни усмихнати и приветливи служители. Нещата са добре организирани, всякаква информация на английски и вървим напред. Аерогарата не ми изглежда особено голяма ( просто не я виждаме цялата). Насочваме се към пункта за валидиране на ЖП паса. Действам експедитивно за да избегна евентуални опашки и успяваме (на връщане имаше поне 200 човека). Взимаме си и запазени места за няколко възлови експреса, също билет за Нарита експрес до центъра на половин цена (15$) и в 13,14ч.,точен като японски часовник , влака тръгва на секундата. Движи се бавничко и за 1 час е на централната гара в Токио. Там има стотици табели, трябва да знаеш какво търсиш , къде отиваш и нямаш никакъв проблем (изходи много, но какво от това – всеки по пътя си).

Няма никакъв проблем да се оправиш сам и ние излизаме на централния вход. Виждаме първите небостъргачи и една симпатична градинка с разцъфнали многоцветни лалета, която действа по нешенски успокояващо. По мой план , с тежките раници, поемаме към хотела.

За съжаление, се оказва по далечко от очакваното и вървим около 40 минути с почивките,

като доста се уморяваме, след недоспиването през нощта. Хотела се намира в централния район, има висок рейтинг, момичетата са много любезни, но стаите са теснички. Има всички удобства – баня, тоалетна, вана, ел.кана, тоал.принадлежности....и изключителна чистота. Така е във всички японски хотели. Почти стандартни са, доста скъпички, въпреки, че падна сериозно търсене и избиране. Винаги се стремя да са около гарите и централните забележителности. Това особено важи за Япония, където ЖП гарата е почти в центъра, или в краен случай до метро, понеже тук разстоянията са големи.

След като се настанихме, трябва да използваме оставащото време за разглеждане на Токио.

Една особеност е, че храмовете, музеите, а и всичко интересно затваря в 17ч., а и по-рано....,затова трябва да се съобразяваме и с това. До хотела наблизо има 3 различни линии на метрото. Разучил съм ги подробно накъде отиват, какви връзки правят, колко струват (не е по-скъпо от Европа) и как се купуват билети от автомата. Много е лесно, въпреки, че в цяла Япония всякакви автомати са на почит, а аз ги мразя (машините и автоматите). В метрото всеки е зает единствено със себе си – или чете книга, или си цъка на смартфона, или кротичко си спи. Никакъв шум , никой никому не пречи, а има едно уважение към другия.

Телефон не се чува, няма блъскане, всеки се реди чинно на опашка, бързо се слиза и качва, много хора , но безупречна организация.

Слизаме на станция Асакуса и се отправяме към най-стария (7век) и най-популярен будистки храм на Токио – Senso-ji Temple. Подхода към храма е през огромна врата, 200 метра разноцветни магазинчета и стотици японци. Много е забавно и приятно да се смесим и ние с тълпата, радваме се, правим хубави снимки на залез и отново с метрото към един от най-големите паркове – Уено. За сакурата сме подранили, не се надяваме още на цъфнали вишни, но сме приятно изненадани от първите розови цветове

Вече се стъмва и искаме да видим нещо и от нощно Токио, затова макар и уморени, се насочваме към квартал Акихабара – царството на електрониката . За съжаление, сме доста боси в това отношение и се любуваме само на хилядите светлини и безбройни реклами...

Ден 3 – 25 март За днес имах амбициозна програма, от която съкратихме 2 парка. Просто разстоянията са големи и се губи много време. Тръгнахме към 9 ч. И почти час вървяхме до императорския дворец, но там имаше някакъв прием и успяхме само за градините. Все още е рано, не се е раззеленило, няма цветя, а черешите са единични случай и тепърва ще ни радват

Но в един от парковете попаднахме на изключително мило тържество, нещо като абитурентски бал с много веселие, усмивки и празнично настроение, с много прекрасни млади хора. Това е Япония, която видяхме и която остана в сърцата ни.

После се насочихме към един небостъргач, откъдето безплатно можеш да се изкачиш на наблюдателна площадка и да видим града от птичи поглед И отново с метрото и после със скай-трена (електрически влак без машинист) се оказахме на един от множеството острови около столицата, който е голяма атракция главно за децата с базброй занималки.

Минава се през Rainbow Bridge за да се достигне Одайба, където изчакахме за залезите към града. Тук е и японската статуя на свободата (точно копие на португалската)

ДЕН 4 – 26 март. Трудно ставаме, понеже още не сме се аклиматизирали, но навреме – в 6 часа. Хванахме удобно директно метро от хотела до ЖП гарата Shinjuku (която е най-натоварената в света). Но всичко е прекрасно уредено и като следваш указанията няма никакъв проблем. Купихме се дневна карта (пас) и заминахме за Камакура. Прави впечатление, че всички малки градчета са доста големи с прекрасно уредена инфроструктура. Камакура е древна столица (12-13 век) и има над 20 будистки храма. Първо посетихме най-популярния шинтоистки храм в града – Hachimangu Shrine , който е почти в центъра и към него води 1 км алея с магазини и ресторанти и с няколко червени врати (тории). Тук вече имаше цъфнали вишни за интересни снимки.. По-късно се отправихме по шосето към най-големия будистки комплекс Кенчоджи, който ми допадна с няколко интересни вътрешни храма. След това поехме из гората по една 2-км пешеходна пътека, която свързва няколко храма и минава през гори и паркове.. Терена се оказа пресечен и съвсем не лесен, но пък доста красив, с ендемична растителност, японски рози и магнолии . Видяхме и прекрасната статуя на Минамото, един от шогуните и повелител на Камакура. След още 2 км труден терен се спуснахме и към храма на Daibutsu (Големия Буда) – 11,40 метра, който изглежда внушително . Остана време и за Хаседера Темпъл, красив с градините си храм, преди да ни понапръска и дъждец. Но пък си хванахме влакчето и слязохме на Еношима, където има чудесно островче и плаж на Японско море. Е, времето и водата не ставаха за къпане, но поне си натопихме краката

ДЕН 5 – 27 март. Ден за старата столица Нико и може би най-красивите храмове на Япония.

Станахме наистина много рано – 5,20ч и бързо се приготвихме. Чакаше ни половин час път с тежкия багаж до гарата. Учудващо, но не се уморихме особено, явно привикваме. За пръв път ще пътуваме с митичния влак-стрела, или на японски – шинкансен. Те биват няколко категории и са адски удобни и бързи. Всички японци ги предпочитат и ползват пред самолетите. Ето снимки как изглеждат отвън и отвътре. Снимка №4 е само част от тоалетната

. Удобство и комфорт, точност, бързина и акуратност = Шинкансен

Нико е столица на Япония за няколко века по време на шогуната Токугава и е известен с прекрасните си богато декорирани храмове с дърворезби и злато.

Най-известен и голям е Toshogu Shrine, където са и прочутите маймуни (не чух, не видях, не знам) . Тук е нац.парк в планината и дори имаше сняг, а ни вална и дъждец за да засили мистичността на това уникално място.

По обратния път се прибрахме до Токио, където сменихме влака и за 5 часа вечерта в 22,20ч.

пристигнахме в Хирошима.

ДЕН 6 – 28 март Днешният ден бе посветен на остров Мияджима, една от топ атракциите на Япония. С влакче и корабче , сравнително рано се добрахме до острова преди да го обсадят тълпите туристи. Основният храм тук е Itsukushima Shrine, популярен с червената врата в морето. Има още няколко интересни храма и пагоди, много фотогенични при залез слънце. Но основната атракция са сърничките, които щъкат навсякъде из острова и не се плашат от туристите, а дори ги атакуват приятелски. Ние като седнахме да хапнем бяхме брутално нападани от 2 такива мили сърнички, че едва се опазихме.... С лифт се изкачихме до върха на острова, откъдето има чудесни панорами, но и още 1 час ходене до истинския връх. Избрахме да слизаме пеша и бая се озорихме, въпреки, че бе надолу, но пък бяхме възнаградени с прекрасния Daishoin Temple . Привечер попаднахме в една горичка с разцъфнали вишни, които слънцето обагряше с последните си лъчи и бе една фантастична приказка за край на този чудесен ден.

ДЕН 7 – 29 март Ивакуни – едно малко познато и посещавано градче близко до Хирошима.

Включих го в последния момент в програмата и останахме очаровани. То е известно главно с 5-сводестия си мост от 14 век с бял дялан камък. Тук беше рай на цъфналите вишни. Обиколихме навсякъде, правихме си чудесни цветни снимки и после с лифт се изкачихме на хълма, където посетихме и първия си замък. От вън изглежда великолепно, но вътре си няма почти нищо, освен прекрасни панорамни гледки към града. Разходихме се и из парка долу с

храмове, езера, цветя.....

Следобеда бе посветен на града легенда – Хирошима с мемориалният парк на Мира и огромен музей , където е избухнала атомната бомба в края на Втората Световна война през 1945 година.

Днес следите от катастрофата са напълно заличени. На мястото на епицентъра е направен площад с парк, на който е издигнат паметник на жертвите от това човешко безумие. Той се нарича паметник на мира. В парка е пълно с щастливи и усмихнати хора, които се радват на живота, слънцето, цветята и сакурата и си устройват ежедневно барбекю на открито

Посетихме също замъка на Хирошима и градините Шикуен

Вечерта се придвижихме с влака до близкия град Окаяма.

ДЕН 8 – 30 март . Неделен ден. Рано улиците са почти пусти. Направихме си разходка, като открихме интересен покрит пасаж с магазини и ресторанти, но май ще работят довечера....

След сериозен километраж се озовахме и пред замъка ма Окаяма (3-ти замък за 2 дни).

Той вече не ни впечатли толкова, въпреки прекрасните му снимки. Тук по-интересна е градината Коракуен, която е в първата тройка японски градини в стила на дзен будизма, и която е причината да сме тук. Оказа се доста обширна и си направихме хубава разходка, като попаднахме дори на местна сватба и останахме с много приятни впечатления и положителни емоции .

Следобяд пътуваме за Осака.