Япония през юни 2019

Преди отпътуването ми за Япония много дни четох за тази страна. Още преди десетилетия бях впечатлена от книгата на Марко Семов "За Япония като за Япония". Той е бил само 1 седмица в Япония, а е написал забележителна книга! Не успях да си намеря неговата книга, но се образовах от лежерните описания на Юлияна Антонова - Мурата в нейните книги, в които дори си отбелязвах важните неща!

Задължително трябва да се подготвите с много информация за посещението в Япония предварително. Особено когато правите неорганизирано пътуване като мен. 

Ще структурирам пътеписа си по дни.

Но нека да ви споделя няколко важни препоръки.

1. Непременно се снабдете с японски йени предварително. Не съм използвала дебитната си карта, защото прочетох, че там се приемат само кредитни. И не навсякъде може да се плати с карта. 

2. Вземете си якета. През юни е влажният сезон и валеше доста дни. Беше хладничко. Заради проникващата влага беше удачно да се носи яке, а не жилетка.

3. Не носете чадър. В Япония чадърите се ползват безплатно. Всеки японец си оставя чадъра в поставка на входа на магазина, мола или ресторанта. На излизане си взема пак чадър оттам. Безплатните чадъри са прозрачни, бели и големи, несгъваеми. Но предпазват чудесно. Разбира се, може да си купите и собствен красив чадър за много пари. 

4. Информираността ви е нужна, защото все още повечето надписи на публични места (гари, ресторанти) са с йероглифи. Дори при подготовката им за летните Олимпийски игри 2020 не са постигнали много в тази посока. 

5. Не разчитайте на онлайн карти. Googlemaps не работи там. Инсталирах си други онлайн карти, за които четох, че са активни, но те зареждаха само правоъгълници и линии, без надписи и не ми послужиха.

6. Ако имате по-нестандартен телефон, се информирайте дали там ще работи. За популярните марки няма проблем.

7. Много малко японци говорят английски. Всички са много услужливи и доброжелателни, но не разчитайте на упътвания.

8. Японците не са шумни. Неприлично е да говорите на висок тон на обществени места и в транспорта. 

9. Поклонът е обичайно действие за всеки японец. Дори кондукторът във влака се покланяше, когато вратата на вагона се отваряше/затваряше. 

10. Преди пътуването си планирайте придвижването в градовете или между тях. В смисъл с единични билети или с карта. По-надолу ще пиша по този въпрос още. 

И малко смешни ситуации:

- В ресторанта вечерта поискахме сметката. Един от нас се втренчи в листчето. Обадихме се да каже крайната сума, а не поотделно. Той каза, че не може да я разбере. Защото и цифрите се пишат с йероглифи!

- Усърдно научих йероглифа за "изход". Но се оказа, че след този йероглиф има поне още 2-3, описващи името на изхода. Защото само на нашата гара имаше 124 изхода! 

Ден 1

Полетът за Токио е вечерен от София с Turkish Airlines през Истанбул. Само преди седмици, на 6 април 2019 летище Ататюрк пое полетите. Наистина огромно летище! Дори имаше библиотека. Обслужването на Turkish Airlines по време на полета е много добро. Чистотата в самолета е забележителна. 

Ден 2

Вечерта пристигаме на летище Нарита в Токио. Имаме организиран трансфер от летището до хотела. Вали дъжд и е хладно. Пътуваме около час. 

Хотелът е  Listel Shinjuku Hotel Tokyo. Намира се на гара Shinjuku. Японските хотели са с малки стаи, така че в стая за двама няма място да отворим двата куфара в легнало положение. Хотелът е много приемлив, със закуска. От нея европейците не могат да си изберат много неща, които да ядат.

Ден 3

Денят започва с активиране на  JR pass (имам изпратен ваучер до България, но самата карта се получава от гара в Япония). Този седмичен пас дава възможност за неограничено придвижване както в Токио, така и в цялата страна (с малки изключения, за които трябва да сте информирани). Моето лично мнение е, че е твърде скъп и затова неефективен. За 1 седмица струва 256 евро. А никой не прекарва цялото си време само в пътуване. Активирането на паса се оказа дълъг процес, отне 2-3 часа. 

Няма да се спирам на означенията на влаковете и метрото, вече са коментирани тук.

Следващите часове от деня прекарах в Шинджуку.  

- Статуята LOVE е създадена от американеца Robert Indiana, намира се на входа на небостъргача Shinjuku i-LAND.

- Наблизо се намират  Tokyo Metropolitan Government Building, сгради на токийската община , състоящи се от 3 небостъргача. На 45 етаж на сградата има наблюдателно помещение, откъдето се вижда градът. Изкачването на 45 етаж е безплатно - през два асансьора, на които има проверка на ръчния багаж. На север е гледката към Park Hyatt Tokyo Hotel, в който е сниман филма "Изгубени в превода". Горе има добър магазин за сувенири. Препоръчвам да направите посещението на тези сгради, тъй като от телевизионната кула гледката е подобна, но достъпът е платен.

- На североизток от гарата е кварталът на нощния живот в Токио -  Kabuchi-cho. Според думите на местна японка, това не е безопасно място през нощта. Аз го посетих по светло. 

Ето снимка от Shinjuku, за да придобиете представа за атмосферата.

На Shinjuku посетих храм, който е от известните в Токио - Zenkokuji Temple. Към него се отива по тясна алея между сградите. Този храм (temple) е изграден през 1595 г. от първия шогун Tokugawa Ieyasu. Ето и храма. 

Ден 4

Киото

JR Pass важи за пътуването с шинкансен до Киото. Тръгвам от Гара Токио - централната гара, която е огромна. Влаковете тръгват с точност до секунда. Управляват се от служител чрез компютър, така че вратите да се позиционират точно срещу отворите за тях на гарата. Всеки си има място във вагона. Дори да има празни места, японецът държи да седне точно на неговото място. Няма правостоящи. Случайно или не, във влака се запознах с японка. С неопределена възраст. Била е 2 години на специализация в САЩ и  английският й беше добър. Беше много позитивна. Аз бях чела, че от влака може да се наблюдава Фуджи. Тя ми показа точно мястото, от което е възможно, но беше в мъгла. Каза, че само 2-3 дни в годината е възможно да се види Фуджи от влака. От нея научих, че повечето храмове са еднообразни и няма смисъл да се посещават всички. Направени са като туристически продукт за привличане на туристи. Беше събота и японката пътуваше за среща с приятелки в Киото, за да четат Tanka (вид поезия). Събирали се всяка седмица. Тук си мисля за българските жени и за техните почивни дни.

От гарата в Киото ползвах градски транспорт, за да стигна до Златния павилион. Купих си карта за 1 ден, която беше изгодна, ако пътувам 2-3 пъти. Автобусите са на няколко минути, минават през центъра на града и се стига за двайсетина минути. Златният павилион е място, което трябва да се посети. Тъй като има много информация за него, няма да я повтарям. Има павилиони със сувенири, места за красиви снимки и много туристи. Красиви цветя, поточета. И ето тези японски момичета!

Наситена от красиви гледки, се придвижих с автобуса към главната улица. Пъстро множество, магазинчета със сувенири и разнообразни сладкиши с матча. Киото се рекламира като място, откъдето може да си купите най-хубавите сладкиши. Млади японки се разхождат и смеят. 

Мостът над река Камо е пълен с пешеходци и популярно място за разходка. Оттам се отива на известния пазар.

Връщам се на гара Киото и поглеждам към върха на телевизионната кула. Обратният път с шинкансен ми се вижда по-дълъг. 

Ден 5

Денят започва с проливен дъжд. Вземам от безплатните чадъри пред хотела. Днес ще посетя гара Шибуя, известна с паметника на Хачико - вярното куче. Това е моя мечта. Там, където кучето е чакало собственика си цели 10 години, се издига паметник на кучето. Той е от бронз и е вторият му паметник. Първият е издигнат през 1935 г., 1 година след смъртта му. Претопен, за да се използва металът по време на Втората световна война. Вторият е направен през 1948 г,. от сина на скулптура и до днес е там.

Дори изходът към паметника от гара Шибуя се нарича "изход Хачико" и е написан с латински букви! Пред Токийския университет има скулптура на проф. Уено, собственика на кучето, заедно с Хачико. Не успях да отида до там. 

Пред паметника има винаги опашка от туристи, търпеливо очакват реда си, за да се снимат с кучето. Чакам и аз. 

Денят е мрачен и влажен. Качвам се на влака и слизам на гара Nippori. Съвсем близо до гарата е Tennoji Temple - най-старият храм  Yanaka, основан от Nichiren през 1274 г. Мястото е сакрално. От едната му страна е гробището Yanaka.  Храмът е известен с голямата бронзова статуя на Буда. През пролетта има красиви цъфнали вишни наоколо. 

Само на няколко метра има друг храм - Gokokusan Tenno-Ji Temple. Nichiren създава там скулптура на себе си. Поставя я в този храм, основан между 1394-1427 г. и е един от малкото в Токио, създадени преди Едо периода. Затова Tenno-Ji е от малкото древни храмове в Токио. 

Продължавам в дъжда към Meguro Station. Искам да посетя Daienji Temple, известен храм с многобройните каменни статуи. Намира се в тясна улица надолу от гарата на пет минути пеша. Когато влизам в храма, се вижда скулптура на Буда и 500 малки каменни статуи, изобразяващи Гохяку Ракан - последователи на Буда. Това е един от трите велики храма на Дайкоку в Периода Едо. В него има статуи на седемте богове на късмета на Япония, Амида Буда и 500 малки ученици на Буда, всички със собствени уникални лица. Между портата и статуите са поставени малки фигури на Джизо, които са пазители на децата. 

През 1772 г. е имало голям пожар в центъра на града Едо и огънят е достигнал до  Daienji Temple. Това е един от трите най-големи пожара в Едо. Според летописите тогава са направен 500 статуи на жертвите от пожара. От североизточната страна на храма са поставени 520 каменни статуи. 

Ден 6

Слънцето блесна. Днес ще разгледам японска градина. През юни цъфтят азалиите - разноцветни, оформени като чимшири. И с много цвят. За разлика от моята азалия, която едва оцелява въпреки грижите ми.

Отправям се към гара Shimbashi. На 15-20 мин. пеш е градината Rikugien - традиционна японска градина с централно езеро, островчета, издигащи се хълмове, пътеки за разходка и няколко дървени чайни (Fukiage Chaya), където може да опитате чай матча. Входът за градината е 300 йени и е с работно време. 

Градината Rikugien е създадена около 1905 г. от семейство Iwasaki, основатели на финансовата група Мицубиши. 

Не публикувам повече снимки, защото едва ли от тях може да се усети очарованието на японска градина.

Отправям се към Ueno Station, за да посетя парк Уено. Там се намират Tokyo National Museum, Ueno zoo и National Museum of Western Art. За съжаление Националният музей беше затворен за продължително време за ремонт. Не проявявам интерес към зоологическата градина и се любувам на спокойствието и чистотата в парка. Той няма много дървета и цветя, но е широко открито пространство. 

Придвижвам се с влака до Shimbashi Station, с намерението да посетя храм, известен с каменните лисици. Вземам метро до Akasaka Mitsuke Station и по стръмна улица стигам за няколко минути до Toyokawa Inari Tokyo Betsuin. Добре поддържан храм, с ограда, с много украси, червени знамена, сувенири и със стотици каменни лисици. Будистки храм на сектата Сото. Добра туристическа атракция, но си заслужава!

Решавам да отида до Гинза -  най-известната търговска улица в Токио. Реномирани марки, бизнес сгради и много хора! 

Оттук се придвижвам до Asakusa, наричан "оазис от старо Едо". Отправям се към най-старият храм в Токио - Sensoji Temple. За да стигна до него, минавам през две порти - Каминаримон и Хозомон, които са свързани с тясна търговска уличка, една от най-старите в Япония - Накамисе. Това място е пример за добре организиран туризъм. Уличката е пълна със сувенири, храни, подаръчни стоки. Примамват туристите успешно. Тук можеш да си наемеш кимоно под наем и да се разходиш с него. Наблизо се намират рикши за разходка. Шумно и изморително. Но се снабдих със сувенири. 

Днешният ден беше дълъг, но реших още веднаж да сляза на гара Шибуя и да погледам известното натоварено кръстовище. Както и да отдам почит на Хачико!

Установих, че много добра видимост към кръстовището има от Starbuck кафе, където поседнах за почивка. Опашката пред паметника на Хачико не намаляваше и по тъмно.

Ден 7

Това е денят, който започвам с посещение на квартал Ропонги. Открит през 2003 г., Roppongi Hills е град в рамките на града с жилища, офиси и места за отдих - всички в един комплекс от сгради. Туристическите атракции включват магазини, ресторанти, киносалон, Mori Art Museum,  Tokyo City View Observation Desk от последните етажи на 238-метровата кула Мори. 

Исках да посетя Art National Center, който се намира на Ропонги и е с уникална архитектура. В туристическия център обаче ми казаха, че не е пешеходно достъпен оттук.

Част от комплекса е частната телевизия TV Asahi с малка японска градина пред нея.

Днес ми е ден за посещение на по-непопулярни обекти. Продължавам към Токийската стокова борса. Бях прочела, че допускат безплатно посещение. Така е, но се учудиха, че не съм в група. Тъй като нямаше много посетители, ме допуснаха и дори ми предложиха да ми направят снимка до една от статуите във фойаето. 

Стоковата борса е основана през 1878 г. при император Мейжи. Акциите, търгувани в началото са били малко по обем, но в момента имат висок международен рейтинг.

Вътре в сградата няма служители. През дебели стъкла се наблюдават екрани с информацията за цената на стоките (на японски). В средата, под стъкления покрив, са разположени компютрите. На първия етаж има малък музей за борсата, който е интересен, с исторически материали, повечето рисунки. На излизане видях трима японци с черни костюми да слизат от скъп автомобил и с крачка се отправиха към служебния вход. Работен ден е!

Следващото място, което е странно за посещение, е Takeshita Street. Слиза се от влака на Harajuku Station и уличката започва пред гарата. Странно и пъстро облечени хора ще видите там. Много павилиони с храна и стоки, тълпи от туристи. Лично аз не съм впечатлена от тази пъстра тълпа. Туристическите справочници прехвалват улицата.

Връщам се до гарата и тръгвам вляво от нея. На улицата доброволец демонстрира бойно изкуство (японско). Позаобиколих го и продължих към Yoyogi Park, където се намира популярната сред туристите Meiji Jingu Shrine. В парка има вековни дървета, широки алеи за разходка, пълни с хора, ирисова градина, безплатна за посещение. Вероятно защото се поизморих, но пътят до храма ми се видя дълъг. На входа на храма има всички услуги за посетителите. Може да си закупите свещено листче, което ви го поставят в пликче. Може да напишете на лист желание и да го пуснете в кутия. Или да си закупите други свещени атрибути, някои от които не проумях за какво са. Въпреки делничният ден, беше пълно с хора. 

На връщане минавам през ирисовата градина. Красота! Заслужава си!

Ден 8

Днешният ден ще участвам в организирано посещение в Тошиба. Заводът се намира в Kawasaki - градче на по-малко от час път с влака. Сградата е чиста и подредена като във филм. След много кратка презентация посещаваме с гид музеят на Тошиба. Няма да преразказвам, но ще спомена за иновативните средства за демонстрация на експонатите там. Уникално беше! 

Следобедът е слънчев и решението ми е да посетя още една японска градина, която е на 10 мин. от хотела. Тя също влиза в туристическите обекти и се намира в Шинжуку - Shinjuku Imperial Garden (Gyoen). Заплаща се вход. Намира се в центъра на този голям район и представлява голяма площ с много дървета и пейки, езеро и чайни. Няма толкова много цветя и храсти с азалии. Моето мнение е, че тази градина е много далече от красотата на Rikugien Garden, за която разказах вече. 

Тук е мястото да отбележа, че в Токио са популярни заведения, в които има животни - котки, зайчета... И тези заведения не са само в Akihabara! Намерих и в Шинжуку "котешко" кафе. Предлагат и услугата "снимка с котката до чинията".

Ден 9

Днес ще посетя военно-историческия музей в Токио. С метрото слизам на Kudanshita Station и широка алея ме извежда към храма Yasukuni Shrine. Той е основан от император Мейджи през юни 1869 г. като възпоменание на загиналите във войната в Бошин (1868–1869). Ролята на храма се променя през годините и сега представлява възпоменание на всички загинали във войните в периода на Мейджи и Тайш.

Преди да стигна до храма, минавам покрай мемориала на загиналите във войните (нещо като нашия Паметник на незнайния воин). Там е изграден мемориален фонтан със статуя на майка, предлагаща вода. Изграден е през 1967 г. Камъните зад него са събрани от бойните полета.

Продължавам по широката пешеходна алея, обградена с дървета, към Yasukuni Shrine. В храма са изброени имената, произхода, рождените дати и местата на смъртта на 2466532 мъже, жени и деца, включително различни домашни любимци. На юг от храма е изградено място за покой на душите на всички загинали по време на Втората световна война, независимо от тяхната националност. Малка ирисова градина заобикаля тази постройка.

Вдясно от храма, на около 50 метра, се намира военният музей. Сградата не е внушителна, но експозициите са уникални. Има такса вход и е забранено снимането, с изключение на входния етаж при гишето за билети. В музея експозицията започва от създаването на Япония. Има снимки и експонати от самурайско време. За съжаление голяма част от обясненията са на японски. В позволената за снимки зала видях оригинален бомбардировач Suisei Model 11, остатъците от който са намерени в джунглата на Каролинските острови през 1972 г. и после възстановен. Изложеният танк Type 97 (1937) е участвал в нападенията срещу американската армия през април 1944 г. За интересуващите се – имаше модели на бойни кораби, запазени бойни знамена и оригинални оръжия.

Връщам се обратно към метрото и целта ми е Takebashi station.  Целта ми е да посетя градините на Императорския дворец, които са безплатни. Самият дворец го видях от рейса  два пъти – скрит в градините и с широка тревна площ пред него.

Излизам на Takebashi Bridge. Остатъците от него са обозначени с табела. Първоначално е направен от бамбук, оттук идва името Takebashi, или "Бамбуков мост". Намира се където през 1620 г. е построена портата Takebashi-mon на замъка Едо. Тази порта е разрушена и е останала част от каменна стена и моста. Настоящият мост е реновиран през 1993 година.

За мое голямо съжаление днес е денят, в който градините на Императорският дворец не работят. Направих много снимки на моста и отдъхнах на една пейка. Продължих надясно от гарата и стигнах до изложбена зала за съвременно изкуство. След кратко колебание реших да не я посещавам. Тя е построена на мястото Kitanomarukoen – където са живели членовете на фамилията на шогун. След Втората световна война на това място е изграден парка Kitanomaru, намиращ се в северния край на замъка Едо.

Продължавам към следващата си цел – в днешния слънчев ден да посетя още веднаж прочутата улица Гинза. Влязох в изложбената зала на Нисан и снимах уникалните дизайни на изложените коли. Повървях с тълпата из Гинза, любувайки се на архитектурата на сградите, помещаващи компании като Ricoh, Tasaki, Fujitec, GU, BVD Ladies, Wako, Bottega Veneta, Longchamp, 4℃, Giorgio Armani, Haier, Aqua, Seiko, Gap, ABLIC, Gucci и други.

Влязох и се поразходих по етажите на Mitsukoshi – известен магазин на Гинза, построен през 1673 г. и представлява отличителният знак на японските универсални магазини. От 1904 г. Mitsukoshi е първият универсален магазин в Япония. Първокласната селекция от стоки и услуги, величествената сграда в ренесансов стил предлага не само пазаруване, но и архитектурни забележителности. Там се намират избор от кимоно и произведения на изкуството на Япония, служи като център на японската култура.  

Надникнах в началото на улица Suzuran, интересна странична малка улица в Гинза, с много ресторанти и магазини за куриозни стоки, рекламирана по туристическите сайтове.

Реших, че съм се наситила на лукс и се отправих към остров Одайба. Препоръчвам ви да го посетите, макар и за два-три часа. Транспортът е лесен – от гара Shimbashi се прехвърлям на частната линия монорейл Yurikamome, която единствена води до Одайба.

Преди това от високата част на гара Shimbashi направих няколко снимки на Shiodome, район, разположен в непосредствена близост до Shimbashi и Гинза. Бивш железопътен терминал, Shiodome е превърнат в един от най-модерните райони в Токио с красиви небостъргачи.

Odaiba е високотехнологичен център за забавление на изкуствен остров в залива наТокио. По пътя от монорейла, който се движи високо във въздуха, се виждат Rainbow Bridge, статуята на свободата, огромен робот, виенско колело Daikanransha Ferris, уникални сгради (една от които е с растителност по етажите и на покрива).

Слизам на спирката MegaWeb, която е на брега на океана. Виждат се презокеанските кораби, чувства се вятърът. Там ви посрещат няколко японки, нещо като информационен център на открито. Дават ви карти на острова, упътват ви накъде да тръгнете. На тази спирка се намира изложбената зала на Тойота. Влязох вътре и макар че колите не са ми приоритет, бях очарована. Срещу залата се намира известният търговски център Venus Fort. В него вътрешната архитектура е като във Венеция. Има площад Сан Марко, фонтани, арки. Магазините са много и интересни, има ресторанти. Там видях кученце в бебешка/кучешка количка, което беше с една дама, докато тя пиеше кафе. Това поведение било характерно за японките.

Така неусетно се свечерява. Отправям се към Шинджуку, където е хотелът. Хрумва ми по пътя да спра за още една снимка с Хачико, на Шибуя. Този път бързо улучих верния изход на гарата! Да, Хачико чака там…

Ден 10

Отпътуването е късно вечерта. Освобождавам хотела и багажът се намира буквално пред асансьора. Мястото в японските хотели е много малко! Вали проливно и е студено. На Шинджуку се намира Музеят на самураите. Отправям се натам, за около 20 мин. И прогизнала стигам. Оказва се, че достъпът е само с предварително записване и всички билети до края на деня са заети. Снимам входа и потеглям обратно в дъжда. Котешкото кафе ме чака – уютно, топло, с прясна супа и мека котка.

Денят се изнизва и автобусът за организиран превоз до летището пристига. По пътя придружителят ни показва стадионът, който се строи за Летните олимпийски игри 2020. Осведомява ни, че година преди тях е завършен 85% от стадиона. Снимам – вижда се мокро стъкло и много капки.

След малко минаваме покрай изложбеният център на Ферари. Много светлини, цветове, кръгла стъклена сграда и коли.

Довиждане, Япония!

Ден 11

Без ориентир кой ден е и колко часа, пристигаме на летище Истанбул. Спи ми се, все едно е 3 през нощта. Но пием кафе (има и турско!) на летището в мълчание. След няколко часа сме на краткия полет до София.

Япония през юни 2019 - част 2: Храна и подаръци в Япония