Япония през юни 2019 - част 2: Храна и подаръци в Япония

Храна

Ще споделя само лични впечатления за храната в Япония, защото има достатъчно известна информация.

Из Токио може да се хапне различно – като бюджет и качество. Най-евтиното е да си купите бенто бокс (кутия с храна) от някой супермаркет (не са много тези магазини), от веригата 7/11, дори от магазин за подаръци или други стоки, които предлагат и такива кутии.

Друг вариант бюджетно хранене е да се подмамите по снимките пред заведенията, да си вземете от автомат на самообслужване храната и да седнете на няколкото масички в тясното заведение. Не съм ползвала лично това обслужване.

Това, което ползвах, е храна в ресторанти с обслужване. Менюто е на японски, но поне има много снимки на храната. След избора храната идва много бързо. Обикновено е пържено – скариди, пилешки меса, гарнирано с картофки, видове зеле или други малко известни ми неща.

Никога няма да ви излъжат със сметката, така че се доверете. Не е прието да оставяте бакшиш, ще ви догонят да ви върнат рестото.

Много е вкусно tsukemono – мариновани зеленчуци с вкуса на кисели краставички. Имаше ги на закуска и като гарнитура в ресторантите.

Закуската в хотела предлагаше супа от нудъли. Не беше предпочитана от европейски туристи.

Вареният бял ориз е неизменна част от менюто. Предлага се както ние предлагаме хляб. Японският ориз е по-различно приготвен от китайския – не е мазен, лепкав е и като че ли безсолен. Обикновено при сервиране питат желаете ли ориз към порцията. Мисля, че е безплатна добавка.

Предпочитах да се храня с рамен – голяма купа с топла бистра чорба, нудъли, парчета варено месо и отгоре пресни зеленчуци (настъргани моркови и зеле). Засищащо и достатъчно като порция.

Изключително ми хареса chawanmushi – с консистенция на крем-карамел, но солен. Имаше го на закуска в хотела – в една тава, от която всеки си отсипваше с голяма лъжица.

На Такешита и не само там ще видите улични павилиони, които продават палачинки с големи цветни топки крем. Приготвят ги на момента. Не ми харесаха като вкус.

На много места из градовете ще видите Starbuck кафе. Предлаганите напитки и храна, както и обстановката са по европейски стандарт. Много уютно се чувствах в такава среда.

Местната бира е Kirin. Не е лоша. Саке не съм опитвала.

Подаръци от Япония

С откриването наскоро в София на японския магазин Miniso се обезсмисля пренасянето на стоки от Япония. Това е мое усещане.

Относно дрехи и обувки. Най-приемлива като цени е марката Uniqlo. Размерите, дизайнът и цветовете на дрехите обаче са по японски изисквания. Японците не се обличат цветно, основно в черно-бяло. Обувките са с дизайн на ученически от 20 век.

Разбира се, всеки иска да си дойде със сувенири за близките. Имайте предвид, че всички те са произведени в Китай.

Има няколко вериги за сувенири с приемливи цени (нещо като нашите за 1 лев) и един от тях е Don Quihot. Това са магазини обикновено на няколко етажа и ги има навсякъде. Друг е Hyakuen shop или All for 100Y.

Типичните сувенири са кокеши (японска кукла), саке в стъклена чаша (за сувенир), кутия за храна (бенто бокс), дарума (кукла без очи), манекинеко (котка с вдигната лапа), furin-bell (звънче).

Японската козметика е много качествена. Добре е да се купи от специализиран магазин, а не от евтин.

Има много дрогерии, препълнени с мехлеми, лентички, пластири и други неща. Лошото е, че надписите са само на японски. Аптеки в тази страна няма.

По съвет на приятели аз оставих пазаруването на сувенири на летището Нарита. Това е грешка – малък избор, само 1-2 магазина, на доста високи  цени, безкрайни опашки. Имаше и проблем – не искаха на друг българин да продадат саке, защото по паспорта мислеха, че е от страна в забранителния списък за износ. Трябваше няколко души да обясняваме на началника на продавачите къде се намира България и че сме европейска страна.